Дата на обновяване:09.03.2012

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



Кой да защити пчелата?
В.П.Наумкин      ФГОУ „Орловски държавен аграрен университет”

В статията е повдигнат въпроса за защитата на медоносната пчела.

За няколко милиона години еволюцията на природата щедро е надарила медоносната пчела. Тя се характеризира с прекрасна зимна издръжливост и висока устойчивост към заболявания, произвежда восък и изгражда пити, способна е да се рои и усвоява огромни територии. Майката в денонощие снася до 3 000 яйца. Пчелата в кълбо може да оцелее при минусови температури, да се упои с ефир, да понесе радиация до 3 000 рентгена, да издържи в среда на високи електрически разряди. Тези насекоми могат да изпадат във физиологично младо състояние и да живеят през зимата до 7 пъти повече, отколкото през лятото.
Още преди 300 години, отношенията на човека и пчелата са се съчетавали напълно благополучно. На огромните простори на европейската част на Русия са се наброявли над 50 млн. пчелни семейства (за сравнение: в настоящия момент на Земното кълбо те са само 30 милиона).
Човекът, усвоявайки нова територия, се е ползвал от плодовете на труда им, като е изрязвал пити с мед от хралупите на вековни дървета. Колосалните запаси от мед са стигали не само на пчелите за удовлетворяване на техните потребности, но и на човека за храна, данъци, пожертвования, а и за търговия със страните на Запада и Изтока. Частта на стоките за износ от мед, восък и медови напитки – стратегически за държавата  – е била твърде значителна.
В последното столетие хората все по активно започнаха да въздействат върху пчелите. Преди всичко това са активните превозвания на пчелните семейства от различни породи от местата за райониране в други региони, което довежда до кръстосване и болести, а така също усилващата се безконтролна употреба на агрохимикали, които довеждат до гибелта, отлитането и не връщането на пчелите обратно, пожарите в горите, отглеждане на монокултури на големи площи и др. Например агрономът И.Н.Клинген през 1907-1911 гг. е донесъл в Орловската губерния няколко стотин семейства кавказки пчели за опрашването на червената детелина. Няколко десетки хиляди пчелни семейства от южните породи са били доставени в Орловската област от 1945 до 1953 г. за възстановяване на разрушения през войната отрасъл. В последните години в зоната на отглеждане на средноруски пчели ежегодно се доставят няколко стотин майки и пчелни пакети от южни породи. В резултат рязко се влоши зимуването, увеличиха се гнилцовите заболявания, понижи се имунитета на пчелите, и като следствие, медопродуктивността [4].
Появяването на мелези разклати генетиката на пчелата. Разбира се, в някои места се срещат и чисти породи пчели, но строителството на пътища, големите възможности на автотранспорта и отсъствието на контрол за породния състав гарантират тяхното бързо обезличаване.
Появяването през XX в. на вароатозата се превърна в „чума” в пчеларството. Болестта унищожи в Русия 8 млн. пчелни семейства изключително благодарение на човека. Основен стопанин на кърлежа вароа беше индийската пчела (Apis indica), която е разпространена на юго – изток от Индия, а така също в Приморския край. В края на 1950 – те гг. на юг в Азия възникна нова раса на дадения вредител, която се беше приспособила вече да живее върху медоносната пчела. Тази раса започна бързо да обхваща пчелините на Азия и близките острови.
В бившия СССР указания кърлеж за пръв път е регистриран през 1964 г. в Приморския край. От тук той започна бързо да се разпространява по пчелините на Приморския и Хабаровския краища, в Сибир и в европейската част на страната [2].
