Дата на обновяване:13.02.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                                  назад


Мерки за сигурност Млад Конструктор 1992/4-5/стр.38, 39

Много пъти на страниците на сп. „Млад Конструктор” сме предупреждавали нашите читатели за опасности, които заплашват тяхното здраве и живот при работа с електроуреди. Сега те имат възможност и трябва при своята бъдеща работа да обръщат повече внимание на сигурността.
При конструиране на електроуреди трябва преди всичко да се имат предвид следните неща:
- За неспециалиста законните предписания за безопасна експлоатация на електроуреди, противопожарни правила, както и правила за безопасна работа на електроуредите са често непознати или малко познати. Напълно вероятно е много от направените от лаици електроуреди да не са съобразени с предписанията и могат да станат източник за нещастие.

- Един електроуред, който функционира безупречно, може въпреки това да бъде погрешно конструиран или станал такъв по време на работа по отношение на противопожарните правила за техника на безопасност.
- Дали електроуредите са източник на опасност, дали отделни части вследствие на грешки се оказват под напрежение, не е очевидно. Това е в противоречие спрямо обичайните в живота и видни с просто око опасности – автомобилите по пътищата, строителните повреди и т.н. Това е причината неспециалистът да подценява донякъде опасностите.
Особено важно е, че при производството на един уред било от любител, било от завод или фабрика, трябва да се спазят определени изисквания за безопасност.
Отначало може да се спомене, че електрически напрежения до 42 V (променливи) и 60 V (постоянни) при условие на сухо жилище и за здрав човек не представляват опасност. Допустимият ток при докосване (при вътрешно съпротивление на човек около 1000 Om) е в най – неблагоприятния случай 42 mA и както сочи дългогодишният опит е безопасен.

От това следва, че:
1. При електроуреди, които се захранват с ~42V, респ. 60V = и/или се срещат само напрежения под посочените стойности, не са необходими особени мерки за безопасност при работа. Ако се работи с по – висок напрежения, всички части, служещи за провеждане на тока трябва да бъдат изолирани и осигурени срещу допир.
Това означава, че:
2. Всеки електроуред (освен посочените в предната точка) трябва да притежават механично здрава и трайна кутия, която предотвратява допиране до всички части, които са под напрежение, фиг. 1. Освен това всички метални части, които при обслужване могат да бъдат докоснати, трябва да бъдат изолирани от тоководещите елементи вътре в кутията.
Това означава обаче:
3. Или кутията на електроуреда трябва да е изцяло от изолационен материал (фиг. 2), или металните части трябва чрез допълнителна изолация в критичните места и чрез подходящо конструктивно оформление да бъдат толкова сигурно изолирани от тоководещи части, че и при възможни грешки (хлабави клеми и проводници) и при нормално използване да не бъде възможен контакт, фиг. 3.
Един електроуред, който изпълнява изискванията от т. 2 и 3 се обозначава като защитно изолиран уред. Еедин такъв уред се включва с двужилен щепсел, фиг. 6а, който може да се включва в контакти с и без зануляващ контакт, фиг. 6б.
Въпреки, че днес повечето електроуреди са защитно изолирани, при останалите е необходимо да се използват други мерки, ограничаващи възможността от нещастие. При такива уреди, когато открита метална част вследствие на вътрешен дефект се допре до токопроводяща част, се осъществява друга защитна мярка, като се използва допълнителен защитен кабел, фиг. 5. Без използване на тази защитна мярка една грешка в уреда може да доведе до нещастие (фиг. 4). С използване на защитния проводник при грешка уредът се изключва, след като бушонът изгаря.
Това означава, че:
4. Един електроуред (освен тези от т. 1), при който е възможен при грешка допирът до открити метални части на тоководещи елементи, задължително да е снабден с трети зануляващ проводник. В тези случаи се използва контакт и щепсел тип „шуко”, фиг. 6в. Ето защо е най – добре всички контакти в едно жилище да бъдат от този тип, който спокойно се използва от защитно изолирани уреди.
Съществуват и множество електроуреди, които не би трябвало да се произвеждат повече, но пък са достатъчно разпространени, фиг. 7. Те съответстват на тези от фиг. 1, но без допълнителни защитни мерки, т.е. в случай на повреда те не предлагат защита, тъй като не са конструирани на принципа на защитната изолация.
За това се изисква:
5. Електроуреди, които притежават стари щепсели (фиг. 7), трябва да се демонтират. И все пак, ако те представляват особена ценност и не искате да се разделяте с тях, те трябва съответно да се преустроят, като се снабдят със защитна изолация.
Условно уреди, снабдени само с работна защитна изолация, се числят към защитен клас 0, фиг. 1 и 7. Такива със работна изолация и допълнителен защитен кабел са от клас 1, фиг. 5. А уреди снабдени с работна изолация и допълнителна защитна изолация, са от защитен клас 2, фиг. 2 и 3.
Един електроуред притежаващ само собствената си работна изолация (фиг. 1,4,7), не е достатъчно безопасен според изискванията за сигурност.
Всеки уред наред с работната си изолация трябва да притежава и допълнителна, защитна изолация срещу допир до тоководещи части, за да се избегне нещастие в случай на авария.

От дотук казаното следва, че любителят:
1. В своята конструкторска работа трябва да използва щепсели контакти тип „Шуко”.
2. Конструира своите уреди като напълно защитно изолирани, фиг. 2 и 3.
3. Конструира уреди според принципа от фиг. 5 само след консултация и под контрола на специалист.

Да се предпазим от електрически уред И.Д.
Млад Конструктор 1982/7/стр. 29


Случва се при работа с електронни уреди, апаратура на радиостанция и пр., захранвани от мрежата, човек да усети токов удар при докосване на кутията. При проверка обикновено се оказва, че това се дължи на нормалния ток на утечка през кондензаторите против смущения, поставени между мрежата и шасито. Утечката обаче може да се дължи и на влошена изолация, което е много опасно.
Къде е границата и как се разпознават двете състояния?

Нормите за безопасност в някои страни препоръчват утечката да се измерва с волтметър за променлив ток с вътрешно съпротивление най – малко 5 кОm/V, шунтиран, както е показано

на фигурата. Единият край на уреда се свързва към надеждно заземление (напр. водопроводна тръба), а с другия се докосва шасито или други метални части, които могат да са под напрежение, докато уредът е в действие.
Отчетеното напрежение не бива да бъде повече от 7,5 Veff, което отговаря на утечен ток 5 mA. Това е максималната допустима стойност на тока на утечка. Проверката се повтаря, като се обърне щепселът в контакта.
Отчитането на по – силен ток е ненормално явление, което представлява опасност за живота, и причината трябва да се отстрани. Даже и когато утечката е в допустимите граници, препоръчва се шаситата на всички апарати да бъдат заземени надеждно.
Описаната проверка би трябвало да стане задължителна за всички, които ремонтират електрически апарати.


