Дата на обновяване:14.02.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


За новия подход в пчеларството
В. Кривчиков


В съвременото пчеларство за достигането на големи успехи е необходим съвършенно друг, различен от общоприетия подход към пчелите. Като се има предвид казаното, получават ново съдържание старите и новите технологии за отглеждане на пчелните семейства. По старому за пчелите може да се грижим в същите „любими кошери”, и не е нужно да се преминава на пчелна рамка с други размери. Но, какво съдържа новият подход и какво толкова може да се изобрети ново? Смисълът се състои в това, че ако пчеларят работи не на разрушаване, а на създаване, то тази ориентация
започва, макар и бавно да дава забележими резултати. Методът за работа с пчелите по нищо не се отличава от общоприетият. Просто тук става дума за друго отношение към тях. Аз съм забелязъл една закономерност. Ако, пчеларите ме питат за съвети и прилагат тази информация на своя пчелин, то това донася резултат, но не много голям. За успеха на работата трябва пчелярят да измени своя характер и да преосмисли своето отношение към пчеларството. Ако моите ученици започват да се грижат за пчели за пръв път, като напълно се доверяват на моите съвети, то постигат отлични резултати. Например един мой приятел за пръв път започна да отглежда пчели през 2003 година, като си купи 9 пакета от Ставрополския Край. През първата година създаде 7 отводки и изцентрофугира 8 гюма с мед. За зимата формира 16 пчелни семейства. Всички те презимуваха. През пролетта на 2004 година, като си купи още 6 пакета, за главната паша увеличи броя на пчелните семейства заедно с отводките до 38 броя. През главната паша някои от отводките, той ги обедини с пчелни семейства с цел увеличаването на добите на мед и за смяна на майките (аз не зная, какво и как точно е правил, главно е, че неговата стратегия е налице, същността на отглеждането на пчелите, той е уловил). И за зимата е подготвил 32 пчелни семейства. Само за един сезон той е изцентрофугирал 1,5 тона мед, пчелите му изградиха 6 пачки с восъчни листове.
В която и да е работа, както впрочем и в живота, ние отначало се стремим да натрупаме материални ценности, и не успяваме да забележим живота, който стремително пролетява покрай нас. В този период от време нас ни гложди някаква неудовлетвореност. На нас ни се струва, че ние в нещо не сме успели, нещо не сме донаправили и съжаляваме за това, че животът ни не ни се е удал напълно и е можело да го изживеем по друг начин. Но с времето на нашия житейски път трудностите не стават по – малко, а се увеличават. Защо? Накрая започваме да разбираме, че всичко в живота не е толкова просто, че животът ни е даден такъв не напразно и че да се съжалява няма смисъл, а трябва да се радваме, че проблемите, които решаваме спомагат да се научим и да израстем. Като натрупваме житейска мъдрост, ние започваме да гледаме на живота по друг начин, не така, както сме го правили в детството и юношеството си. Съответно с такива и подобни мерки ние подхождаме и към всяко начинание, включително и към пчеларството. Даже, пчеларят да се е е грижил за пчелите 20 години, той в края на краищата избира тази система за отглеждане на пчелите си, която не противоречи на неговата съвест. Но, ако това е така, то такава технология се отличава по принцип от другите, които вредят на природата, нарушавайки екологията. Човекът – пчелар става откровено отворен пред себе си и пред природата. Затова, на него не му се налага да насилва себе си, той живее в хармония с обкръжаващият го свят. Работейки с пчелите, той не напряга себе си, тази работа го радва, това всекидневно общуване с пчелите не е само и единствено заради печалбата, а на първо място е заради самият момент на неговото съществуване тук и сега.
Опирайки се на току що отбелязаното, разглеждаме операциите, които ние правим с пчелите по сезони. Започваме, както е прието от пролетта. През ранната пролет ние чакаме, не дочакваме, кога ще настъпят климатични особености, които са малко или много пригодни за облитане. И когато температурата на сянка се установи на 10 – 12 градуса по Целзий, ние с нетърпение се стараем, колкото може по – бързо да изнесем пчелите от зимовника навън за облитане. Защото съществува мнението, че колкото по – рано се облети пчелата, толкова е по – добре за нея и ще и стане по – леко. Но, ние виждаме в дадения случай едната страна на медала и зад частния случай не виждаме главното, а именно. Ако, пчеларят грамотно е подготвил пчелните семейства за зимата (за това ще стане дума по – нататък в статията), то толкова по – малка е необходимостта от ранно облитане. Защо аз се явявам противник на ранното изкарване на кошерите? Защото съм свикнал да проверявам всичко, което ми се препоръчва и предлага като задължително. За 20 години, от както се занимавам с пчели, не е имало случай, когато след първото облитане да не е имало възвратни застудявания. Какво става в такива случаи? Пчелите след облитането повишават температурата, ако до облитането вътре в кълбото е имало температура 26 – 28 градуса, то след това им е необходимо да поддържат 37 градуса. За извършването на тази работа се губят и без това неголемите сили, които са останали в презимувалите тежката зима пчели. След седмица на старите пчели се добавят нови задължения по изхранването на все в по – голямото количество появяващо се пило. Нужни са белтъчини, колкото е по – близко разположена пергата до пилото, толкова по – добре. Колкото са повече пчелите, толкова по – лесно им е да доставят пергата от края на гнездото. Но за новораждащата се нова пчела, е необходима свежа перга, на нея ще и се падне основната работа в продължение на 1,5 месеца по изхранването на пилото. А така също водата, за която пчелите се стараят да излитат, като рискуват да се преохладят. Като се износват по такъв начин, пчелите при благоприятни климатични условия няма да живеят даже и 40 дни, които им е отмерила природата. Вследствие на непълноценната храна, майките не получават пълноценно хранене и не увеличават количеството на снасянето на яйца. Като резултат, при настъпването на устойчиво време (климатични условия) в природата, старата пчела вече е неспособна пълноценно да работи по събирането на така необходимия прашец и нектар. Настъпва момент, когато количеството на младите пчели още не е достигнало достатъчния обем, а старата вече я няма. Семейството отслабва толкова, че набира сили едва в средата - края на месец май. За никакви ранни отводки през това време, не може и да става дума, целият сезон на тази година ние ще проведем в преследване на количеството на пчелите, като така ще търсим начини да постигаме някакво качество на своите пчелни семейства. Тук разгледахме това, до какво е довело ранното изкарване на пчелите от зимовника.
