Дата на обновяване:01.07.2007

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии 

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 
 Разработки   Главна (съдържание на статиите)  
Собствено Търсене
 

ПО - ВАЖНИТЕ ОТ ПРИЧИНИТЕ ЗА ДА СЕ ПОЯВИ НАСТОЯЩИЯ САЙТ.

 НЯКОЛКО РЕДА ОТ и ЗА АВТОРА НА САЙТА.

ЗА ПЧЕЛАРСКОТО ОБОРУДВАНЕ И ПОЛЗАТА ОТ НЕГОВОТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЗРАБОТВАНЕ (ПРИ ВЪЗМОЖНОСТ) ОТ МЕРАКЛИЯТА ПЧЕЛАР.

ЗА СВОЯ И ПРИДОБИТИЯ ЧУЖД ОПИТ, КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОВЕРЕН НА ПРАКТИКА ОТ ПЧЕЛАРЯ И СПОДЕЛЕН С ДРУГИ ПЧЕЛАРИ. ОТ КЪДЕ ИДВА НАИМЕНОВАНИЕТО НА САЙТА?

Какво наложи името на сайта да се промени от „Пчелар – пробвай сам.bg” в „Пчелар/Електрончик - пробвай сам.bg?

 

ПО - ВАЖНИТЕ ОТ ПРИЧИНИТЕ ДА СЕ ПОЯВИ НАСТОЯЩИЯ САЙТ

Интернетът от няколко години е и мой помощник в основната ми професия,така също и в пчеларството като втора такава, каквато упражнявам през съботните, неделните и празничните дни. Не трябва да представям "Объединенный пчеловодческий форум  ", www.pchelovod.info който е на руски език и позволява на всеки пчелар "да си свери часовника" по почти всички пчеларски проблеми, включително и по тези, които касаят начините на направа на пчеларски сайт, неговото поддържане и ползата от него. Не мога да не изразя благодарността си към него, защото на практика, преди да направя каквото и да било в любителския си пчелин, това е един от сайтовете на който мога да прочета  мнението на колеги пчелари от бившия СССР, което е свързано с решавания от мен проблем.Трябва да отбележа, че голямата част от рускоговорящите пчелари от чието мнение се интересувам и си разменям с някои от тях писма, имат свои пчеларски сайтове, които са направили и поддържат. Това е първата причина, поради която няколко месеца откривах "топлата вода" при правенето на  собствен сайт и качването му в Интернет. Втората причина е тази, че през 2007 година, на колкото  български сайтове  изпратих материали за публикуване, те така си оставаха в "дълбоките чекмеджета". Единственото изключение беше на руския сайт "Пчеловодный портал". Разбирам че, че авторите нямат нищо против моите материали или мен, но си имат свои приоритети. Тези неща са прекалено елементарни за да се обясняват подробно. Третата причина според мен, която спокойно може да застане между първите две е желанието ми да споделя направеното от мен с другите колеги пчелари и да дам възможност при желание от тяхна страна да споделят своя натрупан опит от направените от тях разработки в областта на пчеларството. Предложеният от тях материал, който съвпада с тематиката на сайта може да бъде публикуван на него като статия със съответните снимки към нея. Четвъртата причина, която съвсем условно е по - назад в списъка, е желанието ми да предложа последния ми, разработен и изпитан от мен опитен образец на електронож -"Програмируем, пчеларски електронож за разпечатване на пчелни пити, който може да бъде с едно или две метални остриета" на вниманието на колегите пчелари, които се нуждаят от подобно - нестандартно, технологично приспособление (изделие) с което да подобрят технологията си на разпечатване с която са работили до сега. Направеното от мен по този въпрос е отразено в статия на сайта, в която са предложени много фотографии, свързани с разработения модел на електронож. Неговият електронен блок позволява да се задават на металното острие (-ета), температури в диапазона от 50 С до 120 С по желание на пчеларя. Това означава, че тук влиза и температурата на паровия нож, за който е прието да се говори и пише, че е 100 С. Тя също може да бъде зададена. Петата причина, която частично съвпада с третата e възможността да отразя "чуждите" впечатления, получени от интернет, а също така и своите натрупани още от 2004 година, свързани с използването на пчеларските програми: "Пчела - 1" за ДБ кошери и лежаци и  "Пчела - 2 Професионал" за всички видове кошери и двумайчино пчелоотглеждане. За около година и половина, без да "гоня" някакви срокове се запознавах с мненията на пчелари, които използват компютър с или без компютърна програма при работата  на пчелина си. След това по естествен път към тях се добавиха и моите непосредствени впечатления от работата ми с тези програми. Полученият материал (повече от 80 страници на MS WORD), реших да публикувам в шест статии. Според мен те са полезни за непрекъснато търсещия, експериментиращия и мислещ пчелар, склонен да анализира. Статиите свързани с използването на компютъра   като още един инструмент на пчелина с огромни възможности, също са поместени на сайта.