Електрически контактни съединения (Част от рубриката „Образователен тест”) доц. Л. Неделчев
Радио телевизия електроника 2001/6/стр. 29


В специализираната литература могат да се намерят твърде любопитни сведения за влиянието на електрическите съединения върху качеството и конкурентоспособността на електронните изделия. Там се твърди, че контактните връзки определят около 15 – 35% от общата надеждност и до 30 – 50% (числените данни варират в зависимост от авторите и методиките за оценка) от трудоемкостта и цената на промишлената продукция в областта на електрониката. В техниката са познати и други видове контакти, напр. механични, топлинни, оптични и пр., но тук ще разгледаме само електрическите контактни съединения (ЕКС). Основната функция на ЕКС е създаване на условия за протичане на ток през определени части на веригата чрез пряко съприкосновение и притискане на специално оформени проводници, при това – с минимални загуби и в необходимия интервал от време. Подобна функция се среща на всяка крачка както в бита (нагревателни уреди, електронни часовници, мобилни телефони, перални машини…), така и в специализираните лаборатории (прецизни, цифрови RLC – метри, генератори, осцилоскопи…). Всеки знае какво се случва, когато нищожна капчица боя попадне на едно от позлатените пера на компютърен куплунг или когато новата батерия не е добре притисната към пружинките в гнездото на „дистанционното”… Редовните читатели на рубриката „Образователен тест”, сигурно са забелязали, че отделни проблеми на контактните съединения са включени в някои от предишните тестове (Радио, телевизия, електроника, 1999, N7, 2000, N7, 2001, N4 и др).
Трудно е да се направи всеобхватна класификация на ЕКС – от една страна, поради многобройните и разнообразни “групиращи“ критерии, от друга – поради не съвсем лесния избор на доминираите сред тях. Все пак може да посочим няколко основни групи ЕКС, например: постоянни ЕКС – при тях “необходимият интервал от време” обхваща целия период на експлоатация (спойки, заварки, винтови, пресувани или реплингувани връзки и др.); Комутируеми ЕКС, при това с различна скорост и периодичност на комутациите (куплунги, щекери, бутони, превключватели, четки и колектори в електродвигателите и пр.); нискочестотни, високочестотни и свръхвисокочестотни ЕКС (конектори в озвучителни уредби, радиоапаратура, кабелна и спътникова телевизия); „информационни” и „енергийни” ЕКС (клавиатура на калкулатори, компютри, мобилни телефони и мощни силови комутатори за пещи, металорежещи машини и др.); прецизни ЕКС за измервателна апаратура (тестови накрайници и сонди за цифрови микроволтметри, осцилоскопи, логически анализатори и др.).
Изброените примери обхващат твърде малка част от ногообразието на ЕКС, но дават известни насоки за определяне на най – съществените им параметри. Един от тях е т.нар. „преходно съпротивление” Rпр и е между основните характеристики както на постоянните, така и на комутируемите ЕКС. При добри спойки с калаено – оловен припой Rпр е части от милиOm, а при използване на сребърен припой може да се достигне няколко микроOm. За повечето от обикновените „Ц-К” ключета Rпр във включено състояние е около 1 до 5 милиOm, а при добрите рид-контакти то е по – малко. Нека веднага да отбележим, че точното и най – вече достоверното определяне на Rпр в любителски условия не е съвсем лесна работа.
Други важни параметри на комутируемите ЕКС са паразитният капацитет (в изключено състояние той е от порядъка на части от pF до няколко pF), както паразитната индуктивност (обикновено няколко nH).
За контактите на електромагнитните релета в каталозите се посочва максималният брой цикли „включено – изключено” и той най – често е в границите от 10 на степен 4 до 10 на степен 7. Също така е важно да се знае какви токове и напрежения могат да комутират ЕКС, както и максимално допустимата сойност на тока, който протича неограничено време през включения контакт. Например за субминиатюрния рид-контакт на фирмата CONRAD с размери 1,8 х 10 mm се допуска комутиране на напрежение 30 V и ток 100 mA, докато за рид – контакта 2005 тези величини са съответно 110 V = 150 V ~ и 500 mA, като се допуска постоянно протичащ ток до 1 А.
Тестът от статията на списанието тук не се разглежда.

Тестер за еднопреходни транзистори Д.Р. Млад Конструктор 1980/6/стр.5

Годността на такива „нестандартни” елементи като еднопреходните транзистори не може да се установи с повечето от тестерите за проверка или измерване на биполярни транзистори. Съмненията за тяхната работоспособност може лесно да се разсеят, ако радиолюбителят си направи показания на фигурата прост тестер. С него може да се проверяват и аналозите на еднопреходните транзистори, съставени от два биполярни транзистора.

Изпитваният транзистор Тх е поставен в режим на релаксационен генератор. Избраната честота на релаксациите е много ниска и се определя от елементите R1 и С1. Генерираният сигнал се усилва от Т1 и Т2 и се индицира от светодиода Д4. Мигането на светодиода е указание за изправността на проверявания еднопреходен транзистор.
Тестерът се захранва от 9 – волтова батерия. Прекъсване на захранването не е предвидено, тъй като при липса на изпитван транзистор, консумацията е нищожна.


Радиатор за транзистори Сл. Славчев
Млад Конструктор 1982/2/стр.21

 

Един малък радиатор от подръчни материали може да облегчи и удължи работата на маломощните и средномощните транзистори. Алуминиевата ламарина от флаконите за дезодоранти е отличен материал за такива радиатори. Празен флакон се разрязва с ножица за метал, изглажда се полученият лист ламарина и се почиства лаковото покритие. По диаметъра и височината на транзистора се начертава разгъвката му върху ламарината (вж. черт). Височината Р не трябва да е

по – малка от 10 mm. Изрязаната разгъвка се огъва по цилиндрично тяло с диаметъра на транзистора. През 3 mm на дълбочина P се прорязва огънатият цилиндър и получените ивици се огъват малко встрани. С това радиаторът е готов.


Тестер за кондензатори Р.А.
Млад Конструктор 1991/4-5/стр.7


Много често при повреда на радиоелектронни изделия дефектът се оказва в електролитен кондензатор. В повечето случай, промяна на стойността не оказва съществено влияние върху работата на апаратурата, а спирането и обикновено се дължи на пробив или прекъсване на електролитния кондензатор. Затова е добре в лабораторията на младия любител да има тестер, с който бързо да може да се провери изправността на електролитен кондензатор.

На фиг. 1 е показана схемата на устройството, с което се проверява годността на кондензатора, включен към буксите Сх с означения поляритет. С двата логически елемента ЛЕ1 и ЛЕ2 от интегралната схема ИС (4011 = К561ЛА7) е изпълнен генератор с честота на импулсите около 500 кНz. Логическият елемент ЛE3 коригира формата на импулсите на генератора.
Основният възел на тестера е Т – образната филтърна RC-група, в която участва и изпитваният кондензатор Сх. Ако кондензаторът Сх е изправен, реактансът му е сравнително малък (при капацитет 1 мкF Xc е 300 miliOm). Ако кондензаторът е пробит, общият край на С2 и С3 се дава на маса и към останалата част от схемата не се предава преобразуваният сигнал от генератора. Ако кондензаторът е прекъснат или капацитетът му е малък, реактансът между клемите Сх нараства значително и над стойност 5 Ом, действието на филтърната фрупа се блокира.
Логическият елемент ЛЕ4 е включен като усилвател. Той управлява състоянието на транзистора Т1, а диодът Д1 дава към маса обратната полувълна. Индикация за изправността на кондензатора С1 е светването на светодиода Д2.
Тестерът се захранва от миниатюрна батерия тип „Крона” при натискане на бутона Б. Индикация за подадено захранване е светодиодът Д3. С ценеровия диод Д4 е реализиран параметричен стабилизатор на напрежение за захранване на интегралната схема (клема U).

Печатната платка на тестера е показана на фиг. 2а. Елементите се разполагат върху обратната страна според фиг. 2б. На платката е опроводено и свързването на захранването на интегралната схема.
Тестерът се настройва като на мястото на изпитвания кондензатор се свърже резистор със 

съпротивление 4,7 или 5,1 Ом. Резисторът R3 се заменя с тример 2к2. При натиснат бутон Б се върти тримерът в посока на увеличаване на съпротивлението, докато светодиодът Д2 угасне.

 

Широколентов миливолтметър И.Д.
Млад Конструктор 1982/2/стр. 15


Обикновените многообхватни волтамперомметри (авометри), макар и да имат възможност да измерват променливи напрежения и токове, не са подходящи за измерване на нискочестотни и високочестотни сигнали, поради ограничения им честотен обхват (до няколко стотин херца).

