Дата на обновяване:07.02.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                             назад


Електронен термометър    Иван Парашкевов
Млад Конструктор 1988/2/стр.7

 

На фиг. 1 е показана схема на електронен термометър, който се настройва лесно. При сравняване на показанията му с тези на образцов термометър, разликата от 0 до 65 С не надвишава 1,5 С, а от 65 до 100 С е не повече от 4 С, което е
напълно допустимо за

провеждането на експерименти с цел обучение.
Транзисторът Т1 представлява източник на постоянен ток със стойност около 6 mA. Той е достатъчен за да може ценеровият диод Д2 да поддържа на двете противоположни рамене на моста Т2, R2, R4, R5 стабилизирано напрежение 6,8 V. Tokът протичащ през прехода колектор – емитер на транзистора Т2, е постоянен и е 1 mA. С тримера R6 се компенсира псдението на напрежението върху включения като диод транзистор Т2 при температура 0 С. С потенциометъра R3 се определя диапазона на измерване на температурата – в случая е 100 С.
Поради това, че напрежението Ube зависи линейно от температурата, удобно е да се използва измервателна система с обхват 100 мкА и по нея направо да се отчита температурата в градуси.

На фиг. 2 е показана платката на електронния термометър. Транзисторът Т2 се поставя в края на керамична тръба с дължина 100 – 150 mm, така, че корпусът му да бъде открит (фиг. 3), а изводите му се заливат с епоксидно лепило. Желателно е, късото съединение между базата и колектора му да бъде в непосредствена близост до корпуса. При настройването на електронния термометър, показанията му се сравняват с тези на образцовия живачен термометър в две точки от измервателния обхват. – 0 С и 100 С. Положението на стрелката на измервателния прибор при 0 С се регулира с потенциометъра R5 като Т2 се постави в разтвор на топящ се лед. След това датчикът се поставя във вряща вода или в термокамера (100 С) и с R3 се настройва максималната горна граница на обхвата 100 С.

Простотата на схемата дава възможност да се използва какъвто и да е авометър с обхват 0 – 100 мкА. При реализирането на термометъра като отделен уред, неговите конструктивни размери ще се определят главно от големината на измервателната система и батерията.


Любителски радиоприемник доц Атанас Шишков
Радио телевизия електроника 2001/4/стр. 27

На фиг. 1 е показана схема на малък любителски радиоприемник за средни вълни с високоговорител и феритна антена. На входа е използван маломощен полеви PN транзистор, а двете останали стъпала са изградени от обикновени биполярни транзистори. Феритната антена е кръгла с диаметър 10 mm и дължина 120 mm. Бобината L1 е навита в средата на феритната пръчка, като съдържа 70 нав. от емайлиран проводник с диаметър 0,30 – 0,35 mm. На 15 mm от нея е навита бобината L2, kоято, съдържа 6 нав. от същия проводник, но не стегнато (на подвижно листче обвито около пръчката), поради което може лесно да се приближава и отдалечава от бобината L1. Meжду двете бобини се установява положителна обратна връзка (при много силна връзка се появява нежелано пищене), като от нея зависят качествата на целия приемник! Обръщаме внимание, че полевият транзистор е свързан към L1 не частично (както е при биполярните), а изцяло, с което се печели от голямото входно съпротивление на полевия транзистор. Резисторите R2, R4 и R6 са отбелязани със звездичка, което показва, че стойностите се подбират с оглед на получаване на означените с кръстчетата работни токове. Като високоговорител е използвана телефонна слушалка със съпротивление 260 Om, каквито се продават по магазините. В нашата конструкция, полевият транзистор е BF256A с параметри Up = -2V и Idss = 6 mA.

Икономичен радиоприемник с нисковолтово захранване Ю.С.
По материали от сп. „Радио”
Млад Конструктор 1994/2-3/стр. 17,18


Писмата, които се получават в редакцията, показват, че има голям интерес към прости радиоприемници, лесно изпълними от любители с неголям опит в радиоелектрониката. Такива схеми сме публикували нееднократно в минали години. В този брой даваме схема на линеен портастивен радиоприемник, разработен в лабораторията на сп. „Радио” през 1993 година. Разбира се, читателите трябва да са наясно, че от подобна проста схема, при това с крайно икономично захранване, не може да се очакват сериозни качествени показатели.

Схемата на радиоприемника е показана на фиг. 1. Транзисторите Т1, Т2 и Т3 усилват високочестотните (ВЧ) радиосигнали, а Т4 и Т5 – звуковите нискочестотни (НЧ) сигнали, получени след детекцията на диода Д. Радиосигналите се приемат от феритна антена ФА и се чуват чрез случалки, които се включват към гнездото Х. Захранването е само от един елемент 1,5 V. Средната консумация е не повече от 5 – 6 mA.
В приемника са приложени дълбоки отрицателни обратни връзки (ООВ), благодарение на които той работи задоволително, докато напрежението на Е спадне до 0,9 V. Захранването може да е и от малък акумулатор с подходящ капацитет.
Как работи радиоприемникът? Настройването на желаната станция става чрез входния кръг, образуван от бобината L1 и променливия кондензатор С1. Приетият амплитудно модулиран ВЧ сигнал чрез свързващата бобина L2 и прехеърлящия кондензатор С2 постъпва на входа на ВЧ усилвател. Усиленият от Т1, Т2 и Т3 сигнал се детектира от диода Д и се филтрира от НЧ филтър С5, R5 и C7. Детектираният сигнал постъпва на входа на НЧ усилвател (Т4 и Т5), усилва се и вече може да се чуе в слушалките, включени в гнездото Х.
Вълновият обхват се определя от стойностите на L1 и C1. Тъй като напрежението на Е е твърде ниско, всеки от транзисторите, участващ във ВЧ усилвателя, консумира ток не повече от части от милиампера. Ето защо за получаване на необходимото усилване на приетия ВЧ сигнал е използван тристъпален усилвател. Посредством дълбока ООВ, въведена чрез елементите R1, R6 и С4 (в нея участва и диодът Д), работният режим на посочените транзистори се узтановява автоматично. През диода постоянно протича прав ток от порядъка на няколко микроампера. Това повишава чувствителността и динамичния обхват на приемника, защото при този режим диодът започва да детектира ВЧ сигнали от порядъка на десетки миливолти.
Постояннотоковият режим на звуковия усилвател (Т4 и Т5) е също стабилизиран с ООВ чрез делителя, образуван от резисторите от резисторите R7 и R8. Консумираният ток е не по – голям от 6 – 7 mA.
Захранването се подава при включване на слушалката в гнездото Х. Печатната платка и разположението на елементите върху нея са показани на фиг. 2. На нея е предвидено място и за захранването.