Компютърът с пчеларска програма, като още един инструмент с много възможности в полза на пчеларя.

 

НЯКОЛКО РЕДА ОТ И ЗА АВТОРА НА САЙТА

Аз се казвам Иван Парашкевов.Основната ми професия е свързана с електричеството. Завършил съм „Механоелектротехникум”  в г. Плевен. След армията „Политехнически институт” в гр. Одеса със специалност „Конструиране, технология и производство на радиоелектронна апаратура”. Работил съм 12 години като инженер – конструктор на електронна апаратура в производствен институт и завод в  Плевен. Задочно завърших аспирантура също в гр. Одеса и защитих докторат свързан с основната ми конструкторска професия. Имам над 100 публикации в научно – технически и популярни списания, също така на конференции. След прекратяването на дейността на института и завода, започнах работа като сервизен инженер на медицинска - физиотерапевтична апаратура.

На пчеларството гледам като на втора и също толкова важна и сериозна професия, една област, в която също имат място конструирането, произвеждането и подобряването на конструкцията на различни, нестандартни, технологични приспособления, които съпътстват всяко производство, включително и това на мед и други пчелни продукти.

Кошери в семейството ми е имало още от времето на дядовците ми, при единия около 5 броя, при другия малко над 10 от системата Дадан – Блат (ДБ) с 10 и 12 пчелни пити. В този смисъл “идеята” на пчеларството, макар и не голяма е присъствала винаги около мен.

Използването на компютърна, пчеларска програма от пчеларя го задължава при прегледите на кошерите си да спазва някои несложни правила. При прегледа на кошерите си, пчеларя преценява и записва количеството на меда и пилото от всяка пита в проценти, след което го въвежда в компютъра.

Taka се получи, че моята теоретична и практическа подготовка на любител – пчелар я получавах “разхвърляна във времето” повече от двадесет години, стъпка по стъпка. Налагаше се в дома си да помагам при изпълнението на поредните месечни задължения, свързани с ДБ кошерите на дядо ми. Получавам в къщи българското сп. “Пчеларство”. Всички останали вестници и списания на пчеларска тематика у нас си купувам и се старая от тях да прочета, това, което ме интересува според възможностите си - веднага. По времето на следването ми в бившия СССР си донесох годишнини от руското сп. “Пчеловодство”, които разлиствам и сега. Част от статиите на това списание са достъпни и по Интернет, заедно с прилежащите към тях снимки, рисунки и графики. Събрах през годините няколко рафта с книги, справочници и списания на пчеларска тематика, които заедно с Интернет – пчеларските сайтове много ми помагат при решаването на постоянно възникващите проблеми по време на работата на пчелина ми. Естествено, поддържам мнението, че няма пчелар, който да се е родил научен или “вече” всичко да знае. Тъй като времето за четене трябва непрекъснато да се “открадва”, по тази причина разнасям със себе си в куфарчето си вестници, списания, книги, дискети и дискове с които работя, когато се появи свободно за целта време. Информацията свързана с пчеларските проблеми за разлика от по – раншни периоди сега е толкова много, че практически трудно успявам да изчета всичко, което се пише в пчеларските вестници и списания у нас, свързано с интересуващите ме проблеми в момента. Същото се отнася и за няколкото Интернет – сайтове на същата тематика, които редовно посещавам.