Провеждането на ветеринарно – санитарни мероприятия и карантини такива биха могли да задържат вредителя в Приморието с 30 – 40 години, тъй като територията на края е огромна, а пчелините са изолирани. През това време, учените биха могли да разработят ефективни препарати. Но са се започнали дейности по получаването на семейства – мелези, и пчелите с кърлежите са ги вкарали в европейската част на Русия. Тук за кърлежа е имало простор и свобода: равнинна територия с отсъствието на прегради и голям брой пчелини. През 1979 г. вредителят се е появил на пчелините на Орловската опитна станция на НИИ по пчеларство, но при единичните случаи, заразените семейства просто ги запалвали. През 1981 г. кърлежа се е натрупал в семействата и е нанесъл своя удар. Много стопанства останаха без пчели.
За разпрострастранението на вредителя способстваха и ежегодните доставки на Орловската опитна станция на десетки хиляди заразени майки и пчелни пакети в различни райони на страната. За 3 – 4 години всички пчелини, на които пчелините биха могли да живеят без вароатоза, бяха заразени [3].
Огромен ущърб на пчеларството нанасят пожарите. През 2010 г. в страната изгоряха 2 млн Ха гора. От огъня бяха унищожени много населени места, но данни за пчеларството отсъстват. Означава ли това, че пчелите не са пострадали? По всяка вероятност не. Орловска област към числото на пожароопасните не се отнася. Покритата с гора площ съставлява 9,3%, обаче през пролетта местните жители не рядко изгарят старата трева. През 2010 г. при изгарянето на тревата се запали пчелин в Мценск, а при изгарянето на слама – във Верховски район. Всеки пчелин имаше по 20 пчелни семейства. Аналогични случаи ставаха и в други райони на Орловския край.
В последното десетилетие в много страни, в това число и в Русия, стана сериозен проблем неконтролируемото използване на хербициди и инсектициди, които нанасят значителен ущърб на пчеларството. През 2009 г. от тяхната неграмотна употреба станаха масови отравяния на пчелни семейства на любителските пчелини в Кромския район. Пчелите понесоха загуби в размер на 1 млн. руб. (1$ прибл. се равнява на 30 рубли за груби и ориентировъчни разчети – допълн. при превода). В хода на проверката беше открито, че фермера не беше предупредил пчеларите за предстоящата обработка с пестициди на полетата с грах, а до тези полета има разположени пчелини. Подобна ситуация се наблюдаваше и в Орловския район.
През 2010 г. в Кромски район при обработването на посевите от грах с препарата «Парашют» пострадаха 63 пчелни семейства (при работата по материала беше намерен паратион-метил, който се отнася към групата на фосфор-органичните пестициди. На аналогични отравяния са били подложени пчелините в Залегощенския, Совсковския, Глазуновския, Земенския райони. Този списък може да се продължи. Страдат и пчелите и пчеларите. Понижава се медопродуктивността и числеността на пчелните семейства. Понякога пчеларите се уведомяват за предстоящата обработка, но обикновено я провеждат по – рано от обявения срок, както се е случило в свердловски район през 2010 г. Като заключение много пчели загиват, а медосборът пропада.
Агрономите, отровили пчелите, отговарят примерно така: „Ние обработвахме грах, пчелите него не го посещават, затова и пчеларите не ги предупреждаваме и за загиналите пчели не отговаряме”; „Земята е наша, частна, каквото искаме, това правим върху нея, а пчеларите трябва нас да питат за разрешение да си докарат кошерите и сами да следят за времето на обработване на посевите”; „Ние си имаме свой пчелин и чужди пчелни семейства не са ни нужни. Тях на полето никой не ги е викал – получили са урок, повече тук няма да дойдат” и т.н.
В новия Закон за Орловска област „За пчеларството” е отбелязано: „Селскостопанските предприятия и организации, фермерските и селскостопанските стопанства, които употребяват химически средства за обработване на посевите, са длъжни 15 дни преди началото на работата по всеки достъпен начин да предупредят ветеринарната служба, предприятията, организациите и пчеларите, които имат пчели в радиус от седем километра от обработваните участъци, да съобщат за препарата, неговата токсикология и сроковете за изолацията на пчелите” [1]. Да се предупреди разбира се може, но ще могат ли фермерите да спазят тези срокове? Кой знае, какво ще се окаже времето след 15 дни? Ще е налична ли техниката? Да се изолират пчелите е възможно само за 2 – 3 дни максимум.