Аз си изкарвам кошерите от зимовника когато остава една седмица до началото на постъпването на пресен прашец в кошера. Тогава настъпва устойчиво затопляне. В нашите краища, това става около 25 – 28 март. Майката получава пълноценна храна в пълен обем и затва не снижава темпа на снасяне на яйца, като го развива за получаването на силни пчелни семейства, млади пчели, които са необходими за смяната на старите останали вече без сили. А какво става на практика? Тъй като пчелните семейства не са подготвени по необходимия начин, просто казано, те са насилени по време на пашата, след това са добити при преработката на захарен сироп през август миналата година, ние искаме през пролетта като в приказка да получим нормални пчелни семейства. А откъде ще се вземат те? Отговорете на себе си честно! В нашия материален свят нищо не може да възникне от никъде. Искаме ние това или не го искаме, но трябва да се смирим с такова положение на нещата и на нас ни се налага да играем по тези правила. Пропускаме, напълно обяснимият стремеж на всеки пчелар колкото може по – бързо да увеличи количеството на пчелите си до главната паша. В ттози въпрос всеки се явява специалист. Но, за това – да достигне целта си за увеличението на количеството на пчелите, трябва да съгласува своите действия със законите на природата.
Да преминем към получаването на много ранни майки. Известно е, че най – добрите майки се отглеждат през лятото, а не тогава, когато на нас ни се иска. С други думи, пълноценни майки се отглеждат в най – благоприятното време за пчелното семейство. Но, като преминаваме през всички природни закони, ние се опитваме да подготвим много мощни семейства възпитатели, за да могат личинките още в първите си часове да получат много храна. Но ние забравяме едно, че работата не е само в храната, че в природата всичко е взаимосвързано и само с обилно хранене не може да се постигне целта. Но, накрая ние си получаваме желаните майки с голямо тегло и започваме изкуствено да ги осеменяваме, като се стремим да получим машина за снасяне на яйца от всяка майка. И това се прави с благи цели – повишаване качествата на пчелните семейства на пчелина на пчеларя. Но пчелите не могат да бъдат излъгани и в този случай. Даже младите, неопитни пчели от отводката чувстват, че инструментално осеменената майка е някак си с ущърб, че в нейното осеменяване не са участвали търтеи по естествен начин. Не го е имало този празник след който търтеите жертват себе си и дават начало на нов живот. Ние – хората, не можем да постигнем в пълна мярка цялата красота на законите на природата, ние имаме една цел – да получим печалба, и колкото повече, толкова по – добре. В такива моменти приличаме на човека, който сече клона на който седи.
Така също е обяснима целта, когато пчеларят се старае да увеличи количеството на пчелните семейства. По какви начини се достига това желание? Като семействата се размножават с отводки. Но, създаването на отводката е противоестествен прием, в природата такъв няма, когато в малкото семейство практически няма летящи пчели, а е останала само младата, която не е способна веднага да донася прашец и нектар. В този случай е по – добре да се следват законите на природата, например да се делят семействата на половина с помощта на летящите пчели. Тогава във всяка половина на разделеното семейство се съдържат с различна възраст пило и освен младите има опитни летящи и стари пчели. То ест ние създаваме пълноценно семейство от пчели от всички възрасти.
И така, след изнасянето на кошерите спешно трябва да се окаже помощ на семействата, а именно: да се почистят дъната от подмора, да се поставят пити с мед от запасите зад преградната дъска в количество от 4 - 6 пити (18 – 21 кг.), да се поставят нагреватели, да се постави поилка на пчелина с нагрявана вода. 3 – 5 дни след постъпването на пресен прашец, поставяме таванните хранилки и започваме да подхранваме пчелите всеки ден за нощта да имат по 100 мл захарен сироп с добавка на мед и кобалт. Да се върнем към въпроса за развитието на силата на пчелните семейства. След 25 – 30 дни от облитането пристъпваме към разширяването на гнездата. В този момент младата пчела излиза от пилото във все по – голямо и по – голямо количество. Необходимо е да се разширяват гнездата по такъв начин, че в течение на 10 дни да няма нужда да се преглеждат пчелите.
Структура на гнездото. Питите, това е информационна матрица, в която на полево ниво се съхранява цялата информация за пчелното семейство, което ги е построило (за неговия количествен и качествен състав, за неговото минало и бъдеще). Но, което е най – главното, восъчните килийки съхраняват цялата информация за обкръжаващия ни свят в момента на правенето на питата (какво се случва в този момент, какви мисли е имало в пчеларя, неговите мечти и надежди., цели и стремежи, желания, състоянието на неговото биополе, взаимодействието на неговото поле с обкръжаващия свят и т.н.). Ако целите на пчеларя са благородни, то ест, цялата тази „въртележка”, т.е. цялата работа свързана със производството на мед не преследва само тясно – желана цел – да се обогати, а цялата работа се върши заради хората, заради помощта към близките, то и медът, който се съхранява в тези пити, има силно положителна енергетика, която много добре влияе на здравето на всички, които опитват този целебен мед. Болестите при пчелите се появяват от това, че в частност, при работата си с тях ние поставяме за разширение пити от други пчелни семейства, които имат съвършенно различно структурирана информационна матрица, ние като, че ли разрушаваме цялостността на гнездата. Това нещо не се случва никога в хралупата. Пчелното семейство в хралупата – това е действително единен организъм, всичко в него е единно, ако може така да се изразя, „и душа и тяло”. Ние разполагаме плоскостта на питите не по силови линии, а както ни е удобно. Това може да се забележи в дълбоките дъна, когато пчелите строят под долната рамка „езици” в подрамковото пространство и така си увеличават обема на гнездото. Аз наблюдавах семейство в което пчелите застрояваха свободното място отдолу, като ги разполагаха от изток на запад. Значи така е по – добре за пчелите, за да оживеят и да не боледуват. Пчелното семейство, което е единен организъм се усилва, като влиза във взаимодействие със силовите линии на земята. Много още ние трябва да научим от природата, за да живеем и работим в хармония с нея. Обобщавайки всичко казано искам да кажа, че както и да ни се „иска” това (или на някои от нас), ние няма как да се върнем назад и да започнем да отглеждаме пчели в хралупи, няма как да започнем да опазваме пчелите дотолкова, че всеки кошер да ни дава по 5 – 10 кг мед за да не износваме пчелите. Във всичко трябва да имаме златна среда. Аз живея по принципа ”Благодаря ти Господи за това, че ти, на мене глупака, непрекъснато ми даваш възможност да се уча”. То ест каквато и да е информация, която идва при мен, аз трябва да я усвоя, а не да я пренебрегвам. Имайки стандартна конструкция на кошер и общепризната система на отглеждане на пчели, трябва да се разбират техните слаби места и пчеларят трябва да се старае да ги избегне в процеса на работата си.