Полезни са за пчеларя, но отстъпват многократно по възможности в сравнение с компютъра. С инсталирана пчеларска програма, компютърът позволява на пчеларя "да има кошерите си винаги при себе си" и да използва огромните му възможности с полза за пчелина.

Дойде такъв момент, че трябваше да събера останалите празни ДБ кошери от единия и другия ми дядо на едно място. Наложи се аз да продължа да поддържам и да развивам пчеларската идея у дома според силите и възможностите си, надявам се на по – високо равнище от тяхното , съобразно уменията и разбиранията ми. Стремя се да отчитам изискванията на днешния ден, някои от които са използването на Интернет и компютъра, прилагането на повече нестандартни, саморъчно направени, технологични приспособления, копия (макар и упростени) на аналогични такива, които се предлагат във фирмените каталози. Не се колебах, когато си купих руската, пчеларска програма за

ДБ кошери и лежаци Пчела-1. Независимо, че тя е създадедена през 2001г. и вече се измества от следващата и версия Пчела-2 Професионал (за всички системи кошери), работата ми с нея постави отношенията с пчелните ми семейства на пчелина и пред компютрите в службата и у дома на по – високо равнище. Така, около мен се появи и електронен вариант на пчеларския бележник, отдавна възприет в в други по – напреднали държави от някои от пчеларите. С него дойде и възможността за автоматичната обработка на информацията, която постъпва след направените прегледи на пчелните семейства. След като имам възможност на служебния и домашния компютър да разглеждам разрезите на кошерите си (количеството на меда, пилото, празните килийки на всяка пита), които съм преглеждал през съботния и неделния ден, така също и всевъзможните сравнителни графици и таблици, които програмата Пчела - 2 предлага, през следващата седмица се чувствам по – добре подготвен и с по – ясни планове за поредната си работа с пчелните семейства. Възможността да си “преглеждам кошерите” и да се „занимавам с пчеларство” и пред монитора на компютъра, поражда в мен поток от нови идеи, които иначе без пчеларската програма, биха се появили едва в края на седмицата, когато отново на пчелина си, ще съм отворил поредния кошер за преглед.

Да се прогнозира състоянието на пчелното семейство с един или два месеца напред, да се проведе изравняване на всички пчелни семейства с помощта на компютър, това са само малка част от възможностите, които получава пчеларя, като използва компютъра с пчеларска програма, като още един инструмент на пчелина си. Положителните си впечатления от работата си с тях съм публикувал в шест статии на пчеларските сайтове „Пчеларство.bg” и „Пчеловодный портал”, така също в „Пчеларски вестник”.

Между многото неща, които съм направил за пчелина си с цел подобряването на работата на него и съм публикувал, искам да отделя на първо място дълбоките дъна, около 50 броя, които рязко подобриха условията за живот в кошерите ми. Като такива използвах основно стари магазинни наставки, които преработвах в дълбоки дъна с упростена конструкция. Публикувах материали по този повод на сайтовете „Пчеловодство в Болгарии” и „Пчеловодный портал”, също в сп. „Пчеларство” и сп. „Пчелин”.

Дълбоко дъно, дори и с компромиси, превръща кошера, който е произведен преди повече от 30 години в съвременен. С помощта на дълбокото дъно, пчеларят улеснява и работата на пчелите и собствената си работа. За носеща част на дълбокото дъно, любителят пчелар може да използва и магазинни надставки.

