Дата на обновяване:23.05.2014

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК - пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



 

 
Какво трябва да се знае за меда?
Т.М.РУСАКОВА, Л.А.БУРМИСТРОВА
ГНУ «НИИ пчеловодства Россельхозакадемии»


Натуралният мед – това е уникален и най – разпространен от продуктите в пчеларството. Неговите свойства хората по достойнство са ги оценили много отдавна. Медът широко се използва не само като деликатесен продукт, но и за диетично хранене, а така също и за лечебни цели, тъй като съдържа комплекси от витамини, ферменти, микроелементи в напълно усвояема форма, вече балансирани според потребностите на организма на човека, редица други биологически активни вещества както с общо оздравително, така и с насочено действие.
В днешно време медът – това е един от последните непреработваеми натурални продукти за храна. По външен вид той бива мед в пита, течен, гъст, прилича на пача или на сланина, на дребни или на едри кристали. Видът на меда в много се определя от неговото състояние. С най – голямо търсене се ползва медът в течно такова. Много хора се придържат към твърдото убеждение, че ако медът кристализира, то това е признак, че пчелите са хранени със захар или в медът е вкарана захар и е разбъркана сместа.
Кристализацията – това е естествен процес на преход на меда от едно физическо състояние в друго. При това хранителните, биологичните и полезните свойства на меда не се променят. Размерът на кристалите на меда е различен, затова той може да бъде с едри кристали (те са по – големи от 0,5 мм), с малки кристали (0,04 – 0,5 мм) и подобен на сланина (кристалите са 0,04 мм и по - малки).
В значителна степен кристализацията зависи от съотношението на основните компоненти на меда – глюкоза, фруктоза и вода, които съставляват 90 – 95% от общата маса. Кристализира глюкозата, която притежава по – малка разтворимост, а фруктозата, водата и водоразтворимите вещества съставляват междукристалната течност. Колкото повече има в меда фруктоза и вода, толкова по – бавно той кристализира. Даденият процес го ускоряват захарозата и мелицитозата, а малтозата го задържа. Останалите захари, които се съдържат в меда в незначителни количества, съществено не влияят на кристализацията.
За ускоряването на процеса способстват наличието на центрове за кристализация – това са прашецовите зърна на растенията, белтъчните вещества. Колкото те са повече в меда, толкова повече се появяват кристали глюкоза и толкова по – малко са размерите на кристалите.
За смесването на меда способства издребняването на образувалите се кристали. Като резултат количеството на зародилите се кристали се увеличава, а кристализацията на меда се ускорява. За най – благоприятна температура за кристализацията се смята 10 ... 15 С. Ако тя е по – ниска от 4 С или по - висока от 27 С, то медът практически не кристализира. В първия случай се повишава лепкавостта на меда, във втория – става частично разтваряне на по – малките кристали на глюкозата.
Кристализацията започва като правило на повърхността на меда. Вследствие на испарението на водата и създаването на наситен разтвор от захари се образуват най – малки зародишни кристали, които бавно се спускат на дъното и, постепенно увеличавайки се в размери, заемат цялата маса от меда. Равномерно кристализира по целия обем само зрелия мед с масова част на водата не повече от 18,5%.
Процесът на кристализация може да се управлява и да се получава мед със зададена консистенция. С най – голямо търсене се използва медът с такава на сланина, който е с най – малки кристали. Такъв мед лесно се размазва на филия, стопява се в устата и малките му кристали не се усещат с език. За получаването на такъв продукт течен мед, филтриран при температура 28 С, го смесват с някакво количество (не по – малко от 10%) вече кристализирал мед с колкото се може по – малки кристали. След това го разливат в амбалаж и го държат при температура 14 С. В продължение на 10 – 15 дни медът кристализира.
За да се получи течен мед от кристализиралия и да се запази неговото качество, медът го нагряват в течение на 24 ч при 40 С или в течение на 6 ч при 50 С със задължително непрекъснато разбъркване. Ако при разливането и пакетирането на меда строго се спазва технологията на работа и температурните режими на по – нататъшното му обработване, полезните свойства на продукта не се губят.
Понякога медът може да се разслои, то ест неговата маса се разделя на слоеве – плътен (светъл) и течен (тъмен). Разслояването става, когато медът дълго се съхранява при температура 25 ... 28 С, при нарушаване на технологичните режими на неговото нагряване и правилата за разливане в съдовете, при фалшифицирането му със захарен сироп, при повишена влажност на продукта. Разслоившия се мед придобива не пазарен вид, при това се увеличава вероятността за неговото ферментиране.
С развитието на ферментационните процеси, то ест под действието на ферментите на осмофилните дрожди, които присъстват в меда, монозахарите се разлагат на спирт и на въглероден диоксид (газ без цвят и миризма). Отделянето на въглероден диоксид увеличава обема на меда, а образувалия се спирт под въздействието на киселите оцетни бактерии се окислява до оцетна киселина. В резултат на ферментиращи реакции количеството на захарта се намалява, а образуващите се вещества (в това число и на фузелови масла, оцетен анхидрид, глицерин, не бързо изпаряващи се органични киселини и прочие) влошават аромата и вкуса на продукта. Върху неговата повърхност се появява пяна, а в масата му – мехурчета газ. Обемът на меда се увеличава, което довежда до издуването и повреждането на съда (или на част от него) в който е излят меда.
