Дата на обновяване:13.06.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


Източници на промишленото пчеларство в Русия. Беседа с Цебро В.П.

Календарен план на работа с месечните (включително и по дни) задължения на пчеларя, който работи по технологията на В.П. Цебро

 

В.П. Цебро - Мастер – клас
Цебро В.П.

 

Коновальчук А.Т.

Биографска справка
Цебро Владимир Петрович
се е родил в Украйна в Черкаска област в 1935 година. С пчеларство се занимава от 10 годишен. Днешно време той се грижи за пчелин от 225 кошера (зимуват). През лятото пчелина се увеличава до 700 семейства. Пчелинът е разположен на 6 точки в покрайнините на Псков. Председател е на Псковското общество на пчеларите. Научен сътрудник на отдела по пчеларство на Псковския НИИ на селското стопанство.
Владимир Петрович, първият въпрос, както се казва за себе си. С какво започнахте, как станахте пчелар?
С пчеларство се занимавам от детските си години. Баща ми винаги се е грижил за пчели. На пчелина ни имаше и кошери – колоди и украински лежаци. След службата в армията, съдбата ме изпрати в Псковска област. Ожених се. Пчелар се оказа и тъстът ми. Така тръгна всичко. Където и да работех, около мен винаги е имало пчелин. От 1970 – година започнах да се занимавам с проблемите на ускореното развитие на семействата. Аз не вярвах и не вярвам, че на Северо – Запад не може от пчелин да се получат високи доходи. Показателите – 10 – 15 кг от семейство – това е „постижение” за малките пчелини от 5 – 6 кошера. За стационарните, промишлени пчелини и 100 кг не е граница. Аз винаги се намирам в някакви търсения на още по – добра и безроева пчеларска технология, подходяща за моя район. Посоянно общувам с пчелари от Белорусия, Украйна, Прибалтика, Финландия. Искам да подчертая, че технологията аз я разработвам за себе си и за своите помощници. На никого не натрапвам своето мнение. Още повече, никого не съветвам сляпо да повтаря всичко, което правим аз и моите помощници. Аз постоянно експериментирам. Изучавам поведението на пчелите.
В последните броеве на сп. „Пчеловодство” и на вестника „Пасека России” остро е поставен въпроса за културата на пчеларството в Русия. Вашето мнение по този проблем?
Въпросът за културата на пчеларството не само е назрял, но и отдавна е презрял. Това не е само проблем на пчеларите. Това е проблем на държавата. Нито един, още повече начинаещ пчелар, сам няма да стане културен пчелар. За целта в нашата страна съвършенно не са създадени условия. Пчеларите не са защитени, нито пред стихия от страна на природата, нито пред произвола на чиновниците. В народа „ходи” мнението, че пчеларите са богати хора. И на мен ми се иска да закрещя: Елате всички да се занимавате с пчеларство и да ставате богати! Но тук веднага ще се разочаровате. Сега е времето на прекупвачите и на фалшификаторите на меда. Производителят е забравен от всички. Кажете ми, с какви средства ще си купи електрифицирана центрофуга пчеларят, който има пчелин от 15 – 20 пчелни семейства? А, ако пчелите в неговите кошери ги достигне болест, то това си е само негов проблем. Ако на пчеларя му се удаде да произведе нещо през този сезон, то къде е надеждата, че това ще стане и през следващия? В страната съвършенно отсъстват ветеринарната помощ и контрола. Промишлеността произвежда допотопно оборудване и инвентар. Може ли днешно време да се използват центрофуги от оцинкована ламарина? Медът се съхранява в обеми от оцинкована ламарина и пластмаси, които не са предназначени за хранителната промишленост. Има и много проблеми свързани с манталитета на нашите пчелари. И до сега преобладава роевото отглеждане на пчели. Maлко са хората които отглеждат майки. Медът се центрофугира от някои пчелари в неприспособени приспособления с използването на ръждиви посуда. Медът не се филтрира. Ако трябва да бъда песимист, кръгът се затвори. Но изход има. И този изход трябва да го намерят самите пчелари. Аз искам да кажа на всички пчелари – търсете начини да се обединявате!!!
Вие работите със стандартна рамка 435х300 мм. А как се отнасяте към многокорпусните кошери с рамка 435х230 мм. Никога ли не ви е минавала мисълта да преминете на многокорпусни кошери от типа Лангстрот – Рут?
Това, че работя със стандартна рамка дава много преимущества. Първото и основното преимущество това е основата на промишленото пчеларство. Аз продължително време работех като зоотехник на Псковската кантора по пчеларство. Точно в това време започна кампания, по внедряването на Северо – Запад на многокорпусни кошери. Тях ги докарваха – хиляди бройки. Кошерите бяха с ниско качество. Даже се стигна до там, че започнаха да ги раздават безплатно. Но те не можаха „да пуснат корени” в Псковска област. Причините тук са няколко. Многокорпусните кошери изискват високо качество на изработването им, високо ниво на механизация. Пчелините с многокорпусни кошери много лесно биваха подлагани на кражби. Ветровете, дъждът и кишата в нашия регион също не способстват за внедряването на многокорпусните кошери. Но освен тези проблеми има още един, аз бих казал основен проблем. Това е продължителнато и неустойчиво време през пролетта. Как да се разшири гнездото веднага с два корпуса, ако още е студено. А да се отлага разширението не може. Получава се, че 10 пити на рамки с размери 435х230 мм в средата на април е вече малко, а 20 пити е вече много. През това време в Псковска област широко се използваха кошерите с 14 пити на рамка 435х300 мм с магазин. Много пчелари този кошер ги устройваше. Отначало устройваше и мене. Но после стигнах до извода, че размерът на гнездото е избран удачно за нашата зона, а магазинът с 14 пити е неудобен. Подчертавам, 12 пити за гнездото са малко, а 16 вече са много. През това време аз превозвах магазините с 14 пити за центрофугиране с ремаркето на лекия си автомобил, където се събираха само 9 броя. А магазинни надставки с по 10 пити се побираха 40 броя, при това с тях е по – лесно да се работи. Освен това на мода излезе строителната рамка за борба с вароатозата. А как да се следи за нея, ако отгоре има магазин. Ето така и започна модернизацията на кошерите в процеса на работата. На кошерите с 14 магазинни пити започнахме да разполагаме магазинни надставки с по 10 пити. Тогава 4 – те крайни пити на гнездото се оказваха винаги достъпни за пчеларя.
Разкажете подробно за своята конструкция на кошера и нуклеуса!
Кошерът, който ние използваме не е измислен от мен. Единственото, което аз направих е, че го приспособих така, че да се използва в промишлена технология за отглеждане на пчели. Модернизацията на кошера отне няколко години. Сега кошерите на всички точки (пчелини) са абселютно еднакви.

Самият кошер е многофункционален, трансформируем. Състои се от двустенна долна част за 14 рамки и едностенна горна част, в която се побират 2 снемащи се корпуса по за 10 пити и два снемащи се корпуса за по 5 пити. Освен това в комплекта на кошера влизат още допълнително и две леки дъна и капак, който е по мярката на корпуса за 10 пити. Те се използват само през лятото. В кошера практически не се използват магазини. Ние се отказахме от тях. Естествено, че такъв кошер не е удобен за транспортиране. На пчелина трябва да има помещения за съхраняване на корпусите и рамките. Но се задава въпроса, кой на Северо – Запад се занимава с подвижно пчеларство? Навсякъде медоносите са едни и същи. Максималното количество пити в такъв кошер по време на медосбора достига до 44 броя. Само в горните корпуси се побира повече от 100 кг стоков мед.
Зимуват пчелите в два корпуса по за 10 пити, по – точно на 10 пити в долния корпус, като са отделени с преградна дъска и с корпус. Затоплящият материал е само горен. Стандартно памучно матраче.
В качеството на нуклеус ние използваме кошерчета на 6 стандартни пити. По – рано ние ги използвахме за организиране на временни отводки. Нуклеусът ние го формираме с 3 пити, повече не трябва. Който иска да прави отделно кошерчета – нуклеуси, може веднага да ги прави за три пити. Нуклеусите, които имат нестандартна рамка са много неудобни.
За отводки ние използваме стандартни корпуси за 10 пити, като допълнително ги снабдяваме с дъна и капаци. Целият комплект за отводки се състои от 6 – 7 корпуса за 10 пити и 2 корпуса за 5 пити. Необходимо е още да се обясни, че за удобство капакът на кошера и страничната стена са направени на панти и се отварят. Капакът на кошера в отворено състояние се превръща в удобна масичка.
А какво е теглото на кошера?
Кошерът напълно комплектован (44 гнездови пити) в периода на главниа медосбор може да достига до 260 кг. В зимата кошера влиза с тегло примерно 125 кг. Такъв кошер няма да го преобърне нито вятър нито буря. На такива кошери малко се посяга от любителите на кражбите. А, празният кошер тежи примерно 56 кг.
Конструкцията на кошера предвижда разширение с корпуси. А рамката има ли ограничения по преместването и?
Да, действително, ние практически се отказахме от магазините. Но разширението с корпуси, ние го правим да съответства на нашите сили и възможности. Корпус за 10 пити, който е пълен с рамки с восъчни листове и празни пити е по силите и на един човек, а да се снеме такъв корпус с мед не е никак просто. Но това не е проблем. Половината пити се изземват и се поставят в корпус или в спомагателен сандък. Никакви ограничения, нито по отношение на корпуса, нито по отношение на рамките не използваме. Няма нужда от това. Освен това, широко използваната зад граница Хофманова рамка в центрофугите – родно производство, просто се разрушава. Разделителите увеличават времето при изваждането на питата от корпуса. Хофмановата рамка е незаменима при подвижното пчеларство. На крупните стационарни пчелини, в които работите трябва да се изпълняват бързо, пчели и майки попадат под разделителите, и много от тях загиват, нещо, което не става при използването на обикновени рамки.
А как вие формирате точката (отделният пчелин). Какви постройки има там? Какво се съхранява там през лятото и през зимата?
Пчелините ги формираме там, където има възможност да се договорим с местните власти. Често те са разположени далече от населените места. Колкото и да изглежда странно, те не се охраняват.
Размерът на пчелина трябва да бъде достатъчен за разместването на необходимото количество кошери. По – рано аз смятах, че нашите медоноси не могат да захранят повече от 30 пчелни семейства. Но практиката показва, че наличният медоносен конвейр е способен да обезпечи с нектар не по – малко от 100 семейства със сила 10 – 12 кг.
Естествено, че основното правило за избора на точката, - това е наличието на медоноси. Най – добро място се явяват криволиците на реката, местата за сенокос, пастбищата, блатата, краищата на горите. На пчелина са разположени само най – необходимите постройки. Това са бараки направени от плоскости. Оградата е от дървесни отпадъци. Луксът на пчелина е неуместен. В който и да е момент, точката може с минимални загуби да бъде ликвидирана. В бараките през лятото се съхраняват корпуси, възглавници и друг инвентар. През зимата бараките се използват за съхранение на корпуси с празни пити, при такова разположение те добре се вентилират. Мишките нямат достъп до питите. Питите в корпусите са разположени по – широко, отколкото в кошера. То ест вместо 10 са разположени 9 пити. Молци практически няма. Никакви други обработки против молци не правим.
А в какви цветовe са боядисани кошерите, как са ориентирани входовете?
Кошерите на пчелина са боядисани в светло сини, жълти, бели и кафеви цветове. Най – добрият цвят за кошера се явява светло синият. Входовете са ориентирани главно на юг.
Как организирате вентилацията на кошера през пролетта, през лятото, през есента и през зимата?
Основното правило, което аз винаги преследвам – това е по – добре да се превентилира гнездото, отколкото да се недовентилира. Това също се отнася към размера (обема) на гнездото през пролетта. Когато семейството се развива, то това става съобразно обема на гнездото. Откъде е известно на пчелите, че ще дойде пчеларя и ще разшири гнездото? Тук аз влизам в противоречие с препоръките на класическата наука, които препоръчват през пролетта да се стеснява гнездото. Според мен, тези препоръки са само неправилно разбран смисъл на метода на Блинов. През пролетта, аз никога не правя затопляне отстрани, зад преградната дъска. Под нея винаги има място за преминаване на пчелите. Пчелите добре разбират размерите на своето жилище. Празните пити от страни на преградната дъска, това също е жилище. Ако няма пити, независимо от това пчелите също възприемат обема като жилище. Отворите аз винаги ги държа широки 10 см. През пролетта малко ги намалявам. През лятото ги разширявам до 40 см. През зимата горният вход в отворен 10 см, а долният 25 – 30 см. Размерът на входовете в кошера – долният 400х10мм, горния 100х10мм.
Вие много години осъвършенствате пчеларския инвентар. Бихте ли могли да посъветвате пчеларите, сами да си го изработват и след това да го използват на практика?
Самата действителност ме изправи пред необходимостта от осъвършенстване на пчеларския инвентар. Как може да се използва центрофуга, която се върти на ръка и с нея да се постигне висока производителност? Или как да се произведат майки, като се използва изолатор, произвеждан от някои от нашите заводи? Маточни рамки и рамки за произвеждане на яйца на една и съща възраст в нашата страна никой не предлага. И трето и четвърто ... Така, че осъвършенстването на пчеларския инвентар за мен не е хоби, а необходимост. Първото, което направих беше центрофуга за 32 пити с електрическо задвижване. Задвижването става с постоянен ток. Работи практически безшумно. Оборотите се увеличават плавно. Питите не се повреждат. Изработихме специален филтър. Медът го вливаме във филтрите с кофи. Независимо от това, че филтърът има няколко степени на филтрация, той практически не се задръства. Всичките остатъци от восъка се повдигат нагоре, където лесно се събират. Като последна степен на филтрация се използва увлажнена марля в два слоя. Капацитетът на филтъра съставлява 250 литра (5 бидона).
Усъвършенствахме изолатора за отглеждане на майки.

