Дата на обновяване:31.12.2007

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

ЩЕ  СПАСИ  ЛИ  Г.ГЛАЗОВ ПЧЕЛАРСТВОТО  В  РУСИЯ?

В.Г. Жаров

 

Много жива и реална е представата на някои пчелари, че стига само роят да се засели в хралупа, всички проблеми на пчелното семейство – зимуване, пролетно развитие, оздравяване, медосбор – се решават автоматично. Обаче хралупата – съвсем не е идеално жилище за пчелите, както не е била идеална пещерата за първобитния човек.
Хралупата – това е нещо, което е предоставила на пчелите природата. Гибелта на накаква част от животните, зимуващи в естествени условия, в това число и пчелните семейства в хралупите, - е явление, което е закономерно. Освен това, едва ли в гората, ще се намерят две еднакви хралупи. Те всички са различни – имат различен обем, разположени са в дървета от различни видове, с различна дебелина на стените, с различен вътрешен диаметър, с различно разположение на входните отвори, намират се в различни условия за медосбор и т.н.
Та за каква хралупа въобще става дума, условията на каква хралупа се опитват да възпроизведат в конструкциите си на кошери-хралупи различните автори? Ако хралупата е идеалното жилище, ако през зимата в него семействата никога не загиват, а мед събират повече отколкото в кошера, тогава да се връщаме към борт-ите и колоди-те?
„Ефектът на хралупата”, всеки автор тълкува по своему. В какво се състои „ефектът на хралупата” по мнението на автора на книгата „Пчеловодство как ремесло” (Пчеларството като занаят) на Г.Глазов? В това, че „нама движение на въздуха в хралупата” (!) (с.14). Как тогава към пчелите постъпва кислорода, необходим им за изгарянето на меда и произвеждането на топлина?
По –нататък може да се прочете: „…въглеродният двуокис и водата във вид на пара е по – тежък от въздуха, затова безпрепятствено напускат кълбото”. Значи някакво движение на газове в хралупата все пак съществува. (Като подтвърждение, парите на водата са по – леки от въздуха). А след един абзатц следва: „през зимата (в гнездото) съдържанието на въглероден двуокис рязко нараства”. Как може да „нараства”, ако „безпрепятствено напуска”? За пълнота на картината, авторът допълва: „Влагата от въздуха пада като кондензат в най – студените части на хралупата и я напуска през входа”(?!). Получава се, че вода се образува толкова, че тя прелива накрая (!?). И нито дума за ролята на живата тъкан на дървото в отделянето на влагата, нито дума за топлотехническите характеристики на хралупата.
Имайки такива представи за въздухообмена в гнездото, Г.Глазов е създал „принципно нов кошер с ефект на хралупата” призван да спаси пчеларството на Русия, ни повече, ни по – малко. Обаче запознанството с неговата брошура ни заставя да се усъмним във възможностите на предлаганата конструкция – твърде много противоречия и безсмислици има в нея.
Ето само някои от тях:
На с.14 се утвърждава, че „движение на въздуха в хралупата няма”, а на с. 24 е приведено едно от изискванията на конструкцията – „да се обезпечи в кошера смесването на въздушните слоеве”. Но в направения кошер „всяко движение на въздуха, а значи и загубите на топлина в гнездото са изключени” (с.67).
Първо, топлината не се губи в гнездото, а от гнездото. Второ, тези загуби са обусловени не само от конвекцията, но и от топлопроводността и от излъчването.
На с.15 четем: „Свежопостроеното гнездо в природата има височина 50 см”. Но със същия успех то може да има височина 20 см и 40 см. Всичко това зависи от много условия – и от силата на роя, и от времето на неговото заселване, и от климата, и от размерите на хралупата, от медоносната растителност в околността и т.н. даже и да се съгласим с 50 см, то как се е появил хоризонталния размер на рамката на Глазов, вижда се, че всички изисквания към гнездото, които са формулирани от автора, напълно се удовлетворяват от така наречената украинска рамка? Цитирането само на предположението на Рут (с.25), явно е недостатъчно.
