Дата на обновяване:10.02.2012

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



В защита на термокамерата при борбата с вароатозата (първи по ред материал)
Мельник В.Н.

След този първи по ред материал е публикуван втори с подобна тематика: "Отново за термокамерата" с автор Яранкин В.

След втория материал е публикуван трети с подобна тематика: "Отново за термокамерата" с автор също Яранкин В.


След третия материал е публикуван четвърти с подобна тематика: "Термическа обработка на пчелите" с автор
А.Бормотов

След четвъртия материал е публикуван пети "От практиката на термообработката на пчелите" с автор Жаров В.Г.  

След петия материал е публикуван шести "Прилагам термичната обработка" с автор А.И.Борисов

След шестия материал е публикуван седми "Моят начин за топлинна обработка на пчелите в банята" с автор Н.А.Божин

                                                                                                    След седмия материал е публикуван осми "Защо термообработката на пчелите против вароатозата не е популярна?" с автор В.Г.Жаров

След осмия материал е публикуван девети "Да се върнем към термообработката на пчелите против вароатозата" с автор В.Яранкин

 След деветия материал е публикуван десети "Нюанси на термообработката" с автор В.Г.Жаров

 

 

Начало на първия материал

В защита на термокамерата при борбата с вароатозата (първи по ред материал)
Мельник В.Н.


Колко бързо се „изтрива” информацията от човешката памет! Преди не толкова много време нямаше никакви ефективни методи за борба с вароатозата, освен използването на термокамера, затова топлинния метод на обработка беше усвоен практически от всички пчелари от бившия Съветски Съюз. Недостатъците на метода, както и неговите несъмнени достойнства, типовете използвани термокамери, режимите на обработка и много други неща свързани с метода нееднократно са обсъждани на страниците на списание „Пчеловодство”. Съществуват и „Методические рекомендации по применению термического способа освобождения пчел от клещей вароа” Рыбное, 1977- (Методични препоръки по прилагането на топлинния метод за освобождаването на пчелите от кърлежите вароа). Но след преминаването на редица години изведнъж с учудване забелязваме, че независимо от сравнително неголемия период на широкото използване на химически акарициди в пчеларството (от края на 1980 – те началото на 90 – те и до сега) за епохата на използването на термокамерата вече се измислят, пишат и съставят някакви „легенди” за обработването на пчелите с помощта на горещ въздух.
В статията „Лечение пчел и дезинфекция ульев холодом” (сп. „Пчеловодство” N7, 2005), авторите привеждат някакъв измислен термичен метод за борба с вароатозната инвазия.
„…Още един метод: пчеларите кратковременно въздействат на пчелите и кърлежите вароа с повишена температура при което се използват и редица лекарствени препарати. За съжаление, кратковременността на топлинния шок не дава желания резултат. При продължително пребиваване на пчелите и кърлежите в среда с повишена температура (понякога даже 55 С) пчелите излизат от нея в шоково състояние, травмирани…”
От представените материали се вижда, че (отсъстват точни физически параметри на обработването), че съвременните автори не си представят напълно, за какъв именно топлинен метод става дума. Затова настоящата статия има за задача да запълни пропуските в информацията за топлинния способ при обработката на пчелите против кърлежите.
Термоспособът е основан на разликата в устойчивостта на кърлежите вароа и на пчелите към повишената температура. Колкото животното е по – малко, толкова повече е неговата относителна повърхност на тялото, толкова по – бързо става загубата на влага – изсушаването и гибелта при температура около 50 С, ако продължителността на въздействието на такава температура превишава критическия период от време, характерен за задения вид.
Същността на метода се състои в това, че пчелите ги изтръскват или ги издухват механически от питите в специална мрежеста касета с килийки 3 х 4 мм, поставят я в топлинна камера, в която температурата се поддържа в границите 46 – 48 С (ако температурата превиши 50 С, то ще стане запарване на пчелите), и я поддържат, като периодически ги тръскат, в продължение на 15 – 18 мин, или, ако се върти касетата със скорост 1-2 об/с, в течение на 4 мин. След топлинната обработка на пчелите, ги връщат в кошера (В.Н.Мельник, 1979; В.Н.Мельник, А.И.Муравская, 1981).
Някои особености на термообработката:
1. Ефективността на обработката на пчелите заедно с майката се понижава с 8 – 10%, тъй като пчелите се събират около майката във формата на кълбо. Като извод температурата около нея и намиращите се около нея пчели не достига необходимата величина. Отчитайки, че кърлежите остават на майките изключително рядко, целесъобразно е термообработката на семействата да се провежда без тях. Изолацията на майките в маточни клетки, за да се изключи тяхното механично повреждение, се прави един ден преди обработването. След термообработването, пчелите приемат която и да е майка.
2. Продължителността на обработката 15 – 18 мин не се издържа от пчели, на които е препълнен задният отдел на червата. Затова младите пчели или пчелите след зимуването, след продължителни застудявания преди обработката трябва задължително да се облетят – да си освободят червата.
3. Болезнено понасят обработката гладните пчели, затова задължително преди изтръскването и издухването на пчелите в касетата, трябва да се пусне дим в прилетния отвор (5-10 пъти да се натисне мехчето на пушалката) и да се изчака 3 – 5 мин. През това време пчелите успяват да да си вземат храна, след което им се разпъват коремчетата и кърлежите, които се намират между стомашните кръгове, се откриват и попадат под топлинното въздействие.
4. Топлинната обработка е пагубна за търтеите, затова бащините семейства в периода на наличие в тях на търтеи не трябва да се обработват по такъв начин.
5. При външна температура на въздуха под 10 С, кърлежът се намира в нещо като полуанабиоза. За да излезе от това състояние и да стане уязвим за термично въздействие, трябва преди топлинна обработка, касетата с пчелите да се подържи при температура 18 – 25 С в течение на 10 – 15 мин и същото време при същата температура да се държи касетата и след топлинната обработка. В противен случай неизстиналите пчели при изтръскване на касетата отиват не върху питите, а се разполагат в страни и нагоре, с което затрудняват затварянето на гнездото и на кошера.
6. На практика при топлинна обработка в термокамерата не трябва да има странични миризми, химически и растителни акарициди, нещо, което може да стане причина за превъзбуждане и запарване на пчелите. В касетата с пчелите не трябва да има допълнителни предмети (трески и др.) тъй като това довежда до струпване на пчели около тях (образуване на „бради”) и в резултат както в случая с майката (ако има такава), натрупаните на едно място пчели не се подлагат на зададената температура, а на по – ниска от нея.
7. Най – рационалното време за провеждане на топлинната обработка – това е есента (след прекратяване на снасяне на яйца от майките и излизането на пчелите от запечатаното пило). С помощта на топлинния метод на обработка може да се обработват пчелите даже при външна температура на въздуха около 0 – 2 С.
8. При свършване на медосбора (август) в семействата преобладават пчелите от старшите възрастови групи, те се отличават с висока възбудимост и агресивност, затова провеждането на топлинна обработка през този период се усложнява с нападения и пчелни кражби. Това може да се избегне, ако в навечерието на обработката се затворят прилетните отвори и се премахнеат затоплящите материали. Да се отварят прилетните отвори следва веднага след завършването на топлинната обработка на всяко отделно семейство или да се провежда топлинната обработка през нощта, като за осветление се използва червена светлина.
9. Провеждането на топлинна обработка способства за понижаването на нозематозната инвазия (може да не се използва специфична химическа терапия) и повишава устойчивостта на пчелните семейства към гъбични и вирусни инфекции.
10. Връщането на обработените пчели в кошера – това е един от отговорните моменти. Преминалите топлинна обработка насекоми стават уязвими към резки стръсквания, затова те внимателно се изсипват на горните летвички на питите. Майката от клетката може да се пуска на питата заедно с обработените пчели.
Кошерът с обработеното семейство в топло време на годината го оставят с максимално отворени прилетни отвори за 20 – 40 мин, за да могат пчелите да се успокоят и да вентилират своето гнездо.
Термокамерите могат да бъдат с най – различна конструкция, и да са изработени за една или за няколко касети. В качеството на нагреватели в тях използват електронагреватели, газови горелки, поялни лампи, печки на твърдо и течно гориво. Поради простотата на регулирането и достъпността на употребата е целесъобразно да се използват инфрачервени лампи или газови горелки.
При използване на една от най – ранните с еднични касетни топлинни камери - конструкцията на И.И.Хруст, три човека успяваха в течение на един час да обработят четири пчелни семейства. За да се направи поточна обработка те сменяха три касети в термокамера в която може да се постави само една такава. Известна е изработената в НИИ по пчеларство високопродуктивна мобилна термо установка на базата на автомашина за возене на пилета тип 3716. В нея може да се обработват за 1 час до 60 пчелни семейства.
Високоефективната обработка на пчели в термокамери е възможна само при условие, че се спазват определени изисквания. Така разликата в температурите в отделните точки на касетата не трябва да превишават 1 С. Такова изискване се обуславя от значителната зависимост на пребиваването на кърлежите при различна температура: при 47 С – 12 мин, при 46 С – 18 мин, при 45 С – 26 мин (сп. „Пчеловодство” N8, 1982). Тази зависимост обуславя и поддържането на еднаква температура по време на обработката с точност до +/-0,5 С. В противен случай високоефективното и безопасно пребиваване на пчелите ще се променя от семейство на семейство, което ще доведе до непълна обработка на едни семейства (при по – ниска температура поради лошо регулиране и поддържането и) и до прегряване на други (при по – висока температура в термокамерата по същата причина – допълнение при превода). Конструкцията на касетата и нейното преместване по време на топлинната обработка трябва да бъдат такива, че да изключват образуването на струпвания на пчели (правене на купчинки – допълнение към превода), тъй като вътре в тях температурата е малко по – ниска, и като резултат част от кърлежите могат да оживеят (А.Д.Комисар, „Пчеловодство” – N1, 1984).
За съжаление, болшинството пчелари смятат топлинната обработка на пчелите за метод, който са използвали нашите „дядовци” – пчелари. Освен това е необходимо и нестандартно оборудване, достатъчно значителни трудови и времеви разходи, трябва да се успее в определени срокове и т.н. …
Обаче има и такива пчелари, които търсят възможност да имат здрави пчели, като за целта няма да използват никакви химически средства. Именно за тях и е предназначена дадената статия. И защо да не предположим, че в XXI век „колелото ще направи своя кръг” и епохата на термокамерата може би и да настъпи отново?

