Дата на обновяване:07.02.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


Технология на успеха
Кривчиков В.


Какво е необходимо за това, пчеларят да произведе мед всяка година? Най – оригиналната конструкция на кошера? Най – напредничавата система за отглеждане на пчели? Най – добрата порода пчели? Най - …? Кой ще отговори правилно на тези въпроси? Аз смятам, че както и в който и да е отрасъл на животновъдството, трябва да имаме основа на основите, т.е. добрия производител. В Америка, крава, която дава по – малко от 6 000 кг мляко в година, я режат на месо, защото да се държи такава крава е нерентабилно. Ние имаме на пчелините си, главно отслабнали до невъзможност пчелни семейства, т.е. инкубатори и разпространители на болести. Как да имаме здрави и силни пчели? Известно е по статистика, че на пчелина една трета са силните семейства, примерно толкова са средните по сила и последната една трета са слабите семейства. А в някои години количеството на слабите семейства стига до половината от цялото количество, понякога и повече.
Как да направим така, че да няма слаби пчелни семейства, и съответно болести? Как да направим така, че на нашия пчелин да има основно силни пчелни семейства? Преди всичко нека да отговорим на въпроса честно: „А, какво сме направили ние за това, освен, че искаме повече пчели, повече мед, повече пари? Само едното желание е малко. С какво се занимаваме в началото на годината? През пролетта купуваме пчели, ако не стига определено количество след зимуването, после подсилваме отслабналите. Даже има такава теория, че при продължителна зима, която е повече от 6 месеца, пчелите получават диария, отслабват, една порода пчели издържа зимата добре, друга – не толкова. Да, но не толкова, че да не издържи продължително зимуване.
Кой е виновен в лошото зимуване? Пчеларят, неговата ненаситност и алчност. На него всичко му е малко. Давай повече и повече! Ще кажете, „че за какво се отглеждат пчелите?”. А представете си, кой би се занимавал с пчеларство, като знае, че мед няма да получи въобще? Никой. Аз също не бих се занимавал и съм в това число. Но смисълът се състои в това, че не каруцата трябва да се поставя преди коня., т.е. меда да се поставя като най – важен. Не следствието трябва нас да ни интересува, (т.е. меда), а причината (пчелите). Когато това стигне до пчеларя, то тогава той винаги ще бъде на печалба. Само тогава ще работи (ще дава резултати) която и да е стояща на здрава основа система за отглеждане на пчели, защото пчеларят започва да мисли, не „въпреки”, а така, както мисли майката природа. Необходимо е да се грижим за пчелите в който и да е момент от времето, без да мислим само за за печалбата, а продукцията ще се появи автоматично.
Най – главното в пчеларството, както и в която и да е работа, това е интереса, че всичко замислено ще се получи. Например, научил си се да увеличаващ голямо количество пчели в пчелното семейство, усвоил си отглеждането на майките. Получил си отлична майка с добро „родословие”, проверил си я какво е потомството след нея. Научил си се да пчеларстваш с две майки. Увеличено е количеството пчели при двумайчини пчелоотглеждане по време на пашата до 60 ДБ пити. А, ако се заемеш и с инструментално осеменяване…?
Както се вижда интересното в пчеларството е толкова много, че мисли от рода „как повече да гребна мед от кошера” си отиват и въобще не се появяват. Приятно е след това да погледнеш на резултатите от своя труд, когато от едно центрофугиране вземаш до 60 килограма мед от един кошер. А такива центрофугирания са три. Радваш се не толкова на количеството на меда, а на това, че се получава всичко, което си замислил и всички твои замисли и мечти също, а също и на това, че има още резерв за увеличаване на качеството на пчелина. “Убиваш” с един изтрел 2 заека и пчелите запазваш, не ги износваш, и се оказваш с мед и то с такова количество, че съседите от съседните пчелини не са го и сънували в такива обеми. Макар, че и аз съм също така смъртен като тях, само, че на пчелите отделям повече време. Още вднъж искам да подчертая, че пчелар, това не е професия, а състояние на душата. Който е зает с някаква друга работа сериозно, например на производството и едновременно с това се грижи и за пчели, на него едва ли ще му се удаде да вникне в тънкостите на пчеларството. Него постоянно го отвличат мисли за основната работа, но статията не е за това.
И така, пристъпваме към технологията на успеха. Вие какво си помислихте? Че сега ще започна да пиша за всичките си тайни ли? Нямам никакви тайни? Да започнем от началото, т.е. с подготовката на пчелите за зимата (ето кога започва пчеларската година, а не с пролетта, както някои пчелари смятат. При много късна главна паша през лятото от слънчоглед, трябва навреме да се спре работата на пчелите. Как да се направи това, когато пашата продължава … и продължава и страстта за печалба в пчеларя не тлее, а гори с ярък пламък. В такъв момент пчеларят има една задача – от къде да намери още празни съдове за меда, който продължава да центрофугира. А, аз говоря за спиране, това е някаква безсмислица, изглежда като глупост, не е ли така?
Всички семейства на пчелина не могат да бъдат с еднаква сила и задачата на пчеларя е да улови тази граница, след която пчелното семейство ще отслабне окончателно. Колкото е по – силно пчелното семейство, толкова по – дълго време в кошера върви постъпването на меда. Ако семействата са сдвоени, т.е обединени на главната паша, то за тях практически няма ограничения, те могат да работят до 30, 35 дни при паша от по 5 – 7 кг, ако не се подсилват с пило. За тези семейства, които съобразно своята сила, са донесли достатъчно количество мед, формираме гнездото за зимуването му.. 2 – 3 пити с мед от едната страна и толкова от другата страна. В своите кошери с 14 пити, аз оставям по 3- 4 пити с мед и перга от всяка страна. По средата на гнездото поставяме пити с пило, ако не стига за комплектоването, то поставяме изцентрофугирани пити с перга. Даже и ако продължава работата по приноса на нектар и пчелите залеят всички свободни пити и майката няма къде да снася (това се боят жадните за повече мед пчелари), тогава пчелите, след като са запълнили всички свободни килийки с нектар, се спират и разчистват (освобождават) място за снасяне на яйца.