Транзисторите Т1-Т4 могат да бъдат от серията КТ315 или КТ312 с буквени индекси А, Б, а Т5 – КТ361А – КТ361Е; КТ203А – КТ203В. Диодът Д може да бъде всякакъв, точков, германиев.
Бобината на входния кръг L1 и свързващата L2 се навиват на хартиени тела, съобразени с диаметъра на феритната антена, която е с фи 8 mm и дължина 50 mm. L1 има 220 навивки от ПЕЛ 0,1, разположени в четири секции, а L2 – 40 навивки от същия проводник. С тази бобина и променливия кондензатор С1 = 3 – 180 pF, приемникът ще покрива обхватът на дългите вълни.
Нагласяването на режима се свежда до подбиране стойността на резистора R7 във веригата на ООВ на НЧ усилвател. За целта приемникът се настройва на някаква станция и чрез подбор на R7 трябва да се получи и чисто звучене. Ако обаче мощни станции се приемат с изкривявания, намалява се броят на навивките на L2. Ako и това не помага, тогава печатният проводник, свързващ колектора на T1 с базата на Т2, трябва да се прекъсне и да се замени с резистор 3 – 4,7 кOm.
Оптималният режим на работа на НЧ усилвател може да се нагласи, като се използва постояннотоков волтметър с входно съпротивление не по – малко от 10 кOm/V. Волтметърът се включва паралелно на Т5 и чрез подбор на R7 на колектора му трябва да се получи половината от захранващото напрежение. Стойността на R7 не трябва да е по – малка от 2 Om.

„Живата значка” Александър Янакиев
Млад Конструктор 1992/1/стр. 12,13

 

По улиците се виждат млади хора, носещи интересни и ефектни значки, като между тях има и такива, изобразяващи любими животни. С малко усилия може да се опитате да оживите тези животни. Схемата, която ви предлагаме, ще ги накара да мигат с очички, да се плезят с езичето и да си „похапват” с апетит ток от батерията.
Схема – фиг. 1. Това е мултивибратор, изграден с

два транзистора, в колекторите на които са включени светодиоди. Т1 и Т2 периодично се отпушват и запушват, а това кара светодиодите СД1 и СД2 (очите) и СД3 (езикът) да светват и да изгасват. А това колко дълго ще светят очите и колко – езикът, зависи от стойностите на R2, R3, С1 и С2. Захранването се осъществява от малка батерия 9 V (тип „Крона”)

Монтаж. Елементите се монтират върху малка печатна платка с вида, показан на фиг. 2. Ако използвате готова значка, платката трябва да се скрие изцяло зад нея. Необходимо е също така да се пробият съответните отвори за очите  

и устата. От фолиран гетинакс или текстолит с трионче може да се изреже и значка с желаната от вас форма. По – удобното в този случай е това, че върху фолирания гетинакс се прави направо и платката, както е показано например на фиг. 3. С малко повече фантазия, електронните елементи могат да се впишат в лицето на заека – очите и езикът това са светодиоди, мустаците са резистори, а ушите – кондензатори.

Приложение. Освен за ревера, мигащата значка може да се закача и на ръкава, на гърба, върху чантата и на други места. Ефектът от мигането е особено впечатляващ привечер и на тъмно. Тази мигаща значка, освен, че е красива, може да се окаже и безценна за сигурността на движещете се на тъмно по – малки деца, тъй като се забелязва по – лесно от шофьорите.


Аз имам транзистор инж М. Димитрова
Млад Конструктор 1992/1/стр. 13,14


Вие се сдобихте с транзистор? Чудесно! С него можете да си направите някаква проста електронна схема. Но ... почакайте за момент. Нека първо се уверим, че транзисторът е изправен.
Има различни начини и уреди за изследване на транзистори, но тукще предложим най – простия и най – достъпния от тях.
Да допуснем, че намереният от вас транзистор има ясно означение върху корпуса си, или, че сте го научили предварително по някакъв начин. Това ще ви помогне с помощта на каталога да разберете преди всичко какъв тип е той – PNP или NPN.

Не сме сигурни дали знаете , че понякога транзисторът може условно да се разглежда като два свързани диода, заменящи преходите база – емитер (Б-Е) и база – колектор (Б-К) – виж фиг. 1. Веднага обаче трябва да  

предпазим от заблуждение тези, които не са достатъчно добре запознати с устройството и действието на транзистора. Те трябва да имат предвид, че подобна замяна не отразява точно действието на транзистора и служи само за улеснение.

Независимо от това, заменянето на преходите с диоди позволява да се провери изправността на транзисторите. Как става това е показано на фиг. 2 за транзистор от типа PNP и на фиг. 3 – за типа NPN. Същността е, че се измерват съпротивленията на диодите Б-Е и Б-К в права и обратна посока чрез подходящо свързване на омметър. Типичните стойности за най – разпространените транзистори са показани в лявата страна на фиг. 2 и 3. Когато измерените стойности са в посочените граници, преходите са изправни.
По – сложно е да се провери преходът К-Е. Може да се помисли, че в този случай измереното съпротивление би трябвало да е безкрайно голямо. Но това не е така. Ето защо омметърът, включен по един от начините, показани в дясната страна на фиг. 2 и 3, дава определено показание. Типичните стойности за най – често срещаните транзистори са показани вдясно на същите фигури.
Ако резултатите от измерването на този преход се вмвстват в посочените граници – вашият транзистор е годен.
И накрая – обърнете особено внимание на включването на омметъра. За да не стане грешка, на фигурите са поставени знаците + и -, които определят точно начина на свързване на омметъра към изводите база, емитер и колектор. Но как ще познаете кои са те на уреда?

Всеки комбинирсн уред (амперметър, волтметър, омметър) има клеми, отбелязани с + и - . Не се учудвайте обаче, че при използването на комбинирания уред като омметър, те са точно обратни. Това е така, защото когато комбинираният уред се използва като амперметър или волтметър, източникът на напрежение е вън от

уреда, а когато работи като омметър – той е вътре в него (фиг. 4). Всичко това е обяснено много добре в книгата „Полупроводникова техника” от Атанас Шишков. Препоръчваме я на всички читатели, които имат желание да получат по – задълбочени познания за полупроводниковите елементи.

