Дата на обновяване:11.11.2011

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


Публикувани са 4 броя статии за контрол на различни състояния на пчелните семейства с помощта на компютърна система, компютърът от която авторите наричат както е прието в част от руската техническата литература  ЭВМ


Контрол на зимуването на пчелите с помощта на компютъра
А.Ф.Рыбочкин, И.С.Захаров


За осигуряване на ефективното отглеждане на пчелни семейства са необходими нови устройства и методи за контрол за тяхното състояние. Особено е важен контролът за семействата по време на зимуването. За целта ние предлагаме автоматизирана система с използване на специални контролни рамки, поставени в пространство между питите на всеки кошер по средата на пчелното кълбо. На контролната рамка (рис.1) в качеството на датчици са използвани светодиоди, които изпълняват функциите на термодатчици, и светодиоди, изпълняващи функциите на фотодиоди. Образуваните линии от термодатчици – светодиоди и термо – фотодатчици 8 оптически са свързани по между си. За изключване на попадането на пчели на радиоелементите на планките 4 и 5, те са затворени с капаците 9, 10 от другата страна на контролната рамка. Планките 4,5 могат да се преместват по продължение на горната 1 и долната 2 планки и се удържат благодарение на триенето между тях и горната и долна планки с винтове. Положението на тези планки определя самият пчелар в хода на практическата експлоатация индивидуално за всяко семейство и в зависимост от мястото от мястото на разположение на пчелното кълбо преди зимуването.

Рис.1 Контрольная рамка: 1,2 - верхняя и нижняя планки; 3 - четыре боковых планки; 4,5 - стеклотекстолит; 6 - линейка термофотодатчиков; 7 - радиоелементы контроллера улья; 8 - линейки термодатчиков - светодиодов; 9,10 - крышки; 11 - винты.


За удобство при контрола в системата използват всичко два проводника, които преминават през всички кошери на пчелина. По тях се подава електрозахранване за електронните схеми на контролните рамки, а така също се подава код на името на избрания кошер и приемане на информация на ЭВМ (патент 2126204 ).
Автоматизираната система за контрол на състоянията на пчелните семейства във времето на зимуването (рис. 2) работи по следния начин. Контролерът на пчелина се захранва от мрежата или от автономен захранващ източник 3. В ЭВМ 2 се въвежда програмата от магнитен носител. След това на екрана на екрана на видеомонитора се извежда информация за готовността на работа на системата. Контролерите 5 се захранват от захранващите блокове 7, които в свой ред, се захранват от захранващия блок 3 по линията за връзка. Предаването на информацията се обезпечава по пътя на амплитудната модулация на захранващото напрежение. След включването на захранващия блок 3, захранващото напрежение чрез блока за спрягане на захранващата и на информационната шини 6 постъпва на захранващите блокове 7. Напрежението захранва преобразувателя на последователния код в паралелен 10, блокът на името 11 и тригерното устройство 12 на изхода на което се установява сигнал, забраняващ на блока на захранване на кошерите 7 да подава захранване на останалите блокове на контролера на кошерите 5. При това всички контролери на кошерите се намират в режим на приемане. При запитване от пчеларя на ЭВМ чрез клавиатурата се въвежда режим „Калибровка на температурните датчици” и „Проверка на оптическите датчици” Всички контролни рамки 16 в този момент на калибриране са извадени от кошерите.

