Дата на обновяване:15.07.2011

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



На гости при италиански пчелар        Насонова Л.                    


Срещата си с младия пчелар Марко Пецетти ние назначихме близо до неговата неголяма лаборатория в г. Локане (национален парк „Гран парадизо” в областта Пьемонт). Аз дойдох, за да поговорим за неговото увлечение, а така също за състоянието на пчеларството в Италия: за трудностите на работата на пчелина, за решенията и перспективите за развитието на отрасъла. Марко ме посрещна с усмивка. Беше октомври, слънцето макар и да светеше, но вече не топлеше както през лятото. Кестеновите и ясеновите гори на Западните Алпи имаха пъстри, златни, тъмночервени и бронзови оттенъци. Аз си потърках изстиналите ръце, огледах наоколо и забелязах неголяма градина, развита близо до лабораторията. Там между манголийте, палмите и розовите храсти, се бяха изправили нестандартни кошери - хралупи от типа „борти”.

Марко улови погледа ми и ме покани да ги разгледаме. Аз го попитах:
Откъде имаш тези борти?
Те бяха взаимствани от Дельфо Бареттини, за да се направи музей на историята на пчеларството на открито на първия празник на меда (сп. „Пчеловодство” 2009/10). След завършването на мероприятието Дельфо ги подари на нашата асоциация „Пратолунго и околността” Сега ние ежегодно ги използваме в качеството на демонстрационен материал. Такива борти в нашата долина са използвани още през 1970 – 1980 – те гг. и са били собственост на бащата на Дельфо.
Марко отвори капака на един от кошерите – хралупи, и аз видях няколко дървени кръста, разположени един над друг, за тях бяха закрепени пити с мед.
А как от бортите са вземали меда?
Както в средните векове – реколтата са я вземали един път в годината, като правило в края на сезона през август. Като краен резултат, пчелите са загивали поради отсъствието на мед за зимата. През следващата година в периода на рояване, пчеларите са търсели нови семейства, ловили са ги и отново са ги заселвали в бортите. Пчеларят е играел ролята на „ловец на мед”, при това реколтата в лош сезон е съставлявал около 10 кг на кошер-хралупа, а в добър сезон е стигал до 30 кг.