В последните години в Орловския край активно отглеждат рапица, която се сее през пролетта. Пчелите с охота посещават тази медоносна култура. Тя цъфти 24 – 28 дни. За съжаление, рапицата е привлекателна и за множество вредители. При нейното отглеждане 5 – пъти я обработват с химически средства. Срокът на изолацията на пчелите при една обработка трябва да е около 4 дни. Пчеларите се оплакват от дадената култура: пчелите на мед от рапица не зимуват, неговото качество е ниско, затова и го купуват лошо. Последствията от многогодишните обработки на посевите на рапицата върху пчелите и другата полезна ентомофауна никой не изучава. Покрай това числеността на пчелите в Орловска област продължава да се намалява.
Днес пчеларите от всички страни са обезпокоени от излитанията и незавръщаемостта на пчелите, оставяйки в кошера и меда и пилото. Такива излитания носят масов характер, изчезват милиони пчелни семейства. Учените от САЩ, Англия, Франция, Германия, Австралия и други страни активно търсят причините на указаното явление. Правителства и големи корпорации създават пчеларски фондове с многомилионни средства.
За положението в Русия се съобщаваше: «...Гибелта на пчелите през последните години по своите мащаби превиши всички показатели с които са се сблъсквали пчеларите до сега (от 5 до 90% пчелни семейства). При това главната причина за гибелта на пчелите – това е човешкия фактор: нарушаване на правилата за отглеждане и хранене на пчелите...»[6]. Но не могат всички 300 000 руски пчелари да нарушават правилата на отглеждане и хранене на пчелите?!
Любопитно, че от 120 страни влизащи в Международната асоциация на пчеларите – Апимондия, само Русия е заявила, че са виновни пчеларите. Например, специалистите от САЩ отбелязват, че руските преподаватели в университетите, институтите и техникумите, инспекторите по пчеларство и пчеларите „са повече от компетентни на своето ниво, а в интернационалната тълпа от пчелари те биха се отделили само с незнанието си на чужди езици...” [5].
В Орловска област за излитанията на пчелите е известно от 2008 г. Те се наблюдаваха в Орловски, Кромски, Троснянски, Глазуновски, Елегощенски и Краснозоренски райони. Много пчелари свързват излитанията с мобилните връзки и телефони и посевите на рапицата, но достоверни източници засега няма. Според запитвания на пчеларите, средно от пчелин от 10 семейства излитат и не се връщат 1-2 семейства (10-12%), понякога повече.
Ако от програмата за подготовка на ветеринарни лекари на селскостопанските вузове през 1998 г. не бяха изключили дисциплината „Пчеларство”, специалистите днес, възможно биха могли да приемат предпазни мерки. Кой сега защитава пчелата? Или нас ни очаква повторение на ситуацията с вароатозата? В Орловска област днес няма териториториално агентство по пчеларство и пчеларски общества, ликвидиран е научния отдел при центъра за пчеларство.
Експертите смятат, че без помощта на държавата в условията на ускоряващата се глобализация, този важен отрасъл от селското стопанство е обречен на деградация. Да се спаси това удивително насекомо – медоносната пчела – е наш дълг!

ЛИТЕРАТУРА
1. Закон/Орловской области „О пчеловодстве” N47/1373-ОС // Орловска правда. – 2011. – 12 марта.
2. Полтев В.И., Нешатаева Е.В.Болезни и вредители пчел. – 2-е изд. – М.: Колос, 1997.
3. Наумкин В.П. Орловская опытная станция пчеловодства (краткий исторический очерк). – Орел, 2005. – Вып. 2.
4. Наумкин В.П. Состояниесохранностисреднерусских пчел в условиях Орловской области // Сб. Науч.тр.по пчеловодству ОрелГАУ – Орел.- Вып. 11.
5. Что сулит российскомупчеловодству членствов ВТО? // Крестьянские ведомости. – 2010. – N29; http//www.agronews.ru.
6. Луганский С.Н., Клочко Р.Т. Ветеринарно-санитарные мероприятия на пасеках // Пчеловодство. – 2011. – N1.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2011/7
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

 

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by