ЭВМ чрез блока за спрягане на захранващата и информационна шина на пчелина 4 и двупроводната линия за свръзка подава номера на кошера във вид на двоичен времеимпулсен код. Кодът на името чрез блока за спрягане на захранващата и информационна шини 6 постъпва в преобразувателя на последователния код в паралелен 10, който формира паралелния двоичен код на името. След приемането на последния разряд на кода на името се блокира преобразувателя на последователния код в паралелен за по – нататъшното приемане на информация и разрешава на блока на името да произведе сравнение на получения код със собствения код на името. При тяхното съвпадение се появява сигнал, който превключва тригерно устройство, което формира импулс за снемане на блокировката. При това става подаване на напрежение за захранване на основната захранваща шина на контролера, което позволява да се захранят останалите блокове на контролера на кошерите и да се превключи преобразувателя на последователния код в паралелен – в режим на приемане на информация от ЭВМ. ЭВМ подава кода на командата, представляваща двоичен код, който преминава през същия път, през който преминава и кода на името и се появява на командната шина на преобразувателя на последователния код в паралелен. Кодът на командата, съдържащ номера на датчика и неговия тип, чрез командната шина постъпва в комутатора на датчиците 13,14 и комутатора на линията с датчиците 15. След приемането на последния разряд на кода, на шината за разрешение се изпълнява команда на преобразувателя на последователния код в паралелен. Кодът на командата, съдържащ номера на датчика и неговия тип, чрез командната шина постъпва на комутаторите на датчиците 13, 14 и комутатора на линията на датчиците 15. След приемането на последния разряд на кода на шината за разрешение изпълнява командата за преобразуване на последователния код в паралелен и се появява сигнал, разрешаващ на комутатора на датчиците 13,14 и комутатора на линията на датчиците 15 да проведе комутация на информацията от избрания датчик. Прави се запуск на блока на задържане 9. Ако е избран температурен датчик от линията на термодатчиците – светодиоди 18, то температурната информация от него чрез двупосочната информационна шина на термодатчиците-светодиоди, комутаторът на линията от датчици постъпва в преобразувателя „напрежение-честота 8. Информацията постъпва на втория информационен вход на блока за спрягане на захранващата информационна шини на кошера 6, където се извършва амплитудна модулация на захранващото напрежение на пчелина със сигнала за температурата, преобразуван в честота. По – нататък чрез двупроводната линия за връзка, блокът за спрягане на захранващата и информационни шини 4, входната информационна шина на ЭВМ, температурната информация във вид на честота постъпва на информационния вход на ЭВМ. Блокът за задържане 9 изработва импулс на напрежение, който постъпва в преобразувателя на последователния код в паралелен и го установява в изходно състояние. При това се забранява предаването на информацията в ЭВМ. ЭВМ извършва измерване на честотата до момента от време, когато на нейния информационен вход се окаже нулева честота. Това се явява признак за очакване на контролера на кошера 5 на новия код на командата. ЭВМ, насочвайки кодовете на командите в контролера на кошера, прави запитване на всички 32 температурни датчици едновременно с това формира масив от температурна информация, провежда анализ за наличие и изправност на датчиците. По – натататък ЭВМ определя температурата с отчитането на погрешности на всеки датчик (светодиоди и фотодиоди, изпълняващи функции на термодатчици), формира рисунката на контролната рамка, прави обработване на температурната и оптична информация. Зареждането на оптичната информация се осъществява по следния начин. ЭВМ дава кода на командата, в който се указват номера на оптодвойката и режимът на работа на датчиците (фотодатчици-светодиоди), а не режимът на работа, в който светодиодите и фотодатчиците изпълняват функцията на термодатчици. В контролера на кошера 5, кодът на командата постъпва в комутаторите на датчиците 13,14 и комутатора на линията от датчици 15. При това комутаторът на светодиодите 14 подвежда електрозахранване към светодиодите на линията светодиоди 18, а комутаторът на фотодатчиците провежда прочитане на оптическата информация от линията от фотодатчици 17, която чрез изходната шина комутира термофотодатчиците, комутаторът на линията от датчиците 15 постъпва в преобразувателя „напрежение-честота” 8. Оптическата информация се преобразува в честота, предава се в ЭВМ и се анализира по същия начин, както и информацията за температурата.
След калибровката на датчиците в режим на измерване на температурата и проверка на датчиците в режим на оптически датчици, контролните рамки 16 ги поместват в пространството между питите в средата на пчелното кълбо. Линиите с датчиците трябва да бъдат напълно покрити с насекоми. За изпълнение на това условие линиите на датчиците може да се преместват (да се приближат или отдалечават една от друга). Ако в ЭВМ на магнитен носител има масив от грешки за температурните датчици за контролируемия кошер, то се осъществява неговото зареждане в ОЗУ на ЭВМ. След това се прави неговото зареждане в ЭВМ. След това се прави натоварване на масива от температури от кошера с пчелите, отчитайки големината на грешките. След пълното зареждане на температурната информация (датчиците са включени в режим на измерване на температурата) и превключването в режим на работата на контрол на оптическата информация се прави след нейното зареждане.
Оптичната информация се формира при светването на фотодатчиците на линията 17 със светодиоди към линейки 18, което сигнализира за присъствието (отсъствието) на пчели в зоната на осветяване. Светодиодите и фотодатчиците работят в инфрачервения спектър на оптическия диапазон. Ако светването за времето t на включването на фотодатчика 17, формируемо от блока за задръжка 9, се колебае, то това сигнализира, че пчелното кълбо е рехаво. По този начин се намира зоната с повишена активност на пчелите, което не може достатъчно адекватно да се оцени с помощта само на само едни температурни датчици.
След като ЭВМ получи температурна и оптична информация, се започва нейната обработка. Ако светването на фотодатчиците 17 отсъства или са осветени само ниските или високите, то това говори за плътността на пчелното кълбо. По – нататък по анализа на информацията за температурата се изпълнява за формиране на рисунката на сечението на кълбото, формиране на възможните зони на пилото. След това ЭВМ извежда резултатите от измерванията във вид на таблица за състоянията на пчелното семейство по време на зимуването. Ако при анализа на стойностите на температурата данни отсъстват в диапазона 9-38 С, а при анализа на оптическата информация се установи, че всички фотодатчици са осветени, то ЭВМ прави извод за гибелта или преместването на кълбото зад границите на областта на контрол.
Предлаганата от нас автоматизирана система е удобна с това, че не изисква отваряне и преглеждане на гнездата, тъй като контролната рамка акуратно се вгражда в междина посредата на пчелното кълбо в пространството между питите. Схемното построяване е реализирано с микросхеми с малка консумация на електроенергия.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2000/7
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