Широколентовият миливолтметър, описан тук, дава възможност за измерване на променливи напрежения с честота от 100 Hz до 500 кHz по линейна скала. Входното съпротивление на уреда на всички обхвати е 10 МОm, което се постига с употребата като активен елемент на операционния усилвател 3140 с полеви транзистори във входовете си. Чувствителността в най – ниския обхват е 15 mV за пълно отклонение на стрелката на индикатора 100 мкА.
Операционният усилвател служи като активен изправител (усилвател + изправител), което се осъществява с включването на мостовия изправител Д1 – Д4 във веригата на отрицателната обратна връзка. С това се постига едновременно и линейна скала за всички обхвати, тъй като началната област на диодните характеристики се компенсира.
Нулирането на скалата на микроамперметъра става с тример – потенциометъра Р1 при късо съединение на входните клеми. Максималното отклонение се регулира с тример – потенциометъра Р2 при прилагане във входа на нужното калибриращо напрежение. Последното е най – добре да се получи от функционален сигналгенератор, който позволява да се провери точността на уреда в целия честотен обхват. При липса на такъв, като източник на калибриращо напрежение може и да се използва и малък мрежов трансформатор с вторично напрежение под 5 V, като за сравняване може да се използва обикновен авометър. В случая калиброващото променливо напрежение се включва на входа и с потенциометъра Р2 стрелката на изходния индикатор се наглася на стойността на напрежението, отчетено от скалата на авометъра. Точността на показанията ще се запази и за другите обхвати, разбира се, в рамките на толерансите на резисторите R1-R6 (1-2%).
Широколентовият усилвател се захранва с напрежение +/-15 V със средна и нулева точка, получено от токоизправител. В случай, че той се използва като приставка към авометър, по – удобно е да се премине към батерийно захранване с 2 батерийки 9 V и се предвиди «Це - Ка» ключ за включването им. Консумацията на практика е малка (от порядъка на милиампери), което осигурява дълъг живот на батериите. Широколентовият усилвател – приставка се включва към авометъра, поставен на положение измерване на ток 100 мкА.
Измервателният обхват на широколентовият усилвател зависи от съпротивленията на резисторите R1 – R6, включени във веригата на отрицателната обратна връзка и токът за максимално отклонение на индикатора. Съпротивлението в кОm е равно на 0,8 V, разделено на тока в mA, в случая 0,1 mA. Например, ако искаме да определим съпротивлението за обхват 1 V, получаваме R = 0,8/0,1 = 8 kOm.

ЛИТЕРАТУРА
Elektor, 7-8, стр. 47, 1981.


Миникегелбан А. Христова
Млад Конструктор 1991/4-5/стр. 8,9


Миникегелбанът е игра, еднакво забавна за малки и големи. Тя може лесно да се пренася от една стая в друга, на почивка, а защо не и до класната стая … Сигурно вече сте разбрали, че името и и е избрано условно – при истинският кегелбан, топката се хвърля и могат да се съборят всички или само някои от кеглите. В нашия случай се натиска бутон и светват различен брой светодиоди – това носи определени точки.
Ако решите да направите тази игра, ще са ви необходими три интегрални схеми, няколко резистора, транзистора и светодиоди с цвят, който вие си изберете.

Принципната схема на устройството е показана на фиг. 1. Интегралната схема ИС1 работи като мултивибратор с времеконстанта, зададена от групата R1 – C1. На изхода на ЛЕ4 се получава импулс, който се подава към ИС2, само ако бутонът Б1 е затворен. ИС2 представлява двоичен брояч, който брои от 0 до 15. Числата се получават в кодиран вид и постъпват в декодера ИС3. Обикновено тази схема се използва за управление на 7 – сегментни индикатори, но в нашия случай те са заменени със светодиодите СД1 – СД9 (VQA13 или 3Е2013). При това два от изходите на ИС3 управляват по два светодиода. Така се получават 16 комбинации на светене, които отговарят на толкова различни попадения след хвърлянето на топката на кегелбана.

В таблицата са посочени различните състояния на индикаторите, които съответстват на числата 0-15. Например, ако на всички входове има нисък потенциал (логическа 0), то не свети само СД2, ако входовете има висок потенциал, не свети нито един индикатор, а при положение 8 са запалени всички светодиоди.

На фиг. 2 са показани платката и разположението на елементите на нея. Устройството се захранва с една батерия от 4,5 V. Добре е то да се постави в подходяща кутия, на лицевия капак на която се монтират светодиодите СД1 – СД9, бутонът Б1 и един прекъсвач на захранването.

Ключ- размразител По идея на „Radio Electronics”
Млад Конструктор 1991/4-5/стр. 20


Навън е много студено, пронизва ви леден вятър, вие бързате да влезете в колата, но изведнъж ви посреща неприятната изненада, че вратата не може да се отключи. Всеки, на когот се е налагало по – често да се придвижва с автомобила си през зимата, се е сблъсквал с този проблем. Познати са и начините за решаването му – като се започне от почти винаги неуспешните опити за затопляне на ключалката с ледена длан и се достигне до нагряването и със сешоар. Ето и една нестандартна идея – горещ ключ, който сам размразява ключалката.

Цялата схема представлява източник на ток (Т1 и Т2, свързани директно) с голяма мощност, който е свързан с ключа (фиг. 1). При поставянето му в ключалката протича силен ток. Тъй като съпротивлението е най – голямо между ключа и вратата, точно там се получава толкова желаната топлина.
Всичко това е съвсем елементарно, но трябва да спазите задължително някои изисквания. Най – напред изберете свързващите проводници с диаметър около 2,5 mm. Oсвен това монтирайте мощните транзистори на радиатори. Ако допрете транзисторите един до друг, ще се повиши температурната стабилност на устройството.
Платката с елементите трябва да поставите в подходяща изолирана кутия и едва тогава свързвате ключа към схемата.
Ключът – размразител се захранва с постоянно напрежение 12 V – все някой от съседите ще е успял да отвори вратата на колата си и тогава можете да използвате извода за запалката. Ако решите можете да използвате устройствоото с акумулаторни батерии.

Бел. ред. Тази схема е приложима при ключалки, разположени на пластмасови дръжки.


Нискочестотрн миливолтметър проф. Йордан Боянов
По материали на “Radio Electronics Constructor, August, 1980.   Млад Конструктор 1982/7/стр. 10-12


На страниците на „практическа схемотехника” този път предлагаме няколко схеми на волтметри и миливолтметри, мили- и микроамперметри, комбинирани волт-ампер-омметри (мултиметри), реализирани с транзистори и операционни усилватели. Показани са някои модерни схемни решения, като включване на изправителната група заедно с измерителния индикатор във веригата на отрицателна обратна връзка, което осигурява линейна скала, отчитане на напрежения и токове с два вида полярност върху една скала и други предимства. Някои от уредите бяха изпробвани в редакцията. Такава е конструкцията „Двуполярен електронен волтметър, описана в рубриката „изпробвано в редакцията” (стр. 3).

Това е един миниатюрен уред за измерване на променливи напрежения със звукова и надзвукова честота, който има твърде високи показатели. Те са следните:
Три обхвата на напрежение:
0 – 10 mV, 0 – 100 mV и 0 – 1 V (ефективна стойност).
Входен импеданс: 1 МOm на всички обхвати.
Честотна характеристика: от 20 Hz до 200 кHz.
Захранване: батерия 9 V.
На обхвата 10 mV уредът може да регистрира твърде слаби сигнали – от порядъка на неколкостотин мкV. Това го прави удобен не само за измерване на честотни характеристики на усилвателите, но и за измерване на различни шумови напрежения.
Високоомният входен импеданс от своя страна осигурява минимално натоварване на измерваната верига. Простотата на захранването – обикновена батерийка „Крона” с малки размери и тегло – прави уреда преносим и намалява размерите му.
За създаването на добър миливолтметър за нискочестотни измервания не е достатъчно към магнитоелектрическата измервателна система, снабдена с изправителни диоди, да се свърже някакъв усилвател с подходящо усилване, който да осигури желаната чувствителност. Тук се сблъскваме с проблема за осигуряване на линейна скала, т.е. скалата да има равномерно разпределение на деленията. Причината е падът на напрежение в права посока в изправителните диоди, който е 0,2 V за Ge и 0,6 V за Si диоди. Ако не се вземат мерки, скалата на уреда ще се получи отчайващо нелинейна.
Сега задачата за премахването на влиянието на правия напрежителен спад в изправителните диоди се решава най – ефикасно чрез включване на изправителната и индикаторната система във верига на отрицателна обратна връзка (ООВ), както е показано принципно на фиг. 1. Тук входният сигнал се подава на неинвертиращият вход на усилвател с голям коефициент на усилване.

