Дата на обновяване:18.12.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


Има ли в кошера чрезмерна вентилация, която е в повече за него
В.Г. Жаров


Тъй като интензивността на въздухообмена (вентилацията) на кошера се определя от разликата от температурите вън и вътре, то отговорът на поставения въпрос на пръв поглед е очевиден. При температура на повърхността на кълбото 8 С и при минус 10 С на открито, вентилацията ще бъде два пъти по – интензивна, отколкото при тази същата температура на кълбото и при минус 5 С на открито, т.е. колкото по – студено става на открито, толкова с по – голяма скорост ще се проветрява гнездото, и в някакъв момент вентилацията ще стане чрезмерна.

Обаче такъв подход е твърде праволинеeн. 8 С на повърхността на кълбото не означава, че и в кошера температурата ще бъде такава. За целта е нужно и на

открито да бъде примерно толкова. При по – ниски температури на открито, температурата в кошера ще бъде по – ниска от 8 С, тъй като мощността на кълбото не е голяма. За да се увеличава вентилацията правопропорционално на понижението на външната температура и да стане чрезмерна, температурата в кошера трябва да бъде постоянна, а тя също пада. Все пак с понижаването на температурата първоначално расте въздухообмена на кошера, макар и не в пряка зависимост от външната температура. Но по – нататък ...
След преминаването на температурата от положителни към отрицателни стойности, интензивността на вентилацията започва да расте, тъй като се увеличава разликата между температурите в кошера и на открито. Някъде в промеждутъка между минус 10 и минус 15 С (на открито), кълбото все още влияе на температурата в гнездото, тя е по – висока от външната (плътността на въздуха в кошера е по – ниска от тази на открито), вентилацията върши своята работа, като заменя въздуха няколко пъти в денонощието. Още повече, колкото по – добре е затоплено гнездото, толкова е по – забележима разликата в температурите, толкова по – пълно вентилацията решава своята задача – да доставя на пчелите кислород и да отделя парите на водата и въглеродният двуокис. Обаче по – нататъшното понижаване на външната температура се съпровожда със забавяне на интензивността на въздухообмена, тъй като се намалява разликата в температурите, която е следствие от намаляването на температурата в кошера.
При минус 25 ... минус 30 С и по ниско, температурата в кошера започва да се приближава към тази на открито, ролята на затоплянето на кошера се намалява, интензивността на вентилацията продължава да пада, въздухообмена на кълбото все повече се затваря във вътрешно кошерния обем. Когато на открито е минус 35 С, в кошера е примерно толкова, има ли затопляне или няма – е безразлично, плътността на въздуха на открито и вътре в кошера става еднаква, и вследствие на това се извършва циркулация само между кълбото и неговия обем. Отделяната от пчелите влага не се отнася от въздуха, а започва да кондензира в гнездото отначало на стените, а след това и на питите. При по – нататъшното понижаване на температурата, този процес протича вече в непосредствена близост до кълбото, и около него се образува заледяване от замръзнала корица лед. Въздухообменът се оказва ограничен от него, намалява се cъдържанието на кислород, увеличава се съдържанието на СО2, храната става недостъпна, кълбото, което няма възможност да компенсира загубите на топлина, загива. Уралските бортници (пчелари, които отглеждат пчели в изкуствени хралупи тип „борти” – допълн. при превода) за този случай употребяват даже специален термин „ледът натиска пчелата”. Трябва да се уговорим, че описаният сценарий – това не е следствие от кратковременно захлаждане за един – два дни, а резултат от действието на продължителни силни студове.
Теоретически вентилацията на кошера може да се прекрати и при положителна външна температура, когато тя се изравни с тази, която е вътре в кошера, което става при затоплянето на времето. Плътността на въздуха в кошера и на открито става еднаква, въздухообменът се прекратява. Независимо от това нито кислороден глад, нито натрупване на влага не настъпва, тъй като кълбото става рехаво (не плътно) и пчелите започват активно да вентилират. През това време за въздухообмена способства още и вятъра, който нерядко съпровожда затоплянето (вж рисунката), затова на графиката големината на интензивността на вентилацията при температура 8 С не е равна на нула, а представлява определена величина.
