Дата на обновяване:03.12.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



Пред нас е зимата
Варварин Ю.Н.      (Имам мнение)


Нося в себе си твърдото убеждение, че отчитането на времето на всеки нов сезон в живота на „окултуреното” племе на медоносните пчели трябва да се води от есента на текущата година и да се продължи през пролетта на следващата, от началото на вегетативния период на семейството. Да се завършва сезона трябва в края на лятото – началото на есенната подготовката на семейството за зимуване, когато се залага благополучието за оживяването на всяко конкретно пчелно общество, а не на пчелния род въобще, защото за самите пчели е важно преди всичко запазването на собствения семеен род и на тях не им е до това какво става други пчелни семейства като тях.
В началото на сезона през есента на пчелите им предстои да преживеят най – трудното време в нашите студени руски региони. Успешното зимуване на пчелите Аpis mellifera – това е мерило за качеството на живота им, това са отговорите на въпросите. Ще оживеят ли пчелите?
Ще се запазят ли в пълно здраве нашите любими пчели по времето на принудителния престой в продължение на няколко месеца? Няма ли да загинат в борбата със студа за своето оцеляване? Самите пчели се готвят своевременно към това събитие, то ест в течение на целия пролетно – лятно – есенен период, особено през пролетта, от момента на събуждането след зимната „летаргия”, когато става бурно развитие на семейството.
В течение на много десетки години пчеларите и учените са си напрягали мозъците, като са решавали проблемите на благополучното зимуване на пчелите като божии създания и са внасяли своят принос.
А винаги ли са били успешни опитите им? И досега пчеларите търсят и намират с променлив успех някакви приеми, начини, методи и др. Но оптимално решение, което гарантира победата на пчелите в тази борба със стихията на климата, засега не се е удало на никого.
Имало е немалко дискусии по повод на такива много важни природни жилища, като хралупите в ствола на живото дърво, колодите (борта поставяме в скоби, защото той е вариант на повторение на хралупата).
Отзиви и озвучавания на разбиранията или неразбиранията на важността на тези по същество, природни устройства в запазването на живота на пчелите е имало така също не малко.
Обаче, както и да не се унижават достойнствата на хралупата и на тази същата колода, именно тези „конструкции” (едната от природата, другата направена на ръка) са позволили да се запази пчелния род и той да се запази до наши дни в целия блясък на своите достижения в борбата за оживяването на пчелите, които са победили всякакви несгоди, природни катаклизми, врагове в света на животните, а сега борещи се с най – трудния и опасен свой враг – човека.
Главната грижа на стопанина на пчелина при грижите си за пчелина през зимния период се явява обезпечаването на своевременно обновяване на въздушните маси в гнездовото пространство и в целия обем на жилището, а по – просто казано, отделянето от кошера (хралупата) на отработения, „мръсния” въздух и неговата замяна с пресен, наситен с кислород. Този проблем пчелите са го решили милиони години назад. В топлите, пред екваторни краища, този проблем напълно отсъства. Защо? Тук южните пчели са строили и строят свои гнезда направо във въздушното пространство, като с нищо не го ограничават, като са закрепвали питите си на клоните на дърветата или храстите, към различни скали.
В условията на нашия северен климат с неговите люти зимни ветрове пчеларите, решавайки проблемите на запазване на пчелния род от умиране, са принудени да създават жилища за медоносните пчели във вид затворени от всички страни ограничени от кошери обеми въздух. Освен това, във връзка със мизерността на стандартните жилища и малките въздушни пространства под гнездата, стопаните на пчелите пренасят тези кошери – хладилници от едно място на друго: есента – в зимовник, а през пролетта на открито.
Желателно е да се постави под гнездови допълнителен корпус. Предполагат, че това е необходимо за създаване на така наречената въздушна възглавница. Аз смятам, че по такъв начин пчеларите отдалечават пчелното гнездо от най – студената зона до прилетния отвор, като създават по – комфортни условия.