Изолаторът, който ние използваме, принципно се отличава от произведения в наш завод с това, че майката снася яйца само от едната страна. На другата страна на

питата майката не може да снася яйца, а пчелите не могат да я заливат с мед. Такава конструкция на изолатора позволява на пчеларя да се занимава с отглеждане на майки в полеви условия. Изолаторът е изработен от стандартна разделителна решетка, има отвор за пускане на майката. От противоположната страна изолаторът се затваря с решетка. Такъв изолатор лесно се разполага на стандартна пита и се фиксира с помощта на метални „мустаци” (щифтове).

Рамката за получаване на яйца на една и съща възраст е стандартна. Но към нея се предявяват много високи изисквания. В нея не трябва да се отглеждат пчели, тя не трябва да има пукнатини. Килийките трябва да бъдат правилни.
Маточната рамка ние също направихме със собствена конструкция, с преобръщащи се планки. Това позволява лесно да се закрепват лентички с килийки от пита, в които се намират двудневни яйца, като седим в автомобила. Размерът на страничните летвички е същият, 470 мм, а самата рамка има размер 200х200 мм. Ширината на рамката е 15 мм. Вие ще ме попитате, защо не използвам джентерова пита. Поради това, че е скъпа. Работата с нея е усложнена. В полеви условия, даже мисля, че е невъзможна. Но това е мое мнение.
При отпечатването на питите, ние вече няколко години използваме парови ножове със собствена конструкция. Ножовете се изработват от коса. Дръжката е разположена отгоре, под ъгъл, както е в търкачките със шкурка. Такова разположение на дръжката упростява работата. В качеството на паров генератор се използва бачок на 8 литра със заварен капак. На капака има изведена тръбичка на която е присъединена тръбата. Бачокът се поставя на електрическа печка. Ножът се съединява с парогенератора при помощта на тънки гумени тръби. По дължина ножът трябва да е такъв, че да захваща цялата пита при рязането. Отпечатките се изрязват до дървената част. Това позволява да се увеличи добивът на восък. Освен това пчелите имат по – малко работа, като приготвят питите за снасяне на яйца от майката.
На пчелина се налага да се изработват голямо количество рамки и други изделия. Ние никога не пристъпваме към изработването на изделия в голямо количество без преди това да сме изработили шаблон. Шаблонът позволява да се прави всичко бързо, точно и лесно.
На пчелина всичко трябва да бъде еднообразно. Кошерите трябва да се намират на метални подставки. Капаците на кошерите трябва да бъдат метални. На централната база има работилница, оборудвана с дървообработващи машини.
Предназначението на гнездовите пити, магазинните и питите за храна. Как вие ги използвате?
За добив на мед ние използваме само гнездови пити. Както аз вече отбелязах, ние практически се отказахме от използването на магазинни пити и пити за храна. За тези които не знаят, рамката за храна има размер 1/3 от гнездовата. Питата за храна може да се използва за попълване на запасите или при формирането на запасите за зимата. Но най – доброто приложение на тази рамка е за получаването в нея на мед в пита. Рамките се поставят без восъчни листове. Пчелите добре ги изграждат, а на пазара се купуват с желание от клиентите. Теглото на такава пита е около 1 кг.
Как се отнасяте към нестандартните, т.е. към алтернативните конструкции на кошери. Например, кошерът биостатор на Глазов Г.В. с рамка 510х525 мм или кошера за Северните ширини на А.Т. Андреев с рамка 300х500мм?
Отрицателно. Нестандартните кошери правят невъзможна механизацията на работата в пчеларските процеси. Обикновено такива кошери се изобретяват от начинаещи пчелари или от хора, които са започнали, но не са усвоили пчеларското ремесло. Мащабно погледнато изменението на стандартните рамки е глупост. От размерите на питите малко зависи. Всичко зависи от майсторството на пчеларя. Нищо хубаво аз не виждам в тези изобретения. Пчеларите се отвличат от основната работа и губят време, а начинаещите пчелари се объркват още повече.
Много пчелари задават въпроса. Как да се определи типът на пашата и съответно, да се разработи технология за отглеждане на пчели на своя си пчелин?
Типът на пашата се определя в зависимост от периодичността на цъфтеж на медоносите и количеството на отделяните нектари. Знаейки това, пчеларят може да игнорира второстепенните паши и през това време да нараства силата на семейството за основната паша. Много е важно пчеларят да определи началото на главната паша. Само на главната паша той ще получи основната продукция. Всички пчелари на Северо – Запад знаят, че главната паша може да настъпи, примерно в началото на юли и може да продължи до средата на месец август. Но началото на главната паша на Северо – Запад в различните години се колебае плюс – минус две – три седмици. Конкретна дата за начало на главната паша на вашия пчелин се определя по таблицата на цъфтеж на медоносите. За целта е необходимо да се запишат времето на цъфтеж на първите медоноси и по таблицата да се определят началото на цъфтеж на медоносите на главната паша. През това време цъфтят основните медоноси на главната паша.
Но на Северо – Запад има още една главна паша – ивова (от върби). Тя е по – интензивна. От пашата с върбите може да се вземе по 20 – 30 кг прекрасен мед, но пчелите за тази паша трябва да се готвят от сесента. Не винаги за тази паша способства времето.
При такъв набор от медоноси пчелите роят ли се все пак?
Може аз и да не съм прав, но Северо – Запад да се удържи семейството от рояване без деление е невъзможно. Зная, че съществеува теория за цялостното съхранение на семейството. Теория има, а мед няма.
Многогодишните опити са доказали, че стоков мед на Северо – Запада може да се получи само за кратковременен период. Този период немного се колебае като дати, но по принцип практически е две – три седмици. Това почти винаги е втората – третата декада на юли месец. Медоносите на главната паша могат да се отличават по региони, но списъкът им е ограничен. Медът от липата в нашия регион е голяма рядкост. Задачата на всеки пчелар е колкото може повече да увеличи количеството на пчелите за главната паша.
Технологията на отглеждане на пчелите винаги е свързана с периодът на цъфтеж на медоносите. Как практически вие определяте времето за началото на следващата ви работа?
Цъфтежа на медоносите има определена цикличност. Имайки календар на цъфтенето на медоносите за своята местност може достатъчно точно да се определи главната паша. Именно от началото на главната паша и започва и планирането на всички дейности на пчелина. То ест всички дейности се планират на пръв поглед отзад напред.
В какво е основата на вашата технология. Сега тя се отличава от тази която вие сте описали в книгата си „День за днем на пасеке”?
В.П.Цебро е публикувал две книги, в които подробно е описал своите разработки. Първата от тях - "Ден след ден на пчелина" (День за днем на пасеке. - Л.: Лениздат, 1991.), е настолна книга за много руски пчелари, както начинаещи, така и напреднали. Безплатен електронен вариант на книгата лесно може да бъде открит в руското интернет пространство (www.computer-and-bees.com/Beekeeping%20shop/product_info.php?products_id=116). И макар че в книгата е описан достатъчно остарял вече вариант на технологията, при който от всяко иззимувало семейство се получават по две отводки за реализация и 10-15 кг стоков мед, книгата продължава да е полезна (допълнение при превода).
Много години, за основа на технологията ние използвахме класическата постановка:
Създаване на една отводка с оплодена майка, след това обединение на семействата на главната паша. Но такава технология не винаги е била успешна. Част от семействата продължи да се роява. И тогава ние продължихме с опитите и формирахме две отводки от едно иззимувало семейство със зрял маточник. Резултатите ни обезкуражиха. Резервите на пчелите са безгранични. Ето вече 5 години ние практикуваме безроева технология с формиране на две отводки със зрял маточник, без търсенето на майките.
Част от пилото от основното семейство ние предаваме в отводките с цел тяхното усилване. Практически целия юни ние нарастваме семействата. Цялата работа с тях ние изпълняваме строго по календарен план. План съставяме за всяка година, като отчитаме опита на предходната година.
При такава големина на пчелина както е при вас, естествено е да е скъпа всяка минута. Как вие планирате, работите си на пчелина, как ги групирате по важност?
На пчелина няма важни работи и такива, които могат да се пренебрегнат. Всички работи са важни. И всички те са отчетени в календарния план. На голям пчелин, пчеларят няма възможност да си избира по – разнообразна работа. Ако вие пренебрегвате някаква работа или я игнорирате, то можете да стигнете до неуправляем процес. Затова на пчелина няма нито почивни дни нито празници. Даже и климатичните условия да не позволяват, то работите трябва да се изпълняват по график, независимо от това, ние ги изпълняваме и с това понякога веселим местните пчелари.
Вашият календарен план е съставен за голям пчелин, за конкретна местност, за конкретна технология. А може ли такъв план да се състави за неголям пчелин?
За какъвто и да е пчелин, такъв план не само няма да попречи, но е и задължително да се съставя. Планът винаги дисциплинира пчеларя. Климатичните условия и развитието на семействата се явяват основополагащи при съставянето на плана. За една година пчеларят няма да може да се научи да съставя план. Необходимо е да се отчитат много фактори. Моите съседи пчелари понякога се опитват сляпо да копират нашите действия на пчелина. Ако ние поставяме вторите корпуси, то това не означава, че всички могат да го правят. В зимата нашите семейства влизат като свръх силни. Семействата през октомври достигат 4 – 5 кг. Такива семейства ние формираме от две. Естествено, че и през пролетта такива семейства се развиват по – интензивно. Вторите корпуси ние поставяме само тогава, когато семейството заема всичките 14 пити на долния корпус и има не по – малко от 8 пити с пило. Всички по – нататъшни работи са свързани с времето за поставяне на втория корпус. Моментът на поставянето на втория корпус се явява контролен при съставянето на плана.
Вие постоянно усъвършенствате технологията на отглеждане на пчелите. А с какво ви обогати сезона 2004 - 2005 г.?
През тази година ние подготвихме календарен план за провеждане на задължителните работи, като отчитахме опита на прдходния сезон. За читателя искам да поясня, че освен производството на мед на пчелина ние още постоянно провеждаме изследвания в рамките на програмата на отдела по пчеларство на Псковския НИИ по селско стопанство. Опитите по използването на стари майки през сезона 2004 година нас ни обезкуражиха. Ако майката не се ограничава в един корпус, то това дава повече продукция. Ние използвахме метода на размяна на корпусите (класически прием за многокорпусното отглеждане на пчели), само, че манипулирахме не с корпуси, а с отделни пити. Пилото ние го спускахме в първия корпус, а маломедните и перговитев пити ги вдигахме горе. Този способ много стимулира майката да снася яйца. Още повече, че майката постоянно снася яйца в горната, по – топла зона.
Вашето отношение към подхранването на пчелите със сироп. Кога и как може да се подхранва. Как това се отразява на количеството на меда?
С подхранването на пчелите със захар ние не се занимаваме. Смятам стимулиращите подхранвания през пролетта за вредни, тъй като провокират пчелите към гибел. Единственото което правим е това, че приучаваме пчелите към водата. За това в хранилките през пролетта сипваме по 1 кг захар и заливаме с 1 л студена вода. В хода на вземането на водата от пчелите захарта се разтваря. За целия сезон от хранилката от пчелите се изпива до 8 л вода. Водата я вливаме при правенето на различни неща в кошерите. Общи хранилки на пчелина не правим, тъй като това може да доведе до разпространение на инфекциозни болести. Подхранването на пчелите със захар го правим след като сме изцентрофугирали меда. Всяко пчелно семейство го подхранваме с толкова захарен сироп, колкото е необходимо за успешно зимуване. Ако семейството зимува на два корпуса, то подхранването спира, когато всички пити от горния корпус се запълнят. Ако семейството зимува само на пита 435х300 мм, то подхранването продължава до тогава, докато пчелите вземат храната. Количеството на храната в семейството може да бъде съизмеримо със силата на семейството. Сиропът се подготвя само с преварена вода. Концентрацията е захар – вода 1,5:1. Никакви примеси в храната не добавяме. Запечатаната захарна храна пчелите употребяват цялата до главната паша. Нито веднъж пробите ни на мед не са имали захарност повече от предвидената в стандарта норма.