Първоначално, когато входното напрежение е много малко и положително, в изхода на усилвателя се получава достатъчно голямо положително напрежение. Когато то превиши
Удвоеното отпушващо напрежение на диодите в мостовия изправител, диодите Д1 и Д3 стават проводими и започват да провеждат ток през милиамперметъра, с което се осигурява ООВ от изхода през Д1, mA и Д3 до инвертиращия вход. По – нататък усилването на схемата се ограничава до стойност, определена от параметрите на ООВ. Аналогично е действието на схемата и през отрицателната амплитуда на входния сигнал при който се отпушват диодите Д2 и Д4. Формата на напрежението в изхода на усилвателя и на тока през измервателната система mA е показана на чертежа. Средната стойност на изправения ток, който отклонява стрелката на милиамперметъра е пропорционална на амплитудата на входното напрежение и скалата се получава линейна и за най – малките стойности на измерваните напрежения., разбира се, при условие, че коефициентът на усилване на усилвателя без обратна връзка е достатъчно голям.

Схемата на миливолтметъра е показана на фиг. 2. Входният сигнал през кондензатора С1 действа на неинвертиращия вход на операционния усилвател ИС1, свързан като повторител на напрежение с коефициент на усилване по напрежение равен на 1 (инвертиращият вход е свързан към изхода). Резисторите R1, R2 и R3 образуват делител на напрежение, което осигурява постоянно напрежение на входа на ОУ равно приблизително на половината от захранващото напрежение 9 V, с което се осигурява възможност за работа само с един захранващ източник. R1 и C2 освен това образуват развързваща верига. Операционният усилвател като повторител на напрежение има извънредно високо входно съпротивление и входното съпротивление на миливоплтметъра се определя само от паралелното свързване на резисторите R1 и R2 и има стойност 0,99 Mom. При високи честоти входният импеданс намалява поради влиянието на входния капацитет на ОУ.
Като операционен усилвател е избран LF 351 поради неговият нисък шум и високата скорост на нарастване на изходния сигнал (13 волта на микросекунда). Обикновените ОУ от типа 741 имат значително по – малка скорост на нарастване на изходния сигнал (0,5 V/мкS) и ако бъдат употребени, ще се понижи значително максималната работна честота на уреда.
Сигналът от изхода на ОУ постъпва в съпротивителния делител R4, R5 и R6 за превключване на обхватите с ключа П1А и през кондензатора С5 достига до входа на усилвателя. Резисторите имат такива стойности, че осигуряват затихване за трите обхвата, 1, 10 и 100 пъти. Тъй като съпротивителният делител е включен в нискоомния изход на операционния усилвател, не е нужно да се прави честотна корекция при високите честоти за премахване влиянието на паразитните капацитети. Усилвателят с транзисторите Т1 и Т2 има чувствителност 10 mV. Транзисторите са в схема общ емитер.
От колектора на Т2 през кондензатора С7, сигналът се подава на изправителната група, състояща се от диодите Д1 – Д4 и се връща към тример – потенциометъра R10 за осигуряване на отрицателна обратна връзка съгласно фиг. 1, като е предвидена възможност за регулиране на дълбочината на ООВ за настройка на уреда. Изходният индикатор mA е микроамперметър с крайно отклонение при 100 мкА и е включен в диагонала на изправителната група Д1 – Д4. Втората секция П1Б от ключа за обхватите в случая служи, за да може микроамперметърът да се използва при положение 4 на ключа за обхватите за измерване напрежението на захранващата батерия. Измерването на напрежението на батерията е приблизително, тъй като напрежението зависи от положението на плъзгача на R10 и от толеранса на R13, но това не е съществен недостатък. При поставяне на нова батерия се маркира положението на стрелката на уреда и когато напрежението спадне с 2 V това показва, че батерията трябва да се смени. Консумираният ток от целия уред е само 3 mA, което определя голяма дълготрайност на батерията. Диодът Д5 е свързан паралелно на индикатора с показаната на схемата полярност и служи да го предпази от претоварване.
Миливолтметърът се монтира в кутия с приблизителни размери 15 х 10 х 8 cm, която може да се намери готова или да се изреже от полисиролови плоскости и да се залепи с коресилин. Настройката на готовия уред е много проста – на входа се подава променливо напрежение с известна ефективна стойност. Идеалният случай е като такъв източник да се използва готов сигналгенератор с калибрирано изходно напрежение, например 1 V ефективна стойност, а нашият уред се постави на обхват 1 V. Чрез регулиране усилването с R10 се наглася стрелката на индикатора да покаже същата стойност. При липса на такъв сигналгенератор може да се използва мрежов трансформатор с вторично напрежение 12,6 V, свързано към уреда през съпротивителен делител със съпротивления 12 кОm и 1 кОm. Напрежението върху резистора 1 кOm ще бъде 1/13 от 12,6 V или 0,96 V, което ще служи за калибриране при обхват 1 V.
В оригиналната конструкция са употребени транзистори BC 650, но с успех може да се използват и други маломощни силициеви малкошумящи транзистори, например българските 2Т3169 или 2Т3109, дори 2Т3167 или 2Т3107 (ВС107, ВС167). Разбира се, при всяка замяна е необходимо да се настрои постояннотоковият режим на транзисторния усилвател Т1 – Т2, като чрез подбор на резистора R8 се нагласи напрежението 5 V на колектора на транзистора Т2. Диодите Д1, Д2, Д3 и Д4 са германиеви маломощни и вместо посочените на схемата ОА91 могат да се употребят българските германиеви детекторни диоди от фамилията SFD108. Диодът Д5 (1N4001) е универсален маломощен силициев и може да се замени с всякакъв друг подобен.


Teрмореле и термометър с транзисторен датчик Минко Василев Млад Конструктор 1975/10/стр.5,6
 

Температурната зависимост на параметрите на транзисторите е един сериозен техен недостатък, който обикновено налага при проектирането на транзисторни устройства да се вземат специални мерки. Но този техен недостатък 

може да намери и практическо приложение, т.е. от отрицателно да се превърне в положително качество.
Убедителен пример за това е използването на транзистора като термичен датчик в схемата, показана на фиг. 1.

В дадения случай терморелето има добра чувствителност не само благодарение на транзисторния датчик (транзистора Т1), но и на голямото усилване на постояннотоковия усилвател, изпълнен с транзисторите Т2 и Т3, свързани като съставен транзистор (схема Дарлингтон). Транзисторът Т1 е силициев високочестотен, което позволява терморелето да се използва при температури до 100 С. При повишаване на околната температура, корпусът на транзистора също се нагрява (оттук и кристала му), при което се увеличава колекторният му ток. Това довежда до увеличаване на базисния ток на транзисторите Т2 и Т3, вследствие на което се увеличава и колекторният ток на транзистора Т3 и релето Р1 се задейства. Настройката на устройството се извършва чрез тример-потенциометъра R3 – 68 kOm. Ролята на резисторите R2 и R4 е да предпазят транзистора Т3 от евентуален пробив при много големи стойности на емитерния ток на Т2, което може да се случи при настройката на устройството или при силно повишаване на температурата. Работният обхват на терморелето е от 0 – 100 С.