Сега в свободното от основната работа време се грижа за няколко десетки ДБ кошера, част от които, (имам пред вид корпусите им без пчелите) са ми по наследство. На тях им направих и монтирах дълбоки дъна (конструкцията им е упростен вариант на класическия такъв с две подвижни дъна и падаща вратичка от задната страна). Допълнително изработих самостоятелно с подръчни материали още около 20 ДБ кошера също с такива дълбоки дъна. Някак неусетно, останалите от дядовците ми 9 бъчви, ги превърнах в аналогични ДБ кошери. С тях ми е особено приятно да работя и те, като магнит привличат доброжелателните и мислещите пчелари за разговори. Освен това, често през съботно – неделните или празничните дни виждам туристи с камери около двора с кошерите – бъчви. В селото ми има Екопътека и когато се появят между тях и пчелари, въпросите и отговорите около конструкцията и обслужването на кошерите - бурета са неизбежни. Те са нещо, което непрекъснато радва очите ми на пчелина.  Независимо, че пчелите работят в малко нестандартни според нашите човешки представи обеми, те доказват няколко години, че се чувстават също толкова добре, колкото и в стандартните кошери. Няколко статии за тях съм публикувал в сайта „Пчеловодство в Болгарии”, в сп. „Пчеларство”, имам техни снимки в статии на сайта „Пчеловодный портал”, сп. „Пчелин”.

Пример за използване на магазинна надставка, като носеща конструкция за дълбоко дъно. ДБ кошери в бъчви, разположени на стойки (основи) от винкели. Пчелите се трудят еднакво добре и в стандартни и в не дотам стандартни ДБ кошери - бъчви.

За всички подобрения по ДБ кошерите, които съм правил по “унаследените” ДБ такива (дълбоки дъна, зимни надставки и други съпътстващи ги нестандартни, технологични приспособления и изделия, например за “Работата с пчеларска програма на пчелина” и “ Електроножовете за разпечатване на пчелни пити” и др.), съм писал и публикувал в част от излизащите у нас пчеларски вестници и списания.

Отделял съм специално внимание на вариантите на “ Електроножовете за разпечатване на пчелни пити”. Така се получи, че почти през всяка година от около последните десет досега, правих по един модел на електронож, който изпитвах през лятото при разпечатването на пчелните пити, преди изцентрофужването на меда. След проучване в сп.”Пчеларство” и сп.”Пчеловодство”, така също и в Интернет, няколко години изработвах и използвах електроножове със закрепени нагреватели към металното и острие, които увеличаваха дебелината му. Освен от колеги - пчелари, подобни конструкции се предлагат и в някои фирмени каталози. По – добрият вариант се оказа използването на друга конструкция, също предлагана от колеги - пчелари в двете цитирани списания. При нея острието е разцепено от едната си страна и през него се пропуска електрически ток, при много ниско напрежение 1 ... 3 волта, който го нагрява.Така нагревателят като допълнителен елемент отсъства и острието си остава със същата дебелина около 0,8 ... 1,5 мм. Аз добавих термодатчик и електронна схема за поддържане температурата на металното острие (като вариант) - малко под 60 С. Реализирах го в два варианта, съответно с индикация на температурата на металното острие и без нея.

Програмируем, пчеларски електронож за разпечатване на пчелни пити, с който се задава, поддържа и показва температурата на едно метално острие (един електронож). Програмируем, пчеларски електронож за разпечатване на пчелни пити с който се задава, поддържа и показва температурата на две метални остриета (два електроножа).

Освен това направих още една по – добра според мен конструкция на програмируем пчеларски електронож с възможност за задаване и поддържане на температурата на металното му острие от 55 до 120 С от температурен контролер. По този начин отговорих на запитванията на много пчелари към мен, които искат да могат да работят със 100 С на металното острие, толкова, колкото е на ножа за разпечатване с дебело, кухо острие с пара с който те са работили, свикнали са и с който непрекъснато сравняват.