Вие много старателно подготвяте медът за продажба. Вашият мед винаги е с високо качество. Споделете тайните си.
„Тайната” е много проста. Пчелите никога не правят лош мед. Лошият мед го правят хората. А, ако започнем да говорим сериозно, то медът ние го центрофугираме в специално подготвено помещение на централната база. Питите с меда предварително се подгряват в специално помещение до температура 24 – 28 С. Съхранява се медът до реализацията му също в помещения с усилена вентилация. Качеството на меда зависи от културата на пчеларя. Небрежните пчелари не произвеждат качествен мед. Не може да се центрофугира меда преди да е запечатан. Медът на питата трябва да е запечатан напълно. Изключение представлява медът от последното центрофугиране, но той трябва да бъде в кошера не по – малко от 7 дни.
Естествено, следващият въпрос е за профилактиката и лечението на пчелите. Какви лекарствени средства вие използвате, и в какви срокове?
На големия пчелин, където всичко е обезличено, на профилактиката на болестите се отделя най – голямо внимание. Ние съставяме цял план на всички мероприятия. Началото на профилактичните работи започва до облитането през месец март. На всяко семейство ние даваме по 1 кг канди с лечебни препарати против нозематоза и аскосфероза. Канди го подготвяме само от захарна пудра. Порция за 5 кг. 5 кг захарна пудра., 300 гр вода., една упаковка от препарата против нозематоза и една опаковка от препарата против аскосфероза (дозировка за 5 семейства). След това канди се разпределя по 1 кг в целофанови пакети. Може да се използва и течна храна. Трябва да кажа на читателите, че на моя пчелин имам мини лаборатория, на която ние изследваме 100% семействата за наличието на нозематоза и вароатоза. Мисля, че такава лаборатория може да си организира което и да е сдружение от пчелари.
Как да се направи пчелинът високорентабилен? Какво освен меда може да предложи на купувача, пчеларят – производител?
Освен стоков мед на пчелина може да се произвеждат и цял ред от други продукти. Главното, е това да не пречи едно на друго. Ние например не можем да произвеждаме прашец, тъй като това е много трудоемък процес и изисква всекидневно присъствие на пчелина. Но, ние направихме производство на паста от перга. А, това е още по – полезен продукт. Всеки пчелар може и е длъжен да събира прополис и восък. В последно време модно увлечение се е превърнало производството на маточно млечице. Производството на пчелна отрова е ограничено от трудността на реализацията и. Много години се занимавахме и с производството и реализацията на пакети с пчели. Ако вие имате възможност да продавате мед в пита, то това е също благородна и добра прибавка. Обидно е, че още в нашата страна не разбират значението на опрашването от пчелите на градините и различните селскостопански култури.
Пчеларят трябва добре да е запознат с живота на пчелите с техните навици и възможности. Рентабилността на пчелина зависи и от неговата големина. Колкото е по – голям пчелина, той е толкова по – рентабилен. Пчелинът трябва да бъде обезпечен с машини, механизми и оборудване. На пчелина трябва да има със запас пити, рамки и корпуси. Пчеларят трябва да се занимава с отглеждане на майки и да следи за запазване на генофонда.
Сега на рафтовете на магазините за хранителни стоки е пълно с мед, който е със съмнителен произход. Без вкус, аромат ... и лечебни свойства. Как да се противодейства на това?
Трябва да се противодейства на това, но никой не знае как. Някои региони, например в Краснодарския край, законодателно са въвели забрана на внасяне на мед отвън. В Башкортостан, обратното, са въвели забрана за изнасяне на мед зад границите на републиката. Но какво дават тези забрани? В Краснодарския край и по цялата страна се продава мед с етикет „Башкирски”. Появи се и още по – странен мед с найменование „Алтайски”. Бедата е в това, че разпространението на псевдомедовете се съпътства от алчността на закупчици и търговци. Колкото е по – евтин медът при закупуването му, толкова е по – изгодно на посредниците. Но не е изгодно за производителите на качествен мед. Ако не се постави ограничение на засилващото се присъствие на мед, който се внася, то на отечественото пчеларство може да се постави кръст. Във всеки регион пчеларят трябва да има държавна защита за пчеларите. А за внасяния мед трябва да има ограничение.
В такава журналистическа статия е много сложно да се изложи целият комплекс от дейности, които извършваме на пчелина. По – подробно ще се спрем на отглеждането на майки и формирането на отводки. Как да се получи зрял маточник в полеви условия?
Произвеждането на майките се извършва по – рано (своевременно) до формирането на отводките. По план това се прави 10 дни след поставянето на вторите корпуси (в нашата местност това се прави от 5 до 10 май). Племенните семейства са определени преди това. В племенното семейство се намира майката и се заключва в изолатор за получаване на яйца с еднаква възраст. Изолаторът с майката се поставя във втория корпус. В корпуса поставят пита с вода и правят временна вентилация (през решетка около 5 кв см над корпуса). Вторият корпус се отделя от първия с полиетилен.
След 2 дни от вторите корпуси на племенните семейства изземваме маточната рамка, пчелите заедно с майката стръскваме във втория корпус и формираме отводки с племенни майки. Корпусите с отводките се извозват на друг пчелин (на разстояние по – голямо от 5 км). По – нататък се използват според желанието на пчеларя. След това се прави пренасяне на яйца на възраст 2 дни. Обяснявам подробно как се прави това. Пренасянето го правим направо на пчелина в кабината на лекия автомобил, ако е необходимо може предварително да се нагрее салона. Питата с яйца на възраст от 2 дни се реже на лентички с ширина 15 мм, яйцата се разреждат с помощта на заострена клечка – едно остава, две се отделят. След това лентичката се реже на квадратчета с едно яйце. Квадратчетата лесно се залепват към маточната рамка с притискане. Температурата трябва да бъде около 28 С, която се създава в автомобила. Цялата процедура по подготовката на една рамка трае не повече от 20 минути. Веднага след подготовката на личинките, маточната рамка я поставят в отводката с племенна мйка. В едно племенно семейство поставят до 4 маточни рамки. След 3 дни се прави проверка дали са приети личинките за отглеждане на майки. Три приети маточни рамки с личинки
на възраст 2 дни се предават в основните семейства във вторите корпуси за отглеждане. Семействата трябва да бъдат силни и здрави. Вторите корпуси трябва да бъдат отделени от старите майки с разделителни решетки. Маточните рамки се разполагат между пилото. Една маточна рамка остава в племенното семейство.
4 дни след придаването на маточните рамки в основните семейства се провежда подсилване на племенните семейства с открито пило. По 2 пити на племенно семейство. След това се поставят 2 – те корпуси на отводките с племенните майки и се връщат маточните рамки със запечатаните маточници. Те така също се поставят във втория корпус между откритото пило. На това собствено и завършва подготовката на маточниците. Майки от такива маточници се получават качествени, през разделителната решетка не преминават. Майките никога не ги бележим. В това няма необходимост, тъй като при нащата технология ние не осъществяваме търсене на майките. Специално бащини семейства не подгатвяме, тъй като работим само на чистокръвни пчели от карпатска порода. От пчелите със средноруска порода сме се отказали заради агресивността им. В тази година започваме експеримент свързан с аклиматизацията на италианската порода пчели. Племенен материал вземаме от Финландия.
Моля, подробно обяснете редът за организация на отводките!
Повтарям се. Отглеждането на майките ние започваме 13 дни до формирането на първата отводка. В семейството – отглеждач зреят маточници. Те вече са на 11 дни. Пристъпваме към формирането на първите отводки.
Първата отводка се подготвя по следния начин: От втория корпус на основното семейство вземаме 2 пити с храна и 2 пити с пило с пчелите.
Забележка. Семейството през това време се намира в два корпуса на 24 пити. Майката се намира в първия корпус отделена с разделителна решетка.
Освен това, стръскваме всички пчели от втория корпус на основното семейство в корпуса за отводката. Корпусът се поставя на дъно близо до основния кошер, с неголямо изместване назад. Отгоре корпусът се затваря с капак. За да се задържат част от старите пчели в отводката, временно в отводката поставяме пита с открито пило (за 3 дни). Тази пита може да се отбележи с габърче. На тази пита пчелите ще започнат да изграждат маточници, които ще бъде необходимо да се ликвидират преди тази пита да се върне обратно в основното семейство. Тази пита се изземва при формирането на втората отводка.
Втората отводка се подготвя 3 дни след първата. Втората отводка се прави аналогично на първата. В подготвеният корпус поставяме 4 пити: 2 пити със запечатано пило и 2 пити с храна. Тук стръскваме всички пчели от втория корпус. Корпусът се поставя на дъно до основното семейство с леко изместване назад и затварящ се капак.
В същия ден на двете отводки даваме 14 дневни маточници. Маточниците ние поставяме между питите със запечатано пило и ги закрепваме при помощта на леко притискане към питата.
И така , на 20 май иззимувалото семейство е разбито на три самостоятелни семейства, всяка от които се намира в развитие. Основната, на 24 пити със стара майка, отводките N1 и N2 по на 4 пити с 14 дневни маточници.
В същия ден организираме 3 – рамков нуклеус. Количеството на нуклеусите съставлява до 1/3 от основните семейства. Целта – да се създаде резерв за майки, които могат да загинат при облитането.
В същия ден остатъкът от маточници заключваме в клетки на Титов и оставяме във втория корпус на племеното семейство за доузряване. Количеството на тези майки и тяхното използване се определя от пчеларя според необходимостта, която има.
Работата на пчелина за племенните и редовите семейства се различава само по това, че в редовите семейства старите майки не се търсят.
Всичко на пчелина от 30 – 40 иззимували семейства е достатъчно да имат 2 – 3 племенни.
Всички работи ги извършваме с отчитането на изместването във времето, относно отделните точки (пчелини), съгласно календарния план по който работим.
Няколко думи за експериментите, които провеждате и в отдела по пчеларство на НИИ?
В момента на организацията на отводките, старата майка, като правило, снася яйца във втория корпус. Обикновено ние никога не я търсим. При провеждането на опита постъпихме по следния начин. Преди формирането на отводката всички пчели от втория корпус заедно с майката ние стръскваме в първия корпус. След това питите от долния корпус заедно с пчелите и майката ги преместваме в друг кошер. Освободилото се място ние го запълваме с рамки с восъчни листове. Във втория корпус поставяме зрял маточник (налитане на маточник). Отделената майка се оказва с неголямо количество млади пчели. Около седмица снасянето на яйца рязко се понижава. Оказва влияние стреса, отсъстват стари пчели. После от това семейство постоянно вземаме зряло пило (пчелите ги стръскваме) за усилването на семейството с младата майка. То ест използваме семейство -помощник. Създаденото по този начин семейство медовик се оказва не толкова работоспособно, колкото се очакваше. Пчели има достатъчно много, а резултатът от тяхната работа е по – малко значим, отколкото от резултатите, получени при отделна работа на две семейства без да са обединени. В литературата за семействата – медовици се твърди обратното. Семействата, които се развивха независимо, дадоха мед като сума повече отколкото при схемата: семейство медовик плюс семейство помощник!
Търсенето продължава. Започнахме да формираме отводки с маточник. Но отново започна рояване. Тогава ние стигнахме до извода, че трябва да се формират по две отводки от семейство. Да се взима част от пилото и непрекъснато да се отслабва основното семейство. През целият юни, когато в природата има само поддържаща паша, е необходимо да се увеличава силата на семействата – отводки.
През този сезон ние планираме малко да променим технологията, и да влизаме в главната паша от всяко иззимувало семейство с три семейства!

