Дата на обновяване:01.01.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

ЧОВЕК, КОЙТО СЕ ГРИЖИ ЗА (НАПРАВЕНА ХРАЛУПА В ДЪРВО С КОРЕНИ) - БОРТ

Борис Жуков - седмично списание "Итоги.ru"

Бурзянският район на Башкирия – единственото място Русия и Европа, където производството на див мед в природата се е съхранило като непрекъсваща традиция.

Не е лесно да си пчелар на такава височина... На който и да е голям, градски пазар, ако се вярва на твърденията на продавачите, дините задължително са от Aстрахан, картофите от Тамбовск, а медът е от Башкирия.
Тези отговори отразяват не толкова реалният произход на стоката, колкото представите на продавачите и купувачите за това, в какъв именно регион, дадения продукт достига своите най – високи качествени показатели. И обикновено това разпределение съответства на действителността

– във всеки случай за башкирския мед, това е именно така.
По едната от версиите, даже самото название на башкирския народ произлиза от тюркските думи „баш” – (глава) и „корт” (пчела). Впрочем тази земя се е славила като страна на меда, дълго време преди в нея да дойдат тюркски племена – предки на съвременните башкири. В Бирското гробище, възрастта на което е примерно 1500 години, мезду другите инструменти е намерено пълно снаряжение на бортник-а – човека получаващ горски мед.
Собствено, борт се е наричала хралупата с гнездо диви пчели, а бортничество – търсенето и разоряването (ограбването) на такива гнезда. След като намирали такова жилище с пчели, бортниците изгребвали от него всичко, което ставало за ядене. Запазилите този занаят племена от Азия и Африка ядят не само меда, но и пилото – личинки и куклички; вероятно така са постъпвали накога нашите предци. Точно по такъв начин се отнасят към дивите пчелни гнезда и мечките, белките, кълвачите, а глиганите към гнездата на земните пчели и земните оси. Единственото, което е внесъл човека в този занаят, без да е защитен с дебела кожа или с пера – това е димът с помощта на когото на него му се е удавало да сломи съпротивлението на стопаните на пчелното гнездо.
В тропиците, ограбеният рой веднага се е хващал да възстанови разрушеното, в нашите ширини на него му е оставало само да умре – „ревизията” обикновено е ставала през есента, когато в края на пчелния сезон,  медът е узрял и запасите са му максимални. В някои райони на тази същата Башкирия, такова роебойно бортничество е продължавало до 50 – те години на миналия век. Но, като правило с прехода към заседнал образ на живот, бързо започнало да преобладава друго отношение. Бортниците забелязали, че ако оставят на пчелите някакво количество мед, то на следващата година може да не търсят по цялата гора друг рой, а отново да дойдат до същата хралупа и отново от нея да вземат мед. А, ако в меда има много медоносни треви, храсти, дървета, но малко дървета с хралупи, то може и да се помогне на „пчеларската мъка”, като собственоръчно се направи хралупа – при това такава, че с нея да бъде удобно да се работи. Така е възникнало класическото бортничество – първият, най – архаичният стадии на пчеларството.

Един от немногото пчелари, които са запазили древните умения - бортникът Салимьян Агай. От дървото с изкуствена хралупа-борт вече не е толкова далече до колода-та – парче дърво с хралупа, в същност най – простия кошер. Такива колоди могат да се съберат всички заедно, по – близко до собствения дом – да се ходи по – малко и контролът за пчелните семейства да се увеличи. Вярно е и другото, че борти-те, които са разхвърляни по обширна територия, позволяват по равномерно да се използва тя – цялата, в същото време, за пчелите концентрирани на пчелина са

достъпни само ограничен диаметър източници на нектар и прашец. Но, тази разлика с лихва е компенсирано от обилието на медоносни растения в стопанството на човека (практически всички плодни дървета и храсти, елдата, бобовите, слънчогледът, градинските цветя, по – късно редица треви, които се използват за храна. Пчеларството на пчелина по естествен път е израсло от бортното – и го е изяло. В света са останали само няколко изолирани места в които традицията на бортничеството се е съхранила до наши дни. В Русия и (по цяла Европа) има само едно такова място: на юго изток в Башкирия, Бурзянски район.
Трудно е да се назове някаква една причина, заради която тези места са се оказали резерват на древния занаят. Навярно е оказало влияние това, че тяхното население е крайно малочислено и винаги е било слабо въвлечено в стокови отношения, него го е теглило към натуралното стопанство – а и затова не много се е грижело за ефективността на производството, като е предпочитало да се държи за остарелите методи. И това, че тук са малко разпространени медоносните култури, а релефът (районът е разположен в невисоки планини, разклонение на Южен урал) не предлага безкрайни полета. Но навярно, най – главното е това, че тази земя е покрита със заплетена мрежа от сухи, планински ливади (малкопригодни за разораване, но които са обрасли с отлични медоноси) и гори, значителна част от които съставляват липите, които и са станали основата за бортевия занаят.