Монтажът на елементите се извършва върху печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 2, а разположението им се вижда от фиг. 3.
На базата на описаното термореле може да се построи и термометър за същия температурен диапазон. Принципната му схема е показана на фиг. 4. Тъй като това е един измерителен уред, взети са специални мерки за повишаване на точността му. Първата от тях е захранването на термодатчика (транзистора Т1) със стабилизирано напрежение. Последното се получава с помощта на силициевия стабилитрон Д1 – Д814А. Втората мярка е включването към схемата на транзистора Т3, който   

не участва в усилването, а служи само за компенсация на температурната нестабилност на транзистора Т2 (балансна схема). Транзисторите Т2 и Т3 трябва да се монтират на обща пластинка радиатор, изработена от алуминиева ламарина с дебелина от 0,7 до 1 mm и огъната във форма, както е показано на фиг. 5.

Транзисторите Т2 и Т3 и резисторите R4 и R6 образуват мост, в чиито диагонал е включен измерителният прибор – микроамперметърът (200 мкА). За такъв може да се използва и калибриран любителски уред, включен на съответния обхват. В този случай е удачно да се направи таблица, с чиято помощ показанията на уреда да се превръщат в градуси.

Постояннотоковият режим на транзисторите Т2 и Т3 зависи както от температурата на транзистора Т1, така и от положението на плъзгача на тример-потенциометъра R1 – 68 kOm. С тример-потенциометрите R1 и R10 се установява показанието на термометъра в началото

на обхвата ( 0 С), а с тример-потенциометъра R7 – показанието в края на обхвата (100 С). Настройката на уреда се извършва последователно, първо в началото, след това и в края на обхвата. Тъй като двете регулировки взаимно си влияят, необходимо е те да се повторят няколко пъти до намаляване на грешката, която всяка регулировка причинява на предишната.
Симетричният изход на усилвателя, съставен от транзисторите Т2 и Т3 позволява отдалечаването на измерителната система от останалата част на термометъра на разстояние до 50 m, без да съществува опасност от внасяне на допълнителна грешка от това.

Елементите на термометъра се монтират върху печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 6, а разположението им се вижда от фиг. 7. Външният вид на термометъра е показан на снимката.

 

Двуполярен електронен волтметър проф. Йордан Боянов
По материали на „Popular Electroniks”, April, 1975
Млад Конструктор 1982/7/стр. 3,4

 

Oбщо описание. Електронният волтметър служи за измерване на напрежения от 500 мкV до 100 V крайно отклонение в 12 припокриващи се обхвата. В началото на най – чувствителния обхват 500 мкV той може да регистрира напрежение 10 мкV на едно деление.
Измерителният индикатор – микроамперметър 50 мкА заедно с изправителните диоди, е включен като линеен детектор във верига на отрицателна обратна връзка. Това осигурява не само линейна скала при измерване на променливи напрежения, но при измерване на постоянни напрежения не е нужно да се спазва определена полярност на измерителните проводници – стрелката на индикатора винаги се отклонява в положителна посока. Определянето на полярността на измереното напрежение, ако това е необходимо става с натискане на бутон.
Скалата на индикатора е градуирана за постоянни напрежения. При измерване на променливи напрежения, отчетените показания трябва да се увеличат с 20%, т.е да се умножат с коефициент 1,2.
Уредът притежава някои свойства, които на пръв поглед изглеждат невероятни. Така например, макар и да използва операционни усилватели МА741 с гранична честота 1 кHz, той може да служи и като индикатор на сигнали с честота до 200 MHz! Разбира се, в случая показанията на сигнала не съответстват на точните стойности, но при проверка и ориентиране на УКВ и телевизионни антени, както и за индикация на излъчването от предавателни стъпала, това свойство на уреда е изключително полезно.
Голямата чувствителност на уреда и способността му да измерва и променливи напрежения му позволяват да се използва и като индикатор на слаби паразитни магнитни полета с честота 50 Hz, създадени от включени в мрежата трансформатори или други електрически уреди. За целта трябва към входа му да се включи първичната намотка на някакъв малък трансформатор (изходен или мрежов), в която се индуктира напрежение от паразитното поле. По такъв начин може да се локализира източникът на паразитното излъчване (например мрежовият трансформатор на усилвателя) и да се определи оптималното място на входния трансформатор за осигуряване на минимален фон и др.
Уредът има входно съпротивление 1 МОm на волт, като на обхвата 500 мкV то е съответно 500 Оm. Поставен на този обхват, уредът може да служи и като микроамперметър с крайно отклонение 500 мкV/500 Om = 1 мkA, а при 50 деления на скалата, стойността на тока за едно деление е 20Е10-9А = 20 nA!