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2007/7
Превел от руски език: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

Отново за термокамерата, вароатозата и термо обработката на пчелите
В.Яранкин,


В последно време все по – често и по – често в СМИ се появяват съобщения за гибелта на пчелите: „Гибелта на пчелите, в много пъти превишаваща стандартното ниво – от 10 – 15%, продължава. В САЩ загинаха повече от 1 млн пчелни семейства, то ест 44,8% …Преките загуби за пчеларството са оценени на 150 млн долара (А.Понамарев, сп. „Пчеловодство” N9, 2008)."
“В Швеция при отсъствието на противокърлежни обработки или лошо тяхно провеждане, загубите от семействата достигнаха 70%”.
„Във Франция през 2007-2008 г. поради лоша обработка загинаха 57% от семействата” (О.Гробов, сп. „Пчеловодство” N8, 2009).
“…Престанаха да действат по – рано ефективните химически препарати. В Англия се отбелязва загубата на две трети от пчелите…Отделени са 14 млн фунта стерлинги за изследване и търсене на нови препарати” (от съобщение на ЦТВ. – Апр. 2009).
„През последните три години оплакванията на пчеларите от Удмуртия, Татария, Башкирия по повод на загадъчното изчезване на пчелите станаха в десетки пъти повече (Н.Леденский, сп. „Пчеловодство” N9,2009)”.
“Настана време за решителни мерки по охраната и защитата на пчелите, благодарение на които се поддържа биологическото разнообразие на земята и се произвеждат до 30% от продоволствието. В противен случай човечеството го чакат не малко беди, една от които е продоволствената криза” (А.Пономарев, сп. „Пчеловодство” N10, 2009).
Съобщенията са ужасни, те задължават да се замислим, къде е причината и какво ще се случи по – нататък? В действителност всичко е понятно и нищо загадъчно няма. В статията се проследява ясното заключение: пчелите оставят жилището си при висока степен на опаразитеност и поради слаба ефективност на акарицидните обработки.
Специалистите в Европа подчертават многогранността на причините за гибелта на пчелите с водеща роля в тях на кърлежа вароа. „Във Великобритания е отбелязано нарастване на смъртността на пчелите от 2001 г., когато беше установена устойчивостта на този паразит към Апистан” (О.Гробов, сп. „Пчеловодство” N8,2009). Френският биолог професор Р.Шовен написа: „Химическите препарати убиват кърлежите, това е напълно установен факт, и заедно с това привеждат в действие механизъм на масовото размножаване на същите тези кърлежи”. В оставащите живи паразити, очевидно се появяват нови сили – стимулатори на живота им, които се изразяват в рязкото увеличаване на снасянето на яйцата (сп. „Пчеловодство” N4, 1982).
В заключение се получава – ниско качество на пчелите, изтощени от паразита и химическите вещества, лошо зимуване, възприемчивост към други болести, слитане. При това действащите вещества на препаратите, използвани при лечението на семействата, неизбежно попадат в пчелните продукти и представляват опасност за здравето на човека.
Известен ли е начин, който позволява да се избавим от паразита 100% без да се нанася ущърб на пчелите, без да се влошава качеството на пчелните продукти с пестициди?
В трудните 1970 – 1980 – те гг. вароатозата ни се удаде да я спрем само с термообработката на семействата. Този етап е основан на това, че при температура по – голяма от 40 С, кърлежа излиза от сегментите на коремчето на пчелата на повърхността на тялото и започва активно да се движи, а при 46 – 48 С той губи способност да се държи върху пчелата и пада. За съжаление този метод сега го наричат „дядовски”.
Но има пчелари, които и днес, без да вдигат много шум, използват само термична обработка против кърлежа. Периодично за нея се опитват да напомнят: „В защита на термокамерата” (В.Мельник, сп. „Пчеловодство” N7, 2007); “Използвам само термообработката” (А.Борисов, сп.”Пчеловодство” N8, 2008).
Във вестника „Пасека России” (N5, 2004) беше публикувана моя статия на тази тема „Сауна за пчели”. В нея разказах за своя опит от използването на термокамерата. От 1979 г., за опитите да се приложи серийното произвеждане на съвременната термокамера. Помолих да се откликнат всички заинтересовани. Откликна само един – усърден поклонник на този метод, автор на термокамерата с плоска касета В.Жаров, който също се опитва да разсее мита за огромната трудоемкост на термообработката. Ние се срещнахме и обсъждахме тази тема цял ден, а на прощаване той ми каза: Не си трови душата. Няма да бъде потърсен този метод докато не се наложи отново на вече опечен на скара петел да клъвне. Според мен този момент вече се приближава.
През 2009 г., отчитайки 30 – годишния опит на прилагане на термообработка, изработих термокамера. Използвах съвременни терморегулатори, които проследяват колебания на температурата с точност до 0,1 С. Въведох в конструкцията система за автоматично и аварийно подаване на пресен въздух. До възможния предел упростих конструкцията, технологията на изработване и сглобяване на агрегата. Всичко изобразих на чертежи, ескизи и фотографии.
Повярвайте, термокамерата може да се изработи със собствени сили, като се изхарчат 2 – 3 хиляди рубли (1$ прибл. е равен на 30 рубли – допълнение при превода). Самата технология на обработка на семействата, също няма нищо сложно, нищо трудоемко. Нужно е само правилно да се изберат сроковете на обработване, климата, да има добра фуния за стръскване на пчелите в касета. С добър помощник за час може да се обработят 3-4 семейства. И това – един път в годината. При това пчелите се освобождават от редица други заболявания. Затова по – скоро може да се говори за намаляване на загубите от време за грижи за семействата.
Миналата есен, през ноември, ние с помощника ми след термообработка на своите семейства решихме да проверим опаразитеността на другите пчелини след използването на други, различни препарати и различни срокове на тяхното използване. С труд намерихме първите пчелари, които довериха своите пчели за изследвания. Наложи ни се много да разказваме за технологията на термообработката, да поясним, да уговаряме и даже да обещаем да заплатим загубите, ако такива се появят. От 2/3 от запитаните пчелари получихме категоричен отказ. Оказа се, че пчелари с 12 годишен стаж нищо не знаят за този метод, но упорито заявяват, че това е трудоемко, тежко и опасно за пчелите. След като се съгласиха да ни приемат на пчелините си, те упорито изучаваха оборудването. След това сами стръскваха пчелите в касетата. Тази процедура заема не повече от 5 мин. И никой не си постави нито маска нито ръкавици! А именно в тази операция за болшинството пчелари се състои сложността на термообработката. Стопаните на пчелините седяха до прозорчето за наблюдение на термокамерата и с удивление наблюдаваха когато на 6 – 7 минута на дъното започнаха да падат кърлежи. След това те с удоволствие започнаха да ги броят. По – късно пчеларите съобщаваха, че наблюдават явно качествено изменение на пчелите. Те станаха „активни”, „по – чисти”, по – сребристи”. След оздравяването на 8 – 10 семейства трябва да се измият дъната от полепването по тях на мръсотия с измиващи средства.