Резултатите след медосбор получени при различни технологии:
Наименование на технологията за отгл. на пчели Медосбор                                                       2004 г.     2005 г.
Традиционна технология без деление на семейството                                                       39,5 кг 24,7 кг
Семейство + 1 отводка. Работят независимо 98,1 кг 48,6 кг
Семейство + 2 отводки. Обединяват се всички преди
главната паша                                                124,4 кг. 70,2 кг
Семейство + 2 отводки. Работят независимо на
главната паша                                               190,8 кг    102 кг

Източник: http://www.computer-and-bees.com/Beekeeping%20shop/article_info.php?articles_id=6&osCsid=8497f39b471fcbf1cb3998bc0376c664
Уголок пчеловода (интернет – магазин для пчеловодов)

Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, г. Плевен

 


Календарен план на работа с месечните (включително и по дни) задължения на пчеларя, който работи по технологията на В.П. Цебро

Известният руски пчелар В.П. Цебро се грижи за 225 – 250 пчелни семейства (зимуват), през лятото пчелинът се увеличава до 700 семейства, които са разположени на шест точки (стационарни пчелина) и получава до 25 тона мед за сезон. Всичките си задължения той изпълнява строго по график в съответствие с календарен план на работа, който е представен по – долу.

Безроево отглеждане на пчели, като броят на пчелните семейства се удвоява за главната паша, всяка година се сменят майките във всички семейства без да се търсят и обединение по двойки на семействата при зимуване.

 

Отглеждам пчелните семейства в двустенни кошери, които побират 44 пити с размер 435 х 300 мм. На долния корпус с 14 пити (1) може да се поставят два корпуса с 10 пити (2) и два корпуса с по 5 пити (3) (виж рисунката). Всичките ми семейства постоянно се намират на стационарните си точки и зимуват на открито на 20 пити в два корпуса (по на 10 пити във всеки).


От 20 до 25 януари проверявам как протича зимуването: слушам семействата през горните входни отвори, преглеждам няколко планшета (подвижни дънни табли) от дъната на кошерите. По разположението, количеството и качеството на подмора на тях оценявам зимуването на семейството. Проверявам състоянието на затоплящите материали и работата на вентилацията, отстранявам намерените недостатъци. Преглеждам запасите от пчелни пити, водя борба с гризачите.
20 – 25 февруари номерирам с тебешир кошерите и ги слушам чрез горните им входни отвори. След това извличам планшетите и оценявам хода на зимуването по състоянието, количеството, разположението и качеството на подмора върху тях. Вземам от всяко семейство около сто умрели пчели за провеждането на анализи. Останалият подмор смитам в сандък от планшетите и ги поставям обратно. На централния пчелин пресявам подмора, за да извлеча восъка, след това го изсушавам за да го използвам с лечебна цел.
25 – 28 февруари изследвам подмора за различни заболявания. Изсипвам го на бяла хартия и проверявам за наличие на кърлежи вароа, браул, на личинки загинали от аскосфероза. Под микроскоп изследвам пчелите за наличие на спори за нозематоза. Преброявам колко са семействата, които са болни от аскосфероза, браулоза, и нозематоза на всички точки (пчелини) и като цяло на пчелина за да мога колкото се може по – рано да пристъпя към тяхното лечение и да не допусна разпространение на заразата при изравняване на силите на семействата и при отглеждането на майки. Пригатвям канди, което е лечебно.
10 – 15 март освобождавам от сняг капаците на кошерите и площадките пред тях. Отбелязвам с тебешир кошерите с болни семейства, които съм ги намерил при изследването на подмора. Раздавам им лечебно канди.
24 – 30 март веднага след първото облитане на пчелите при положителна температура за втори път почиствам планшетите и дъната от подмор и замърсявания, намалявам размерите на входните отвори. В същия ден правя бегъл преглед на горните корпуси на семействата – определям наличието на майки, пило количеството на храната. Ако в семейството няма пило, сменям пита с мед от него с пита с младо пило от силно семейство, за да проверя за наличието на майка.
Поставям в кошерите лентички за борба с вароатозата и аскосферозата, поставям хранилки, сипвам в тях захар на пясък 0,5 кг и го заливам с вода в която има хлорист кобалт. Той се произвежда като таблетки и се продава във ветеринарните аптеки.
1-6 април поставям до всеки кошер от основните семейства по два кошера за първата и втората отводка, които предстои да се формират през май месец. Преглеждам пчелните семейства в които няма пило, ако на поставените по – рано пити с пило няма свищеви маточници, намирам и ликвидирам майката, която не снася яйца. В семействата без майки, унищожавам свищевите маточници и придавам към тях отводка със запасна майка или слабо семейство. Тези семейства за които не стигат запасните майки, ги премествам на друго място в пчелина и съкращавам гнездото.
Свалям вторите корпуси от гнездата на благополучните семейства и премествам всичките 10 пити от долните корпуси в запасни корпуси за 10 пити. Премахвам планшетите, очиствам долните корпуси и премествам в тях всички пити от вторите корпуси, като едновременно ги преглеждам и определям качеството на майката (по пилото), силата на семейството и броя на питите с пило. Всички тези данни ги отбелязвам с тебешир върху кошерите.
Гнездата на семействата, които заемат 10 и повече междурамия, ги разширявам до 14 пити с маломедни пити, които са останали в долните корпуси след зимуването. В гнездата на силните бащини семейства (в центъра) поставям търтееви пити за отглеждане на ранни търтеи.
Гнездата на отслабналите семейства ги съкращавам в съответствие на силата им, ограждам ги с вестници на които са пробити дупки, зад които поставям пчелите от обезмайчените семейства. От останалите пити от бившите долни корпуси стръсквам пчелите в семействата и ги поставям във вторите корпуси.
Гнездата ги покривам с полиетилен и покриващо платно, като оставям на пчелите проход до хранилката – поилка с вода, в която на болните семейства и добавям лечебни препарати. По – нататък в тях един път седмично наливам вода с кобалт.
Затоплям гнездата с възглавници, поставям отгоре вторите корпуси с 6 празни пити и покривам с платната и капаците.
Всички данни по силата на семействата и количеството на пилото в тях пренасям в тетрадка, като използвам записките, които съм направил върху кошерите.