Съществуват множество способи за разширението на гнездото. Най – разпространеният – това е поставянето на една пита между последната с пило и следващата с мед. Но, по такъв начин може да се разширяват неголямо количество пчелни семейства, защото при голямо количество това не е целесъобразно, тъй като се налага често да се преглеждат пчелните семейства, примерно един път в седмицата, а то и по – често. Има друг начин, когато пита пълна с мед преди това подгрята (може с такава цел да се вземе пита с мед, която стои зад преградната дъска) я поставяме в средата на гнездото. Това активизира пчелите, те възстановяват цялостността на гнездото, разнасят меда, чистят килийки за снасяне на яйца. И към тази работа пристъпва младата пчела, защото разширението на гнездото става примерно след един месец след изкарването на кошера от зимовника. Ако се прилага подгряване в подрамковото пространство, разширяването го извършваме по следния начин. Ако пилото в гнездото е от 4 пити, то за снасяне на яйца поставяме 3 пити, наполовина запълнени с мед. Първата я поставяме до края на пилото, както обикновено, втората в средата на гнездото, а третата от другата страна на пилото. Единственото условие, което трябва да се спазва е да не се разделят крайните две пити с пило от тази или другата страна на гнездото. Ако в гнездото има 5 пити с мед, то за снасяне на яйца в тях могат да се поставят 4 пити от запаса. В този случай в средата на частта от гнездото с пилото поставяме две пити от двете страни на централната пита с пило. Но в този случай не е нужно механично да се следва правилото. Ако семейството има още доволно малко количество пчели, то едната пита от четирите може да не се поставя от другата страна на питите с пило в гнездото, там, където са малко пчелите. Този метод е много добър, но изисква добра интуиция от пчеларя. Ако се прекали с количеството на поставените пити, то може да се задържи развитието на семейството. Но, ако има подгряване в подрамковото пространство, то сериозна беда вследствие от преразширяване няма да има. Аналогично постъпваме и тогава, когато в гнездото има 6 пити с пило. По такъв начин ние сме създали работа на семейството за следващите 10 дни, а понякога и на 12 – 15. Пролетното развитие на семейството зависи от много фактори, а именно: - времето, качеството на майката (тя може да бъде млада, но да работи по – лошо, отколкото с 1 година по – възрастна майка), състоянието на семейството на дадения момент от времето, качеството на пчелните пити, наличието на медоносна паша в радиус до 2 километра.
Създаване на отводки. Да има пчеларят силни семейства и да не се занимава с производство на майки, това е утопия. Затова необходимостта ни заставя да се занимаваме с тази не проста и отговорна работа. Още повече, че да получи пчеларя партида от добри майки е свързано с редица трудности и рискове. Затова всеки пчелар трябва да вниква в тънкостите на производството на майки и да го използва за своите си цели с пълно отдаване. За облитането на майките създаваме нуклеуси. За да не си създаваме трудности, нуклеусите формираме на базата на стандартна гнездова пита. А за това, че да не се изразходват голямо количество пчели и запечатано пило, формираме нуклеусите в специални изолатори. Такъв изолатор е създаден за две гнездови пити. Два изолатора се поместват във втория корпус, в който горните входове съвпадат с входа на изолатора. Изолаторите се поставят в центъра на корпуса един до друг за взаимно затопляне, а така също получават топлина от семейството, което се намира в долния корпус. Питите с пило в тези изолатори трябва да се разположат от такава страна, така, че да се топлят една на друга при поставянето на два изолатора плътно един до друг.Входовете, съответно са прорязани във втория корпус в противопположната (задната) страна.
Заселване на изолатора. Защо е по - удобно да се използват изолатори, а не непосредствено да се формират нуклеуси във вторите корпуси? Работата е там, че – изолаторът е вече затворен обем. При планов преглед, на пчелните семейства, изолаторът винаги е под ръка. Ако, от преглежданото семейство може да се вземе пита с пило, то нея веднага я поставяме с пчелите в изолатор, като добавяме и пита с неголямо количество мед на нея, и нуклеусът е готов, остава само да се постави изолатора във втория корпус на необходимото семейство. За да не се вземе и майката в отводката, тя трябва да се намери и питата на която се намира да се постави отделно. Понякога от едно пчелно семейство от един преглед, може да се сформират до три пити с пило и пчели и да се заселят три нуклеуса без семейството от което се вземат да отслабне съществено. Не е задължително да се вземат пити с голямо количество пило, достатъчно е да се вземат пити с пило, което е 1/3 или 1/4 от площта на взетата пита. Ще е още по- добре, ако на тази, същата пита още присъства перга и мед. Използването на изолатори е оправдано при създаването на голямо количество нуклеуси, например 50 – 70. Съществено се съкращава времето за създаването на един нуклеус.
Заселване на неоплодени майки в изолатора. След като всички летящи пчели излезат от нуклеуса и се върнат в своите семейства, в нуклеусите ще остане само младата пчела. А това става 24 часа след създаването на нуклеуса. Независимо от това, че в литературата пише, че летящите пчели излитат за 4 – 6 часа, то в реалния живот така не става. Ние по същество преглеждаме пчелните семейства, а работата по създаването на нуклеусите отива на втори план. Като правило, прегледът на пчелните семейства продължава през целия ден и понякога само лошото време не позволява след като се прекъсне да продължат прегледите. Затова пристъпваме към придаване на пчелни майки в края на следващия ден, когато основната работа с пчелите е завършила.
Да се поставят пчелните майки е най – добре след 20:00 часа, но това зависи от климатичните условия. По – добре е, ако температурата е под 10 градуса, пилото при такава температура няма да изстине, но работата може да се изпълнява бързо и без забавяне. Всичко трябва да е приготвено отрано. Калпачето да е под ръка, няколко майки в мрежести клетки да са във вътрешния джоб, за да са на топло. Изваждаме питата с пилото и помагаме на майката да се качи направо на нея. Наблюдаваме за отношението на пчелите към майката.. И, ако няма агресия, връщаме питата с майката обратно. На следващия ден може да проверим приемането на майката, но само вечерта при подобна температура, както и при придаването на майката. През това време пчелите не са така агресивни. При правилно извършена работа, няма смисъл да се прави тази проверка, защото може да се провокира зауба на майката, тъй като ние навлизаме в още непълноценно съобщество и можем да предизвикаме агресия на пчелите към майката…
Но е необходимо да се помни, че създаването на отводки, в които остава само млада неопитна пчела, това е противоречие със законите на природата. За това, да се възстанови справедливостта и да не се върви против спазваните с хилядолетия закони, ние се възползваме от следния метод:
Налитане на майката след като пчелното семейство е разделено на половина.