 

Автоматизирана система за контрол на пчелните семейства
А.Ф.Рыбочкин, А.П.Долженков – Курск, КГТУ катедра КиТЭВС


С използването на съвременната елементна база е изработена автоматизирана система за контрол на състоянието на пчелните семейства по разпределението на топлинните полета в кошера, която съдържа (рис. 1):

контролер на пчелина 1, ЭВМ на пчеларя, приемо – предавател 3 на пчелина, контролери 4 на кошерите, приемо – предаватели 5 на кошерите, блок захранващ 6 на контролера на кошерите, микроЭВМ 7, дешифратор 8 със специализирани снемащи се, с възможност да бъдат пренасяни адаптери, контролери 9 на специализираните снемащи се адаптери на температурата, комутатор по оста Y 10 на специализирания снемащ се адаптер, комутатор по оста Х 11 на специализирания снемащ се адаптер, специализиран снемащ се, адаптер 12 на температурите, шина на адресните кодове по оста Y 13, шина на адресните кодове по оста Х 14, приемно – предаваща шина на кошера 15, приемно – предаваща шина на пчелина 16, захранваща шина на пчелина 17.

Конструкцията на основния специализиран снемащ се, с възможност за преместване адаптер на температурите (рис. 2) се състои от горна планка, контролер на термодатчици, планки за разполагане на диодни датчици за температурите. Връзките и подаването на електро захранване към контролерите на кошерите е проводна или е с използване на радиовръзка с автономно захранване. Използването на един специализиран снемащ се адаптор на горната планка на който напълно е монтиран контролер за кошери 4, позволява да се избегнат проводниковите съединения в кошерите.
Използването на радио връзка отстранява използването на проводникови съединения и на пчелина. Включването в системата на един специализиран снемащ се адаптер от температурите на кошера съществено понижава стойността на електронното обезпечаване, обаче понижава информативността на получаваната информация.
Може да се контролира по време на зимуването сечението на пчелното кълбо (рис. 3), по което оценяват размера и мястото на неговото разположение по отношението на стените на кошера.

