Дата на обновяване:22.06.2012

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



До какво може да доведе борбата с рояването?
А.В. Ткачев

Рояването на семействата – това е завършващият етап на процеса на естественото размножение, който възниква дълго до началото на излизането на роевете. Затова за пчеларя е целесъобразно да се занимава не с отстраняването на този проблем, а със създаването на необходимите условия за възникването на този процес, но в рано определени от него срокове в сезона. Да и значително по – изгодно е да се заменят стихийно възникващото естествено размножаване на семействата с изкуствено, което пчеларят да може да контролира.
Основни причини за неуправляемостта на естественото размножаване на семействата на пчелина могат да станат тяхната различна сила след зимуването; възрастта на майките и тяхното качество; възрастният състав на пчелите; обезпечеността с храна; качеството на питите; сроковете на започване на снасянето на яйца за търтеевото пило в долната част на гнездото, където е пилото; подготвеността за приемане на личинки за отглеждане на майки; процентът на опаразитяване и възможността за противопоставянето на другите болести на пчелите и на пилото. Ако пчеларят отглежда на своя пчелин семейства от различна порода от пчели и техни хибриди (мелези), то естественото размножаване става още по – стихийно. Ако той не провежда планово размножаване на семействата, то неговата борба с рояването може да се окаже в посока на борба в бъдеще със своя си пчелин, защото пчелите не могат да имат надеждно бъдеще, ако те могат да провеждат обновяване на двете съставляващи в по – рано съществуващите БЦО – биологично цялостни организми (майки и пчели), то ест да се формират нови БЦО – нови семейства.
Пчеларят не може да обезпечи 100%-но запазване на майките в следните случаи: майките от последния сезон могат да загинат по времето на първото им зимуване; те могат да не възобновят снасянето на оплодени яйца след зимуването; могат да не се върнат в своите кошери след съешаването с търтеите. Всичко това може да доведе до загуба на семейства. Затова те трябва да се размножават за да се запази техния брой на пчелина.
Към края на 60 – те години на миналия век пчелите живеят в условията на вароатозна инвазия, затова може да се смята, че първостепенната задача за пчеларя – това не е борбата с рояването, а постоянната борба с вароатозата. Отглеждането на пчелите ще бъде по – рационално, ако стопанинът на пчелина приложи всички усилия за намаляването на процента на опаразитяването на всяко семейство по времето на тяхното изкуствено размножаване. Това ще му позволи да съкрати възпроизводството на паразити в семействата в течение на цялото лято. Профилактиката и лечението на вароатозата ще дадат възможност на пчеларя да остави на спокойствие цялото търтеево пило, което пчелите ще заложат в гнездото след оздравяването на семейството. Не е сложно да се докаже практически: ако семейството има възможност да отглежда цялото търтеево пило, то то отглежда и повече пчелно пило, а в крайна сметка произвежда повече количество стоков мед, отколкото това семейство, в гнездото на което пчеларят практически унищожава търтеевото пило. До появяването на пчелините на вароатозата, пчеларите са могли успешно да се грижат за пчелите, използвайки на практика само зоо – технически методи. Сега те са принудени не само да отчитат в своята работа особеностите на биологията на пчелното семейство и кърлежа, но на тях им се налага и да свързват зоологията с ветеринарията, за да може провежданите от тях профилактика и лечение на тази болест да бъдат ефективни.
Какви задачи трябва да решава пчеларя в течение на сезона, за да осигури надеждно бъдеще за своя пчелин? Това е профилактика и лечение на пчелите от нозематозата, аскосферозата, гнилците, вароатозата. Трябва да се повишава имунитетът на пчелите, за да се предотвратяват техните заболявания. Трябва да се направи обновяване на двете съставляващи на БЦО (пчели и майки), да се създадат нови семейства, за да има възможност пчеларя да се застрахова за този случай, ако в някои от семействата загубят своите качества, загинат; трябва да се обезпечи допълнително нарастване на силата на семействата за главния медосбор и за зимуването за сметка на използването на майки – помощници.
Ако изпълнява тези две задачи, то на пчеларя няма да му се наложи безсмислено да се бори с рояването, то ест да изпълнява допълнителна и същевременно ненужна работа, свързана с унищожаването на маточници и на търтеево пило, или обратното, да отвлича майката и пчелите за снасянето на яйца и отглеждането на търтеево пило в чрезмерно голямо количество. Ако на пчелина не е снижен процентът на опаразитеност на семействата до 3%, а за борбата с рояването бъдат сформирани така наричаните „противо роеви” отводки, то в резултат ще се получи, че пчеларят сам разпространява вароатозата и изравнява степента на опаразитеност между презимувалите семейства и ново сформираните отводки по пътя на тяхното подсилване с пити със запечатано пило, в които могат да обитават около 90% от паразитите. Самата природа е дала на пчелите възможност да се размножават по такъв начин в условията на вароатозна инвазия, при която се извършва не само отделяне (рояване) на по – малко опаразитения по – рано съществуващ БЦО (рой – първак с оплодена, зимувала майка или с оплодена от тази година), но и в по – опаразитена, която остава в предното си гнездо части от семейство има всички условия за формиране на ново БЦО. Такова поведение на семейството способства за повишаването на ефективността на въздействието върху кърлежите на използваните препарати.