Възползваме се от известния начин на деление на пчелни семейства. За тази цел делим семейството на половина както обикновено, но в тази половина, която остава без майка, поставяме отводката, която сме взели от изолатора, и майката за всеки случай я поставяме под калпаче. След 24 часа, също вечерта проверяваме отношението на пчелите към майката, махаме калпачето и затваряме семейството. Какво сме постигнали след като сме минали по такъв не съвсем прост път? 1. Оплодената майка е попаднала в оптимални условия, то ест в пълноценна част на семейството, в което има пчели от всички възрасти, за разлика от отводката. В дадения случай тя бързо ще достигне до максимума на снасяне на яйца, тъй като има около себе си обилие от от пчели, които да я хранят и да се грижат за нея, нещо, което го няма в отводката. 2. Поставяме майка, която е племенна, отгледана от породиста майка. 3. Печелим време, за разлика от поставянето на маточник в половината в която няма майка. С майката, която ще излезе от маточника е възможно да се случи всичко възможно (да излезе болна, да не може да се облети и др.).
Намиране на майки-дъщери, който са с по – добри качества (по потомство). При отглеждането на пчели са необходими майки – родоначалници, от които зависи нашето благосъстояние. Възниква въпрост, а от къде да вземем добри майки? Хайде да уточним, какво значи „добри”?
Майките трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да бъдат от тази порода, която отлично се е доказала в тази местност, в която ние отглеждаме пчели; 2. бързо да увеличава количеството на снесените яйца до 1800 в денонощие и повече в ранно пролетния период; 3. да дава потомство, не по – лошо от това на родоначалницата, а по възможност и по – добро; 4. семействата с такива майки трябва да притежават повишена медопродуктивност, зимоустойчивост и да не са злобливи; 5. успешно да увеличават количеството на пчелите, които ще зимуват. За любителския пчелин тези точки са достатъчни.
Инструменталното осеменяване на майките за поддържане на чистата порода. Такива майки на пчелина са нужни не за увеличаване на количеството на високопродуктивните майки, а за провеждането на масовата селекция по майчина линия. Това е свързано с факта, че пчелите много лошо приемат инструментално осеменените майки и тяхното придаване е свързано с определени трудности. При това много от тези майки, пчелите започват да ги сменят още в първия сезон. Може това да е свързано с моите недоработени неща, може би имам малък опит. Но с времето, опитът се натрупва и количеството на изкуствено осеменените майки, които са най – добри на пчелина се увеличава постепенно. Аз използвам за осеменяване станок на чехословашкия изобретател Весела. След като майката се е доказала, като една от най – добрите на пчелина, създавам от нея дъщери и ги проверявам на потомство. В този случай дъщерите се облитат по естествен начин. За практическото пчеларство са достатъчни някои критерии за намирането на най – добрите майки – дъщери: 1. Семействата с такива майки трябва да събират мед не по – малко, а то и повече от, това с майка и, при това не трябва да губят много сила при обилен медосбор. 2. Ускоренно развитие в пролетния период. 3. В никакъв случай пчелите не трябва да са по – злобливи, отколкото в майчиното семейство. 4. пчелите трябва да имат еднаква украска. 5. майките трябва да работят продуктивно, не по – малко от 2 години. 6. Добро нарастване на количеството на пчелите, които ще зимуват.
Смяна на майките и колко години трябва да работят. Майките могат да работят и 3 години, но ако работят нормално и ние не износваме преждевременно пчелите. Смяната се извършва не специално, запланирано, а според това, дали качеството на работата им започва да спада. Сега е прието майките да се сменят на втората година от работата им. Няма да го скрия и аз така мислех, докато не започнах да се вглеждам по – внимателно. Някои майки работеха по 3, а понякога и по четири години и семействата с тези майки изпреварваха в развитието си семействата с млади презимували майки. Когато по – рано аз си купувах пчели през пролетта в Краснодарския или в Ставрополския краища, то ми попадаха отбелязани майки, които след като отработват в стопанина си една година, след това при мен отлично работиха до третата си година. Тези майки с белега бяха големи по размер. Това говори, че племенната работа в местата за производство на пчелни майки е била на висота, за разлика от днешните времена. Потвърждение на това, аз получих и в института по пчеларство, в който путувах на курсове по инструментално осеменяване на майки.
Смяна на майките с помощта на пружинки. Понякога възниква необходимост да се смени майката в семейството.

Ако такава работа не е запланирана, то тя отвлича от текущата работа свързана с грижите за пчелите и изисква от пчеларя наличие на определени навици. Но има прост способ. Когато медосборът в ден е не по – малък от 2 кг, в семейството с майка, която искаме да сменим, поставяме маточник, поставен в пружина (саморъчно направена). Поставяме я във втория корпус от края, т.е. в последната или в предпоследната междина. Пружината представлява конус, намотан от алуминиев проводник с диаметър 1,5 мм, навивка до навивка. Долната страна на конуса има отвор с диаметър 9,5 мм, а горната примерно 16 – 18 мм. Дължината на конуса – пружинка е 29 мм. Маточникът го поставяме в пружината внимателно, докато, не се покаже долната част на маточника от конуса. Отгоре отворът го затваряме с лентичка от ламарина, изрязана от капачка на консерва, за да не изгризат пчелите маточника. Като правило, майката излиза от маточника и се облита, а старата майка пчелите я унищожават. По такъв начин семейството прави запланирана тиха смяна. Като правило такъв способ донася добър резултат на главната паша, когато пчелите са увлечени с работата си на пашата.
При създаването на противороеви отводки през юни, накои от тях без подсилване с пило от основните семейства, не могат да се развият до сила, която би им позволила самостоятелно да презимуват. Такива отводки се явяват доставчици на оплодени майки за други пчелни семейства, които по едни или други причини отслабват толкова, че без помощта на пчеларя, те не могат да отгледат пчели за зимата. Това е свързано с много причини: майките могат внезапно да престанат да снасят яйца или снасят, но много слабо, семейството е станало търтовка, например след неудачна тиха смяна, пчелите на някои от семействата са се износили на медосбора много силно за разлика от другите семейства на пчелина и др… Ще разкажа случай от преди пет години, когато при последното центрофугиране от слънчоглед аз забелязах, че едно семейство е останало без майка, и практически без запечатано пило, но пашата все още беше два килограма в ден. Реших да присъединя към това семейство отводка от две пити, които в своето си време не приеха придаваната ноплодена породиста майка и на откритото пило (мое недоглеждане), си отгледаха свищева майка, която се облетя и и нелошо снасяше яйца, но тъй като пчелите около нея бяха малко, тя не можа да развие силно снасяне на яйца. Но в тази отводка беше късно да се поставя пило, защото всички семейства работиха на главната паша и нямаше смисъл да се взима от тях запечатано пило. Придадох отводката във втория корпус, като я отделих от пчелното семейство две пити с мед. При придаването на дъното капнах няколко капки от ароматна есенция. Майката беше приета и и за зимата аз подредих пчелното семейство на 8 пити. В никакъв случай не хранете пчелите със захар през есента, даже да не се дава подбудително подхранване. Това вече стана аксиома, че семейството не може безнаказано за своето здраве да преработва захарен сироп. Макар, че споровете и до сега не спират. Ако ние се грижим за пчелите си винаги, а не само през пролетта и есента, то няма необходимост да поправяме нашето неправилно отношение към пчелите в течение на сезона с есенно подхранване. Трябва да се създадат условия за (охлаждане) прекратяване на снасянето на яйца 35 дни до предполагаемото последно есенно облитане. Това е една от най – важните операции. Аз постъпвам по – просто, след като подредя гнездото за зимата след последното центрофугиране, то празните пити ги поставям във втория корпус за изсушаване, като ги отделям от първия с покриващо платно. И в продължение на 1,5 – 2 месеца не преглеждам гнездото, без допълнителни подхранвания и затопляне, няма необходимост от специални мерки за охлаждане на гнездото за да се прекрати снасянето на яйцата от майката.