Я ми кажи ... по какъв начин може да разговаряме с теб под водата? Нина Иванова, Сашо Савов Млад Конструктор 1992/1/стр. 12,13

Я ми кажи ... по какъв начин може да разговаряме с теб под водата?
- Ами просто ... като разговаряме!
- Няма да стане. Та нали устата ми ще се напълни с вода веднага щом я отворя.
- Имам предвид това, че ако това, което има да ми кажеш, се възпроизведе под вода от нещо, което няма да му пълни устата с вода, проблемът се решава с обикновен разговор.
- А не би ли могло да се използват радиовълни?
- Възможно е, но на съвсем кратки разстояния, тъй като водата поглъща на практика радиовълните.
- А по телефона?
- Напълно е възможно, стига да има свързващ кабел.
- Исках да стане без кабели.
- Знаеш ли, че с лазерен лъч могат да се пренасят множество телефонни разговори?
- Под водата няма да стане, поне засега. Лазерният лъч се поглъща от водата почти веднага.
- То нищо не остана!
- На практика единственото решение предлага така, нареченият морски вълновод, където се разпространяват акустичните трептения.
- Чакай, чакай. Излезе, че това, което каза в началото, е вярно. Пък аз го приех на шега.
- Бях сериозен относно разговорите под водата. Имай предвид, че за да се осъществи разговорът, е необходима и известна техника. Та при наличието на такава техника може да се разговаря на доста големи разстояния.
- Не се шегуваш, нали? Но кой се е сетил да използва водата като носител на информация?
- Един руски океанограф преди повече от 110 години – С. Макаров.
- Какво точно е направил той?
- Изработил уред за измерване на скоростта на подводните течения. Откритието, както и повечето открития, е гениално просто:
Подводното течение завърта винт, който разклаща медно звънче, което звъни в такт със завъртанията.
- И какво от това?
- Тук се виждат всички елементи от подводния акустичен канал за връзка – източник на нискочестотен информационен сигнал – самото звънче, средата, средата на предаване – водата, приемник – дъното на кораба, разпознавателно устройство – морякът, който определя скоростта на подводното течение.
- Така значи се предава информация под вода – чрез акустичен канал.
- Такъв е принципът. А знаеш ли с каква скорост се движи звукът под вода, или по – точно във вода?
- Не, но мисля, че скоростта му под вода е същата, както и във въздуха.

- Грешиш. Във вода скоростта на звука е 1500 м/сек. В зависимост от температурата и плътността на водата, скоростта се изменя от 1400 до 1600 м/сек.
- Доколкото разбрах и при подводните връзки , подобно на радиовръзките, са необходими излъчватели или антени и приемници.

- Така е, само, че антените са специални, а и приемниците доста се различават от известните ти радиоприемници.
- Четох някъде, че когато кораб изпздне в беда, капитанът изстрелва малък снаряд, който избухва и сигнализира за бедствието. Ами, ако наблизо няма кораби?
- Малката бомба се взривява на такава дълбочина във водата, че акустичната вълна да се разпространи за кратко време на голямо разстояние и да достигне до всички приемни пунктове.
- Какво е разстоянието, до което достигат акустичните вълни от бомбата?
- Примерно 20 000 км. Приемните пунктове дежурят денонощно, така, че почти всяко бедствие се регистрира, най – малкото.
- Питам се, ако пусна една такав абомба в р. Искър, край София, за колко време ще бъде регистрирана примерно от приемния пункт във Варна?
- Не бих правил подобни експерименти, тъй като много преди това ще бъдеш регистриран от някои други органи ...

Усилвател с ниско захранващо напрежение
Млад конструктор 1992/1/стр.10

 

Схемата на усилвателя, показана на чертежа, осигурява изходна мощност 60 mW, отдадена върху високоговорител с импеданс 8 Om. Кондензаторът С1 спира евентуална постоянна съставяща от входния сигнал. Кондензаторът С4

представлява отрицателна обратна връзка по изходен сигнал и ограничава усилването на схемата. С показаната стойност усилването е 42 dB при коефициент на нелинейни

изкривявания 4,5%. Работният честотен обхват се определя от външните елементи С2 и С3. при кондензатори с капацитет по 1 мкF честотният диапазон е от 5,2 кHz. Консумираният ток от източника е 150 mA при захранване 1,2 V и при максимална мощност. Това показва, че за захранване на усилвателя може да се използва батерия 1,5 V тип R6. Токът на празен ход (при липса на входен сигнал) е 6 mA.
Усилвателят може да работи

добре в температурен обхват от -12 до +45 С.

Електронна игра „Кой ще натисне пръв”  Васил  Василев
Млад Конструктор 1982/5/стр. 8,9

 

Тази електронна игра има състезателен характер и дава сравнителна оценка за бързината на рефлексите на двамата участници. Играта протича по следния начин. При светване на сигналната лампа Л (фиг. 1), играчите

натискат бутоните Б1 и Б2 (виж фиг. 2). Ако играчът, който натиска бутона Б1, е по – бърз, светва лампата Л1 и той печели, и обратно – светването на Л2 показва, че печели втория играч.

Принципната схема на устройството е показана на фиг. 2. Логическите елементи ЛЕ1, ЛЕ9 и ЛЕ5, ЛЕ10 образуват два чакащи мултивибратора, които при натискане на Б1, съответно на Б2, изработват на изходите си къси отрицателни импулси.
Посредством ЛЕ2, ЛЕ3 и ЛЕ6, ЛЕ7 са реализирани два R (черта) S (черта) – тригера, към изходите Q на които са свързани транзисторите Т1 и Т2. Те управляват индикаторните лампи Л1 и Л2. Елементите ЛЕ4, ЛЕ8, Т3, С3, R3 и R4 образуват реле за време, което се задейства от къс отрицателен импулс на входа на ЛЕ4. На изхода на релето (ЛЕ8) се получава отрицателен импулс с продължителност около 5 s, който се инвертира от ЛЕ11. Продължителността на импулса е Т = 1,8*R4*C3. Резисторът R4 може да се избира от 3 кOm до 30 кOm.
Нека първо е натиснат бутонут Б1. На изхода ЛЕ9 на моновибратора, изграден с ЛЕ1 и ЛЕ2, се получава къс отрицателен импулс. Той се подава на времерелето през диода Д1 и го задейства. На изхода на ЛЕ11, в продължение на 5 s, ще има положителен потрнциал, който се подава на логическите елементи ЛЕ3 и ЛЕ7 на двата R(черта) S (черта) – тригера. Импулсът от моновибратора се подава и на ЛЕ2 от тригера ЛЕ2, ЛЕ3. На изхода на ЛЕ2 се получава ниво логическа единица, Т1 се отпушва и светва Л1. Ако след задействането на Б1 се натисне бутонът Б2, чакащият мултивибратор ЛЕ5, ЛЕ10 не изработва импулс, защото логическата нула от изхода на ЛЕ3 е подадена на ЛЕ10 и забранява работата на монобратора. След време Т = 5 s времерелето се връща в изходно положение, т.е. на изхода на ЛЕ11 се получава логическа нула, която връща
R(черта) S (черта) – тригера в изходно положение и на изходите на ЛЕ3 и ЛЕ7 се получават логически единици.
Освен двамата участници в играта е нужен и съдия, който подава сигнал за старт, като включва ключът К (виж фиг. 1). Светването на сигналната лампа Л означава начало на играта.
Посредством гъвкав кабел ключът К е изведен от кутията, в която монтирана играта. Това се прави с цел играчите да не се влияят от съдията и да могат внимателно да наблюдават сигналната лампа Л.