А, вие как мислехте? Значи, ние пчеларите сме такива умни, смятаме, че пчелите не могат да живеят без нас. Та, те са съществували без нас милиони години и, нищо, доживяли са до нашето време и сами са вземали решение, какво да правят в собственото си жилище. Като имат големи запаси от мед, пчелите пристъпват към отглеждането на ново поколение пчели, които ще зимуват. На

такъв пчелин няма кражби между семействата. Защо да се краде, като медът във всеки кошер е в изобилие? Винаги пчеларят стои пред избора, да вземе повече мед и да „умори” пчелите или обратното на това, което пишат теоретиците, които са далече от пчеларството – да запази силата на пчелите! Това е все едно да се постави краен въпрос: Какво е по – скъпо, здравето или парите? „Разбира се здравето, ще отговорите вие”. Затова, защото истинско здраве за пари не може да се купи. Тогава защо ние продължаваме да насилваме пчелата? Без нея в следващата година ние мед няма да получим. Или алчността няма граници. Всичко към мен именно сега, а утре може и потоп да стане. Понякога в пчеларя се оформя мисълта „По добре една кофа с мед в повече, а през пролетта ще си купя пчели, ако това или онова семейство не презимуват добре. А може тези семейства, въобще да не ги пускаме да зимуват?”. Няма да споря, морално ли е това, но, че искаме да измамим понякога Природата, е факт. Но нея (природата) още на никой не му се е удало да я измами.
И така, сформирали сме по такъв начин гнездото в първия корпус. Останалите изцентрофугирани пити ги поставяме във втория корпус за почистване и изсушаване от пчелите, като първия го покриваме с покриващо платно, което неплътно покрива питите от долния корпус. В началото – до средата на октомври от средата на гнездото изваждаме всички пити с малко мед и с малко пило (там се намират максимално количество кърлежи). Пилото трябва да се извади цялото, защото младите пчели, които ще излязат от него, все едно няма да успеят да се облетят. Преместваме пълните с мед пити към средата на корпуса, срещу входа. Това са всичко 7 пити в средата на кошера. От двете и страни и поставяме преградни дъски. Колкото и да е силно едни пчелно семейство, според мен няма смисъл да се пуска на повече от 7 пити да зимува. При такова стеснение, кълбото се свива и се разтегля от предната до задната стена на кошера и загрява целия мед, който се намира над него. И никакви странични възглавници не са нужни. Те не трябва да стоят в кошера и да стават предпоставки за образуването на плесен! Не трябва да се забравя, че пространство под питите при такова тяхно подреждане с пчелите за зимата трябва да е голямо. В моите кошери то е 7 см. Трябва някъде пчелите да се намират, докато си направят място за зимуването си. Ето сега няма защо да се безпокоим. При настъпването на основните, постоянни студове трябва пчелите да бъдат в зимовник. Разбира се, кошерите с пчелите могат и да останат да зимуват на открито, но ние искаме целия наш пчелин да презимува с днешните зими, когато виждаме, че сутринта е минус 30 градуса по Целзий, а през деня се повишава до +5 С. И сега настъпва такова време за пчеларя, в което той може например да се занимава с наука или с някакъв бизнес до пролетта. Разбира се от време на време трябва да поглежда в зимовника и да слуша общото бръмчене на кошерите.
Има и такъв вариант (да се унищожават пчелите през есента). Имайки предвид това, отпада необходимостта да им се оставят зимни запаси от мед, да се преживява – ще презимуват или не. Няма нужда да се провеждат есенни работи, а със спестените пари през пролетта на Юг да се купят такова количество пчелни семейства, които могат да се обслужат, и при това в тази маса пчели слаби няма да има, тъй като ние се стараем срещу парите си да получим добри семейства с отлично работеща майка. Разбира се, така може да се решат всички проблеми свързани със зимуването, с подсилването през пролетта на отслабналите семейства. Но може да се случи така, че през тази година всичко това да премине удачно, през следващата година също, но къде е гаранцията, че ние винаги ще можем да купуваме от 20 до 50 добри пчелни семейства. А, ако в продавача, който ни продава всяка година пчели, пчелинът е зимувал лошо? Или след като знае, че ние все едно ще купим от него пчели се подаде на изкушението и не е такъв добросъвестен, и не заложи свищеви маточници за отглеждане на майки, че с такива майки да ни продаде на нас пчелни семейства. А е възможно и да възникнат болести в този район, например гнилец или аскосфероза? Ние купуваме пчели на пити, а не в пакети. А какви са последствията на такова отглеждане на пчели за обкръжаващите пчелини при подвижното пчеларство? Защо заради недобросъвестността на едни хора, които мислят само за своята материална изгода, трябва да се разплащат други? Морален ли е такъв начин на отглеждане на пчели, това е въпрос на морал, но защо останалите пчелари, които се намират в непосредствена близост, трябва още един път да обработват своите пчели с всевъзможни препарати от появилите се „от някъде” болести. Проблемите са достатъчни и без такива пишман – пчелари, а те още и провоцират допълнително увеличаване на натоварването с работа на пчелите. Впоследствие от тези действия грижите по пчелите се увеличават и с голямо количество пчелни семейства пчеларят не е в състояние да се справи. За това , какво става с пчелите, когато те се обработват допълнително още веднъж, ние вече и не говорим. Ето и се получава, че заради такива пчелари всички цели и стремежи могат да се умножат по нула.
Пролет!!! … Накрая я дочакахме. Tемпературата е +15 градуса по Целзий. Какво правим ние? Разбира се, хвърляме се по – бързо да изнасяме пчелите от зимовника. Съседските пчели са се облетели още вчера, а ние да не сме по – лоши от съседите? Изоставаме от по – сръчните ни съседи. И с шум и викове цяла тълпа от хора, започваме да изнасяме кошерите. Грохот, удари на кошерите, цигари в зъбите. Пчелите от такава човешка наглост започват да летят даже в зимовника. Но, стоп… Не трябва да бързаме. Да помислим, главата ни не е за това, не непрекъснато да дъвче по – вкусни неща, а е за това да мисли, разбира се, ако има с какво. И при такова изнасяне на кошерите, ние вече сме направили всичко за да „разбудим” пчелата от зимното и спокойствие. И какво се получава като извод накрая? Пчелите са по снега, някои по дъната на кошерите. Защо трябва толкова рано да се изнасят от зимовника? Ако, всичко през есента е било направено правилно, т.е. няма манов мед в зимните запаси, породата пчели ни е такава, че издържа зимуване 5 – 6 месеца и защо ни трябва сами да си усложняваме живота? Пчелите се държат тихо, и нека си стоят тихо и да очакват основното затопляне на времето.