Част 2
20 – 25 април
, 19 дни след преместването на семействата в долните корпуси с 14 пити, ги изравнявам по сила, а бъдещите семейства – отглеждачи ги подсилвам всяко с по 4 пити с пило. Отначало намирам по записките си слабите семейства на всяка точка, преглеждам ги, определям колко пити с пило са необходими за подсилването на всички семейства и подготвям за тях място. От силните семейства вземам по една пита със запечатано пило и сменям местата с пити от слабите семейства и семействата – отглеждачи. Паралелно поправям подставките на кошерите, като и придавам неголям наклон на кошерите в посока напред към входовете.
30 – 35 дни след първото облитане, младите пчели ще заменят всички презимували и напълно ще заемат долните корпуси за 14 пити. 25 – 30 април, във всяко семейство ще има не по – малко от осем пити с пило, снемам полиетиленовите и платнените покривала от долните корпуси, като по този начин осигурявам достъп на пчелите до вторите корпуси, в които се намират по 6 празни пчелни пити. Сега пренасям в тях от долните корпуси заедно с пчелите по две пити с храна и по две пити с пило, и така ги разполагам, че между пита с храна и пита с пило да има разположени по две празни пчелни пити. 10 – те пити, които остават в долния корпус ги ограничавам с преградна дъска.
В същото време поставям втори корпуси на по – рано избраните майчини семейства, които ще станат след това семейства отглеждачи. Отначало пренасям в тях от гнездата майките заедно с питите, на които те са намерени, а така също по една пита с пило и две с храна. Тези четири пити ограничавам с преградни дъски, зад които поставям по две празни пити, в които никога не е било отглеждано пило. В долните корпуси към останалите 10 пити добавям четири със запечатано пило. Вземам ги по една от силните и здрави основни семейства на пчелина, като ги заменям с празни от запаса.
Покривам долните корпуси с ханеманови решетки и поставям отгоре вторите.
5 – 10 май, сутринта, 10 дни след поставянето на вторите корпуси, зад преградните дъски във вторите корпуси на семействата - отглеждачи вземам по една пита и закрепвам на тях изолатори (виж рисунката) от тази страна, от която килийките са с по – малка дълбочина (в тях пчелите ще изградят маточници), поставям в тях майките и поставям тези пити между питите с пило във вторите корпуси. След това свалям вторите корпуси и преглеждам първите такива, за да премахна случайните маточници. Още веднъж поставям ханемановите решетки и връщам върху тях на местата им вторите корпуси. Покривам кошерите с покривни платна и ги затоплям.
След два дни (7 – 12 май) от майчините семейства формирам отводки с племенните майки. Всичките 4 пити от вторите корпуси заедно с пчелите пренасям в транспортни сандъчета и пускам в тях майките от изолаторите. Затварям транспортните сандъчета за превозване. От долните корпуси пренасям във вторите корпуси по четири пити с храна без пчелите, а вместо тях поставям пити с яйца на два дни, които са извадени от изолаторите. Между питите с пило в долните корпуси оставям по три празни позиции (кладенци) за маточните рамки. Майчините семейства се превръщат в семейства – отглеждачи. Изваждам питата с двудневните яйца и ги пренасям в преносно сандъче в купето на автомобила, където с горещ нож разрязвам питата на ивички с един ред килийки. Разреждам яйцата, като оставям по едно през две килийки и залепвам ивичките на планките на четирите маточни рамки, които поставям в подготвените кладенци и на мястото на което е стояла питата с яйцата на два дни. Затоплям долните корпуси на семействата – отглеждачи с полиетилен и покривно платно, поставям върху тях вторите корпуси с 4 пити с храна, покривам с възглавниците.
В същия ден пренасям майките на останалите семейства да работят в долните корпуси. Правя го по следния начин. Снемам вторите корпуси, преглеждам долните, определям дали няма роево настроение и сменям питите с младо пило със свободни от горните корпуси. Комплектувам гнездото, като започвам от лявата страна. След първа пита с храна поставям две с излюпващо се пило, строителна рамка и останалите пити с пило, след това – смесено пити с малко мед, празни и пити и рамки с восъчни основи. От питите на втория корпус стръсквам пчелите заедно с майката в долния, поставям ханемановата решетка, върху нея вторият корпус и затоплям отгоре.
Отводките с племенни майки откарвам на другите пчелини и ги премествам в десетрамкови кошери, които ги поставям от дясно до семействата отглеждачи. Гнездата на отводките ги разширявам с празни пити от запасните до 8 пити.

Част 3
Четири дни след пренасянето на личинките (10 – 15 май) бегло преглеждам питите във вторите корпуси на здравите и силните семейства на пчелина, за да се убедя, че в тях не работят майки (няма яйца, които да стоят в центъра на килийките). От тях избирам за всяко семейство – отглеждач по три семейства, които ще използвам в качеството на междинни отглеждачи. В техните втори корпуси правя по една празна позиция (кладенец) между питите с различно по възраст пило. Три маточни рамки с личинки на два дни, приети за отглеждане на майки, заедно с пчелите върху тях пренасям в подготвените кладенци, а четвъртата с най – голям брой приети личинки – оставям в семейството отглеждач. Изоставащите в развитието си личинки ги бракувам. Затоплям семействата.
След 4 дни (14 – 19 май) от долните корпуси на семействата – отглеждачи, в горните прехвърлям по две пити с храна и маточната рамка заедно с пчелите. Преглеждам останалите пити за наличието на случайни маточници. Разделителна (ханеманова) решетка между корпусите няма.
Вземам от лявата страна на долните корпуси на здравите основни семейства по една пита с личинки и яйца, но без пчели. На тяхно място поставям рамка с восъчна основа. Подсилвам семействата – отглеждачи с взетите пити: пет поставям във втория корпус, две – в гнездото (плодника).
От вторите корпуси на междинните отглеждачи вземам маточните рамки със запечатани маточници и пчелите върху тях. Бракувам некачествените маточници и връщам маточните рамки в семействата отглеждачи, като ги поставям във вторите корпуси между питите с младо пило.
Девет дни след пренасянето на личинките и два дни след връщането на маточните рамки със запечатани маточници в семействата – отглеждачи (16 – 21 май) формирам първите отводки от основните семейства. Бегло преглеждам питите във вторите и корпуси за да изключа възможността да попадне майката там при пренасянето. Пренасям в кошерите за десет пити по две пити с храна и две пити с излюпващо се пило заедно с пчелите. Стръсквам тук пчели от останалите 6 пити. След това свалям вторите корпуси заедно с разделителните (ханеманови) решетки и премествам от долните корпуси в отводките по една пита с най – младо пило без пчелите, за да се намалят пчелите, които ще се върнат в основните семейства. Поставям в отводките по една пита, частично запълнена с вода, ограничавам шестте пити с преградни дъски, покривам с полиетилени и затварям кошерите с капаците.
Проверявам гнездата (плодниците) на основните семейства за наличие на роево състояние и премествам от тях в дясната част на вторите корпуси по четири пити с най – младо пило без пчелите, за да привлека тук млади пчели. В долните корпуси добавям по една празна пита, ограничавам получилите се 10 пити с преградни дъски. Поставям върху плодниците ханеманова решетка, и върху нея – вторите корпуси.
На всеки три семейства приготвям по един нуклеус с шест пити.
Три дни след формирането на първите отводки (19 – 24 май) организирам от всеки три здрави семейства един сборен нуклеус, вземайки от вторите корпуси по една пита с храна или запечатано пило (в зависимост от силата на семейството) заедно с пчелите върху тях. Поставям ги в специални сандъчета за по 4 пити, които са пригодени за транспортиране. Ако нуклеусите не трябва да се превозват, то при формирането стръсквам в тях и пчелите от две пити от всяко семейство.
След формирането на всички нуклеуси в пчелина организирам правенето на втори отводки от основните семейства, като премествам от вторите корпуси в кошери за 10 пити по две пити с храна и две със запечатано пило заедно с пчелите, а така също стръсквам пчелите от останалите пет пити. Давам на отводките по една пита, частично запълнена с вода, ограничавам всичките пет пити с преградни дъски, покривам с полиетилени и капаци.
Кошерите с отводките ги поставям един до друг от ляво на кошерите на основните семейства, ориентацията на входовете е като на основното семейство.
От първите отводки вземам по една пита с пило на различна възраст и свищеви маточници. Стръсквам пчелите, унищожавам маточниците и поставям питите във вторите корпуси на основните семейства. Отводките ги затоплям.Свалям от основните семейства вторите корпуси заедно с разделителните решетки и пренасям в тях от долните всички пити, които препятстват снасянето на яйца от майката (в това число и старите пити с пило). Премествам от вторите в първите корпуси питите с пило и добавям още по три рамки с восъчни листове (по една между всеки две с пило) както и празни пити, до запълването на корпуса (14 пити). По такъв начин създавам условия за усилено снасяне на яйца от майката.
Покривам долните корпуси с разделителни решетки и поставям на тях вторите корпуси, запълнени с три рамки с восъчни основи, пити с храна и празни пити, затоплям с покриващите платна и възглавниците.
Раздавам 14 дневни маточници без клетки на тези отводки и нуклеуси, които няма да превозвам на другите пчелини. Затварям в клетки останалите маточници и ги поставям между питите в семействата-отглеждачи и сформираните за превозване нуклеуси.
Превозвам нуклеусите на другите си пчелини и ги преселвам в кошери за шест пити, които висят на десните стени на кошерите на основните семейства. Отварям клетките и освобождавам майките през отворите, запълнени с канди.
След 4 дни (23 – 28 май) проверявам дали са излезли майките в отводките и нуклеусите. Ако някъде не са излезли, придавам запасни, неплодни майки в клетки, които са затворени с канди и парченце от восъчна основа.
Разделям всички семейства – отглеждачи на нуклеуси. Предназначените за превозване формирам в сандъчета за 4 пити, а тези, които ще останат на пчелина – в кошери за шест пити. Във всички нуклеуси раздавам майки в клетки. В кошерите на семействата-отглеждачи оставям нуклеуси с по 6 пити, между които поставям клетки със запасни майки.
Кошерите за 6 пити ги закачвам на десните стени на кошерите на основните семейства. Сандъчетата за четири пити превозвам на другите пчелини, преселвам от тях нуклеусите в кошери за шест пити, които вече висят върху кошерите на основните семейства, освобождавам майките.
След 5 дни (28 май – 2 юни) свалям вторите корпуси и разделителните (ханеманови) решетки на основните семейства, вземам от долните корпуси по четири пити с пило на различна възраст без пчели и поставям в преносни сандъчета. Премествам от първите корпуси във вторите питите, които тормозят снасянето на яйца от майките (в това число пълните с мед и запълнените с прашец), а от вторите корпуси премествам в първите по три рамки с восъчни основи и необходимият брой празни пити. Връщам на местата им ханемановите решетки и вторите корпуси, които допълвам с по три рамки с восъчни основи и една изградена пита.
В отводките поставям по две контролни пити с пило на различна възраст от пчеларското сандъче; разширявам гнездата им до осем изградени пити от запасните, ограничавам с преградни дъски, покривам ги с полиетилен и затварям капаците.
След три дни (31 май – 5 юни) преглеждам контролните пити в отводките. Появяването в тях на свищеви маточници е свидетелство, че отсъства майката. Маточниците унищожавам, а питите с откритото пило пренасям в съседните отводки.
В отводките без майки придавам неоплодени майки в клетки, които частично са запълнени с канди и запечатани с парче продупчена восъчна основа. (Неоплодени майки вземам от пчелина, в който последно са присаждани личинки).
Преселвам нуклеусите от кошерите на бившите семейства - отглеждачи в кошери за шест пити и ги поставям на нови места или ги превозвам на други пчелини. Освободените кошери заселвам с отводки с племенни майки, докарани от другите пчелини и които стоят до кошерите за десет пити. Разширявам техните гнезда.
След 10 дни (10 – 15 юни) снемам вторите корпуси и ханемановите решетки от основните семейства. Вземам от долните семейства по четири пити с пило на различна възраст без пчелите и поставям по две такива пити във всяка отводка, където предварителлно съм махнал преградните дъски. Също от долните корпуси махам и питите, които затормозяват снасянето на яйца на майката и ги поставям във вторите корпуси. В плодниците поставям по три рамки с восъчни листове и допълвам с необходимия брой изградени пити от вторите корпуси или от запасните. Във вторите корпуси добавям по три рамки с восъчни листове, а така също и необходимия брой изградени пити.
Ако намеря семейства и отводки без майки им придавам млади, оплодени майки заедно с нуклеусите. Нуклеусите, които са без майки ги ликвидирам, като стръсквам от тях всички пчели пред кошерите на основните семейства.