Графичният оригинал на печатната платка и разположението на елементите върху нея са показани на фиг. 3 и фиг. 4.

Фотоключ       А.С.
Млад Конструктор 1982/5/стр. 9


Фотоключът представлява устройство, което включва или изключва някакъв консуматор, в зависимост от количеството на светлината, попаднала върху светлочувствителния елемент. Той се използва за автоматично включване на уличното осветлтние с настъпването на вечерта и изключването му с настъпването на утрото. По същия начин се включва и изключва осветлението на витрините, както и на рекламните светлини. Сигнализирането на опасните места по улицата (при ремонт) става най – ефикасно и сигурно като се използва фотоключ. С помощта на фотоключ, габаритните светлини на паркирания автомобил ще светнат автоматично с настъпването на тъмнината.
Принцип на действие и настройка. Сърцевината на устройството е светлочувствителен елемент, в случая фоторезистор. Характерното за него е, че на тъмно съпротивлението му е за мегаомове. Ако той се освети, съпротивлението му рязко намалява и става от порядъка на десетки омове. Това различно състояние на фоторезистора се използва от ключовата схема, изградена от два транзистора. Електронната схема на фотоключа е показана на фиг. 1.

Докато върху фоторезистора попада достатъчно светлина, транзисторът Т1 е отпушен, а транзисторът Т2 – запушен, и лампата не свети. При намаляване на осветеността, съпротивлението на фоторезистора се увеличава и в определен момент транзисторът Т1 се запушва, а транзисторът Т2 се отпушва, и лампата светва. Ако светлината отново се увеличи, схемата се връща в

първоначалното си състояние и лампата загасва. На практика съществуващата малка разлика между моментите на включване и изключване е без значение.
Плъзгачът на тример-потенциометъра R1 се поставя в средно положение. По същия начин се постъпва и с другия тример-потенциометър R5. След включване на захранващото напрежение, в светла стая лампата не свети. Ако фоторезисторът започне да се затъмнява постепенно, настъпва момент, когато лампата светва. Чувствителността на фотоключа се определя с помощта на тример-потенциометъра R1 по следния начин. Фоторезисторът се поставя на подходящо място, осветено със светлина, при която желаем да се задейства фотоключът. Въртим тример-потенциометъра R1 дотогава, докато лампата, ако не е светнала, светва,или обратно, ако е била светнала, загасва.

Всички елементи на схемата се монтират върху печатна платка с вида, показан на фиг. 2. Фоторезисторът се монтира на подходящо място, където е необходимо да се следи осветеността. Ако с фотоключа искаме да включваме и изключваме габаритните светлини на паркиран автомобил, фоторезисторът трябва да се постави на такова място, че върху него да не попада директно светлината от други автомобили.
Схемата се захранва с напрежение 4,5 V, получавано от една плоска батерия. Транзисторът Т1 е маломощен силициев NPN от

типа 2Т3501, 2Т3167, 2Т3107 или друг подобен. Транзисторът Т2 е средномощен силициев NPN от типа 2Т6551 или друг подобен. Вместо фоторезистор, може да се използва и фототранзистор (2Ф200), включен между точки А и Б, както е показано на фиг. 1.
Предложеният фотоключ включва и изключва маломощна лампа в зависимост от степента на осветеност.Ако искаме с него да се включват и изключват различни по – мощни консуматори, на мястото на лампата трябва да се включи подходящо реле.

Защитна таймерна схема за батериите
Радио телевизия електроника 1989/4/стр. 16


Описаната тък схема е подходяща за защита на батериите на уреди, които нормално се включват за кратко време. Това в повечето случаи се отнася за уреди със значителна консумация, така, че забравянето им във включено състояние неминуемо води до изтощаване на батериите. Схемата се включва между батериите и уреда, като времето на включването се задава предварително и след изтичането му захранването му се изключва автоматично.

Действие на схемата от фиг. 1. Когато се натисне бутонът S, през R2 протича базов ток за транзисторите VT1-2 и те се отпушват.
Включеният уред получава своето захранващо напрежение през VT1 oт батерията. Същевременно започва зареждане на  

кондензатора С, който заедно с R4 определят времето за включване. Зарядният ток предизвиква върху R4 спад на напрежение. Докато този спад е достатъчно висок, транзисторите VT3 и VT4 са отпушени. Те поддътжат отпушени транзисторите VT1 и VT2 и след отпускането на бутона S.
Koгато вследствие на разряда на С напрежението върху R4 се понижи под 1,2 V, транзисторите VT3 и VT4 се запушват. Вследствие на това се запушват и транзисторите VT1 и VT2, kaто захранването на уреда се прекъсва и консумацията от батерията се преустановява.
Таймерната схема се задейства отново с повторно натискане на бутона S. Времето за включване се определя по желание от стойността на С. При захранване от 9 V то е по 1/2 S na 1 мкF от капацитета на С.Следователно за време 1 min ще е необходим кондензатор около 100 мкF. При по – ниско захранващо напрежение е необходим по – голям електролитен кондензатор – 0,3 s/1 мкF при Е = 4,5 V. Поради големите толеранси на тези кондензатори на практика времето на включване така или иначе се определя експериментално.

Елементите на защитната таймерна схема могат да се монтират върху малка печатна платка, чийто примерен вид е показан на фиг. 2.

Включване на реле чрез звук По материали на чуждестранния печат
Радио телевизия електроника 1989/4/стр.34


Устройството, което предлагаме да изработите, включва реле при появата на звук с определена амплитуда. Предвидена е възможност за регулиране на чувствителността. Приложението на устройството е разнообразно: включване на осветление (например на надпис „Пазете тишина”), датчик за вибрации; част от алармена система; използване вместо микрофон и т.н.