Многокорпусен кошер с 14 пити и защо при него е удобно да се прилага система с майка помощничка, използване на изолатори.
Когато започвах да се грижа за пчели аз имах кошери с различна конструкция, лежаци и дадан – блатови с 12 пити. При това кошерите ми с 12 пити имаха както втори корпус, така и магазинни надставки.. В самото начало да осмисля всички техни достойнства и недостатъци беше достатъчно сложно. Веднъж, на 2 – та година от моето увлечение по пчеларството, аз получих 2 пакета с пчели с много добри данни. Майките съумяха до медосбора от Еспарзета да увеличат пчелите до 24 пити. Появи се проблем, как да се удържи семейството в работно състояние? Към това време по пощата на мен ми изпратиха оплодени майки и аз създадох 2 отводки. Тогава аз имах 10 пчелни семейства. „А, какво ще стане, ако всички кошери на моя пчелин ще имат такава сила.” – помислих си аз и реших да правя кошери с по - голям обем, за разлика от кошерите с 12 пити. Добре беше това, че в нашата пчеларска бригада имаша един дядо с такива кошери, които нямаха мрежа на дъната си. На следващата година аз направих първите 15 кошера с 14 пити и с два корпуса, всеки с възможност за смяна на дъна и дънни решетки. Още първата година ги заселих с пчели донесени от Ставроплския край и забелязах някои преимущества. Ако пчелите не се развиваха до пълния си обем, то те могат да бъдат ограничени с преградни дъски. Забелязах, че при висока температура през лятото, пчелите се събираха на купчина зад преградната дъска и нямаше необходимост да засилвам вентилацията като работя с дъното. В тези кошери стана удобно да се използват изолаторите за които ставаше дума за създаване на отводка. Благодарение на това, че вторият корпус има дебелина на стената 28 мм в него се побират 15 пити. И при поставянето на изолатора в средата на корпуса, остава място за поставянето на 6 пити от стената на корпуса до изолатора. То ест, обема на кошера позволява да се разширява гнездото планово, като това става във втория корпус и изолатора няма да пречи на това (включително до облитането от него на майката). Следващ етап при определянето на достойнствата на кошера се яви следното. При създадените от пчеларя условия, той иска пчелните семейства не само добре да излизат от зимата, но и да имат добра сила за развитието си. Това го няма в природата. Затова възникна идеята да не се подсилват, изоставащите в пролетното си развитие пчелни семейства, а да се поставят в двукорпусен кошер, едното в долния, другото в горния корпус, като по между им се поставя плътна хоризонтална преграда. С тази цел се набелязват слаби семейства и половината от тях още в дома на пчеларя се заселват във вторите корпуси, под тях с плътна преграда, а под нея запасно дъно. При подготовката за превозване на пчелина на подвижно пчеларство, вторите корпуси заедно с плътната преграда се поставят върху първите като се отчита следното: семейства със стари майки (двугодишни) със семейства със стари майки (тригодишни). Обемът на кошера позволява да се нарастват семействата до 14 пити в първия корпус и до 15 пити във втория, ако това го позволява качеството на майката. Ако някои слаби семейства се развиват по – бързо, то запечатано пило от тях се премества в по – слаби семейства (не е задължително да са сдвоени). По – нататък в някои сдвоени семейства понякога става тиха смяна, пчелите сами без намесата на човек сменят некачествената майка. При поредния преглед пчеларят винаги по количеството на маточниците ще определи дали семейството се готви да се роява или прави тиха смяна. По правило такива семейства не се роят. Но това е „по правило”. А в реалния живот се случва и да се роят. Но как да се използват роевете в дадения случай, ние ще поговорим по – късно. И така могат да се появят варианти, когато в първия и във втория корпус на сдвоените семейства, пчелите да си направят тиха смяна, тогава при поредното преместване на пчелина на следващата паша, трябва да се развалят двойките семейства, които са със стари майки и да се образуват сдвойки със стара и млада майка. Единственото неудобство – това е, че такива корпуси с пчели които са на 15 пити, сам пчелар не може да повдигне, нужен е помощник. При настъпване на главната паша, плътната преграда между горното и долното семейство се изземва, като е добре за спокойствието на пчеларя, семействата да се обединят през вестник. Извършва се обединяване на сили, мед такива семейства събират колкото най – силните на пчелина и става смяна на майките (младата убива старата). Но това, което е главното, ние се избавяме от слабите семейства, количеството на които стига понякога от една трета до половината. По такъв начин ние обединяваме две семейства аритметически, но силата на обединеното семейство я довеждаме до максимума, за разлика от използването им поотделно. По – нататък, обединеното семейство има млада майка и добре ще се подготви за зимуването си. В същото време икономично си изразходваме мястото на платформата, като освобождаваме място за силни отводки, които ние създаваме за възстановяване на зададеното количество пчелни семейства на своя пчелин. Ако едно от слабите семейства е пуснало рой, то изчакваме кога в това семейство ще заработи майка. След това също го обединяваме в сдвоено семейство със стара майка, което се намира в долен или в горен корпус. Роят може да се разположи в трети корпус над плътна преграда над сдвоените семейства със стари майки. След като майката в роя се облети и започне да работи, изчакваме 3 – 5 дни и обединяваме със семействата на главната паша. При създаването на голямо количество нуклеуси в изолатори, възниква въпрост, къде да се поставят такова голямо количество изолатори. За целта бяха създадени втори корпуси с два входа, в противоположни страни, в тях изолаторите се разполагат в центъра за да са максимално добре затоплени. В последствие бяха създадени още 50 корпуса, всеки от които побира по 4 изолатора за подготовката на оплодени майки за продажба.
Един от съществените достойнства на двукорпусния кошер с 14 пити се явява неговия обем, пълният обем съставлява 29 пити, а при поставянето на третия корпус, питите достигат до 44.