Тъй като причината за въздухообмена на кошера през зимата – това е топлината, произвеждана от кълбото, а неговата мощност не е голяма, вентилацията има сложна зависимост от външната температура. В началния период на намаляване на външната температура, в примерния диапазон от минус 8 до минус 15 С (-18 С), интензивността на вентилацията нараства, но не в пропорционална зависимост от температурата. По – нататъшното намаляване на външната температура довежда до съкращаване на въздухообмена, до неговото прекратяване. Ясно, че за никаква чрезмерна вентилация не се налага да се говори.
Естествената вентилация на кошера или я има, или е недостатъчна, или я няма съвсем.
Обаче вентилацията все пак може да стане и чрезмерна, но само под въздействие на външни причини. Чрезмерността означава, че през гнездото преминава много повече въздух, отколкото е нужен за снабдяването на пчелите с кислород и отделянето на газообраните продукти на обмена. Нейно следствие – това е повишението и безполезната загуба на топлина, която се произвежда от кълбото, което довежда до преразход на храна, износване на пчели, препълване на дебелото черво и даже до гибелта на семействата.
Чрезмерната вентилация на семействата е възможна в следните случаи: духане на вятъра във входните отвори, когато въздухът в гнездото може да се сменя няколко пъти в продължение на един час (в кошера, който е защитен от вятър, не се случва течение, даже при два долни входни отвора в предната и задната стени); при електроподгряване в гнездото; зимуване в помещение с положителна температура и с входове, изнесени навън.
От вятър да се защитят не е сложно, сложно е с нагряването. Електрическият нагревател изсушава въздуха, пчелите страдат от жажда, от което се възбуждат и увеличават консумацията на храна. Поставили са някои пчелари нагревател с цел да намалят разходите на мед, а са получили резултат обратен на очаквания. Предназначението на нагревателя е да повиши температурата в гнездото. Съответно нараства и разликата в плътността на въздуха на открито (вън) и вътре в кошера, топлообменът става по – интензивен, той и отнася топлината. Разбира се нещо остава и за пчелите, но съществената част се изразходва за „отоплението” на въздуха около кошерите.
Електронагряването, според мен е способно да решава само единични, частни задачи – например, през пролетта да спаси майката с малко пчели, които са останали от лошо презимувало семейство. Кардиналният проблем за зимуването на семейството, нагревателят не решава, независимо от разнообразните схеми на терморегулиране, вентилаторите, ваните с вода и т.н. Електроподгряването, това е твърде груба намеса в живота на пчелното семейство, вредата от него е повече отколкото ползата.
Да се повишава температурата трябва не вътре в кошера, а около него, като пчелите се поставят в помещение с терморегулатор (най – добрия вариант), всеки кошер да се затваря в кожух, да се засипва в слой сняг 50 – 100 см, или в най – лошия случай кошерите да се занасят някъде под навес, където главното е да няма вятър. В помещението и под снега, температурата около кошерите се държи в границите, когато кълбото влияе на температурата в гнездото, то ест има смисъл от ефекта на затоплянето, налице е разлика в температурите навън и вътре в кошера, естествената вентилация е достатъчна и зимуването преминава без напрежение.
Когато пчелите зимуват в помещение с температура над нулата, а входовете са изведени на открито, то се извършва интензивен въздухообмен (вентилация), нерядко снижаващ влажността в гнездото толкова, че възниква необходимост да се дава на пчелите вода. Входовете на кошерите не трябва да излизат вън от помещенето. По тази причина при зимуване под сняг или в кожуси, кошерите не трябва да се оборудват с различни коридори, за връзка с външния въздух, по – добре е те да се оставят засипани със сняг с уговорката, че предварително са защитени с наклонени дъски.

Количеството на влизащия в кошера въздух се определя не от площта на входните отвори, а от разликата на плътността на въздуха вън и вътре. От големината на входния отвор зависи само скоростта на движението на въздуха в самия входен отвор. При наличие на заградител от вятъра, долният вход може да се остави за зимата отворен напълно. Минималната му площ, когато вентилацията още се справя със своята задача, по различни данни, се определя от съотношението 0,5 – 1 кв. см на междина с пчели. Сечението на горния входен отвор, ако такъв се използва заедно с долния, може да се направи примерно в 1,5 пъти по – малко.