Устройството е изградено (виж фиг. 1) с транзистори, което намалява цената му. Сигналът от високоговорителя В1 се подава на входното стъпало (VT1, VT2). Прагът на сработване в границите на звукочестотната област 400 – 10 000 Hz се регулира с преместването на плъзгача на тример-потенциометъра R, включен в емитерната верига на VT2. Сигналът от колектора на VT2 през кондензатора С3 се подава към германиевите диоди VD1, VD2 и кондензатора С2, които го изправят и филтрират. При наличие на входен сигнал С2 се разрежда. Когато звуковата интензивност и времетраенето на звука са достатъчни, напрежението върху С2 отпушва дарлингтоновата двойка VT3, VT4, в колектора на която е свързана бобината на релето P. То включва за няколко секунди (времето зависи от зареждането на кондензатора С2 и от двойния фактор – интензивност и продължителност на звука).
Захранването е от батерия 9 V. Koнсумацията на схемата в периода на изчакване е 2 до 3 mA и нараства до стотина mA (в зависимост от съпротивлението на бобинката на релето) при включване на релето.
На фиг. 2 и фиг. 3 са показани печатната платка и разположението на елементитите върху нея. При монтажа не са необходими особени предпазни мерки, освен спазване на полярността на включените кондензатори, диоди и транзистори.
Към високоговорителя няма изисквания. Може да използвате например високоговорител за касетофон, транзисторен радиоприемник и пр. При използване на устройството като микрофон имайте предвид чувствителността на високоговорителя към околните шумове. Поставен върху гладка повърхност, той ще бъде добър датчик на вибрации.
Забележка на редакцията. Вместо посочените транзистори можете да използвате произвежданите у нас 2Т3108, 3109, 3169, 3238, 3239. Германиевите диоди VD1 и VD2 могат да се заменят с българските от серията ГД4, а силициевият диод VD3 – с КД4521, 4522.
 

Линейни радиоприемници с високочестотни усилватели инж Мони Бенвенисти
Млад Конструктор 1982/8/стр. 8,9


Приемниците, описани в кн. 6 и 7/82 г. работят добре само с външна антена и добро заземяване. Причината за това е, че те имат твърде малка чувствителност. Тя може да се подобри, като високочестотният сигнал на приеманата радиостанция се усили, преди да се подаде на детектора. Усилвателите на високочестотните сигнали (ВЧУ) биват едностъпални и многостъпални. Според вида на товара те се делят на апериодични и резонансни. Първите имат за товар резистор, дросел или високочестотен трансформатор, а вторите – резонансен кръг или система свързани кръгове. От своя страна резонансните усилватели биват с фиксирана (постоянна) настройка и диапазонни (обхватни). Резонансните усилватели намират приложение предимно в професионалните радиоприемници и в приемниците за радиоразпръскване от по – висок клас. В линейните любителски приемници те се използват по – рядко, понеже имат по – сложна настройка и изискват по – голям опит.

В тази статия ще се запознаем с няколко схеми на апериодични високочестотни усилватели. Да започнем с най – простия едностъпален усилвател (фиг. 1). Как работи той? Високочестотните сигнали, отделени от трептящия кръг 

L1C1 се подават в базата на транзистора Т1 посредством бобината за връзка L2. Сигналът, усилен от транзистора, се се отделя върху колекторния товар – резистора R2 и чрез кондензатора С4 се подава на детектора, за да се преобразува в нискочестотен сигнал. По този начин чувствителността на приемника се повишава и чрез него вече могат да се „улавят” повече станции.
Преднапрежението на базата, определящо работната точка на транзистора, се подава чрез резистора R1*. Кондензаторът С3 е разделителен. Той представлява късо съединение за високочестотния сигнал, подаван в базата на транзистора и същевременно я отделя постояннотоково от масата. Ако този кондензатор не се постави, базата ще бъде свързана през бобината L2 по постоянен ток към маса, т.е. преднапрежението и ще бъде нула и транзисторът ще бъде запушен.
Настройката на това стъпало се свежда до подбор на резистора R1*, така, че колекторният ток на Т1 да бъде от 0,8 до 1,2 mA.
Кръговата бобина L1 и бобината за връзка L2 се навиват върху хартиени тела. За изработката на тези тела се използват ивици от плътна хартия с широчина 35 mm и 6 mm. Телата и бобините се изработват по следния начин. Върху феритната пръчка се навиват плътно един – два слоя от избраната хартия, но с по – голяма широчина, като слоевете се фиксират с лепенка. След това върху тях се навиват три – четири слоя от ивица с широчина 35 mm, като между слоевете се намазва някакво лепило. След като то засъхне, върху полученото тяло се навиват 80 навивки от емейлиран проводник (ПЕЛ) с диаметър от 0,15 до 0,2 mm. Най – добре е бобината да се изработиот многожичен проводник (литцентрат). Краищата се фиксират с восък. По същия начин се изработва L2, но тя има 10 навивки от същия проводник. Накрая феритната пръчка се изважда внимателно, а след нея - широката ивица хартия. По този начин се получава междина между бобините и феритната пръчка, така, че те могат свободно да се преместват по дължината и по време на настройката на приемника. След завършване на настройката, бобините се фиксират с восък върху феритната пръчка. Настройката се свежда до нагласяване на честотния обхват на приемника в необходимите граници, така, че между двете крайни положения на променливия кондензатор да се приемат желаните от нас средновълнови станции. Ако има възможност да се използва сигнал – генератор, настройката трябва така да се извърши, че при крайно отворено положение на променливия кондензатор, входният кръг да се настройва на 1600 kHz, а при крайно затворено – на 520 kHz. Може да се използва променливият кондензатор от приемниците „Ехо”, „Сокол” или друг подобен. Ако тази настройка не може да се получи само чрез преместване на L1 по дължината на феритната пръчка, трябва да се коригират броят на навивките. Чрез разстоянието между L1 и L2 се настройва силата на връзка между високочестотното стъпало и входния кръг. Колкото бобините са по – близко, толкова връзката е по – силна, а оттук и чувствителността е по – голяма, но избирателността намалява. По – слабата връзка действа обратно. Промяната на връзката може да се направи и чрез промяна на броя на навивките на L2 (при повече навивки връзката е по – силна и обратно).
Защо е по – добре бобината да се навие с литцендрат? Литцендратът е проводник, който е съставен от тънки изолирани една от друга медни жички (от 5 до 35 с диаметър 0,05 – 0,07 mm). Общата повърхност на жичките е достатъчно голяма, поради което за високи честоти съпротивлението на литцендрата е по – малко, отколкото на обикновения проводник със същия диаметър. Ето защо загубите на кръга ще бъдат по – малки, а качественият фактор – по – голям. Ако се използва литцендрат обаче, всичките му жички трябва добре да се зачистят и да се запоят заедно. Една единствена недобре запоена жичка може многократно да влоши качествения фактор на бобината. Литцендратът се зачиства на спиртна лампа, до която се поставя малка паничка със спирт. Над пламъка на спиртната лампа се поднася краят на бобината, която ще се зачиства. Отначало изгаря коприната, а след това емайлът, и проводникът добива червен цвят. Щом проводникът почервенее, трябва веднага да се потопи в паничката със спирт. Зачистеният проводник има обикновен меденочервен цвят. Ако обгарянето е станало лошо поради прегряване или недостатъчно нагряване на проводника, той има тъмен цвят. В такъв случай горната операция се повтаря. Препоръчваме поради почистването на краищата на бобините да се направят няколко проби с парчета литцендрат, за да се придобие известен опит. След зачистването на краищата те се калайдисват с припой и колофон или с тинол, така, че всички жички да представляват едно цяло.
Високочестотният усилвател се монтира също на пробната платкаот комплекта. Ако към НЧ изход се включва тристъпалният усилвател, описан в миналия брой, ще се получи приемник 1-V-3. Toй обаче все още не може да приема стабилно по – отдалечени станции, което се дължи на недостатъчната му чувствителност. Практиката показва, че за сигурното приемане на дадени станции, приемникът трябва да има най – малко две високочестотни стъпала.

