Дата на обновяване:27.07.2012

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК - пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



 

Влияние на температурата на жизнената дейност на пчелите
Г.Ф. Таранов


Температурата на тялото на отделно взетата пчела, както в поотделно живеещите насекоми, в значителна степен зависи от обкръжаващата я топлина. По изследванията на Г.В. Пирш, при температура на въздуха в границите 26 – 43 градуса, тялото на пчелата има същата температура или е с по – голяма от нея с 1 – 3 грдуса. Ако обкръжаващия въздух има температура по – малка от 20 С, температурата на тялото на пчелата е по – високо с 4 – 5 градуса над температурата на въздуха. При силна топлина (жега), пчелите могат да понижават температурата на своето тяло с 3 – 5 градуса в сравнение с обкръжаващата. По такъв начин, отделно взетите пчели могат да регулират своята температура в неголеми граници.
Как средната температура влияе на активността на живота на пчелите?
Ние поставяхме в няколко епруветки по 10 пчели; на всяка пчела се падаха по 2 кубически сантиметра въздух. Тези епруветки херметически запушваха и поставяха във вода с различна температура. Какво се оказа? Колкото по – активно живееха пчелите, толкова по – бързо те изразходваха наличния в епруветките запас от кислород и умираха.
От голямото количество проведени опити ние установихме, че спирането на забележими движения в пчелите настъпваше при:
 

При температура 5 С след 24 минути
  10 C   32  
  15 C   140  
  20 C   90  
  25 C   51  
  30 C   47  
  35 C   32  
  40 C   25  


При температура 5 – 10 градуса на пчелите бързо настъпва обикновеното за насекомите вцепенение от студ. Продължителността на времето, в продължение на което замираха пчелите, се равняваше на времето, необходимо за охлаждане на тялото на пчелата (24 – 32 минути). При температура от 15 до 40 градуса се наблюдаваше постепенно намаляване на продължителността на активния живот на пчелите, което съответстваше на нарастване на тяхната жизнена дейност (активноста на обмяна на веществата). Колкото е по – висока температура, толкова е по – активна жизнената дейност на пчелите. При ниски температури, енергията на организма на пчелите е насочена към повишаване на температурата на тялото, при високи температури, обратно към нехното понижаване.
Обикновено обществено живеещите пчели се отличават с някои особености, които са свойствени на животните с постоянна температура на тялото. В течение на целия период, когато в семействата има пило, пчелите поддържат в своето гнездо сравнително много висока температура. Съгласно измерванията на В. Э. Дюнгейма, вътре в гнездото на силното семейство тя е средно 34,5 градуса топлина с колебания от 34 до 35 градуса. Температурата на крайните пити с пило е по – малко устойчива и има отклонения от средната в границите с 2 – 3 градуса. В тази част на гнездото в което няма пило, температурата се изменя като в това изменение влизат и измененията на външната температура, като остава по – голяма от последната само с 4 градуса. Армбрустер смята оптимална температурата за развитието на пилото 34,2 градуса с нормални колебания от 34 до 34,8 градуса.
Как реагират на външната температура пчелните семейства, в които се събира топлинната енергия ня няколко десетки хиляди отделни особи? За практическото пчеларство е важно да се знае, при каква температура през лятото пчелите се намират в състояние на най – малка жизнена дейност и кога те изразходват най – малко количество мед.
За решение на този въпрос ние проведохме следния опит. Точно измерихме теглото на определено количество пчели с майка и им поставихме пити с мед, които също бяха предварително претеглени, и и след това с разположените на тях пчели ги разположихме в сандъци с гъста метална решетка. Сандъците ги държахме при постоянна температура и в течение на две денонощия ги претегляхме преа два часа.
Тъй като пчелите от сандъците не излитаха, на тях нищо не им давахме и нищо от тях не вземахме, то намаляването на теглото на сандъците с пчелите показваше количеството на изядения от пчелите мед и изпарила се вода (от този мед).
Намаляването на теглото на семейството при различни температури е приведено на рис 1 и рис. 2.