След като бъде направено, нестандартното, технологично оборудване в пчеларството, трябва да бъде проверено на практика. Какво по – лесно от това за пчеларските електроножове? По – време на медосбора, пчеларят и неговият помощник, могат да ги използват в работа си и да сравнят с впечатленията си с по – старите модели. Това е и „моментът на истината”. По – качествен ли е използваният модел на електронож от този, който е работил по – рано или не е? По – добре ли се работи с електронож, програмиран да работи със 100 С на плоското си метално острие, (и съдържащ възможността да се променя задаваната му температура в диапазона от 55 до 120 С) или е по – добре да се работи с ножа, който има кухо, удебелено острие и работи с пара, също при 100 С, без да има възможност тя да бъде променяна, така както са работили преди това няколко поколения пчелари?

Повечето си модели на електроножове за разпечатване на пчелни пити съм публикувал на няколко пчеларски сайта, съответно на руски „Пчеловодство в Болгарии”, и български език – „Пчеларство.bg”, в сп. „Пчелин”, сп. „Радио, телевизия, електроника”.

Не правя изключение от пчеларите, които също се интересуват по отношение на избора на най – добър кошер, удобен за обслужване през съботните и неделните дни ( според местните условия), който се е доказал през последните няколко десетки години. Когато започнах самостоятелно да се занимавам с пчеларство, като такъв ми беше представен от по – възрастни пчелари 10 рамковият ДБ кошер. Използвам и 12 рамкови, останали ми „по наследство”. Безспорно, ако всяка пчеларска година е като 2003, предимството е за 12 рамковия. При обикновени години “везните” в местността в която са моите кошери се наклоняват към този с 10 пити. Експериментирал съм с него и при зазимяването и при пролетното му развитие. За разлика от 12 рамковия, той е особено подходящ за “постоянно заетия” и „нещо изпробващ” пчелар. С млада майка, нови пчелни пити, добри хранителни запаси и дълбоко дъно, може и да не се стеснява при зазимяването. С редовни прегледи на 14 дни, особено от края на месец март до края на май) и подробно записване и анализ в пчеларския бележник (по – добре е с пчеларска програма и компютър), кошерът позволява (независимо, че с това има много несъгласни) да си остане на 10 пити и да не се разширява до първата главна паша, което не става толкова лесно с 12 рамковия. През активния пчеларски сезон, този с 10 пчелни пити се отплаща в нормален сезон с 2 до 3 магазинни надставки. През добра пчеларска година като 2003 – та, по броя на изцентрофужените пити, магазинните надставки са малко над 4. С известни уговорки за 10 – рамковия ДБ кошер в мястото, където са моите кошери и с „леко намигване” може да се каже, че “кошерът сам се грижи за себе си”, което е основното му предимство. Подобни разсъждения в други местности съм чувал и за 8 рамкови ДБ кошери, при малко по – слаба паша.

Външен вид на бъркалката на сироп в стара перална. Външен вид на парната електро восъко топилка. Стопеният восък с помощтта на парната,  електро, восъко топилка.

Поради публикуваните си статии в част от излизащите у нас пчеларски вестници и списания, така също в двата български, пчеларски сайта (на руски и български език), така също на руския сайт „Пчеловодный портал” по електронната поща получавам много писма с най – различни въпроси, най често свързани с изработването на нестандартни, технологични приспособления, (най – често за електроножовете, дълбоките дъна с упростена конструкция и др.) които съм експериментирал и приложил на своя пчелин. На никого не съм отказал да отговоря и колкото мога, каквото трябва да обясня. На мен също ми е помагано и знам, че според възможностите си трябва да помагам и аз. Не ми е приятно, когато ми пишат “пчелари”, които са “над пчеларството”, които трябва да “си загубят времето” за да прочетат нещо в пчеларската литература и “нямат време” за кошерите си. Искат информация, изложена на няколко десетки страници, да им я изпратя в едно изречение, “защото нямат време за пчеларството (а се наричат пчелари), поради това, че имат много клиенти в офиса, даже и в съботните, неделните и празничните дни”. Към такива с позволение да ги нарека “пчелари”, не мога да се отнасям с уважение. Мястото им не е в пчеларството. Мъчат и себе си, пчелите си и тези колеги с които работят.

