Дата на обновяване:05.02.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                           назад


Икономично електронно фенерче д-р инж Мак Михайлов
Радио телевизия електроника 1998/7/стр.23 – 24


Сериозен недостатък на обикновените електрически фенерчета е, че при нова батерия те светят дори по – силно от необходимото, но само след 2-3 часа батерията е безвъзвратно отслабнала. Банално решение е да се конструира стабилизатор на напрежение, захранван от батерията, което няма да доведе до удължаване на живота и. Ако вместо с постоянен се работи с импулсен ток, това ще доведе до икономия на консумирания ток от батерията и до съответното удължаване на живота и няколко (5-6) пъти. Освен това, променяйки широчината на импулса, ще може да се променя интензивността на светене според нуждата. Основните проблеми при конструирането на подобна схема са следните:
- необходимост от малко на брой и малогабаритни елементи, тъй като мястото на поставянето им е много ограничено;
- промяната на отношението „свети/ не свети” (регулирането на силата на светене на лампичката) да не променя честотата на генерираните импулси, за да не се получава мигане на светлината.
Не случайно честотата е подбрана 50 Hz – честотата на захранващата мрежа. При тази честота не се получава мигане на светлината.
Внимание! При по – висока честота с цел получаване на по – голяма икономия на енергия, нишката на лампичката не може да се загрява достатъчно.

Блоковата схема на устройството е показана на фиг. 1.
Импулсният генератор ИГ изработва импулси с постоянна честота (500 Hz – 20 ms) с възможност за промяна на коефициента на запълване. Обикновено такива генератори се реализират с два  

кондензатора и потенциометър. Изискването за икономия на място и елементи, особено на кондензатори с малки размери, налага използването на един кондензатор с малък капацитет. Отделните части на потенциометъра (R’ и R”) участват самостоятелно във времезадаващите вериги, формиращи импулса и паузата.
Комутиращият елемент е най – често реле, но по – подходящо е използването на транзистор работещ в ключов режим. Използването на тиристор не е удачно.
Важно изискване към схемата на импулсния генератор е да има добра товароспособност. Това означава, че зарядно - разрядната верига не трябва да се влияе от типа на електронните елементи, т.е. те трябва да са с голямо входно съпротивление. Най – подходящо е използването на CMOS ИС от серията 4049, представляваща 6 инвертора. Два от тях се използват в схемата на генератора, а останалите четири – като буфери между генератора и ключовия транзистор. Окончателната схема на електронното фенерче е показана на фиг. 2.

Резисторите R1 и R2 служат за ограничаване на максималната и минималната продължителност на активния импулс. Причината за това е, че е използвана електрическа крушка с по – ниско напрежение, която може да изгори при продължителен активен импулс. Диодите VD1 и VD2 разделят зарядната от разрядната верига на кондензатора С, избран с ниско работно напрежение, за да е с възможно най – малки размери.
Използването на СМОS инвертори дава възможност да се предвидят високи стойности на съпротивлението на резисторите, тъй като е известно, че тези ИС имат голямо входно съпротивление.
Не е предвидена печатна платка, тъй като най – подходящ е обемният монтаж, за да може най – рационално да се използва оскъдното място в електрическото фенерче.


Многофункционален сигнализатор Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1998/7/стр. 24, 25


Всяка неизправност в електрическо или електронно устройство може да бъде открита в сервиз, но най – често срещаните повреди могат да се отстранят с предлагания комбиниран сигнализатор. С него може лесно да се отговори на въпроса, има ли постояннотоково захранване, здрав консуматор и протича ли ток през веригата. С малките си размери сигнализаторът е полезен за откриване на дефекти в автомобилна инсталация.

Устройството, чиято схема е показана на фиг. 1, сигнализира при наличие на постоянно напрежение между две точки на електрическата верига (при включване към изходи 2-4 или 3-4). Функциите и обхватите на сигнализация са показани в табл. 1. За разлика от пробника, описан в [1], този има добра чувствителност при сигнализиране на напрежение – 0,4 V, и твърде широки възможности при локализиране на протичащ през електрическа верига постоянен ток – до 10 А (при включване към клеми 2-4 и затворен превключвател SA1). Като проверител на вериги с него може да се проверява елемент или участък със съпротивление до 200 Оm. В този режим максималният ток, протичащ през консуматора, е няколко милиампера. Използват се клеми 1-4. Устройството консумира максимален ток от захранващата го батерийка (по – точно галваничен елемент) 1,5 V при късо съединение между накрайниците, но поради малката му стойност, животът на захранващия източник е повече от година при нормална експлоатация.
Индикаторната част на устройството представлява блокинг-генератор с товарна намотка за извеждане на изходните импулси. Изградена е от елементите VT1, VD2, R1, R2 и С1. Вторичната намотка на трансформатора има значителен брой навивки и по този начин се повишава напрежението до необходимата стойност за нормалното светене на светодиода VD2. С указаните елементи, яркостта на светене е отлична. Светодиодът свети с намалена интензивност при напрежение 0,4 – 0,5 V и при проверка на съпротивления с големина 150 – 200 Om. В първия случай захранващият източник трябва да има малко вътрешно съпротивление.
За импулсния трансформатор е използван Ш – образен магнитопровод от ферит със сечение на ядрото 7 х 7 mm. Добри практически резултати се получават и с трансформатор от съвременен български телефонен апарат. Той има същите размери на ядрото, но наборът е от пластини силициева ламарина. Първичната намотка има 2 х 60 навивки от проводник ПЕЛ 0,12. Не е необходима изолация между отделните слоеве.
С изправни елементи устройството заработва веднага, ако не са объркани началата на намотките (означени с ъочки на принципната схема). При положение, че яркостта на светене е незадоволителна, трябва да се разменят краищата на вторичната намотка.
При проверка на постоянно напрежение до 5 V, блокинг – генераторът функционира за сметка на него. Мигащият светодиод служи за оптичен сигнализатор. В този режим устройството може да се претоварва до 150% (7,5 V), без това да се отразява на работоспособността му. При сигнализиране на напрежение от 5 до 35 V, захранването на блокинг-генератора се фиксира на 5 V посредством интегралния стабилизатор DA1. В този режим стабилизаторът допълнително черпи около 6 mA.
При проверка на постоянен ток паралелно на захранването на блокинг-генератора се включва диодът VD1 (ключът SA1 e затворен). Обхватът при тази функция може да бъде намален или разширен в зависимост от конкретното приложение на устройството. Ако измерването е с продължителност до 2 s, горната граница е до 30 А. В този режим падът на напрежение в права посока е 0,6 – 1,3 V и тази стойност е напълно достатъчна за захранване на свръхнисконапрежителния генератор с малка консумация. При необходимост от кратковременна сигнализация до 1 А и продължителна до 0,3 А може да се използва диод КД1104. Това намалява размерите на устройството, защото и превключвателят SA1 може да се замени с такъв за по – малък ток.
Употребата на диод вместо баластен резистор чувствително увеличава обхвата на сигнализатора.
В режим „R” се подава захранване 1,5 V от вградения захранващ източник и при свързани накъсо клеми 1 – 4 светодиодът мига. То се запазва при съпротивления до 400 Om, но интензивността на светене намалява. Устройството работи добре и с кадмиево – никелов акумулаторен елемент НКХ 100. Горната граница за сигнализация на съпротивление може да се разшири при използване на три такива елемента. В този случай може да се проверят вериги с ориентировъчна стойност на съпротивлението до 700 Om.

Честотата на генерираните светлинни импулси зависи от захранването на блокинг-генератора, температурата и номиналите на времезадаващите елементи R1 и C1. Броят на импулсите може да се задава грубо с подбор на С1. Схемата е работоспособна при 

използване на кондензатори с капацитет 47 – 330 мкF. При намаляване на капацитета броят на светванията за единица време расте. Броят на импулсите може да се променя и посредством съпротивлението на резистора R1, koeто може да бъде в границите 4,7 – 47 кOm. При увеличаване на стойността му, честотата намалява. Ако броят на генерираните импулси е повече от 300 в минута, мигането на светодиода VD2 почти не се забелязва (свети непрекъснато).
С указаните елементи при температура 25 С, броят на импулсите е 64 при захранване 0,6 V. При увеличаване на напрежението честотата на светванията нараства, но несъществено за практическите нужди.
В режим на покой устройството не консумира ток.
Уредът е работоспособен и с български, нискочестотни, германиеви транзистори от сериите SFT321 – 323, 351 – 353. За диода е необходим радиатор.

ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Комбиниран пробник. – Радио, телевизия, електроника, 1995, N 8, с. 17.
2. Ференци, О. Электроника в нашем доме. М., Энергоатомиздат, 1987, 67 с.
3. Москов, Т., Г.Кондарев, Т.Таков. Дискретни полупроводникови прибори българско производство. С., Техника, 1979, 77 с.
4. Клисарски, К. Светодиоден пробник. – Радио, телевизия, електроника, 1981, N 9, с. 26.
5. Клисарски, К. Джобен веригопроверител. – Млад Конструктор, 1993, N 3, с. 11.


Пробник за транзистори Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1998/10/стр. 26


При ремонт на радиоелектронна апаратура често се налага проверка на градивните елементи. Практиката показва, че ако схемата съдържа транзистори, те се проверяват. След проверката често се налага да се правят разпочвания, които могат да доведат до увреждане на платката и елементите.

