Дата на обновяване:22.05.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


Kемеровската система за отглеждане на пчели
проф. Кашковский В.Г. Новосибирски, държавен, аграрен университет


До разработката на Кемеровската система за отглеждане на пчели в цялата страна се е прилагала много сложна и трудоемка технология за отглеждането и, която е била разработена на основата на теорията на Музалевски Б.М., Таранов Г.Ф и Аррефьев Е.В: изисквало се е в нея пчелните семейства да се преглеждат на всеки 3 дни. След това препоръката я измениха, трябваше да се изпълнява тази операция през 6 дни. Главната цел на такава работа – да не се допусне възникване на роево състояние на пчелното семейство. В хода на работата се чистеха горните и страничните стени на рамките от восъка и прополиса; разширяваха се гнездата, добавяйки по една пита.
Първият сравнителен опит, който направи убедителна необходимостта да се преразгледат всички правила за грижите към пчелите, е станал случайно.
В учебния стопански участък „Щапово”, който принадлежи на зоотехническия факултет на ТСХА, е имало пчелин със 150 пчелни семейства. За тях се е грижил опитният и известен пчелар Найденов с двама помощници (негови статии са публикувани често от сп „Пчеловодство”). На 2 април 1951 г. семействата са ги изкарали от зимовника. 110 пчелни семейства със сила от 8 – 12 междини са разположили на главната точка. 40 кошера, които имат по 1,5 до 3 междини с пчели, поставиха на 100 м от него, тъй като са сметнали, че те са обречени на гибел. При тях никой не е ходил и не се интересувал от тяхното състояние.
Основните семейства пчеларят добросъвестно ги е преглеждал през 6 дни, като изразходвал по 30 – 40 мин на всяко семейство, затова той работил ежедневно от сутрин до вечер. За да издържи на такова натоварване, пчеларят носил със себе си табуретка за пчелина (описана във всички учебници), която облекчава труда при прегледа на пчелните семейства.
12 юни аз отидох на пчелина и мене пчеларят ме помоли да прегледам 40 семейства, които стояха на отделно място. Никой не им беше обръщал внимание, т.е. те от деня на изкарването им от зимовника са престояли вече без преглед 71 дни.
Всички семейства оживяха, тъй като пролетта беше благоприятна, а около този пчелин растяха много медоноси. В първото семейство, аз намерих зад преградната дъска три новопостроени пити, всяка по размер превъзхождаше гнездовата пита. В тях имаше пресен мед. Такава картина се наблюдаваше във всичките 40 пчелни семейства. Навсякъде пчелите бяха очистили гнездото, майките активно работеха, семействата растяха и вече бяха преминали зад преградната дъска и си бяха построили пити. Ние започнахме да чупим питите и да разширяваме гнездата с рамки с восъчни листове. Учудването на пчеларите нямаше граници. Слабите семейства се оказаха по степен на развитие в по – добро състояние от основните пчелни семейства, които пчеларите преглеждаха през 6 дни.
По – нататък, вече в Кемеровска област, ние по опитен път установихме, че след прегледа на гнездото, пчелното семейство възстановява микроклимата (температура, влажност, газов режим) в продължение на три дни. Често майката през това време не снася яйца. Такъв опит и други наблюдения доведоха до създаването на съвършенно нова технология на отглеждане на пчели и грижите за тях. Работата е била изпълнена, изпитана и внедрена на пчелините на Западен Сибир в Кемеровска област, затова системата са я нарекли, като отчели мястото на нейната разработка: „Кемеровка система за отглеждане на пчели”.

Пролетни работи. Едно денонощие до изкарване на пчелите от зимовника приготвят за всяко презимувало семейство по една пита с перга в центъра на питата и мед, която трябва да бъде 3,5 – 4,0 кг. Тези пити ги поставят за едно денонощие в помещение с температура 30 – 35 С, за да може съдържимото добре да се нагрее.
