Дата на обновяване:18.11.2007

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

БИОРЕЗОНАНСНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ В ПЧЕЛАРСТВОТО


Гусев А.Д. (инженер изследовател)

 

Резонанс се превежда от френски език като (отзовава се, откликва, става подобен). Словосъчетанието „биорезонансни технологии” означава „превръщане на живия, биологически обект по пътя на повторенията на неговите свойства, качества, главни или критични параметри, характеристики на технически средства, приеми, способи в технически обект (система)”. Съществуват биорезонансни технологии – аналози: например, в медицината – изкуствено сърце, бъбреци, бели дробове...Биорезонансните технологии – това е област на чрезвичайно високи технологии на границите на съвременните възможности на науката и техниката.
Думите на достатъчно известната песен „Това, което не си спомним - няма да изпълним...” отразяват най – съкровената и спотаена част на психологията на изобретателското творчество. В теорията на техническото творчество или в психологията на изобретателя, правилно подбраната дума, това е всичко: точно и поглъщащо, то вмества в себе си и назначението и съдържанието и реалната, а не декларираната работоспособност на предмета (обекта) на изобретението. С него са непрекъснато свързани, такива понятия, като право на интелектуална собственост, а така също гражданска и друга отговорност за предложеното техническо решение.
Думата „кошер”, без съмнения е позната на всеки човек. Научно – техническият сравнителен анализ, проведен от автора (А.Д.Гусев) показва, че работоспособен кошер никога не е бил изобретяван. Психологическите действия на пчеларя и на други „изобретатели” с дадения технически обект не отговарят на елементарната логика на приемане на прогресивни, технически решения. А именно такива решения лежат в основата на изобретението. В днешния ден, техническата задача по осъвършенстването на кошера няма решение и е решена от някакъв практически смисъл. Тъй като сандъка от работна дървесина предложен от П.Прокопович и поставен в основата на световното кошеростроене, нито с еволюционно сложившата се биология на пчелното семейство, нито с естествения обект на еволюционното местообитаване на пчелното семейство в древността нищо общо няма! То ест кошерът – сандък и пчелното семейство – са еволюционно несъвместими обекти на реално съществуващия материален свят, независимо от съзнанието на пчеларя.
Познаващият тънкостите на човешката психология, писател В.Пекелис е отбелязал: ”Ако творческата техническа задача се сравни с брава, то алгоритмът на решението и може с пълна сила да се нарече ключ!”.
Трагедията на пчеларството е станала само за това, че пчеларите въобще са забравили за „бравата” – творческата задача за създаване на жилище за пчелите, което да има естествен прототип – Естествена Конструкция в Естествената Среда на Обитаване – (ЕКЕСО) на пчелното семейство.
На нас ни предстои да извървим непростия за психиката на пчеларя обратен път от кошера – „убиец” на пчелни семейства до руския „ЕКЕСО”, отличаващ се с това, че в него без намесата на пчеларя кръглогодишно живее пчелно семейство и съхранявайки физиологическата си пълноценност, произвежда пчелна продукция с високо качество.
Когато техническата система е създадена, тя ни се струва естествена, очевидна (видима за съзнанието на човека. Но да се разгледа или да се интегрира по пътя на идентификация от разпокъсани елементи – това е работа, която е изключително сложна и не е по силите на човек с обикновени възможности.
В условията на която и да е техническа задача ние винаги виждаме две указания: каква е целта и какви са средствата. Значи целта почти винаги се избира праволно. А, средствата, почти винаги се указват невярно. Но, тази същата цел, може да буде достигната и с други средства! В техническият свят това е възможно!
Но, съществува още немислим, направо да кажем, катастрофически вариант: когато едновременно и целта и средствата са избрани неправилно!
Именно такава ситуация се е създала в пчеларството, която е довела до изобретяването на рамковия кошер от П.Прокопович. И,ако трябва да бъдем по – точни, то сандъка от работна дървесина, един от разновидностите на думата „кошер” (колода, сапетка (тръвна), висяща борт и т.н.).
В своето си време, световно признатия руски учен И.М.Сеченов е направил извода: „Организмът без външната среда, поддържаща неговото съществуване е невъзможен. Затова в научното определение за организма трябва да влиза и наименованието на средата, която го е формирала!”. От векове руския народ е наричал пчелните семейства според местообитаването им например борови, т.е живеещи в иглолистния бор. А по – точно, в живия организъм на дървото бор обикновен с възраст 200 и повече години. Боровете в свой ред са съседствали с липа, клен, ива, храсти от малина и друга медоносна растителност...Изглежда, че самата природа, традициите, езика на нашия народ и определящия извод на И.М.Сеченов, настояват за класификация на пчелите по тяхното местообитаване като „борови пчели” или Аpis pinus sylvestrum L. (A.Д.Гусев).