На фиг. 1 е показано схемно решение на пробник за транзистори. С него проверката може да се направи както на отпоен транзистор, така и без отпояване от платката. Схемата има сигурно действие с маломощни, биполярни транзистори. В случай, че изводите на проверявания елемент са шунтирани с вериги с много малко съпротивление, достатъчно е да се отпои базата, за да се направи проверката. Практиката показва, че това се налага изключително рядко.
В схемно отношение пробникът представлява блокинг-генератор без товарна намотка за извеждане на изходния импулс. Като такава се използва първичната намотка на трансформатора, свързана към базата на активния елемент. Силата на звуковите трептения зависи от големината на захранващото напрежение. Като активен елемент се използва пиезозумер ЗП-3 с метален резонатор и диаметър 30 mm. Силата на звуковите трептения е достатъчна за озвучаване на стая със средни размери. Честотата на трептенията зависи основно от параметрите на изследвания транзистор и от конструктивните особености на трансформатора. Тонът може да се коригира незначително чрез подбор на съпротивлението на резистора R1. Честотата на генерираните импулси може да се намали, ако паралелно на R1 се свърже кондензатор с капацитет 100 – 470 nF, но на практика това не е необходимо. С указаните елементи, отделни екземпляри транзистори SFT308 при проверка генерират звукови трептения с честота 4 – 5 kHz.
С изправни елементи схемата започва да генерира веднага, когато към изводите Е,В и С е свързан транзистор със структура, съответстваща на положението на превключвателя SA1. Ako това не е налице, трябва да се провери дали не са объркани началата на намотките, указани с точки на принципната схема.
Намотките на транзистора са навити с проводник ПЕЛ 0,13.
Първичната намотка съдържа 350 навивки, а вторичната – 100. За ядро се използва феритен пръстен тип М 1500 НМ с външен/вътрешен диаметър 16/9 mm и дебелина 5 mm. По принцип устройството е работоспособно с произволен трансформатор с преводно отношение от 3:1 до 5:1.
Голямо достойнство на схемата е, че може да работи с ниско напрежение, стига вътрешното съпротивление на източника да е достатъчно малко. С устройството могат да се проверяват Si транзистори дори когато захранващото напрежение е 0,5 V. Пробникът не се нуждае от захранващ ключ. Трябва да се вземат мерки изводите Е, В и С да не се оставят свързани накъсо продължително време, защото ще се разреди батерията. Устройството е много икономично. При захранване 1,5 V, koнсумацията в генераторен режим е само 1,8 mA. С галваничен елемент 1,5 V с него може да работи до 2 години. Пробникът има минимални размери, ако се използва никел-кадмиев акумулаторен елемент НКХ 100.
Пиезозумерът не може да се замени с обикновена телефонна слушалка.
С пробника може да се открива структурата на неизвестен, годен транзистор, както и да се разпознават изводите му.
Проводниците, водещи към накрайниците Е, В и С, са гъвкави, многожични, разноцветни. За осигуряване на добра електрическа връзка при проверка на маломощни транзистори се използват месингови тръбички от пълнител с извадена съчма, измити със спирт, както и част от пластмасовата тръбичка.
Схемното решение има добра повтаряемост и съдържа минимум елементи.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Пробник за транзистори. – Радио, телевизия, електроника, 1989, N 8.
2. Худяков, З. Ремонт трансформаторов. М., Высшая школа, 1982, с. 72.
3. Фирмена литература на MBLE (Холандия), Electronic components and materials, 1978, с. 203.


Пробник за полеви транзистори Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1998/10/стр. 27


Годността на полевите транзистори обикновено се проверява в режим генератор на ток, но необходимостта от допълнителни връзки, захранване и мултицет създава известни неудобства. От практическа гледна точка най – добре е пробникът за функционална годност на полеви транзистори да включва изследвания елемент с помощта на външни елементи в схема на звуков генератор. Наличието на звук с ниска честота дава гаранция, че транзистъторът е изправен.

На фиг. 1 е показано просто схемно решение за проверка на полеви транзистори с редица достойнства. С него могат да се проверяват елементи от типа КПС104 или транзистори от сериите КП103, КП302, КП303, КП305, КП313, КП350 и др., които са често използвани в радиолюбителската практика. С уреда могат да се проверяват и повечето западни образци, включително двугейтови полеви транзистори.

Проверяваният транзистор се включва между изводите G (гейт, затвор), S (сорс, исток) и D (дрейн, сток). Ако елементът е изправен, в слушалката HA се чува сигнал със звукова честота. Трептенията възникват поради положителната обратна връзка между гейта и сорса. Трансформаторът Т е повишаващ. Намотката 1-2 съдържа 2400 навивки, а 3-4-5 има 2 х 400 навивки от проводник ПЕЛ с диаметър 0,07 mm. Магнитопроводът е стандартен и има сечение на ядрото 49 кв mm (7 х 7mm). Може да се набави от български телефонен апарат. Същото ядро, само, че от феритен материал, се среща в някои телевизори. Началата на намотките са означени с точка и всички се навиват еднопосочно.
С превключвателя S1 се задава видът на транзистора (на практика той инвертира захранването, подадено към схемата). За захранване може да се използва галваничен елемент 1,5 V (може и малогабаритен) или два последователно свързани дискови никел – кадмиеви акумулатори НКХ 225. Консумацията на схемата е 1-2 mA при включен транзистор.
В устройството липсва захранващ ключ – в режим на покой то не консумира ток. Трябва да се вземат мерки накрайниците да не се допират помежду си (да имат различна дължина на кабелите). С качествен галваничен елемент устройството е работоспособно в продължение на 2 – 3 години. При необходимост (например монтиране на пробника като приставка към мултицет) захранването може да се повиши до 4,5 V. При това генерираните звукови трептения имат по – голяма интензивност.
Изводите G, S и D са маркирани цветово със зелен, бял и червен шлаух. Неговите проводници (4 бр.) са меки и много удобни за работа. В краищата на накрайниците G, S и D са запоени по 1 бр. Цилиндрични крачета от цокъл за интегралната схема (западен тип). Авторът е използвал SCREW MACHINE STRIP SOCKETS SBE SERIES на ROBINSON NUGENT (Англия), но тази серия е унифицирана и се произвежда от повечето западни производители. Различната дължина на кабелите и плътно набитият цветен шлаух предпазват изводите G, S и D от късо съединение помежду им.
Слушалката е телефонен тип и има съпротивление 240 Om. Превключвателят S1 e малогобаритен, тип це-ка. При правилен монтаж с изправни елементи, устройството заработва веднага. Честотата на генерираните импулси зависи от С1 и с увеличаване на капацитета му намалява. При подбиране на много нисък тон, силата на звука намалява.
Функционалната годност на двугейтови транзистори се проверява за всеки гейт поотделно.
Схемата има много добра повтаряемост и не се нуждае от печатна платка.
ЛИТЕРАТУРА
1. Шишков, А. Електронни схеми с полеви транзистори. С., Техника, 1979, с. 225.
2. Фирмен каталог на ROBINSON NUGENT (Англия), с. 1986, 25.
3. Шишков, А. Полупроводникова техника, част 1, С., Техника, 1979, с. 349.
 


Изчисляване на капацитета на кондензатори Димитър Бонев
Радио телевизия електроника 1998/10/стр. 27


Известно е, че капацитетът на кондензатора може да се изчисли по формулата:

С = (I*10E+3)/(2*п*f*U) мкF,

Където: C е капацитет, мкF; I – променлив ток, mA; f – честота, Hz; U – променливо напрежение, V, (10E+3) e 10 нa 3 - та степен.
 

Тази формула дава най – точни резултати, когато честотата на тока, използван при измерването, приблизително отговаря на честотата на тока при експлоатационни условия. Практически погледнато, при обичайни условия, любител, даже и професионалист, ще разполага с ток от мрежата с честота 50 Hz, с техническо решение примерно по фиг. 1, където вторичната намотка може да подаде променливо захранващо напрежение с няколко стойности. Това обстоятелство ограничава възможностите за ползване на формулата особено при високочестотни кондензатори, което се вижда от направените измервания, посочени в табл. 1.

За най – точно измерване на малки капацитети, които са характерни за трептящи кръгове, се ползват резонансни измерватели на капацитети, също и специализиран Уитстонов мост за измерване на реактанс, т.е. капацитивно съпротивление при определена честота на използвания променлив ток. Такъв уред измерва капацитета в определени граници и има следната схема: източник на постоянен ток, генератор на променливо напрежение с подходяща честота и специален Уитстонов мост. С уреда се измерват високочестотни кондензатори примерно от 1 до 5000 pF. Заводските лаборатории имат такива измервателни мостове, но за обикновения професионалист или любител подобно измерване е проблем. В [1,2] са дадени интересни, но трудни за изпълнение схемни решения, защото изискват еталонни кондензатори. В магазините за продажба на електроизмервателни уреди се предлага богат избор на цифрови мултицети с възможност за измерване и на кондензатори, но цените са високи. Понякога може да се намери и руския стрелкови уред Ц4342УХЛ4 (1998 г.), който измерва и капацитет на кондензатори.
От страна на автора са извършени системно подредени измервания (табл. 1), по схемата от фиг. 1, като се използва ток с честота f = 50 Hz и три различни напрежения.
Посоченият на фиг. 1 трансформатор е фабрично подготвен за други цели и има магнитопровод със сечение F = 4,2 кв sm за мощност във вторичната намотка общо 8 W. Може да се ползва всякакъв трансформатор със сечение F > или = 3 кв sm и правилно подбрани три или четири вторични напрежения, напр. 10, 40, 100, 160 V и т.н.
Измерването на тока е извършено с цифров мултицет клас 0,5, а напрежението – със стрелкови мултицет клас 2.
Измерванията, извършени с кондензатори, ползвани във високочестотни вериги, показват отклонение от номиналния капацитет – 2 – 3 пъти по – висока числена стойност от означената. Това се дължи на обстоятелството, че диелектрикът на кондензатора е пригоден за работа с високочестотни токове и напрежение в миливолтове, а пробите са извършени с ток с честота f = 50 Hz и високи напрежения. Следователно точни резултати може да има само при ползване на специализирани мостове.
Измерванията на кондензатори, участващи в нискочестотни вериги с прехвърлящи, филтрови и разделителни функции, с капацитет обикновено 10 000 – 50 000 pF показват изчислени стойности, много близки до отбелязаните върху корпуса на кондензатора.
Измерванията на кондензатори с капацитет над 0,05 мкF с ток с честота f = 50 Hz дават задоволително точно изчислени стойности спрямо номиналната стойност и за трите напрежения. Измерването на кондензатори, произвеждани за промишлени цели, с капацитет 1, 2 и повече мкF – пускови за електродвигатели, за луминисцентно осветление, за перални машини и т.н., дават много точно изчислени стойности и за трите напрежения. Това се дължи на обстоятелството, че няма разлика между честотата, за която са предназначени, и честотата, с която е извършено измерването.
По – големи стойности на капацитета, примерно 8 или 10 мкF, при кондензатори за промишлени цели обикновено се произвеждат с по – голям толеранс (може и до 20%). Това не дава възможност за преценка на точната номинална стойност. Чрез насочените измервания и изчисления може да се получи стойността на капацитета на всеки отделен екземпляр, въпреки, че всички кондензатори от дадена партида имат едно и също означение за капацитета и толеранс.
ЛИТЕРАТУРА
1. Стефанов, С. Любителски измервателни устройства., Техника, 1984.
2. Стойков, П. Електроник 3. С. Техника, 1987.