Разкажете, моля как се е зародило пчеларството във вашата долина?
Отдавна с пчеларство в тези места са се занимавали местни свещенници. Като хора умни и начет
eни, те са усвоявали този занаят, а след като са достигнали едно прилично ниво са обучавали селските жители. Един от тези свещеници е бил Дон Сальветти от селището Розоне близо до Локана. С него аз се запознах през 2000 г., но тогава той не се занимаваше с отглеждане на пчели поради възрастта. А въобще, той се е родил и е израснал в г. Калузо (Пьемонт), обучил се на пчеларския занаят и е отглеждал там пчелин по време на медосбора от акация, а след това е превозвал своите кошери в нашата долина за събиране на мед от много цветчета, а така също и от кестен. Местните пчелари ходили при него за съвет, а някои той въобще е обучил в тази професия, и те са станали след това добри професионалисти – пчелари.
Какво е представлявало пчеларството в горите по това време?
Местните жители не са имали средства за подвижно пчеларство, освен това, до неотдавна в долините нямаше пътища, а в планините условията са трудни, затова за пчелина са се грижили през цялата година, като той се намира на едно място. Произвеждали са един – два вида мед: от много цветчета с примес от липа и от кестен. На мен са ми разказвали, че в съседната долина пчеларите, за да пренесат кошер от едно място на друго място, надявали на гърба си приспособление във форма на дървена каросерия - кошница, поставяли в него кошера и го носили на себе си в нужното място.
Каква порода пчели е разпространена в Италия и как се работи с нея?
Тук живее италианската пчела (А. mellifera
ligustica) и тя е разпространена не само в Италия, но и по целия свят. Нея така също я наричат светла пчела поради украсата и. Тези пчели не са склонни към агресивност, затова идеално подхождат за работа на пчелина, отличават се с висока медопродуктивност, обаче дългите и студени зими ги понасят лошо.
Беседвайки, ние с Марко, влезнахме в лабораторията, която заема целия първи етаж на неговия дом. Той ми разказа за своето увлечение с пчеларството, което с времето се е превърнало в голяма страст. В неговото семейство не е имало потомствени пчелари: баща му на Марко, Лиуджи Пеццетти, през целия си живот се е занимавал със строителство на железници, а синът повече го е привличало изучаването на природата. На 14 години Марко отпътъвал в г. Калузо и започнал да изучава виноделие в селско – стопански колеж. Но веднъж, след поредните лекции той видял обявление с покана за курс «Запознаване с пчеларството», който се е провеждал от техническия специалист от Асоциацията на пчеларите на Пьемонт «Аспромьеле» Лука Аллаис. И всяка събота Марко, вместо да посещава занятия по виноделие, посещавал лекции по пчеларство, които много са го интересували. На слушателите им разказвали за живота на пчелите, тяхната роля в природата, за пчелната флора, историята на пчеларството, на производството на меда и много други интересни неща. По думите на Марко, той буквално е “атакувал” преподавателя, като му задавал множество въпроси, толкова много е бил впечатлен от света на пчелите. В този момент разбира се е било рано да се говори за тяхното отглеждане. След година Марко купил своя първи кошер, но за съжаление есента всички пчели са загинали. Именно тогава той е решил да разбере колкото може повече за вароатозата и за методите за борба с тази болест. Правейки своите първи крачки в пчеларството, Марко завършил колежа и отпътувал да се учи в Торино, където след няколко години е защитил дипломна работа на тема „Микробиологическите инсектициди и пчелата: откриване на възможни странични ефекти”. След това приел твърдо решението да свърже своя живот с пчеларството.