Следва да се отбележи, че отглеждането на пчели с използването на рояване би било приемливо и в условията на вароатозна инвазия, ако всички семейства на пчелина преминаваха в роево състояние във всеки сезон не по – късно от средата на юни. Тъй като колкото е по – продължителен периодът на нарастване на пчелите за главния медосбор, толкова повече сила може да набере роят и семейството, което го е пуснало, а значи, толкова по - пълноценно те могат да използват пашата. Тези пчелари, които не желаят да се съгласят с това, че естественото рояване – това е един от естествените фактори за оживяване на вида на медоносните пчели в природата, както и по – рано го смятат за негативен за своите пчелини. За това той е пчелар на пчелина, за да прави своевременно размножаване на семействата, да ги подсилва, ако върви медосбор, или да отслабва тяхната сила, ако той се е прекъснал за някакъв период. Той трябва да се научи да прави така, че семействата да могат пълноценно да използват която и да е паша, а не само главния медосбор. Нима не е изгодно на пчелина да се допусне временно отслабване на семействата, за да може в крайна сметка да се получи 100%-ен приръст, да се провежда планова замяна на зимувалите БЦО с ново сформирани, да се обезпечава нарастване количеството на пчелите за главния медосбор и в зимата благодарение на използването на две майки, работещи на всяко основно семейство. В резултат се повишава урожаят на мед на целия пчелин с 30 – 50%.
Пчеларят, който се бори с рояването от пролетта и до началото на главния медосбор, а в резултат остава със същия брой семейства, колкото са излезли от зимуването, допуска голям пропуск в своята практическа работа. Ако той не умее да създава условия в семействата за залагане на маточници, той трябва да е благодарен на тези семейства, които първи ще преминат в роево състояние и в достатъчно количество ще отгледат за неговия пчелин роеви, истински качествени майки. Роевата наследственост е присъща на всички породи пчели, на всички майки независимо от начина на отглеждането им: свищеви, роеви, самосмяна и при изкуствено изграждане на маточници – а така също и на търтеи и на пчели. Възможно е, още в самото начало на тяхната еволюция да е имало семейства, в които е имало само самосмяна на майки. При това семействата не са се размножавали, което е можело да доведе до измиране. Такъв процес не може да обезпечи надеждно бъдеще на всяко семейство, тъй като някакво количество майки все пак загива по време на облитането.
Следва да се отбележи, ако пчеларят на своя пчелин допусне самосмяна на майките, той се лишава от възможността ефективно да се бори с вароатозата в течение на целия активен период на семействата. Процентът на опаразитеност в такива семейства се повишава, защото майките понижават нивото на снасяне на яйца още дълго време преди замяна, а младите, станали оплодени, не могат за кратък период от време да увеличат темпът на снасяне на яйца поне до средното ниво. Самките на паразита не понижават нивото на снасянето на яйца, техният брой нараства за сметка на новите поколения, които стават снасящи яйца в течение на процеса на самосмяна на пчелните майки, затова в гнездото става натрупване на кърлежи – паразити. Методът за отглеждане на пчели със самосмяна на майката може да се отнесе към категорията утопични, ако го сравним с по – рационалното пчеларство, когато пчеларят провежда планова смяна на майката във всички семейства в най – доброто време за сезона. Това и позволява на него да изключи на своя пчелин стихийно възникващия процес за самосмяна на майките и, което е не по – малко важно, да се повиши ефективността на лечението от вароатозата. При получаването на оплодена майка е по – целесъобразно да се рискува слаба отводка, отколкото бъдещето на основно семейство.
В безактивния период семейството се състои само от биологически цялостен организъм (БЦО), в състава на който влизат пчели и тяхната майка. За да може този организъм успешно да съществува в природата, е необходима смяна на поколенията от пчели по време на неговия активен период от живота му. Затова той е принуден да преминава от зимното състояние на покой в активно на пчели – отглеждачки на пчелното пило, което така също подхожда и за залагане и отглеждане на търтеи. Следва да се отбележи, че майката притежава още една биологическа особеност – тя снася неоплодени яйца в необходимото време на активния период от живота на БЦО. Затова и няма необходимост да се запазват търтеите в периода на зимуването, а още повече да ги има постоянно в своя състав. БЦО е принуден да ги отглежда както за осигуряване на процеса на самосмяна на майката с отчитането на вероятността от нейната внезапна гибел, така и за организацията на нови семейства (БЦО), които могат да бъдат сформирани от роеве и ройчета или отводки и нуклеуси при изкуствено размножаване.
