Дата на обновяване:06.01.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

КРАЯТ  НА  ЕПОХАТА  НА  ХРАЛУПИТЕ

А.С. Сенюта

 

Впчеларската литература по различни поводи се повтаря мисълта: „В началото беше хралупата”. Но фактите опровергават тази догма.

Историята на взаимоотношенията на средноевропейската (средноруската) порода от пчели с хралупата е тясно свързана с един от най – загадъчните въпроси на пчеларската наука – вторичното разселване на медоносната пчела по Европа след ледниковия период. Съгласно общеприетата версия, във времето на ледниковия период, пчелите са могли да се съхранят само в три изолирани района: Испания и Южна франция, Италия и на Балканите (Г.Д.Билаш, Н.И.Кривцов, 1985). С отстъпването на ледника те обхващали все по – голяма територия. По мнението на Н.И. Кривцов (1995), “пчелите от средноруската порода са се заселвали в израсналите в следледниковия период гори, адаптиралиса се към природно – климатичните условия, и към времето на появяването на човека в западна и централна Европа са били аборигените на гористите равнини. Естественото разселване на средноруските пчели е стигнало по всяка вероятност до Урал”. Ясно е, че подобно мнение здраво „привързва” медоносната пчела към хралупата.
Обаче сценарият може да бъде и съвършенно друг. Вторичното разселване на медоносната пчела по Европа е станало при непосредственото участие на човека. Отглеждането на пчели в пчелин, известно на много племена на древните преселници, е станало началото не само на цялата последваща история на европейското пчелопроизводство, но и историята на средноруската порода. На някакъв етап, различни екотипове медоносни пчели, доставени от човека на освободилата се от ледника територия, се съединяват в суперпорода, което довежда до грандиозен генетически взрив: появява се пчела с нови биологически и поведенчески качества и превъзходни производителни способности. Пчелите на Африка, Юго – Западна Европа, Мала Азия и Закавказието се сливат в яростен и крадлив хибрид. Тези качества са давали на новата пчела забележими преимущества пред нейните добродушни предци. Действително в този период немалко хралупи в горите са били заети от пчели. Нерядко след продължително търсене на празни „жилища”, роевете строили своите гнезда в короните на дърветата или атакували жилищата на други пчели. Това време може по право да се нарече Период на Великия Катарзис.
Не е изключено, че в условията на Руската Равнина, аналогични периоди са били няколко, но е очевидно, че за последния и и най – значителния от тях е писал Алберт Кампензе (1524): „Московия е много богата на мед, който пчелите поставят направо на дърветата без каквато и да е охрана. Заселилите се хора, които държат домашни пчели близо до своите жилища и ги предават във вид на наследство от род в род, с труд могат да ги защитят от нападенията на дивите (горски) пчели”. (Абселютната точност на даденото свидетелство напълно ще се подтвърди след няколко стотин години, когато точно такава генетична бомба ще се взриви на американския континент, след вкарването там на няколко семейства африкански пчели).
Новият хибрид като грандиозна вълна преминава по твърде големите територии на Московската държава и много бързо добродушните пчели от пчелините се разтварят в този яростен поток. След някакво време „домашните” пчели вече с нищо не се отличават от дивите. Пчелните семейства на пчелините достигали невероятна сила, и на пчеларите им се налагало да използват колоди с огромни размери. Многопудовите медови реколти от едно семейство стават обикновено явление. Именно на този период се падат най – големите успехи на русийските пчелари.
Интензивното разселение на хибридните пчели полага началото на формирането на средноруската порода. При това хралупата никак не е повлияла на дадения екотип. Еволюцията в условията на хралупата (приписвана на средноруските пчели) не е могла да не се отрази на развитието на специфичните признаци на породата, но средноруските пчели нямат нито един оригинален признак, получен във връзка с периода преживян в хралупата. Например, най – характерната и особеност – поведението и при прегледа на гнездото (те се спускат към долната летвичка и увисват като грозд). Но, аналогично се държат и африканските пчели на Бразилия: при преглеждането на пчелите младите пчели също така побягват към долната част на питите и образуват „брада”.
Друга разлика на средноруската порода – силната злобливост. Но и в африканизираните пчели на Южна Америка се наблюдава изключителна агресивност.
В отделни години на пчелините, където се отглеждат средноруски пчели, до 100% от семействата стигат до роево състояние.. Обаче с чрезвичайна ройливост се отличават и африканизираните пчели. Още едно отличие – и двете породи са склонни към излитане от тясно, запълнено с мед жилище.
Това далече не е пълно пречисляване на сходните признаци на две имащи различна историческа възраст и разделени географически породи, позволява да се разглеждат въпросите на еволюцията на средноруските пчели от нова гледна точка. Хибридите от африканизираните пчели за своя кратък исторически път са имали твърде незначителен опит във времето на живеене в хралупи, следователно, е позволително да се смята, че и средноруските пчели също не са задължени на хралупата за нито един от пречислените признаци на поведението си. Освен това е важно да се разбере, че еволюционирането на средноруските пчели се е съпровождало от тяхната постепенна деградация. Високата производителна енергия на семействата постепенно е угаснала. С времето частично се е намалила тяхната ройливост, агресивност и крадливост.
Съгласно разпространеното мнение, древното пчеларство е започнало да влиза в упадък във връзка с появяването на захарта и гроздовите вина, изсичането на горите, разораването на равнините и т.н. Обаче, главното следствие от това – е израждането на пчелите. Даже пълната отмяна на налозите от Империатрицата Екатерина II не е могла да спаси приближаващата се гибел на великия занаят. Приетите в това време закони за охрана на „чудното” дърво с борт, възможно и да са спасили някакво количество хралупи, но самите хралупи не са могли да спасят пчелите от постепенна деградация.