На добрия пчелар зимовника е такъв, че околната температура не влияе забележимо на температурата на въздуха вътре в него. Ако има възможност, то пчеларят трябва да строи подземен зимовник. Тук главното, което имам пред вид е да не пречат подземните води, а не толкова материалния въпрос. Преди да се очаква нещо от пчелата трябва да се направи нещо за нея и то не да се отбие номера, а както трябва. Пчеларят обикновено не започва да се грижи за пчелите само за ден два, а до края на живота си. Ето, че дочакахме сравнително постояна висока температура +15 градуса по Целзий. Вечерно време без суета, спокойно, без шум и грохот, спокойно изнасяме кошерите от зимовника. А на следващия ден пчелите без припряност се облитат и на снега няма нито една замръзнала пчела. Е, сега, вече не трябва да се жалят силите, на нас ни се е искало да работим с пчелите през такава продължителна зима, било ни е скучно без тях.
В кратък срок трябва да се почистят дъната от подмора, да се поставят нагревателите под пчелните пити. При тихо време и температура не по – ниска от 14 градуса е необходимо да се прегледат гнездата, и няма нужда да се прави пълно преглеждане 100%. Преместват се питите, вижда се има ли пило, значи майката е жива. Мед има. Какво оше ни трябва за нашето спокойствие?
От едната страна на гнездото до преградната дъска поставяме странична възглавница, а от другата страна (от слънчевата страна) поставяме пълномедни пити, пригодени за разширяване. Поставяме толкова, колкото могат да се поберат. При мен в моите кошери с по 14 пити до преградната дъска се побират 5 – 6 пълни пити с мед и перга. По този начин ние създаваме запас от мед от 25 – 30 кг и при това не разширяваме гнездото. След 15 – 20 дни всичкият този мед в питите ще се загрее, и ние ще поставяме част от тези пити за снасяне на яйца в средата на гнездото и в края на частта с пило. Отгоре поставяме хранилките, но горни хранилки, не странични, зашото отгоре е по – топло на пчелите, които са презимували им е по – лесно да вземат сироп, отколкото от страни на топлата част на кошера.
Подхранваме със захарен сироп (с добавяне на мед) по 100 – 150 мл. Повече няма смисъл, това е само подбудително подхранване, защо да задължаваме презимувалата 5 – 6 месеца пчела да преработва в голямо количество захарен сироп. Когато тази пчела се смени с млада, а това ще стане след 25 – 35 дни след изкарването на пчелите от зимовника. Тогава може да се увеличи количеството на захарния сироп при подбудителното подхранване. Но, ако има достатъчно количество мед в гнездото и зад преградната дъска, то от това няма нужда. Максималното количество на подхранването съставлява 200 – 250 мл всеки ден. Не през ден или през два, а именно всеки ден и в дъжд и в студено време. Дори, когато се връщате в къщи късно от някъде – или от работа или от гости например. В дадения случай страничните хранилки са много удобни. В моите хранилки отворът в който вливам захарния сироп е с размери 40 на 90 мм и е покрит с капронова мрежа. През нея се вижда, взели ли са пчелите предната порция или не. Наливам с помощта на чайник. За 50 – 60 семейства ми трябват 20 минути всяка вечер, понякога това го правя в късна вечр, когато е съвсем тъмно. При всекидневното подхранване на пчелите чувствам, че има паша, обилно се храни пилото и майката независимо от възвратните студове, нараства количеството на снесените яйца.
Някои пчелари не са съгласни с такава гледна точка, защо да подхранваш и освен това и да подгряваш пчелите, след това няма да успееш да хванеш роевете. Но в това е и смисълът, че колкото по – рано се развият пчелните семейства, толкова по – рано ние ще можем да отглеждаме майки, да формираме отводки: И което е най – важното в тази технология, започваме да делим семействата наполовина. При достигане в семейството на сила от 8 – 10 пити с пило, т.е 10 – 12 междини с пчели, започваме да делим по метода на разделянето на летящите пчели, който е описан във всеки учебник по пчеларство. (Питите заедно с пчелите от кошера, който се дели се поставят в два кошера, които са разположени симетрично спрямо мястото, което е заемал той. Връщащите се летящи пчели не намират разделения вече кошер и се разпределят по равно в двата – допълн. при превода). До това време е необходимо да се подготвят маточници от добро племенно семейство, или от майка, която е проверена за потомство в предните години.
След като пчелното семейство е разделено, след 4 – 6 часа трябва в тази негова половина, която е без майка да се постави маточник. Аз поставям зрял маточник в пружина (или спирала, която е навита и има формата на маточника от алуминиев проводник с диаметър 1 мм навивка до навивка). Пружината с маточника трябва да се постави в предпоследната междина. Отгоре пружината я затваряме с правоъгълна ламаринка (изрязана например от консервена кутия). Това го правим за да не изгризат пчелите маточника. След ден – два майката ще излезе от маточника и при благоприятно време ще се облети и след 10 – 15 дни след поставянето на маточника ще започне да снася яйца.
Ако ние при делението на пчелното семейство на половина с помощта на летящите пчели поставим неговата 1/2 част , която е без майка я поставим не в отделен кошер, а във втория корпус, като временно е поставен до първия върху дъно, то след облитането на майката и преди карането на кошерите на подвижно пчеларство, вторият корпус може да се постави отгоре на своя си кошер. Корпусите е необходимо да се разделят с плътна преграда, може да се приспособи и лист от фазер, но е по – добре за целта да си имаме специален разделител с 4 входа. Ако се наложи да разширяваме семейството в първия корпус, ние на него му поставяме втори такъв, а стария „втори”, т.е. горното пчелно семейство го повдигаме нагоре. По същия начин разширяваме и горното семейство. Уверявам ви, че в този случай за никакво роене и дума не може да става, тъй като двете семейства независимо от възможните възвратни студове ще се развиват равномерно. Едното семейство може да изпреварва в развитието си другото, но това не е толкова важно, важното е, че на главната паша, те ще имат сила от 20 – 30 междини с пчели. А на главната паша ние обединяваме тези семейства, просто издърпваме плътната преграда между тях. Ако приносът в ден превишава 2 кг, то няма да има бой между пчелите и двете майки ще продължават да работят до като се срещнат и по – младата обикновено в смъртна борба не удържи победа. След обединението на двете семейства се започва такава интензивна работа по събирането на нектар, че на мен ми се налага да поставям още един 5 – ти корпус.