В деня на изкарването всички пити се разпечатват и след облитането на пчелите ги раздават на всички семейства, като ги разполагат до пилото. Раздаването на храна в деня на изкарването – е задължителна технологична операция, която гарантира сто процентова съхраняемост на пчелните семейства при много капризната сибирска пролет. Пчелите пренасят топлия мед от разпечатаните пити в тези места, в които той им е нужен на първо време. Постъпването на меда в гнездото, активизира работата на семейството и майката рязко увеличава темпът на снасянето на яйцата. Ако времето позволява, то на втория ден след изкарването на пчелите, семействата ги преселват в чисти и дезинфикцирани кошери. Тази технологична операция е задължителна! Някои пчелари се ограничават с чистенето на дъната, но такава обработка не освобождава гнездото от възбудителите на заболяванията! Във времето на пренасянето на гнездата в чист кошер вместо съкращаване на гнездата, точно обратното - добавят пита с разпечатан мед и перга. Във всяко семейство трябва да има по 8 – 15 кг хранителни запаси. Преместването на гнездото трае 5 – 7 минути. През това време определят качеството на зимуването, качеството на майката, то ест правят пролетна ревизия и санитарна обработка.
По опитен път е било установено, че след облитането, семейството изяжда в ден по 200 г мед. Опирайки се на тези данни, ние точно определяме датата на следващия след преместването преглед. Например, ние сме преместили семействата на 2 април. В тях сме оставили по 8, 9, 10, 11, 15 кг мед. Следователно, след 40 дни (12.05) трябва да се допълнят запасите от храна и да се разшири гнездото във всички семейства, на които сме оставили по 8 кг мед. На следващия ден се разширяват гнездата на тези семейства, на които сме оставили по 9 кг и т.н. Като резултат всяко семейство ще бъде прегледано навреме.
Ако се преглеждат през 6 дни, то пчеларят трябва всеки ден от сутрин до вечер да се занимава с това. Както беше казано по – рано, в гнездото се нарушава микроклимата, пчелите и майката разстройват работата си заради дима и т.н. Майката често прекратява за 3 дни снасянето на яйца, а пчелите за 3 – 4 часа храненето на личинките. То ест след прегледа, пчелите 3 дни възстановяват микроклимата в гнездото. Следва дебело да се подчертае, че честите прегледи на семействата – това е главната причина за пчелните кражби, още повече във време без паша. Това е голямо бедствие. Като се грижи за пчелите по Кемеровската система, в която 40 дни в кошерите не се поглежда, на пчелите и на майката не им се пречи да работят, няма и пчелни кражби.
При отсъствието на паша, целта на прегледа е да се попълнят запасите от мед и да се разшири гнездото, за да не се задържа развитието на семейството. За изпълнението на тази работа подготвят втори корпуси, в които поместват пити с мед (5 пити) и рамки с восъчни листове (7 рамки). Медът в питите се нагрява 1 денонощие и е по – добре да се разпечата. Подготвените втори корпуси, без преглед на гнездото се поставят върху долните корпуси. Цялата работа се изпълнява бързо, както беше отбелязано, гнездото не се преглежда, поради това, то не се опушва, почти не се охлажда, майката не прекъсва снасянето на яйца.
Наблюденията за работата на пчелите показаха, че семейството усвоява една гнездова пита (435 х 300 мм) за три денонощия. Като се ползват тези сведения е лесно да се пресметне срокът след който трябва да се направи следващия преглед. За усвояването на втория корпус с 12 пити, пчелите ще изразходват 36 дни, затова, ако той е поставен на 12.05, следващият преглед ще бъде на 10.06.
При намаляването на броя на прегледите 12 пъти, пчелите работят по – добре, майките снасят повече яйца и пчеларят може при същите условия и разходи на труд да обслужва 5 – 6 пъти повече пчелни семейства, при това продуктивността на всяко ще нарасне с 10 – 20 кг.
Почти 100 години върви спорът между пчеларите, едни от тях препоръчват да се поправят слабите семейства за сметка на силните. Други пчелари отричат тези методи, като препоръчват да им се даде възможност да се развиват сами. Този спор продължава и в днешно време, само терминологията се е променила. Сега методът на подсилването на слабите семейства се нарича изравняване на силата на пчелните семейства. Например, според една промишлена технология, навремето усилено внедрявана в производството се препоръчваше три пъти на сезон да се изравняват пчелните семейства: през пролетта, пред главната паша и есента преди зимуването. Аз няма да анализирам целесъобразността на подобен вид технологични операции, но този който се е занимавал с тях знае колко трудоемка е подобен вид работа. Най – главното тук е това, че по подобен начин проблемът не се решава.