Първото търтеево пило с неголямо количество пчелите го залагат в гнездото с пилото. Това е за застраховка в този случай, ако все пак възникне необходимост от самосмяна на майката, или по други указани по – горе причини. Главното, търтеите трябва да бъдат пълноценни и полово зрели към времето на тяхното съешаване с младите майки. Забелязано е, че при майката на по – голяма възраст нейните пчели осигуряват първото търтеево пилопо – рано и в по – голямо количество, отколкото в семействата в които майките са презимували за първи път. При това за това, че пчелите са пристъпили към неговото осигуряване, съвсем не е задължително семейството да влиза в роево състояние.
Роевото състояние така също не може да се явява задължително условие за залагане и изграждане на маточници и последващо отглеждане на свищеви майки. Майчиното семейство – отглеждач може да се намира както в работно, така и в неработно (роево) състояние, а така също то може самостоятелно да преминава от едно състояние в друго, то ест то може както и да заложи роеви маточници, така и да ги унищожи. Но каквото и да е количество търтеево пило пчелите да не отглеждат при роево състояние на семейството, те така и продължават да го отглеждат даже ако семейството се откаже от рояване. За сметка на използването на строителни рамки на пчеларя действително се удава да осигурява качествено изграждане на пчелни пити в рамките с восъчни листове, а осигуряването на търтеевото пило ще става едновременно както в него, така и на други празни пити, в които има по – рано построени търтееви килийки.
Следва да се отбележи особеността на поведението на самката на кърлежа вароа: те макар и да се стремят да снасят яйца в килийките с търтеево пило, но отдават предпочитание не на прясно построените, а на тези, от които не веднъж е излизало това пило. Затова процентът на опаразитяването на търтеевото, а така също на пчелното пило даже в светло – кафява пита е значително по – висока, отколкото в прясно построената. По тази причина способът на борба с кърлежа посредством унищожаването на търтеевото пило в строителните рамки не може да притежава достатъчно висока ефективност.
Всяко пчелно семейство отглежда в своето гнездо търтеи за съешаване с майките. При това то не обръща внимание ни на близко родствените връзки, нито на този търтеев фон, който вече е създаден близо до пчелина за сметка на търтеите от другите семейства. По времето на естественото размножаване на семействата в някаква степен ги спасява от инбридинг (система за връзка между индивиди имащи близка родствена връзка от типа брат – сестра, баща – дъщеря, майка - син – допълн. при превода) миграцията на отделилите се роеве, а ето при изкуствено размножение все пак е необходим търтеев фон от търтеи, които не се явяват близко родствени по отношение на майките.
За сметка на осигуряването на семействата с качествено построени пчелни пити в празните пити може значително да се намали броя на отглежданите търтеи. Такъв начин за регулиране на тяхното количество в гнездото не снижава и не повишава неговата активност, а само я удържа на достатъчно добро ниво. Обаче в него трябва да има непрекъснат процес на отглеждане на търтеево пило, така, че да става замяна на поколенията търтеи.
С други думи, пчелното семейство се развива значително по – добре, ако то отглежда не само пчелно, но и търтеево пило.
По – нататък ще обознача тези противоречия, които са допуснати в метода на пчеларство с противороево отглеждане на търтеи.
Първоначалното залагане на търтеевото пило в долната част на питите с пчелно пило свидетелства за подготовка на семейството за приемане на личинки за майчино възпитание, но това не означава, че то е преминало в роево състояние. Началото на роевия период на пчелините пряко зависи от майсторството на пчеларите, то ест от уменията своевременно да разширяват и преформират гнездото с пилото в пчелина. Трябва пчеларят да умее да задължава пчелите да усвояват предоставеното гнездо, а не да изчаква това време, когато те сами ще решат да го усвоят. Силните семейства е по – лесно да се удържат в работно състояние, отколкото тези, които са набрали средна сила към началото на роевия процес на сезона. Строителната рамка, разположена като крайна в пчелното гнездо, може да бъде запълнена с нектар (мед), но само не с перга, затова тя не може пълноценно да изпълнява функциите на „крайна”. Търтеите, отгледани през април