Oписание на схемата. Използвани са два операционни усилвателя тип МА741. Първият от тях ИС1 работи като повторител на напрежение, а вторият ИС2 – като линеен детектор.
Сигналът от входа през входния делител с 12 – стъпалния превключвател на обхватите достига до неинвертиращият вход 3 на ИС4. Съществено значение за работата на волтметъра има нагласяването на нулевото ниво, което става с потенциометрите R13 и R17. Първият от тях (R13) е многооборотен със стойност 10 кOm и се монтира непосредствено до ИС1. Вторият (R17) е обикновен потенциометър 1 Mom и се монтира така, че остс му да излиза през лицевата или задната плоча навън за външно регулиране на нулата преди измерването.
Сигналът от изхода на ИС1 през многооборотния потенциометър R16 със стойност 50 Om достига до инвертиращия вход 2 на ИС2, а неинвертиращият вход е заземен. Индикаторната система А, балансираният многооборотен потенциометър R15 = 5 kOm, пробните бутони за полярността Б1 и Б2 и изправителните диоди Д1 и Д2 са включени във веригата на отрицателна обратна връзка от паралелен тип (от изхода до входа на ИС2), с което се осигурява работа на схемата като линеен детектор. За нулиране на ИС2 служи многооборотния потенциометър R14 = 10 kOm.
Действие на линейния детектор. Поади голямото усилване на ИС2 дори и малко входно напрежение на инвертиращия вход на операционния усилвател (краче 2 при корпус DIL8, както е на схемата) създава напрежение в изхода над 0,6 V, което е достатъчно, да се отпуши единият от диодите Д1 и Д2 и да протече ток във веригата на ООВ. При положителна полярност на напрежението във входа 2, напрежението в изхода е отрицателно, диодът Д2 се отпушва и през бутона Б2 токът достига до плюса на микроамперметъра. Една част от тока протича през микроамперметъра и горната (по схемата) половина на R15, а друга част – направо през долната половина на R15 и стрелката на микроамперметъра се отклонява в положителна посока. При отрицателна полярност на напрежението във входа 2, изходното напрежение на ИС2 е положително, което предизвиква протичане на ток от изхода 6 през R15, микроамперметъра (част от тока), бутона Б1 и диода Д1. Ако искаме да разберем каква е полярността на измерваното напрежение, трябва да натиснем всеки един от бутоните Б1 и Б2. Онзи от тях, който не прекратява показанията на индикатора, може да се избере за определяне на полярността, както е отбелязано на схемата.
Уредът се захранва с две батерии по 9 V тип «Крона». За включването им се използва двоен «це-ка» ключ.
Конструкция. Не е необходимо и дори не е желателно поради опасност от самовъзбуждане да се използва специална печатна платка. Елементите на схемата могат да се свържат непосредствено един с друг. Двете интегрални схеми ИС1 и ИС2, ако са в миниатюрен корпус с 8 крачета, могат да се поставят върху общ цокъл с 16 крачета една до друга. Цокълът се закрепва на малка платка. Потенциометрите за настройка (без R17) се залепят за платката с епоксидна смола така, че винтчетата за регулирането им да бъдат достъпни от една страна. Резисторите от измерителния делител се подбират с нужната точност и се залепват направо върху превключвателя на обхватите. Високоомните резистори се получават чрез последователно свързване на по – нискоомни. Именно поради трудности при набавяне на точни високоомни резистори не е желателно да се разширява обхвата на измерване над 100 V.
Размерите и формата на кутията на измерителния уред се определят главно от размерите на микроамперметъра, с който разполагаме. Ако намерим индикатор с малки размери, може да се конструира наистина един добър „миниволтметър” с универсално предназначение. Като материал за кутията може да се използва едностранно фолиран гетинакс, изрязан по желаната форма на кутията с металното фолио от вътрешната страна, което позволява да се залепят с калай страничните и лицевите плочи. Гетинаксът служи едновременно и като екран. Може да се използва полистирол, който се изрязва и залепя с ацетон или кореселин, но липсата на вътрешна екранировка може да създаде затруднения поради опасност от самовъзбуждане.
Калибриране. Голямата чувствителност на уреда и използването на операционни усилватели изисква спазването на определен ред и внимание при първоначалната вътрешна настройка на уреда. Многооборотните потенциометри, с които се извършва вътрешната настройка, имат следните функции:
R13 и R14 – нулиране на показанията чрез балансиране на операционните усилватели по постоянен ток;
R15 – нагласяване симетрията (баланса) на показанията при положителна и отрицателна полярност на входното напрежение;
R16 – усилване и големина на отклонението (точност на показанията).
Потенциометърът R17, оста на който е изведена навън, се оставя в средно положение и не участва във вътрешната настройка.
Редът на настройка е следният. Най – напред, преди включването на захранването, към измерителната система А се свързва паралелно допълнителен външен потенциометър 10 KOm, който се наглася на минимална стойност. По този начин микроамперметърът няма да се повреди от прекомерно големия ток при включване на захранването. Потенциометрите R13, R14 и R17 се нагласят на някаква средна стойност, а R16 – за максималната. След това се включва захранването и допълнителният потенциометър се завърта, докато се получат показания в края на скалата. С въртене на R13 и R14 показанията се нагласяват на минимум. Постепенно се увеличава стойността на допълнителния шунтиращ потенциометър, отново се регулират R13 и R14 и т.н., докато накрая шунтиращият потенциометър се изключва и се извършва окончателна настройка на минимално отклонение.
Следва еталониране на уреда при опеделен сигнал, например батерия 1,5 V, включена на входа, като превключвателя на обхватите се поставя на обхват 5 V. Завъртаме R16, докатоизмерителната система покаже някакво напрежение около средата на скалата. Сменя се поляритета на еталонния източник (батерията) и ако показанията са различни, с R15 се извършва регулировка до изчезване половинката от разликата в показанията при двата поляритета. Добре регулираната схема трябва да осигури еднакви показания при положителна и отрицателна полярност на еталонното напрежение.
Накрая с помощта на потенциометъра R16 се нагласят показанията на скалата да отговарят на стойността на еталонното входно напрежение.
Трябва да се има предвид, че поради голямата си чувствителност, схемата има забележителен дрейф на нулата и затова нулирането с R13 и R14 трябва да се извърши внимателно и неколкократно, като остатъчният дрейф не трябва да бъде повече от 1/50 от деленията на скалата. Твърде голям е и температурният дрейф на ИС1, което може да се провери като се духа с уста към ИС1. Топлият въздух веднага причинява разбалансиране на схемата и значително отклонение в изхода. Желателно е първият операционен усилвател да се подбере опитно по минимален дрейф. Ако уредът не е бил използван известно време, при включването му първоначалното отклонение може да бъде дори извън скалата. Това, обаче не налага пренастройка, тъй като след естественото прогряване, дрейфът изчезва за няколко минути. При необходимост, нулата се настройва с потенциометъра R17.
Уредът бе експериментиран в лабораторията на Млад Конструктор с някои несъществени изменения. Външният вид на готовия двуполярен електронен волтметър е показан на снимката на корицата. Установено бе, че използваната оригинална схема е склонна към самовъзбуждане, както както на високи честоти (около 12 МHz), така и на субниски честоти (10 – 20 Hz). За тяхното премахване се наложи да се поставят кондензаторите, шунтиращи батериите: 0,1 мкF за високи честоти и 100 мкF за субниски честоти. Потвърдиха се всички качества, изложени в статията. Така при измерване на електромагнитното поле с пробна стайна антена, представляваща 1/2 вълнов шлейфвибратор за 200 MHz, на разстояние 3 Km от телевизионния предавател в София, бе регистрирано отклонение от 0,5 до 2 mV, което се изменя в различни точки в стаята. Сигналът от външни антени бе значително по – голям. Индикацията на напрежението на брума 50 Hz, получено от нормален транзисторен изходен трансформатор към входа, също се получава в удобен обхват (1 – 10 mV). Уредът, разбира се, преди всичко е удобен за измерване на постояннотокови и променливотокови напрежения и токове в обхвата на mV, V и мкА и е несъмнено един многополезен инструмент в ръцете на радиолюбителите.


Тестер за операционни усилватели, транзистори и диоди Красимир Стоянов
Млад Конструктор 1982/7/стр. 5,6

Операционните усилватели навлизат все по – широко в любителската практика. В „чекмеджето” на радиолюбителя обаче не всички налични ОУ са нови. Придобитите, чрез размяна, подарени и пр. интегрални схеми понякога са с изтрити надписи и съмнителна годност. В тази статия предлагаме един крайно прост, икономичен и универсален тестер за проверка на операционни усилватели, транзистори и диоди. Ползвайки го, любителят ще си спести ценно време в практическата си работа.
Принцип на действие Идеята на тестера е следната. Проверяваният операционен усилвател се включва в схема на генератор на правоъгълни импулси и по наличието или липсата на генерации се съди за неговата изправност или негодност.
На фиг. 1 е показана принципната схема на мултивибратор с ОУ МА709 или МА741. Тя представлява тригер на Шмит с отрицателни и положителни обратни връзки.
Изходното напрежение се подава чрез делителя на инвертиращия вход, а чрез делителя R2, R1 – на неинвертиращия вход. Честотата на генерациите се определя главно от времеконстантата на групата RC, но върху нея влияят и резисторите R1 и R2, включени във веригата на ПОВ. Честотата може да се пресметне по формулата
 


Избира се R2 = (2 – 10)*R1 и R ~ 3*R1

В повечето случаи падът на напрежение върху R1, определян от входния поляризиращ ток, е достатъчен, за да възникнат генерации. Ако схемата се възбужда трудно, може да се включи резисторът R3, показан на схемата с пунктир, като ориентировъчно се приема R1 ~ R3.