За понижение на стойността на описаната система за контрол използват за връзка и подаване на захранване към контролните кошери по проводници. Тя може да бъде използвана на пчелините, разположени компактно на платформи. За кошерите, разположени в открита местност, при получаване на информация за разпределение на топлинните полета в кошерите се използва радиовръзка.
Автоматизираната система за контрол на състоянията на пчелните семейства по разпределението на топлинните полета в кошера работи по следния начин. Блоковете на контролера на пчелина: ЭВМ на пчеларя, приемо – предавателят на пчелина, контролерите на кошерите, приемо – предавателите на кошерите, захранващите блокове на кошерите се захранват от захранващия блок на ЭВМ на пчеларя в момента на нейното включване към захранването.
В ЭВМ на пчеларя е въведено програмно обезпечение. При зареждането на програмата на пчеларя му се предоставя възможност за избор на вече съществуващ в компютъра програмен модел на пчелин (по – рано създаден) или създаване на нов пчелин. Под пчелин се разбира някакъв модел на екрана на дисплея на ЭВМ на пчеларя, състоящ се от определен брой кошери, задавани от пчеларя, в който всеки има редица характеристики: брой на корпусите , питите в тях и др. В програмата е предвидена функция на визуализиране на разпределението на топлинните полета в кошера. Ако бъдат задействани повече от два снемащи се, с възможност за преместването им адаптера, то може да се получи информация за мястото на разположението на пчелното кълбо по отношение на стените на кошера; в ранния пролетен период да се определи мястото на разположение и площта на пилото.
Пчеларят в определеното време за контрол на запитване от клавиатурата на ЭВМ на пчеларя задава номера на наблюдавания кошер и дава команда за снемане на температурна информация от контролерите както от зададения кошер, така и от всички на пчелина. Програмата се обръща към таблицата на съществуващите адреси и по тях прави запитване.
Програмата за работа на микро ЭВМ на кошера стартира снемане на температурите от термодатчиците на снемащия се, подвижен адаптер 12. Всяка команда започва с избран белег на монитора. След това се отправя адрес към запитвания кошер и се дава команда за снемане на текущата температура. Контролерът на кошера, чиито адрес е съвпаднал със запитвания, поредно снема показания от всички температурни датчици във вид на напрежение.
Температурният адаптер има осем ленти изработени от стъклотекстолит на които се разполагат диодните датчици на температурата. Лентите се закрепват към горната планка, на тази планка и закрепва и микро ЭВМ. За контрол на зимуването на пчелите, температурния адаптер се поставя в пространството между питите, в средата на пчелното кълбо. Връзката с адаптера е възможна и по проводник. Ако е монтирана интегралната схема на приемо – предавателя за осигуряване на връзката, то снемането на температурната информация се осъществява по радиовръзка.
При обработване на информацията за температурата, получена от 32 температурни датчици, ПЭВМ изчислява площта на сечението и след това извежда тази информация на екрана на монитора (рис. 3).
По – нататъшното развитие получава дистанционния контрол на разпределението на топлинното поле в кошера с използването на телефонната мобилна връзка и по мрежата в Интернет. На пчелина всеки кошер се снабдява със снемащи се адаптери, свързани по радиото с концентратор, към който се включва лаптоп или мобилен телефон. С използването на интернет – връзката се появява възможност да се въведе контрол над пчелите от каквото и да е разстояние, от каквото и да е средство за придвижване.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2009/5
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

 

Автоматизирана система за отчитане на количеството на меда в кошерите
А.Ф.Рыбочкин, В.Э.Дрейзин, А.П.Долженков, С.В.Савельев
Юго-Западный государственный университет, кафедра КиТЭВС