Бурзянската бортева пчела е по - малка и по - тъмна и е по - агресивна от обикновената домашна, тя може да събира реколта почти във всякакво време и е удивително устойчива на отрицателни температури. За правенето на борт-и горските пчелари обикновено избират бор – желателно растящ сам между липи и кленове. Такива борове, те се стараят да си забелязват още докато са малки и тънки и често им подрязват върховете, за да може дървото да расте невисоко и дебело. Тази практика е възможна само при наследственото бортничество – в бора, който е подрязан от дядото, борт ще прави и внукът. На ствола на бъдещия пчелен дом, бортникът изсича родовият печат – тамгата. Тези

знаци преминавали от поколение на поколение. Ако медовите имоти на бащата са делили по между си няколко братя, то най – младия получавал правото на бащиния печат, останалите е трябвало да си измислят собствени, но съхраняващи сходството с бащиния. Обикновено това се постигало, като към рисунката се добавяли някакви елементи – и тамгите, първоначално прости, с времето се разраствали, като се превръщали в причудливи иероглифи.
Когато дървото достигне подходящ ръст и дебелина, бортникът прави борт-а на няколко метра от земята, като издълбава в ствола правоъгълен отвор (должея) и чрез него изгребва хралупа, която има дължина примерно 1 метър. По средата на тази хралупа, перпендикулярно на должеята, той прави друго, много по – малко отверстие – входно. През него ще влизат и излизат пчелите, а должеята, бортника след изсушаването на хралупата и премахването на смолата ще я затвори с акуратно подготвена дъска, още ще положи и суха трева за затопляне, а отгоре железна решетка за зищита от зверове. Хралупата ще се отваря само тогава, когато на стопанина му се наложи да направи нещо вътре в гнездото – например да вземе питите. За привличането на пчелите прилетното, входно отверстие се натрива с миришещи треви, прикрепва към тавана парчета стари пити или промишлени восъчни листове. Независимо от това новата хралупа - борт е лотария и пчелите не винаги заселват изделията даже на най – опитните бортници.
Направата на борт-а и всички последващи манипулации с нея, бортника извършва, като виси на ствола на дървото и се опира на широк, плетен пояс от кожа или липово лико, който се прехвърля през ствола, а краката се поставят на „лянге”, дървена подставка, която се закрепва за ствола с връв от лико. За пчелите височината не е важна, те със същия успех биха си оборудвали гнездо и на метър от земята, но в този случай борт-а би бил обречн като жертва на мечката. За да затрудни допълнително разбиването, бортникът изрязва всички съкове, които са под борта (той самият използва направени копки по ствола на които полегатите, мечешките лапи не се задържат. Още провесва тукмак – (махало) – тежък къс дърво, горния край на който е закрепен над хралупата – борт, а долният се люлее свободно с тежестта отдолу. Като поиска да отвори борт-а, мечката ще измести в страни тъкмака, а той както и всяко махало, веднага ще се върне и ще удари мечката по муцуната или по лапата. И колкото по яростно звярът ще удря по тукмака, той толкова по – силно ще нанася удари в обратна посока – докато грабителят не се убеди, че тези пчели, които е намерил са „неправилни”…

Избор на родители за бъдещите бурзянски пчели, това е задължение на пчеларката Айгуль Гайванова. Бортникът посещава своите борт-и редовно – за да ги почисти, нещо да поправи по тях, и само да ги провери, но добивите ги взема само веднъж в годината, във втората половина на септември. Когато той