Значи, ти тук се трудиш?
Да, в тази лаборатория ние (на него му помага баща му. – Авт), съхраняваме целия необходим инвентар: рамки, кошери, станок за разпечатване на пити, восък и т.н. Тук центрофугираме и филтрираме меда, след което той „съзрява” и след това ние го наливаме в стъклена опаковка.
Кога започва твоята основна работа?
Тя и не се е прекратявала. Работим цяла година, а пролетта и есента това е по – интензивно: постоянно сме на пчелина, подготвяме събирането на реколтата, отглеждаме и нови семейства, превозваме кошерите от едни медоноси на други, центруфугираме меда. През есента се занимаваме с контрол за състоянието на здравето на семействата, лечение на една от главните болести - вароатозата.
По този повод да те попитам, как се борят с тази разпространена болест по пчелите в Италия?
Ако имаш желание да дойдеш с мен на пчелина, то тогава можеш да видиш всичко със своите очи. Ще обработвам пчелните семейства с оксалова киселина.
Аз се съгласих, не всеки ден ми се предоставя такава възможност. Ние седнахме в колата и отидохме на пчелина, който е разположен в областта Канавезе, това е на половин час път от дома на Марко. По пътя Марко разказа за своя пчелин от 50 семейства. От зимата ги държи до основната паша от акацията, която идва през юни. След това веднага ги превозва в планинска долина. Една част от пчелина е предназначена за събиране на кестенов и мед от много цветчета (с преобладаване на липата), а другата – за медосбор от рододентрон (Rhododendron ferruginium), който расте в Алпите на височина 1,4 хил. м. над морското равнище. В Пьемонд рододентрон – е един от главните медоноси. На въпроса: защо Марко превозва пчелите обратно от планината близо до родния си дом на равнинна местност? – той отговори, че за това причината е горчивият опит, който има. В планината през зимата всички пчели загиват от нозематозата. Макар, че температурата през зимата в планината да не достига и 10 С, то там е много влажно – Авт.), а в долината на южния склон на планинската верига, добре подгрявана от слънцето, пчелите според мнението на Марко, не страдат от тази болест.
Излиза, че след завършването на медосбора идва времето да се хвърлят всички сили за борба с кърлежа вароа?
Още през август италианските пчелари започват да обработват кошерите си с разтвор от оксалова киселина, като го впръскват между питите с помощта на спринцовка. Но през 2009 г., преди да започна тази процедура аз изпробвах препоръчаното от пчеларските асоциации така наречено биомеханично лечение: блокиране на снасянето на яйца от майката с помощта на специализиран пластмасов изолатор. В него за 15 дни поместват майката. В резултат тя престава да снася яйца, а кърлежът остава на гърба на пчелите и младите какавиди. След освобождаването и майката започва да снася яйца. Тук главното е да не се закъснее с момента на обработването с оксалова киселина. Нея я прилагат не по – късно от осмия ден след освобождаването на майката, тъй като през това време кърлежът още не успява да проникне вътре в личинката на пчелата.
Това е много интересно. А какви са резултатите?
За няколко месеца аз можах да спра разпространението на болестта. Единственият недостатък е този, че процедурата е много дълга, тъй като не е толкова просто да се намери майката и да се помести в изолатор, но по моему, този начин е твърде ефективен.
Ако болестта е установена само за някакъв период от време, то това означава ли, че семействата не до края са се излекували от вароатозата?