Кемеровската система не допуска подсилване или изравняване на пчелните семейства, то ест пчеларят не се „разхожда” в пчелина си с пити с пило и седяшите на тях пчели, не разнася инфекции от един кошер в друг, не пречи на пчелите да работят. Да се снижава медосбора, заради това, че трябва да се изравняват семействата, това е неблагодарна работа.
При Кемеровската система слабите семейства ги бракуват, а от силните, високопродуктивните получават нови семейства. При такава технология и най изоставения пчелин след 3 години действително става пчелин на който кошерите му са с изравнени възможности.
През пролетта на всяко отслабнало семейство след пренасянето му в дизенфикциран кошер му оставят по 9 или 10 кг мед и 1-2 пити с перга, старателно го затоплят и 60 – 70 дни не го безпокоят с прегледи. През това време обикновено пчелите увеличават количеството си, затова гнездото се разширява. В началото на главната паша премахват майката, като се предоставя възможност на пчелите да си отгледат свищева. След 30 дни, след като е махната майката, гнездото го преглеждат. Ако майката не удовлетворява изискванията на пчеларя, то той я взема, заедно с всичкия мед. Пчелите втори път си отглеждат свищева майка. Когато тя започва да снася яйца, обикновено пашата завършва. Медът от това семейство се взема, а пчелите с майката се използват по усмотрение на пчеларя.
Използване на пашата от пролетните медоноси. В районите, в които има върби, при топло време може да се получи истински, майски, стоков мед който благодарение на неговите вкусови и други качества се ползва с голямо търсене от населението.
Следва да се отбележат особеностите на върбата. Всички видове Salix натрупват захар за нектарниците една година по – рано. Например, в 2006 г. всички храсти и дървета го подготвиха за 2007 г. По времето на цъфтежа на едни видове върба се намираха само мъжките и женските цветове (обици) и няма даже и малки листенца. Там където няма зелени листа, там няма фотосинтеза. Други видове върба – по време на цъфтенето си вече имат неголеми листенца. Те участват във фотосинтезата. Обаче главното приготвяне на захарта е вече станало през миналата година.
Родът Salix – е един от най силните медоноси. Ако в природата има температура 24 – 28 С, то мъжките и женските обички обилно отделят нектар, а мъжките дават на пчелите и допълнително прашец. По моите наблюдения, върбата отделя нектар повече от липата! Да се сравняват тези два медоноса е трудно, тъй като единият цъфти рано през пролетта, когато денят е кратък и в семействата след зимуването имат малко пчели събирачки. Другият цъфти през лятото, когато е денят е най – продължителен и в семействата се е натрупало максимално количество пчели (3 – 4 пъти повече отколкото през пролетта). Аз реших да установя, колко нектар донасят 1 кг пчели за един час от върбата и от липата. Оказа се, че за липата тази цифра е равна на 550 г, а за върбата – 775 г. Такова сравнение показва несъвършенството на съществуващите методи за определяне на нектарността. Съгласно литературните данни, медопродуктивността на липата – 1000 кг/ха, а на върбата 140 – 200 ха.
Ние установихме, че добър медосбор от началото и до края на цъфтенето на върбата в условията на Сибир се случва винаги 2 пъти за 10 години. Но не лошо се получава, когато половината паша от нея е през топлите дни, а половината на студените (дъждове, сняг, вятър, ниска температура). В такива години семействата събират по 15 кг. В 1962 г. в Кемеровската област имаше изключително топла пролет. Контролният кошер показваше максимално увеличаване на теглото си за периода от 25.04 до 03.05 точно на 32 кг. Най – добрите семейства събираха и по 45 кг, а средно – по 28 кг от едно семейство. В такива условия трябва да се постъпва по следния начин. Веднага щом започне медосбора, да се даде възможност на пчелите да поработят 3-4 дни. През това време те запълват питите с нектар и прашец. Те постоянно ги разполагат в близост до пилото, тъй като пчелите винаги използват прясна храна. Запасите си пчелите изразходват само тогава, когато в природата няма какво да се вземе. С постъпването на прясна храна, майката рязко увеличава темпа на снасяне на яйца. Така, средноруските в нашия опит увеличиха този показател до 2300 яйца в денонощие.
Четири дни след началото на медосбора е необходимо да се разширят гнездата. Ако това не се направи, то пчелите ще залеят с мед всички свободни килийки и майката няма да има къде да снася яйца. В този случай добрата паша ще изиграе отрицателна роля, то ест ще задържи нарастването на броя на пчелите в семейството.