За контрол на интензивността на медосбора на пчелина пчеларите използват везни, на които поставят кошер със силно семейство. За да оценят приносът на нектар като цяло по пчелина, трябва да се умножат показанията на везните по

общия брой семейства. За целогодишно отчитане на количеството мед в кошерите на пчелина конструирахме автоматизирана система (рис. 1), която съдържа контролер на пчелина 1, ЭВМ (компютър – допълнение към превода) 2, приемопредавател на пчеларя 3, контролери на кошерите 4, приемопредавател на кошера 5, синусоидален генератор 6, микроконтролер на кошера 7, инвертиращ усилвател 8, блок на кошерните кондензатори 9, усилвател 10, изправително устройство 11, управляемо устройство за установяване на нулата 12, диференциален усилвател 13, управляемо устройство за мащабиране 14 на диференциалния усилвател, устройство за включване – изключване 15 на захранването не в дежурно състояние на блоковете на контролера на кошера, автономен източник на захранване 16 на контролера на кошера.


Блокът на кошерните кондензатори влиза в конструкцията на корпуса на кошера (рис. 2). Неговата стена се състои от два слоя фазер 2, 5 с дебелина 10 мм, между които е разположен пенопласт 4 с дебелина 20 мм и метална пластина 3. От външната страна има вдлъбнатина 1 за корпуса на контролера на кошера. Проводниците от четирите кошерни пластини са съединени със схемата.

Интерфейсът на програмата, подготвен за осем контролируеми корпуси на кошери, е показан на рис. 3. Ако те са повече, то към номерата на корпусите на интерфейсната картина се прибавя числото осем.
Системата работи по следния начин. Пчеларят оператор включва контролера на пчелина, поради което запитва ЭВМ, приемо – предавателя на пчеларя, пуска програмното обезпечение, което работи съгласно алгоритъма. След това се появява интерфейса на програмата. Пчеларят избира режимът на запитване на кошерите. Ако е избран последователен режим, то ЭВМ последователно, чрез радиопредавателя на пчеларя, по радиовръзка влиза в контакт с приемо – предавателите на кошерите, контролерите на кошерите. ЭВМ избира кодът на кошера, а след това преминава в режим на приемане на информация за количеството на меда в кошера. Тя постъпва във вид на числово – аналогова стойност на напрежението, прочетено от аналогово – цифровия преобразовател на микроконтролера. При началното захранване на контролерите на кошерите, ЭВМ ще прочете информацията за началните количества на меда в контролируемите корпуси на кошерите. Ако има режим по избор на пчеларя, то операторът ще погледне количеството на меда в интересуващия го кошер.
Преди прилагането на автоматизираната система провеждат тарировка (Сп. „Пчеловодство” N7, 2000). Отначало подават електрозахранване на приемо – предавателя на кошера и на микроконтролера. След като ЭВМ е определила кода на кошера, микроконтролерът подава управляващ сигнал на устройството за включване – изключване на захранването на контролера на кошера, захранват се блоковете 6, 8, 12, 13, 14 на контролера на кошера и на времето за обръщане на ЭВМ към него се намират при подадено към тях напрежение. Микроконтролерът установява на изхода на диференциалния усилвател напрежение нула, за което последователно подава управляващите кодове на управляемото устройство за установяването на нулата, определя кодовете, които установяват нулата. Така микроконтролера прави за всички тарировъчни характеристики. Стойностите на кодовете се записват в паметта на микроконтролера. След това корпусите на кошерите поставят пити с мед и пчели. Може да се въведат кодове, които установяват нулата за всички тарировъчни характеристики за питите с пчелите, но без меда.
По време на приноса или на потреблението на меда всеки контролер на кошера преминава в режим на натрупване на информация. Всяко утро в определено време, зададено от пчеларя, той предоставя сведение за количеството на нектара, донесен за деня. При включен ЭВМ и пусната програма, информацията се записва във вид числовото значение на напрежението, прочетено от контролера на кошера, и по тарировъчната характеристика се пресмята в количеството на нектара. Ако ЭВМ е изключена, то при нейното включване и пускане на програмата от постоянната памет на микроконтролера се прочита (сумарната) информация. В програмата на ЭВМ има данни за пределното количество мед на корпус от кошер. Според и по хода на запълването пчеларят получава информация за приноса на нектар във всеки контролируем корпус на целия пчелин. След като те се запълнят до две трети, може да се центрофугира меда.
Контролерът на кошера може да работи в три режима: на тариране, измерване, последователното натрупване на постъпващата или намаляваща информация за количеството на меда. Режимът на работа се определя от контролера на пчелина.
В режима на тариране, микроконтролера на кошера чрез вградения аналого – цифров преобразувател осъществява анализ на изходното напрежение. Ако на изхода на диференциалния усилвател Uвых = 0, то микроконтролерът на кошера запомня кода, който е подаден на входа на управляемото устройство за установяването на нулата.
В режима на последователното натрупване на информация за количеството на меда, микроконтролерът на кошера установява максимално усилване, позволяващо на диференциалния усилвател да работи съгласно тарировъчната характеристика. В определено време на медосбора (обикновено сутрин рано, когато още пчелите се намират в кошера) микроконтролерът на кошера провежда измерване на изхода на диференциалния усилвател. Ако приносът на нектара е неголям от 100 до 1000 г – то се използва