На фиг. 2 е даден един двустъпален високочестотен усолвател. С него и един тристъпален НЧУ (2-V-3) приемникът работи добре даже само с феритна антена.
Двете ВЧ стъпала са изградени по една и съща схема. Преднапрежението на базите на Т1 и Т2 се подава по специален начин с цел да се подобри температурната стабилност на усилвателя. Да разгледаме как се подава преднапрежението на базата на Т1. Базата на този транзистор е свързана със средата на делителя на напрежение, образуван от резисторите R1* и R2. Делителят е така подбран, че протичащият през него ток е много по – голям от базовия ток на транзистора. По този начин падът на напрежение върху R2, в случая – 1,2 V, не зависи от промените на базовия ток. Емитерният ток, протичащ през резистора R4, създава върху него пад – 1 V. Toгава между базата и емитера на Т1 приложеното преднапрежение ще бъде разликата между тези две напрежения. Ако токът през транзистора се увеличи (например при повишаване на околната температура), падът на напрежение върху R1 ще се увеличи, в резултат на което преднапрежението на базата на Т1 ще се намали. Това от своя страна ще предизвика намаляване на емитерния ток и режимът на транзистора се възстановява. Ясно е, че режимът се стабилизира от създадената чрез резистора R4 отрицателна обратна връзка. За да се отстрани нейното влияние върху усилването на стъпалото, паралелно на R4 се свързва кондензаторът С5.
Настройката на този усилвател се свежда до подбор на резисторите R1* и R5*, така, че да се получат означените на схемата напрежения. Всички напрежения се мерят спрямо маса и затова са показани с отрицателен знак. Резисторът R9 и кондензаторът С2 образуват развързващ филтър, който предотвратява възможността от самовъзбуждане през захранващия токоизточник.
Възниква въпросът дали не може да се увеличи броят на високочестотните стъпала и с това да се подобри чувствителността. Действително така, тя може да се подобри, но до известна степен. Всяко стъпало внася своя вътрешен шум, така, че сборно вътрешните шумове на усилвателя нарастват и в крайна сметка не се получава печалба от чувствителност. Освен това възможността за самовъзбуждане се увеличава много. Ето защо по – високата чувствителност се постига с принципно други схемни решения – например със суперхетеродинните схеми.

Като последен пример за експериментиране ще дадем един тристъпален ВЧУ (фиг. 3). По – нататъшното увеличаване на стъпалата не е оправдано. Този ВЧ усилвател е съставен от три стъпала с непосредствена връзка. Използвани са три вериги на отрицателна обратна връзка, реализирани чрез резисторите R4, R5 и R6, които служат за температурна стабилизация на целия усилвател.
Усилвателят се настройва много просто. За установяване на необходимия режим се подбира само R1. Използва се същият входен кръг, както при предишните схеми. Ако към потенциометъра R9, служещ за регулиране силата на звука, се свърже споменатият по – горе усилвател, ще се получи приемник 3-V-3 с много добри качества. Той може да се монтира стабилно и да се постави в подходяща кутия.
Всички описани схеми могат могат да бъдат експериментирани и със силициеви транзистори. Трябва да се има предвид обаче, че ако те са с NPN проводимост, поради което поляритетът на захранващия източник и на електролитните кондензатори трябва да се обърне.


Определяне на вида и изправността на непознати диоди и транзистори
Радио телевизия електроника 1992/11/стр. 24 Препечатано от от 1970/бр.8


При ремонт на транзисторни радиоприемници, магнетофони, усилватели и други полупроводникови електронни устройства в радиолюбителски условия често се оказва, че не разполагаме с принципната схема, а с характеристиките на активните градивни елементи, че липсват характерните маркери, определящи местоположението на изводите на диодите или транзисторите. В тези случаи се налага по възможно най – простия начин да определим катода и анода на диодите, колекторите, емитера и базата на транзисторите, типа им (PNP или NPN), да се ориентираме по отношение на изправността им.
Описаният по – долу метод, чрез който се извършват тези проверки, изисква наличието на комбиниран уред (ампер-волт-омметър) с входно съпротивление поне 10 000 Om/V, с какъвто, предполагаме, разполага всеки напреднал радиолюбител. Необходими са още една батерийка 4,5 V, няколко резистора със съпротивление 1 кОm, 100 kOm и 200 kOm и с мощност 0,25 W.
В интерес на по – нагледното изясняване на метода ще приемем, че единият вход на уреда е оцветен в черно, а другият – в червено, кафяво, синьо, жълто и др.
Определяне на изправността, полярността и типа на диодите. Поставяме единия край на цветния накрайник в общата клема на уреда, а единия край на черния – в клемата Om и нулираме уреда в обхвата Om X 100. Koнтактуваме свободните краища на накрайниците с двата извода на диода, който проверяваме (единият от изводите на диода предварително трябва да е отделен от общата схема), след това разменяме местата на накрайниците върху изводите на диода, както е показано на фиг. 1.

Ако диодът е в добро състояние, омметърът ще покаже около 20 Ом в едното и неизмеримо голямо съпротивление в другото положение. (Статията е писана през 1970 г и е възможно да става дума за германиев диод, използваният уред е стрелкови). Ако диодът е прекъснат, стрелката на омметъра няма да се отклони и при двете положения; ако е пробит, съпротивленията в двете посоки ще са равни.

За да определим вида на диода – германиев или силициев, - ще използваме схемата от фиг. 2, като предварително включваме уреда на обхват U = 2-3 V и поставяме диода в правилна посока. Ако спадът на напрежението върху диода е около 0,8 V, диодът е силициев, ако е около 0,4 – германиев.
Определяне на базата и типа на транзистора. Нулираме уреда в обхват Om X 100. Мислено означаваме изводите на транзистора с А, В и С, като с В означаваме

средния извод и поставяме черния проводник с него. След това контактуваме цветния накрайник с изводите А и С. В зависимост от типа на транзистора и извода, с който контактува цветният накрайник на уреда, отклонението на стрелката е по – голямо или по – малко. Ако в двете положения ВА и ВС отчетените съпротивления са равни, В е база на транзистора и той е от PNP – тип. Ако отчетените съпротивления са различни, при което са с много големи стойности или почти нула, транзисторът не е от PNP – тип и В не е негова база.
Очевидно е, че за да бъдат ефективни измерванията, при всяко търсене единият от накрайниците трябва да остава в контакт с определен извод от транзистора, а с другия да контактуваме последователно с останалите два извода (фиг. 3).
Базата ще е определена всеки път, когато измерваното съпротивление е равно и при двата опита. Възможните 24 случая при тези опити са илюстрирани в табл. 1. В нея общата клема на уреда е означена като „+” полюс, а клемата – като „-„ полюс.