Стойностите на температурите приведени в статията не са резултат на строг експеримент, те могат да се различават от реалните в една или друга страна в зависимост от силата на семейството, типът на кошера, характерът на затоплянето и т.н. В статията е направен опит да се даде качествена оценка, как се изменя вентилацията на кошера с изменението на външната температура.

На приложената графика стойностите на интензивността на вентилацията между минималната стойност при 8 С и максимална при минус 18 С – е област на достатъчен въздухообмен, когато семейството без особени усилия е способна да компенсира топлинните загуби, като не излиза от нормите за изразходване на храна. В районите с продължителни застудявания (под минус 20 С) вентилацията се влошава, увеличават се топлинните загуби, нарастват над нормата разходите за храна, износват се пчелите и т.н. Зимуването на открито без допълнителна топлинна защита на кошерите е рисковано.

Към казаното трябва да се добави, че всички схеми на вентилация по принцип са еднакви: в която и да е от тях външният въздух, като попадне в кошера, преминава през кълбото и излиза навън. Те се различават само по пътищата на постъпване на въздуха в кошера и излизането му. Неговото количество във всички схеми е примерно еднакво, и се определя не от разположението на входните отвори и от тяхната площ, а от мощността на кълбото и от външната температура. Топлинните загуби за сметка на конвекцията във всички случаи са примерно равни, затова на практика напълно удовлетворителни резултати се получават и при зимуване с един долен входен отвор, с един горен, с отворен горен и долен вход и т.н.


Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, Плевен

Източник: сп. „Пчеловодство” 2007/10
http://www.beekeeping.orc.ru/Arhiv/a2007/n1007_17.htm


 

Какви входове да се отварят през зимата?
Жаров В.Г.