Поставяне на вторите корпуси. След като ние сме заселили нужното количество изолатори, идва необходимостта да се разширят някои пчелни семейства чрез поставянето на втори корпуси. Тъй като вторите корпуси при нас вече са с изолатори и с майки в тях и майките могат да излетят за облитане в същото време в което ние работим със семейството на този кошер, то работата трябва да се провежда бързо без забавяне. Поставяме втория корпус в страни и започваме да работим с първия корпус. От долу вземаме медно – пергова пита и я поставяме като крайна до тази стена, която по – добре се огрява от слънцето през деня, до нея се поставя пита със запечатано, излюпващо се пило (тя се явява акумулатор на енергия), пчелите, които ще излизат от пилото в близките дни ще започнат да работят във втория корпус. Следващата е пита с пило на различна възраст, на която има и неотдавна запечатано пило и открито пило, което е пред запечатване. Следващата е – пита с отворено пило, даже може да се постави пита с голямо количество яйца, ако на тази пита е майката, то това е много добре, , ако я няма, не е беда, все едно рано или късно майката ще се качи във втория корпус. Следващата е светло – кафява пита за снасяне на яйца. Тя като правило се донася от запаса, но трябва да има над празните, свободни килийки мед от 1 до 2 кг. Още по – добре е, ако е нагрята в топло помещение от по – рано. Последната пита отново е с мед, вдигната от долния корпус. Медът на нея може да се разпечата, аз го правя това с вилица за храна. Долният корпус формираме по такъв начин, че на първо място да не преразширим гнездото, аз обикновено оставям 11 – 12 пити и до тях ограничителна дъска, зад нея затоплящи неща. Второ, гнездото трябва да се формира от тази страна, от която ние сме компановали гнездото горе във втория корпус. Има още две условия, които е необходимо да се спазват 1. Междината трябва да е обща и за двата корпуса, т.е. питата от втория корпус да бъде разположена над питата от първия. Това е свързано с факта, че и майката и пчелите трябва да могат свободно да се преместват по цялата обща междина от долния и горния корпус. 2. Под питата , поставена във втория корпус за снасяне на яйца, трябва да се постави пита с пило и мед по нея, това е свързано с факта, че пчелите които хранят пилото, ще могат свободно да се придвижват от долу на горе и да подгатвят за снасяне килийки в питата във втория корпус. Иначе казано, където е откритото пило, там присъства живота, смисълът на съществуването на пчелното семейство, което ражда пространство (нов живот, изразен в количеството на пилото).
Лечение на пчелите. Към лечението на пчелите аз си имам свое отношение. Вместо да ги лекува, пчеларят трябва да им повиши имунитета, за да не се заразят. Не споря, не съм достигнал такова ниво, налага ми се спешно да си обработвам пчелите с бипин, а против аскосфероза с унисан… например през 2004 година, част от моя пчелин от 46 семейства работеше на медосбор, главната паша се разтегли на 2 месеца, пчелите усилено работеха. На стационарния ми пчелин у дома останаха отводки, които до медосбора достигнаха сила от 12 до 20 пчелни пити, те отначало работеха на Кумунига по вилите, а след това се превключиха на пашата от слънчоглед, която е на 3,5 км. От тях не центрофугирах мед и аз не видях през август нито една пчела без криле на пътечката, която е до кошерите. Но веднага, след като подвижният ми пчелин беше докаран в къщи в края на август, пчели без крила започнаха да пълзят по пътечката до кошерите. Наложи се в спешен порядък да обработвам кошерите си, като в тях поставях лентички „Фумисан”. Този факт потвърждава моята теория, че , че силата на пчелните семейства винаги трябва да се пази, че износените от последствията от непрекъснатите центрофугирания пчели понижават своя имунитет. При това на заразяването влияят и общите поилки и т.н. затова най – доброто „лечение” се явява запазването на силата на пчелното семейство, а не получаването на продукти от пчеларството в излишък. Някои пчелари ще кажат, че като запазваме силата на пчелното семейство, после роевете няма да успяваме да хванем. Вярно е това, но и именно в това е смисълът на пчеларството, че в този период, в който семейството се развива до своя максимум, да се натовари с работа от пчеларя на пълните 100%. Тогава такава работа за семейството няма да е в тежест и няма да има нужда на пчелите в този период да търсят допълнителни сили за свършването и, и по този начин да отслабват своите жизнени сили. За увеличаването на имунитета повишаваме количеството на силиция в тялото на пчелата. С тази цел може да се използва отвара от полски хвощ и да се добавя в захарния сироп при подхранването.
По – нататъшно разширяване на гнездата. След като майките в изолаторите са се облетели и са започнали да работят, ги продаваме или преместваме отводката в третия корпус, за да не пречи да се разширява семейството. Разширението на втория корпус зависи от количеството и качеството на пилото в него. Ако майката е започнала да работи активно, тя ще снесе яйца не само в поставената за снасяне на яйца пита, но и в крайната, която е най – близо до изолатора. Във втория корпус за разлика от първия, питите за разширение може да се поставят буквално между всяка пита с пило. Най – бързо от поставените пити ще се приемат тези, които са поставени между питите с откритото пило. Семейството се развива, става разширяване на гнездото, настъпва момент, когато количеството на питите във втория корпус е равно на това във първия. След това питите с младото пило от втория корпус ги поставяме в първия, като ги разполагаме в центъра на гнездото. На освободилото се място, в зависимост от количеството на пашата, поставяме празни пити или рамки с восъчни листове, които редуваме с пити с пило. Такъв период настъпва в нашата местност на пашата от синяк. В различните години неголемите масиви със синяк дават в ден от 1 до 4 кг добиви. Това време аз използвам за изграждане на восъчни листове. В някои семейства във вторите корпуси поставям до 5 – 7 рамки с восъчни листове за изграждането и на веднъж.
Центрофугиране на меда. Работата по центрофугирането на меда отнема цялото свободно време на пчеларя през този период. А той може, както в някои години да продължи до два месеца. Аз пристъпвам към центрофугиране тогава, когато от началото на главната паша са минали 11 – 13 дни. Към това време всички рамки с восъчни листове са изградени, а в някои от тях даже има пило. Специални методи за да увелича количеството на меда аз не използвам, майките си снасят без ограничения. Единствено това е, че във втория корпус питите ми са разположени поред: тъмна, светла, тъмна, светла и така нататък. Понякога това обърква майката и тя се спуска при силна паша в първия корпус, без да пречи на пчелите да поставят нектара свободно във всички пити на втория корпус. При изземването на питите се налага практически да се вземат всичките 15 пити от втория корпус. Например през 2004 година вторите корпуси ги центрофугирах 4 пъти с интервал 11 – 13 дни.