При дълго съхраняване, на повърхността на меда може да се появи рохкав бял слой. Той представлява кристали от глюкоза. Такова явление е характерно за зрелия мед с ниска масова част на водата и повишено съдържание на глюкоза. Да се отстрани този слой може като се нагрее меда при 35 ... 40 С в течение на 5 ч, и след това да се рабърка. Освен това при продължително съхраняване на повърхността на меда понякога се образува тъмна течност. Подобно нещо се наблюдава, ако в меда има много фруктоза. Препоръчва се такъв мед щателно да се разбърка и по – нататък да се съхранява при температура 0 ... 5 С.
Продължителното или многократното смесване на меда с повишено съдържание на белтъчни вещества (от гречиха (елда), от калуна, манов) може да предизвика неговото запенване, то ест появяването на повърхността му или в обема му на мехурчета въздух. В този случай медът го нагряват до 40 С, задържат при тази температура в продължение на 5 ч и го оставят да се избистри.
С увеличаването на знанията за меда се откриват много възможности за неговото всестранно използване. Специфичните за всяко растение вещества придават на меда не само характерните органолептични показатели, но и изразено терапевтично действие. Медът, който е получен преимуществено от един вид растение, се нарича монофлорен. Системата за контрол на на основните видове монофлорен мед е въведена в европейските стандарти. В нашата страна (Русия) са стандартизирани пет вида монофлорен мед: акациев и от памук – по ГОСТ 19792-2001 «Мед натурален. Технически условия»; липов, от гречиха (елда) и слънчогледов – по ГОСТ Р 52451-2005 «Медове монофлорни. Технически условия». На останалите ботанически видове мед, нормативно – техническа документация не е утвърдена.
Съществуват изисквания за оформянето на етикетите за мед. Те са изложени в ГОСТ Р 51074-2003 «Продукти хранителни. Информация за потребителя. Общи изисквания» (точка 4.20). На етикета следва да се укаже: наименование на продукта; вид на натуралния мед (ботанически произход); година на събирането на меда; найменование и място на намиране на производителя; стоков знак на производителя (при наличие);
маса нето; хранителна ценност 328 ккал/100 г); срок и условия на съхранение; дата на опаковката; обозначение на документа, в съответствие с който е приготвен и може да бъде идентифициран продукта (ГОСТ 19792-2001 или ГОСТ Р 52451-2005); информация за потвърждаване на съответствието (декларация или сертификат за съответствие на доброволна сертификация).
На панаири или на пазари понякога може да се срещне «мед», който няма как да бъде получен в природата: от жълт кантарион, от шипки и други. Продавачите описват такива «медове» като надарени с приказни лечебни свойства. Разбира се не трябва да им се има доверие.
Качеството на меда се потвърждава от декларация, зарегистрирана в органите по серификация. Допълнително може да бъде издаден сертификат за съответствие на доброволна сертификация. Тези документи се съпровождат от протоколи за изпитанията на меда за съответствие с изискванията на ГОСТ 19792-2001 «Мед натурален. Технически условия» или ГОСТ Р 54644-2011 «Мед натурален. Технически условия». Двата стандарта действаха до 1 януари 2014 г., т.е. изследванията на меда се правеха по единия от тях. От 1 януари 2014 г. в нашата страна (Русия) встъпва в сила един национален стандарт – ГОСТ Р 54644-2011 «Мед натурален. Технически условия». Безопасността на меда се потвърждава така също и от протокол за изследване на показателите за безопасност в съответствие с изискванията на СамПиН 2.3.2.1078-01: определяне на пестицидите (ДДТ и ГХЦГ) и токсичните елементи (олово, арсен и кадмий).
Купувачът си избира мед по свой субективен вкус, като се ориентира на органолептичните показатели на продукта: цвят, аромат, вкус, консистенция. Ако налетият в съд мед е кристализирал, то той не трябва да се разделя на горен (течен) и долен (твърд) слоеве, а да е равномерно разпределен по целия стъклен съд.
Неналетият току що изцентрофугиран мед представлява лепкава наподобяваща сироп течност. Нейната консистенция може да се определи с потапянето на шпател или на лъжица. Повдигайки шпателя или лъжицата над продукта, обръщат внимание на характера на стичането. Ако медът е течен – на шпателя (лъжицата) остава много малко количество, което се стича на тънки конци и капки. Лепкавият мед се стича на редки дебели конци, може да се навива на лъжицата или шпателя.
Всеки вид мед има специфичен, свойствен само на него аромат от цветове – източници на нектар. Някои видове медове – от гречиха (елда), от липа са много ароматни, а слънчогледовият, от рапица имат слаб аромат на цветчета.
Вкусът на меда обикновено е сладък, приятен, понякога със специфичен отенък, в зависимост от вида на медоноса. Така, медът от синчец е с отенък на мирис на бадем, като аромат притежава леко горчив привкус, медът от кестен – е специфичен и своеобразен, от кумунига – нежен, ясно изразен вкус. Освен тях, с най – добри по вкусови качества се смятат малиновият, липовият, от еспарзета, а така също медът от детелина и бяла акация. С вкус от по ниско качество се отличават медът от калуна и мановият мед.
В литературата се срещат различни препоръки по нормите за приемане на мед. За здравите хора – това са примерно 100 – 120 г в денонощието. Така също възрастните и децата може да приемат по 0,8 – 1,2 г мед на 1 кг маса на тялото. Учените от Централното НИИ по гастроентерология на основание на собствените си изследвания достигнаха до извода, че за подобрянето на функциите на организма и удължаването на живота е препоръчителен ежедневен прием не по – малко от 50 г мед.

Източник: Сп. «Пчеловодство» 2013/4
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by