На фиг. 2 се вижда схемата на тестер, в който индикатори за наличие на генерации са използвани светодиоди. Схемата генерира сигнали с инфраниска честота (около 1 Hz), в такт с която пулсира светодиодът Д1, ако изпитваният ОУ е изправен. При постоянно високо ниво на изхода, светодиодът свети непрекъснато, а при постоянно ниско ниво и липса на генерации изобщо не свети. Схемата има предимството, че работи с еднополярно захранващо напрежение 7 – 30 V, като вътрешно е създадена изкуствена средна точка посредством делителя R4, R5.
Резисторите R6 и R7 ограничават тока през светодиодите Д1 и Д2 до 20 mA, при максимално захранващо напрежение 30 V.
Интересно е решението на втората част на схемата (транзисторът Тх, светодиодът Д2 и R7). Транзисторът се проверява, като с него се реализира транзисторен ключ, и управлявайки го с правоъгълните импулси от генератора, по синхронното мигане (за NPN) и по последователното (за PNP) се съди за изправността му. При PNP – тип комутацията се извършва само с размяна на изводите С и Е в цокъла в който се включва за проверка транзисторът. Така необходимостта от обемистите и капризни „Це – ка” ключета отпада и конструкцията се опростява. PNP – транзисторът работи в схема ОС, а NPN – в схема ОЕ. Резисторът R8 ограничава управляващия базов ток до 0,5 mА, което позволява да се проверяват и средномощни транзистори. Диодите Д3 предпазва елементите при обратно включване включване на захранването.
Тестерът може да се използва и за проверка и определяне изводите и на диоди. Разбира се, те трябва да се включват в цокъла, без да е включен транзистор за проверка. Светодиодите могат да бъдат например съветските АЛ102 или други подобни с ток около 20 mA.
Светодиодът Д1 може да не се поставя, но тогава, когато се проверява ОУ, в цокъла трябва да бъде поставен и един изправен транзистор Тх. По мигането на Д2 се съди за изправността и на ОУ и на транзистора. Ако вместо транзистора Тх се включи диод – Дх, проверката се извършва по същия начин.
На фиг. 3 е даден вариант на схемата, при който вместо светодиоди за индикатор е използван телефонен капсул. Честотата на гнерациите е няколко стотин херца. В случая може да се предвиди бутонът Б или пък при проверка на ОУх трябва да има постоянно включен някакъв изправен транзистор. Естествено може да се използва само основната схема, като резисторът R7 и телефонният капсул ТК се включват в изхода на ОУ без призтавката за проверка на транзистори и диоди, но тогава възможностите на тестера намаляват. С бутона Б захранването се подава, след като ОУх бъде поставен в цокъла за измерване.
Конструкция. Тестерът може да бъде монтиран в кутия от магнетофонна касета тип „Компакт”. За целта на лицевата плексигласова плоча се изрязват отвори за цоклите на ОУ – DIL с 14 крачета (ТО116) и кръгъл – с 8 извода, тип ТО-99; цоклите за транзисторите и един за диоди. Предвиждат се и отвори за един или два светодиода, както и за микропревключвател от типа на съветските ММТ-2. Работи се внимателно, защото плексигласът е крехък и може да се напука. След като всеки отвори се изрежат, повърхността се матира с финна домакинска тел за съдове. След това с пулверизатор и нитроцеулозна боя, разредена с коресилин (например бяла, сива или пък бронзов лак), лицевата плоча се напръсква няколко пъти до получаването на интересно декоративно, релефно покритие. Надписите може да се нанесат с неизтриваем флумастер, например «Кастел». Отляво на корпуса се пробива отвор за извеждане на захранващия шнур. Плюсовият извод трябва добре да се различава (например да бъде червен).
Едноименните изводи на двата цокъла (DIL и TO-99) за двете основни разновидности интегрални схеми се свързват паралелно, но два ОУ не могат да се проверяват едновременно.
На същия принцип може да се направят и варианти за изпитване на други типове ОУ. Номерацията на изводите на описания тестер отговаря на разположението на изводите само за ОУ МА709 и МА741.
Външният вид на тествера е показан на първа страница на корицата.


Сименсметър
Кирил Цветанов    Млад Конструктор 1992/7/стр.4,5


Понякога в практиката по електроника и електротехника при работа с малки съпротивления е по – удобно да се работи не с електрическото съпротивление R, а с неговата реципрочна стойност – проводимостта G = 1/R. Проводимостта се измерва в сименси S, а устройството за нейното количествено определяне е сименсметърът. Предлагаме на вашето внимание лесна за изпълнение схема на сименсметър, който работи от 0 до 40 mS.

Схемата на измервателя е показана на фиг. 1. Устройството представлява стабилизатор на напрежение от параметричен тип. Източник на опорно напрежение е ценеровият диод Д1, а неговият ток на стабилизация се определя от съпротивлението на резистора R1. Резисторът R2 ограничава тока през транзистора Т1 и през измервателната система mA при дадени накъсо измервателни клеми и по този начин се предпазват Т1 и mA от прегряване.
Елементът, чиято проводимост подлежи на измерване, се включва към клемите Gx. Резултатът от измерването се отчита по скалата на измервателната система mA. Токът през mA е правопропорционален на измерваната проводимост при условие, че напрежението между емитера на транзистора Т1 и маса е постоянно (не зависи от условията на измерване) и съпротивлението на измервателната система mA е много по - малко, респ. проводимостта е много по – голяма, от измервания елемент. Затова се поставя изискването измервателната система mA да бъде с много малко съпротивление. Подходяща за целта е българската магнитиелектрична стрелкова измервателна система тип „МП-40” с вграден шунт, която има ток на крайно отклонение 400 mA и вътрешно съпротивление 0,005 Om.
Устройството не се нуждае от стабилизирано захранване. То може да получи напрежение и от 8 последователно свързани батерии по 1,5 V или три последователно включени плоски батерии от 4,5 V.
Елементите на сименсметъра се запояват на едостраннофолирана печатна платка с графичен оригинал, показан в мащаб 1:1 на фиг. 2а. Разположението на елементите върху обратната страна на платката и свързването на устройството е означено на фиг. 2б.

За настройване на устройството са необходими няколко ценерови диода от същия тип, тъй като по данни на производителя те имат напрежение на стабилизация в границите от 8 до 9,5 V. Към измервателните клеми Gx се свързва елемент с проводимост 40 mS (електрическо съпротивление 25 Om). С подмяна на ценеровия диод се постига отклонение на стрелката до дясно крайно положение на скалата. Резултатът се отчита при константа на уреда 0,1 mS/дел.
Ако трябва да се измерват по – големи проводимости, трябва да се включи ценеров диод за по – ниско напрежение. Тъй като ценерови диоди за напрежение под 3 V се намират трудно (става въпрос за 1992 г), може да се използва ценеров диод, изпълнен с транзистори (вж. статията „Променлив ценеров диод” в кн. 3/84 в рубриката „Практическа схемотехника”), който позволява и значително по – лесно настройване на схемата. В този случай обаче, температурната нестабилност на схемата оказва силно влияние и измервателният уред трябва да се еталонира преди всяко измерване. За измерване на по – големи проводимости е подходящ и стабилизаторът на ниски напрежения описан в кн. 6/86 на списанието в рубриката „Практическа схемотехника”. Настройването на схемата е значително по – трудно, тъй като трябва да се подбере подходяща комбинация от стойностите на резисторите в схемата, при която стрелката на измервателната система се установява на последното деление на скалата, но затова веднъж настроен, уредът не се нуждае от допълнително еталониране.
При работа със сименсметъра, и изобщо при измерване на проводимости, трябва да се имат предвид някои особености. Нулева проводимост отговаря на безкрайно голямо съпротивление, т.е при отворен вход на измервателния уред. Безкрайно голяма проводимост е всъщност нулево съпротивление или даден накъсо вход. Освен това, тъй като връзката между съпротивление и проводимост е реципрочна, с нарастване на съпротивлението, проводимостта намалява и обратно. При работа с описания сименсметър трябва да се има предвид и друга особеност. Измерва се със сравнително голям ток и изследвания елемент отделя значителна мощност, която при продължително измерване може да доведе до прегряването му и съответно до дефектиране. За това е необходимо да се работи бързо: в момента в който стрелката на измервателната система се установи на съответното деление, трябва да се отчете резултатът и изследваният елемент да се откачи от измервателните букси веднага.


Делител на честота с избираем коефициент на деление M.A.
Млад Конструктор 1988/3/стр. 10


В кн. 1/84 г. в рубриката „Практическа схемотехника” бе представена схема на делител на честота с регулируем коефициент на деление. Схемата дава много добри резултати, но коефициентът на деление зависи от честотата на входния сигнал. Сега на вашето внимание предлагаме по – добър вариант на същото устройство, при който този недостатък е избягнат.

Устройството е реализирано с две CMOS – интегрални схеми. Делението на честотата се реализира основно с логическия елемент ЛЕ5 (интегралната схема 4017 – съветски еквивалент К176ИЕ8), който представлява брояч до десет с преобразуване на двоично-десетичен в десетичен код. За управление на тази схема са използвани четирите логически елемента ЛЕ1 – ЛЕ4, включени в корпуса на интегралната схема 4001 = К176ЛЕ5. В корпуса на тази интегрална схема са включени четири двувходови елемента от типа ИЛИ-НЕ.
Коефициентът на деление на честотата може да бъде произволно цяло число в границите от 2 до 10. Той се избира с галетния превключвател S1. Означенията на чертежа (m = …) отговарят на стойността на коефициента на деление. Към перата на галетния превключвател са свързани изходите на дешифратора на преобразувателя ЛЕ5.
Ако е необходимо да се получи коефициент на деление, по – голям от 10, може да се свържат последователно две устройства от посочения тип. В този случай общият коефициент на деление е произведение е произведение от коефициентите на деление на двете устройства. Може също така да се използва гвлетен превключвател с повече положения и да се свържат два брояча. В този случай трябва да се използва изходът Ор (извод 12) – сигнал за пренос към следващия брояч.
Ако схемата се реализира с интегрални схеми от серията 40… или с посочените съветски интегрални схеми, тя трябва да се захрани с напрежение 9 V. При използване на интегрални схеми от серията 40…А, захранващото напрежение трябва да бъде в границите от 5 до 10 V, a за серията 40…В – от 5 до 15 V.