Я ми кажи ... що за уред е електронният микроскоп? Н.Иванова, С. Савов
Млад Конструктор 1992/8/стр. 13


Я ми кажи ... що за уред е електронният микроскоп?
- Как да ти отговоря – това е един съвършен увеличаващ уред, незаменим в области като криминалистиката, химията, историята, електрониката и къде ли още не.
- Как да ти отговоря – това е един съвършен увеличаващ уред, незаменим в области като криминалистиката, химията, историята, електрониката и къде ли още не.
- Четох скоро, че само по един единствен косъм, намерен върху жертвата, е разкрит убиецът. И всичко това – благодарение на електронния микроскоп.
- Нищо чудно. Като се има предвид, че той увеличава примерно 100 000 – 300 000 пъти.
- И училищният микроскоп от кабинета по биология ли увеличава толкова?
- Не се шегувай. Един мой познат би ти отговорил така: да, но 15 000 пъти по – слабо. Една песъчинка, „погледната” с електронен микроскоп, би изглеждала като 100 метрова канара!
- Не думай. Какъв ли ще му е екранът му тогава?
- Всъщност електронният микроскоп, за разлика от светлинния, не позволява истински да се „види” каквото и да е.
- И все пак как се вижда тогава?
- С помощта на огледала или лещи оптичният микроскоп променя хода на светлинните лъчи, за да увеличи образа на поставения под обектива му обект. Дължината на вълната на видимата светлина обаче ограничава разделителната способност – т.е. най – малкото разстояние между две точки от изследвания предмет, при което изображенията на тези точки остават отчетливи.
- А как е при електронния микроскоп?
- За да се получи по – висока разделителна способност трябва да се използва излъчване с по – малка дължина на вълната и точно това прави този микроскоп. В него електронът заменя фотона от видимата светлина.
- И колко е разделителната способност на електронния микроскоп?
- Дължината на вълната на електроните е под 2 ангстрьома (1А = 1 десетмилиардна от метъра, т.е. хиляда пъти по – голяма от тази на видимата светлина).
- Браво!
- Почакай. Електронът има и друга особеност, която е от практическо значение: когато метална нишка се нагрява във вакуум, лесно се получават електрони, ускорява се електростатично поле и се отклоняват или фокусират от електромагнитно поле.
- Излиза, че в сърцето на електронния микроскоп лежи един източник на електрони.
- Да, нарича се електронен прожектор. Там енергия, дължаща се на високо напрежение, изтръгва сноп от електрони от метална нишка. Този сноп се изпраща в електронин „цилиндър”, снабден с електромагнитни лещи и бленди, които го фокусират, докато се получи тънък лъч, чиито диаметър е само 50 Ангстрьома.
- Какво точно прави този лъч?
- Електроните в лъча се движат със скорост 75 000 кm/s и достигат камерата, където изследваната проба се намира в дълбок вакуум.
- Дотук е ясно. Карай нататък.
- Бомбардираната проба излъчва вторични електрони, чиято посока и интензитет зависят от релефа и ориентацията в точката на удара. Детектори на електрони изпращат повторно информацията до специален екран.
- Но каква е ползата да се види една толкова малка точка?
- Вярно, не би било практично да се получи образът само на една точка с диаметър от около 50 Ангстрьома. Затова чрез сканиране се получава по – голяма изследвана повърхност: електронният лъч пробягва бързо по изследваната проба – точка по точка, и ред по ред.
- Е, това е нещо друго.
- Благодарение на сканиращ генератор, синхронизиран с развивката на лъча, информациите, получени от всеки сблъсък на лъча, се изпращат върху екран, подобен на телевизионния. Точка по точка и ред по ред той възстановява изображението на повърхността на пробата. Падините и релефите се появяват като повече или по – малко ясни точки.
- А как при тези гигантски увеличения може да се ориентира човек в изследваната област?
- Обективът в неговата цялост може да се изследва с малко увеличение (примерно 15 пъти), да се мести под електронния лъч и да се накланя, за да бъде огледан от всички страни. Открие ли се интересна зона, увеличението постепенно се повишава до 100 000, 200 000 или 300 000 пъти.
- И това не е всичко. Първите електрони, които удрят пробата, отчасти се поглъщат и се подлагат на „обратно разсейване”, като обратно разсеяното количество зависи от средния атомен номер на мишената. Чрез улавянето на вторичните електрони се получава топографското изображение на материала, а чрез улавянето на обратно разсеяните електрони се възстановява контрастното изображение на съставките. Трети детектор позволява да се определи химическият състав на пробата.
- Излиза, че електронният микроскоп е цяла изследователска лаборатория. А би ли ми казал всъщност какво е това „атомен номер”?
- Умори ме с твоите въпроси. Нека оставим „атомния номер” за някой друг път ...
 

Електронен метроном Георги Кузев
Радио телевизия електроника 1996/5/стр. 20


Метрономът се използва за изработване на вярно чувство за такт при обучение в музиката. Освен механичен може да се построи и електронен метроном. В основата на електронния метроном е залегнал генератор, формипащ трептения с много ниска честота, които се възпроизвеждат от високоговорителя.

На фиг. 1 е дадена принципната схема на електронен метроном, реализиран със сравнително малко и достъпни градивни елементи. Генераторът на импулси с ниска честота е построен на основата на блокинг-генератор, който осигурява импулси почти с правоъгълна форма и амплитуда, достигаща нивото на захранващото  

напрежение. Темпото на електронния метроном, т.е. честотата на генерираните импулси, се задава посредством потенциометъра RP2. Честотата на генерациите е обратно пропорционална на произведението от стойностите на С1 и (RP2 + R1). Tъй като изменянето на капацитета е по – трудно, решението е такова, че капацитетът на кондензатора С1 остава постоянен, а плавната настройка се извършва само с RP2. Съпротивлението на резистора R1 скужи за предпазване на транзистора VT1 от претоварване, когато плъзгачът на потенциометъра RP2 се намира в крайно горно (по схемата) положение. Ако капацитетът на С1 е много голям, а съпротивлението на потенциометъра – малко, може да се получи претоварване на транзистора. Затова капацитетът на С1 се подбира такъв, че генерирането да се осъществява при съпротивление на RP2 oт порядъка на няколкостотин килоома.
Теансформаторът Т1 е навит на магнитопровод Ш12 х 12. Първичната намотка има 2 х 400 навивки от проводник ПЕЛ-0,12 mm, а вторичната – 65 навивки от ПЕЛ-0,51 mm. Високоговорителят BA1 има мощност 0,5 W и съпротивление на подвижната бобинка 8 Om. В случая са използвани трансформатор и високоговорител от портативен транзисторен радиоприемник.
Най – често употребяваните музикални темпа са: ларго – от 44 до 72, ларгето – от 72 до 100, адажио – от 100 до 126, анданте – от 126 до 154, алегро – от 154 до 184, и престо – от 184 до 208 такта в минута.
Изхождайки от тези данни, може да се разграфи и надпише скала, прикрепена върху оста на потенциометъра RP2. Eталонирането се извършва, като се използва друг точен метроном.

На фиг. 2 е дадена схема на устройство, което може да се използва като светлинен метроном и електронен мигач за рекламни и за други цели . По същество, устройството представлява несиметричен мултивибратор, реализиран с транзисторите VT1 и VT2. Kъм колекторната верига на VT2 e свързана базата на 

транзистора VT3. Toзи транзистор изпълнява ролята на електронен ключ, управляван от мултивибратора, и служи за включване и изключване на лампата HL1, включена в неговата емитерна верига. Схемата работи, като периодично се запушва единият или другият транзистор, включени в мултивибратора. В момента, когато VT1 е запушен, VT2 е отпушен – лампата HL1 не свети, тъй като VT3 е запушен. При превключване на мултивибратора VT1 се отпушва, а VT2 се запушва и напрежението на колектора му нараства. В резултат на това базата на транзистора получава по – високо отрицателно напрежение, транзисторът се отпушва и лампата HL1 светва. Светването на лампата става в такт с генерираните импулси от мултивибратора.. Устройството осигурява светлинни импулси, чиято продължителност може да се изменя с потенциометъра RP4 в граници от 0,3 до 3 s. С потенциометъра RP1 се регулират паузите между светлинните импулси в граници от 0,3 до 10 s. При необходимост параметрите на светлинните импулси да бъдат извън посочените граници, промяната може да се извърши, като се изменят стойностите на времезадаващите елементи (RP1 + R2)*C2 и (RP4 + R5)*C1.
Захранването се осъществява от две плоски батерии по 4,5 V, свързани последователно, но ако се налага устройствата да се ползват по – продължително време, за предпочитане е да се захранват от подходящ токоизправител.
ЛИТЕРАТУРА
1. Березовский, М., В., Писаренко. Краткий справочник радиолюбителя. К., Технiка, 1975.
2. Сэйкити, О. Радиолюбительские конструкции на транзисторах. М., Энергия, 1971.
3. Кузев, Г. Приложни радиоелектронни устройства. С., Техника, 1975.


Електронен метроном Георги Минчев
Радио телевизия електроника 2002/5/стр. 7 – 9


В основата на електронния метроном е залегнал генератор, формиращ трептения с много ниска честота. С електронния метроном е възможно да се комбинират звуковите тактове със светлинни импулси, при което ефектът значително се увеличава.
Произвежданите от метронома импулси трябва да са от 30 до 210 в минута. Този обхват е достатъчен, като се има предвид, че най – често употребяваните музикални темпа са ларго – от 44 до 72, ларгето – от 72 до 100, адажио – от 100 до 126, анданте – от 126 до 154, алегро – от 154 до 184, и престо – от 184 до 208 импулса в минута.