тарировъчната характеристика, приведена на рис. 4. Ако пчелите донасят нектар повече, отколкото например 1,3 кг, то микроконтролерът преминава на друга тарировъчна характеристика, като променя мащаба на измерванията на количеството на меда десет пъти, преминавайки на предел на измервания 13 кг. Измерените стойности на напрежението на изхода на диференциалния усилвател с микроконтролера чрез радиопредавателя, чрез антената при включен контролер на пчелина и чрез антената на приемопредавателя на пчеларя постъпват на ЭВМ, която натрупва информация за количеството донесен мед в наблюдавания кошер. Всеки ден сутринта в едно и също време се повтаря процедурата на измерване на изходното напрежение на диференциалния усилвател, което се сумира в постоянната памет на микроконтролера на кошера. След включване на електрозахранването на контролера на пчелина, цялата информация за количеството на меда се прехвърля чрез радиовръзката на ЭВМ.
След изцентрофужването на меда от корпусите на кошерите с неговите остатъци може да се постъпва различно.
Първи вариант: Медът напълно се центрофугира от контролируемите корпуси на кошерите, и след това пчеларят използвайки ЭВМ, въвежда чрез клавиатура указанието да се установи Uизх на диференциалния усилвател за всеки корпус в нула за нулиране.
Втори вариант: Пчеларят напълно не центрофугира меда, а дава възможност на пчелите отново да запълнят корпуса с нектар. В този случай се използва тарировъчната

характеристика, приведена на рис. 5. Пчеларят чрез ЭВМ дава указание да се установи истинската стойност на меда в корпусите на кошерите. Това се осъществява по пътя на превключванията на мащабите на усилване, на диференциалните усилватели на корпусите на кошерите на пчелина. В ЭВМ постъпва информация за истинското количество на меда в началото на отчитането.
Съществува възможност да се сравнят количеството на меда с натрупаната информация, ако има силна разлика, да се даде сигнал „Да се провери тарировката” на интерфейса на програмата. След това с контролера на кошера, контролера на пчелина чрез радиовръзка дава информация за нулиране на изходните напрежения на диференциалните усилватели на корпусите на кошерите в нулеви стойности. След това контролерите на кошерите преминават в обикновен режим на натрупване на информация за количеството на меда по хода на приноса на нектара от пчелите.
Трети вариант: Пчелите не донасят нектар, и започват да изяждат запасения мед. При това контролерите на кошерите извеждат информация за количеството на меда, изядено от пчелите за денонощие.
По такъв начин, автоматизираната система за целогодишен контрол на количеството на меда в кошерите на пчелните семейства едновременно контролира теглото на донесения нектар от всички семейства от пчелина по време на медосбора, количеството на меда при зимуването, интензивността на консумацията на мед от отделните пчелни семейства. Наличието на автоматизиран контрол, особено в пасивния период, позволява да се определя, в какви пчелни семейства не стига храната. Като правило, това са здрави семейства, които имат голям потенциал за медопродуктивност.
Предлаганата еднотипна конструкция на корпуси на кошери обезпечава еднакви тарировъчни характеристики. Слоестата конструкция на стените позволява да се подобрят топлинните свойства, а металните пластини изпълняват две функции: на капацитивни датчици и на електромагнитни екрани.
Автоматизираната система за целогодишно отчитане на количеството на меда в кошерите се използва от която и да е точка на пространството и съществено ще намали разходите на труд на пчелина.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2011/4
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