Обаче научното мислене на учените в XVIII в. е определило: да бъде от тук пчела медоносна или Apis mellifera (K.Линней). А как да бъде тогава с индийските пчели? Те нали също събират мед, който може да се продава! Но, към медоносните, по класификация не се отнасят.?! Но, класификаторът е построен по диференциален принцип: определяйки и отделяйки едно (свойство, признак), съществено за дадения вид, род и т.н., той изключва останалите.
Фактът на естественото обитаване на горските пчели в живия организъм на обикновения бор, подробно и обстоятелно са осветили в своите трудове, награждавани със златни и сребърни медали на Апимондия., руския учен – пчелар И.Шарбашов, англичанката Д.Галтон („Хилядолетието на бортевото пчеларство в Русия”, а още по – рано, забележителният русийски изследовател Н.Витвицкий. И.Халифман в своя известна на широк кръг пчелари книга „Пчели” е отбелязал: „Много хора си мислят, че пчелите по цели дни, звънейки по блестящите струни на въздушните трасета, се къпят в златните лъчи на слънцето! Те се заблуждават. От 500 часа, отпуснати им като живот от природата, те само няколко десетки часове прекарват в полет. От 5000 часа, които природата им отпуска през зимния период за живот, те повече от 4900 трептят в животворната маса на единното кълбо”. Oт този факт се прави забележителен извод:Вечният мрак и топлата, влажна хралупа на дървото (не уточнява какво?- Авт.) се явява тяхната основна обител!” Замислете се!
От това определение следва: Тъй като за ловците на перли, водата не се явява естествена среда, така и обикновената за всички нас обкръжаваща атмосфера не се явява за боровите пчели родна! Те и обитават в условия, сходни със съществуващите на земята милиони години назад. Именно тези условия, създадени от пчелите в живия организъм на обикновения бор се явяват тяхна естествена среда на обитаване (ЕСО). И така, без признанието на пчелното семейство на правото за създаване на себе си на условия, еквивалентни на съответните условия в кухината на живия организъм на обикновения бор, ние веднага губим целта на изобретението.
Известно е, че на продължение на много хилядолетия, пчеларите нееднократно са променяли предмета на своето внимание – кошер за преобразуване в по – съвършенна конструкция. Заедно с изменението на предмета се е изменяло и неговото наименование. Различават няколко преобразуващи етапа в пчеларството – естествено, бортево, колодно и в сандъци.
Технологията на бортевото пчеларство е довела до масово унищожаване на съдържащи пчели борови, живи дървета. И днес е трудно да се стещнат на цялата територия на европейския континент живо дърво – бор с пчели! Пчелите са принудени да се заселват в хралупите на всякакви породи, дървета, а понякога и в изсъхнали дървета. Оказва се, че отделно стоящото, изсъхнало дърво с хралупа на старославянски език се нарича с фонемата „олек”, което се е трансформирало в „вулик”, а след това в „улей” (кошер).
Та, защо кошерът в сандък е негоден за пчелното семейство? Живият организъм на бора, представлява биологически обект с тегло 40 тона и в което непрекъснато циркулират почти 14 тона топло и енергоемка фитолимфа. Именно фитолимфата и се явява тази така наречена „тайна” на хралупата, която обезпечава стабилен ТГДС в продължение на календарната година и превръща живия бор в биологически активен трансформатор – преобразувател на енергията на външната среда, с който пчелното семейство е съгласувано биологически и генетически.
Много смятат, че пчелното семейство е малко и нежно органично образование. Това не е така. Совукупната жива маса на пчелното семейство, е включена в енергетическия великан на живия бор, съставляващ 100 т и е способна да противостои на каквито и да са природни въздействия. Пчеларите отдавна и без особен успех се опитват да открият известната тайна в пчеларството – успешното зимуване на пчелните семейства. В субтропическите страни няма такива проблеми, затова и процъфтяват многокорпусните кошери с форма на сандъци и разнокалибрени сапетки (тръвни), даже и сандъци от мрежа. Отечествената практика за прилагането им в нашия суров климат с продължителен период без летене за пчелните семейства се оказа без перспективна. И ето, видни пчелари доказват, че пчелите могат успешно да съществуват в условия, в които температурата се колебае от 50 С в най – голямата горещина до минус 50 С на най – ниските отрицателни температури. Други, не по – малко убедително доказват – пчелите са нежни, тропически същества! Без високо температурно зимуване, те не могат да живеят!
Многобройните технологии на отглеждане на пчелните семейства през зимата предлагат откровено „разсъбличане” при отрицателни температури, щателно увиване с най – различни неща и поставяне в зимовник, закопаване в земята с оглеждане, усърдно засипване със сух дебел слой сняг...Изпробвано е като, че ли всичко!