Бягаща стрелка М.Ц.
Млад Конструктор 1988/3/стр. 11


„Бягащата” стрелка можете да използвате като светлинен ефект за дискотеката, а ако ви предстои да посрещнете много гости у дома или на вилата, с няколко стрелки можете да посочите посоката към сервизните помещения. Това ще улеснение за вас и за вашите приятели.

Схемата на „бягащата стрелка” е показана на фиг. 1. Към изхода на всеки инвертор ЛЕ1 до ЛЕ6 е свързана по една RC – група. Преди да се превключи следващият инвертор, трябва да се зареди кондензаторът, свързан към входа му, и по този начин се получава последователното светване и изгасване на светодиодите СД1 – СД8.
На фиг. 2 е показано разположението на светодиодите.


“Искряща” елха A. Христова
Млад Конструктор 1987/9/стр. 12,13

 

Схемата, която е показана на фиг. 1, може да намери най – широко приложение – от интересна и оригинална декорация на новогодишната трапеза до новия светлинен ефект в дискотеката.
Както се вижда, тя е съвсем проста – състои се от една интегрална схема ИС1, шест светодиода и няколко резистора. В зависимост от целта, за която ще се използва устройството, светодиодите могат да бъдат с различен цвят – например за новогодишната елха те трябва да са червени или жълти, за дискотеката – разноцветни, и т.н.
ИС1 представлява двоичен делител с вграден генератор. Честотата на работа се определя от външно свързаните резистори R1 и R2 и кондензатора С1. На изходите F4-F9 се получава двоично число, което при всеки такт на генератора се увеличава с единица, т.е. на всеки изход се получава поредица от единици и нули и съответните светодиоди СД1-СД6 светват и угасват.

В таблицата е показано състоянието на изходите F4-F9 за осем последователни такта.
Както се вижда светодиодите имат различна продължителност на светене и изглеждат така, сякаш искрят.
Към изходите F4-F9 са свързани ограничаващи резистори R3-R8 и светодиодите светят достатъчно силно.
Схемата се захранва с напрежение 9 V и може да се използва батерия.
Честотата на работа на генератора в случая е около 128 Hz. Тя е определена така, че да може да се различи мигането на светодиодите и за най – краткия интервал на превключване.

На фиг. 2а и 2б е показано разположението на елементите на платката и свързването им. Външното оформление на платката зависи от целта, за която ще се използва. Важното е светодиодите да не се разположат последователно един до друг по реда на светене.
Например, ако „искрящата схема” е предназначена за украса на масата, може да се оформи по следния начин. Изрязва се модел на елха от подходящ твърд материал. Боядисва се в зелен цвят и след това се пробиват отвори, в които се закрепват светодиодите. Платката и батерията се поставят в кутия, която служи едновременно и за стойка на елхата.


RC – тонгенератор на синусоидални и правоъгълни сигнали И.Д.
По материала на Practical Wireless, Oct., 1977
Млад Конструктор 1982/2/стр. 16,17


Описаният тонгенератор има обхват от 15 Hz до 25 kHz, разделен на три подобхвата. Изходният сигнал е синусоидален или правоъгълен с регулируема стойност от 0 до 3 V oт връх до връх. Тонгенераторът се захранва с напрежение 17 V, получавано от мрежовото чрез токоизправител. В схемата са използвани 4 транзистора ВС108 и един диод 1N914.

Използвана е широкоразпространената схема на двустъпален усилвател с мост на Вин, включен във веригата на положителна обратна връзка (фиг. 1). Първото стъпало е изградено с транзисторите Т1 и Т2, свързани в схема Дарлингтон с цел да му се повиши входноото му съпротивление. Второто стъпало с транзистора Т3 е обикновен усилвател с общ емитер. Селективният четириполюсник, включен към колектора на Т3, базата на Т1 и маса, съдържа кондензаторите С1-С6, превключвани с двоен триполюсен превключвател П1 и два потенциометъра Р1 и Р2 за плавно регулиране на обхвата. Двата потенциометъра имат обща ос на завъртане и се подбират с разлика в стойностите не по – голяма от 2 dB.
Автоматичното поддържане на амплитудата на колебанията става с веригата на отрицателната обратна връзка ООВ от колектора на Т3 до емитера на Т2, в която е включен термисторът ТМ. Например при нарастване на произведената амплитуда в колектора на Т3 нараства и напрежението върху термистора ТМ и температурата му се повишава. Това води до намаляване на съпротивлението му и до увеличаването на на ООВ, което противодейства на първоначалното увеличаване на амплитудата на колебанията.
Генерираните синусоидални сигнали през ключа П2, поставен в положение „Синус”, калибриращият тример-потенциометър Р5 и стъпалният регулатор за нивото на сигнала 0,1 V, 0,3 V, 1 V и 3 V, достигат до изхода, където е предвиден и плавен регулатор на сигнала с потенциометъра Р6.
При поставянето на ключа П2 в положение “Квадрат” се включва верига на ограничител с диода Д1 и транзистора Т4. След клибриращия тример-потенциометър Р4 се включва отново изходният стъпален (П3) и плавен (Р6) атюатор.
По желание в изхода може да се включи допълнителен операционен усилвател МА741, свързан като повторител на напрежение, с което се намалява изходното съпротивление на тонгенератора. Ако не се използва такъв усилвател, за изход служи плъзгачът на Р6.

В токоизправителната част (фиг. 2) няма никакви особености. Използвана е готова изправителна група „Грец” с 4 диода. Могат да се свържат и отделни силициеви диоди с параметри не по – лоши от 100 V/300 mA.
Известни затруднения може да създаде набавянето на термистора ТМ. (Става дума за 1982 г). В оригиналната схема е използван субминиатюрен термистор тип R53, поставен в стъклена тръбичка. Неговото номинално съпротивление е 1 КOm. При използване на термистор с друга стойност трябва да се промени съответно стойността на тример-потенциометъра P3, служещ за настройване на режима за минимални нелинейни изкривявания.

 

Звуков сигнализатор с пиезоакустичен елемент                    инж. Крум Лисичков         Радио телевизия електроника 1987/стр. 26,27


Терменвокс       Георги Минчев      Радио телевизия електроника 2001/3/стр. 13,14

 

Плашило за косове     К. Клисарски    Млад конструктор 1993/7/стр.6

 

Три схеми със светодиоди   Георги Кузев  Радио телевизия електроника 1993/8/стр.19

 

Тренажор за изучаване на кода на Морз       Цветан Манойлов Радио телевизия електроника 2002/3/стр.21,22

 

Необичайната интегрална схема LM3909N  в няколко приложения     Я.И.      Млад Конструктор 1993/10/стр.5

 

Проверител на кварцови резонатори                                  инж. Боряна Димитрова   Млад Конструктор 1985/1/стр. 12

 

Предусилвател за електретен микрофон  А.Я.                 Млад Конструктор 1985/1/стр. 12, 13

 

Подбиране на двойки транзистори       А.Я.                    Млад Конструктор 1985/7/стр. 12, 13

 

Тестер за транзистори с дисплей      А.С.                         Млад Конструктор 1983/9/стр. 14-16

 

Изкуствен товар за усилватели и токоизточници       И.Д. Млад Конструктор 1993/1/стр. 26

 

Знаете ли достатъчно за единицата децибел?                   инж. Светослав Стефанов  Млад конструктор 1983/9/стр.17, 18

 


Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by