На фиг. 1 е дадена схема на светлинен метроном. По същество устройството представлява несиметричен мултивибратор, реализиран с транзисторите VT1 и VT2. Kъм колекторната верига на VT2 e свързана базата на транзистора VT3. Този транзистор изпълнява ролята на електронен ключ, управляван от мултивибратора, и служи за включване и изключване на лампата HL1, включена в емитерната му верига. Схемата работи, като периодично се запушва единият или другият транзистор, включени в мултивибратора. В момента, когато VT1 е запушен, VT2 е отпушен – лампата HL1 не свети, тъй като VT3 e запушен. При превключване на мултивибратора VT1 се отпушва, а VT2 се запушва и напрежението му на колектора нараства. В резултат на това базата на VT3 получава по – високо отрицателно напрежение, транзисторът се отпушва и лампата HL1 светва. Светенето на лампата става в такт на генерираните импулси от мултивибратора. Устройството осигурява светлинни импулси, чиято продължителност може да се изменя с потенциометъра RP4 в граници от 0,3 до 3 s. С потенциометъра RP1 се регулират паузите между светлинните импулси в граници от 0,3 до 10 s. При необходимост параметрите на светлинните импулси да бъдат извън посочените граници, промяната може да се извърши, като се изменят стойностите на времезадаващите вериги (RP1 + R2)*C1 и (RP4 + R5)*C2.
На фиг. 2 е дадена схема на оптико – акустичен метроном. Възбуждането на генератора, реализиран с транзисторите VT1 и VT2, се осъществява посредством обратната връзка, изпълнена с кондензатора С1. Честотата на генерираните импулси се регулира с потенциометъра RP2, koйто изменя преднапрежението, подавано на базата на VT2. Aмплитудата на генерирания сигнал, съответно изходната мощност, се регулират с тример-потенциометъра RP5. В колекторната верига на VT2 е включен високоговорителят BA1 с мощност 1 W. Паралелно на високоговорителя са включени електролитният кондензатор С2 и лампичката HL1, koято служи за светлинна индикация.
На фиг. 3 е дадена схема на подобен метроном, само, че при него захранването се осъществява от електрическата мрежа. Както при предишната, така и при тази схема в основата на метронома е генераторът на импулси, осъществен с транзистори с различна структура.. Честотата на импулсите се определя от елементите С4, R2 и RP3. С потенциометъра RP3 може да се изменя честотата в граници от 20 до 230 импулса в минута. Ценеровият диод VD2 е предназначен да осигурява необходимото постоянство на честотата на тактовете при изменяне на захранващото напрежение в граници от 190 до 240 V. Кондензаторът С1 изпълнява ролята на баластен резистор. Трябва да се има предвид, че тази схема е галванично свързана с електерическата мрежа и поради това е необходимо да се вземат всички мерки за предпазване от токов удар.
На фиг. 4 е показана схема на сравнително прост метроном, реализиран с малко градивни елементи. Генераторът на импулси с ниска честота е построен на основата на блокинг-генератор, който осигурява импулси почти с правоъгълна форма и амплитуда, достигаща нивото на захранващото напрежение. Темпото на метронома, т.е. честотата на генерираните импулси се задава посредством потенциометъра RP2. Честотата на генерациите е обратно пропорционална на произведението на стойностите С1 и (RP2 + R1). Tъй като изменянето на капацитета е по – трудно , решението е такова, че капацитетът на цондензатора С1 остава постоянен, а плавната настройка се извършва само с RP2. Съпротивлението на резистора R1 служи за предпазване на транзистора от претоварване, когато плъзгачът на RP2 се намира в крайно горно (по схемата положение). Ако капацитетът на С1 е много голям, а съпротивлението на потенциометъра – малко, може да се получи претоварване на транзистора. Затова капацитетът на С1 се подбира такъв, че генерирането да се осъществява при съпротивление на RP2 от порядъка няколкостотин килоома. Трансформаторът Т1 може да се навие на магнитопровод Ш12 Х 12. Първичната намотка има 2 х 400 навивки от проводник ПЕЛ 0,12 mm, а вторичната – 65 навивки от проводник ПЕЛ 0,51 mm. В случая са използвани трансформатор и високоговорител от преносим, транзисторен радиоприемник.
На фиг. 5 е дадена схема на друг метроном, с който може да се постигне честота на импулсите от 35 до 220 в минута. В схемата са използвани два транзистора с различна структура, свързани по такъв начин, че образуват комплементарна двойка, изпълняваща ролята на еднопреходен транзистор. С потенциометъра RP1 се осъществява промяната на честотата на импулсите. На оста на този потенциометър, както и при другите схеми, се поставя скала, която се разграфява с използване на друг точен метроном.
На фиг. 6 е показана схемата на метроном, реализиран с една интегрална схема. С логическите елементи D1.1 – D1.3 e oъществен генератор на правоъгълни импулси, чиято честота на следване може да се изменя с потенциометъра RP2 в граници от 20 до 210 в минута. Посредством инвертора, реализиран с логическия елемент D1.4, импулсите постъпват на диференцираща верига, осъществена с елементите С1 и R3, kоято преобразува всеки правоъгълен импулс в два разнополярни островърхи импулса с постоянна продължителност. Импулсите с отрицателна полярност се изрязват от диода VD1, a импулсите с положителна полярност постъпват на базата на транзистора VT1, с който е изградено стъпало на мощност. За товар на VT1 служи динамичен високоговорител с мощност 1-2 W.

Устройството е монтирано на печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 7, а разположението на елементите – на фиг. 8. Захранването се осъществява от две плоски батерии от по 4,5 V, свързани последователно. И в тази схема, както при другите, обхватът на генерираните импулси може да се променя, като в случая е зависим от R1 и C2. С подбор на кондензатора С3 може да се изменя силата на звука.
ЛИТЕРАТУРА
1. Березовский, М. и В. Писаренко. Краткий справочник радиолюбителя. К., Технiка, 1975.
2. Борноволков, Э. П. И В. В. Фролов. Радиолюбительские схемыю К., Технiка, 1981.
3. Kузев, Г. М. Приложни радиоелектронни устройства. С., Техника, 1981.
4. Сп. Моделист конструктор, 1988, N5
5. Сп. Радио, 1988, N5.


Електронен метроном инж. Димитър Костов, инж. Светла Асенова – Костова
Радио телевизия електроника 2002/7/стр.9,10


Тази схема е разработена за да подпомогне музикантите при обучение. Този метроном е много по – евтин от класическия.

Устройството е осъществено с два генератора и опростен НЧУ. Основният генератор е този, при който се регулира периодът на импулсните поредици 0т 0,2 до 2,2 s. Другият генератор се управлява от първия и генерира звуков сигнал, наподобяващ звука на класически метроном.

Принципната схема на електронния метроном е показана на фиг. 1. Устройството се захранва от електрически акумулатор за 12 V или електрическа батерия за 9 V. Koнсумацията на схемата е много ниска – от 30 до 50 mA.
Кондензаторът С1 осигурява филтрация на захранващото напрежение, а също така и развързва захранващия източник от останалата част на схемата.
Логическите елементи ИС1.1 и ИС1.2 образуват асиметричен мултивибратор, който генерира импулсна поредица, чиито технически показатели зависят от стойностите на елементите С2, С3, R3 и действащата част на RP1. Диодът VD1 внася несиметрия по време в работата на генератора. В резултат на изхода на NAND ИС1.1 се появяват кратки положителни импулси, чиято продължителност е пропорционална на стойността на съпротивлението на R3 и е приблизително равна на 30 ms. Периодът на генерираната импулсна поредица може да се изменя чрез потенциометъра RP1 в интервала от 0,2 до 2,2 s.
Генератор на нискочестотни сигнали
Интегралните схеми ИС1.3 и ИС1.4 също изграждат асиметричен мултивибратор, който за разлика от таймера е управляем. Този генератор започва да осцилира единствено когато на неговия вход има сигнал с ниво лог. 1, а през останалото време на изхода му има сигнал с ниско ниво. Честотата на генерираните импулси зависи от стойността на съпротивлението на резистора R5 и от капацитета на кондензатора С4 и е около 650 Hz.
Taka при съвместната работа на двата мултивибратора се осигурява формирането на пакети от положителни импулси.
Нискочестотен усилвател на мощност
Поради факта, че в случая не се изисква по – специално усилване, възможно е да се използва най – простото усилвателно стъпало – усилвател на ток. Бяха използвани два транзистора, свързани по схема Дарлингтон, но може да се използва и един мощен NPN Дарлингтон транзистор от типа на TIP121 или руските КТ829, като в този случай може да се наложи подбор на R6.
Високоговорителят е включен в колекторната верига на транзистора тип Дарлингтон.
По време на паузата между пакетите от импулси, генерирани от двата мултивибратора, кондензаторът С5 се зарежда през R7. По време на пакета С5 се разрежда почти напълно през високоговорителя, чиято мембрана трепти с честота примерно 650 Hz в продължение на 30 ms.
Toва схемно решение е много просто, но в същото време е изключително удобно и с ниска консумация, а това е важно при използване на малка батерия за 9 V.
На фиг. 2 са показани времедиаграми, поясняващи работата на схемата.


Монтажът на устройството се извършва върху печатната платка, показана на фиг. 3 в мащаб 1:1. Цялото устройство се монтира в подходяща пластмасова кутия с размери, съобразени с тези на високоговорителя.
В корпуса на кутията се пробиват отвори за потенциометъра и високоговорителя.. Удобно е копчето на RP1 да е снабдено с показалец, който да посочва различни деления от специално разграфената скала. Това разграфяване на скалата е желателно да се извърши чрез сравняване с професионален механичен метроном.
Всички резистори са с мощност 0,250 W и с толеранс +/-5%. Потенциометърът RP1 e произволен, линеен и желателно кръгъл.
Кондензаторите са от произволен тип, но малогабаритни, а електролитните трябва да са за хоризонтален монтаж и за напрежение 16 V.
Диодът VD1 е произволен импулсен и освен посочения тип на фиг. 1 може да е и 2Д5607 или руските КД509А, КД521 и КД522. VD2 и VD3 може да са 2Д2401.
Транзисторът VT1 е 2N1711 или 2N1613, но може да е и българският 2Т6551, а VT2 e BD135 или BD137 или техните български еквиваленти. Интегралната схема ИС1 е HEF4011B или руските К561ЛА7 или КР156ЛА7.
Високоговорителят е малък със съпротивление (4-8) Om.
Устройството е предвидено да работи с батерии за 9 V или 12 V и е експериментирано от авторите. Отлични отзиви за електронния метроном авторите получиха от доц. Борис Ангелов и ас. Стоян Ангелов – преподаватели от Теоретичния факултет на националната консерватория.


