Дата на обновяване:28.12.2007

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене
 

 

ХРАЛУПА, КОШЕР, ВЕНТИЛАЦИЯ...

В.Г. Жаров  сп. "Пчеловодство" 2001г/кн.1

 

В няколко броя на списание „Пчеларство” са публикувани статии, посветени на вентилацията на пчелните гнезда през зимата, в които за еталон на конструкцията е приета хралупата. Запознаването с тези материали предизвиква забележки и възражения.
И така статията на Нестеров А. „Начини за вентилация” („Пчеловодство” N6, 1997) e възхвала на хралупата и на нейните достойнства. Що за достойнства са това?
1. Конусност. Действително, срещат се хралупи с форма на конус, на които основата е долу или горе, но има и цилиндрични такива.
2. Херметичност. Херметичността означава непроницаемост за течностите и газовете. А как тогава в хралупата е влязал роят, как става въздухообмена с околната среда? Може би се има пред вид защитата на гнездото от вятър, дъжд, сняг и врагове?
Само, че същото предлага на пчелите и кошерът.
3. Целесъобразността за закрепване на питите. А в кошера питите може би се закрепват без всякаква цел?
4. Въздухообменник. Става дума за голямото пространство под питите. Само, че и кошери с увеличено въздушно пространство под питите има предостатъчно. Обаче няма никаква необходимост от смяната на въздуха в пространството под питите. Въздухообменът е нужен на кълбото.
5. Безупречно настроена вентилация. Интересно, кой е настройвал? Влязъл е роят в хралупата, построил си е гнездото, дошла е зимата, активната вентилация се е прекратила, идва редът на естественния въздухообмен за сметка на разликата в температурите. Но, същото става и в кошера. (С тази точка може да се съгласим с уговорка, тъй като въздухообменът в хралупата се отличава от представения от Нестеров А.).
6. Хралупата е най – високото постижение при осъвършенстването на гнездата на пчелите. В цепнатините на скалите, пчелите си строят същото гнездо, каквото и в хралупата. Излиза, че кошерът е най – ниското достижение (след борта и колодата), а цялото развитие на човечеството е регрес?
Пречислените точки са достатъчно слаба аргументация в полза на създаването на кошер, аналогичен на хралупата, както препоръчва А.Нестеров.
От разглеждането на рисунките към статията с разноцветни стрелки, без причина идващи от никъде и отиващи за никъде и поясненията към тях се вижда, че представите на А.Нестеров за вентилацията са съвсем мъгляви. Да вземем например фразата: „...Всички кошери могат да се разпределят по основните системи на вентилиране в главните модели на гнезда: в клоните на дърветата; в скалите; в хралупата...” Получава се, че има скална, хралупна вентилации. А, ако семейството се засели в бетонна тръба (бетонна вентилация), на чардака (чардачна вентилация)?
Първо, няма никакви модели, още повече главни модели на гнезда. Има просто пчелни гнезда, построени на различни места. Второ, вентилацията не е система, а въздухообмен (когато е система говорим за сложно, техническо съоръжение). Трето, във всички названи пчелинни гнезда, причината за въздухообмена е една и съща: През лятото за сметка на вентилиращите пчели (активна), през зимата, за сметка на разликите в температурите вън и вътре в гнездото (пасивна, или естествена).
Като следствие от своебразната представа на А.Нестеров за пчелното гнездо, на рис.3 е изобразено противоестественото положение на кълбото, допряло се до измръзналите стени на хралупата и имащо не срещащата се в природата форма на цилиндър.
Направо противоположна по аргументираност е статията на Н.В.Решетников „Мит за влагата в кошера” („Пчеловодство” N6, 1998). Тя започва с причините за възникването на вентилационните потоци. За кълбото, изобразено на рисунката, целият процес на въздухообмен е описан подробно. Но, тази картина, според мен е справедлива само за кошера, в хралупата изглежда по различен начин. На рисунката в кошера е показан заимстван от хралупата непроницаем таван, кото увеличава времето за намирането в гнездото на водните пари, който довежда до увеличаването на влажността. При затоплянето, когато разликата в температурите пада, под непроницаемия таван висят капчки вода. Излишната влага, трябва да се отделя, чрез горната част на гнездото. (Да и колко е херметичн тавана в хралупата?). Едва ли е вярно твърдението на Н.Решетников за това, че стените на хралупата не замръзват през зимата. Мощността на кълбото е (5-10 Вт) е недостатъчна за поддържането поне на нулева температура във влажната дървесна маса от 150 – 200 кг, която огражда гнездото. А влажността в кошера, въпреки названието на статията въобще не е мит. При зимуването на открито, даже при оптимална вентилация, кондензатът по ъглите е почти неизбежен.
Както и другите статии на А.Д.Трифонов, статията „Енергията на вятъра в живота на пчелите” е убедителна с изключение на оценката на кошер тип АВДУ („Пчеловодство” N4, 1996). Изводите на статията се основават на пресмятания: за сметка на дифузията, газообменът в гнездото е неосъществим; вятърът играе съществена роля във вентилацията на гнездото в хралупата. Даже твърде съществено. Ако за сметка на вятъра през зимата през гнездото преминава в 10,8 пъти повече кислород, от колкото е нужен на пчелите, то съответно повече от 50 пъти – въздух, то в същото количество пъти се увеличава изнасянето на топлина, което довежда до рязкото нарастване на разходите за храна.
