Дата на обновяване:26.02.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 



Дефицитът на белтъчини в организма на пчелите – основна причина за тяхната гибел
Сотников А.Н.

В последните години масовата гибел на пчелите предизвиква загриженост в редица страни на света. Болестта се съпровождаше с изчезването на пчелите при наличието на пило и храна в семействата; напуснатите от пчелите кошери в продължение на 1 – 2 седмици не се подлагаха на нападение от пчели – крадци, восъчен молец и други вредители. Това поражение беше наречено колапс на пчелните семейства (КПС). Случаите на изчезване на пчели от кошерите продължаваха през 2007 г. и обхванаха територия от 35 щата на САЩ. Икономическият ущърб от КПС състави 8-12 млн долара (Nature October 28, 2007). Голямата гибел на пчелни семейства през тези години е отбелязана и в две провинции на Канада, Гватемала, Салвадор, редица райони на Бразилия, в девет страни на Европа, Израел, в северен Иран (А. Пономарев, 2007).
За причините за гибелта на пчелите бяха изказани различни предположения, широко бяха предприети научни изследвания, в резултат на които на територията на САЩ за първи път са намерени малко изучени патогени на пчели от други райони на света: Nosema ceranae и израелският вирус на острия паралич.
Обаче по мнението на болшинството специалисти, тези заболявания, които изискват по – задълбочено изучаване, не може да се смятат за основна причина за КПС (А.Понамарев, 2007).
Аналогична картина на гибелта на пчелните семейства е отбелязана на пчелините на бившия СССР през 1970 – те години, причина за която се смятаха поразените от кърлежа вароа пчели. След използването на високоефективни препарати, ситуацията забележимо се измени, обаче гибелта на семействата от вароатозата от отделните собственици се отбелязва и досега.
При обслужване на поразени от кърлежа вароа пчелни семейства е необходимо ясно да се представя патогенезата на заболяването. Тя се състои от отслабването на семейството, вследствие на раждане на отслабнало потомство, което не е в състояние да осигури нормално денонощно функциониране на гнездото; механично претоварване на тялото на пчелата с кърлежи, понижаване на нейната способност за полет; загуба на устойчивостта на пчелите към заразяване с възбудители с различна природа и съпротивление към други фактори на обкръжаващата среда (О.Ф. Гробов, 1977).
Теглото на поразените личинки на пчели на 6 денонощия и такива на 7 денонощия на търтеи са съответно с 3 и 7 мг по – малко от теглото на личинките на същата възраст без кърлежи. Съдържанието на общите белтъчини на хемолимфата на болните пчели се понижава в 1,6 – 2,3 пъти (с 39,2 – 57,1%), а количеството на остатъчния азот нараства в 3,2 – 3,5 пъти (с 225,6 – 250,5%) в сравнение с непоразените насекоми (Т.Ф.Домацкая, 1982; и др.). Нарушава се механизма на биосинтеза на редица белтъчини (Глински, Ярош, 1984, 1985). Намалява се количеството на лизоцима, белтъчините, които са отговорни за състоянието на устойчивостта на пчелите към инфекциозни агенти (Глински, Ярош, 1988).
Поразените пчели, излизащи от килийките са със значително по – малки размери. Загубите в тегло съставляват от 6,3 до 25%. Така, при поразяване от един кърлеж то се понижава с 6,5%, при два – с 10,6%; при три – с 11% – 14,5%; при седем – осем – с 23,9% – 25,4% (De Jong et al., 1982).
Дефицитът на белтъчини в организмите на болните пчели влияе на развитието на жизнено важни органи на пчелите. Хипофаренгиалните жлези, които са отговорни за инвертирането на тръстиковата захар и изработването на компонентите на маточното млечице, а следователно, за отглеждането на пилото в семейството, при поразяване на възрастната пчела се намаляват с 14,6%, на стадия на кукличката – с 13,5% – 31,5% (Т.Ф.Домацкая, 1982; Schneider et al., 1987). Мастното тяло - е депо на питателни вещества в организма на пчелата се намалява в поразените насекоми с 1,2 – 2,2 пъти (Т.Ф. Домацкая, 1982). Продукцията на спермата при поразяването на търтея с три кърлежа се съкращава с 50% (Pechaker, 1987).
По такъв начин, кърлежът вароа, хранейки се с хемолимфата на пчелата, довежда до дефицит на белтъчини в организма на пчелите, при това се съкращава продължителността на живота им.
По данни на А.В.Садова (1976, 1978), при поразяване през пролетта и есента на една пчела на възраст до 12 денонощия от три кърлежа – продължителността на животът и се съкращава два пъти; при хранене на същия брой кърлежи от пчели на 13 – 20 денонощия, пчелите живели през пролетта са 1,4 пъти, през лятото 1,6 пъти и през есента 1,8 пъти по – малко, отколкото здравите насекоми.