Последователно запалване и последователно угасване на светлини. Цветан Манойлов Радио телевизия електроника 2002/7/стр. 11,12

Последователното запалване или угасване на светлини е ефект, който има универсално приложение. Подходящ е както за рекламни цели, така и за украса. Може да намери място в атракционни заведения, в дома и навсякъде другаде, където е необходимо добро настроение. Няма съмнение, че този ефект внася приятно разнообразие и спомага за създаване на динамична обстановка.

Устройството е подходящо за изработване в любителски условия. Реализирано е със светодиоди и е предназначено предимно за домашната дискотека, но може да послужи и в малки заведения. Освен това, ако в колекторните вериги на ключовите транзистори се включат оптрони, които да управляват тиристори или симистори, ще е възможно включването на електрически лампи за напрежението от мрежата.

Схемата от фиг. 1 представлява ефекта последователно запалване на светлини. При включване на устройството към първия включен канал се включват последователно и останалите канали, като предходните остават да светят до включванетои на последния канал, след което всички канали угасват и т.н. За целта е използвана СМОS интегралната схема 4017. Тя представлява синхронен брояч до 10 с преобразуване на двоично-десетичен в десетичен код. При всеки тактов импулс съдържанието на брояча нараства с единица. При всяко нарастване на съдържанието на съответния изход се появява сигнал с високо ниво, а на останалите изходи – с ниско ниво. При подаване на сигнал с високо ниво на вход R, броячът се нулира. Устройството е изработено с пет канала, но предвид на това, че интегралната схема 4017 има 10 изхода, следва, че каналите може да достигнат до десет. Тактовият генератор е реализиран с мигащия светодиод VD01. Обикновено мигащите светодиоди мигат с честота от 1 до 2,5 Hz, която честота е напълно подходяща за този светлинен ефект. При подаване на тактов импулс на вход С на D1, само на изход Q0 се появява сигнал с високо ниво, който се подава чрез VD02 и R3 на транзистора VT1. Той се отпушва и светодиодите в колекторната му верига светват. При втория тактов импулс, сигнал с високо ниво ще има само на Q1. Toй ще отпуши VT2 чрез VD04 и R4 и ще светнат светодиодите от канал 2 (К2), като светодиодите от К1 ще продължават да светят от подаденото отпушващо напрежение на VT1 чрез VD03 и R3. Taka при всеки тактов импулс светват светодиодите от следващия канал, като предходните остават да светят вследствие на подаденото напрежение чрез диодите VD09, VD07, VD05 и VD03. При появяване на сигнал с високо ниво на Q5, всички канали угасват, а при появяване на високо ниво на Q6, броячът се нулира от подадения сигнал с високо ниво на вход R и светват светодиодите от К1. Ако е необходимо паузата след угасването на всички канали да се увеличи, след R трябва да се свърже към някой от следващите изходи или към маса. А, ако желаете след светването и на последния канал да продължи светенето им, необходимо е към следвашите изходи да се свържат съответен желан брой разделителни диоди (фиг. 2). В устройството са използвани jumbo светодиоди тип

JL10 с диаметър 10 mm и червен цвят, но може да се използват и други светодиоди или миниатюрни лампички. Светодиодите са с Uf2,3 V и If 20 mA. Ако се използват светодиоди с друго напрежение на светене, ще трябва да се преизчисляват стойностите на съпротивленията на токоограничаващите резистори, а ако е необходимо, броят им трябва да се намали до три. Паралелно на всяка група от резистор и последователно свързани светодиоди може да се включат още такива групи, като общият им ток не трябва да превишава максималния колекторен ток на транзисторите, а ако е необходимо, транзисторите трябва да се поставят на радиатори. Ако все пак скоростта на превключване на каналите не ви задоволява, всместо мигащ светодиод може да се използва тактовият генератор от фиг. 3, като честотата му може да се променя с RP1.
За да се реализира ефектът последователно угасване на светлини,трябва да се направят измененията показани на фиг. 4. Тогава при появата на сигнал с високо ниво на Q0 ще светнат светодиодите във всички канали, а при появата на сигнал с високо ниво на Q1, светодиодите в К1 ще угаснат, а останалите канали ще светят от подаденото им напрежение през съответните разделителни диоди и т.н.
На фиг. 5 е представена схема, която обединява и двата ефекта, като избирането им се извършва с превключвателя SA1. Добавена е интегралната схема 40106, която съдържа шест инвертора с тригери на Шмит. С единия от инверторите D2.6 e изграден тактов генератор, чиято честота може да се изменя с RP1, a oстаналите инвертират подадените на входовете им сигнали. Ако се използват тактовите генератори от фиг. 1 или фиг. 3, с шестия инвертор може да се реализира още един канал, като се включи към изход Q5. Резисторите R2 – R6 служат да осигурят сигнали с ниско ниво на входовете на инверторите, когато към тях няма подаден сигнал. Чрез превключвателя SA1 се избира един от двата светлинни ефекта. Когато той е в горно положение, ефектът е последователно запалване на светлини, а когато е в долно положение, ефектът е последователно угасване на светлини. След превключвателя SА1 следват базовите резистори Rb и съответните канали, които са идентични с тези от фиг. 1.
Светодиодите може да са подредени в линия, окръжност, като звезди и др. С тях могат да са изобразени букви, фигури или да са в най – различно пространствено разположение.
ЛИТЕРАТУРА
1. Димитрова, М. и И. Ванков. CMOS интегрални схеми – част I. С., Техника, 1987.
2. Димитрова, М. и И. Ванков. CMOS интегрални схеми – част II С., Техника, 1988.
3. Джобен справочник СМОS интегрални схеми – част II. С., Техника, 1988.
4. Каталог CONRAD ELECTRONIC 99.

Последователно запалване на пет групи светлини          Иван Парашкевов
Млад Конструктор 1992/8/стр. 5,6

На фиг. 1 е показана принципната схема на превключвател на пет групи, всяка съставена от три последователно свързани, разноцветни светодиода. Той намира приложение за реклами, светещи, гъвкави тръби с лампи или светодиоди и др.
Основата на превключвателя е несиметричният мултивибратор, изпълнен с транзисторите VT1 и VT2. В колекторната верига на транзистора VT2 е включена първата група от светодиоди VD1, VD6, VD11, продължителността на светене на която е избрана 0,5 s. Към колектора на VT1 са включени базисните вериги на транзисторите VT3, VT4, VT5, VT6. В колекторните вериги на всеки от тях е включена съответна група от светодиоди, продължителността на светене на която се определя от времезадаващите вериги R4, C4; R5, C3; R6, C2; R7, C1.

Работата на електронния превключвател се пояснява от времедиаграмата, показана на фиг. 2.
Започваме разглеждането от момента t1, koкогато транзисторът VT1 е запушен, а всички останали транзистори са отпушени. Това означава, че са запалени всички редици светодиоди. В този момент кондензаторите C1 – C5 се зареждат през емитерните преходи на транзисторите VT2, VT3, VT4, VT5, VT6 и през резистора R1, a 

кондензаторът С6 се разрежда през резистора R2 и колекторния преход на транзистора VT2. След разряда на кондензатора С6 (моментът t2), мултивибраторът преминава във второто си състояние – транзисторът VT1 се отпушва, а останалите транзистори се запушват. Групата от светодиоди загасват. Кондензаторите С1 – С5 започват да се разреждат, но времеконстантата на разреждане на всеки от тях е избрана различна.
Най – бързо ще се разреди кондензаторът С1, ще се отпуши транзисторът VT6 и ще се включат групата светодиоди VD5, VD10, VD15. След това през интервали от около 0,5 s ще се отпушват транзисторите VT5, VT4, VT3, VT2 и ще се включат последователно останалите групи светодиоди. Мултивибраторът отново преминава в изходно състояние в момента t3.
Броят на светодиодите във всяка група може да бъде различен и при голямо количество светодиоди е необходимо да се увеличи захранващото напрежение. При замяната им с лампи, трябва да се подменят транзисторите VT2 – VT6 със средномощни или с двойки по схема Дарлингтон, съобразени с параметрите на лампите.
Консумацията на устройството при захранващо напрежение 12 V не превишава 60 mA при включване на четиру светодиода последователно във всяка от колекторните вериги на VT2 – VT6. Минималната консумация е около 35 mA.

Разположението на елементите върху печатната платка с размери 102 х 33 mm е показано на фиг. 3, а графичният и оригинал – на фиг. 4.


Търкаляща се аларма (рубрика „Забавна техника”)     И.П.
Млад Конструктор 1984/4/стр. 19


Празните консервни кутии се използват за какво ли не, но едва ли на някого му е хрумвало да я използва за алармиращо устройство, и то тъкалящо се благодарение кръглата форма на кутията, която затваря определена електрическа верига. Единствено в покой, при точно определено положение на кутията, махалото не се опира микъде и алармата не действа.
Контактувайки с пръстена, в който то се клати, махалото задейства тригера, който от своя страна включва мултивибратора, генериращ алармения сигнал. 9 – волтова батерия осигурява напълно достатъчна сила и тембър на звука. Устойчивото положение на кутията се осигурява и от ниското разположение на батерията. В противен случай ще се включва доста своеволно и ще ни „лази по нервите”.

Действие на схемата. Когато махалото опре до пръстена (фиг. 1), кондензаторът С1 се зарежда бързо през R2. Транзисторът Т1 се отпушва и превключва тригера на Шмидт, изграден от транзисторите Т2 и Т3. Чрез Т6 тригерът включва мултивибратора, съставен от Т4 и Т5, който издава алармения сигнал.
Когато махалото се върне в равновесното си състояние, без да докосва повече контактния пръстен, аларменият сигнал продължава да се чува още известно време. Това време зависи от времето, необходимо на кондензатора С1 да се разреди приблизително 0,65 V (при прекъсване на контакта С1, започва да се разрежда през прехода В-Е на Т1 и R3). При това напрежение, транзисторът Т1 се запушва и изключва чрез тригера на Шмидт и Т6 звуковият генератор (Т4 и Т5).
С посочените на фиг. 1 стойности на елементите, алармата звучи около 5 s, след което махалото прекъсне връзката си с пръстена. По – голяма стойност на С1 ще определя и по – продължителен алармен сигнал.