Много пчелари по време на пашата от върба поставят рамки с восъчни листове за построяване на пити. Нашите наблюдения показаха, че към това може да се прибегне тогава, когато на пчелина обезпечеността с пити е слаба. Ако в този план всичко е благополучно, рамки с восъчни листове да се дават на пчелите е нежелателно, по – добре е да се разширяват гнездата с празни пити
. По времето на медосбора от върбата, пчелите лошо градят, тъй като самите те отделят малко восък, построените през това време пити не са с бял цвят, както през лятото. Даже медът те го запечатват със восък със сив цвят, тъй като използват много стар восък, който вземат от летвичките на питите и от различни места на самите пити.
След завършване на медосбора, пчеларят оставя в гнездото 10 – 15 кг пресен мед и перга, останалият го центрофугира. Така получават майския мед. Пчеларят също така изцентрофугирва меда от питите, приготвени за подхранването през пролетта. Него не го смесват с майския.
Трябва да се отбележи, че пчелите много лошо зимуват на мед от върба.
В Сибир след завършване на цъфтежа на върбите настъпва захлаждане, а през това време цъфти черемуха (песекиня). Когато тя цъфти, то тайгата се превръща в красавица – невеста! Лошото време пречи на цветчетата да отделят нектар, а на пчелите да го събират. Много рядко по времето на цъфтежа на песекинята времето е добро и тогава пчелите имат доволно сносен медосбор. Такива години се запомнят: добър медосбор от песекинята е имало през 1956 и 1964 гг. Пашата е продължавала през целия период на цъфтене на това растение, отбелязван е приръст на теглото на контролния кошер ежедневно около 2 кг.
Истинският пролетен медосбор започва с цъфването на жълтата акация (Caragana sibirica). В Кемеровската област нейните храсталаци се срещат във всички райони на тайгата: в южните – растенията се развиват с две седмици по – рано, отколкото в северните. Обаче в южните области често по време на цъфтежа има измръзвания и медосбора се прекъсва, което не става на север. Подготовката за медосбор от акацията се свежда до поставянето на втори корпуси на силните и средните по сила семейства. Ако силните са зимували с магазинните надставки, то на тях и се поставят вторите корпуси. Едно време ние ги поставяхме в разрез (то ест между надставката и първия корпус), но после се отказахме от това.
Във вторите корпуси поставяхме 5 празни пити и 7 рамки с восъчни листове, като ги подреждахме в следната последователност: 4 празни пити + 7 рамки с восъчни листове и 1 празна пита. Подготвените по такъв начин семейства ежегодно ги превозвахме в Барзаската тайга. Пчелинът го разполагахме в местности, които са силно изрязани от дерета, обрасли с жълта акация, - идеална територия за отделяне на нектар. За силата на медосбора може да се съди по резултатите на ежедневните претегляния на пчелните семейства (вж. таблицата).

Пет годишните наблюдения за медосбора от жълтата акация показаха, че от това растение може почти ежегодно да се получава над 30 кг от семейство. В 1973 г. нямаше паша от акация. Това е свързано с факта, че през 1972 г сезонът беше дъждовен, медосборът се прекъсваше, а през това време растенията трябваше да натрупват хранителни вещества за бъдещата година. Лошото време не позволи това да се направи, растенията бяха зелени, но не цъфтяха. Зимуването на акациев мед преминава отлично, затова умните пчелари приготвят от него по 10 – 12 пити, като премахват от гнездата питите с манов и мед и такъв от рапица.
Естественото рояване – това е проявяване на инстинкта за размножаване на пчелните семейства. Без него медоносните пчели като вид не биха могли да съществуват. За пчеларят е много важно да разбере този биологически процес, за да се научи да го управлява.
Както размножаването при висшите животни, така и роенето при пчелите е свързано с дейността на половите жлези, които отделят хормони – които са раздразнители на безусловните рефлекси. Началото на проявяването на инстинкта на роенето е свързано със стремежа на пчелите за отглеждане на търтеи. Хормоните ги задължават да строят търтееви килийки, в които майката охотно снася яйца. Ако през този период се дадат на семейството няколко десетки хиляди търтеи, то семейството независимо от това ще си възпита нови. То ест механическото унищожаване на търтеи и търтееви килийки не влияе на раздразнителя, затова подготовката за рояване продължава. Същото се случва и когато, пчеларят разрушава маточниците (по старата технология на всеки 6 дни). Пчелите залагат все нови и нови маточници на пчелното пило. Има случаи, когато семейството се рои и без маточници, а след излизането на роя ги залага на откритотот пило. По механичен начин е невъзможно да се затормози проявяването на инстинкта за рояването. Само, когато започне силен медосбор, инстинктът за рояване се затормозява от инстинкта за натрупване (събиране) на храна.