Определяне на колектора Включваме измервателния уред в обхват Om X 100 и го нулираме. Ако транзисторът е от PNP-тип с база В, изпробваме съгласно фиг. 4. Предполагаме, че А е емитерът и го свързваме с „+”, а С е колекторът и го свързваме с „-„. Отбелязваме отклонението. След това осъществяваме контакт между изводи В и С и ако е очевидно чувствително намаляване на съпротивлението, следва да приемем, че изводът С е колектор на транзистора. Ако не установим намаляване на съпротивлението,

транзисторът е или силно повреден, или прекъснат. Ако отчетеното съпротивление е приблизително равно на нула преди поставяне на базата в контакт с колектора или след контактуването, транзисторът е пробит.
За илюстрация предлагаме следните примери с български транзистори PNP – тип:
1. Транзистор SFT308 - германиев с емитер Е, база В и колектор С.
При В в контакт с – полюс и А в контакт с – полюс R = 85.
При В в контакт с + полюс и С в контакт с – полюс R = 85.
При А в контакт с – полюс и С в контакт с + полюс R = 10 kOm.
При контакт на В с С, съпротивлението спада на 130 Om.

2. Tранзистор SET323 – германиев
При В в контакт с – полюс и А в контакт с + полюс R = 100.
При В в контакт с - полюс и С в контакт с + полюс R = 100.
При А в контакт с + полюс и С в контакт с - полюс R = 1,5
При контакт на В с С, съпротивлението спада на 120 Om.

3. Транзистор SFT353 – германиев
При В в контакт с – полюс и А в контакт с + полюс R = 105.
При В в контакт с - полюс и С в контакт с + полюс R = 105.
При А в контакт с + полюс и С в контакт с - полюс R = 2
При контакт на В с С, съпротивлението спада на 130 Om.

Измерване на усилването на транзистора
Ориентировъчно усилването на транзистора определяме по формулата:

Бета = (Ik2 – Ik1)/(Ib2 – Ib1),

Kъдето Бета е коефициентът на усилване по ток,
Ik1,2 – токът в колектора
Ib1,2 – токът в базата.
 

Числителя и знаменателя във формулата определяме съответно чрез измерване на тока в колектора и тока в базата при поредно включване на R1 = 220 kOm и R2 = 100 kOm.
За измерване на колекторния ток използваме схемата от фиг. 5 за транзистори от PNP – тип и тази от фиг. 6 за транзистори от NPN тип, за измерване на базовия ток – схемата от фиг. 7 за транзистори от PNP – тип и 

схемата от фиг. 8 за транзистори от NPN- тип.

Ако все пак радиолюбителят не разполага с комбиниран уред, за бързо определяне на катода и анода на диодите, на изводите на транзисторите, както и за определяне на изправността им, той може да си направи пробник съгласно схемата от фиг. 9. За реализирането му

са необходими един звънчев трансформатор, два изправителни диода (напр. Д7Ж) и две лампички за слаб ток за напрежение от 6 до 24 V.

Ako koнтактуваме един към друг изводите на пробника, L1 и L2 ще светят слабо, тъй като протичащият през тях ток ще е слаб. Този ток не е в състояние да повреди диода или транзистора, който измерваме. При контактуване на изводите на пробника към изводите на един изправен диод ще светне L1 или L2, което от своя страна ни показва анода и катода на диода. Ако диодът е повреден, или ще светнат и двете лампички (при пробил диод), или въобще няма да светнат (при прекъснал диод).

Измерването на транзистори се основава на общоизвестния факт, че транзисторът може да се разглежда като противоположно свързани диоди. Типа на транзистора (PNP или NPN) определяме по следния начин: контактуваме с извод 1 на пробника към базата, а с извод 2 – към емитера или колектора. Ако светне L1, транзисторът е от NPN тип, ако светне L2 – oт PNP – тип. При изправен транзистор и от двата типа при включване на изводите на пробника към колектора и емитера L1 и L2 не трябва да светят. Ако лампите светят, транзисторът е неизправен, т.е. утечното му съпротивление е под 500 Om.
Пробникът може да се използва успешно и за проверка на изправността на мостови диодни схеми. При неизправен диод – пробил или прекъснал – L1 или L2 непременно ще светят.


Пробник – Омметър              Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1992/11/стр. 10


За поверка на монтажни вериги или радиодетайли често се използва авометър или омметър със стрелкова индикация. Ако не е необходима точност при измерването, се употребява светлинен индикатор с лампа с нажежаема жичка или светодиод. Но при проверката е необходимо често да се поглежда към тях.

Предложеният звуков пробник-омметър (фиг. 1) служи за проверка и измерване на електрически вериги с малко съпротивление – до 100 Оm. Той представлява блокинг – генератор с товарна намотка за извеждане на изходния импулс. За звуков индикатор се използва телефонна слушалка КТД 1. Честотата на генерираните импулси намалява при увеличаване на съпротивлението на R1 и включване на кондензатор С1 с по – голям капацитет. Веригата с неизвестно съпротивление се свързва последователно на блокинг – генератора. При късо съединение между накрайниците А и В се чува звук с ниска честота. При увеличаване на съпротивлението между тях, честотата се мени и генерациите затихват при Rx > 180 Om.
Съпротивлението се измерва посредством многократно 

натискане на бутона SB1 и завъртане на оста на потенциометъра RP1, така, че да се получи еднакъв тон при натиснат и при отпуснат бутон. По скалата на RP1 се отчита измерената стойност. С уреда успешно могат да се сравняват например резистори със съпротивление 15 и 16 Om, но при по – големи стойности на съпротивленията в края на обхвата грешката нараства.
Еталонирането става посредством измерване с цифров омметър – върху скалата се фиксират дискретни стойности на съпротивлението на потенциометъра RP1. Желателно е той да е жичен потенциометър.
Използваният импулсен трансформатор е намотан на Ш – образен магнитопровод със сечение 0,6 кв cm. Първичната намотка има 2 х 110 навивки ПЕЛ 0,25, а вторичната – 300 намотки ПЕЛ 0,20. С елемент R20 или R20M продължителността на работата на уреда е 6 – 8 месеца. Максималният ток, който протича през изследвания радиодетайл или участък, не превишава 1,6 mA. При захранващо напрежение 3 V и използване на потенциометър 1 кOm могат да се проверят и измерват вериги със съпротивление до 1 кОm.
Пробникът може да се използва за проверка на годността на лампи с нажежаема жичка, предпазители, нагревателни елементи, електродвигатели, резистори с малко съпротивление, релета, трансформатори и електромагнити. Може да се извършва и груба проверка на полупроводникови елементи – диоди и транзистори, като се сравнява съпротивлението в права и в обратна посока. По честотата на звука може да се различи силициев от германиев транзистор. При захранване 3 V лесно се проверяват светодиоди и сегменти на светодиодни индикатори.
Устройството е монтирано в слушалка от телефонен апарат ТА 720. Графичният оригинал на печатната платка е показан на фиг. 2а, а разположението на елементите – на фиг. 2б.