Паразитирането на кърлежите в пилото довежда до появяването на уродливи пчели и кърлежи. При поразеност от кърлежи по – малко от 1% пчели, дефекти не са забелязани; при 5% - намират 0,8% особи; при 20% - 2,2%; при 30% - 10,3% уродливи насекоми (Гапонова, мельник, 1977). Уродливите пчели с деформирани крила напускат кошера при първото облитане и обратно не се връщат. Броят на пчелите в семейството забележимо се понижава, а възрастният състав застарява.
По такъв начин при вароатозата се намалява не само качеството на пчелите, но и техният брой и възрастен състав. Те излитат от кошера и загиват далече от кошера. Оставените хранителни запаси по – късно се поразяват от молеца или се разграбват от пчелите, и осите. При ниска температура пчелите загиват и остават в кошера. Точно такива са признаците описани и при КПС.
В Русия за борба с вароатозата на пчелите, широко се използват акарициди, които притежават висока ефективност (до 99%). Всички акарициди действат на кърлежите, които се намират на пчелата. Ако в семейството по време на обработката се намира запечатано пило, то тяхната ефективност забележимо се снижава. Като правило, през късна есен в пчелните семейства с вароатоза има пило, значителна част от майките не прекратяват снасянето на яйца по време на зимата. Това е защитно – приспособителна реакция на пчелите на болестта. Качеството на такива семейства е ниско: Те често не доживяват до пролетта и в тях остава запечатано пило, загинали пчели, семействата излизат от зимата много отслабнали.
В нормални условия за развитието на една пчела от личинката до имагото е необходим 25 – 27 мг протеин, или 4-6 г азот (Альфонсус, 1933; Хайдак, 1949). Белтъчини за личинките пчелите доставят от храната, която употребяват. При отсъствието на белтъчинна храна в семейството, те използват запасите на своя организъм. В този случчай количеството на азота за отглеждането на една пчела съставлява 3,1 мг (Хайдак, 1935, Борен, 1961). Храненето на личинките за сметка на запасите на тялото довежда до загубването на способността на пчелите в последствие да отглеждат пилото.
По такъв начин, при дефицита на белтъчини се отглеждат малко пчели и това става в непродължително време, ограничава се развитието на семейството; пилото се отглежда за сметка на изразходването на запасите от белтъчини от телата на пчелите – кърмачки, което довежда до намаляването на теглото на тялото и количеството на азота в техния организъм с 19%, значително се съкращава и тяхния живот (Хайдак, 1937, 1954).
Такова явление се наблюдава през пролетта до появяването на пресен прашец в семействата, при отсъствието на запаси от перга в гнездото. Раждат се пчели с деформирани крила или без крила. Зимуващите пчели бързо отмират, а младите често не успяват да се появят. Семейството загива.
В последните години във връзка със затоплянето на климата остро се усеща недостига на белтъчна храна в пчелните семейства. В сушавото време те не могат да съберат достатъчно количество храна. В семействата се спира развитието. Опитите да се стимулира снасянето на яйца от майката по пътя на подхранването с въглехидратна храна не дават желаните резултати. Пчелите прекратяват грижите си за отглеждането на пило в края на юли – началото на август. В такива семейства пчелите са недостатъчно подготвени за дълъг живот в продължение на 7-8 месеца и често загиват през периода декември – януари.
По такъв начин, дефицитът на белтъчна храна в пчелните семейства е свързан и със затоплянето на климата. Отчитайки, че семействата са заразени с кърлежа вароа, който също довежда до дефицит на белтъчини в организма на пчелите, то недостатъка на белтъчини следва да се смята за основна причина за гибелта на семействата.
В силно заразеното пчелно семейство в което се наблюдава дефицит на белтъчини, даже премахването на кърлежите вароа не позволява да се запази по време на зимуването семейството, тъй като пчелите след отделянето от тях на кърлежите са непълноценни.
В семействата след обработването есента често се появява пило, което при наличието в семейството на запаси от перга и положителна температура през есента пчелите са способни да отглеждат (хранят) пилото, но такова семейство към пролетта ще бъде слабо.
Храненето със захарен сироп на пчелите за попълването на зимните запаси също довежда до износването на пчелите и дефицит на белтъчини в организма им, което завършва с гибелта на семейството през зимата.
Следва да се има пред вид, че състоянието на организма на младата пчела може да се подобри.
Натрупването на белтъчините става за сметка на създаването на запаси от белтъчини в мастното тяло, а така също вследствие на глътачните или восъчните жлези. По данни на Хайдак (1934), под влиянието на потреблението на прашец в течение на 5 дни, съдържанието на азот се увеличава с 93% в главата, със 76% в тялото и с 37% в гърдите.