Върху проявяването на инстинкта за рояване, освен вътрешни раздражители (половите хормони) влияят и външните раздражители: подсилване на семейството рано през пролетта (изравняването на силата на семействата), старите майки, излишък на топлина в гнездото, лоша вентилация, тясно гнездо, стари пити, много слаб медосбор, ненатовареността на пчелите с работа по построяване на пити. Ако своевременно се предприемат мерки, то може да се получи пълна ликвидация на рояването. В нашите опити ние постигнахме, това, че от 400 пчелни семейства за 7 години се роиха само 7. Има пчелари (Снежневски П.Л.) на пчелините на които 30 години не е имало рояване.
Естественото рояване има много положителни и отрицателни страни. Обемът на журналистическата статия не позволява да се приведат доказателства в полза на едната или другата страна на този процес. Искам да отбележа, че много пчелари смятат, че рояването намалява медосбора. Под този лозунг възникна теория, че слабите семейства са по – добри от силните, защото не изпадат в роево състояние. Затова и се появи система за отглеждане на пчелите в която нейният автор Г.Ф. Таранов е предложил да се използва правилото на петата пита: за да не се роят семействата, да се правят отводки от всички семейства, които имат 5 пити с пило.
По – нататък автора увеличава това число до 7. Едновременно препоръчва пълни прегледи на пчелните семейства на всеки 7 дни и премахване на маточниците. Тази теория донесе големи загуби за пчеларството Навсякъде се появяваха пчелини – джуджета със среден размер от 40 – 46 пчелни семейства с много ниска продуктивност. През това време известните пчелари Шалагин, Ильин, Ходанов, Найчуков, Чернавин, Демко и други обслужват пчелини, в които има повече от 100 пчелни семейства, и те получават повече от 100 кг средно от всяко. Те са допускали естественото рояване, което са използвали за нарастването на пчелините си и за смяната на майките.
Кемеровската система за отглеждане на пчели се старае или напълно да ликвидира роенето или го отслабва до такава степен, че да не пречи на работата. При грижите си за пчелите, ако намират пчелно семейство, което се готви да се роява, ние не му пречим, а му даваме възможност да пусне роя. Хващаме го и приготвяме за него гнездо. Ако роят излиза до главната паша, то него го поставят на рамки с восъчни листове. Роят както е известно притежава повишена строителна енергия. Важно е, той напълно да си изгради гнездо. Предоставеният му кошер старателно беше дезинфекциран, в кошера Дадан за 12 пити веднага поставихме 12 рамки с восъчни листове. Семейството откъдето излезе роя, пренесохме на ново място, което е на 20 – 30 м от старото. На негово място поставихме кошера с роя. В него се върнаха всички полеви, летящи пчели, а в основното семейство останаха нелетящите. Благодарение на тази операция в основното семейство пчелите убиха всички майки в маточниците, като оставиха само най – ценната от всички заложени. Силният рой (4 кг и повече) изгражда 12 пити за 4 – 6 дни, затова след 6 дни му поставихме втори корпус, отново с рамки с восъчни листове.
Ако роят е излязъл в началото или по време на главната паша, то всичко правихме по същия начин, но за да избегнем загубите на меда, гнездото го формирахме така: 50% рамки с восъчни листове и 50% празни пити. Такъв рой се нарича медовик. Докато празните пити се запълваха с мед от пчелите, то другите рамки с восъчни листове бяха построени. Семейството, което пусна роя бързо набра сила за сметка на родените млади пчели от останалото пило. По такъв начин и двете семейства си събраха храна и стоков мед и в зимата влезнаха силни.