Да въпроса стои именно така. Преди известно време, аз почистих поставеното приспособление под питите и след седмица видяното не ме обнадежди. Макар, броят на вредителите да не превишаваше прага (400 кърлежа за един кошер), но рискът, че даденият показател може да нарасне, е голям. Затова днес отново ще проведа обработка вече със сублимирала оксалова киселина.
През това време ние пристигнахме на пчелина. Кошерите, които са разположени под короните на младите дъбове, все едно, че бяха подредени под конец. Поставихме си пчеларски була. Марко започна да подготвя всичко необходимо: акумулатор 12В, сублиматор с дозатор, киселина във вид на прах, парчета тъкан. След това сублиматорът беше включен към акумулатора, и определената доза киселина беше изсипана на неговата пластина. Това се съпровождаше с бурна химическа реакция. Марко за няколко минути поставяше пластината вътре в кошера, като я въвеждаше в прилетния отвор, като затворяше свободните пространства с парчета плат, за да не излиза киселината навън. Преминавайки от кошер на кошер, ние се придвижвахме напред. При това, докато течеше обработката на един кошер, пчелар подготвяше следващия. След няколко часа, когато всичко това завърши, Марко отново огледа пчелина, съобразявайки в главата си някакви свои неща.
Значи, това е последната през тази година обработка?
Много ми се иска да е така. През 2008 г. аз два пъти обработвах кошерите, по такъв начин, и пчелите, за щастие, презимуваха добре. Сега ситуацията мене ме безпокои. Боя се, че след няколко седмици след преброяването на естествено отпадналите кърлежи ще ми се наложи още веднъж да се повтори процедурата.

Защо след всички етапи на лечението, резултатите могат да бъдат негативни и ще се наложи отново да се намесвате?
Отговорът е прост: температурата на въздуха е недостатъчно ниска. В топъл ден, като днешния, пчелите излитат спокойно и могат да крадат мед от други кошери, което довежда до заразяване на здравото семейство от болното. Такава ситуация – не е рядко явление, не само между един пчелин, но и между съседни, ако последните са силно заразени. Тъй като пчеларите не съгласуват по между си сроковете за обработка, която трябва да провеждат едновременно, то всичко направено може да се окаже напразно. Това е голям проблем и на италианските пчелари и предстои да бъде решен.
И даже независимо от всички проблеми, свързани с пчеларството, ти смяташ ли да продължаваш да го практикуваш?
Както каза един мой познат, прави това, което ти стопля сърцето. Мисля си, че сега не мога да живея без пчеларство, защото тази професия не само ми стопля сърцето, а се е превърнала и в смисъл на моя живот!
Разкажи ми за перспективите за развитието на отрасъла в страната.
В последните години интересът към пчеларството в Италия нарасна, първо, поради по – внимателното отношение на потребителя към качеството на меда, второ, поради проблема за изчезването на пчелите в резултат на употребата на инсектициди в селското стопанство. Според мен, ЕС трябва да измени своята позиция по отношение на пчеларството и да го разглежда като самостоятелен отрасъл на селското стопанство, отделяйки средства за помощ на пчеларите, като увеличава броя на пчелите в обкръжаващата среда и в аграрния сектор.
Ще се надяваме, че съвсем „не сладкия” труд на пчеларите на пчелините ще донесе своите плодове, благодарение на своето старание те ще могат да съберат повече реколта от мед.
Аз благодарих на Марко за увлекателния разказ и екскурзията в неговия пчелин и му пожелах успех.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2010/5
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен
 