Ако „долното” или „горното” пчелно семейство не успеят да се развият до 24 пити до пашата, то в този случай може да се поставят обединените семейства в 3 корпуса. Но това зависи и от дневният принос. Ако пашата дава повече от 4 кг в ден, то по – добре е да се постави допълнителен корпус. Как да се формират гнездата след обединението?
Цялото запечатано пило поставяме в 3 – ия и 4 – я корпуси, редувайки питите със светли пити взети от запаса. Това се прави за да не снася майката в тези корпуси. За целта може да се постави разделителна решетка между 2 – я и 3 – я корпус, но лично аз такава решетка не използвам. Да направим изводи. Такъв метод по двумайчини отглеждане на пчели е приложим в местности с късна лятна паша, например от слънчоглед. Но всичко зависи от природните, климатични условия. Например, в 2003 година с продължителна пролет, на мен ми се удаде да разделя семействата чак в края на май месец, а младата майка, която беше в раделената половина на кошера на 10 – ти юни, на 26 юни в това семейство вече имаше 5 пити с пило, а на 4 юли, 7 пити с пило! На 17 юли това семейство заемаше вече 24 пити, а главната паша започна на 14 юли. А, ако майката беше започнала работа не на 10 юли, а на 25 – 30 юни , както обикновено става в предходните години, то семейството би било готово за обединяване още на 7 юли за гречихата (елда).
Но, какво ни пречи да обединяваме семейства, даже, ако те и да не са достигнали 24 пити, все едно има смисъл, тъй като мед в който и да е случай те ще донесат повече, отколкото, ако работят отделно. Макар, че в някои години това е спорно. Тук трябва пчеларя „да си държи носа по вятъра” и да се ориентира, като взема за основа климатичните условия и икономическите съображения. При определени условия, пчелните семейства може да не се обединяват, а да се оставят да зимуват, а през пролетта, част от излишните семейства да се продадат, а за тези пари да се купят пакети с пчели с племенни майки за „обновяване на кръвта” на своя си пчелин. Аз много дълго се приближавах към добре известния метод за деление на пчелните семейства с помощта на летящите пчели. Отначало правих отводки, след това ги подсилвах. Всичко се получаваше много добре, имаше само един минус – отводките трябваше постоянно да се подсилват. Твърде много пити с пило не можеш да поставиш. Пчелите не могат да го загреят. Появява се аскосфероза. И при създаването на нова отводка да се вземат много пчели няма смисъл, тъй като младата майка може да не се облети. А пчелите къде да ги денем? Нова майка веднага няма да поставиш, а и времето е изпуснато. При делението на семейството на две с помощта на летящите пчели младата майка попада в пълноценно семейство с пчели от различна възраст. Даже и майката да не се е облетяла, не е беда. Може да се постави още в семейството маточник в пружина и след 8 – 10 дни семейството ще заработи. Даже, ако майката заработи на 10 – 12 юли, то в нашите условия с късна летен тип паша, това има смисъл, защото и така семейството ще успее да увеличи количеството на пчелите си.
Нека сега да разгледаме вариант при който ние не делим семейството, а по старому се надяваме на това, че семейството ще се развива и в началото на главната паша ще достигне най – добрата си форма. Знаем, че при достигане в семейството на 8 пити с пило, то престава да се развива така бързо, както до този момент.
Разбира се, не всички пчелни семейства може да се разделят по този начин, още повече в края на май месец, началото на юни. Но с отчитането на това, че ние сме разделили тези семейства, майките са започнали да снасят яйца, и у нас пчелните семейства на пчелина са си увеличили количеството в 1,5 пъти; то кой ни пречи част от семействата, явно слабите да ги поставим по двойки едно над друго веднага след подвижното пчеларство преди облитането (след това като се облетят пчелите, семейството от горния кошер може да се пресади във втория корпус, като го отделим от долното семейство с плътна преграда). По такъв начин ние съхраняваме количеството на пчелните семейства на пчелина, но увеличаваме два пъти тяхното качество, като едновременно се избавяме от слабите семейства. Тези слаби семейства при тяхното обединение на главната паша ще имат сила не по малка от 5 – 6 пити с пило, а като сума това са 10 – 12, не всяко силно семейство отива на медсбор в такова силно състояние.
Но на пчелина, както и да го погледнеш, трябва да имаш неголямо количество отводки за запас. Възможен е вариант при който, ако пашата дава 1 – 1,5 кг в ден и повече, тези отводки на 3 – 4 пити, може да се присъединят към семействата, в които по някакви причини е изчезнала майката (например семейството е започнало тиха смяна, а младата майка не се е облетяла, или времето не е било благоприятно, или крилата и са дефектни, малко ли какво може да се случи). По такъв начин можем веднага да поправим дадено семейство и да не позволим да се превърне в търтовка.
Даже в най – неблагоприятната година, половината майки ще се облетят, а при повторното поставяне на маточник ще се облетят още 50% от оставащите. Всичко 75%. А, ако в останалите семейства се поставят маточници, то част от тях ще успее да увеличи достатъчно количеството на пчелите си за зимуване (такива семейства може да се пуснат в един кошер по двойки заедно с една преграда. А на следващата година те ще бъдат, при добро развитие, добри семейства с млади майки).