Независимо от това именно в периода на упадъка на отрасъла се заражда митът за еталонноста на хралупата и преимуществото на бортничеството. Като се сравняват скромните средностатически килограми на медът за продаване от семейство с многопудовите добиви от легендарното дърво с борт, пчеларите се опитват да си обяснят и да разберат „феномена” на хралупата. Най – ранните документални сведения за пчеларството са открити в мястото Хатал Хююк в Мала Азия, където на стената на храма е намерено изображение на пчели, което е с възраст от седмо хилядолетие до нашата ера. В същото време, там, където човекът напълно унощожава горите, е разпространено пчеларството в землянки. Домашните пчели са ги заселвали в землянки и ями (Ю.К. Барбарович, 1994). По такъв начин, и девет хилядолетия назад, когато студа на ледника още току що е напуснал Източно – Европейската равнина, пчеларите не са се надеяли на дърво с хралупа и ясно са разбирали, че природата на пчелите няма нищо общо с него; с доисторически времена, пчеларите са предпочитали прости при изработването си кошери и удобно разположени пчелини.
Случаите на живеенето на пчелите в хралупа не заслужават повече внимание, отколкото фактите за тяхното комфортно съществуване в статуите, междуетажните пространства или сандъци.
Пчелното гнездо, прикрепено към свода на пещера в гората или към гънка в скалата, би могло да стане емблема на новото пчеларство и символ на пчеларско процъфтяване. Медоносната пчела като вид се е формирала не в дремещите гори. Пчелите и до ден днешен не се заселват в черни гори, независимо от това, че именно тук има много дървета с хралупи. Пчелата е дете на планината, и да не се отчита тази историческа даденост не е възможно.
Само тук може да се разбере, до каква степен са се заблудило неотдавна „слезлото от дървото” пчеларство с неговите възникващи в едно или друго място входни отвори, разкъсани от полета от пити, запатентовани покривни платна и мокри възглавници на затолящи отгоре материали. В просторната пещера, пчелното гнездо има естествена форма. Фундаментът на всеки дворец от восък тук е херметичния таван. Тук никога няма отвори над гнездото и възходящи въздушни потоци през него в тавана. Под гнездото има окесн от въздух, именно океан, а не жалки порции от кислород, пресметнати по модните сега форуми и вкарани в кошера през съкратения до неузнаваемост входен прилетен отвор. Тук семействата относително рядко се роят, а роевете в болшинството случаи не напускат пещерата, като се заселват, като правило, близко до родното гнездо. Пчелните семейства тясно съседстват едно с друго, между тях няма ярко изразен антагонизъм. При това в периодите без паша, слабите семейства биват крадени, в резултат на което силните още повече се усилват с пчели и мед. На остатките от пити и мед в роевото време, могат да се появят веднага няколко роя. Нерядко в семейството работят няколко майки едновременно. На обитаващите в пещерата пчели не е познат входният отвор в неговия съвременен вид. Събирачките на нектар от няколко семейства излитат през входа на пешерата и като се разлитат в различни посоки, образуват след себе си гигантска следа, която пилича на ветрило. Температурата на водата в естественните пещерни резервуари не се спуска по – ниско от 8 С. Организмът на пчелите за милион години се е приспособил към тази температура и, като употребява по – студена вода пчелата загива. През лятото, когато под действието на топлината восъкът се размеква, някои медови пити се откъсват, защото не издържат тежестта на собственото си тегло, така природата „изрязва” излишния мед, като освобождава място за нови пити.
Хралупата винаги е била и си остава жалко копие на пещерата и вече само за това е безсмислено да се продължава да се превръща кухото отвътре част от дърво в съставен кошер, работещ по принципа на изтеглящата тръба, или кошер капсула с 5 литра метаболическа вода в пространството под питите. На съвременното пчеларство му е нужен не просто нов кошер, а принципно нова идея, която следва да се търси в историята на самата пчела.
Рано или късно, на пчеларя ще му се наложи да върне на своите пчели естествената форма на гнездото, да премахне ограниченията на пчелните пити, на херметичните тавани, активната вентилация и т.н. Трябва да се нарушат от векове устоявщите правила и да се конструира кошер с принципно нови възможности, в които пчелите не страдат от влага и задух, лесно извършват свръхранни пролетни и свръхкъсни есенни облитания, успешно зимуват, интензивно се развиват през есента и произвеждат рекордно количество мед от високо качество при минимална помощ на човека – ето една интересна задача за новото пчеларство.
В света на казаното е правомерен и крайно интересен въпросът: възможно ли е в съвременните условия повторение на Периода на Великия Катарзис? Теоретически – да. За това би трябвало да се кръстосат африканските пчели (например, кенийски или етиопски, сред които се срещат такива с тъмна украска – планински, които запечатват меда с бял восък) с пчелите от южната част на Далечния Исток (Приморски край), които водят своя неотдавнашен произход от средноруските, украинските, итализнските и кавказките. Ако такъв афроевроазиатски хибрид се интернира в условията на южна Русия или Украйна, то, очевидно, след някакво време, пчеларите ще получат невероятно продуктивна „средноруска порода”, катарзисната енергия на която независимо от всички правила ще се съхранява в течение на няколко стотин години. Впрочем, процесите на деградация могат да се появят достатъчно скоро, ако пчеларите, следвайки съвременната традиция, размекнат африканските гени с въведеното италиано – кавказко добродушие, хранят пчелата със захар, тровят я с лекарства и я заселят в кошер, който е конструиран по законите на „еталонната” хралупа.

 

Превод от сп. "Пчеловодство" 2004/ N 1:            

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by