Определяне на изводите на непознат транзистор        По „Funkamateur” бр. 6/1986 г.
Радио телевизия електроника 1987/3/стр. 37

 

Със схемата на фиг. 1 може да се определят изводите на непознат транзистор, както и да се установи неговата изправност. Ключът S2 се превключва в зависимост от вида на транзистора (PNP или NPN). Изпитваният 

транзистор и транзисторът VT работят в схема на мултивибратор само при правилно включване. Действието на схемата се индицира от светодиод. Светодиодът B свети непрекъснато, а при правилно включване на изводите на непознатия транзистор започва да мига. За включване на изпитвания транзистор е предвидена поредица от куплунги. Броят на възможните комбинации е 6. Тестването на изводите, ако се започне отгоре надолу, се извършва в следния ред: ВЕК,
ЕСВ, СВЕ. Същите куплунги, но в обратен ред на включване, дават комбинациите: СЕВ, ВСЕ и ЕВС. При тази схема не съществува опасност от претоварване.


Тестер за транзистори          И.Д.
Млад Конструктор 1993/2/стр. 10, 11


Понякога ни попадат транзистори с изтрити означения и неизвестен поляритет. Описаният тестер позволява бързо да се установи годността на транзистора и типът му.

Схемата на тестера (фиг. 1) е съвсем проста. По същество той представлява блокинггенератор, който работи (или не работи), когато към него се включи изпробваният транзистор. Неговият режим се регулира с потенциометър R1. Ako транзисторът е изправен и режимът му е подходящ, блокинггенераторът ще работи и във високоговорителя ВГ ще се чуе сигнал. Токът и напрежението в тестера са с много малки стойности и не могат да навредят и на най – маломощните транзистори при погрепно свързване.
С пробника се работи по следния начин. Един редовен транзистор с известни изводи и известен поляритет се поставя в въответния цокъл, натиска се бутон – комутаторът за захранването и потенциометърът R1 се завърта, докато се чуят генерации. След това в цокъла се поставя изпробевания транзистор. Ако липсват генерации, опитва се при обратния поляритет на напрежението. Изпробването на транзистора става много бързо, по – скоро свързването му отнема време. На фиг. 1 са показани два вида цокли. Единият е за най – често срещаното разположение на изводите Е, В, С, когато базата е в средата. Вторият е за транзистори, на които колекторът е в средата. Тъй като цокли за транзистори не се намират лесно (1993 г.), може да се използват касетофонни куплунги.

За да се сменя бързо поляритетът на захранването, може да се изработи двуполюсен ключ – бутон Б1/Б2, конструкцията на който е показана на фиг. 2. Основата е изработена от фолиран текстолит с размери 15 х 60 mm с шест островчета (фиг. 2а). Двата бутона Б1 и Б2 са също от фолиран текстолит с по две островчета (фиг. 2б). Пружините са изработени от бронзов тел с фи 0,5 – 0,8 mm. Ако се използва стоманен тел, трябва предварително да се калайдисат местата, където ще се споява. На фиг. 2в бутоните Б1 и Б2 са изобразени гледани отстрани.
Трансформаторът Тр и високоговорителят ВГ са от малък транзисторен радиоприемник. Консумацията е много малка и схемата може да се захранва дори с елемент на електронен часовник.

АМ детектор      Д.Е.      Млад Конструктор 1992/1/стр. 10

 

Транзистор като товарно съпротивление     В.Б.            Млад конструктор 1986/2/стр. 13

 

Прост измервател на силата на електрическото поле    В.Б. Млад Конструктор 1986/2/стр. 13

 

Съгласуване на TTL - с CMOS - интегрални схеми     Кирил Конов Радио телевизия електроника 1986/3/стр.27

 

Веригопроверител в телефонна слушалка                           По материали на сп. "Радиотехника" УНР, Млад Конструктор 1988/8/стр.5

 

Електронен модел на слънчоглед и ... още нещо             инж. Петър Арнаудов    Млад Конструктор 1983/7/стр.7,8

 

Електронна игра "Рефлекс"        По материали на сп. "Radioelektronik" ПНР, бр. 10/1984 г. Радио телевизия електроника 1985/7/стр. 39

 

Зарядно устройство със звукова сигнализация с ИСх  555   Красимир Клисарски  Млад Конструктор 1993/10/стр.7

 

Определяне на диаметъра на проводника     Я.И.          Млад Конструктор 1993/10/стр. 7

 

Звуков генератор - пробник            инж. Д. Градинаров  Радио телевизия електроника 1979/3/стр. 13,14

 

Прост усилвател за любителската лаборатория         И.Д. Млад Конструктор 1993/8/стр.19

 

Джобен веригопроверител с Исх 555          К. Клисарски      Млад Конструктор 1993/5/стр. 11

 

Нисконапрежителен веригопроверител           Божидар Величков, Валери Величков   Радио телевизия електроника 1988/3/стр. 29

 

Електронна игра 40 - 20      По материали на сп."Radio & Electronics Constructor", м. април, 1980. Радио телевизия електроника 1981/9/стр. 27

 

Сирена със SN7404N      П.М.       Млад конструктор 1993/1/стр.17

 

Метроном с Исх 555      Млад Конструктор 1993/1/стр. 18

 

Пасивен термометър     Евг. Стефанов                            Млад Конструктор 1988/7/стр.11

 

Надежден и безопасен проверител на малки съпротивления и прекъсвания           Радио телевизия електроника 1989/2/стр.13,14

 

Дефектен ли е кварцовият резонатор?       Радио телевизия електроника 1989/2/стр. 14

 

Тестер за транзистори          Радио телевизия електроника 1989/2/стр. 14,15

 

Най - необходимите захранващи напрежения               Радио телевизия електроника 1989/2/стр.15,16

 


Материалите подготви за сайта:
Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница      напред             горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by