Смятам, че любителят – пчелар не трябва да забравя за правилните и навременни грижи, които е нужно да полага за пчелните си семейства, за да не допусне болести и не без участието на природата, да постигне целите, които си е поставил. Заниманията с пчеларство, като втора професия, трябва да я правят все по – рентабилна. Пчеларят е заинтересования. Той е “двигателя” на развиваната от него дейност. Независимо от трудностите, които ни заобикалят, възникващите проблеми са за това, за да се решават или само от пчеларя или заедно с екип от единомишленици. Това последното е едно добро пожелание. Който, обаче успее да го реализира, влиза в отношения (много трудно осъществими и рядко срещани) с колеги пчелари, за които в пчеларските Интернет – сайтове и литература се подчертава, че са по – скъпи от златото...

 

ЗА ПЧЕЛАРСКОТО ОБОРУДВАНЕ И ПОЛЗАТА ОТ НЕГОВОТО САМОСТОЯТЕЛНО ИЗРАБОТВАНЕ (при възможност) ОТ МЕРАКЛИЯТА ПЧЕЛАР

Има ли смисъл любителят пчелар да изработва самостоятелно нестандартното си оборудване и в какви случаи това е оправдано?

Най - лесно се отговаря на подобен въпрос с примери.1. Може да се изпробват самостоятелни конструкции на дълбоки дъна, макар и с компромиси. Когато пчеларят е възпрепятстван икономически да купи наведнъж няколко десетки дълбоки дъна,то самостоятелната им изработка е добър компромис. Като носещи конструкции могатда се използват стари магазинни ДБ надставки. 2. Ако по същите икономически причини, мераклията пчелар, не може да си позволи да си купи нови и еднотипни,кошери, удачно ли е на безценица да си закупи каквито може, а след това да ги доработва? Оказва се, че е удачно, но не завинаги, а до като тази икономическа възможност се появи. А до тогава пчеларят ще има кошери даже с дълбоки дъна собствена конструкция, които няма да са унифицирани, но ще вършат работа и в този си вид. 3. Възможно ли е използването на любителски станок за разпечатване, вместо привлекателните конструкции на ваните, които могат да се изберат от фирмените каталози с цена от няколкостотин евро? Възможно е, до като пчеларят се почувства икономически в състояние да си позволи купуването на тези приспособления. А до тогава, разбира се няма да се отказва от пчеларството...Кой разумен пчелар би отрекъл привлекателните технологични приспособления от фирмените каталози просто така? Списъкът може да бъде продължен ... но идеята и така е ясна на всеки пчелар.

Без нестандартни, технологични приспособления, количеството на тези буркани винаги ще си остава по - малко от това, което пчеларят би искал да може да предложи на пазара. Оказва се, че пчеларя, трябва да мисли, какво ще прави след като медът в бурканите кристализира, а повечето клиентите го предпочитат течен.

 

ЗА СВОЯ И ПРИДОБИТИЯ ЧУЖД ОПИТ, КОЙТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРОВЕРЕН НА ПРАКТИКА ОТ ПЧЕЛАРЯ И СПОДЕЛЕН С ДРУГИ ПЧЕЛАРИ. ОТ КЪДЕ ИДВА НАИМЕНОВАНИЕТО НА САЙТА?

Как собственият и "чуждият" опит на пчеларя, да стане "собственост" ина други пчелари, някои от които също имат желание да предложат нещо в замяна?

