Дата на обновяване:09.05.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


За истинската цена на меда и на труда на пчеларя
В. Ракитин, Русия


Истинската цена на меда, каква е тя и от какви съставляващи се получава? Възможно ли е да се увеличи привлекателността на меда? Как справедливо да се раздели стойността на меда между пчеларя, продавача и тъгговеца на едро? Уважаеми колеги! Темата за образуването на цените, цената на стоката и на труда се явяват предмет на моите дългогодишни професионални научно – практически търсения и, имайки предвид тях, излиза, че цената на меда по естествен начин трябва да се получава в резултат на действието на тези същите механизми, които определят ценообразуването на всички съществуващи стоки. Дадените механизми работят по следния начин.
Цената на която и да е стока зависи от степента на важност на тази потребност на човека, която удовлетворява дадената стока. Реалната величина на степента на значимост на дадената потребност и определя тази част от паричните средства, които човек може да отдели или традиционно отделя от семейния бюджет за нейното удовлетворение. След като разберем приблизителния размер на семейния бюджет на своя клиент и каква потребност на клиента на практика удовлетворява меда, ние виждаме неговата истинска стойност, поне по аналогия с тези стоки, които по същия начин целенасочено удовлетворяват тази потребност. И така медът, като средство за удовлетворяване на потребността за получаване на вкусово удоволствие завинаги е загубил в сравнението с „вкусотиите” от рода на бомбони, шоколадчета, сладолед накрая и др. подобни, като не трябва да се забравя, че над постоянното усъвършенстване на тяхната привлекателност се трудят огромни творчески и интелектуални ресурси на планетата.
Медът като средство за лечение, също така е загубил в сравнението с лекарствата, които в съзнанието на основната маса от съвременните потребители се смятат за най – ефективни, технологични ибързодействащи. Изпил си си таблетката, поставили са ти инжекция и продължаваш напред. Всичко в духа на времето. Като спомагателно, лекарствено средство, медът също се употребява от не толкова голямо количество хора. Медът като средство даващо здраве или продължаващо живота, също не е значимо за основната маса съвременни руснаци, както и не са значими самите идеи за дълголетието или здравословния начин на живот, тъй като примерите от обкръжаващата ни действителност нагледно ни доказват, че и даже като не си отказваме в удоволствието да се храним със съвременните вкусни продукти – сурогатни колбаси, концентрати за бързо приготвяне и т.н. някои хора спокойно доживяват своите 60 – 70, а други даже надминават 80 години. А продължителност на живота в години, по – голяма от тези числа, както става ясно, на основната маса от населението и „безплатно” не му е нужна.
Точно така както от друга страна няма достатъчно количество убедителни и привлекателни примери за дълголетници, които са достигнали тази възраст именно благодарение на меда. А, този човек, който реално е загрижен за дълголетието си и за здравето си, той като правило сам реално се труди над дадения проблем и често съставна част от този процес се явява собствен, личен пчелин, от няколко пчелни семейства. И така, очевидно е, че единственото - главно, за което може да претендира меда – това е да привлече към себе си част от тези които при пиенето на чай – използват захар. Трудно е да се каже, на каква част от споменатите потребители може да се разчита, тъй като захарта не само е завоювала своето място вследствие на непрекъснатата и употреба, но тя е и по – технологична, нещо, което особено се цени в днешното стремително време.
Но теоретически може да се предположи, че това са половината от любителите на чая и от това може да се види и огромният обем на пазара, и истинската цена на меда. То ест медът не може и не трябва да струва повече от захарта. Още е необходимо да се отчете, че, разходите на труд за единица продукция трябва да бъдат сравними с нормите в конкурентната захарна промишленост. И американците са доказали, че това е възможно. Още повече, те са доказали, че това е изгодно даже и при стойност 0,33 USD за 1 кг. мед. Така, че пътят е проправен и не е необходимо да се изобретява велосипеда. Необходимо е по най – бързия начин да се приемат тяхните достижения и ... напред! Така, че пожелавам успех на този, който иска да се занимава с тази професия професионално в духа на времето. Как справедливо да се раздели стойността на меда между пчеларя, продавача и търговеца на едро? Уважаеми колеги! Стойността на който и да е труд се определя от количеството на нервната енергия, изразходена за произвеждането на полезния продукт и абселютно не зависи от изразходените физическите сили на работещия. С други думи – даже на олимпийските носители на награди – щангистите например, им плащат за количеството на изразходваната за победата нервна, но не физическа енергия, тъй като често губят претендентите, които са физически силни, но които не са съумели по – добре да се справят със себе си, със своята воля, със своите движения, да си мобилизират организма и т.н., нещо, което се явява най – главното като резултат от изразходваната нервна енергия.