 

Празник на меда в Италия
В.Борисов, О.Верещака

В Сп. „Пчеловодство” (N10, 2009) Л.Насонова разказа за чудесния празник на меда, който всяко лято преминава в село Пратолунго, регион Пьемонт (Италия). През тази година (2010) ние имахме щастието да участваме в него.

Селото Пратолунго е разположено в живописна долина на река Орко в предгорието на Алпите. Близо се намира град Локана. Тази местност е гъсто населена, затова често е трудно да се различат границите между съседните населени точки. Високо в планината започва територията на националния парк „Гран Парадизо”, а заселените сгради разположени по продължение на реката и на пътя, която води в Турино – административния център на едноименната провинция.
Местното население се занимава основно със селско стопанство, производство на вино, сирене, трюфели – шоколадови бонбони, които приличат на гъбички, затова Пьемонт е известен като гастрономичен център. Тук активно се развива туризма. През последните години пьемондските пчелари много енергично водят пропаганда за въвеждане на меда като продукт за повсеместно потребление, пропагандират заниманието с пчеларство. Асоциацията на пчеларите на Пьемонт („Аспроммьеле”) от 2003 г. реализира проекта „Пътят на меда”, в който участват повече от 10 града от съседните с Турино провинций. Неговите цели са: да се обединят социално – културното наследство с традиционното за тази местност пчеларство; да се създаде маршрут, наситен с исторически, геоложки, природни обекти; да се покаже връзката на човека със света на флората и фауната. Туристите посещават пчелините, запознават се с живота на пчелите, получават разнообразна информация за тях, пробват блюда, които съдържат мед.
Празникът на меда в Пратолунго преследва подобни цели: да се приобщи населението към потреблението на пчелни продукти и да се повиши интереса на туристите към провинцията. Организаторите от културната асоциация „Пратолунго и околност” са го направили интересен за хората от всички възрасти, затова ежедневно го посещават до 300 човека. За децата са направили познавателни игри за събирането на мед, за възрастните – игри на карти („Скопа”), на железни топки („Бочче”). Необходимите групи от желаещи ги водят на пчелина, където ги запознават със света на пчелите. На поляната до брега на реката стоят две просторни шатри: в едната са поставени маси и столове за трапези, а така също е монтирана кухня и барова стойка, в другата се намира сцената. Всяка вечер завършваше с концерт на италианските „звезди”: рок – групите „Набурника”, оркестрите „Лорис Галло” и „Мелодия”; радиостанцията „Гран Парадизо” организира танци за деца, а след тях – съвременна дискотека. Народът не бързаше да се разотива до сутринта, преди концертите винаги можеше добре да се похапне.
Първата вечер гостите ги хранеха с барбекю от различни сортове пьемонтско месо със сладко – солени сосове на основата на меда: кетчуп с акациев мед, липов мед със зехтин и мащерка. Можеше да се опитат сирена местно производство с различни видове мед, събрани в долината на реката Орко. В последните дни вечерно време на празника работеше пицария, в богат асортимент на която се отделяше пицата „Кралица” с мед от много цветчета и рукола. Особено внимание заслужава менюто на неделния обед в последния ден на празника. Той беше куриран от Карло Оливеро от „Аспромьеле”, който носеше почетното звание „посланник на меда”, представяше блюдата и обясняваше, защо тях ги приготвят или ядат именно с такъв мед. На закуска подаваха пушена шунка със смокини и мед от кестени, нежна месна плънка с кайма, лимонен сок и акациев мед, солена баничка с топено сирене, което е ароматизирано с мед от рододендрон. Основни ястия бяха царевичната каша с пьемондско сирене и мед, пастата талиатели със сирене пармезан и задушено говеждо, подправено с мед от кестени, с гарнитура от опържени моркови. За десерт на гостите предлагаха различни сирена и салата със сладолед, за който „посланникът на меда” препоръчваше да се пробва с най – различни видове мед за да се попадне на най – харесваното съчетание. Празничният обяд се хареса и премина с успех!
В неделя на площада пред шатрите премина колоритна изложба, на която продаваха най – различни продукти и вещи: мед от всички местни медоноси, сладкарски изделия, сирена, салами, вина, сладолед местно производство, а така също дрехи, старинни съдове и прибори, италиански вестници от средата на миналия век, сувенири, сувенири имитиращи истински вещи, даже слънчеви батерии за енергообезпечаване на вилата.
Освен това, в рамките на 4-тия Празник на меда премина конференция, която е посветена на проекта за помощ на една от перуанските високопланински общини, които се намират на границата на оживяването. А в последния ден се състоя неголям научно – технически симпозиум по пчеларство, след който ние направихме за италианските специалисти дегустация на медовия балсам („Тайга”) и медове от Русия. На итализнците се хареса вкусът на балсама, а що се касае медовете, особен интерес проявиха към липовия и планинско – алтайския.