Как да повярваш на "пчелар", като каже, че няма от къде да прочете нещо? Пчеларят, трябва да се "пребори" със себе си, ако до този момент не е споделял и да започне да споделя своя и "чуждият" опит, натрупани на пчелина, от литературата и от интернет. Аз съм получил наготово много неща от цитираните три източника и имам желание да споделя това, което съм изпробвал на пчелина си и съм останал доволен от получените резултати. Списъкът е дълъг, затова ще цитирам само няколко от тях: пчеларските програми Пчела-1 и Пчела-2, дълбоките дъна, 

електроножовете, кошерите в бъчви, восъкотопилката, евтиният станок за разпечатване, ваните за подгряване на буркани и тенекета с кристализирал мед на водня баня, стойката за кошери, подвъзглавниците, бъркалката за сироп в стара перална, центрофугата, управлявана от ръчна дрелка с регулатор на обороти, компромисният модел на рамкоповдигач - все неща, които заедно с други подобни на тях, са подобрили значително работата ми на пчелина и в някаква степен са я направили по - привлекателна и по рентабилна в сравнение с по - минали години. До 2004 година пишех в тетрадка, след всеки преглед.  Вече преписвам въведеното в компютърна програма със всички ползи които произтичат от възможностите на компютъра. До около 1995 година разпечатвах с метално острие, което не се нагряваше. От тогава до сега (2007г.)  изпробвах над 10 вида електроножове и вече разпечатвам с програмируем, чиято температура мога да я задавам от 55 до 120 С по собствено желание. Преди десетина години, у нас някой въртеше центрофугата на ръка. Сега тази работа се върши от ръчната дрелка, посредством регулатор на обороти. До 1998 година, нямах дълбоки дъна. През 2007г. те вече са около 50 броя и за ползата от тях няма смисъл да доказвам. Получените отлични резултати не само при моите кошери, говорят сами за себе си и се забелязват и от съседите пчелари. И други и трети и т.н. нестандартни технологични приспособления, които вършат добра работа на пчелина ми. А едно от най - ценните неща за които съм споделил в над 100 страници във формат А4 в интернет и в някои от излизащите вестници е възможността да се занимавам с пчеларство пред компютрите у дома и в службата, когато имам възможност. Наистина ползата е на лице за тези, които са настроени положително към използването на компютъра като още един инструмент с големи възможности на пчелина. А останалите, които си "знаят",че след като дядото и бащата не са го използвали на пчелина, значи и внукът не трябва да го прави, също си имат право на собствено мнение...Колеги, споделяйте, на интернет сайтовете, в пчеларските вестници и списания, ползата е взаимна!

ЗАЩО САЙТА СЕ КАЗВА “ПЧЕЛАР-ПРОБВАЙ-САМ.BG”? и се наложи да се добави думата ЕЛЕКТРОНЧИК за да се получи  "ПЧЕЛАР/ЕЛЕКТРОНЧИК-ПРОБВАЙ-САМ.BG"