На десет пчелини ние обработвахме по три семейства. Картината беше много – нерадостна. Първо, и това е главното, почти във всички пчелари семействата влизаха в зимата много отслабнали, с маса от 600 г до 1 кг, заемайки при това 4-6 междини. Много рядко ни се падаха семейства с тегло над 1,5 кг. Пчеларите обясняваха това със сушавото лято без паша. Това беше действително така, но аз бих добавил към това смъртоносното въздействие на вароатозата!
През август на тези пчелини се наблюдаваха маса пчели без крила, явен признак на голяма опаразитеност с кърлежи. Семействата изрядно ги обработваха с акарициди в препоръчваните срокове в различно време с различен препарат (понякога няколко), т.е. пчелите бяха изтощени още и от химическата обработка. За сравнение ще съобща, че в пчеларя от г. Серов – Николай Божин, който ежегодно е използвал термообработка, семействата влизат в зимата с маса 2,5 – 4,0 кг, а се е случвало и по 4,8 кг (сп. „Пчеловодство” N1, 2008). През миналата година в условията на Северен Урал изцентрофугирах по 50 кг стоков мед от семейство. В същото време съседа, прилагащ лекарствени препарати, от 9 семейства, получи само 2 кофи с мед!
Редакцията помоли нашите изследователи да не обявяват конкретни резултати на нашите изследователи, за да не изглеждат тези резултати като антиреклама на известните препарати. Затова ще кажа така: практически след използването на акарицидни препарати от семейство изпадаха от няколко десетки до няколко стотин и хиляда кърлежа. Може само да си представим колко са били те до обработката! За съжаление даже след използването на по – рано доказалите се апистан и байварол – резултатът беше същият. Особено удивлвние предизвикват фактите, че когато от семейство с тегло 650 г се изсипват 625 паразити. Ясно, че то е обречено и до пролетта няма да доживее! А ето един господин дочака, след употреба на байварол (от 20 август до 20 септември) на 12 октомври в три от кошерите той е намерил слитане на пчелите от тях. Но да се проведат няколко контролни обработки с помощта на термокамера не даде съгласието си. Толкова голямо беше неговото предубеждение, че това е сложно и опасно за пчелите. (8 януари 2010г. той ми съобщи, че пчелите слетяха от още 6 кошера!).
Интересна е зависимостта на опаразитеността с кърлежи на семействата с отчитането на сроковете за връщане от подвижно пчеларство и наличието в семействата на късно пило. Минимална беше на пчелините, които се върнаха в края на август. Тогава техните гнезда бяха предварително окомплектвани и предприети мерки, които предотвратяват нарастването на късното пило. А ето в семействата, които до 14 октомври, работиха на късна фацелия и в чиито гнезда на 1 ноември имаше още по 3-5 пити с пило, което е пред излюпване, след термообработка на 13 ноември преброиха по 1000 – 1200 кърлежа! Теглото на тези семейства беше по 1,3 – 1,4 кг, а ги обработваха през септември – октомври с мравчена киселина. А това е един от най – ефективните препарати през 2009 г.! Асно е, че кърлежът е бил в запечатаното пило, като в инкубатор, и действащото вещество просто не го е достигнало. Ето така стоят работите в южните региони. Мисля, че в другите места не е по – добре.

Вече има предложение за необходимостта от възстановяване на ветеринарната служба на страната,на длъжността ветеринарен лекар по пчеларство, създаване на единен център по събиране на информация, разработка на национална програма по запазването на пчелите (О.Гробов, сп. „Пчеловодство” N8,2009; Н.Ледомский, N9, 2009).
Маховикът на химическата индустрия в практиката на лечението на пчелите от вароатоза е необходимо в кратки срокове да бъде спрян. Всеки пчелар трябва да усвои методиката за обработка на пчелите с топлина. Този път дава възможност да се получи екологически чист мед.
Искам да напомня няколко пункта от заповедта „За неотложни мерки по борбата с вароатозата на пчелите през 1978 г.” (В.Полтев, „Пчеловодство” N1, 1979): повсеместно да се проведат семинари по борба с вароатозата; да се възложи на главните ветеринарни лекари на стопанствата персонална отговорност за качеството и своевременноста на обработката на семействата носители на вароатоза; да се утвърди план на ветеринарните профилактични и лечебни мероприятия по борбата с болестите; всички стопанства, занимаващи се с пчеларство, трябва да създадат специализирани отряди по обработване на пчелите против вароатоза. При това към всеки отряд да се предвиди автомобил; топлинна термична камера, шест касети, две метални фунии за събирането на пчелите на всеки 100 пчелни семейства, а така също медикаменти, дезинфекциращи средства и специални дрехи (термокамерите се предписваше да се изработват със свои сили!).
Основните правила на термообработката: времето за термообработка – есен (след излизането на пчелите от запечатаното пило), при температура на въздуха от 2 до 10 С (най – добрите условия – 5-8 С). Температурата в камерата 46 – 48 С (равномерна по целия обем). Експозиция на термообработката – 12 – 15 мин. Трябва да се приемат във внимание индувидуалните особености на семействата; преди термообработване на касетата с пчелите да се държат при стайна температура 10-15 мин. Това същото време трябва да им се даде и след обработката за да се успокоят. Изолацията на майката по време на обработката съвсем не е задължителна., тъй като по статистика случаи на нейна гибел няма. В камерата не трябва д аима странични миризми. В касетата с пчелите е недопустимо да попадат странични предмети (трески, лентички и др). За поточна обработка е необходимо да се разполага с 5-6 касети за пчелите. Добре е, ако след обработката пчелите да могат да се облетят.

Източник : сп. „Пчеловодство” 2010/2
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 
 