Освен посещения на мероприятия на Празника на меда на нас ни организираха интересни екскурзии с посещения на пчеларски деятели. Отначало ние се запознахме с президента на „Аспромьеле” Массимо Карпинтери. Той е организирал своята работа през 80 – те години на миналия век. Отначало се е занимавал с отглеждане на майки, след това в течение на 15 години – с получаване на мед. Сега поради възрастта е съкратил обемите на производство, и по неговите думи си е оставил само някакви си там 400 кошера!?, от които половината се намират на север в Италия и половината на юг. М. Каарпинтери - един от първите в региона е започнал да получава маточно млечице, до този момент продуктът е внасян от Китай. Доходът, който е получавал от отглеждането на пчели му е позволявал да провежда опити и да се занимава с научна дейност. Той активно изучава свойствата на прашеца, по – рано е участвал в държавна програма по селекция, която е за санираща – (оздравителна) способност в италианската порода пчели при борба с гнилеца.
Тези работи се провеждаха през пролетта, лятото и есента при наличие на медосбор, когато пчелите най – интензивно чистят питите. Отначало умъртвяваха участък от пилото на питата, без да се нарушават капачетата, а след това два пъти през 24 ч или един път през 48 ч преброяваха броят на почистените килийки, тези с остатъци от мъртвото пило и килийките, които пчелите още не са започвали да чистят. За по – нататъшното размножаване взимаха майки от семействата, които са почистили над 80% от килийките. Освен това, медо продуктивността на семейството трябва да бъде не по – ниска от определено ниво. Няколко десетки дъщери от тези майки ги поместиха в отводки на 5 пити, а през октомври ги раздадоха на пчеларите, за да анализират как се затвърждава саниращата (оздравителна) способност. Ако пчелите добре са зимували и са си чистили килийките, майките ги вземат за провеждане на по – нататъшна селекция. Във втория сезон започнаха да организират производството на майки, които събират много мед и почистващи 100% от килийките, а в третия се завърши финансирането на проекта. Сега М.Карпинтери продължава експеримента само на своя пчелин, но саниращата способност на пчелите постепенно се намалява, затова наново трябва да се прави масова селекция и да се закрепи признака. Но независимо от това благодарение на проведените работи гнилцовите заболявания в Пьемонт сега рядко се появяват.
Президентът и няколко членове на „Аспромьеле” се договориха за провеждането със съвместни средства на своите пчелини на изследвания на резистентността на пчелните семейства към вароатозата, за да може след това да се опитат да затвърдят този признак. За достоверност при провеждане на подобни опити, италианските пчелари използват и увеличението на необходимия търтеев фон на пчелините и изкуственото осеменяване. Между апаратите за изкуствено осеменяване М.Карпинтери отделя корейските, но смята, че е по – добре, когато майката сама избира времето за осеменяване и това се извършва по естествен път.
Президентът на „Аспромьеле” ни показа своя голям уютен дом, на първия етаж на който се намират производствени помещения, снабдени с цялото необходимо оборудване. В едната стая стоят корпуси с пити, маса за автоматично разпечатване на медовите пити, радиална центрофуга и вана за мед. Тя е съединена с вакуумен медопровод със съседната, където са разположени баките за мед с кранове. В другите стаи ние видяхме агрегати за декристализация и последващо разфасоване на кристализиралия мед, помпа за изпомпване на маточно млечице, приспособления за пренасяне на личинки и инструментално осеменяване на майки, инкубатор за дозряване на маточници и друго оборудване. Беше се намерило място и за стелаж с колекция от тръвни кошери.
Близко до голямата къща е разположен дом по – малък по размери, в който М.Карпинтери е живял по – рано, а сега го използват за срещи с пчеларите и провеждане на лекции. М.Карпинтери тясно си сътрудничи със Селскостопанския университет на град Турино, откъдето при него идват студенти да слушат лекции и да практикуват работа с пчелите. Освен това той се явява главен редактор на списание “Apis”, което излиза 9 пъти в годината от 1992 г. По – нататък, съгласно договореност, редакцията на това списание и други подобни на него ще си обменят материали.