Част 4
В края на юни, 12 дни след последното подсилване на отводките (22 – 27 юни), поставям на първите направени отводки ханеманови решетки и втори корпуси.Пренасям в тях от първите корпуси по три пити със запечатано пило, вместо тях в плодника поставям по три изградени пити от запасните. След това вземам от вторите корпуси на основните семейства по три пити с храна без пчелите, и също ги поставям във вторите корпуси на първите отводки. Ограничавам гнездата на отводките с преградни дъски, затоплям с полиетилен и затварям кошерите с капаците им.
От гнездата на вторите отводки вземам по три пити с младо пило и ги пренасям във вторите корпуси на основните семейства. Вместо тях поставям по три изградени пити от запаса, поставям им магазинни надставки, запълнени с рамки с восъчни листове и с изградени пити.
След като свалям вторите корпуси от основните семейства, проверявам дали не се готвят да се роят. Пренасям от тях по три рамки с пило в стари пити без пчелите във вторите корпуси, а в долните корпуси поставям по три рамки с недостроени восъчни листове. След това поставям на плодниците ханеманови решетки, на тях вторите корпуси, затоплям с полиетилен, като оставям на пчелите проход (място за преминаване) с широчина 10 см, а след това поставям трети корпуси, запълнени с изградени пити и ги покривам с платната.
След 7 дни (29 юни – 4 юли) преглеждам питите с пило във вторите корпуси на основните семейства и първите отводки, маточниците ги унищожавам.
След 9 дни (8 – 13 юли) пред началото на главния медосбор (паша), присъединявам към първите отводки и основните семейства, вторите отводки. За целта премествам кошерите на вторите отводки заедно с поставките им до задните леви ъгли на кошерите на основните семейства. Летящите пчели от вторите отводки ще отидат в кошерите на първите отводки (премествам едновременно всички втори отводки на дадения пчелин).
Проверявам основните семейства за наличие на роево състояние. Наблюдавам за поведението на пчелите на горния вход – „гризат” го или не. Преглеждам крайните четири пити на долния корпус, до които може да се стигне без да се свали горния. Една от тях е строителната. Обръщам внимание на това, как тя е построена и има ли на нея маточници или чашчици с яйца.
Изрязвам питите от строителните рамки и ги прибирам в склада, вместо тях поставям изградена пита от запасните.
Покривам четирите крайни пити в долните корпуси на основните семейства с хартия от вестник, която продупчвам, върху хартията поставям по два корпуса за по пет пити (един върху друг). Снемам магазинните надставки без пчели от вторите отводки. Пренасям от тях в долните корпуси за 5 пити по четири пити с младо пило, а в горните – по три пити със зряло пило и храна. От три пити с пило на различна възраст стръсквам пчелите в корпусите за 5 пити, а самите пити ги пренасям във вторите корпуси на първите отводки. По такъв начин майките от вторите отводки задължително се оказват в корпусите за по 5 пити.В горните корпуси за пет пити добавям по една изградена пита от запасните. Покривам ги с платно. Пчелите постепенно „прогризват” хартията и се обединяват. От двете майки в кошера по правило остава по – младата. Така ежегодно сменям майките без да ги търся.
На вторите корпуси на първите отводки поставям магазинните надставки, свалени от вторите отводки. Покривам с полиетилен и затварям кошерите с капаците им.
Шест дни след присъединяването на вторите отводки (14 – 19 юли) стръсквам пчелите от питите на корпусите за по 5 пити в гнездата на основните семейства. За да определя наличието на майка, бегло преглеждам четирите достъпни пити на долните корпуси за наличие на свищеви маточници. След това поставям ханеманови решетки, а върху тях корпусите за 5 пити без пчели.
В същия ден свалям магазинните надставки от първите отводки, преглеждам питите с пило на различна възраст във вторите корпуси и ликвидирам свищевите маточници. Връщам на първите отводки магазинните надставки, покривам с полиетилен и затварям кошерите с капаците им.
След 6 дни (20 – 25 юли) проверявам питите с пило в корпусите за пет пити, търся свищеви маточници и ги ликвидирам. Преценявам запълването с мед на магазините на отводките, както и на вторите корпуси на отводките и семействата. Вземам пити със зрял мед за центрофугиране. Ако е необходимо, поставям на отводките допълнителни магазинни надставки с изградени пити.
По – нататък редовно вземам зрелият мед от семействата и отводките, като махам излишните хранителни запаси и магазинните надставки. След 6 дни (26 юни – 1 август) снемам вторите корпуси от основните семейства за центрофугиране на питите с мед от тях, а след това пренасям в тях пити от корпусите за 5 пити. От 2 до 7 август свалям за центрофугиране питите с мед от вторите корпуси на отводките, а от 8 до 13 август – третите корпуси на семействата.

Част 5
След края на пашата, 18 дни след началото на вземането на корпуси и магазинни надставки с мед (14 – 19 август), по двойки обединявам основните семейства с отводките. Правя това за смяна на майките (без да се търсят), да се увеличи силата на семействата преди зимуването и ефективно използване на пашата от ива (върба) през месец май на следващата година. Кошерите на отводките ги премествам заедно с подставките им и магазинните и надставки до задния ляв ъгъл на кошерите на основните семейства. По този начин летящите пчели ще се съберат в основните семейства. Покривам четирите крайни пити в долните корпуси на основните семейства с листове от вестник, продупчвам ги и поставям отгоре корпуси за пет пити.Свалям магазинните надставки на отводките за центрофугирането и, а всички пити заедно пчелите и майките от кошерите ги премествам в корпусите по за пет пити и ги покривам с покриващите платна.
По такъв начин, ако по някакви причини старата майка не е била убита от по – младата по времето на първото присъединяване на отводка към основно семейство (виж предната част), тя ще бъде заменена от младата майка по времето на второто присъединяване.Празните корпуси за десет пити, в които са живели отводките, поставям над покриващите платна на вторите корпуси на обединените семейства. Освободилите се дъна, капаци (покриви) и подставки за кошери ги прибирам в склада за съхранение през зимата.
След 6 дни (20 – 23 август) вземам за центрофугиране последните пити с мед. Едновременно формирам гнездата на семействата за зимуване в два корпуса и лекувам пчелите от варроатоза. Работата я провеждам в следната последователност. Вземам за центрофугиране горните корпуси с пити с мед. На подставки около кошерите поставям празни корпуси за 10 пити, които предстои да се запълнят с пити и да се поставят на семействата за зимуване. След това разпределям питите от корпусите за по пет пити: питите с мед без пило – за центрофугиране, със запечатано пило и пчели – в празните корпуси; по четири пити с незапечатано пило и пчели поставям в долните корпуси. След това преглеждам питите в тях. Пълните с мед отправям за центрофугиране, със запечатаното пило - във корпусите, които ще станат втори, в тях поставям и две (всяка) с мед и прашец – в двата края. Оставям в долните корпуси по четири плодникови пити с незапечатано пило и пчелите. Поставям ги в центъра на разстояние 47 мм една от друга, (така, че между тях да може да се сложи пита), в двата края поставям по една магазинна пита, ограничавам плодника с преградни дъски.
Всички излишни пити без пило отправям за центрофугиране и съхраняване. Върху долните корпуси за 14 пити поставям втори , които са укомплектовани с десет гнездови пити (по краищата – пити всяка с мед и прашец и маломедни, а в центъра – със запечатано пило). Разполагам ги точно да са над питите от долните корпуси и празните междини между тях. При подхранването на пчелите за зимата, пчелите ще построят в празните промеждутъци езици, които ще осигурят формирането на кълбото и неговия преход от долния корпус в горния. Между питите с пило във вторите корпуси поставям по две лентички с препарат, препоръчван за борба с вароатозата (ежегодно сменям препарата, за да избягна възникването на свикване с него). Покривам семействата с покривни платна, като оставам проход, поставям хранилките, затоплям с възглавници, подравнявам кошерите на подставките.
След 6 дни започвам да подхранвам семействата със захарен сироп (26 август – 13 септември), който подготвям в централния стопански двор от три части захар на пясък с бял цвят и две части прекипяла вода. Добавям в него средства за борба с нозематозата (пелин, калиев перманганат, ноземат или ноземацид и други) съгласно препоръките и инструкциите. Отварям долните входове на кошерите и затварям горните. Наливам на семействата в хранилките по 4,5 л сироп, подхранвам на всеки три дни. Подхранвам пчелите, докато не запълнят всички пити в горните корпуси и не построят езици с дължина 10 – 15 см в междините между питите на долните корпуси. В този сироп с който подхранвам за последно, добавям полезин и ноземат.
В края на подхранването проверявам на няколко семейства ефективността от проведената борба с вароатозата. За целта обработвам избраните семейства с бипин и поставям на дъната на кошерите планшети , намазани с вазелин (7 г). Ако броят на падналите акари е голям, обработвам още веднъж семействата с бипин.
След 7 дни от края на подхранването (20 – 25 септември) подготвям гнездата на пчелите за зимуването и. Махам хранилките и лентичките с лекарствата. Снемам възглавниците и покривните платна от вторите корпуси за да охладя гнездата и да принудя пчелите да сформират зимните кълбета колкото е възможно по – ниско (между първите и вторите корпуси) на кошерите. Преглеждам питите във вторите корпуси, вземам маломедните от центъра и ги премествам към десния край или ги прибирам в склада до пролетта.
Върху дъната на кошерите поставям планшети за удобно събиране на подмора. Отварям долните входове в лявата част на кошерите зад преградните дъски и ги защитавам от вятъра. Измивам и ремонтирам хранилките, после ги прибирам заедно с възглавниците за съхранение. Привеждам в ред територията на всички пчелини.
С настъпването на устойчиви студове (10 – 15 декември) поставям във вторите корпуси на семействата паралелно на питите по една вентилационна планка (500 х 50 х 30 mm). След това ги покривам с покривно платно, което е просмукано с прополис, така, че отпред и отзад да се образуват вентилационни отвори. Закрепвам с видии капаците към външната обшивка на кошерите. Проверявам как се запазват запасните пити в пчелините.
През зимата се осъществява усилена вентилация на плодниците на кошерите благодарение на отворените на 10 – 15 cм долни входове, вентилационните отвори създадени между вентилационните планки и покривните платна и отворите в покривите.
Като използвам изложената методика, отглеждам 200 – 250 пчелни семейства (зимуват), разположени на шест точки (пчелини) в Псковска област. Получавам повече от 100 кг мед от всяко. Всички дейности ги провеждам строго по графика и календарния план. След поставянето на вторите корпуси на кошерите на основните семейства, всички свои задължения (работи) изпълнявам през определен брой дни, независимо от обстоятелствата и климатичните условия на времето.
г. Псков