На с.36 рояването се оценява от автора като благо, осъждат се противороевите методи. Но в кошера на автора, по неговото твърдение, пчелите не се роят. Отсъствието на рояване, свидетелства за неблагополучия в семейството. За да се снеме това противоречие, Г.Глазов мъгляво говори за накакво „съпротивление на размножаването” (?!), „пред вид риска, съпътстващ размножаването” (?).
На с. 33 се описва кръглогодишна (!) схема на въздухообмен, обусловена от нагряването на кошера от слънцето”. Любопитно е, как може да се нагрява кошера, имащ „супертоплоизолация” (с.67) и за сметка на какво се осъществява въздухообмена в облачно време и през нощта? Това първо, а второ са вентилационни потоци, които са показани със стрелките на рис. 11, не се стикуват с „ефекта на хралупата”, т.е. с отсъствието на движение на въздуха в гнездото (с.14, с.67). Освен това, немалка роля в аерацията на гнездото внасят и пчелите вентилаторчици, а въздухообменът на лятното гнездо се отличава от зимното.
На с.51 авторът осъжда използването на подбудителните подхранвания и лечебните сиропи, указвайки, че „пчелите от захарната порода по продуктивност се отдалечават от своите предци”. А на с.88 той се бори за лечебни и хранителни подхранвания, за зимата подхранва с голямо количество захар с добавянето на мляко. При това, ако на с.87 за най – добър начин за приготвяне на сиропа се нарича разтварянето на захар в хладна вода, то на с. 88 сиропът се приготвя с гореща вода, още и трябва да кипи 10 минути.
Г.Глазов пише:”Конструкцията и технологията на кошера позволяват при грижите за семейството да се разглобява само два пъти за сезон”. Обаче, графикът на обслужването на с.70 показва, че броят на намесванията на пчеларя в гнездото не са по – малко отколкото в който и да е друг кошер. Какво например означава „да се центрофужи мед в края на май”? Това изземване и избиране на вградени рамчици, без да се разглобява гнездото, няма как да стане. А още регулярното разширение на гнездото, плюс 4-5 пълни разглобявания за обработки против кърлежите (с.89). Всичко за сезон се събират не по – малко от 10 пълни разглобявания на кошера.
Освен това в кошера на Глазов рамките не са 14, а 14*4 т.е. 56, и да се работи с тях се налага не само в работилницата, а и на пчелина. За какво намаляване на загубите на труд става дума?
И накрая, използвам стила на самия Г.Глазов, върхът на финала – електроподгряване на гнездото (съвсем като в хралупата?!). И това – в кошера със „супертоплоизолация”!
Необичайно е продуктивен автора в изобретяването на наукоподобни обороти и изрази.
Само да вземем един „обем на празнотата” само колко струва? От утвърждението „хладния въздух се превръща във вертикален лъч” спира дишането, а „пчеларският антураж на медовия отрасъл” заставя само да се разперят ръце. Умилява изразът „сложен биологически монолит”, добри са „шахта от восък” и „полето от восък на гнездото”, ободрява „живата биологическа система”, „кошерът-биостатор” звучи солидно и внушава надежност и т.н.
Е, и какво се получава накрая като извод? А накрая се получава – огромен кошер, който има общо с хралупата не повече, от колкотодругите конструкции кошери, с неудобна съставна рамка, с излишно просторно гнездо през зимата и опасно просторно през ранна пролет (затова използва и електроподгряване). Предполагам, че възвращаемостта на пчелно семейство в кошер на Г.Глазов не превишава продуктивността на пчелните семейства в кошерите от известните, традиционни системи.
На всичко отгоре, гнездовата рамка на Г.Глазов прави проблематично и размножаването на пчелните семейства, не случайно в графика за грижите за кошера, такава точка няма. Рояването според него отсъства.
Нищо ново в този „принципно нов” кошер няма, достатъчно е да се погледне в „Съветите на стария пчелар” М.В. Лупанов.
 

Превод от http://www.beeinbg.narod.ru/vjarov_15.htm              

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by