В зависимост от размерите на консервната кутия, трябва да се оразмери и печатна платка за схемата. На фиг. 2 е показан видът на печатната платка, която ще може да разположите спокойно в празна консервена кутия.

На фиг. 3 е показана идея за конструктивното решение ма махалото. Ключът К е миниатюрен и се разполага някъде вътре в кутията. Дъното, върху което се монтира високоговорителят, се надупчва, за да се чува по – добре аларменият сигнал.
Схемата на алармата се отличава с висока надеждност и малка консумация в покой. Но, най – интересното в случая е доброто маскиране на алармата – и наистина, кой ли ще заподозре в една невзрачна, стара, консервна кутия, рафиниран капан за злосторници?
 


Електронно зарче В. Б. (По материали на сп. „Електроник практик”)
Млад Конструктор 1980/8/стр. 26,27


Схемата на електронното зарче, показана на фигурата, представлява опростен вариант на т.нар. генератор на случайни числа. ИС1 работи като брояч до 6. това означава, че на изходите му ще има последователно състоянията 0000, 0001, 0010, 0011, 0100, 1001 (в десетичн код това са числата 0, 1, 2, 3, 4, 9). Вижда се, че се използва свойството на брояча за установяване в 9.
Тактовият вход на брояча е свързан чрез бутона Б с генератора, изграден от инвертори 5 и 6 на ИС2. Дешифраторната схема се състои от инвертори 2,3 и 4 на ИС2 и диод Д8. Когато се натисне бутонът Б, импулсите от генератора задействат брояча, който минава непрекъснато през състоянията от 0000 до 1001. Честотата на мултивибратора е около 600 Hz. При това положение, когато се натисне бутонът Б, никой не може да предвиди какво число ще показва индикаторът след неговото отпускане.
На фигурата вдясно е показано правилното включване на светодиодите за пълно имитиране на зарче. Кои диоди светят при различни състояния на изходите на дешифратора е показано в таблицата.
Ако се използва SN7404 вместo SN7405, трябва да се подберат светодиоди с ток в права посока < 20 mА, а също така да се намалят R1, R2, R3, R4 на около 100 Om, и да се премахнат R5, R6, R8. Захранването може да бъде и батерия 4,5 V.
СПЕЦИФИКАЦИЯ
R1, R2, R3 – 150 Om
R4, R5, R6, R7, R8 – 270 Ом


Импулсно регулиране силата на светене на електрическото фенерче инж Владимир Димитров Млад Конструктор 1980/8/стр. 29 – 31.

Може би ще си помислите, че електрическото фенерче не свети чак толкова силно, за да има нужда от намаляване на силата на светене. Дори обратното – използва се рефлектор за получаване на по – тясно насочен лъч светлина, като по този начин се увеличава коефициентът на полезно действие на фенерчето.
Именно за по – разумното използване на батериите би ни помогнал регулатор на силата на светене. Например, когато по време на поход трябва да осветяваме пътеката на един – два метра пред нас, би бил достатъчен и светлинен сноп с по – малка интензивност. По – малката интензивност на светене означава, че през лампичката на фенерчето протича по – слаб ток. Батериите имат ограничен разряден капацитет, определен от количеството електричество, което може да се получи от тях. Консумацията на по – слаб ток от батериите увеличава времето, за което те ще се изтощат.
За да се увеличи времето на светене и за по – пълното износване на капацитета на батериите, се използват специални регулатори.
Най – лесно регулиране на тока може да се реализира с реостат, но коефициентът на полезно действие е малък, тъй като част от енергията се отделя във вид на топлина.

Ако за регулатор се използва мултивибратор, к.п.д. се увеличава значително. Електрическата схема е показана на фиг. 1. В колекторната верига на транзистора Т3 е включена лампичката на фенерчето. Посредством потенциометъра P1 се изменя коефициентът на запълване на импулсите, генерирани от мултивибратора, изграден с транзисторите Т1 и Т2. Времето, през което лампата свети в рамките на един период е постоянно. Променя се само паузата на импулсите. Средната стойност на тока, протичащ през лампичката, зависи от отношението импулс – пауза. Изменяйки продължителността на паузата чрез Р1, се регулира силата на светене.
Посредством превключвателя К1, лампичката се включва към мултивибратора или директно към батериите.
Честотата на мултивибратора е достатъчно голяма и окото не може да забележи пулсациите в светенето на лампата. Ако се включат кондензаторите С’1 и С’2, продължителността на светене ще бъде около 1s, a паузата – 0,5 – 6 s.
Печатната платка и разположението на елементите са показани на фиг. 2, а на фиг. 3 – свързването на мултивибратора към електрическото фенерче.

На фиг. 4 е показана идея за конструктивното оформяне на регулатора. Кутийката се състои от две части 4 и 5, които се изработват от термопластична пластмаса и се огъват при нагряване. Двете части на кутийката и печатната платка се закрепват помежду си чрез винтчета и гайки. Скобите 2 притискат сглобената кутия към тялото на фенерчето.

Ако не намерите подходящи готови ключове за К1, К2 и к3, бихте могли да си направите сами галетен превключвател, изпълняващ функциите и на трите ключа. Устройството му е показано на фиг. 5. Превключвателят се състои от два цокъла за обемен монтаж на радиолампи 4, няколко винтчета 6, три пластмасови шайби 8, пружинка от химикалка 1 и един кух нит 3. Запоителните щифтове 5 на един от цоклите внимателно се огъват. Тръбичката 3, изпълняваща ролята на кух нит се скъсява. Двата цокъла се закрепват един към друг с винтчета. Пластмасовите шайби 8 се закрепват помежду си с две гайки и винта 2.
Щифтът 7, вкаран в един от отворите на цоклите, 

осъществява контакт между перата на двата цокъла. По този начин се затваря веригата между едноименните запоителни щифтове 5. За превключване бутонът 8 се издърпва, щифтът 7 се заеърта и се нагласява срещу друг отвор на цоклите. Под действието на пружината 1 и с лек натиск щифтът се вкарва и по този начин се затваря веригата между съответните запоителни чифтове. Така може да се реализира последователно затваряне на девет електрически вериги.
По този начин би могло да се реализират няколко режима на светене – с пълна сила, с намалена сила през мултивибратора и с мигащ режим.


Детектор на лъжата (забавна игра) инж И. Атанасова
Млад Конструктор 1988/4/ стр.9


Всъщност става дума за обикновен измервател на кожно съпротивление. Нормално сухата човешка кожа не провежда електрическия ток, т.е. тя е с много голямо съпротивление. Чистата вода е много лош проводник.
И така съществува твърдение, че когато човек лъже, той се вълнува и изпотява. А човешката пот съдържа соли и представлява малко съпротивление за електрическия ток. Следователно по стойността на кожното съпротивление може да се съди дали един човек се поти и евентуално лъже. Човек обаче се вълнува и поти не само когато лъже, но и в много други случаи. Така, че предлаганата схема може да се приеме само като експеримент и забавна игра.

С помощта на детектора дори не се прави истинско измерване, а само сравняване на две стойности. Понеже кожното съпротивление се изменя между 20 и 200 кOm, в базата на транзистора Т ще тече ток между 20 и 35 mA. Благодарение на усилването на транзистора, колекторния ток е от 4 до 7 mA. Както се вижда от схемата, измервателната система е включена в диагонала на един мост. При първото измерване (преди въпроса) мостът се нулира с помощта на R4, a при второто иамерване (след въпроса) се отчита промяната на кожното съпротивление. Чувствителността на детектора се определя чрез потенциометъра R3.


Сигнализатор за прекъсната верига      Георги Кузев
Радио телевизия електроника 2001/2/стр. 24, 25


Уредът чиято принципна схема е дадена на фиг. 1, е прост по устройство и лесноизпълним. Може да се използва за охраняване на даден обект от нежелани посетители, контролиране на пътеки, отвори и др.
В устройството се използва само един транзистор, свързан по схема общ емитер. Действието на сигнализатора е следното: точките А и В са свързани посредством „сигналния” проводник. Този проводник има сравнително малко съпротивление и между изводите на базата и емитера практически няма напрежение. Базовият и съответно колекторният ток на VТ1 са близки до мула. Релето К1 не е задействано.