Подготовка на пчелите за зимата. В течение на сезона майката в семейството трябва да работи без ограничения. Семейството само регулира този процес. Факторите заради които майката снижава темпът на снасяне и без това са достатъчно много, а специално да се ограничава работата на майката, както за това съветват някои пчелари, няма необходимост. Когато пчеларят се е постарал в работата си и пчелните му семейства са достигнали максимална сила, то той е длъжен да я използва без забавяне. Това се постига, като за пчелите се осигуряват достатъчно на брой празни пити. Когато силата на едно семейство се намали, то пчелите подтикват майката да снася с удвоена енергия. За пчеларя това е признак, че трябва да се погрижи за това семейство. В този момент на пашата (ако тя е последната в медоносния конвейр) майката снася не „зимни” яйца, а обикновени, само за да попълни силите на семейството. А сега да поговорим за снасянето на яйца от които се раждат пчели, които ще зимуват. Когато пчелното семейство, имайки запаси от мед се успокои, пчелите престават активно да работят на пашата, тогава настъпва времето за подготовка от семейството на пчели, които ще зимуват. За целта килийки се освобождават от нектар и мед (като правило, това са пити в които вече се е отглеждало пило в това семейство) и майката започва да снася яйца с увеличено тегло, от които се раждат пчели, на които им предстои да презимуват и през пролетта да си подготвят пълноценна замяна.
Показателен е този пример. През 2003 година на моя пчелин от 6 до 13 август при последното центрофугиране на меда от слънчоглед, формирах гнездата. От всяка страна на долния (първия) корпус на кошера с 14 пити оставях по 3 – 4 пълномедни пити. В центъра поставях пити с пило и пити веднага след центрофугирането и (избирах подходящи, светло – кафяви, които имат и неголямо количество перга). Тяхното количество съставляваше 6 – 8 пити. Изцентрофугираните пити ги поставях за почистване и изсушаване във втория корпус. Първият и вторият корпуси ги разделях с покриващо платно с отвор за преминаване на пчелите. Последните 20 семейства бяха сформирани, поради недостиг на време с пити с мед, който не беше центрофугиран и от пити с пило. По – просто казано от чисто човешка гледна точка – майката нямаше къде да снася. И какво беше интересното за наблюдение? Пчелите от тези 20 семейства в следващите дни практически престанаха да летят за пашата за разлика от останалите семейства. И аз си направих извод. Даже и неголямото количество празни пити подбужда пчелите да летят за нектар. Какво стана с моя съсед през този период, който не си съкрати гнездата, а ги пусна както казваме ние „още на един кръг” с цел още да си увеличи добивите? Той даде възможност на пчелите още веднъж да му напълнят с мед втория корпус. Пчелите активно летяха, както и при силна паша, макар, че тя се намали до 0,8 – 1,2 кг на ден (по контролния кошер). При него добивите стигаха до 4 кг за ден. Естествено майките снасяха на максимума на възможностите си. За зимата ние със съседа на пръв поглед формирахме еднакви гнезда. Примерно на 6 – 8 пити. Зимуваха и неговите и моите в подземен зимовник. Но при мен през пролетта от 57 семейства излязоха 56, а при него от 26 – 11, половината от които се нуждаеха от подсилване.
Как да отговорим на въпроса – къде е по – добре да зимуват пчелите, на открито или в зимовник? Ако сме си поставили за цел максимално да запазим силите на пчелното семейство, то в този въпрос трябва да бъдем последователни. На всички е известно, че пчелите в зимовника зимуват по – добре, защото в него температурата е постоянна и оптимална примерно от 0 до 4 градуса. Отчитайки този факт, пчелите съответно консумират по – малко храна и имат и по – малко натоварване от натрупаните в дебелото им черво отпадъци от храната. Ако се приеме за сведения, че една трета част от пчелина при любителите пчелари е от слаби семейства, то зимовника им позволява да презимуват практически без загуби в края на зимата.
Как удачно да презимуват семействата? (Епилог). За осигуряване на успешно зимуване не е достатъчно само правилно да се формира гнездото. С това само се завършва целият комплекс от мерки по подготовката на пчелните семейства за зимата. А подготовката за зимуването започва още от пролетта. Когато пчеларят през цялото време мисли за съхраняването на силите на пчелните си семейства, за това, че тези пчелни семейства трябва още не една година да работят за него, за това, че след тежката паша, която изтощава семейството следва не по – малко тежко за семейството време – да преживее зимата. Вижда се, че има много пчелари, които не мислят за това, че пчелните семейства са един златен фонд, който при каквото и да е икономическо положение в страната ще му подпомогне семейството и няма да позволи да пропадне икономически. Затова иска ли той или не, е длъжен да изпълнява всички изисквания по грижите за пчелите, които са се утвърдили през вековете и които не противоречат на законите на природата. Във всеки регион на нашата страна съществуват различни медоносни конвейри, от това зависят и схемите за отглеждане на пчелните семейства, но във всички случаи е необходимо така да се проведе сезона, че да не налага да се преживява от пчеларя през пролетта по повод на неудачното зимуване на кошерите му с пчелните му семейства.
Първото и най – главното е да се запази силата на пчелното семейство. Изкарването на кошерите от зимовника го правим не в първия що годе топъл ден, а тогава, когато топлината за постоянно е дошла в нашия регион. И не трябва пчеларят да се бои, че пчелите няма да издържат на продължителната зима. За тази цел трябва правилно в продължение на целия сезон да се готви за зимуването. Като правило изнасяме кошерите от зимовника вечерта, за да не се превъзбудят пчелите от сътресенията и не започнат всички заедно да се облитат. През нощта пчелите вследствие на по – нисклите температури се успокояват и на следващия ден се облитат без загуби. Колкото е по – близко по време изнасянето на кошерите от зимовника до началото на приноса на прашец в кошера (не повече от седмица), толкова по – леко пчелите ще направят замяната на старите, износени от дългото зимуване пчели с по – млади. Трябва винаги да се стрмим към това, в гнездото винаги да има не по – малко от 25 – 30 кг мед и той да се попълва от запасите във времето, когато няма паша за пчелите. За да не увеличават обема на гнездото, пълните с мед пити през пролетта трябва да се поставят зад преградната дъска. За да бъде медът от тях достъпен за пчелите върху дъното поставяме нагреватели, които подгряват гнездото и питите с мед. Температурата на пространството под долните летвички на пититте трябва да бъде 21 – 22 градуса. Кум разширяването на гнездото пристъпваме 20 – 28 дни след масовото пролетно облитане. Разширяваме гнездото с пити с мед, които вземаме зад преградната дъска, като ги поставяме в средата на гнездото, без да разделяме последните двойки пити с пило нито от едната, нито от другата страна. При създаването на отводки, а така също при поставянето на рамки с восъчни листове, трябва да се знае мярката и да се помни, че силите на семейството не са безгранични. По времето на активния медосбор, която е силна, но кратка, е по – добре да се поставят повече празни пити, отколкото да не се допоставят и да се загуби голямо количество добиви на мед. Известно е, че за разместването на нектара, на пчелите са им необходими три пъти повече килийки, отколкото за меда. Именно заради този момент пчеларят се старае да създаде всички условия за максималното развитие на семейството. В края на последния медосбор внимателно да се прецени състоянието на семейството и навреме да се затворят входовете на горните корпуси, като по този начин се спасява семейството от пълно износване, при което даже благоприятните условия за зимуване няма да спасят пчелното семейство. И не трябва да се забравя, че семейството за годишния си цикъл консумира по време на своята жизнена дейност до 90 кг мед и до 30 кг перга. Затова изцентрофугирането на допълнителен мед в размери от 50 до 120 кг не се отразява по най – добрия начин на семейството. В края на краищата ще дойде зимата и тя ще покаже, какво и как ние сме правили неправилно в течение на сезона. И тук пчеларят трябва да се сърди само на себе си.