Отново за термокамерата
В. Яранкин


След излизането на статията „Отново за термокамерата?” сп. „Пчеларство” N2, 2010) се възобнови големия интерес към темата за топлинната обработка на семействата от вароатозата. Пчеларите задават маса въпроси, молят да им се изпратят чертежи, ескизи, описание на технологията на обработка, готови термокамери. Те разказват за днешното неблагополучно положение със семействата по региони. Значи, всички са изморени от кърлежа и от неувереността от лечението на пчелите с химически препарати. И всичко това на фона, че в продължение на повече от 25 години много пчелари слушаха негативни отзиви за термообработката.
В годините на появяването и рекламирането на акарицидни препарати многократно се съобщаваше, че термообработката не я прилагат поради сложността на нейното провеждане и голямата цена на оборудването. В сп. „Пчеловодство” (N6, 1985) има такава фраза „Термообработката убива пчелите, и затова е неприложима”. От този момент един мой познат пчелар постоянно цитира това утвърждение и добавя, че пчелата  губи в термокамерата всичките си белтъчини. Някъде все пак той е прочел това нещо!
А подобни неща бяха написани предостатъчно. Така уважаемият професор В.Г. Кашковский, 1984) в своята книга в раздела „Пролетни грижи” е написал „За термообработката са необходими” две стаи. Една по – светла, в която се зареждат касетите с пчелите и се пренасят питите от зимния в чист кошер. В тази стая се поддържат 24 – 28 С” „За пчелин от 150 – 200 пчелни семейства е достатъчно да са налице 15 – 20 термокамери”. Така поднесеният брой по всяка вероятност е отдалечил от желание за подобно лечение болшинството пчелари. А този, който е изпробвал неговите препоръки да зарежда касетите в „светла стая” при 24 – 28 С, той ще запомни този ден за цял живот. Ето от подобни препоръки и са тръгнали негативните легенди и мнения за огромните трудности за събирането на пчелите в касета. При 28 С те разбира се, ще полетят и ще жилят. Да и вие няма да ги съберете! А сега си представете, че при външна температура 5-8 С пчелите се намират почти в кълбо и не излитат. Вие сте топло облечени. Отваряте кошера внимателно, поредно изваждате питите и два три пъти ги стръсквате във фунията, като пращате пчелите в касетата. Понякога до десет пчели излитат от прилетния отвор и отново влизат в него. Приземилите са върху дрехите вземате за крилата и също – в касетата. През пролетта, когато в семействата има пило, термообработката е съвършено безсмислена и неприемлима.
Ръководителят на службата за информационно – консултантско обслужване АПК РТ к.с.н. М.Д.Исаев е отбелязал: „Термокамерата – това е издевателство над пчелите, както и да не я конструират. От нея трябва да се откажем”. Но такива утвърждения са единици. Трябва да отбележим, че на този консултант не му харесваха и химическите препарати и за неговите по – нататъшни думи аз съм му благодарен: „А от химическия реактив бипин, който се произвежда от Казанския завод, страдат пчеларите, на мене ми изтръпна половината глава, независимо, че спазвах всички мерки за безопасна работа. При това през пролетта част от питите с неизядения мед ми се налага да го изхвърлям, да се яде е опасно. Ефективна е оксаловата киселина, но и тя е толкова отровна, че като я приложиш, дълго ходиш с натежала глава”.
Държавната ветеринарна служба на Чувашия в своите препоръки отначало уведомява „Термообработката – ефективен и относително безвреден, но трудоемък способ за борба с вароатозата”. Но когато човек чете по – нататък, че трябва да работи в ръкавици, маска или противогаз, то в него завинаги пропада желанието да се занимава с това.
През изминалата зима имах достатъчно възможности да пообщувам с пчеларите и да поговоря на тази тема. Утвърждаващите, че термообработката е много трудоемка, тежка, опасна са много. Обаче трябва да се забележи, че те никога не са я използвали. Оборудването никога не са го виждали с очите си. Някъде, от някого са слушали. А да се чуе негативна информация може предостатъчно от устата на хора, които отново са некомпетентни. Нещо са си измислили, после към него са прибавили. Има пчелари, които смятат, че нито химическите препарати, нито термообработката са им важни. Между тях може да отделим В.Шапкин, който упорито утвърждава, че в неговия кошер УШ-2 с тясно високо гнездо (рамка 315х315 мм) кърлежът вароа не се развъжда никога! Тук има два варианта: или блъфира, или неговият пчелин се намира в условия, където близо няма неблагополучни семейства. Възможно, действително за Русия е било грешка да се приеме за стандарт рамката 435х300 мм! Още В.И.Ломакин, изобретателят на валовете за изработване на восъчните листове, предупреждаваше, че внедряването на кошера на Дадан „неизбежно ще доведе пчеларството на Русия до гибел”.
При разпитването на пчеларите се изясни, че никой  не прави днес определяне на степента на опаразитеност и даже не знае, как да направи това. Уверен съм, че при опаразитеност 5-8%, влизащото в зимата семейство ще загине, а при по – голяма от 10% - пчелите през есента ще напуснат гнездото.

И колкото да се обсъжда, че изчезването на пчелите се извършва по неизвестни причини, за мен и много други привърженици на термообработката е ясно, че за всичко е виновна вароатозата! И това ще го потвърдят без да се замислят: В.Г.Жаров (Московская обл.), Н.А.Божин (Северный Урал), В.З.Лунев (г.Каховка), А.И.Борисов (г. Раменское), Ю.С.Кабанов (г. Пенза), К.А.Джурик (Черниговская обл.).
Всеки от тях има свое виждане и технология на обработване с топлина. На моят вариант на термокамера сега се оформя патент. Ще се постарая подробно да опиша своята технология и да представя на тези, които се интересуват. Тънкости разбира се има и в конструкциите на оборудването, и в процедурата на обработка. Необходимо беше много време, за да се отработи процеса.Имаше и неудачи, когато се случи част от пчелите да загинат вследствие на запарване. При добре обмислен график на мероприятията и благоприятни климатични условия през есента може да се обработят повече от 600 семейства. Един комплект оборудване е достатъчно за група пчелари. В НИИ по пчеларство темата за термообработката е затворена още през 1980 г., нещо за което ветераните на колектива сега съжаляват. Запазила се е като музеен експонат първата в СССР термокамера на И.И.Хруст и вариантът на многоместната термокамера на базата на автомобил ГАЗ.
За да не се проявяват разочарования и предубеждения против термообрботката е необходимо, към есента семействата да нямат прагово значение по опаразитеност, в противен случай те може да загинат. Подходящи са всички методи на противо акарни обработки, за да се понижи неговото натрупване. Известно е, че броят на паразитите се увеличава за сезон в 10 – 20 пъти и повече (В.Г.Жаров).На следващата година ще бъде по – леко.Но във всички случаи трябва да се избягва съседството с неблагополучни пчелини. А при остатъчна опаразитеност повече от 1%, през следващото лято няма да попречи да се използва строителната рамка. Редовните есенни термообработки позволяват да се откажем от всички други противо кърлежни мероприятия и ще доведат до качествено изменение на семействата.
Искам да завърша с фраза от Интернет: „Маховикът на химическата индустрия в практиката на лечението на пчелите трябва да се спре! По понятни причини термообработката е отишла на заден план. Безусловно, да се спусне лентичката, която е попила в себе си препарата, в средата на гнездото е много просто, и много хора се хващат като подкупени именно за това. Това е като наркотик, към който свикваш, а последствията, като правило са фатални!” За да направя изводите ще цитирам забележителното изречение на А.И.Борисов от статията в сп. „Пчеларство” (N8, 2008): “Ползата от нея (термообработката) е такава, че даже при отсъствието на вароатоза, аз не бих се отказал от нейната употреба!”
Искам да напомня на читателите за начин за определяне на степента на опаразитеност (сп. „Пчеловодство” N10, 1980). В буркан с вместомост 1/2 литър с 250 мл гореща вода разтваряме прах за пране взет с трите пръста на ръката, изсипваме 50 – 200 живи пчели (от различни пити!). Затваряме капачето и тръскаме около 2 мин. След това извличаме всяка пчела от водата и преброяваме останалите в буркана акари. Броят на последните го делим на броя на пчелите и умножаваме по 100%.
За пресмятането на опаразитеността на обработено в термокамера семейство и броя на падналите кърлежи (например, 960 броя) делим на количеството пчели в даденото семейство (теглото на една пчела 0,1 г; т.е. в семейство с тегло 1,2 кг – 12 000 пчели) и умножаваме на 100%. В дадения пример – (960/12 000)х100 = 8%. Извод: резултатът е плачевен!

Източник: сп. „Пчеловодство” 2010/4
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

 

Термическа обработка на пчелите
А.Бормотов


Преди 20 години конструирах и изработих устройство за термическа обработка на пчелите без да се изваждат питите с пчелите от гнездото. Статията за него беше публикувана в сп. “Пчеловодство”. След това дойдоха много писма с молба подробно да опиша конструкцията. На много пчелари отговорих. Моля за извинение от тези на които не съм успял да отговоря.
Това устройство може да се използва при каквато и да е температура на обкръжаващия въздух, то позволява да се обработват семействата късна есен, а така също да се използва в съчетание с химически препарати.
На корпуса надявам магазинна надставка, в която са монтирани вентилатор за циркулацията на въздуха, нагревателен елемент и регулатор на температурата.

На дъното на кошера монтирам мрежа, под която поставям омаслена хартия или серен прах. Електрическата схема на устройството е приведена на рис. 1. Тя се състои от изключвателя 1, предпазителят 2, електродвигателят с вентилатор 3, регулаторът на температурата (РК 44) 4, датчика (термосъпротивление ТСП 100) 5, контакт от регулатора на температура 6, намотката на междинното реле 7, контакт на междинното реле 8, два нагревателни елемента 9,10 (по 0,6 кВт всеки).


Корпусът на магазинната надставка (рис. 2), в която е монтирано устройството, е разделен по ширина с преградата 4 на две зони: всмукваща – заемаща 1/3 от обема и нагнетателна – 2/3 от обема. В първата е разположен електродвигател с вентилатор 6 и „охлювът” с датчика 5, които подават въздух в нагнетателната зона, в която са монтирани два нагревателни елемента 2 и датчик на температурата 3. Под магазинната надставка монтирам мрежа 1 с рамка, която съвпада с размерите на кошера. За своят пчелин изработих две рамки с мрежа. В момента в който завършва обработката на едното семейство, монтирам втората на следващия кошер и пренасям устройството. В работен режим (t = 45 – 47 C) то влиза след 2 – 3 мин след включването. Обработването на едно семейство провеждам в течение на 15 мин. Ако разполага с две устройства, пчеларят за един ден може да обработи 50 семейства. По времето на обработката пчелите не напускат кошера, затова прилетните отвори ги оставям отворени. Една процедура в късна есен е достатъчна, през следващата година да няма кърлежи. За 20 години този метод на топлинна обработка доказа своята ефективност с това, че гибел на семействата през зимния период нямаше, още повече през лятото. Това потвърждава ефективността на такъв начин на обработка. Всяка година на мен ми се налага да решавам проблема със съкращаването на семействата. През 2009 г. с тази цел проведох обединение на 1 юли. Цъфна липата и се очакваше началото на главната паша. В нашите места тя беше кратковременна. За съжаление, се развалиха климатичните условия. В резултат от четирите семейства излязоха роеве с маса 8,2; 6,3; 6,2 и 5,8 кг. Медосборът започна едва на 11 юли и рояването се прекрати. На мен не ми се удаде да проведа набелязаното съкращение на пчелните семейства, тъй като се наложи да заселя роевете в отделни кошери. И веднага си спомних за оптималната сила на семейството от 6 кг.