Архив на сп. „Пчеловодство”
Източник: http://beekeeping.newhost.ru/Arhiv/a2006/index.htm
сп. Пчеловодство, 2006, N 2
сп. Пчеловодство, 2006, N 3
сп. Пчеловодство, 2006, N 4
сп. Пчеловодство, 2006, N 5
сп. Пчеловодство, 2006, N 6

Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, Плевен

 

В.П. Цебро - Мастер – клас
Цебро В.П.

Мастер – клас е организаиран от Аладемията по менаджмент и агробизнес на нечерноземната зона на Русийската Федерация с участието на Агентството по Пчеларство от Ленинградска област. Лекцията е записана от Коновалчук А.Т. – член на управлението на Клуба на пчеларите от съюза на градинарите на Русия – 2006 г.

Авторът успешно е решил задачата: - разработена е безроева технология (метод или способ) за успешно отглеждане на пчели в условията на Северо-Западната част на Русия, което е позволило да се усъвършенства технологията по отглеждане на майки; да се повиши продуктивността на пчелното семейство и на пчелина като цяло; да се унифицира пчеларското оборудване.
„Задачата на всеки пчелар е да използва своите способности, своите умения, своите знания за това, че да може да се получи от пчеларите всичко, което те могат да дадат, и то да се даде на хората. Главното е, във пчеларя да се появи търсене, да се появи творчество. Не може пчеларството да стои на едно място, то трябва да се развива”.
Основните принципи (това са – ръководящи правила в дейността на пчеларите свързани с отглеждането на пчелните семейства):
1. Отглеждането на пчелите в големи – обемни кошери.
Пчелите винаги трябва да чувстват („да знаят”) свободното пространство на кошера. През пролетта пчелите се развиват не само в съответствие със силата на семейството, резултатите на зимуването и хранителните запаси, но и съразмерно с обема на кошера. Два корпуса – това е минимумът на жизненото пространство, в което семейството може комфортно да съществува.
2. Необходимост от по – раншно отглеждане на майки.
Отглеждане на майки от 2 – дневни яйца в майчиното семейство от племенна майка с привличането на основни, здрави семейства за отглеждането на 2 – дневни личинки до запечатване на маточници. Майчиното семейство се явява и семейство – отглеждач и инкубатор, и стартер, и т.н. Използва се изолатор и маточна рамка със собствена конструкция. Използват се две майчини семейства за 30 – 40 пчелни семейства. Само силното и здраво семейство е готово за отглеждане на майки.
3. Формиране на 2 отводки от всяко основно пчелно семейство с помощта на маточници, получени от майчините семейства.
4. На медосбора работят самостоятелно семейство и 1 отводка или семейство и две отводки.
5. Обединяване на семейството и първата отводка след медосбора преди подхранването за попълването на медовите запаси.
6. Използване на строителната рамка и разделителната решетка..
7. Зимуване на 2 корпуса или на корпус и на магазин.

По такъв начин, от автора в резултат на продължителни търсения и сравнителен анализ на известните методи за отглеждане на пчели, на практика са изработени седем основни принципа за успешно отглеждане на пчели по предложения метод.
Метод: - безроеви. Технология на В.П.Цебро:
Усъвършенстван кошер с 14 пити със стандартна рамка 435х300 мм.
Стените на кошера са двойни, без затопляне между тях. Подкапакник от тънки дъсчици се явява продължение на външните стени на кошера с височина от два корпуса. За удобство на пчеларя, лявата странична стена на подкапакника се отхвърля на панти надолу. Целият кошер е в постоянен кожух, който защитава гнездото от дъжд, вятър, студ и слънце. Два облегчени ( с тънки страници) корпуса за по на 10 пити и два по за 5 пити. Семейството може да се развие до 44 пити. В гнездото 4 - те странични пити не са закрити със стоящия по – нагоре корпус. При това се появява и т.нар. «прозорец за гледане», който позволява да се контролира състоянието на семейството, а така също да се поставя строителна рамка за борба с кърлежа. Що се касае за капака на кошера, то той се отваря на панти във вертикално положение. В страничните дъски на капака са предвидени вентилационни прозорци с височина 2,5 см, които са затворени с решетка и със затъмнител. Вертикалното положение на капака и наличната подставката с гредичка позволяват да се покрие гнездото с покривно платно при прегледа. Предвидени са преградни дъски в гнездото и във втория корпус. Долният прилетен отвор е 12х420 мм, горният 12х100 мм. През зимата долният отвор се затваря с планка с процеп 6 мм, горният със стъкло, което отстои от корпуса на 10 – 20 мм. Кошерът има планшет ( подвижна дъна част), който се изважда отпред или отзад. Подрамковото пространство е 20 – 30 мм.
За отводките, формирани от основното семейство, са необходими 2 двукорпусни кошера или 3 – 4 корпуса; дъното и капака за всеки кошер, могат да се снемат. Затоплянето на отводките се осъществява с полиетилен под капака. При силен медосбор ще са необходими няколко магазинни надставки за поставянето на вторите корпуси.
През зимата гнездото и вторият корпус се ограничават с преградни дъски, които плътно се допират до стените, но не стигат до дъното на кошера на 2 см – практически се намират на на долното ниво на питите, (допирането се осъществява с водоустойива гума). Гнездото се затопля с възглавници само отгоре, и само гнездото, оставя се свободно пространство между възглавниците и страничните стени (стена) за осигуряване на достатъчна вентилация.

Календарният план на работа с месечните (включително по дни) задължения на пчеларя, който работи по технологията на В.П. Цебро е разгледан във 2 – я материал и тук е пропуснат.