Подреждане на гнездата за зимата. Даже и ние да не сме се справили със всички правила свързани с отглеждането на пчелите, то трябва сериозно да се отнесем към подреждането на гнездата за зимата и в никакъв случай не трябва да допуснем и най – малка грешка. Ще разгледам подготовката на гнездата за подготовката им за зимуване в зимовник. Няма голяма разлика в сравнение с подготовката и за зимуване на открито, но в зимовника пчелите по – малко натоварват с несмлени отпадъци дебелото си черво, защото се намират при по – щадящи условия, при постоянна температура и влажност. Затова всички неголеми неточности и грешки при подреждането на гнездото няма да донесат съществена беда. При подреждането на гнездото за зимуването му трябва да се изпълнят следните условия. Да се оставят пчелите да зимуват на толкова пити на колкото те се намират при температура 0 – 2 градуса. Както и да подреждаме гнездото, пчелите зимуват на кълбо, което не заема повече от 7 пити, това е като правило, трябва да се каже, че има и изключения, но в който и да е случай, аз не оставям пчелите си на повече от 8 пити, колкото и от тях семейството да заема. Главното е да презимуват на по – плътно гнездо.. То трябва да има средно 7 пити. Целият мед се загрява достатъчно, за да не се втвърди в питите. При голямото гнездо, пчелите не могат да вземат меда, който се намира близко до кълбото, тъй като той няма да бъде загрят. Горните входове е по – добре да се държат отворени постоянно, но всичко това зависи от вентилацията в кошера. И въобще няма нищо шаблонно в пчеларството. Всичко зависи от дреболийте. Във всеки конкретен случай във всяко конкретно семейство, всичко е по своему, например: 1. кълбото може да застане пред долния вход, а може и до задната стена; 2. покривното платно може да бъде покрито с прополис, а може и да не бъде, възглавницата може да бъде от материал, който попива влага, а може и да бъде влагонепроницаема. 3. преградната дъска може да бъде плътно допряна до стената на кошера и до дъното, а може да е свободна и около нея да има празни пространства; 4. покривното платно може да се спуска до средата на преградната дъска, а може и на една трета от горната и част; 5. подрамковото пространство може да бъде 2 см, както обикновено, а може и да бъде 7 см. Във връзка с това трябва да се завърши комплектацията на гнездото отрано 1 – 1,5 месеца до поставянето на кошерите в зимовника, или до постоянните студове, това се прави за да могат пчелите да се ориентират и да застанат в кълбото там където им е нужно.
Да се сменят покритите с прополис покриващи платна с нови, както препоръчва литературата не следва. Пчелите са свикнали към такова състояние още от времето за подготовката им за зимата, затова да се мени нещо просто така по свое усмотрение няма смисъл, тъй като по този начин ние нарушаваме вентилацията на гнездото. В зимовника, кошерите ги вкарваме тогава, когато температурата се понижава толкова, че при отворени врати на подземния зимовник в него за през нощта пада температурата до 0 градуса.. Няколко години подред трябва да се следи за температурата в природата в региона, където са кошерите, така, че да се знае, че тя точно няма да се повиши до +10 – +12 С, за да не се получи непредвидено облитане. Например у нас във Волгоградската област, последното облитане обикновено е 25 – 28 октомври. Но за 20 години работа с пчели само през 2001 година природата ми предизвика облитане на 18, 19, 20 ноември. Затова вкарвам пчелите в зимовника в края на ноември – началото на декември. Аз комплектувам гнездата, както вече беше казано, в началото на август, при последното центрофугиране на меда. В края на септември – началото на октомври, питите на които е имало пило ги вземам. Ако и през това време още има пило, питите си ги отбелязвам и ги вземам в средата на октомври. Пълните с мед пити ги премествам към средата на кошера, ограничавам гнездото с преградни дъски и в никакъв случай не поставям странични затоплящи материали. По същество пчелите зимуват на пълни с мед и перга пити. Специално пити с перга не поставям в края на гнездото. Където се окажат, там и ще стоят. Забелязано е, че семействата, даже да имат на всички пити голямо количество перга, зимуват отлично, понякога даже по – добре, отколкото съвсем без перга.
За зимовника. Да пиша за всичко няма смисъл. Цялата информация я има в книгите. Искам да обърна внимание на тези дреболий на които обикновено не се обръща внимание. За предпочитане е да се строят подземни зимовници,там където позволяват грунтовите води. Не трябва да се забравя, че стелажите в никакъв случай не трябва да се съединяват със стените. Това е необходимо, защото когато преминават тежки камиони се появяват вибрации и се възбуждат пчелите. Същото се получава и когато се чисти снега. Изтеглящата вентилация трябва да започва не от нивото на тавана, а на 40 – 50 см по – ниско. Капаците от кошерите преди поставянето им в зимовника трябва да се свалят. С това автоматически се снемат всички въпроси трябва ли входовете да са отворени или да са затворени. В такова състояние, целият зимовник се явява като общ кошер. Затова е необходимо да се предприемат всички мерки за унищожаване на мишките. Зимовникът трябва целият да бъде запълнен с кошери, само в този случай температурата ще остане по – постоянна. Ако зимовникът не е запълнен напълно, то останалото пространство трябва да се отдели със завеса.
И пчеларят да не забравя, че на тази планета ние се явяваме една нейна частичка. Природата ще ни даде много и даже повече, от колкото сме запланували, но трябва грижливо да се отнасяме към нея.

Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, гр. Плевен

Източник:
http://www.uley.info




 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by