Независимо от разположението на вентилационните отвори, в това число и входовете, отдолу или отгоре на гнездата, въздухът в гнездото постъпва само отдолу. Направлението на потоците вътре в кълбото в което и да е гнездо – в хралупата, в клоните на дървото, в кошера и т.н., - винаги е едно и също – отдолу нагоре. Трябва да се има предвид, че вентилацията на гнездото има две степени. Първата – въздухообмен на кошера с външната среда и втората – въздухообмен на кълбото с вътрешно кошерното пространство. Тези две степени се проявяват напълно, когато е отворено нещо само отгоре (горен вход, процеп в непосредствена близост до задната стена, отвор за проветряване над гнездото).
Когато е отворен само един долен вход, а пространството под питите не е голямо, то част от влизащия външен въздух непосредствено попада в кълбото. С един долен вход или прозорче с решетка на дъното и увеличено пространство под питите до 20 см картината примерно е такава, каквато е с един горен вход. Разликата е само в някакво увеличение на загубите на топлина в кълбото, което не е защитено отдолу. Съществуват наблюдения, как пчелите в кошера с дъно с решетка запушват междините между долните летвички на рамките с мостчета от смес от восък и прополис с цел да намалят загубите от топлина.
Мнението, че кълбото не влияе на температурата в кошера е справедливо само за големите студове. Ако не влияеше, то вентилацията би отсъствала, метаболическата вода и въглеродният двуокис нямаше да се отделят, и съвсем скоро след настъпването на първите студове кълбото би се оказало обкръжено от заледяване и с недопустимо висока концентрация на CO2. Нагледните термограми снети от В.Тоболев („Пчеловодство N10, 2006), свидетелстват за обратното. Термограмата показва, че даже температурата на страничните стени на кошера, изработен с тънки стени е по – голяма от тази на околната среда. От това разбира се следва, че при зимуване на открито за понижаване на топлинните загуби, стените на кошера трябва да будат по - солидни. А на фотографиите направени при 0 С добре се виждат местата, където се е стопил снега на капаците на кошерите.
Естествено, че за замяна на въздуха в кошера са необходими входен отвор за въздуха отвън и изходен отвор за кошерния въздух. Когато вентилационният отвор е само един – процеп над гнездото, в непосредствена близост до задната стена, широко е отворен долния или горния отвори и т.н. – то служи и за вход за външния въздух и за изход на вътрешния кошерен такъв. Практически схеми на вентилации на кошерите има не малко, но по принцип те не се отличават, тъй като в която и да е от тях външният въздух, като попадне в кошера преминава през кълбото и напуска кошера, като отнася парите на водата и въглеродният двуокис.
При каквато и да е схема на въздухообмен, количеството на преминаващия въздух е едно и също, както и конвекционалните загуби на топлина, затова какви входове ще се отварят за зимата общо взето не е толкова важно, по – важното е друго – да има нещо отворено за достатъчен въздухообмен с външния въздух. Затова и независимо от различията в организацията на вентилацията, семействата зимуват почти еднакво, дали всички с отворени само горни отвори, дали само с долни, дали кошерът е с отворен и долен и горен, дали е с прозорец с решетъчно дъно и т.н.
В който и да е случай трябва да се има предвид това, че „Няма вентилация, която е в повече за кошера” (“Пчеловодство” N10, 2007), и да се оставят площите на входните или на други отвори с много по – големи от минималната (според различни литературни източници 0,5 – 1 кв. см. на междина), за да бъдем уверени в достатъчността на въздухообмена в широк диапазон на външните температури. Представите, че колкото е по – голям входният отвор, толкова е по – интензивна вентилацията са справедливи само за случая, когато право във входа духа вятър. Във всички други случаи неговото увеличение (на входния отвор) довежда до понижаването на скоростта на въздуха в самите прилетни отвори. Да се опасяваме за течение, като следствие от вентилацията, нямаме основание. За да отиде кислорода до всяка пчела, а от кълбото да бъдат отделени излишъците от металическата вода и въглеродният двуокис, постъпващият в кошера пресен въздух трябва да премине през кълбото. Неговата скорост съставлява само около 0,1 – 0,2 м/ч, заради което въздухът в кошера се променя за денонощие няколко пъти. А в лошо време, когато духа вятър в прилетните отвори, става многократен обмен в течение на 1 ч, нещо, което довежда до рязък ръст на изразходваната храна. Даже и да наречем вентилацията течение, то е много слабо и възниква само когато има вятър при незащитени прилетни отвори.
Имайки предвид казаното следва, че прилетните отвори могат да се затворят плътно, като по този начин се обезопаси гнездото от вятър, синигери и мишки, а за да се осъществява въздухообменът на гнездото да се оставят процепи под разделителните дъски и вентилационни отвори под капака. В такъв вариант моите пчелни семейства зимуват вече не първа година. За да може влагата, която се съдържаше във въздуха, който напуска гнездото, да не кондензира в пространството под капака, то трябва да е достатъчно голямо (от капака до горните затоплящи материали не по – малко от 15 см) и трябва да има налични вентилационни отвори за предпочитане като процепи (тесни и дълги), най – добре на всички четири стени по 15 – 30 кв. см всеки. Това изискване не е излишно даже при непропускаш въздуха таван, тъй като е трудно да се достигне пълна херметизация.
По такъв начин причината за обмена на въздуха в кошера – топлината отделяна от кълбото, да се смята за вентилация която е на практика течение в кошера – според мен това е преувеличение.
Безразлично е какво е отворено за осъществяване на вентилация, важно е оставените отвори да осъществяват достатъчен въздухообмен на гнездото. Защитата на вентилационните отвори от вятъра, който на практика е създателя на течението е задължителна.
Изказаните в статията съображения се отнасят до зимуване в районите с умерено студено време при отрицателни температури (средната „лента” по картата на Русия). Ако се налага да се оставят семействата да зимуват на открито в райони със сурови зими, отделянето на водните пари от гнездото без да има кондензация вътре в кошера е просто невъзможно. За подобна ситуация е необходим друг подход. Има оригинални решения, например предложеното от Б.К.Бровкин от Задбайкалието: когато не се опитват да отделят водата от кошера, а само освобождават от нея гнездото с питите и пчелите. Кондензатът пада и се превръща в заледен участък в предварително заградени сектори в кошера и влажността по този начин не оказва влияние на гнездото.

Източник: Сп. „Пчеловодство” 2008/N2
Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, Плевен

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by