Дата на обновяване:18.11.2007

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

В  РЕЗЕРВАТА  „ШУЛЬГАН - ТАШ”

В.Капунин, М.Косдрев, Л.Кичаева   сп."Пчеловодство" 2001/ N7
 

В сп. „Пчеловодство” нееднократно са публикувани материали и за башкирския мед, и за бортевата пчела – бурзянката. Но интересът на читателите към тях не отслабва, затова ние решихме да се върнем към тази тема. А, ако се случи някъде се повторим , то бурзянската пчела и мед си заслужават това.

Общепризнати са целебните свойства на бортевия мед, неговите превъзходни вкусови качества, наситеността му с микроелементи, екологичната му чистота. Обикновено той е с восък и перга, преди всичко е липов, но се среща и от цветя. Събират го бурзянските бортеви пчели (популация от средноруските пчели). Тяхното главно достойнство – чрезвичайната работоспособност: за две три седмици на цъфтеж на липата (а, тук това е главният медонос) семейството прави основните запаси с храна. От ранна утрин до късна вечер интензивно работи бортевата пчела, която извършва огромен брой излитания и подобрява всички рекорди от медосбор. Даже в студени и дъждливи дни тя неуморно се труди, до 10 кг нектар в ден може да постъпва в кошера по времето на добрия медосбор.

Едно семейство на тази популация от средноруски пчели за сезон отпуска два три и повече роеве. Те се заселват в нови хралупи и борт-и. Колкото повече има в гората естествени хралупи, заселени с пчели, толкова повече и по – лесно се заселват борт-ите – изкуствените хралупи, направени от човека – бортевик.

Бортничеството – е традиционен занаят на башкирите. Борт-ите, те ги изработват в борове, по – рядко в дъбове. Тяхната направа е много трудоемка работа, която изисква особена екипировка и навици. В ствола на дървото, което трябва да има дебелина не по – малка от от 60 см и височина 20 – 25 м, на височина 4 – 10 м от земята с брадва и специални инструменти през продълговат отвор, наричан должея, се издълбава хралупа, с дължина 90 – 120 см и вътрешен диаметър 30 – 40 см. След това пробиват правоъгълното входно отверстие, през което пчелите ще проникват вътре. Таванът и дъното се правят с неголям наклон надолу, което предпазва пчелното гнездо от дъждовна вода и позволява по – добре да се запазва топлината. През должеята, впоследствие, бортникът ще обслужва борт-а. Тя плътно се закрива с два дървени капака, които се поставят плътно (стиковат се), и отвън се прикрива с мрежа против зверове и парче кора.

Подготвената хралупа – борт се оставя за една – две години  за изсушаване. След преминаването на това време, нейната вътрешна повърхност се почиства от смолата, отделят се отпадъците и се снабдява с лентички от пити, като се закрепват към тавана с клинчета. Само след това борта е готова за заселване от пчели. За да ги привлече към новото жилище, бортника натрива нейните стени  с миришещи треви (мащерка и др.).

Във времето на рояването, до цъфтенето на липата, той чака, ще се хареса ли новото жилище на пчелите? Ако борт-а остане незаселена, той я отваря и я оставя да съхне още една година до следващата пролет. През септември, медът от заселените борти се събира, а семействата се приготвят за зимуването си.

При вземането на продукцията, питите с мед не се отделят от питите с перга. От много отдавна е забелязано, че такъв мед е много целебен: той повишава жизнения тонус, намалява болките в главата, облегчава дишането, даже подобрява зрението.

Една борт дава от 5 до 30 кг мед за продаване. Особен късмет за бортниците се смята намирането на „дивачка” – естествена хралупа, заселена с пчели. В нея медът може да се окаже много повече, ако се е натрупвал с години. Бортевото дърво – това е недвижима собственост на бортника. То се предава по наследство от баща на син, от поколение на поколение. Бортевия занаят се е съхранил само в Бурзянския район на Башкортостан на територията на резервата Шульган –  Таш (Капова пещера) и участъкът Альтын – Солок (Златна борт). Резерватът Шульган таш е удивителен по своята красота ъгъл от дивата природа. Половината гори тук се заемат от широколистната порода, сред които преобладава липите. Башкирските пчели и мед, събрани от липите, са били нееднократно награждавани на междумародни изложби.

Съхраняването и изучаването на дивата, бурзянска пчела е една от основните задачи на учените от резервата. Тук в условията на резервата се поддържа занаята бортничество. Работата е там, че този традиционен за местното население занаят е започнал да угасва още от началото на XX в.: борт-а не издържа конкуренцията на рамковия кошер. 10 години по – назад имаше останали само 20 заселени борт-и за целия резерват, а това са 22,5 хил. ха.