Както и А.Нестеров, А.Яшник в статията си „Кълбото пчели като самоорганизираща се система” („Пчеловодство” N6, 1999) не назовава причините предизвикващи движението на въздуха в гнездото. Направлението на потоците на рис.1,2,3 не съответстват на действителността, тъй като не може топлият въздух да се спуска надолу, колкото и това да се иска на автора.
Най – революционният материал е представил В.Янцен („Пчеловодство” N1 2000, „За митовете”). По неговото мнение, законът на Архимед в хралупата не действа. Там няма никакво движение на въздуха, а газообменът се извършва изключително за сметка на дифузията. Чисто дифузионният обмен става само при равенство на температурите на смесващите се газове. С появяването на разлики в температурите (в хралупата – това е разликата между температурите на въздуха в обема, който заема кълбото, и всички останали, намиращи се намиращи се в хралупата) възниква разлика в плътността на газовете, и в съответствие със закона на Архимед, по – тежкият студен газ измества по –лекия, който е по – топъл. Така възникват тези възходящи потоци, които са изобразени на рисунката на Н.Решетников. Дифузионният обмен при това продължава, но процентът на неговото участие във вентилацията е незначителен (виж. Т.1. на изводите на статията на А.Трифонов). Възгледите на В.Янцен не издържат на критиката.
На лице са забележки, характерни за разглежданите статии.
1. Не е съвсем коректно използван израза „отработен въздух”. Никаква работа той не извършва, това не са отпадъчните газове на двигателя. За кошера повече подхожда термина „използван въздух”.
2. Наблюдава се тенденция да се дават названия на схемите на вентилация, като се ръководят от несъществени, второстепенни признаци. Струва се да се оперира с названия, приети в техниката, които се определят от направленията на основните въздушни потоци, кото изнасят от вентилирания обем, използвания въздух: от долу на горе (долен вход – гнездо – горен вход или през възглавницата от горе); от долу – на долу (долен вход – гнездо – долен вход или долен отвор) – именно тази схема е описана в статията на Н.Решетников. В една от тези схема се побира въздухообмена не само за кошера от произволна конструкция, но и въобще за което и да е гнездо с пчели.
3. При всички автори въздухът, насищайки се с водни пари, се спуска надолу. При равни температури влажният въздух е по – лек от сухия.
4. Конвекция – това не е газообмен, това е пренасяне на топлина. Това става и в еднородните газове. Да се поставя знак за равенство между конвекция и въздухообмен не може.
Забележително е това, че никой от активните пропагандатори на необичайните свойства на хралупата не се грижи за пчелин от бортове или от колоди. Последното, реално е възможно, защото, грижите за семейството не са по – сложни от тези за такива в обикновени кошери.
Удивително е това, че в названите статии нито един от апологетите на хралупата не е споменал за действителното нейно предимство пред кошера, а именно за наличието и ролята на „токовете” протичащи в живата дървесина.
Не може зимният вход, съкратен понякога до възможността за преминаване на една – две пчели, в течение на денонощие, за сметка на естествената вентилация, едновременно да пропусне вътре 100 – 120 л въздух и да се изпуснат 30 – 40 л водни пари и малко по – малко въглероден двуокис. (Това става при достатъчно голям вход по вертикала или по хоризонтала, което е добре изложено в статията на Н.Решетников). Парите от метаболическата вода не изтичат от входа, както е изобразено на рисунките, а се кондензират на студените стени, попиват се от живата дървесина и се отнасят от „токовете” н живата дървесина. Въглеродният двуокис се спуска долу и частично се разтваря, частично реагира с водата, съдържаща се във влажните стърготини на дъното.
Вследствие на това и в резултат на употребяването от пчелите на 20 – 25 л кислород в хралупата се създава разреждане, за сметка на което се всмуква външен свеж въздух. При това, количеството на постъпващия въздух се намира в пряка връзка с количеството на изядената храна. А увеличеното пространство под питите служи като приемник за въглеродният двуокис и дава добавка към общата площ на живата тъкан на дървото.
Когато живата тъкан на дървото и сърготините на дъното не се справят с отделянето на водата и въглеродния двуокис (неголяма хралупа) или отсъстват съвсем (току що направен – борт, пчелите не доживяват и до януари от натрупването на влага и недостатъка на кислород. Не спасяват нито дифузията, нито въздушните потоци, изобразени на рисунките в разглежданите статии. Затова бортниците (пчеларите, които се грижат за бортите) са принудени да оставят за през зимата леко приоткрита должеята, т.е. да използват кошерната схема на въздухообмен.
Хралупата – това е дадено на пчелите от природата. Това е неуютно жилище със замръзващи зимни стени, единственото достойнство на която е механизма на въздухообмена, невъзпроизводим в кошера.
Хралупата и кошерът – съвършенно различни пчелни жилища, да се вземе от хралупата за кошера няма какво. При това в хралупата в интерес на пчелното семейство е да направи рой и да се запаси за зимата с храна. В кошера е в интерес на пчеларя да не допусне рояване, да получи мед за продаване и т.н. Затова, трябва да се занимаваме с проблемите на отглеждането на пчелите в коошерите, а не да се отдаваме на носталгия по хралупите и да се мъчим в безплодни опити да възпроизведем хралупата в кошера.
 

Превод от сп. „Пчеловодство” 2001/кн.1,  Иван Парашкевов

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by