След това посетихме президента на Асоциацията на професионалните итализнски пчелари Клаудио Кауда. Той е започнал заедно с брат си да се грижи за 13 – 14 семейства, а сега стопанисва 1500. Подготовката за зимата я завършва на 31 октомври. През зимата провежда две обработки с оксалова киселина. От средата на януари започват прегледите на пчелните семейства, подсилват ги, подхранват ги. В края на януари във всички семейства има пило. Във февруари започва цъфтенето на леската, пчелите ги превозват към масивите на медоноса. През март продължава поддържащия медосбор, през април разцъфтява глухарчето, вишнята, черешата. През май акацията дава 50% от годишния добив на мед, след нея започва да отделя нектар кестена (400 – 1000 м) над нивото на морето, след седмица липата (600 – 1000 м), след това ливадите (над 1000 м) и рододендронът (над 1500 м над морското равнище). През това време е много важно бързо да се реагира на ситуацията и грамотно да се разпределят пчелните семейства между масивите от медоноси. През август се извършва събирането на мановия мед. След медосбора в семействата с най – малки добиви се бракуват майките.
Братята Кауда се занимават с отглеждане на майки както за собствени нужди, така и за продажба. Създават по поръчка неголеми пчелни семейства. (Пакети с пчели се произвеждат главно на юг в Италия, но майките в тях, като правило са с лошо качество, защото без зимуване не се подлагат на естествен отбор). Но главният продукт – това е медът. 30% го разфасоват в неголяма стъклена опаковка и го продават в своя специализиран магазин или чрез други магазини. Останалият мед го опаковат в бъчви с вместимост 200 л (~ 300 кг) и го реализират на едро. Мановият мед напълно се продава в Германия и Франция. Компанията активно участва в развитието на медовия туризъм в региона, в създаването на своеобразна история на меда за това, че познаването на неговите свойства и качества да предизвика интерес в потенциалните клиенти.
По нататък посетихме Ауло Манино, професор от селскостопанския университет на град Турино. Там от 1965 г. съществува отделение по пчеларство. В днешно време от 100 студента на всеки поток около 30 слушат курс по пчеларство, от тях – 3-4 се защитават по тази специалност. Професорът проведе неголяма екскурзия по няколко от лабораториите на университета. В първата за смесени изследвания – между изтеглящите се шкафове и маси с микроскопи и други прибори стои старинен кошер, донесен в университета за определяне на принадлежността му към региона. Във втората лаборатория са събрани материали през последните 10 години за земните пчели. Учените подозират, че във връзка с глобалното затопляне, тези насекоми си сменят средата на обитаване и преминават по – нависоко в Алпите. А някои видове, които така също се срещат В Русия и Скандинавия, могат и да изчезнат, защото те няма къде да си повдигнат местообитанието. В третата лаборатория се намират прозрачни боксове. В тях поставят пчели, които са обработени с инсектициди, и наблюдават за тяхното поведение. След това ние огледахме една голяма лаборатория, която е предназначена за анализ на мед.
Непосредствено до зданието на университета на окосена площадка са разположени около 15 кошера, които са предназначени за експерименти. В някои от тях през равни интервали от време фотографират пилото, за да могат след това да създадат математически модел, който отразява неговите изменения. Някои от тях стоят на везни. Освен това група кошери от Селскостопанския университет на град Турино са разположени по целия Пьемонт с цел мониторинг за заразена територия с отровни химикали. Научните проекти университета реализира със средства на регионалния или на националния бюджет.
А Манино показа кошер, който те са направили по подобие на кенийския такъв. Увеличили са дължината на горната летвичка от 33 до 38 мм. Измайсторили са разделителна решетка и вставна дъска. Останало е само да заселят с пчели. Около университетския пчелин са увесени бутилки – капани с бира, в които сътрудниците се надяват да хванат за научни цели азиатската оса. Тя вече е регистрирана на юг във Франция, в Италия засега я няма, но има риск, че ще се премести и тук. Затова в университета осъществяват наблюдение за нейното възможно нахлуване. Университетът така също има пчелини, ориентирани на производство на стоков мед. По времето на нашето посещение, те се намираха в планината за медосбор от рододендрон.
Много е интересно това, че в Селскостопанския университет на град Турино помнят идването в Италия през 1976 г. на тогавашния главен редактор на сп. „Пчеловодство” Т.Г. Губина. А ние и за напред ще се постараем да не губим връзката с това учебно заведение.
Искам да благодаря на Марко Пеццетти и на Людмила Насонова, които организираха нашето малко пътешествие в Италия, направихме го такова увлекателно и наситено, че след връщането ни у дома в Русия, усещането за празник оставаше дълго с нас. Беше ни много интересно да се потопим в пчеларския свят на една друга страна, да пообщуваме с истински майстори на пчеларската професия – хора, които са посветили живота си на пчелите и са постигнали всичко със собствен труд.