С многочислени термограми на пчелното кълбо в кошер и без него са пълни страниците на пчеларските списания и листите на многострадалните справочници. Но, ето какво е странно! Сред тях отсъства една термограма. Термограмата на зимуването на кошера без пчели на открито. И това изглежда логично. Каква темограма може да се снеме от мъртвата неработеща конструкция? Но да се върнем към дърветата, разбира се, че живите. През лятото, обикновено, те са с един цвят – зелени са! Към зимата част от дърветата, които се отнасят към листопадните, хвърлят листата, като се стремят да се разделят по - бързо със зелената корона и те временно „умират”. Тяхното термосъпротивление за студа е много близко по характеристики до деловата (работната) дървесина, в това число и колодата! Но, има едно дърво, което ласкае окото на пчеларя със своя вечнозелен цвят! Това е обикновеният бор. В нейния зелен организъм, прикрит от надежден слой от дебела, топлоизолираща кора, протичат мощни, енергоемки процеси на фотосинтеза! А ето пчелите, смея да утвърждавам, и до сега с голяма генетична любов в студеното зимно време си спомнят за миналите цветущи времена на своя волен живот! Приведената за пръв път термодендрограма на живия организъм на 200 годишен обикновен бор – това е път не само за процъфтяване на пчелния народ, но и път за освобождение на пчеларя от игото на традициите, мненията и уговорките. На термо-дендограмата на бора отчетливо се виждат границите на топлинния режим на ЕСО на пчелното семейство: през лятото на семейството, действително му е прохладно, а през зимата е значително по – топло, отколкото в откритата външна стреда. ТДС нагледно показва, как енергетически се обезпечава физическия принцип на действие (ФПД) на циркулацията на въздушния поток, наситен с водни пари и въглероден двуокис: надолу по страничните ежекторни канали (А.Д.Гусев), конденциониране на компенсационната кухина за кондициониране, за регенерации и обмена на газове на циркулиращия поток с последващо движение нагоре по продължение на вертикалната ос на кухината. Този ФПД ЕКЕСО на пчелното семейство е закрепен в неговата генетична памет и е съгласуван еволюцонно с неговата биология. Излизането зад пределите на така еволюционно образувалия се енергетически кръг води до загуба на пчелното семейство на имунитет с последващи заболявания и гибел.
ТДС на живия организъм на бора може да бъде не само леко проверен от любителя пчелар, но и да му послужи като надеждна информационна база за собствена разработка на изкуствена конструкция, която обезпечава ЕСО на пчелното семейство, който най – много съответства на дадения регион.
За какво е необходима правилната научна класификация на живите организми? Отговорът сега за пчеларите трябва да бъде очевиден! Наименованието на естествената,
(а още повече живата) конструкция се изисква за формирането на представи за средата на обитаване на живия организъм, за да се определи (в дадения случай – да се съхрани) целта и параметрическите характеристики на бъдещия предмет на изобретението.

 

Превод от  сп. "Пчеловодство" 2002г. N 6  

         

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by