Прекъсне ли се обаче проводникът между точките А и В, базата на транзистора VT1 получава преднапрежение чрез резистора R1 и колекторният ток нараства. Това е достатъчно, за да се задейства релето К1, което чрез своите контакти К1:1 включва сигнализиращото устройство, подаващо звуков или светлинен сигнал.
Използваното реле е от типа РЭС-15 паспорт РС4.591.003 със съпротивление на бобината 280 Om и ток на задействане 21 mA.
В точките А и В се включва тънък проводник с лакова изолация (от порядъка на 0.06 до 0,10 mm). С него се огражда охраняваният обект или по подходящ начин се замрежва даден отвор. Захранването на схемата се осъществява от електрическата мрежа чрез понижаващ трансформатор и еднополупериоден токоизправител. Трансформаторът Т1 е навит на магнитопровод със сечение 4,2 кв sm. Намотка I има 130 навивки от проводник ПЕЛ 0,55 mm, а намотка II – 2380 навивки от ПЕЛ 0,17 mm.
При тази схема токът в покой е около 1 mA. Той може да се намали , като се използва схемата от фиг. 2. Намаляването на консумацията е от значение, когато устройството е заложено да работи продължително време и се захранва от акумулаторна батерия. В това устройство базовият ток на транзистора VT2 се подава от колектора на VT1 чрез резистора R3, a baзовият ток на VT1 се осигурява от захранващия токоизточник през резистора R1. Следователно при затваряне на веригата между т. А и В, транзисторите VT1 и VT2 са запушени, релето К1 не е включено и не се произвежда сигнализиране. При прекъсване на веригата между т. А и В, двата транзистора се отпушват, К1 се задейства и се осъществява сигнализиране. В състояние на покой (късо съединение между т.А и В) консумацията на устройството не надвишава 25 мкА. Използваното реле е от същия тип като това от фиг. 1.
На фиг. 3 е дадена схема на подобен сигнализатор, осъществена на основата на несиметричен мултивибратор, реализиран с транзисторите VT1 и VT2, имащи различна проводимост. Те са свързани така, че образуват звуков генератор, положителната обратна връзка при който се осъществява от кондензатора С1. Честотата на звуковите трептения зависи от капацитета на този кондензатор и от съпротивлението на резистора R1. В колекторната верига на VT2 e включен високоговорителят ВА1, с помощта на който електрическите трептения се превръщат в звукови.
Както се вижда от схемата, проводникът между т. А и В свързва накъсо емитера и базата на транзистора VT1. В резултат на това VT1 и VT2 са запушени и през високоговорителя BA1 не протича ток – няма сигнализация. При положение, че проводникът се прекъсне, веднага чрез резистора R1 на базата на VT1 се подава положително напрежение и той се отпушва, мултивибраторът се задейства и от високоговорителя се чува звуков сигнал, с което се сигнализира за нарушение в охранявания обект. В състояние на покой (чакащ режим) при здрав проводник между т. А и В, консумацията на устройството не надвишава 1 mA.
Използваният високоговорител е с мощност 0,5 W и съпротивление на трептящата бобинка 8 Om. За захранване на схемите от фиг. 2 и 3 може да се използват две батерии по 4,5 V, свързани последователно, или токоизправител от типа, показан на фиг. 1. При положение, че се използва токоизправител, чрез подбор на филтриращите кондензатори може да се получи различна степен на изглаждане на пулсациите, а оттам и различно звучене на сигнализатора.
На фиг. 4 е дадена схема на сигнализатор, който може да се използва за защита на врата, прозорец или и двете заедно от нежелано отваряне. При тази схема в състояние на покой на базата на транзистора VT1 посредством резистора R3 се подава отрицателно напрежение. В резултат на това транзисторите VT1 и VT2 са запушени и по този начин се осигурява минимална консумация на ток в чакащ режим.
Устройството работи по следния начин: при отваряне на вратата или прозореца, към който са прикрепени съответните ключета SA1 и SA2, при прекъсване, прерязване на проводниците или при умишлено късо съединение между тях, на базата на VT1 постъпва положително напрежение. В резултат на това се отпушват двата транзистора. Релето К1, включено в колекторната верига на транзистора VT2, се задейства и посредством контактите К1:1 включва сигнализиращо устройство. Сигнализиращото устройство може да бъде звънец, лампа и др. При необходимост в зависимост от структурата на охранявания обект, броят на ключетата може да се увеличи. Монтажните проводници, свързващи SA1 и SA2, са тънки, с поливинилхлоридна изолация и увити един към друг. Резисторът R1 осигурява отпушване на транзисторите и задействане на сигнализацията при умишлено късо съединение между монтажните проводници. Ключетата SA1 и SA2 са микропревключватели от типа МП1-1 (МР-1, ТВ-2), които са удобни за вграждане в касата на врата или прозорец.
Използваното реле е тип РЭС-15 със съпротивление на бобината 330 Om и ток на задействане 21 mA. Може да се употреби и друго подобно реле за напрежение 9 V. Намотките на трансформатора Т1 са навити на магнитопровод със сечение 5 кв sm. Намотка I има 95 навивки от проводник ПЕЛ 064 mm, а намотка II – 2000 навивки от проводник ПЕЛ 0,18 mm.
На фиг. 5 е показано звуково сигнализиращо устройство, удобно за включване към схемите от фиг. 1,2 и 4. Това устройство представлява блокинг-генератор, реализиран с един транзистор и изходен трансформатор от малък портативен транзисторен радиоприемник. За целта може да се използва както изходният трансформатор, така и високоговорителят от транзисторни радиоприемници „Юность”, „Ехо”, „Спорт”, „Сокол” и др. Първоначално плъзгачът на тример-потенциометъра RP1 се поставя в средно положение. След това чрез изменяне на съпротивлението на RP1 и подбор на капацитета на кондензатора С1 се постига приятно за човешкото ухо звучене.
ЛИТЕРАТУРА
1. Борноволков, Э. П., В. В. Фролов. Радиолюбительские схемы. К., Технiка, 1982.
2. Величков, П., В.Христов. Електроника за свободното време. С., Техника, 1988.
3. Георгиев, И. Електронни имитатори. С., Техника, 1985.
4. Дробница, Н.А. 60 схем радиолюбительских устройств. М., Радио и связь
5. Кузев, Г. М. Направете сами – приложни радиоелектронни устройства. С., Техника, 1975.
6. Кузев, Г. М. Приложни радиоелектронни устройства – IV ч., С., Техника, 1984.
7. Марстън, Р. 110 електронни схеми за сигнализация. С., Техника, 1979.


Автоматична хранилка        Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 2001/2/стр. 26, 27


Някои собственици отглеждат животни на места, където не живеят постоянно. За хранене и поене те трябва да ги посещават минимум 3 – 4 пъти седмично, а това е свързано с транспортни разходи и губене на време.
Описаното устройство е предназначено за автоматично хранене на възрастни птици със зърнени храни един път дневно. Дозирането на храната става плавно с помощта на потенциометър. Броят на храненията зависи от вместимостта на бункера за храна, както и от количеството, раздавано на ден.
Устройството се състои от фотореле с възможност за настройка на прага на задействане и електронно реле, дозиращо количеството на храната (фиг. 1).

Фоторелето е изградено с елементите DA1, R1, R2, RP1, VD1 и Р1. Напрежението върху релето Р1 е изходното на триизводния регулируем токоизправител. То е светозависимо и може да бъде определено по формулата:

Uouт = 1,25*(1+ (R1/(R2+R*P1))

Където R1 е действителната стойност на съпротивлението на осветения фоторезистор, а RP1 – действителната стойност на съпротивлението на RP1.
На тъмно съпротивлението на R1 е голямо – от порядъка на 1 Mom. Напрежението в изхода на DA1 се стреми да стане почти равно на захранващото. В действителност то е около 22V поради пад 2V между входа и изхода на триизводния регулируем стабилизатор. В резултат на това релето P1 е задействано, а нормално затвореният контакт р11 – отворен. На релето за раздаване (дозиране) на храната не се подава захранващо напрежение и електромагнитът ЕМ (фиг. 2), захранван през контактната система на P2, не е задействан.
На зазоряване интензивността на светлината нараства и при достатъчна осветеност съпротивлението на R1 намалява до няколко килоома. Напрежението в изхода на DA1 става няколко волта и Р1 отпуска котвата си, р11 се затваря и подава напрежение към релето за време, изградено с С2, RP2, R3, R4, VD2 и VT1.
В първия момент, кондензаторът С2 представлява късо съединение между т.А и захранващата шина +24 V. В резултат на това, транзисторът VT1 се отпушва, релето Р2 се задейства, вследствие на което изпълнителният електромагнит ЕМ придвижва котвата си и през отвора 2 изтича храна от резервуара 3. След известно време С2 се е заредил през RP2, R4 и прехода база – емитер на VT1, управляващият ток на VT1 намалява и P2 отпуска котвата си. Процесът раздаване на храна може да се регулира с потенциометъра RP2 в рамките на 4 – 16 s. Количеството на падналата през дозиращия отвор храна е правопропорционално на неговия диаметър и времето на закъснение. Минималната времезадръжка зависи от съпротивлението на R4. При описаните процеси контактът р12 е отворен.
Системата остава в това състояние до смрачаване, когато съпротивление на R1 нараства и P1 се задейства. Контактът р12 разрежда С2 и по този начин подготвя релето за време за поредното сътрешно раздаване на храна.
Р1 и Р2 са промишлени релета тип RA 400 024 – 650 Om, 24 V,36 mA.
Производство са на SCHRACK (Австрия). Серията е унифицирана и се произвежда от OMRON и други производители.
Времезадръжката на релето за време зависи от статичния коефициент на използвания транзистор VT1.
Ako времето е недостатъчно за дозиране на необходимата храна, капацитетът на С2 може да се удвои.
Фоторезисторът R1 е производство на TESLA (Чехия), тип WK65037, 1,5 kOm. Eлектромагнитът ЕМ е промишлен за 220 V.
Хранилката работи добре с брашно и едро смляни фуражи. От зърнениете храни подходящи са жито, овес, ечемик, просо. При използване на царевица, диаметърът на дозиращия отвор трябва да се увеличи до 3,5 – 4 cm.
Хранилката е предназначена за хранене на патици, гъски кокошки и други птици. Дневната дажба трябва да е правилно дозирана и съобразена с броя на птиците. При отглеждането на кокошки, електронната хранилка трябва да се намира на минимална височина 1,5 m над пода на помещението.
ЛИТЕРАТУРА
1. Клисарски, К. Фотореле с триизводен стабилизатор. – Радио, телевизия, електроника, 1998, N1, с.28.
2. Фирмен каталог на NSC (САЩ), LINEAR DATABOOK 1982, с. 1-24 до 1-27.
3. Фирмен каталог на NSC (САЩ), LINEAR APPLICATION HANDBOOK 1980, s. AN 42 – 5
4. Клисарски, К. Стълбищен автомат. – Радио, телевизия, електроника, 1996, N2, с. 19.
 

Aлармено устройство           Богомил Лъсков
Радио телевизия електроника 2002/4/стр. 26


Непрекъснато увеличаващата се престъпност налага все по – масово приложение на електронни устройства за охрана на жилища, магазини и др.
Електронното устройство, описано тук се задейства при докосване на метални предмети като бравата на вратата, железните капаци на прозорците и др. Схемата от фиг. 1 е реализирана с две интегрални схеми тип 555. Първата интегрална схема е чувствителната част на устройството, което „възприема” и най – малките електрически заряди, съществуващи в човека.

Чуваствителността се регулира чрез превключвателя SK1, при който има четири положения. Най – голяма чувствителност има при положение на превключвателя, където не е свързан кондензатор. Другите положения са със свързване посредством кондензатори С1, С2, С3.
Импулсите на сигналите, които се получават при задействането, се пропускат от диода VD и зареждания кондензатор С5, който отпушва интегралната схема 555-2 и задейства сигнал със звукова честота 400 – 600 Hz.
При захранващо напрежение 12 V, beз да има звук, се консумира ток около 20 mA, а при аларма този ток достига 100 mA.
При захранващо напрежение 9 V консумацията на празен ход е около 12 mA, a при аларма достига 80 mA. Затова захранването може да се реализира от две батерии по 4,5 V, Свързани последователно.
На фиг. 2 е показана схемата на токозахранващата част на устройството. Трансформаторът е малък, тъй като мощността при аларма е 1,2 W. Moже да се използва звънчев трансформатор, като на вторичната му намотка се навият 30 навивки от емайлиран проводник с диаметър 0,28 mm. Добре е устройството да се монтира близко до вратата.