явно ще отстъпват по своето физиологическо състояние на тези, които са се родили в началото на юни, тъй като условията за отглеждане на първите са значително по – лоши. Това се отнася и към априлските и юнските майки. Препоръката да се разполага „строителната рамка” с последващо отглеждане на търтеи в центъра на гнездото с пилото противоречи на биологията на пчелите, които образуват и отглеждат голямо количество от това пило на периферията на гнездовата част с пилото, при това самките на кърлежа отдават предпочитание на килийките с търтеево пило, заложено далече от центъра. Ако пчеларят създава необходимите условия за снасяне на яйца от майката и отглеждане на пчелното пило във всяка междина в гнездото, то осигуряването му вътре в гнездовата част с пилото правят майката и пчелите, при това пилото е в голямо количество и е на всяка пита. Тогава това гнездо се формира не във вид на елипса, а във вид на тръба. Това позволява на семейството, особено в пролетния период, да отглежда значително повече пчели в съкратеното с отчитането на неговата сила гнездо и обезпечава осигуряване на търтеевото пило на периферията на гнездото в по – ранни срокове. Следва да се отбележи, че това търтеево пило, което е заложено под пчелното, явно способства за поддържането на температурен режим в горе разположените междини с пчелно пило, тъй като размерът на междината между търтеевото пило се оказва значително по тесен, отколкото между пчелното. Тази интересна особеност за изграждане в гнездото с пилото явно се нарушава, когато пчеларят разполага строителните рамки между питите с пчелното пило разбъркано, което в пролетния период довежда до задържане в развитието на семейството. Значително по – изгодно е да се натовари семейството с работа по отглеждането на пчелното пило от две майки, а не да се отглежда търтеево пило в чрезмерно голямо количество. В първия случай пчеларят обновява гнездото с 30 – 40% за сметка на наново построените пчелни пити. Допълнително количество восък да се получи за сметка на претопяването на бракувани пити. За да могат пчелите пълноценно да използват силния медосбор, на тях им е необходимо да им се предостави достатъчен брой готови пчелни пити. С изграждането на нови пити пчелите е по – целесъобразно да се занимават по време на поддържащия медосбор, когато в семейството става отглеждане на голямо количество пило. Този факт, че в 75% от семействата с две годишни майки се извършваше тиха смяна и такова явление се отбелязваше в течение на пет години от прилагането на метода, потвърждава, че изкуствено създадения от пчеларя режим за снасяне на майката в голямо количество на неоплодени яйца от пролетта и до средата на лятото довежда до нейното износване по – рано от обикновеното. Значително по – изгодно е да се износва майката за снасяне на оплодени яйца, и да се прави нейната замяна всеки сезон. Отбелязвам, че семейства с каквато и да са сила с майки от тази година, като правило не преминават в роево състояние (ако съответно за тях се грижат както трябва), те отглеждат най – малко количество търтеево пило. При противо роево отглеждане на търтеи, пчеларят сам създава най – добри условия за кърлежите в течение на целия период на тяхното усилено размножаване, което е особено недопустимо в условията на вароатозна и вирозна ситуация. Търтеевото пило не може да бъде гарант за безопасността за пчелното пило, а още повече на пчелите при тяхното обитаване в инвазионни условия. Изземването на строителните рамки с търтеево пило от пчелното гнездо ще стане причина за повишаване на процента на опаразитеност на пчелното пило, защото не всички кърлежи се намират само в строителните рамки, а периодът на размножението им на високо ниво ще продължава още два месеца.
Роенето на пчелните семейства през април – това не е грешка на пчеларя, а неговото безотговорно бездействие, затова защото даже по изкуствен път не винаги се удава да се задължат пчелите да заложат роеви маточници през това време. Ако се сравнят сумарната медопродуктивност на семейството и на роя с показателите на семейството, което не се е роило, то то отстъпва с 30 – 40%, но при условие, че рояването е станало не по – късно от 10 юни, тъй като колкото е продължителен е периодът на увеличаване на количеството на пчелите в роилото се семейство и в роя, толкова по – голяма сумарна сила те ще наберат към главния медосбор. Когато семействата живеят в дивата природа, то те могат да се надяват само на себе си, а ако обитават в кошери на пчелина, то отговорност за тяхното запазване и медопродуктивност трябва да носи пчеларя.
Смятам за необходимо да обърна внимание на начинаещите пчелари на това, че естественото роене донася значително по – малка вреда за пчелина, отколкото отглеждането на търтеевото пило в него и кърлежите вароа, което може да стане причина за гибелта на семейството още до неговата обработка с препарати, това е и според мен колапсът на пчелните семейства. Само правилните грижи за семействата на пчелина и своевременното оказване на тях на ветеринарна помощ дават възможност да не се допусне възникване на този проблем на пчелина.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2009/4, 2009/5
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 


 

 


 

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by