След потреблението от младите пчели на белтъчна храна, техните глътачни жлези се развиват до нормални размери (Соудек, 1927).
По такъв начин, само младите пчели и при наличието в семейството на перга или прашец могат да подобрят своето „здраве”. След провеждането на акарицидна обработка при наличие на белтъчна храна в семейството, пчелите сами подобряват състоянието на своите организми.
Ако в семейството има налични стари пчели, които са участвали при събирането и преработването на нектара или при преработването на захарния сироп, а в семейството отсъства пило, то подхранването на такива пчели с белтъчна храна няма да продължи техния живот.
Подхранването със захарен сироп при попълването на зимните хранителни запаси следва да се започне веднага след последното центрофугиране на меда при наличието на 4-5 пити с пило, перга и топло време. Само при отглеждане на пилото, потреблението на белтъчната храна поддържа глътачните жлези на пчелите – кърмачки в състояние на пълна активност за производството на маточно млечице в течение на 75 – 83 дни (Хайдак, 1963; Московлевич, 1938). От нивото на потребление на белтъчини зависи събирането на нектар, а от пчелите – приемащи – секретиране на високоефективна инвертаза.
В случай на белтъчно прехранване, мастното тяло на пчелите резервира излишъци от аминокисилини. Най – голям разход на белтъчини се наблюдава при производството на млечице за изхранването на личинки. В пчелите – кърмачки, мастното тяло остава неразвито, а продължителността на живота се съкращава пропорционално на белтъчния дефицит. Младите пчели, потребляващи белтъчна храна, който не хранят пилото и не участват в преработването на захарта или на нектара, са способни за запасяват хранителни вещества в мастното си тяло. Така става с пчелите, които се подготвят за рояване,
Пчеларят трябва постоянно да наблюдава за времето, за приноса на прашец в кошера, да използва само високоефективни акарицидни препарати, като знае, че кърлежът вароа, който се храни с хемолимфата на пчелната личинка, довежда до дефицит на белтъчини в нейния организъм. Съкращаването на площта на пилото в семействата по времето на главния медосбор довежда до увеличаването на концентрацията на кърлежи в пилото, което нанася голяма вреда в семейството, независимо от наличието на перга в гнездата на тези семейства. Тук става дума за силна и средна степен на поразеност на пчелните семейства с вароатоза. Пчелите рационално хранят личинките, поставяйки по 25 – 27 мг протеин, което е достатъчно за развитието на младата пчела. Но в този период към личинката се прикрепва самката на кърлежа вароа, а понякога и две и повече, ражда се потомство кърлежи, които също така се хранят за сметка на личинките, кукличките на пчелите, и безусловно, младата пчела след това не се ражда пълноценна. Пчеларят събира голямо количество мед, а пчелното семейство силно отслабва и до пролетта не доживява.
При вароатозата е недостатъчно само да се използват акарицидни препарати. Необходимо е да се използват специална технология за грижите и отглеждането на пчелните семейства, основани на инстинктите на тези насекоми. Тя преследва понижаване на броя на паразитите и тяхното влияние на качеството на членовете на пчелното семейство. Всичко това позволява да се преодолее дефицита на белтъчини в организма на насекомите.
Такава технология за полагане на грижи и отглеждане на пчелни семейства е разработена от нас и всяка година се прилага на крупни пчелини от Московска област в продължение на 20 години. На пчеларите се удава да получат стабилни медосбори, да запазят пчелните си семействата независимо от климатичните условия. Акарицидни препарати на тези пчелини се използват еднократно през есента. За обучение на пчелари с тези методи е достатъчен и един сезон.
Следва да се обърне внимание на организацията и провеждането на лечебните обработки. В днешно време акарицидните обработки пчеларите ги провеждат без контрол от ветеринарни специалисти. Резултатът от такива обработки в много случаи не е най - добър. Даже в един населен пункт стопаните обработват пчелините си с различни по ефективност препарати, не едновременно или с голямо прекъсване в сроковете на обработката. При топло, есенно време пчелите от различните пчелини посещават съседите си и по този начин способстват за обмен на акари. Затова е важно да се провежда акарицидна обработка организирано от пчелароте при отсъствие на пило в пчелното семейство, като се следи за ефективността на обработката.
Нашите изисквания от последните години са насочени към разработването на евтин, удобен в използване белтъчен препарат, който е способен да изпълни дефицита на белтъчини в организма на пчелите и да повиши тяхната устойчивост към инфекциозни заболявания и отравяне с пестициди. Вече имаме положителни резултати.

Източник: сп. „Пчеловодство” 2008/9
Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, Плевен


 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by