На който от колегите пчелари му се наложило да използва руските пчеларски сайтове, на него не му е непознат руския израз „добрый дядя”. Превежда се на блгарски – „добрият чичо”. За голямо съжаление и при не малка част от руските пчелари е разпространено явлението да се чака да дойде „добрый дядя” и да реши проблемите на пчеларя, може би не всичките, но поне по – главните от тях. И колкото повече, някой друг работи и мисли вместо такъв пчелар, толкова по – добре: Да му прегледа кошерите, да му изпълнява месечните задължения, да му ремонтира кошерите и инвентара, а през лятната кампания, защо да не му изцентрофугира кошерите и след това да му продаде меда и другите пчелни продукти на изгодна цена. Когато попиташ един такъв „чакащ да падне тавана” пчелар, защо не започнеш да си решаваш сам проблемите до там до където можеш, започват да „валят като дъжд” оправдания и всичките до едно основателни и неподлежащи на съмнение: 1. Аз съм много зает човек, включително и през съботните и неделните дни. И тогава имам клиенти в офиса. Не мога да се освободя и да намеря време за кошерите си. 2. Едно време времената бяха по – добри за пчеларите. Държавата помагаше. Изкупуваше меда на изгодни цени. 3. Все ще намеря някой пчелар да гледа и моите кошери покрай неговите. Ще му кажа, че съм подал документи за чужбина и всеки момент може да замина, все някой ще „клъвне”. Така ще мине сезона, а за догодина ще му мисля…и т.н.
Не всички цитирани с примери пчелари са толкова недобросъвестни. Повечето от тях си изпълняват задълженията, произвеждат мед и други пчелни продукти и … до тук. Започва отново чакането на „добрия чичо” да дойде от някъде и да предложи най –
високите цени, да … плати веднага в брой.
Работата е там, че „добрият чичо” си има собствена стратегия, която в повечето случаи
се различава коренно от намеренията на „чакащия пчелар”. На него, не му се плаща навреме. Често пъти това става на няколко пъти. Понякога се прави, че е забравил. Цената, която предлага в повечето случаи устройва само него. Пчеларят се „оттървава” от произведения мед с помощта на „добрия чичо”, който е дошъл „на крака”, но това винаги ли е най – вярното решение? Защо сам да не потърси и други варианти за реализация на произведеното от неговия пчелин?
Такива и подобни на тях разсъждения с които пчеларската литератуира и интернет са пълни и препълнени, ме накараха да вмъкна израза (пробвай сам), който подсъзнателно стимулира според мен производителя да използва тавана на собствените си възможности, като не пропусне да пробва сам да ги реши до там, до където може и без чужда помощ. В никакъв случай (пробвай сам) не отрича работата в екип. Ако пчеларят го може, даже е голямо предимство. Но да стои, да не прави нищо и да чака да „падне тавана”, т.е. да дойде „добрия чичо” и да реши всички проблеми, това меко казано не е сериозно…
Частицата bg според мен не се нуждае от подробно обяснение. Пчелите за които се грижим и обстановката в която живеем и работим се намират в „bg” и трябва да се съобразаваме с това, кой както може, според уменията и възможностите си…


Какво наложи името на сайта да се промени от „Пчелар – пробвай сам” в „Пчелар/Електрончик - пробвай сам? Когато започвах сайта не знаех даже как да го направя. Нямах си на понятие как се работи с програмата „Фронт – Пейдж” на Майкрософт, която беше доста използвана до 2007 година, когато започнах самообучението си. Даже работих с версия от 2003 година, а четях книга за нейна версия от 2000г. Тогава наивно си мислех, че ще направя два сайта – един пчеларски и втори с електронна и електрическа насоченост. Първо реших да направя пчеларския и да го докарам до положение от което условно казано „да няма връщане назад” и тогава да започна втория - електрическия/електронния. Уви, оказа се, че времето не ми стигаше даже само за пчеларския. А, да правя и втори сайт и да го поддържам и обновявам, това от гледна точка на свободно за целта време се оказа утопия или нещо като пясъчна кула, която рухна. А, електрическия сайт ми е нужен за да ме „подпира” в електрическата ми професия. След като завърших през 1986 г. постъпих на работа като конструктор в институт и завод, които се разпаднаха около 1998 г. От тогава работя като сервизен инженер на медицинска физиотерапевтична апаратура и технически проблеми за решаване в тази посока не липсват, което е съвсем нормално. Ето тук е необходима и помощта на електрически сайт, който може да бъде продуктивно работно място и без претенции, че ще решава всички възникнали електрически проблеми на ниво 100%, ще може да подпомага тяхното решаване в основната ми електрическа професия. Наименованията на разделите някак сами изпъкваха и си заемаха местата от натрупаните много тетрадки, запълвани през годините с най – различна полезна информация с електрически и електронен характер, която се беше доказала като практически приложима. Така сайта вече е едновременно и с пчеларска и с електрическа/електронна насоченост.

         

                                    главна страница                               горе

 
 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by