С усилията и старанията на директора на резервата М.Н.Косарев, неговите помощници Ф.Г.Юмагужина, Л.А.Кичаева и други, бортевият занаят в днешно време оживява. Грижат се за резервата и държавните органи. Днес са заселени и се обслужват вече около 200 борт-и. На штат в резервата са приети и работят 5 техници – бортници и 12 инспектори – бортници. И което е особено радващо – възражда се интересът към този занаят в местната младеж. Един от бортниците на резервата Салимьян Мустафин ни съпроводи до своите имоти, показа ни борт-ите. С помощта на кирам (плетен пояс от кожа) и на лянге (подставка за крака), той ни продемонстрира своето майсторство. „Нашият Дерсу Узала”, - така любовно го наричат неговите сътрудники от резервата. Много ловко и бързо, той напълни батман (издълбан съд от липа) с пълен набор ухаещи пити с мед с които ни почерпи по – късно. В него, този целебен продукт може да се съхранява много дълго, като не губи своите целебни качества и почти не кристализира.

Търсенето на бурзанските пчели в Башкирия и зад нейните граници расте от година на година. Резерватът не успява да обезпечи всички желаещи, затова възниква въпросът за увеличаването на производството на плодни майки и пакети с пчели. Възможности за това има. За съжаление, всичко опира до недостатъчното финансиране и необходимостта от подготовка на нови квалифицирани пчелари – селекционери, а за това са необходими и средства и време.

В резервата се води работа свързана с борбата за съхраняване на чистотата на популацията на бурзанската пчела. Тук се отглеждат майки с чиста порода. Тях ги осеменяват изкуствено, като използват съвременно лабораторно оборудване. Този процес, изискващ голямо търпение, отлежаване и майсторство, успешно е усвоила лаборантката Гульдар Султанбаева.

На пчелина, който се намира в местността Каповая, на брега на реката Бела в рамковите кошери, отглеждат пчели – бурзянки. Характерна тяхна особеност е бялото сухо запечатване на медните пити и увисването на  на пчелите като грозд в един от углите на питите при прегледа на семейството.

Сътрудците на резервата са влюбени в своята работа, постоянно популяризират отглеждането на бурзянската пчела, а така също историята на развитието на пчеларството в Башкирия. Тук на екологическата пътека, по която за година преминават десетки хиляди посетители, са разположени музей и открита площадка, където са изложени заселени с пчели колоди, които са направени по същия принцип, по които са направени и колоди-те (колоди-те с рамки са междинен етап (стъпало) между колодата и кошера). Пчелите в колоди-те се стараят излишно  да не ги безпокоят, без нужда не ги отварят. Но за сп. „Пчеловодство” беше направено изключение, на нас ни показаха и пити с янтарен мед и питите в колоди-те, за което бяхме благодарни на сътрудниците на зоопарка.

Искани се да отбележим, че в Башкирия се придържат към традициите не само в резервата. Има и пчелари, които и днес на своите пчелини, наред с рамковите кошери се грижат и за колоди, като смятат, че медът получаван от тях е по – целебен и по – вкусен.

Днес резерватът се развива и укрепва. На него му указва помощ правителството на Башкирия, международни организации, в частност всемирния фонд за охрана на дивата природа (WWF). Обаче в близко бъдеще резерватът Шульган-Таш ще се окаже в най – тежко положение, заради влиянието на конкретно техногенно въздействие – във връзка със строителството на Юмагузинското водохранилище на река Бела, и около 30% от неговата територия ще се окаже в зоната на прякото и косвеното влияние на този нов хидротехнически обект. Увеличава се влажността, ще се измени температурния режим, ще възникнат постоянни бризови ветрове покрай основната част на водохранилището. Безусловно, тези явления неблагоприятно ще окажат влияние на популацията на бурзянската бортева пчела, тъй като ще се наруши нейната многовековна адаптация към природните условия на резервата Шульган – Таш. Това положение ще се задълбочи още и от планираната разработка на Кужинското барий – полиметалическото месторождение. Да се смегчи неблагоприятното влияние на Юмагузинското водохранилище и предполагаемите разработки на състоянието на резерватната екосистема, а така също да се запази биологическото и ландшавното разнообразие на широколистните гори, а следователно, и да се запази средата на обитаване на бурзянската пчела, може само да се увеличи територията на резервата Шульган – Таш на 36 хил. ха в западно направление за сметка на неусвоена територия на стиковането на Мелеузовският, Ишимбайският и Бурзянският райони в междуречието на Нугуша и нейния десен приток Уряк, където няма населени места, животновъдчески обекти и места за садене на гори. Тук са се запазили екологически ценни корени на стари и възрасни гори, кото за щастие, още не са се срещнали с интензивната стопанска дейност на човека. Ако, този проект бъде одобрен, то площта на охраняемите места на обитаване на бурзянската пчела заедно с националният парк „Башкирия” и местността Алтын Солок ще се увеличат до 230 хил. ха, което ще бъде главно в съответствие с научнообоснованите параметри, достатъчни за съхраняването на генофонда на тази най – ценна популация от пчелите на средноруската порода. Ще спечели от това пчелата. Ше спечели и човекът.

Потомците ни няма да ни простят, ако загубим уникалния резерват Шульган – Таш, а да се запази той е достатъчно просто, достатъчно е при приемането на решението за това да се отчетат пресмятанията на неговите сътрудници и други учени, които се стремят да запазят за бъдещето този уникален обект на дивата природа.


 

Превод от сп. "Пчеловодство" 2001/кн. 7             

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by