Дата на обновяване:26.12.2016

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


МЕСЕЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПЧЕЛАРЯ
От „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев (със съкращения)

МЕСЕЦ ЯНУАРИ

Климатични особености. Януари е най – студеният месец на годината. Средните месечни (нормални) температури в Северна България са между -1,2 С (Велико Търново) и -3,2 (Кнежа). С изключение на Балчик (-0,8 С), по Черноморието те са положителни (до 3,2 С (Царево), което се дължи на влиянието на морето. В Тракийската низина са между 0 и 1 С, а котловинните райони са до -0,3 С (Чирпан) и -0,5 С (Казанлък). Във високите полета на Югоизточна България са -2 (София) и -3,4 С (Самоков), а по долината на Струма – от -0,6 (Кюстендил) до 2,4 (гр. Сандански).
Абселютните максимални температури са между 15,6 С (за някои места по Черноморието), 13,4 (Брезник) и близо 22 С (гр. Елена, Дряново). Това дава възможност и през януари да има облитане на пчелите, с изключение на някои години с продължително застудяване. Абселютните минимални температури са достигали -17 С (за някои места по Черноморието) и -38,3 С (Трън).
Валежите в Севрна България са предимно от сняг, а в южната половина – от дъжд и сняг. За равнинните райони най – много дни със снежна покривка са в Добруджа (до 24 дни), а най – малко по Черноморието (на места под 4 дни), като в планинските райони снежната покривка се задържа през целия месец.
Ветровете, с изключение по Черноморието и по високите части на планините, са слаби и най – често от сектора запад – север.
Както през декември, така и през януари часовете със слънчево време са най – малко през годината.

Състояние на пчелните семейства. През януари продължава полуактивното състояние на пчелните семейства в зимното кълбо. След като изконсумират незапечатания мед, пчелите разпечатват малки участъци от площите със запечатан мед, с който са в контакт. По този начин медът поглъща влага от въздуха в гнездото, разрежда се и става подходящ за консумация.
Зимуването на пчелите е в тясна връзка с физиологичните процеси, които протичат в задното (дебелото им черво). С напредването на зимата в него се натрупват все по – голямо количество несмлени участъци от храната, поради което то силно увеличава обема си. В тази маса се образува значително количество водороден прекис, който е токсичен за пчелите. За неговото обезвреждане от ректални жлези на дебелото черво се отделя ензимът каталаза, който го разгражда. Това е много важно физиологично приспособление за повишаване зимоустойчивостта на пчелите.
По изследвания на А.Ф. Тюнин, когато количеството на чревното съдържание надхвърли 43 мг (т.е. 46% от масата на самата пчела, настъпва силна възбуда, последвана от диария в самия кошер, която може да се окаже фатална за живота на цялото семейство. Това най – често се наблюдава при студени и продължителни зими, през които пчелите нямат възможност да се облитат често, и когато са зазимени с лошокачествена храна – манов мед, незапечатан и разводнен сироп, гроздов мед и пр., срещу което трябва да се вземат мерки още през есента. При честотo им безпокоене през зимата, пчелите също консумират повече храна, поради което дебелото им черво преждевременно се препълва и се причинява диария. Неблагополучно може да бъде зимуването и когато медът в питите е кристализирал, какъвто най – често е медът от кръстоцветните растения (рапица, репко, синап и пр.), както и мановият мед. В такъв случай, след като разпечатат килийките, пчелите изсмукват течната част, но не успяват да разтворят кристалчетата, което става със слюнка от глътъчната и гръдната жлеза. Тогава те загиват от глад при наличност на кристализирал мед в питите. Трябва да се има предвид, че зимуването на лошокачествена храна изтощава организма и го прави податлив на заболяване от нозематоза, паратиф и други заразни болести в края на зимата и началото на пролетта.
За да се освободят своевременно от натрупаните в дебелото черво несмлени остатъци, пчелите използват за облитане макар и краткотрайно затопляне на въздуха в някои слънчеви часове през зимата. Зимното облитане има голямо санитарно – профилактично значение, още повече, че значителна част от изтощените и податливи на заболяване или вече заразени пчели, след като излетят навън, не успяват да се завърнат в кошера.
Колкото е по – студено, толкова повече храна консумира семейството за поддържане на оптимална температура в кълбото. По – голямо физиологично напрежение за топлообразуването изпитват пчелите на слабите семейства, защото за да се поддържа необходимата температура в кълбото, по – слабото семейство ще трябва да изконсумира относително по – голямо количество храна (пресметнато на 1 кг пчели). Много слабите семейства може да загинат от студ при продължителни остри студове. Ето защо те трябва своевременно да се подсилят през есента или да се сдружат по 2 – 3 в един празен кошер, като се затоплят добре.
През по – топли зими, младите майки в по – силните семейства започват още към края на януари да снасят яйца.