Сп. „Пчеловодство” 2010/8
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

Пчеларството в Италия
Т.В.Трифонова

Мекият средиземноморски климат на Италия предразполага към занятия с пчеларство. Благодарение на не дългите зими, сезонът започва през април, и пчелите при отсъствие на периоди без медосбор могат да събират нектар до края на лятото. Основните медоноси: бяла акация, липа, кестен, глухарче, слънчоглед, ливадно и планинско разнотравие.

Не може да се каже, че местния мед е по – добър или по – лош от руския: в Италия както и в другите страни, медът с добро качество може да се купи от пчелари, а не от супермаркета. Медът се продава в специализираните магазини при пчеларската асоциация. На всеки буркан според новия стандарт указват срокът на годност, названието на меда и сведения за пчеларя, за да може в случай на недоброкачественост на продукцията да се предявят претенции. По цена той също не отстъпва на европейския, тъй като проблемът на пчеларите е един и същ – те дават меда на прекупвачи по достатъчно ниска цена.
В Италия действат общодържавни и регионални закони, които защитават правата на пчеларите. Всеки стопанин на пчелина членува в пчеларска асоциация, разделена на регионални филиали. Преди всичко това е изгодно при реализацията на меда и купуването на инвентар. В магазините на асоциацията може да се купят буркани за мед, козметика на основата на пчелни продукти и др. Освен това, някои пчелари – професионалисти са си създали собствени крупни магазини, в които продават кошери, рамки, пчеларски центрофуги, пчеларски костюми и т.н.
В асоциацията така също обучават начинаещи, помагат на пчеларите – практици. Членуването в нея става със заплащане, но съществуват привилегии за тези, които са завършили курсове или провеждат изследователска работа.
Към такава работа, като правило сезонна, привличат много пчелари – практици. Главно това е апробация на нови лекарствени препарати за пчели, която щателно се изпълнява съвместно с изследователските центрове и разработващите фирми. Обикновено подобни изисквания добре се заплащат. Учените – пчелари в Италия много често имат свои пчелини, на които държат от 5 до 500 семейства.
Що се касае до болестите на пчелите, то основната от тях е вароатозата, много по – малко проблеми създават бактериалните заболявания. За борба с вароатозата използват оксалова киселина и различни препарати във вид на лентички и таблетки. Против европейския и америаканския гнилци не използват антибиотици, тъй като органите на здравоопазването в Италия много строго следят. Пчеларите смятат, че в дадения случай по – добре е да се изгори семейството.
Практически повсеместно се използват кошери от системата Дадан-Блат с магазинни надставки. Корпусите са оборудвани с мрежесто дъно и подвижен улей за регистрация на падналите кърлежи вароа.
В Италия развъждат пчели Apis mellifera ligustica или техен хибрид с A.m. carnica. Те са достатъчно миролюбиви и затова понякога пчеларите забравят да вземат на пчелина пушалката. Някои пчелари – любители запълват пушалката с хартия или с картон. Такъв материал бързо прогаря, но благодарение на това, че пчелите не са злобливи, може да се мине и с такъв като него.
Отбелязват майките почти всички пчелари при помощта на обикновени маркери на водна основа. В качеството на противороеви мероприятия унищожават роевите маточници. Някои студенти и аспиранти си заработват допълнителни доходи, като продават събрани от тях роеве на следващата година. Цените на кошери, семейства и пакети с пчели съответстват на руските, но в един пакет трябва да се намират не по – малко от шест пити.
Що се касае подхранването, стопаните на пчелините се стараят да си купуват чрез асоциацията, и да не ги правят сами. Самостоятелно приготвеното подхранване, още повече от недоброкачествен мед, може да доведе до заболявания или да усложни зимуването на пчелите.
Канди във вакуумни опаковки с тегло по 2,5 кг произвеждат специализираните фабрики. В неговия състав само вода (17%) и захарна пудра.
В зимата пчелите влизат късно – в края на ноември, но при благоприятни климатични условия по време на нея, те могат да се облетят.
Като резултат кълбото се образува рехаво, а семействата само 2 – 3 месеца се намират в състояние на зимуване. Италианските пчелари никога не са слушали за зимовници. Те предполагат, че да се затварят пчели в помещение – това е издевателство над тях. В течение на зимата провеждат преглеждане и подхранване на семействата, което е недопустимо в северните страни.
Независимо, че пчеларството в Италия е достатъчно развито, пчелните продукти тук се прилагат недостатъчно. Много малко пчелари събират прополис, малко се употрбява прашеца и още по – малко пергата (нея просто я няма в продажба). Производството на маточното млечице така също не е поставено на промишлена основа, макар, че има неголям брой пчелари, които си заработват добри пари благодарение на този продукт.
И в пълно недоумение въведе италианските колеги моят стремеж да събера пчелен подмор за настойка. С апитерапия в страната почти не се занимават практически.
Разбира се, може много да се говори за положителните и отрицателните страни на италианското пчеларство. И въпреки всичко това е много благодатен край за отглеждане на пчели, нещо за което способстват не само климатът и медоносната база, но и законодателството. Например, пчеларите могат за продължително време да оставят своите пчелини на полето с медоносите без охрана.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2010/8
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен
 

 

   
 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by