Дата на обновяване:10.08.2012

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК - пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



 

Ролята на прилетния отвор върху топлообмена на пчелите с външната среда
Касьянов А.И.

Прилетният отвор освен неговото основно предназначение – за преминаването на пчелите – се асоциира с аерационен отвор в стена, който обезпечава вентилация на гнездото и отделянето на продуктите на метаболизма, и на първо място водните пари. Основавайки се на това предположение, редица автори препоръчват зимуването при напълно отворени прилетни отвори и усилена вентилация на кошерите (П.Близнюк, 1929; А.Добахов, 1954; Н.Д. Буримистрова, 1958; Ф.М.Коряков, 1956; И.И. Маркин, 1951; Г.Д.Елфимов, 1981; и др.). Обаче Л.И.Перепелова (1947), Т.И.Аникеев (1959), К.И.Михайлов (1963), П.А.Угольников (1964) и редица други изследователи смятат, че зимуването със заворени входове преминава по – успешно, в кошера се създава повишена и с по – равномерни стойности температура, изключва се достъпа в гнездото на студения въздух.
Много автори се спират на други междинни варианти. Препоръчват зимуването с отворен горен и затворен долен прилетен отвор (А.Брюханенко, 1929; Г.Ф.Таранов, 1934; А.В.Чередников, 1964; Л.Борнус, Я.Новаковский, 1974; G.Carlton, 1973) или обратно – със затворен горен и отворен долен (Н.Соловьева, 1918; М.Н.Башкирцев, 1987).
Толкова голямото разнообразие от мнения навежда на мисълта за много слабото влияние на състоянието на тези отвори върху жизнената дейност на пчелното семейство, и на първо място на загубата от него на топлина през зимния период.
Действително, прилетният отвор като отворен (отвор в стена) участва в процесите на топлообмена на семейството с външната среда и хипотетично може да окаже определено влияние на пчелите, но в тези процеси участват и стените на кошера, дъното, горното затопляне. Във връзка с това въпросът за съотношението на топлинните потоци и продуктите на метаболизма през прилетните отвори и ограждания остават извън зрителното поле на изследователите.
Ние направихме проверка на влиянието на състоянието на горния и долния прилетни отвори на загубите на топлина от кошера и нивото на термогенеза на пчелното семейство.
(Например, добре е известно че на различни условия на външната среда, на технологични начини на работа с тях, пчелите, както и други живи организми, реагират с изменение на нивото на обмен на веществата, което се характеризира с количеството топлина, което се отделя за единица време – термогенезa – допълн. при превода).
Изследването сме го изпълнявали както с използването на модел на гнездото, така и на пчелно семейство в работно състояние. Моделът на гнездото представляваше празен алуминиев цилиндър с диаметър 200 мм с разположена вътре в него нагревателна спирала. Него са го монтирали в пчелните пити с размери 435 х 230 мм и го поставиха в кошера калориметър. Броят на питите в модела на гнездото е 10.
Калориметърът с модела на гнездото е поставен в климатична камера тип „Фойтрон - 3001” На нагревателя на модела се подава електрически ток от стабилизиран захранващ токоизточник и с помощта на калориметъра измерваха сумарните загуби на топлина през ограждението отначало при затворени два (прозореца), а след това при отворени при една и съща мощност, подавана на нагревателя и при една и съща температура на камерата.
Количеството на топлината, губена през прилетните входове, определяхме като разлика от показанията на калориметъра. Измерванията ги провеждахме при захранващи мощности на нагревателите 2,5; 5,0; 7,5; 10,0 Вт и зададени температури в термокамерите 0, -5, -12 и -15 С).
Ние получихме, че разликата в показанията на кошера-калориметър при затворени прилетни отвори, когато цялата топлина се губи само през стените, дъното и капака, не е голяма. Този показател се колебае в границите 0 – 11% и напълно се вписва в допустимата погрешност на провежданите измервания при експеримента. В един, единствен път от случаите, показанията на калориметъра при отворени прилетни отвори бяха по – големи отколкото при затворени, нещо, което може да се оцени като случайност.
Описаният опит провеждахме с кошер – калориметър, изработен от органично стъкло с дебелина 8 мм, което е еквивалентно на дървен кошер с дебелина на стената 10 мм. Неволно се задава въпроса: как ще влияе състоянието на прилетните отвори в кошерите, (ограждението) на които има голямо топлинно съпротивление? За отговор на този въпрос същият този кошер от органично стъкло покрихме отвън със слой пенопласт с дебелина 50 мм. При топлопроводност на пенопласта 0,04 Вт/м*град такава съставна конструкция на кошера е еквивалентна на дървен кошер със стени от бор с дебелина 20 см.
Резултатите от проведения опит са представени на рисунката 1, където по оста на абсцисата е отложено среднообемното значение на температурата в климатичната камера, а по ординатната ос – количеството топлина, загубвано чрез ограждението.