 

Автоматизирана система за отчитане на летателната дейност на пчелите и количеството на меда
А.Ф.Рыбочкин Юго-Западен държавен университет, г. Курск


През 2000 г. за експериментални изследвания от общия брой семейства, зимуващи в подземния зимовник, ние отделихме едно. То беше покрило всички пити на десет рамков кошер (рамка 435 х 300 мм). На 9 май проведохме разширяване на гнездото, поставяйки втори корпус. От долния корпус в него пренесохме по две пити с пило и храна, допълнително поставихме два восъчни листа за градеж. В долния корпус вместо иззетите пити от края на гнездото поставихме по две пити с храна и восъчни листове. Допълнително заменихме две опразнени след зимуването пити с пити с мед от склада за съхраняване на пити.
На 4 юни във втория корпус добавихме восъчни листове и пити с мед. По такъв начин, гнездото на семейството бе силно разширено, но това беше необходимо за изследванията.
За провеждане на експеримента в празен корпус на кошера ние поставихме капацитивен датчик (Сп. „Пчеловодство) N7, 2000) и заменихме с него втория корпус. В модернизирания корпус пренесохме пити от по – рано стоящия на неговото място. На 5 юни точно в 5 ч, когато всички пчели се намираха в кошера, включихме експериментален прибор. След включването на устройството проведохме установяване на нулата без да отчитаме количеството на меда, който беше в наличност във втория корпус. Първите показания на прибора ги фиксирахме в 17 ч 05 мин.
Целият донесен нектар пчелите използваха за изхранване на гнездото, затова прибавяне нямаше. За попълване на хранителните запаси поставяхме пити с миналогодишен мед от склада за пити. Според приближаване на тъмното време на денонощието, пчелите се връщаха в кошера практически по линеен закон, при това на изхода на прибора получихме изменение на напрежението:

делтаU = (0 – (0,65)) В / 6 ч = 0,11 В/ч.

На следващия ден, продължихме изследванията, снемайки показанията на прибора от 7 ч 08 мин до 22 ч 30 мин (график 1). Интензивното излитане на пчели от втория корпус на

кошера започна в 7 ч 51 мин и продължаваше до 12 ч 45 мин , при това на изхода на прибора се получи изменение на напрежението -0,12 В/ч. От 12 ч 45 мин до 13 ч 30 мин наблюдавахме връщане на пчелите във втория корпус на кошера. През това време на изхода на прибора получихме делтаU = 0,21 В/ч. Пчелите се връщаха в кошера преди кратковременен дъжд. С прекратяването му пчелите започнаха да излитат (от 13 ч 30 мин до 15 ч 47 мин), при това на изхода на прибора се получи изменение на напрежението -0,053 В/ч. Пчелите напускаха кошера през прилетния отвор на долния корпус поради бавното завръщане на слънчевото време, при това прилетния отвор на втория корпус беше затворен с пластината на капацитивния датчик. От 15 ч 47 мин до 16 ч и 47 мин проведохме подхранване на семейството. От втория корпус иззехме празна пита. Нейните килийки ги запълнихме с остатъци от мед и малки парченца восък останали след разпечатването, при това на изхода на прибора наблюдавахме повишение на напрежението на 0,14 В. Внезапното появяване на храна в кошера стимулираше пчелите към летателна дейност. От 16 ч 47 мин до 17 ч 11 мин те интензивно напускаха втория корпус на кошера, на изхода на прибора изменението на напрежението съответстваше на 0,35 В/ч. Започвайки от 17 ч 11 мин до 22 ч 30 мин пчелите се връщаха в кошера, при това изменението на напрежението съставляваше 0,1 В/ч. Получените данни съвпаднаха с показанията, получени на 5 юни, прибавяне в теглото на кошера не се наблюдаваше. От експерименталните наблюдения може да се направи извод, че разглеждания метод за контрол на летателната дейност на пчелите добре корелира с тяхното излитане и връщане в кошера с променящите се климатични условия. А внезапното появяване в кошера на течна храна активизира летателната дейност на пчелите.