Капацитивен детектор на приближаване                    Методи Цаков
Радио телевизия електроника 2002/1/стр.26

Схемата на този сравнително прост детектор е дадена на фиг. 1 и е изградена от евтината интегрална схема 4093, един транзистор, светодиод и няколко пасивни елемента. Капацитивният датчик представлява телескопична антена, свързана с генератор с честота около 200 kHz. Toзи генератор променя честотата си при доближаване на „чуждо” тяло до антената, тъй като се променя еквивалентният капацитет между входа на тригера на Шмит (изводи 5 и 6) и общият проводник – земята. С другия елемент от интегралната схема е изграден втори генератор на опорно напрежение, честотата на който се донагласява с капацитивния тример-кондензатор С4. Импулсите от двата генератора се смесват от третия елемент (И-НЕ), изправят се с двата диода и зареждат кондензатора С5, включен на входа на тригера на Шмит (четвъртия елемент от 4093). Изходът на този тригер управлява транзисторен ключ със светодиоден индикатор и това е всичко. В нормално състояние двата генератора работят почти на еднакви честоти, напрежението върху кондензатора С5 е под праговото на тригера и изходното му напрежение е равно на захранващото, т.е. транзисторът е запушен. Когато до антената-датчик се доближава „жив” обект (който е и електропроводящ), малката промяна на общия капацитет на устройството спрямо земята предизвиква промяна и на честотата на генератора. Увеличава се разликовата честота на двата генератора, нараства напрежението на С5 и когато то достигне нивото на прага на тригера на Шмит, той се превключва.
Захранващото напрежение е 5 – 10 V и е стабилизирано.

Бягащи светлини               инж. Георги Величков
Радио телевизия електроника 2001/7/стр.27, 28


Предлаганото устройство осъществява следните реверсивни светлинни ефекти: „бягаща единица”, „бягаща нула” и светене на два по два от четирите светодиода.
Схемата е лесно осъществима, тъй като е реализирана с достатъчно интегрални схеми от серията TTL. Устройството се състои от мултивибратор с регулируема честота, брояч на импулсите, дешифратор, комбинирана логика, мултиплексор и светодиоди.

Принципът на работа е следният: получените импулси от извод 8 на ИС U1 (7400), изграждаща нискочестотния мултивибратор, се подават на входа на четирибитовия асинхронен двоичен брояч U2 (7493). Toзи брояч отброява до 6, след което се нулира и започва да брои отново. Двоично-десетичният дешифратор U3 (7442) дешифрира импулсите от брояча и ги подава към комбинационната логика. Тя е изградена с диодите VD1 – VD4 (2Д5606), ИС U4 (7400), kлюча К1 и ИС U6 (7486). Диодите комбинират импулсните сигнали, така, че се получава реверсивна „бягаща нула”. За получаване на реверсивна „бягаща единица” сигналите от диодите и дешифратора се подават към U4. Превключването на тези две състояния става с ключ К1. Когато се включи ключ К2 в състояние OFF, се разрешават А-входовете на мултиплексора U7 (74157), kaто по този начин могат да се индикират описаните по – горе състояния. Когато ключ К2 е в състояние ОN, се разрешават B – входовете на U7 и така се индикира състоянието, получено през U6. Taзи схема осъществява логическа операция „сума по модул 2” на състоянието „бягаща единица” или „бягаща нула”, т.е. светват реверсивно два по два светодиода.
Цялото устройство се захранва от стабилизиран източник за +5 V/300 mA. За намаление на консумацията е желателно да се използват интегрални схеми от сериите 74 или 74LS [1].
Схемата на бягащите светлини може да се използва както самостоятелно, така и катоприставка към цветомузикално устройство, като изходните сигнали от U7 се подават на входовете на оптрони, които управляват превключването на тиристори [2].
ЛИТЕРАТУРА
1. Рачев, Д. Справочник на радиолюбителя. С., Техника, 1984.
2. Лисичков. К. Тиристорни крайни стъпала за цветомузикални устройства. – Радио, телевизия, електроника, 1986, N9.


Звуков сигнализатор с редуване на два сигнала         Цветан Манойлов
Радио телевизия електроника 2001/7/стр. 28


Когато е необходимо да различите един звуков сигнал между други звукови сигнали, можете да използвате предложената схема. Тя е изработена и монтирана на физиотерапевтичен апарат и сигнализира за края на процедурното време, но може да намери и друго приложение.
При включване на сигнализатора в началото около 15 s се чува прекъснат звук, след което се редуват един интервал постоянен звук и един интервал прекъснат.

Устройството е разработено с популярната CMOS интегрална схема 4093, която дава възможност за икономична изработка. С три от логическите елементи са изработени генератори на правоъгълни импулси с различна честота, а четвъртият е суматор. Генераторът, реализиран с D1.1, C1 и R1, определя интервалите на редуване на двата сигнала и работи с честота около половин херц, като първият импулс е с продължителност около 15 s. Toй управлява втория генератор, изграден с D1.2, C2 и R2, който работи с честота около 1,5 Hz и чрез D1.4 управлява звуковия генератор, изграден с D1.3, C3 и R3, работещ с честота около 1 кHz. Сигналът от изхода на D1.4 се усилва от VT1 и се възпроизвежда от високоговорителя. Поради производствени различия на отделните интегрални схеми е възможно да се наложи допълнителна настройка на генераторите.
Аналог на CD4093A е К561ТЛ1.
ЛИТЕРАТУРА
1. Димитрова, М., И. Ванков. CMOS интегрални схеми – част I. С., Техника, 1987.
1. Димитрова, М., И. Ванков. CMOS интегрални схеми – част II. С., Техника, 1988.


Сензорен звънец            Красимир Рилчев
Радио телевизия електроника 1993/9/стр. 8

 

Предлаганата схема представлява еднотонален електронен звънец със сензорен бутон. Таймер 555 е свързан като генератор на правоъгълни импулси със звукова честота. Времезадаващата му верига се състои от елементите R1, R2, R3 и C1. С тример-потенциометъра R1 се регулира честотата и амплитудата на тона в известни граници. В изход 3 на DA1 като акустични преобразуватели със значителен импеданс са свързани две слушалки КТД1. Така се използва рационално интегралната схема и се подобрява чуваемостта.
В чакащ режим схемата има консумация няколко милиампера. Нормално тример-потенциометърът R4 е настроен на голямо съпротивление. Делителят R4, R5 задава на извод 4 на таймера нисък потенциал. В резултат на това напрежението в извод 3 е прибл. = Uc. Ако на управляващия вход 4 се подаде напрежение U4 > 1 V, мултивибраторът започва да работи. Това е възможно при допиране с ръка на сензорния бутон. Сензорът е включен паралелно на R4 и намаляването на съпротивлението му води до промяна на потенциала U4, а оттук и до задействане на мултивибратора. Кожното съпротивление на пръстите на човешката ръка обуславя при допир съпротивление от порядъка на няколкостотин килоома.
Напрежението U4 има конкретна стойност за даден екземпляр ИС 555. По каталожни данни то е в обхвата 0,4 – 1 V (средна стойност 0,7 V). Ekспериментът с няколко български таймера показа, че конкретната стойност на даден чип е в обхвата 0,75 – 0,89 V.
Схемата се настройва по следния начин:
Завърта се R4 до прекратяване на генерирането. Сензорният бутон се допира с ръка и се проверява дали схемата генерира едновременно с това тонът се коригира с R1.
Бутонът е направен от плочка едностранно фолиран стъклотекстолит. Тя се покрива изцяло с асфалтов лак и след изсъхването му с остра игла или шило се разчертават междините между сензорните пластинки. По този начин след ецване се гарантират междини между тях с широчина около 0,2 mm. Такава конструкция на бутона има сигурно действие и при изключително суха човешка кожа.
За захранване се използва звънчев трансформатор 8 V с мостов изправител и филтров кондензатор 1000 мкF. Схемата работи добре с напрежение 9 – 15 V, като при промяната му малко се изменя честотата на генерираните импулси.

На фиг. 2а и б е показан графичният оригинал на печатната платка с разположението на елементите.
ЛИТЕРАТУРА
1. Каталог ТHOMSON CSF /Франция/ PROFESSIONAL INTEGRATED CIRCUITS 1978/79 г. стр. 795, фиг. 2.

 

Пробник за диоди и вериги                   Красимир Рилчев Радио телевизия електроника 2001/2/стр.10,11

 

"Звуков"  волтметър  И.С.         Млад Kонструктор 1993/8/стр.9,10


Измерване на съпротивление и отношение    П.Георгиев Млад Конструктор 1987/10/стр.9,10

 

Многоточков дистанционен контрол на температурата  Иван Парашкевов  Млад Конструктор 1987/10/стр.8,9

Допълнение от автора на статията и на сайта. Схемата е използвана много пъти с термо-датчици - транзистори в пластмасов корпус 2Т3167 или подобни и ток през прехода база емитер 100 - 400 мкА. Те са удобни с това, че са прекалено евтини, могат да се лепят и не е голяма, икономическа или техническа загуба, ако им се скъса някой от изводите. Срещу няколко стотинки (5 - 10) се поставя друг транзистор на който също се използва прехода база емитер.Разбира се може да се спори за точността на измерването, но когато се прави експеримент и половин или един, един и половина градуса "точност" не са фатални - схемата може да се използва с успех. Когато един мощен транзистор или ламелите на един трансформатор например са се нагрели до 90 градуса, то трябва да се вземат мерки да се свали тази температура и не се променя нищо от това, че термометърът ще покаже примерно 91,5 С. Информацията е налице, получена е от разстояние около 2,5 метра,  което е и важното в случая и подобни на него.

 

Индикатор с двоен светодиод  инж. М. Шиваров, инж. Ц. Георгиев  Млад Конструктор 1988/8/стр. 13

 

Елементарен тонгенератор  Д.К. Млад Конструктор 1987/10/стр. 11

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница      напред           горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by