През пролетта и в течение на целия летен период, а ако има възможност и през есента (но не до 25 – 27 юни, както твърди И.Лонин) за пчелите окончателно настъпва време за подготовка към идващото зимуване. Тези грижи включват в себе си продължение на получаването на застраховащ запас от храна, и ако се предостави възможност, от консервиран прашец – перга.
Големите зимни хранителни запаси в „складовете” на пчелните жилища – са залог за гарантираното запазване на семействата на пчелина и тяхното успешно нарастване и развитие заради получаването на добро събиране на нектар през периода юли – август.
Известно е, че при отглеждането на медоносни пчели няма по – груба и пагубна грешка, отколкото недостатъка на зимни, хранителни запаси в гнездата. Поради това и нерядко и се случва да загинат. При това най – често пчеларят остава без силните семейства, тъй като в тях е съсредоточена голяма числена маса пчели, която и изисква големи запаси от храна. Вината за тяхната смърт е свързана преди всичко с алчността на хазяина, който обрича пчелите на полугладно съществуване или въобще на невъзможност за изхранване на пчелите.
Още една причина за трагичната гибел на пчелите се заключава в конструкцията на кошера (американски), узаконена със стандарт ГОСТ още през 30 – те години на XX век. Тази констрикция не съответства на природните данни и възможностите на трудолюбивите пчелни съобщества. За времето на зимуването, семействата съвършрно безсмислено губят огромно количество килокалории с топлинна енергия и сила за генериране на топлина, а така също голяма маса мед и перга.
Неразбирането на истинските причини за неправилната вентилация – смяна на въздушните маси в съвременните изкуствени (направени и на ръка) жилища за пчелите – довежда до твърде неприятни последствия в зимуващото кълбо. Заедно с преразхода на зимните запаси от храна за пчелите, те се “обзавеждат” с маса болести, и най – популярната от тях е нозематозата.
„Неправилната вентилация” – това е неправилно определение за смяната на въздушните маси в кошера, където зимуват нещастните пчели.
Според всеобщото разбиране, от студовете и теченията се боят не пчелите, а пчеларите, които макар и да се стараят да не допускат подобни явления, независимо от това не могат да ги отстранят в съвременните кошери.
Последствията от вентилацията, която е като течение могат да бъдат разнообразни и непредсказуеми. За отделянето на отработения въздух, наситен с водни пари, въглероден двуокис (СО2) и т.н., пчеларите фактически създават така нареченото принудителна вентилация в пчелното гнездо с помощта на тръбички, правят процепи в тавана, огъват покриващото платно по цялата дължина на задната стена до задната стена или в ъглите на тавана, заменят запрополисованото покривало с неизползвано (поне това покриващо платно да би било от плътна материа).
Така с помощта на „покриващи платна” от материали за торби се създава безсмислена вентилация като течение. При това се избира плат за торби от възможно пореста материя. От подобна материя препоръчват да се изработват и затоплящите възглавници, като ги запълват с изсушен мъх сфагнум. Този мъх прекрасно захваща влагата от влажния въздух, и резултатът е известен на всички: таванът е мокър, покрит с лед, при затопляне на времето в кошера „се пролива дъжд”, а главното, вентилацията, която аз наричам „от малко прозорче” или „тип течение”, доубива пчелите.
Подобна норма при отглеждането на пчелите довежда, както вече се подчерта до много неприятности в техния живот, и главната – нозематозата, особено ярко се проявява при пчелите в края на зимата, буквално преди облитането. Именно през това време в кошера на вътрешните стени, заболялото семейство оставя следи от изпражненията , които са препълвали червата. По такъв начин от самото начало на пролетта (по – скоро неволно) унищожават своите любимци, става презаразяване на старите и част от младите пчели с нозематоза. А на пчеларите им се налага да ги боли главата от тревоги свързани с чистене, смяна на кошерите с други – обеззаразени. Това е съвършено неоправдана загуба на сили, средства и време.