Смяната на старите майки – е една от най спорните въпроси на пчеларството. От известните множество методи за отглеждане на майки, един от най – препоръчваните е да се отглеждат майки по изкуствен начин от семейства – рекордьори. Майките ги поставят в нуклеуси за оплождане от търтеи, и когато започнат да снасят яйца, ги използват за замяна на старите. По такъв начин да се сменят стари майки препоръчват всички учебници и инструкции. Но много опитни пчелари се отказват от употребата на такъв метод. Те много отдавна са забелязали, че когато вместо старата майка придават от нуклеуса младата, то семейството през тази година рязко намалява медосбора. По опитен път е било установено: 1) Получаването на майки по изкуствен път е трудоемко; 2) има трудности при придаването на майките, пчелите се стремят да убият чуждата майка; 3) в годината на придаването на чуждата майка, пчелното семейство рязко снижава медосбора; 4) в чуждо семейство майката намалява темпа на снасянето на яйца, затова и на следващата година по – малко мед се събира от семейството в сравнение с тези семейства, които са отгледали свои.
Освен това, ако пчеларят на пчелина добросъвестно получава от семейства рекордьори плодни майки и успешно ги придаде на всичките си семейства с очакване на това, че всички те след това също ще бъдат рекордьори, скоро ще се убеди, че това не се е случило. Животът вече го е доказал, а генофондът на пчелина ще бъде нарушен.
Предлаганият от нас способ за смяна на майката е лишен от пречислените недостатъци. Техниката на изпълнение на тази работа е проста и е достъпна за всеки пчелар. Две седмици до началото на главния медосбор и във времето когато той е налице, пристъпват към замяна на старите майки с нови. Всяко семейство си отглежда своя майка. За 100% гаранция при съхраняването на майката и генофонда на пчелина от всяко семейство правят отводка – резерв. Семействата ги преглеждат и вземат от тях излишната храна, като във всяко гнездо се оставя по 15 – 20 кг пресен мед. Една пита с пресен мед пренасят в отводката, в която трябва да има и перга и пчели. За тази цел от семейството взимат две пити със запечатано пило и седящите на тях пчели и ги поставят до питата с мед. До питите с пилото поставят и празна пита, три рамки с восъчни листове и още една празна пита, то ест получава се гнездо от 8 пити (може и с шест). След това стръскват пчелите от още две пити. Намират майката и я пускат между питите с пилото. Входовете на отводката се затварят и пчелите се държат „затворени” до следващия ден. На следващия ден в 12 ч или в 14 ч входът го отварят на ширина 1 см. Пчелите започват да се облитат, по – голямата част от летящите пчели се връщат на старото място. Но някаква част от тях ще остане с майката. Това е достатъчно отводката да не страда от жажда, а след два дни младите пчели ще поемат на себе си грижите които трябва да изпълняват летящите пчели.
За да се избави отводката от вароатозата, два дни след формирането и я обработват термически или използват лекарства за целта; след 10 дни обработката я повтарят. В семейството от което е взета майката и двете пити с пило, има останали яйца, личинки (открито пило), и пчелите залагат свищеви маточници.
За отглеждане на пълноценна майка на четвъртия или петия ден в семейството унищожават всички маточници с изключение на един в центъра на гнездото, в горната част на питата. В него трябва да има много млечице и млада личинка. След 3 дни се преглежда семейството втори път, и ако се открие, че пчелите са заложили нови маточници, те трябва да се ликвидират, за да не се рои семейството.
Ние в своята работа със средноруските пчели, оставяхме не само един маточник, а четири, за да могат пчелите от тях да изберат най – добрата майка. Ако такова семейство се рои, то майката я бракуват като ройлива.
След 21 ден след вземането на майката от семейството, в него няма да има пило и всички самки на кърлежа ще се преместят на възрастните пчели. През това време пчелното семейство трябва да се обработи термически (против вароатозата), да се вземе меда от гнездото, а вместо него да се поставят празни пити или рамки с восъчни листове.
30 дни след отнемането на старата майка, младата започва да снася яйца. По характера на снасянето на яйцата и по пилото оценяват нейното качество. Ако всичко което се случва е благополучно, то старата майка от отводката се взема и отводката се присъединява към основното семейство. Подсилена от своята си отводка, семейството по – ефективно използва остатъкът от медосбора.
Ако младата майка по някакви причини загине, то на семейството се връща отводката със своята си майка, като по този начин я запазва. На следващата година майката в това семейство се заменя с друга.
Описаният начин за замяна на майките способства за повишението на продуктивността, съхраняването на семействата и поддържането на генофонда на пчелина.

Източник: www.beekeeping.orc.ru
Сп. „Пчеловодство”2008 N1, N2, N3
Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, г. Плевен



 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by