Рис. 1 Намаляване на теглото на семейството, състоящо се от 50 г. пчели, в течение на 2 часа при различни външни температури
 

 

Рис. 2. Намаляване на теглото на семейството, състоящо се от 500 г. пчели, в течение на 2 часа при различни външни температури.

И двете графики показват, че разходът на мед става по – бързо, а следователно, жизнената дейност е по – интензивна както при ниски, така и при по – високи температури. Лявата част на кривата е типична за животните с постоянна температура на тялото. По – големия разход на мед се обяснява с увеличеното количество образуване на топлина от пчелите. След това, кривата като се спуска достига температура при която се изразходва най – малко количество мед. За семейства с тегло 50 и 500 грама, тази температура се намира в границите 20 – 25 градуса (за по – силните семейства тя ще бъде по – ниска).
Повишаването на температуррата над 25 градуса отново довежда до изразходване на повече мед. Тук се проявява типичното за насекомите усилване на жизнената дейност с повишаване на температурата. Повишената жизнена дейност при високи температури довежда към още по по – голямо нарастване на температурата на гнездото, и пчелите се стремят да я понижат по пътя на изпарението на вода чрез дихателната система, вентилация с крила, разширяване на кълбото на семейството на питите и т.н.
От приведените данни се вижда, че при температура по – висока от 25 градуса, жизнената дейност на пчелите и консумирането на храна нараства също така, както и при ниски температури. При 35 градуса изразходването на храна в нашия опит нарастна 3 пъти, а при 40 градуса 8 – 9 пъти, в сравнение с изразходването и при 20 – 25 градуса.
При опита, който бе проведен през пролетта в 8 семейства на пчелина на Института по пчеларство, зад преградните дъски бяха поставени плоски железни кухини (нагреватели на Котогян), с вместимост от 3 литра всеки. Нагревателите имаха отдолу отвори с изходна тръба за източване на охладената вода и втори отвор – отгоре – за наливане на гореща вода.
Нагревателите ги поместваха в кълъфки от кече, обшити със зебло. Предварително след опити беше подбрана такава дебелина на затоплящия материал, че топлината на горещата вода се излъчваше равномерно и не по – рано, отколкото за 12 часа след запълването им с гореща вода (в условията на температутурата на кошера).
В опитните семейства температурата между нагревателя и преградната дъска вечерта беше средно 25,8 градуса (с колебания на отделните семейства от 29 до 23 градуса), като сутринта се спускаше до 23,5 градуса (с колебания от 15 до 28 градуса). В контролните кошери, но без нагреватели, температурата зад преградната дъска е била средно 19,5 градуса (с колебания от 15 до 26 градуса), като се спускаше сутринта до 17,4 градуса с колебания 15 до 23 градуса). По такъв начин, нагревателите повишаваха температурата вътре в кошера зад преградната дъска вечерта с 6,3 градуса и сутринта с 6,1 градуса.
Температурата в края на гнездото до задната стена на кошера беше:
 

  Вечерта Сутринта
B кошери с подгряване 22 C 18,7 C
В контролни кошери без подгряване 14 C 11 C
Разлика 8 C 7,7 C


От тези данни се вижда, че нагревателите повдигнаха температурата в края на гнездото с 6 – 8 градуса Целзий, но нито в един случай тя не превишаваше 29 градуса. Ето така протичаше развитието на семействата в нашия опит:
 

  Количество семейства
Количество на запечатаното пило средно на семейство (броя)
Дата 1/V
15/V 29/V 6/VI
С нагреватели 6 3700 4900 4800 3700
Без
нагреватели
16 3620 3900 6230 6340