По време на зимуването в никакъв случай не може да се допуска по никакви явни или скрити начини за загуба на топлина от пчелното жилище: никакви тръбички или загъвания на покриващите платна и каквито и да са отвори в тавана; никакви покриващи платна с отвори и затоплящи възглавници от материали за торби – това според мен са главните изисквания при подготовката на пчелите за зимата.
Вентилацията, по – правилно е да се каже смяна на въздушните маси в зимното гнездо на пчелите, според мен трябва да се осъществява изключително чрез дъното на кошера и по никакъв начин това не трябва да става по друг начин!
Неспазването на това изискване довежда до най – различни печални резултати по време на зимуването: преразход на храна, дискомфортните ситуации провоцират болести в пчелините.
Какво да правят стопаните на пчелините? Няколко години по – рано препоръчвах на познати пчелари за отделяне на влажния въздух да направят големи по площ отвори в дъната на готовите кошери, като на тях се постави решетка с малки отворчета. В моите кошери процесът на обновление на въздуха в пчелното жилище става по законите на природата, открити от пчелите десетки милиони години назад, когато главен техен дом е била хралупата в ствола на живото дърво.
Поставянето на пчелните семейства в други, отличаващи се от стандартните кошери, подарени им от човека като правилни жилища – това е залог за успеха в живота на пчелите, спокойствие и удовлетворение за пчеларите! Такова аз виждам бъдещето на пчеларския отрасъл…
А с такава цел пчелите трябва да живеят на едно и също място постоянно! Не трябва да има „прехвърляне” на пчелите през есента в зимовник, който според мен трябва да стане
анахронизъм в пчеларството, а през пролетта – отново на мястото, на кошерите което е било през лятото. Множество безсмислени приеми за устройство на живота на пчелите твърде отрицателно се отразяват на здравето им, тъй като всяко поредно намесване в техния спокоен, умерен живот оставя неизгладима следа от стресовете, за което фактически на всички пчелари е много добре известно, само, че те много малко правят за оправяне на недостатъците.
Сега пчеларските издания са пълни с различни препоръки, в това число и свързани със затоплянето на кошерите: да се засипват кошерите със сняг, да се завиват с полиетилен, рубероид и прочие. А още от едно време съществува поверието, с което не може да не се съгласим, в хралупата, в зимното пчелно жилище, температурата е такава, каквато е и в обкръжаващата атмосфера. Затова главното при зимуването на пчелите – в никакъв случай не трябва да се създават течение в тяхното жилище и освен това трябва да се защитават от вятъра. За изпълнение на това съвършенно не е задължително да а се засипват кошерите със сняг, да се заобикалят със защитни щитове, полиетилен и прочее ...
Призовавам ви вас уважаеми колеги, намерете конструктивно решение на този важен проблем. Моите кошери стоят през цялата година на постоянното си (лятното) място, и на пчелите това по никакъв начин не пречи. Трябва да си призная, че моите прилетни входове имат особена конструкция и разположение.
Нашите средноруски пчели са прекрасно приспособени към живота в условията на много ниски температури. Могат да живеят даже зад полярния кръг. Успешно преодолявайки климатичните невсгоди в нашите северни региони, те излизат от зимуването бодри, готови бързо без забавяне да се включат в първия етап на пролетното развитие. Успешно се развиват, като набират голяма сила.
Не следва да се прекалява със затоплянето на пчелите, но задължително трябва да се затворят всички цепнатини за топлинните загуби и да се намери начин за извеждането на отработения, влажния въздух от пчелното жилище, а пчелното кълбо да се отдалечи от най – студената зона до прилетните отвори.
Повече наблюдения и размишления, уважаеми колеги! Не трябва да се чака манна небесна от който и да е било. Това не е най – добрата позиция в живота на човека ...

Източник: Сп.”Пчеловодство” 2008/10
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен


 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by