На 12 юни наблюдението го провеждахме от 15 ч до 22 ч 43 мин (график 2). Активността на излитанията и връщанията на пчелите беше променлива, най – вече, това се обяснява с изменящите се времеви условия, а така също с интензивността на отделяне на нектар от медоносните растения. Следващите наблюдения ги проведохме на 19 юни, показанията на прибора снемахме от 14 ч 08 мин до 22 ч 31 мин (графика 3). На изхода на прибора изменението на напрежението от 14 ч 08 мин до 17 ч 04 мин съставляваше 0,041 В/ч. От 17 ч 04 мин до 18 ч 28 мин излитането на пчелите от кошера беше кратковременно, изменението на напрежението съставляваше -0,021 В/ч. След 18 ч 28 мин пчелите се връщаха в кошера, при това на изхода на прибора се получи изменение на напрежението 0,054 В/ч.

Отбелязаният положителен резултат +0,19 В може да се обясни двояко. Във втория корпус пчелите стават повече или пилото или пчелите са донесли неголямо количество нектар. Ако се използва вече известната тарировъчна характеристика (сп. „Пчеловодство” N4, 2011), която е налична за този тип кошер, то за показания от 190 мВ прибавката на мед във втория корпус съставлява 600 г.

На 26 юни показанията на прибора снемахме от 15 ч 44 мин до 22 ч (Табл.). В този ден пчелите се намираха в кошера, тъй като беше валял дъжд. Ако се анализира прибавката на меда по тарировъчната характеристика то 780 мВ (в 22 ч) съответства на 3,5 – 4 кг меда. Отчитайки, че през 2000 г ставаха климатични изменения, то срокът на първото вадене на меда се измести на юли – началото на август.
Ние снехме показанията на прибора на 4 юли в 14 ч 42 мин, на изхода на прибора изменението на напрежението по отношение на първоначалния показател (5 юни) съставляваше 2,24 В. Съгласно тарировъчната характеристика показанията съответстваха на 12 кг мед във втория корпус на кошера, което съвпадна с действителността.
Натрупването на мед в кошера превишаваше показателите на тарировъчната характеристика, затова изследванията ги прекратихме.
На количествените показатели на меда в кошера оказват влияние видът на меда и неговата електропроводимост. Но отчитайки, че пчелите на определена точка донасят еднотипен нектар, може да се приложи тарировъчна характеристика за дадения вид мед. Ако пчеларите използват автоматизираната система за отчитане на количеството на меда (Сп. „Пчеловодство” N4, 2011), то посредством клавиатурата може да се въведе номера на кошера и вида на меда. Тези действия позволяват ЕВМ (компютъра) на пчеларя да избере необходимата тарировъчна характеристика.
Появява се възможност да се контролира летателната дейност на пчелите във всяко семейство и преместването на пчелите от един корпус в друг. Системата за контрол се вгражда в корпуса, не се бои от удари и клатения по време на транспортирането на кошерите. Такава новост е технологично оправдана в практическото пчеларство, особено за кошерите, поставяни на открита местност, което не създава допълнителни разходи на труд за пчеларя.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2011/7
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by