Още един немаловажен детайл. В което и да е време на годината в кошера не трябва да има по – малко от 30 кг мед! Ако по някакви причини медът в гнездото се намали (например има възвратни студове в продължение на 7 – 10 дни), то трябва да се предприемат мерки за попълване на тези запаси. Пчелното семейство и без вас може да натрупа достатъчно количество запаси храна, но тогава да очаквате от него това, на което разчитате от основната паша не се надявайте. Затова, защото вместо да се развива, пчелното семейство губейки сили ще се старае да попълни минималните си запаси от храна.
Не е нужно през пролетта да се поставят на майката сухи (празни) пити за снасяне на яйца. Трябва да се поставят пълни с мед, в краен случай с малко мед, даже в средата на гнездото. Ако не вярвате, то пробвайте поне на на 2, 3 семейства, няма да и стане по – лошо. А, когато семейството се развие, и вие почувствате, че вече не се справяте с него, може да го натоварите със строеж (изграждане) на восъчни основи. И то с лихва ще откупи всички направени разходи за изразходвания мед при своето развитие.
Някои пчелари в гонитбата за получаване на по – голямо количество стоков мед, постоянно държат пчелните семейства на „гладно”, като се мотивират с това, че майката трябва да има място за снасяне на яйца. Но тяхната алчност не може да се оправдае с нищо. Аз никога не центрофугирам питите от първия корпус в течение на лятото, а започвам да го формирам (подреждам) при последното центрофугиране. Това е примерно 6 – 12 август. Като правило, през това време там има 14 напълно запечатани пити с мед и перга, като изключвам разбира се няколко пити пред входа на кошера. И колкото повече е меда в гнездото, толкова повече пчелното семейство донася нектар, ако има свободни пити. Добрите пчелни семейства при медосбор от 4 – 6 кг дават 100 – 150 кг стоков мед, без да броим това, че от пролетта от тах са създадени до 3 отводки и те са били натоварени с изграждането на восъчни листове. Някои изграждат до 15 – 20 пити.
Да направим изводи: Да не се износват напразно пчелните семейства. Да имат голям запас от мед в гнездата, пчеларят да се научи да си отглежда майки. Да има 10% отводки от цялото количество семейства на пчелина, да се заеме с масова селекция, да не оставя пчелното семейство без работа.
а) Да дели пчелното семейство на половина с помощта на летящите пчели б) Да взима майките и пчелите за отводки, но не за подсилване на слаби семейства със стари майки. Това е все едно , да се взимат питите с пилото и да се изхвърлят зад оградата в двора на съседа. в) Да се извозват силните пчелни семейства на ранен медосбор, ако много му се иска на пчеларя мед или пари. г) Да се създават семейства възпитатели за производство на неплодни майки, нужни за своите си нужди и за продаване. д) Да се използват пчелните семейства за изграждане на восъчни листове, ако сте решили през следващата година да си увеличите пчелина, а изградени пити не ви достигат. И така нататък.
И още малко за запасите от мед. Как може нормално да функционира семейството без достатъчно количество хранителни запаси? Такова семейство се грижи за това, как по – бързо да си попълни своите „складове” с мед. При този пчелар, при който пчелите имат много храна, те активно се развиват, като се се „къпят” в излишъци от мед. Там, където е медът, там е и живота, личинките плават в маточно млечице. На такива семейства им остава само една задача, да се запасят с белтъчини за обилното хранене на личинките. Но с тази една задача семейството се справя. Добрият стопанин винаги помага на пчелите си в трудна минута.
А, ако пчелите са достигнали своета максимална сила, то тук пчеларят не трябва „да се прозява”, а да им дава работа. Силното пчелно семейство ще се справи с каквато и да е поставена задача.
Спомням си случай, когато възрастни пчелари, които имат пчели не една десетка години, преглеждат гнездото, изваждат питите с пило, а на тях няма и даже признак за храна. И в такова гнездо поставят рамки с восъчни листове за изграждане на пити. После се учудват, че пчелните семейства не градят. Иска ми се да го попитам такъв пчелар. Ти ще работиш ли в двора си цял ден, ако не си ял нищо сутринта и на обед? Но си мълча. Какво право имам да уча пчелар, който е по – възрастен от мене с 20 години. Тайни в пчеларството няма никакви. Човек като същество греховно, постоянно в течение на целия си свой живот преминава изпитание на материално благополучие, т.е. има стремеж да не бъде по – зле от другите и със слава и с власт. И тези страсти човек пренася на всички свои увлечения и на работата си. И те вървят след него по петите му и му добавят грижи.
На пръв поглед, какво на пчеларя му е нужно още, като се намира на пчелина? Всичко си има, и красотата около него радва очите, и ароматите са такива, че не можеш да им се наситиш. Може да се „разтвори” в това море от аромати и красота. А ето, гризе го човека червеят на съмнението, всичко това му е малко, давай му всяка година добиви на максимум. И колата му е нова, и количеството пчелни семейства отдавна е над 30 , но вечно нещо още му е нужно, от нещо още се нуждае, още нещо не му стига. През целия си живот човекът преминава през тези изпитания, и понякога така и не се справя с тях през своя кратък живот. И чак в края на живота си ние започваме да разбираме цялата тленност на нашите желания и стремления, и си мислим, че ако започвахме живота си отначало, то вече ще оценяваме ссяка минута от битието си.
Е и какво, може би ще се спрем и ще се огледаме около себе си, ще разберем накрая, че пчеларят не живее само и единствено заради добивите и печалбата си. Сутрин природата ни отваря „вратата си” и радостно ни приветства заедно с всеки влизащ в нея. А ние какво правим? Със своите нищожни – дребни мисли, свързани с това как по – бързо да се обогатим, ние започваме да взимаме от природата всичко, което е възможно, без да имаме чувство за мярка. Ние разделяме себе си и природата, без да разбираме, че и ние сме част от нея. И, като се отнасяме към нея потребителски, ние с това ограничаваме своите жизнени граници, деградирайки и превръщайки се в нищо, защото природата не може да търпи издевателства и тя отхвърля от себе си ненужния боклук, т. е. тези, които със своя начин на мислене и на действие разрушават нейната структура. Това е както ние опростено смятаме – инстинкт за съхранение. Но може би ние не дооценяваме, мислейки така, а по просто казано не разбираме тънкостите на битието? Има над какво да се замислим и да заглушим в себе си инстинкта на алчността и користта.