Източник: сп.”Пчеловодство” 2010/7
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

От практиката на термообработката на пчелните семейства
В.Г.Жаров


В сп. „Пчеловодство” N2 за 1987 г. беше публикувана моя статия „Термокамера с плоска касета” От тогава до сега през изминалите години в конструкцията на камерата бяха внесени някои изменения и се натрупа опит за работа с нея.
За равномерното разпределение на температурата осем ъгълната касета е заменена с кръгла и допълнително е въведен вертикално разположен цилиндър от фазер, в който се помества касетата (вж рисунката).

За да не бъдат подхванати от въздуха изсипващите се кърлежи и да не попаднат на пчелите вторично, на имащото възможност за изваждане дъно се намира пластмасово килимче с изпъкналости и падини. Оказвайки се в падина, кърлежът не може да попадне във въздушния поток.

Смятам, че при термообработка паразитът оставя пчелата не само поради повишената температура, а поради резките колебания. За това в процеса на обработка два – три пъти отварям капака на камерата за 3 – 5 с. Температурата пада с 10 – 15 С, а след затварянето на капака бързо нараства. Общото време за пребиваване на пчелите в камерата не превишава 10 мин.
Сроковете за обработване се определя от излизането на последното пило. Колкото по – рано семействата ще бъдат обработени, толкова по – добре. За противопоставянето на високата температура пчелите в някаква степен изразходват мастното тяло и водата, затова в тях трябва да има време да се компенсират тези неща и да се приведе в порядък гнездото.
Обработката с топлина за разлика от тази с химически препарати не оставя следи нито на кърлежите, нито на пчелите, нито в гнездото, нито в кошера. Привикването на паразитите към този вид обработка не става, пчелните продукти си остават чисти.
Тъй като остатъчната опаразитеност на пчелите след обработката не превишава 1%, то обработката на семействата може да се прави един път на две години. В този сезон, когато пчелите не ги обработвам, задължително използвам строителна рамка, за да може към есента тяхната опаразитеност да не превишава праговото значение.
През лятото роевете не се обработват. Първо, през това време основната маса кърлежи се намира в пилото; Второ, не силният рой да се използва самостоятелно няма смисъл. Той се нуждае от подсилване с пило (а пилото е с кърлежи) или с този рой подсилвам семейството (също с кърлежи). Трето, тъй като роевете аз ги свалям с помощта на закрепени гнездови пити, да се разположи по касетите силен рой е достатъчно проблематично.

Източник: сп. „Пчеловодство” 2002/6
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

Прилагам термичната обработка
А.И.Борисов


В последните години на страниците на сп. „Пчеловодство”, авторите публикуват материали, свидетелстващи за неблагополучното епизодично състояние на пчелините. Във връзка с това искам да споделя опит от борбата с болестите по пчелите. С пчеларство се занимавам 28 години. През това време не съм изпозвал никакви лекарствени препарати, в това число и от натурален произход. През последните години се отказах и от дезинфекцията на кошерите. По моите наблюдения на пчелина отсъства аскосфероза, гнилци, няма пълзящи пчели и признаци за вирусен паралич. От зимовника семействата ги изкарвам през първата декада на април (след стопяването на снега), когато почвата на пчелина изсъхва. В тих слънчев ден пчелите дружно извършват облет. След това предните стени на кошерите и питите в него остават чисти. За периодът на зимуване отсъства гибел на семейства, нямаше я и в неблагополучната 2002 г. За борба с вароатозата използвам термообработка. Провеждам я един път в годината – от 8 октомври до 3 ноември. За последните 5 години сумарно съм обработил 591 семейства, от тях за зимата подготвих 456, а примерно една четвърт използвах за подсилване (средно до 2,2 кг пчели). По такъв начин, ежегодно обработвам около 120 семейства, от тях за зимата формирам 90. За годините използване на термообработката, инвентарът за нейното изпълнение непрекъснато се осъвършенства, натрупах определен опит. Без особени трудности изпълнявам цялата работа сам. Термическата обработка способства за освобождаването на семействата от кърлежи, при това не става отслабване на имунната система на пчелите, повишава се тяхната устойчивост към заболявания. При нейното провеждане се решават други задачи: създаване на компактно, стеснено гнездо с пълномедни пити (няма необходимост от прилагане на магазинни надставки с мед по време на зимуването, даже при използването на пити с височина 230 мм); формиране на оптимални по сила семейства за пълноценно използване на медосбора; подобряване на качеството на пчелите в резултат на бракуване на неблагополучните майки; отбелязване на майките с цвета на съответната година; отказване от купуване на лекарствени средства и изпълняване на профилактични подхранвания; отделяне на питите с пилото, които са нерядко в края на октомври след попълването на хранителните запаси; преразпределяне на хранителните запаси между семействата и изземване от гнездата на маломедните пити.
А главното е, термическата обработка способства за успешно зимуване на семействата и бурното им развитие през пролетта. Ползата от нея е такава, че даже при отсъствието на вароатоза, аз не бих се отказал от нейната употреба.
Уникалните възможности се предоставят от термообработката на пчеларите, които се интересуват от подбирането на пчелите за зимоустойчивост.
Във втората половина на октомври – началото на ноември пчелните семейства формират кълбо. На мен ми се удаде да забележа, че при различните семейства това протича различно. Има такива, които започват по – рано да го образуват в долната част на централните пити. При това те изразходват по – малко храна и имат незначително количество подмор след зимуване, през пролетта бързо се развиват. Някои семейства по- късно формират кълбо, като правило, до най – много загряваната стена, а като резултат на тях не им стига храна и без намесата на пчеларя, те са обречени на гибел.
През 1980 г. за термическата обработка се пишеше едва ли не във всяко списание „Пчеловодство”, обаче до по – задълбочени изследвания работата не стигна. Пчеларите бързо преминаха на лекарствени средства и методът бе предаден на забрава за дълги години. В какво е причината за това увличане в борбата с паразитите и болестите с лекарствени средства? Смятам, че това е свързано с три причини: отсъствието на качествен инвентар за термообработка (през годините на обсъждане не се стигна до оптимален вариант на камера, фуния и касета); уплахата от пчелите и пчелните ужилвания (за това свидетелства увлечението по по – миролюбивите кавказки и карпатски пчели, макар, че местните средноруски са по – за предпочитане в повечето райони на Русия); Неудачи при провеждането на термообработването (запарването на пчелите или недостатъчно освобождаване на паразита); Всичко изброено става в резултат на ниското качество на оборудването, сложността на поддържането на оптимален температурен режим и времето на технологичната операция. Преувеличение е говоренето за трудоемкостта на метода. Като правило за 12 – 15 дни се удава да се обработят пчелин от 100 – 200 кошера; не е ли възможно да се отделят 2 – 3 дни от любителския пчелин с 15 – 20 семейства? Освен това, термокамерата от фазер или от оргалит е трудно да се направи с голи ръце. Сложно е в домашни условия да се направи точен терморегулатор с точност на поддържане 0,5 С. Трудно е да се подбере подходяща касета. Що се касае за фунията, то е добре да се изпълни от полистирол или друга подходяща пластмаса. Това няма да е проблем за предприятие, което има подобен профил на производство. В качеството на методика може да се използва натрупания опит, но някои неща и сега си остават спорни.
За сравнение нека да си спомним, колко вложен от пчеларя труд пропада в резултат на гибелта на семейството по време на зимуването му и за сметка на подсилването на изостаналите през пролетта и тогава термообработката на вас няма да ви се види трудоемка.

Източник: сп. „Пчеловодство” 2008/8
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

Моят начин за топлинна обработка на пчелите в банята
Божин Н.А.