Затова, така малко винаги са плащали и винаги ще плащат малко на хората на физическия труд, тъй като в техния еднообразен, монотонен труд има много малко разходи на нервна енергия. И винаги пропорционално повече са плащали и ще плащат на тези работници, в дейността на които частта на умствения труд и съответно на раходите на нервна енергия - е повече, тъй като резултатите от техния труд пряко зависят от величината на разходите на тяхната нервна енергия и не са сравними с резултатите на физическия труд. Като пример за умствено напрежение - шахматистите на състезания от високо ниво изразходват за игра до 4 – 5 кг от своето тегло. И това става, без те да се движат. Трудът на пчеларя, предмет на който е системата: „човек – насекоми – хранителна база на насекомите – климат” е аналогичен на работата на който и да е животновъд, птицевъд и др. С други думи мислещият пастир, също планира ежедневната траектория на управляваното от него стадо с отчитане на движението на слънцето по небосклона, наличието на необходимата паша, скоростта на възстановяване на хранителната база в зависимост от времето, която е налице и която той прогнозира за в бъдеще на основата на различни признаци, официални прогнози на времето и др.
И разходите на нервната енергия на пчеларя са аналогични с разходите на нервната енергия на мислещия пастир, който също не пита за желанията на подопеченните си, например превозва ги към нови медоноси, взема им меда и т.н. И максимумът на някакво съпротивление на което са способни подопечните пчели – това е ужилването с адекватните разходи на нервна енергия от страна на пчеларя.
Когато пчеларят именно от пазара (а не от дома си) осъществява продажбата на своя мед, то тук са необходими абселютно други умения и разходи на нервна енергия от страна на пчеларя и съвършенно не са нужни пчеларски умения и навици. Тук се осъществява състезание от НЕ равнозначни съперници от системата „човек – човек”, в която един иска да получи за своята стока повече, а другият иска да даде по – малко. И преимуществата в тази борба съвсем не са на страната на продавача т.е. пчеларя, тъй като „купувачът винаги е прав!”, а не рядко може в разговора и да обиди продавача. От тук се вижда, че разходите на нервна енергия на етапа търговия са по – големи от разходите на нервна енергия на етапа на собственото производство на меда.
Собствено в състава на стойността на меда, размерът на тази част от възнаграждението на труда на етапа на неговото продаване трябва също пропорционално да превъзхожда размера на частта от възнаграждението за труд на етапа на производството на меда. В случай, когато пчеларят купува от своите колеги мед по цена по – ниска от пазарната за последваща негова препродажба на по – отдалечени пазари заедно със своя мед (това става при наситеност на местния пазар с дадения продукт) – този пчелар (в дадения случай – прекупвач) не се явява спекулант по следните причини. В дадения случай той изразходва огромно количество нервна енергия в процеса на решението да отиде на несравнимо по – големи рискове в работата си с големи суми пари и големи обеми на произведената стока от типа – „ще съм на печалба – няма да съм на печалба”, „ще продам – няма да продам”, „ще ме ограбят – няма да ме ограбят”, „ще се върна – няма да се върна”, и т.н.
Тук той участва в състезание от равнозначни съперници от системата „човек – човек” при купуването на големи партиди мед със съответния разход на нервна енергия. Следват разходите на нервна енергия при организирането на превозването и продажбите на меда на отдалечени пазари и т.н и т.н. Така, че в дадения случай разходите на нервна енергия на последния етап като минимум превъзхождат разходите на нервна енергия на етапите на производството и пазарната реализация на меда взети зедно. Следователно частта от възнаграждението за труда на дадения етап трябва да бъде съответстваща. Имайки предвид изложеното до тук, според мен е справедливо, в продажбата на меда – 20% трябва да да бъде заплащането на труда на пчеларя; - 30% трябва да съставлява частта на заплащането на труда на продавача; - 50% трябва да съставлява частта от заплащането на труда на звеното на закупвача (доставчика) на едро.
Не мога да не добавя, че многогодишният ми опит на наблюдателен човек и пчелар еднозначно доказва, че за съжаление, с приведените доказателства, най – малко са склонни да се съгласят голямата част от пчеларите, тъй като те като правило, затова и са избрали тази професия, на една голяма част от тях нервната им система не е предразположена към значителни разходи на нервна енергия. – „моята работа е в гората да работя с пчелите, а да продавам меда на пазара, това вече е за някой друг...”, а на всички им се иска да имат голям доход. А, ако искаш да имаш повече пари – иди да се трудиш там, където са парите и където са много. И, съответно, заплащай за това със съответните разходи – с истинско напрежение. А, ако искаш да се занимаваш с любимата работа – имай предвид, че вече това само по себе си е заплащане и ти вече си го получил, а да чакаш и допълнително заплащане само и единствено заради това, че практикуваш т. нар. любима работа ... Защото стоката струва не толкова, колкото искат за нея, а толкова, колкото дават!!! И можеш да смяташ цял живот, че животът е несправедлив, че твоят произведен продукт и труд са недооценени и да се надяваш на чудо. А, може просто да да се погледне истината в очите ... и тогава да избереш, какво за теб в живота е по – важно, и да се движиш в тази посока.

Източник: www.beeland.ru
Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, гр. Плевен



 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by