Източник: Сайт: www.uley.info

Превод от руски: д-р инж Иван Парашкевов, гр. Плевен

 

 

За какво още служат пчелните пити?
Виталий Кривчиков, Русия

В нашия свят всичко притежава памет, своя памет, която не ни е понятна на нас. И камъкът и гората, което и да е отделно вещество. Залагането на информацията главно се извършва при възникване на едно или друго вещество. Например, водата при природната кондензация, т.е. дъждът отначало е снабден с хармонично – формирана информация. Обаче след преминаването му през тръбите при нас в жилищата ни, водата получава не свойствена и информация, губейки природната първосъздаденост, натрупвайки всевъзможни ненужни и негодни неща, състоящи се от чужди полета. Чистата и прясната вода от извора притежава силна изцеляваща сила, за това знаят всички, това е научно доказано.
Но и всичко живо се състои от вода и,това, което е уникално,е, че в процеса на зараждането на веществото се осъществява изхвърляне на колосална, сложна енергия. При преминаването на веществото от едно състояние в друго, то изтегля в себе си всичко лошо, съдържащо негативна енергия, като по този начин освобождава обкръжаващото пространство от вредните вибраций.
Да си спомним, как нашите баби са изливали уплахата с помощта на разтопен восък.
Поставяли са леген със студена вода на прагчето между стаите, детето сядало до легена и се накланяло над него. Бабата, като чете молитва, едновременно, изливала на тънка струя стопен восък до главата на детето в легена с водата. По формата на втвърдения восък след това се определяло животното, което е уплашило детето.
Както водата, след като натрупа вредна енергия, се очиства при изпаряването си и свежия дъжд измива всичко живо, очиствайки го от лошотията, така и восъкът при претопяването му се спасява (избавя) от натрупаните негативни енергии.
При своето раждане, восъкът първоначално се явява сгъстена информация. Прясно изградената пита се явява енергоинформационна матрица, която носи в себе си сведения за състоянието на семейството, и даже за мислите на пчеларя. Питата, изградена в гнездото, върху восъчен лист е по – лоша в този смисъл от питата изградена в хралупа, от свободно живеещ рой. Било е забелязано, че рой, който е излязъл от болно, пчелно семейство се е лекувал след това цяла година. Както в случая с водата, роят обновява енергоинформационната съставляваща. Това, вече е ново семейство със силна полева структура.
Какво правим ние - пчеларите? През пролетния период на развитието на семейството ние поставяме даже не восъчни листове, а пчелни пити от запаса, не ясно от какво семейство.
Следователно, смесваме енергоинформационните матрици по най – невъзможен и немислим начин, с което нарушаваме целостността на гнездото на полево ниво. От тук и болестите, а и следователно и загиването на пчели в голямо количество. Какво се получава? Вместо да се развива, пчелното семейство губи много сили за възстановяването на полевата структура на гнездото, но това на него не му се удава напълно.

Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, гр. Плевен

Източници:
http://www.beeinbg.narod.ru
http://www.uley.info



Пожалете пчелата!
Виталий Кривчиков

Ако се разглежда състоянието на пчелното семейство в продължение на годината от позицията на максимална мобилизация на жизнените сили, то в различните региони това са периодически два периода.
Първият – е период на рязко повишаване на числеността на семейството – това е смяната на старите презимували пчели с ново поколение, и нарастване на семейството при недостатъчно количество млади пчели. Този момент настъпва 7 – 12 дни след изкарването на кошерите навън (началото на снасяне на майката) и завършва при достигането на количеството на пилото на 8 – 10 пити.
Вторият период – е главният медосбор.
В тези периоди семейството изпитва голям стрес от недостигащите жизнени ресурси за изпълнението на толкова необходимите задачи за по – нататъшното оцеляване.
Пчеларят винаги се учудва от работоспособността с която пчелите работят в тези моменти.
Първият период за пчелното семейство е много важен, тъй като цялата работа се изпълнява от презимувалите пчели, на които са нужни много сили в това число и за летателна дейност в неблагоприятни условия при понижена температура. Няма стабилност в постъпването на нектара и прашеца, които са необходими за стимулирането на снасянето на яйца от майката. Осъществява се принос на студена вода, работа по загряването на гнездото, още повече, ако то е слабо затоплено. А, ако се отчетат в семейството факторите, които увеличават натоварването на пчелите? Това са кърлежите, които изсмукват техните сили, болестите на пилото, които свеждат на не, тази огромна работа, която се налага да вършат презимувалите пчели в неблагоприятни kлиматични условия и са загубили своята сила за сметка на кърлежите по тях.
В какво в дадените условия вижда пчеларя своята работа в този момент, и какви грешки допуска?
1. Необходимо е да се затоплят гнездата колкото може повече, да се приложи подгряване. Но вместо това, пчеларят разсъждава за това, че от излишното подгряване на пчелите може да се откаже. Нека пчелите сами да оцеляват, силните ще останат, а слабите ще ги бракува. Но, къде е причината за това, че слабите семейства, които са показали отлични резултати в продължение на 2 години не са се „уморили” от невниманието или грешките на пчеларя? И, че това не е резултат на генетиката, а са съпътстващи причини. Например, по силната опаразитеност, която се е получила например от близо стоящите на подвижно пчеларство пчелини на немарливи пчелари, или частичното отпадане на пчели вследствие на употребата на пестициди с които се обработват полята на няколко километра от кошерите. И тези силни семейства свободно са посещавали и тези вече обработени източници на паша.
Причините са много и не винаги пчеларят е виновен в това, че силните семейства си отстъпват от позициите на елитни семейства. И в края на краищата може да се наложи да се бракуват най – добрите от миналите сезони.
Затова в даденото положение трябва да се отчитат всичките тези причини и да се старае пчеларят да предвиди не само тези, но и други причини за отслабването на семействата и да не допуска грешки. Например през пролетта да стесни гнездото до максималното възможно състояние, даже в ущърб на скоростта на развитието му, обаче след това, като са набрали сили, пчелите ще се развиват бързо.
2. Да използва при подхранването меден, а не захарен сироп. За да преработят захарния сироп, в него пчелите ще добавят при преработката му ферменти от своите вътрешни запаси, за да получат приличащ поне малко продукт на меда. А той в този период не отива за запас, а за подхранване на личинките.
3. Да се загрява общата поилка, и да се налива вода не от крана, а да се топи сняг по възможност.
4. Да се постарае да пренасити гнездото с медо – пергови пити. Ако, няма възможност да ги постави в гнездото, то той има възможност да ги постави зад преградната дъска и да създаде впечатление за обилни запаси.
При възвръщащи се студове и време в което пчелите не могат да летят повече от три дни и при увеличаване на количеството на откритото пило, пчелите са принудени да летят за вода при каквото и да е време, затова е необходимо да се монтират индувидуални поилки.
5. Да се добавят в медения сироп натурални добавки, мляко, екстракт от хвойна, а така също кобалт, силиций, защото в природата той става все по – малко и се смесва в природата със стронций (благодарим на ядрените изпитатели).
Разбира се, пчелите са доказвали не веднъж, че могат да се справят и без толкова съсредоточено внимание към тях, но както показва практиката – не всички. И ако се отчете, че по статистика слабите семейства съставляват в последно време 40 – 50%, то този въпрос е повече от актуален.
С всяка следваща година, натоварването на пчелата ще нараства и за напред това ще продължава по следните причини:
а) намаляването и изчезването на други насекоми, които се занимават с опрашване.
b) създалата се неблагоприятна екологическа ситуация, което оказва влияние за отслабването на семействата.
с) продължаващото доставяне на южни породи пчели, при рязкото спадане на тяхната породистост.
d) увеличаването на количеството на черните пити, тъй като отслабналите семейства не могат да изградят 30% от общия брой на питите в гнездото. От тук и болести и намаляване и на без това малката стандартна килийка.
И така някак си пчеларят успява да произведе голямо количество пчели за медосбора, например от бялата акация или еспарзетата, полският клен, зимната рапица и т.н. И в посока големи добиви и печалби изцентрофугирва меда от целия обем на гнездото, като заставя пчелите да работят като се износват силно. При това между питите, такъв пчелар поставя и рамки с восъчни основи за градеж. Своята алчност, той оправдава обикновено с изречението. „За какво са ни пчелите, ако не произвеждат мед”?
Ясно е, че, ако меда не се центрофугира и се оставят восъчни листове например във втория корпус (или ако се работи с лежак – в гнездовата му част се поставят восъчни листове), то пчелите за няколко дни ще изградят по няколко пити без забележимо за тях натоварване.
В това се изразява и изкуството на пчеларя, че той е длъжен да вижда, да чувства тази граница, черта зад която не може да се преминава. Освен това на пчелите им предстои да съберат сили за следващите паши от гречиха (елда), комунига, слънчоглед и т.н. И на тези паши за пчелата ще започне втората фаза на максимално износване на нейната жизнена сила.
Ако всичко е направено правилно, пчелното семейство ще бъде силно, с млада майка, ще изгради до 20 восъчни листа, ще запази своята сила, няма да се рои (защото майката е породиста и не е от роеви род). Тогава с едно центрофугиране, пчелното семейство ще даде на пчеларя толкова мед, че може и повече в този сезон да не центрофугира. На такива семейства може да им се поставят допълнителни корпуси и магазини, и то ще ги усвои и запълни с мед без голямо напрежение.
Но вместо това, отслабените след първото центрофугиране пчели, възстановявайки своите сили, на тях не им е до градеж на восъчни листове, трябва да се грижат за запаси от мед (пчеларят е взел всичко) и храненето на личинките, за предстоящата главна за тях работа – създаване на обилни запаси за предстоящото зимуване на необятните обеми от пчелни пити, които им е поставил пчеларя.
Но не винаги пчелата се възстановява, количеството пчели са налице, а силите вече не са такива, каквито трябва да бъдат. На пчеларя му се налага да обединява пчелното семейство със семейства помощници за пълноценна (както той смята) работа на главната паша.
Във втория период, на главната паша, пчеларят е длъжен да „си отваря добре очите”, да не се „заиграе”, а точно да определи, на какви семейства трябва да прекъсне работата им и да ги отдели от втория им корпус и магазини с разделително платно и да не премине тази черта, след която семейството вече няма да може да се възстанови. Не разбирайки това, пчеларят задължава пчелите да работят до тогава, докато има паша, не се замисля за последствията и се радва на големите добиви. Освен това, той и със захарен сироп подхранва през есента, без за това да има реална необходимост (ако само не е нужно да се избави от мановия мед), като унищожава остатъчните сили на пчелното семейство. А, след това се удивлява на лошото зимуване и започва да търси причините в неправилно сформираното гнездо, или дали покриващото платно не се е обърнало. След такова издевателство над силата на семейството, пчелите не на открито, те и в затворено помещение няма да презимуват.
През пролетта такъв пчелар се опитва да навакса пропуснатото, но това е „след дъжд качулка”, такова семейство трябва две години да се възстановява. Вместо нещо да се прави по въпроса, такива семейства се бракуват и се купуват нови пакети с пчели от юг, които в свой ред са обречени на отслабване и загиване.
Защо да не предположим, че това може да е причината за измирането на пчелите на Американския континент с такова странно найменование „Колапс на пчелните семейства”, когато пчелите работят без почивка на максимума на своите възможности всяка година, при удължени за сметка на подвижното пчеларство сезони.
Всички ние сме свикнали само да вземаме от пчелите. А, кой вместо нас ще възстановява пчелните семейства. Така и ще продължаваме да се надяваме на лекарства – „чудо” за лечение и на всевъзможни рекламирани храни за подхранвания, които да ни коригират всичките грехове
Аз мисля, че трябва повече време да отделяме на нашите пчели. Тогава всички ще бъдем с печалба, и Природата ще получи опрашване в достатъчно количество и пчеларят ще бъде с мед и пчелните семейства – здрави и силни.

Превел от руски: д-р инж Иван Парашкевов, гр. Плевен

Източници:
http://www.beeinbg.narod.ru
http://www.uley.info


 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by