Препоръки на В.П. Цебро по отглеждането на пчелни семейства в условията на Северо – Запад.
1. След изцентрофугирването на меда (като правило, това е началото на август) основното семейство може да се обединява с отводка. След това се дава захарен сироп (до 30 л) за попълване на запасите.
2. Във връзка с това, че семействата са много силни, зимуването се осъществява на 2 корпуса по 8 – 10 пити във всеки, или вместо втори корпус се поставя магазин. За облегчаване на преминаването на пчелите в горния корпус (или магазин) и предотвратяването на гибелта на пчели в суровата зима се използва нов тактически способ за формиране на гнездото за зимата. От гнездото се изваждат 3 пити с мед, например, 2 – та, 4 – та, 6 – та. В гнездото се появяват 3 „кладенеца”. След това се поставя 2 – я корпус, в който се поставят пити с храна. При това съответстващите пити се оказват над кладенците в гнездото, а пчелите дострояват под тези пити „езици”, като ликвидират по този начин прекъсванията (празните пространства) между питите в гнездото. Ако се поставя магазин, то в него заедно с магазинните пити се поставят извадените по – рано гнездови пити, които увисват в образувалите се „кладенци”. По такъв начин, дадения способ позволява да се свърже пространството на питите за зимата и да се облекчи възможността на пчелите да се качват нагоре.
3. През пролетта магазинът (или вторият корпус) се снема, „езиците” се отрязват и питите се поставят долу на местата си.
4. През септември – октомври се снема горното затопляне, оставя се само покриващото платно, за да се спуснат пчелите долу.
5. През зимата може да се оставят и трите семейства (семейството и двете отводки), ако те са работили на пашата самостоятелно. Не трябва да се обединяват след пашата трите семейства в едно, тъй като пчелите са много, а мястото в кошера и храната за тях е малко. В този случай една отводка се присъединява към семейството, а две втори отводки от две семейства да се обединяват.
6. Особености на формирането на една отводка:
- пролет, семейството е в 2 корпуса; - отглеждане на майки; - 9 дни след пренасянето на личинките формираме отводка (като първа); - след 3 дни я подсилваме (като втора); - след 9 дни даваме не 2 пити, а една контролна.
7. Формиране на отводка със старата майка:
- пролетно развитие до 2 корпуса по 10 пити; - отглеждане на майки до 14 – дневни маточници; снема се горния корпус; - всички 10 пити от гнездото с майката и пчелите се пренасят в новия кошер; - питите от 2 – я корпус се спускат долу и се дава маточник.
8. Метод на Сименс:
- пролетно развитие до 12 – 14 пити, (края на май), до достигането на семейството в роево състояние. Затваря се входният отвор, поставя се към него лист от фазер. Вземат се от гнездото и се поставят в работно сандъче всички пити с пило и храна. Всички пчели при това да се стръскват на листа от фазера. Гнездото се формира по нов начин: пита с храна, пита с младо пило, празна пита, рамка с восъчен лист, празна пита, рамка с восъчен лист … пита с храна. Гнездото се покрива с разделителна решетка, поставя се 2 – ри корпус, в който се поставят пити със запечатано пило. Преградна дъска. Да се покрият с допълнително покриващо платно останалите открити 4 пити от гнездото. Входният отвор да се държи затворен 3 – 4 часа, пчелите ще поседят пред него, след това да се отвори входа и пчелите ще влезат в него като рой. Подобна операция се налага да се повтаря с интервал от 12 дни 2 – 3 пъти, особено, ако пашата е късна.
Съвети за пчеларите:
1. Размножаването на пчелина е целесъобразно да се осъществява с вторите роеве. Първият рой да се върне в семейството, но да се вземе старата майка. Вторият рой като правило е по – голям от първия около 1,5 пъти и излиза с млада майка.
2. Винаги в кошера да има силна вентилация, да се осигури възможност за достъп на свеж въздух. Тесният вход през зимата способства за влага в кошера, а през лятото за задух. Оворените входове – това е предпоставка за гнездото да е сухо, а това не се „харесва” нито на аскосферозата, нито на нозематозата, нито на вароатозата. Горният вход не се затваря, а се прикрива със стъкло – семейството вижда част от обкръжаващата природа.
3. Според мнението на В.П. Себро, увеличеното подрамково пространство има отрицателно влияние. „Това е „мазе” в което през цялото време се намира студен въздух. Разстоянието от дъното до долните летвички на питите, трябва да бъде според него 2 – 3 см”.
4. Не ви съветвам да преминавате на украински тип рамка. Да се изобретяват рамки и кошери е работа неблагодарна.
5. При развитието и разширяването на семейството през пролетта (до 14 пити) върху гнездото се поставя полиетилен, при това се отгъва един ъгъл и се поставя втори корпус с празни пити. В този случай пчелите чувстват голямо пространство за развитието на семейството.
6. Ако не се е удало да се открие майката в майчиното семейство, то може да помогне следният способ. Поставя се нов кошер, поставя се магазин със закована разделителна решетка и в него се стръскват пчелите от всички пити. Пчелите ще слезнат долу, а майката ще остане на решетката. Остава да се затвори в клетка, а по – нататък по план – в изолаора за получаване на яйца, който са на една и съща възраст.
7. Според мнението на В.П. Цебро преминаващата от единия до другия край на кошера вентилация като течение не е страшна.
8. Попълването на хранителните запаси се осъществява след изцентрофужването на меда и обединението на семействата. При обединяването на семействата от 4 корпуса не е страшно да се дават 25 кг захар (по 4,5 л в ден), до като горния корпус се запечата напълно. Преди попълването на запасите да се съкрати гнездото – предварително формиране на гнездото за зимата. „Когато обединявате 2 семейства в едно и пчелите плътно заемат 14 пити, които напълно са запълнени с мед, то медът им за зимата може и да не стигне”. (В едно такова семейство, загинало от студ, ние преброихме 51 хиляди пчели). Трябва да се дават не 5 – 8 кг захар през есента просто така, а да се попълнят запасите, така, че те да стигнат за цялата зима.
9. Подвижната подложка (подвижното дъно) е по – малка от дъното на кошера, вкарва се и се издърпва свободно, отворът в предната стена на кошера се затваря с втулка с входен отвор, а в задната стена се затваря с втулка и дъска. Ако през зимата подложката (планшетът) се измъква лесно, то семейството зимува добре, няма влага.
10. Необходимо е да се отделя голямо внимание на изучението на биологията на семейството. Някои пчели вземат нектар само от едно растение. Пчелата лети за нектар 12 дни, това съвпада с продължителността на цъфтежа на растенията. Пчелите трябва да се поставят близо до медоносите, в градините много мед няма как да се събере. Пчелите не „гризат” маточниците. Това го прави майката.
11. Да се съкращава, да се стеснява гнездото е полезно само в слабите семейства. При силните – да се разширява до 12 – 14 пити. Странична възглавница да не се поставя, но преградната дъска трябва плътно да се допира до стените на кошера.
12. По – рано В.П. Цебро осъществяваше зимуването с магазин или хранителна надставка, които се запълваха при подхранването през есента със сироп. Обаче през пролетта тази надставка задържаше развитието на семейството, тъй като на мед пчелите се развиват през пролетта по – добре и се раждат по – силни. Затова от надставки те се отказаха.
13. Строителната рамка – това е огледало на семейството, тя трябва да се поставя като трета от края, и да се почиства през 7 дни. Търтеевото пило е много нежно и на първо място се поразява с кърлежи и други болести. При условие, че се използва строителна рамка, пчелите по – малко строят търтееви килийки на поставените восъчни листове за градеж.
14. Два корпуса без разделителна решетка да не се използват – майката преминава нагоре и рояването е неизбежно. Пчеларството без разделителна решетка е несъвременно. Свищевите майки имат малко по – малка гръдна част и някои от тях могат да преминават през разделителната решетка. В лежаците трябва да е на разположение вертикална разделителна решетка.
15. Само силното семейство е готово и може да се използва за отглеждане на майки.
16. Неоплодената майка високо стои на краката си, коремчето е повдигнато. Оплодената – коремчето я „тегли” към питата, по – бавно ходи. Целесъобразно е периодически да се „освежава кръвта” на майките. В.П. Цебро купува племенни майки в Мукачево, планира да взема финландски майки. Смяната на майките става всяка година.
17. Не е целесъобразно да се поставят 3-4 восъчни листове подред в центъра на гнездото. Поставянето на восъчните листове трябва да се прави през 2 пити с пило, всичко не повече от 3 рамки.
18. В изолатора за получаване на яйца се поставят бели пити, без пукнатини, без търтееви килийки. Изолаторът: 2 рамки от парчета с триъгълно сечение със страни 22 мм, външни размери на рамките са по – малки от вътрешните размери на гнездовата рамка, едната рамка е затворена с разделителна решетка, другата с огргстъкло (или мрежа), в разделителната решетка е изрязан затварящ се прозорец за придаване на майката, двете рамки, които от две страни се притискат към светлата пита и на питата се пуска майката, коато снася яйца от едната страна на питата, а от другата – остава суха. Маточната рамка: по външни размери е по – малка от гнездовата, ширината на рамката 15 мм, вътре две рейки 10х8 мм, разстоянието между тях 7 см, на рейките с пръсти се залепват лентички от пита с двудневни яйца, яйцата надолу. Да се разширяват килийките не трябва. Маточните рамки се поставят в семейство без майка, личинките се приемат за отглеждане с цел производство на майки и трябва да се отглеждат в семейството между питите с пило на различна възраст.
19. Изсушаването на питите става под покрива на кошера, това отвлича пчелите от кражби при вземането на питите за центрофугиране.
20. Питите с мед преди центрофугирането стоят в помещението с температура 28 – 30 С. Ножовете за разпечатване на питите са направени от коса. Центрофугата е радиална за 32 пити, електрическа, за едно изцентрофугиране – 2 бидона мед. Филтрацията на меда през малко сито, 2 слоя мокра марля, по – едро сито.
21. Добрите майки излизат от маточници, в които е останала храна след излизането на майката. Дебелите маточници не гарантират качеството на майките.
22. Ако се обедини отводка или още повече две отводки се обединят със семейство, то семяйството се подтиска. След пашата не е разумно да се обединяват 3 семейства в едно.
23. Ако вместо маточник, на отводката се даде млада оплодена майка, то рояването в отводката е възможно, тъй като пчелите не са преминали през период на раждане и на оплождането на майката.
24. Майката се намира в клетка и е затворена с канди и парченце от восъчна основа. Ако няма открито пило, то оплодената майка се приема добре.
25. Обединяването се прави чрез вестник без опръскване, макар, че опръскването за придаване на общ мирис няма да попречи.
26. Отбракуването – това е присъединяване на семейство с лоша майка (без майка) към семейство, но не към силно семейство, за да не се допуснат пренасянето на болести. Умъртвяването – да се оставят пчелите без храна за 5 дни.
27. При интензивно изземване на пило от семейството, майката работи на границата на възможностите, а пчелите „мислят”, че е лоша и я заменят, но младата майка може да не се облети. Подсилването е по – добре да се прави с пило от стара майка.
28. Корпус или магазин да не се поставят между другите, а отгоре. Когато в горния корпус се напълни с пресен нектар, а в долния има запечатан мед, то в такъв случай може да се постави между тях.
29. Бащини семейства се явяват всички, затова във всяко основно семейство есента при формирането на гнездата да се поставят 2 – 4 пити с търтееви килийки (не само и единствено търтееви) и с храна.
30. Необходимо е пчеларят да си има свой микроскоп (това е неговата лична, малка лаборатория), необходими неща, свързани с него. С този микроскоп през пролетта се проверява подморът за аскосфероза, нозематоза, вароатоза. Силните семейства не ги лови болест. Ранното появяване на пилото през зимата способства за развитието на нозематозата.
31. Петербургски пчелари подхранват с мед закупен по 30 – 35 руб. за кг. Това не е мед, а някаква възможна добавка към сиропа. Медът на В.П.Цебро на едро по 80 руб, го изкупуват спекуланти от Петербург, които след това го препродават по 180 – 200 руб. Манастирските пчелини хитруват и продават своя мед – като манастирски и осветен по 250 руб. Моята жена продава мед на своя земен участък през оградата по 80 – 100 руб.
32. Хранилките се ползват като поилки. След облитането в поилката се сипва около 1 кг захар и се налива вода от кладенеца, след седмица трябва тази вода да се долее. През пролетта пчелите вземат 10 – 15 л вода.
33. По повод на подгряването на пчелните семейства на любителския пчелин В.П. не възразява, но трябва да не се допуска изсъхване на гнездото.
Всички дейности трябва да се правят по календарен план, началото започва от средата на април – след изравняването на семействата или поставянето на вторите корпуси.
Основните грешки на много пчелари:
1. След зимуването съкращават гнездото до минимума, затоплят – около гнездото запълват с възглавници. В общественото съзнание (в ума на пчелите) възниква проблем за гибел от недостиг на място за развитие. „Ние сме съкратили всички пътища за развитието на семейството, и пчелите не знаят, че своевременно ще дойде умният пчелар и ще им разшири гнездото. „Звярът” е поставен в клетка”.
2. През пролетта разширяват магазина с полурамка, нещо, което забавя развитието на семейството, и то преминава в роево състояние. Трябва да се постави втори корпус, това удължава развитието на семейството до 20 – 30 дни, сдържа ги от рояване. 2 – у корпусното отглеждане на пчели с разделителна решетка увеличава продуктивността с 30 %, дава възможност да се обновява гнездото. Магазините може да се поставят само на втория корпус.
3. Несвоевременно и недостатъчно се поставят магазини надставки по време на медосбора, ограничават работата на майката и към края на медосбора семейството загива, а не отлита, както казват някои пчелари. По – добре излишен корпус (магазин), отколкото недостига на една пита по време на пашата.
4. Изземват пити с мед, които не са напълно запечатани, центрофугират незрял мед.


Всеки пчелар може да използва цялата технология или части от нея за своите природо -климатични условия и кошери.


Източник: http://www.computer-and-bees.com/Beekeeping%20shop/article_info.php?articles_id=19&osCsid=8497f39b471fcbf1cb3998bc0376c664
Уголок пчеловода (интернет – магазин для пчеловодов)

Превел от руски: д-р инж. Иван Парашкевов, г. Плевен

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by