Прочетох статията на В. Яранкин „Отново за термообработката” (Сп. „Пчеловодство” N2, 2010), искам да се присъединя към пропагандата на топлинния способ за лечение на пчелните семейства от вароатозата.
С пчеларство се занимавам от 1975 г. на моя пчелин кърлежа се появи през 1980 г. Това беше трудно време. От вароатозната инвазия загиваха пчелини в совхозите, колхозите и при пчеларите – любители. Четейки статиите в списанието за борбата с този паразит, стигнах до извода, че термообработката – това е най – надеждния, безвреден за пчелите и човека метод. И вече в течение на 29 години използвам само него. Термообработката я провеждам един път в годината в първата – втората декада на октомври. Оптималната температура за нейното провждане 0 – 5 С, при мрачно, облачно време.
Сега голяма част от пчеларите в града практически не провеждат борба с вароатозата. В това се убедих при поредната термообработка (2009 г.). В семействата, които останаха на стационарния пчелин, кърлежите бяха повече отколкото в тези, които ги придвижвахме на подвижно пчеларство. По – рано в града работеше зоотехник по пчеларство. През зимното време действаше секция от пчелари – любители. Работеше неголям магазин. Всичко това положително се отразяваше на развитието на отрасъла в града и района. За съжаление с развалянето на селското стопанство всичко беше ликвидирано.
Да се съберат пчелите в касетата е най – трудоемката процедура. За облегчаването и изработих дървен скелет с обвързване отгоре и отдолу. От три страни и отдолу го обших с фазер. Касетата има размер 300 х 400 х 700 мм. Нейната горна част е оборудвана с капак от фазер, в която е изрязано прозорче 160 х 120 мм.
Горната част на фунията съм я направил от покривно желязо. С огънатите краища я поставям да увисне на скелета (450 х 375 мм). Долната част на фунията леко се спуска в прозорчето на касетата. На приспособление на скелета поставям корпуса с пчелите. С помощта на прахосмукачка издухвам пчелите през фунията в касетата. След това прозорчето и го затварям с капачето. За по – доброто издухване на пчелите разширявам междините. Неголяма част от особите остава на питите, аз ги изтръсквам с помощта на перо или за втори път използвам прахосмукачката. По време на тази процедура ужилвания практически няма.
Термообработката я провеждам в банята. От предната вечер добре я затоплям. Банята е оборудвана с тухлена печка с камера. С помощта на последната поддържам температурен режим 46 – 48 С. За неговото непрекъснато контролиране на нивото на касетата закрепвам два термометъра. В банята може да се разположат две касети, като поредно могат да се изтръскват пчелите. Който няма термокамера, може да използва каквито и да са постройки с възможност за поддържането на стабилна температура.
След термообработката претеглям пчелите и подреждам гнездата за зимата. Премествам пчелите от касетата по следния начин: поставям на подвижното дъно празен корпус и изтръсквам в него пчелите. След това бързо поставям корпусите с питите. Пчелите се повдигат нагоре и заемат долните пити. Затоплящите материали поставям след два – три дни, като предварително проверявам разположението на кълбото.
Призовавам пчеларите по – смело да усвояват метода на термическата обработка. Лекарствените препарати отслабват имунитета на пчелите, затова те са подложени на различни заболявания и лошо зимуват. В крайна сметка семействата стават малко продуктивни. Купувачите на меда не знаят с какво са обработвани пчелите от пчеларите, за да ги избавят от кърлежите. Ако знаеха много от тях биха се отказали да купуват такъв мед.
Уверен съм, че рано или късно пчеларите ще преминат на термичен начин за обработване на пчелните семейства при борбата им срещу вароатозата, като най – безопасен за пчелите и за човека.

Източник: сп. „Пчеловодство” 2010/7
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

Защо термообработката на пчелите против вароатозата не е популярна?
Жаров В.Г.


Независимо от очевидните преимущества пред другите обработки на пчелите против вароатозата, обработката на пчелите с топлина не получи широко разпространение. Предубеждението против нея възникна от получените неудачите още с първите камери. Обработените през есента семейства, които вече са били обречени заради големия брой кърлежи в тях, през пролетта умирали заедно с необработените. И някои пчелари веднага си правят извода: необработените семейства загиват от вароатоза, а обработените от термообработка.
Това, че този извод си остава справедлив за някои пчелари се потвърждава с това, че несъвършенството на технологията за обработка с топлина на пчелите, а също така и на първите използвани за целта модели термокамери понякога се явяват причини за гибелта на пчелите от запарване или от сухо изгаряне. В камерите с пасивен обмен на топлината запарването обикновено става, когато се нарушава нормата на натоварването (пълненето) на касетата – 17 г пчели на квадратен дециметър от вътрешната повърхност. В стандартна касета, тази норма позволява да се разместват не повече от килограм и половина пчели. Запарване може да стане и при спазване на тази норма, ако обемът на камерата не е голям и касетата се вкарва в термокамерата през страничния люк. При това от обработка към обработка се повишава влажността и става обедняването на въздуха с кислород. Използването на потока на нагрятия въздух, особено в конструкциите в които се взема външен въздух при работата, изключва запарването. Сухото изгаряне възниква при отсъствието на екрани или разсейватели между открития източник на топлина, например електролампа и касетата.
Температурата на обработката (47 – 48 С) се представя като фактор, който предизвиква необратими изменения в организма на пчелите, вследствие на което се понижава тяхната устойчивост към инфекции и се съкращава продължителността на живота им. Действително това е така но при продължителни експозиции. При време на обработка, което не превишава 6 – 8 минути, не предизвиква отрицателни последствия. Ако, като се стреми да изключи нежелателните последствия на термообработката, ние я прекъснем след няколко минути след началото и, то освобождението на пчелите от паразитите ще бъде непълно. Направените опити да се усили падането на кърлежите при такъв орязан (скъсен) времеви режим по пътя на въвеждането в камерата на акарицидни айрозоли или някакви химически препарати на практика задраскват главните достойнства на термообработката – нейната висока ефективност и възможноста чрез нея пчеларя да не използва химикали. Механическите травми на пчелите при термообработката никак не са повече, отколкото по времето на стръскването на пчелите от питите, при вземането на питите, пренасянето им от кошер в кошер и др.
Трудоемкостта на термообработката в голяма степен е на думи. Ако пчеларят е сам без помощник за едно семейство ще загуби около час. Но това е веднъж в годината. Нито един друг метод и нито едно друго средство, освен термообработката, не освобождава семейството от необходимостта на пролетните обработки. Затова по – скоро може да се говори за намаляване на разходите на време свързани с грижите за пчелите. Като се реши задачата за да се окажат пчелите в касетата директно от корпусите може да се пуснат през камерата до 30 семейства за един ден.
До сега не е отбелязана адаптация на кърлежа към топлинната обработка, подобно на това както това се получава при химическите обработки. Остатъчната опаразитеност на семействата с кърлежи след кратковременно въздействие на топлина се определя главно от паразитите, които са избягнали обработката с топлина, като са се скрили в килийките на питите. Никакви следи след обработката с топлина нито на пчелите, нито на кошера, нито на кърлежите не остават.
Оптималният вариант на топлинна обработка дава остатъчна опаразитеност с кърлежи в пределите на 0 – 2%. Семействата с такова опаразитяване добре зимуват и инензивно се развиват през пролетта. За да не се понижава качеството на пчелите през време на активния сезон, трябва периодически да се отделя търтеевото пило от строителните рамки.
Материалните загуби за купуването на камера може рязко да се намалят, ако тя се изработи самостоятелно от пчеларя. Във всички случаи тези разходи се възвръщат с повишаването на качеството и продуктивността на семействата.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 1986/11
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