отваря должеята, пред него застават увиснали от тавана „езици” – удължени, овални пластове пити. Като на око пресметне, колко са им нужни на пчелите за зимата (обикновено, това са 8-10 кг), бортника изрязва останалото и го пуска на земята. Ако, пчелите не са се разболявали, не ги е посещавала мечка и лятото е преминало без времеви катастрофи, борт-а дава около 10 кг мед за продаване. При много добро семейство и година – до 15кг. На пчелина, ако много не се напъваш, може да се получат от всеки кошер по 20 (при това на борти-те за разлика от кошерите, един път в 4 години им се полага „почивка”- от хралупата не вземат меда), а ако се работи с ум и желание – то може да се произведат и 50 кг. И макар, че както беше споменато, някои особености на източна Башкирия смегчават тази разлика, бортевия мед се цени съществено повече, отколкото полученият на пчелина. В XX век бортничеството бавно угасваше и в това, едно от последните свои места в които го има.
От пълно изчезване го спаси това, че през 50-те години, значителна част от традиционните бортеви иноти влезна в състава на Башкирския резерват с права на филиал (от 1986г – самостоятелен резерват „Шульган – Таш”. Това, беше направено на първо място именно за охрана на бурзянската бортева пчела (която става символ на „Шульган-Таш”) и за поддържането на бортевия занаят. Бортниците се превърнаха в сътрудници за охрана на резервата, като получиха твърда заплата. Само тази поддръжка съхрани този занаят: днес той съществува само на територията на „Шульган-Таш” и обкръжаващите го земи, които в 1992г. станаха територия „Алтын Солок” (превежда се от башкирски – „златна борт”). В тази територия с бортничество се занимават няколко арендатора, на които същият този резерват плаща за поддържане и охрана на борти-те и бортевите дървета. Те са 12 работника на щат – това е всичко, което е останало от традиционния занаят.
Може да се каже, че на бортничеството още му е провървяло: властта в Башкирия (която както е известно се явява регион – донор) го разглежда като елемент на националната култура и отделя пари за неговото съхранение. Освен това през последните години, бортничеството активно се подпомага от международните природозащитни организации като един от видовете с традиционно „щадящи” природоползвания, въздействието на които на естествената екосистема е минимално. В частност „Шульган-Таш” (в който през всичките тези години не само са го охранявали, но и са го изучавали) е получил от Глобалния екологически фонд съдействие за изследването на генетическите особености на бурзянската пчела. На тази територия, в която сега се развива занаята, във времената на неговия разцвет имаше около 1000 обитавани с пчели борт-и. Сега те са от 100 до 150 и независимо от усилията на държавните и международните организации, техният брой бавно се намалява, във всеки случай не расте. Най – незначителните социални и икономически неуредици, много лесно могат да прекъснат традиция, която е на 1500 години.

Бурзянката прекрасно живее и в обикновени рамкови кошери и в борт-и и в кошери - колоди. А струва ли си да се безпокоим за нейното запазване? От чисто икономическа гледна точка – навярно, не. Както вече беше казано, бортевия мед е по – скъп от произведения на пчелина, но това по – 

скоро отразява традиционното недоверие на човека към собствените си творения в сравнвние с направеното от дивата природа. Тези два вида мед действително са различни: първо в бортевия има много повече прашец (сместа с който определя количеството на витамините и микроелементите в меда), второ, като се отчетат особеностите на вземането на меда от пчелина от източна Башкирия – той е практически чист липов, в същото време в произведения в борти-те влизат и други медоноси (макар, че неговата основа се съставлява от тази същата липа).
Но никакви чудодействени преимущества не притежава бортевия мед пред този произведен на пчелина – още повече, че местните пчелини са заселени с основно с тази същата „бурзянката” пчела, която много добре се чувства и в обикновените рамкови кошери. В самият „Шульган-Таш” също има и пчелин с колоди и пчелини с обикновени рамкови кошери, и именно там се провежда основната научна и селекционна работа (на кореспондентите на „Итоги” се случи да наблюдават процеса на изкуственото осеменяване на майки „бурзянки”, взети, разбира се не от хралупата, а от специален пчелин за производство на майки. Като подтвърждение, резерватът активно и успешно продава обикновени, пчелни майки, роеве, пчелни семейства – „бурзянката” се ползва в Башкирия с немалко търсене, независимо от своята агресивност. Тя е много усърдна при събирането на нектар, работи във всякакво време, освен в силен дъжд, рано се пробужда през пролетта, а главното е удивително устойчива към студовете. Та, бортевите семейства зимуват направо в хралупата, където само тънък слой дървесина ги отделя от температури около минус 40 С.

При правенето на генетически изследвания се налага да се прибягва към изкуственото осеменяване на пчелните майки. Ето, за съхранение на тези особености е необходимо, поне част от популацията на „бурзянката” да продължава да живее в гората, като преминава във всяко следващо поколение през ситото на естествения подбор. „Бурзянката” не е вид, даже не е подвид.Това е просто местна популация на така наречената средноруска раса на медоносната пчела. Ако се използва само отглеждането и на пчелин, тя бързо ще се разтвори

 

в масата свои роднини и нейните уникални особености ще бъдат загубени завинаги.

Превод от http://itogi.ru/paper2000.nsf/Article/Itogi_2000_09_07_191948.html

         

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg


         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by