От приведените данни се вижда, че в семействата с нагреватели през май, количеството на отгледаното пило е било повече в сравнение с контролната група. Превишаването във втората група (15/V) съставляваше 25,6% процента.
Това е резултат от повишената жизнена дейност на пчелите под влиянието на по – високата температура. Но следващото отчитане (29/V) показва изоставане на семействата с нагреватели с 23% в сравнение с контролните семейства. По – нататък това изоставане ставаше още по – значително и към 6/VI достигна 41,7%. В резултат недостатъчното хранене на пилото, нагряваните семейства силно отслабнаха, и опитът беше прекратен.
Подобно изпитание с нагреватели беше проведено от И.П. Цветков на Никололския пчелин на Института по пчеларство. Получените резултати се оказаха еднакви с първите, което се вижда от следните данни по претегляне на пчелните семейства:
 

  Средно тегло на пчелите в семействата (в кг)
Дата 16/V 29/V
С нагреватели 1,5 1,32
Без нагреватели 1,32 1,75


Измерванията показаха, че вътре в гнездото на рамките с пилото и в нагряваните и в контролните семейства, температурата беше примерно еднаква. Следователно, на младите пчели, които изхранват пилото, нагревателите не оказаха непосредствено въздействие. Нагряването въздейства основно на летящите пчели, които са разположени в краищата на гнездата на питите без пило.
Повишаването на температурата на тази част на кошера, в която няма пило, довежда към усилване на жизнената дейност на пчелите, но по редица неблагоприятни условия в периодът на ранната пролет (студове, ветрове, отсъствие на пчели и др.), тази повишена активност на пчелите не може да бъде продуктивно използвана. В нагряваните семейства се наблюдаваше по – силен летеж на пчелите даже в студено време, което увеличава гибелта на пчелите и довеждаше до отслабването на семействата.
Независимо от неблагоприятните условия на времето, изкуствената предизвикана повишена активност на пчелите сама по себе си ускорява гибелта на летящите пчели. При тях, както и при всички насекоми, продължителността на живота им и активната жизнена дейност са взаимно обусловени.
С повишаването на температурата, жизнената дейност на пчелите се усилва, а продължителността на живота се понижава.
Не нагряваните семейства в студеното време бяха значително по – малко активни и по – добре съхраниха способността за хранене на пилото и събирането на меда. Те бяха като „законсервирани” от студа. С настъпването на топлото време и пашата тези семейства, които не бяха губили напразно своята енергия, по – добре отглеждаха пилото, отколкото отопляваните семейства.
В кошерите, в които има пило, температурата трябва да бъде не по – ниска от 34 – 35 градуса. При тази температура пилото се развива нормално, и пчелите най – пълно усвояват прашеца и отделят млечице за хранене на личинките. Заедно с това в семейството обикновено има около 50% пчели, които не приемат непосредствено участие в отглеждането на пилото. За по – доброто запазване на енергията на тях им е нужна по – ниска температура.
Ето затова пролетното ограничаване на гнездото по способа на Блинов дава голям ефект.
Разделяйки гнездото на две части – топла за пилото и по – студена за запазване на хранителните запаси, пчеларят дава възможност на основната маса летящи пчели да се намира при понижена температура и да си съхрани енергията за по – продуктивна работа при настъпването на топлината и пашата.

ИЗВОДИ


1. Проведените опити показаха, че при отделните пчели, aктивността на жизнените процеси се увеличава с повишаването на външната температура. Но за пчелното семейство е характерно значително усилване на жизнената дейност както при падане на температурата под 20 грасдуса, така и при повишаване на температурата над 25 градуса. В първия случай повишената активност е насочена за усилване на образуването на топлина, а във втория случай – към охлаждането.
2. Колкото повече е температурата, при която се отглеждат летящите пчели, толкова по – малко е продължителността на животът и. Чрезмерното повишаване на температурата в гнездото на нормалното семейство довежда до ускорено стареене и гибел на летящите пчели и отслабване на семейството.

Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, Плевен
Източник: www.tit.ru и сп. „Пчеловодство”

 


 

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by