Да се върнем към термообработката на пчелите против вароатозата
В.Яранкин

Премина година след контролните термообработки на семействата. Ние ги провеждахме за да проверим въздействието на различните химически препарати върху кърлежа вароа, а така също на здравето и на жизнеспособността на самите пчели.
През 2010 г. на нашия вариант на термообработване е получен патент от Руската Федерация.
Ние представихме технологията на топлинната обработка на Международния форум на пчеларите „Медовый пир” (г. Ярославль) и „Пчеловод ИНФО” (г. Гомель). На преминалия в България Международен конгрес на Апимондия и конференция на Апиславия, посветени на получаването на екологично чиста продукция в пчеларството, делегатите на всички европейски страни проявиха огромен интерес към технологията на обработване на пчелите с топлина. Представителите на Полша, Сърбия, България помолиха да отидем при тях и да демонстрираме процеса на термообработката.
През есента на 2010 г. продължихме изследването. Благоприятните природни условия за провеждането на термообработването в южната част на Русия бяха на лице от 14 октомври. По това време практически във всички семейства беше се излюпило запечатаното пило, а температурата на обкръжаващия въздух се колебаеше в границите от 5 до 12 С.
Трябва да се каже, че в течение на активния сезон пчеларите отбелязаха значителен спад в размножаването на кърлежа в сравнение с миналата година. По време на облитането на пчелините не беше открито като масово явление появяването на пчели без криле, по – малко се наблюдаваха паразитите в търтеевото пило.
Както и в 2009 г., пчеларите проявиха равнодушие към предлаганите от нас контролни термообработвания на пчелните семейства. На обявлението разместено в магазина на районното общество на пчеларите, за това, че провеждането на тази процедура е съвършенно безплатно в удобно за пчеларя време, никой не реагира в продължение на целия септември. Малко по – късно, няколко любопитни стопани поискаха да погледат отстрани на този процес, бяха дошли при нас и такива пчелари, които бяха забелязали в пчелните семейства нещо недобро – много бързо според тях бяха започнали да отслабват.
На около десет пчелина ние обработихме по две – четири семейства. Разбира се много причини могат да повлияят на опаразитеността и силата на семействата, които „отиват” да зимуват, - от резултативността на лятното пчеларство и наличието на есенен медосбор до
немарливостта на пчеларите. Но в нашия случай след употребата практически на всички произвеждани от промишленосста акарицидни препарати паднаха от няколко единици до хиляди кърлежи. Поразява това, че във всеки пчелари семействата влизаха в зимата отслабнали, с маса от 0,6 до 1 кг, много рядко се падаха семейства с маса 1,5 кг. Опаразитеността след използването на различните химически препарати се колебаеше от 0,03 до 6%, а понякога и до 11%. Напомням, на пчеларите, че кърлежа и пчелите се отнасят към отряда на членестоногите. По такъв начин, използвайки акарицидни препарати, неизбежно нанасяме вреда на труженичките на кошера. А стопаните на пчелините обработват семействата с различни лекарства по 4-6 пъти, като редуват препаратите.
През есента на 2009 г. обработихме пчелин от 40 семейства в термокамера. В течение на активния сезон на 2010 г. на този пчелин преднамерено не се провеждаха противовароатозни мероприятия. През есента обработихме всички семейства в термокамерата. При това кърлежи падаха достатъчно много, по 400 – 600 бройки. Независимо от наличието на паразита, пчелите, които, не са подлагани на въздействието на химически препарати, радваха със своята сила. Теглото на семействата се колебаеше в границата 2 – 3 кг, а едно рекордьорко достигна 3,5 кг! Опаразитеността до термическата обработка се колебаеше от 1,5 до 2,3%. Няма никакви съмнения за това, че обработените семейства, като се освобождаваха от кърлежите си в термокамерата, спокойно ще доживеят до пролетта. В средата на май, то ест към началото на цъфтенето на бялата акация, те ще наберат сила в четири корпуса и ще ни зарадват с добра медова продуктивност. В течение на 2010 г., благоприятна по климатични условия за юга на Украйна, от семействата обработени с топлина през 2009 г., е получено средно по 83 кг мед и една отводка от пчели. Контролният кошер показваше на везните 156 кг.
Безусловно, в течение на летния сезон няма да попречи да се проведат профилактични мероприятия, нацелени на борба с кърлежа вароа. Още повече по време на подвижното пчеларство по съседство се разполагаха неблагополучни по епизоотология пчелини.
Като експеримент пробвахме предлагания и широко рекламиран метод сублимация на бипина с керосин. Отношението към тази процедура у нас беше негативно, тъй като подобни мероприятия ние опитвахме да прилагахме още през 1990 – те години. Проведеният опит не даде положителни резултати. Освен това, при обработката пчеларя, така също както и пчелата, вдишва парите на химическите вещества, като подлага своето здраве на риск. Полагаме, че бипинът – препарат с контактно действие, и да се сублимира него като пара или дим е безсмислено. При нас във всеки случай, нищо не се получи. На поставеното под кълбото подвижно дъно паднаха 4 – 5 кърлежа. А след три дни при контролната обработка на тези същите семейства в термокамерата се намериха по 150 – 300 кърлежа.
В хода на диалог с пчеларите се изясни, че много от тях не си изваждат лентичките по 3 – 4 месеца, а някои ги оставят до пролетта. Между такива стопани се намери и един изобретател, който използваните лентички с апистан след това една седмица ги топеше в разреден разтвор на бипин и ги разполагаше в кошера за цял сезон. През ноември теглото на семействата му съставляваше 600 г. С това се обясняват отказите на пчеларите от контролна обработка на семействата в термокамерата. Те не искат да допускат външни лица на пчелина, защото ги е срам да си показват стопанството. От една страна, откритите в семейството 20 – 50, даже 100 паразити – не са толкова много. Но, ако се отчете, че през пролетта те ще започнат да се размножават по – бързо от пчелите, а след няколко поколения те ще наброяват вече хиляди, то по – добре е да се избави съвсем пчеларя от тях.
Провеждайки термическа обработка, можем да определим състоянието на семействата на пчелина и да прогнозираме резултатите от зимуването. След събирането на пчелите в касетата определяме тяхното тегло (рис. 1).

Това може да се направи с обикновена теглилка. Претеглянето – най – точното определяне на силата на семейството. Разделяйки полученото число на 300, разбираме, колко междини пчели трябва да влязат в зимата. Например, ако теглото на семейството 2100 г, то то ще зимува със сила от седем междини (2100:300=7). По такъв начин гнездото е необходимо да се сформира на 8 пити. Като правило, когато на пчеларите задават въпроса за силата на семействата на пчелина, те назовават някакви абстрактни цифри, които са далече от реалните показатели. По хода на запитванията така също изяснихме, че определяне на степента на опаразитеност никой не прави.
Производителите на лекарствените препарати изказват възражения против топлинната обработка на семействата. Те още отдавна утвърждават, че при вземането на пчелите и поставянето им в касетата, кърлежът попада в килийките на питите и като следствие, остава в семейството един. Термическата обработка на пчелите в касетите довежда до заразяване на всички семейства на пчелина; а хитиновото покритие на пчелите при 48 С получава необратими изменения в структурата, и в условията на студената зима на Централния регион, цялата патогенна микрофлора прониква непосредствено в жизнено важните органи на пчелата, като я убива.
Отговаряйки на възразяването, отбелязваме, че кърлежът в периодът на есенната термообработка се крие дълбоко под сегментите на тялото на пчелата и в килийка от питата не може да попадне. Той пада 6-7 минути след загряването. Затова той не може да остане в килийките при стръскване на пчелите в касетата. За да не се заразят своите пчели след използването на касетите на предния пчелин, може да се обработят с огън от бензинова лампа например. Това е напълно допустимо, защото те са метални. Или да се направи всеки свои касети. И още по – добре да има свое оборудване за термообработка.
По повод на студената зима може да се попита пчеларя Н.Божин. Десетки години той си обработва пчелите с топлина и неговите пчелни семейства отлично се развиват и зимуват в условията на Северен Урал!
Още веднъж ще цитирам забележителното изказване на А.И.Борисов от статията в сп. „Пчеловодство” (N8, 2008): “Ползата от нея (термообработката) е такава, че даже и при отсъствието на вароатозата, аз не бих се отказал от нейната употреба!”.
През зимата на 2009 г. потърсих Альберт Иванович Борисов, пътувах до него, и ние сравнявахме нашите принципи на лечение на пчелите. На него му е по – лесно, защото пчелина е стационарен. Немарливи пчелари в околността няма. Термообработката А.И.Борисов провежда сам, без помощника, без да бърза (в ден 7-8 семейства). В условията на южното Подмосковие от началото на октомври до 4 ноември обработва 120 семейства на пчелина. Практически във всичко нашите концепции, конструкцията на оборудването и методите съвпадаха.