Добре се проследява, че загубите на топлина както при и двата затворени, така и при отворени прилетни отвори както в незатоплениете кошери практически са еднакви и показателите лежат около една крива
След опитите с модел, ние направихме опит върху пчелно семейство, което зимува на открито на въздух (през 2000/01 г.). От 5 до 29 декември ние имахме пчелно семейство в подобен уред – калориметър, който побира 10 пити с размери 435 х 300 мм, със затворени, а след това с отворени и двата входове на отворена веранда (под навес). Ежедневно фиксирахме показанията на кошера калориметър и температурата на въздуха на обкръжаващата среда. Резултатите от наблюденията са представени на рисунката 2 (по абсцисната ос е отложена температурата на въздуха на обкръжаващата среда, а по ординатната ос – топлоотделянето на семейството), от която се вижда, че всички получени данни свързани с топлоотдаването на семейстевото, както при отворени, така и при затворени прилетни входове се групират около една крива примерно с еднакво разхвърляне на получените измервателни резултати, нещо, което потвърждава предположението за слабото влияние на тяхното състояние на нивото на термогенеза, а в краен случай и на обмена на веществата на пчелите. С какво е свързано такова явление?

Смята се, че в процеса на еволюцията пчелите са си изработили механизъм за регулиране
на температурата само вътре в своето образувание - кълбото. Те въобще не регулират условията в тази част на кошера, която не е покрита от тях. Практически всички изследователи отбелязват, че температурата извън кълбото е произволна и близка до температурата на обкръжаващия кошерите въздух. Но именно разликата от температурите в това пространство и тази на обкръжаващия кошера въздух и създават температурния (напор), който предизвиква движението на въздуха през прилетните отвори, а ако тази разлика в температурите е незначителна, то нищожно е малък и обемът на вентилационния въздух със всички протичащи от това последствия.
Необходимо е да се отбележат и други фактори, които ограничават движението на въздуха през прилетните отвори. Това е и малкото разстояние между горният и долния прилетни отвори, и голямото аеродинамично съпротивление на движението на въздуха, което се създава от питите, които тормозят движението на въздушната струя. Накрая, както показаха В.В.Батурин (1962), Л.Т.Быков и В.В.Малоземов (1965), Л.Т.Быков и Ю.М.Шустов (1966), в ограничени обеми от тела с източник на топлина, съизмерим с обема (именно към такъв може да се отнесе кошера с намиращото се вътре кълбо), има налични две зони: а – зона с достатъчно силна циркулация и с повишена стойност на градиентите на температурата, то ест повече или по – малко нагрята, и б – застойна зона с малки градиенти на температурата, където нагряване практически няма. Границата на тяхното разделяне съвпада с оста на симетрия на източника на топлина, в нашия случай на кълбото, но тъй като той най – често се придвижва към горната част на кошера, то нагрятата зона се намира в „торба” – над горния прилетен отвор и, естествено, в във въздухообмена с външната среда не участва.
Имайки пред вид получените резултати, може да се направи извода, че прилетните отвори много слабо влияят на термогенеза на пчелното семейство.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2008/6
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен


 

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by