Източник: Сп.”Пчеловодство” 2011/2
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен

 

Нюанси на термообработката
В.Г.Жаров


По време на термообработката под действието на висока температура (46 – 48 С) кърлежът напуска пчелата. Същесвуват няколко причини за отделяне на паразита от пчелата: обезводняване на организма на кърлежа, и като следствие, прекратяване на работата на неговите прилепващи смукалца, прегряване, затруднено дишане.
Термообработката не само освобождава пчелите от кърлежите, но и потиска възбудителите на болестта, които се намират както върху труженичките в кошера, така и върху паразитите. Освен това, топлинната обработка е безопасна за пчелните продукти. През 1970 – 1980 – те гг., широко разпространение получиха термокамерите с цилиндрични касети. Те служиха дълго време в най – тежкият период, когато кърлежа току що се беше появил на пчелините, но при всички достойнства те имаха и недостатъци: голямо време за обработка и непълно освобождаване на пчелите от паразитите.
За да противостоят на високата температура пчелите изразходват жизнени ресурси. Затова, колкото по – малко време се намират в камерата, толкова по – добре. Пчелната купчина, която се образува в цилиндричната касета след нейното натоварване, във вътрешната и, а така също и от външната и страна имат различна температура и влажност. Вследствие на това се извършва нееднородно отделяне на кърлежите от пчелите, в резултат на това се увеличава времето за обработка, Освен това определена маса кърлежи механично остава в купчината пчели. Стръскването на пчелите създава ново струпване. Това явление се наблюдава при въртенето на касетата около своята ос.
Образуването на нови струпвания на пчели след тяхната ликвидация, тръскане, или въртене се способства от обдуването на касетата от вентилатора. Тружениците на кошера се стараят да не са на пътя на горещия въздух, изместват се по посока на неговото направление и отново образуват купчина. Струпването на възбудени пчели в затворения обем при повишена температура е опасно поради запарването, особено, ако не се спазва нормата за натоварване на касетата. Може да се презастрахова работещия, като въвежда в конструкцията външния въздух. Но тази мярка дава голяма разлика от температурата по обема на камерата, и там, където тя е по – ниска, се образува струпване на пчели, в които кърлежите си остават на пчелите. Освен това, става възможно повторното прикрепване на кърлежите, които са се отделили от пчелите, които се намират в горната част на касетата, и кърлежите, паднали на пчели, разположени в нейните долни части. Силното осветление вътре в камерата (прозорци, лампички) карат кърлежа да се крие по – навътре в съчлененията на пчелата, то ест това работи в посока понижаване на ефективността на термообработката. Освен това, лампите с нагряваща ги жичка могат да станат причина за изгаряния по пчелите.
По силата на назованите причини прекратяването на паданията на кърлежите по времето на термообработката не винаги означава освобождаване на пчелите от паразита. Даже при пределното (20 мин), относително безвредно престояване на пчелите в цилиндричната касета, част от кърлежите остават на тялото, а количеството на кърлежите след обработка достига до 3 – 4% (в зависимост от броя на пчелите в касетата). Това може да се докаже, като се вземат за проверка пчели, върнати в гнездото след термообработване (Сп. „Пчеловодство” 1980/10). Предположението, че експозиция с продължителност 20 мин при температура 47 – 48 С пчелите пренасят без ущърб, а кърлежите загиват, на практика не е потвърдено: еднодневните особи и труженици на кошера, силно отслабени от въздействието на паразитите, а така също търтеите такъв режим не понасят, и кърлежите загиват далече не всички. Освобождаването на пчелите от паразита трябва да бъде пълно, тъй като камерата е твърде скъпо удоволствие, само за да се повози кърлежа и след това да се върне в гнездото, макар и в силно оредяло количество.
Накрая се получава, че касетата – цилиндър не може да обезпечи пълното освобождаване на пчелите от кърлежите, съществува заплаха от запарване или изгаряне на пчелите, а голямото време за обработване съкращава продължителността на живота на пчелните труженички. Това довежда до извода, че за достигане на 100%-на ефективност на топлинната обработка с кратка експозиция, която не превишава 10 мин, необходимо е да има налична еднаква температура по целия обем, в която се намира касетата. При това трябва да бъдат спазени равномерното разпределение на температурите в касетата, разполагането на пчелите в един слой и отделянето на оцелелите кърлежи без да става контакт между тях и другите труженички на кошера.
Задачата се решава с продухването с горещ въздух на цилиндричната касета и отвътре, например чрез многочислениете отвори в стените на тръбата, която се явява нейна ос. Обаче това е достатъчно сложно технически да се изпълни, по – просто е да с е модернизира касетата: да се увеличи нейния диаметър до 60 – 70 см, да се намали височината до 9 – 10 см и да се осъществи продухване чрез касетата по направление, с насочен, равномерно нагрят поток от въздух.


Компоновката на термокамерата с плоска касета е изобразена на рисунката. След натоварването на камерата с касета с пчели, четирите проводникови нагреватели с обща мощност около 3 кВт за 30 с повишават температурата до 47 С. Тях ги обдухват четири вентилатора. Температурата вътре в камерата се поддържа от терморегулатор и се контролира визуално с помощта на електронен термометър Термокамерата може съществено да се упрости и да се направи по – компактна, като се заменят четирите вентилатора с един крилчат с диаметър 35-40 см. Касетата по времето на обработването е неподвижна, тя не трябва да се тръска или да се върти. Това позволява да се понижат раходите на труд и да се упрости конструкцията. Преди поставянето на касетата в камерата, нея я стръскват, за да разсипат пчелите по дното и в един слой. Падането на кърлежите започва от първата минута и завършва след 3 – 4 минути. За надежност към това време е нужно да се добавят още няколко минути. Попадайки в камерата в равномерния въздушен поток всички пчели се оказват в еднакви условия. Оцелелите кърлежи се отнасят от въздушния поток извън пределите на касетата и не попадат на другите пчели. При спазването на нормите на натоварване (за касета с диаметър 72 см не повече от 1250 г пчели) времето за обработване от количеството пчели в касетата не зависи.
Нагревателите са изолирани от касетата, и поразяването на пчелите непосредствено с топлинно излъчване е невъзможно. Нито прозорци, нито лампи с нагреваема жичка няма. Разполагането на пчелите в тънък слой, обдухването с въздух и големия обем на камерата изключват запарването. При това отпада необходимостта от постъпване на въздух отвън, тъй като нарастването на влажността при кратка експозиция не успява да се отрази на пчелите и резултатите на обработката, а наличния в този обем кислород е достатъчен за дишането на пчелите. Съществува мнение, че проводниковите нагреватели активно изразходват кислород. Обаче това се извършва при тяхното загряване до няколко стотин градуса, нещо, което не се наблюдава в камерата. Натрупването на пчели в касетата не се образува поради краткото време за обработка и равномерно нагретия поток с въздух. Отделни особи кърлежи се намират само в едно семейство на десет обработени. По такъв начин ефективността на обработката се повишава до 100%. Поради по – кратката експозиция, организмът на пчелите практически не изпитва отрицателни последствия. След връщането на пчелите от термокамерата с плоска касета, тружениците на кошера не лежат на питите като слабо жужащ пласт, като при изсипване от камерата с цилиндрична касета, а са активни, някои атакуват пчеларя.
Поради сложността на оборудването и трудоемкостта на събирането на пчелите в касетата има опити да се обработват пчелите направо на питите, като се вдухва горещ въздух непосредствено в кошера. Опитът е малко ефективен, тъй като кърлежите не напускат „стопанките си” и се намират между сегментите си на телата на пчелите, които се притискат до хладните пити. Отделилите се паразити се скриват в килийките или се намират в масата пчели и при свършване на обработването отново се закрепват към труженичките на кошера. Освен това при дадения начин на обработка е възможно запарване. За това способстват високата температура, струпаността на особите в ограничен обем, възбуждането на пчелите и затвореното гнездо. Характерно е, че авторите на подобни предложения обикновено не придават значение на наличието на кърлежи до и след обработката. Но се проследяват косвени признания в невисоката ефективност: уговорки за необходимостта от допълнителна обработка с някакъв лекарствен препарат или въвеждането в гнездото на противо вароатозно средство. При това се получава химическа обработка при висока температура.
Термокамерата позволява на пчеларя напълно да се откаже от употребата на химически препарати и да се ограничи с една обработка през есента в период в който няма пило. Освободени от употребата на лекарствени препарати и от постоянното присъствие на голямо количество кърлежи, семействата се обновяват със здрави и активни пчели.
Независимо от редовното появяване на нови противо вароатозни препарати, да се избави пчелина от кърлежите не може, защото те се адаптират към прилаганите средства. В семействата се натрупват паразити, възникват слитания (излитане на пчелите без да се завърнат обратно – допълн. при превода), пчелите загиват по време на зимуването. Не може да се изключи сценария, когато кърлежите въобще ще престанат да реагират на употребяваните лекарства, и тогава волю – неволю ще се наложи да си спомним за почти забравения начин на лечение – обработването с топлина.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2011/9
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен


 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by