Работа на пчеларя. През януари пчеларят продължава да следи да не се нарушава спокойното зимуване на пчелните семейства. Контролира състоянието им, като 1 – 2 пъти ги прослушва, а при нужда подхранва гладните за да не загинат. При неблагополучия или злосторства, когато пчелното кълбо се е разсипало и пчелите са премръзнали, пчеларят трябва своевременно да вземе мерки, за да ги спаси. Когато духат студени ветрове, прилетните дъски може временно да се вдигат или пред входа да се постави наклонена дъсчица, за да го предпазва от нахлуване на студ. При слабите семейства и запасните майки, входовете може временно да бъдат и напълно затворени.
Работата на пчеларя по ремонта на инвентара продължава. Вземат се мерки и за своевременното снабдяване с необходимия нов пчеларски инвентар и помагала. Просветната и организационната пчеларска дейност са в разгара си.

Контролиране на пчелните семейства през зимата.
Успешното зимуване на пчелните семейства е много важно както за живота им, така и за запазване на тяхната жизненост за пролетта. Ето защо независимо от грижите, които е положил за правилното зазимяване, пчеларят трябва и през зимата да контролира състоянието на семействата, за да предотврати някои неблагополучия и спешно да помогне на нуждаещите се.
Когато кошерите продължително време са затрупани със сняг, който е „хванал кора”, или входът е заледен, поради което обмяната на въздуха е затруднена, пчелните семейства (особенно най – силните) може да се задушат от недостиг на въздух или от излишна влага. Ето защо снегът или ледът около входовете трябва внимателно да се отстрани, като кошерите останат загърнати от снежния „кожух”, който ги пази от студения вятър. Долният вход на кошерите може да бъде запушен и от труповете на умрели пчели. Те трябва да се извадят, като се бръкне със закривена тел при кошер с обикновено дъно. (За кошер с дълбоко дъно виж статия 32). Ако умиранията се дължат на недоброкачествена храна или на заболяване от нозематоза, ще се види, че коремчетата на пчелите са силно подути и отвътре лъха тежка миризма. В такъв случай по предната стена и прилетната дъска на кошера, както и по снега има много кафяви диарични петна (ако е имало вече облитане). Ако има много кристалчета от мед, това показва, че медът е кристализирал. Когато в кошера са влезли мишки, от труповете на пчелите са останали само главите, коремните членчета и краката, а гръдните мускули са изяаени.
За състоянието на пчелните семейства през зимата може да се съди и по звука, който издават. Прослушват се с каквато и да е гъвкава тръба, единият край на която се поставя във входа на кошера, а другият на ухото. Ако се чува спокоен и равномерен и бодър звук, който при леко почукване по кошера дружно се усилва, а след това постепенно затихва, пчелното състояние е в добро състояние. Когато се чува слаб шум, наподобаващ шумоленето на сухи листа, и при почукване пчелите издават немощен звук, това е сигурно указание, че питите в кошера са празни и пчелите са гладни. Ако пчелите издават недружен, разногласен звук с отделни открояващи се „тъжни” звуци, вероятно семейството е осиротяло. При силно безпокойство, причинено от лошокачествена храна или от присъствието на мишки, освен споменатите признаци в гнездото се чува тревожен звук.
Номерата на неблагополучните семейства се записват, за да може веднага или в най – близките благоприятни дни да им се помогне. Ако времето не е подходящо за отваряне на кошерите, по – сложните манипулации – прегледи, смяна на пити с храна, даване на майки или присъединяване, както и евентуално облитане за почистване на пчелите – се извършват в помещения.

Спасяване на премръзнали пчели
Както през лятото, така и през зимата, температурата на тялото на отделната пчела, когато е в покой, не е постоянна и зависи от температурата на околния въздух. Само по време на полет температурата на пчелата е по – висока с 4 – 5 С от температурата на въздуха. По изследвания на Н.И. Калабухов пчелите, когато са в покой, при 7 – 9 С изпадат в частично вцепеняване, а при 4 – 6 С напълно се вцепеняват, като при 2 – 5 С вцепенението настъпва след 15 – 20 минути. След това с повишаване на температурата те се активизират. Медоносните пчели не могат да живеят дълго време в състояние на анибиоза, т.е. да презимуват вцепенени, със силно понижена жизнена дейност, без да се хранят, както някои насекоми и други животни. Това се обяснява с обстоятелството, че пчелите са неспособни да натрупват големи количества резервни хранителни вешества (захари, мазнини и белтъчини) в своя организъм. Така, докато в тялото на насекомите, които изпадат в зимно вцепенение, съдържанието на мазнини достига над 28%, в тялото на пчелите мазнините са само 4-5%. Ето защо в своята еволюция пчелите са се приспособили към зимно хранене от складираната в питите резервна храна. Поради това, те се намират в полуактивно състояние в зимното кълбо, което им осигурява необходимата за това топлина.
Опитите показват, че физеологичните процеси в организма на пчелите са в зависимост от околната температура. При пчелите, изпаднали във вцепенение при 8 С, макар, че те не могат да смучат мед, тези процеси протичат нормално и захарите от медовата гушка и червата преминават в кръвта и се използват за поддържане на жизнените функции на организма. При понижаване на температурата около пчелата до 3 С, захарите от храносмилателната система не могат вече да преминават в кръвта. Тогава жизнените процеси продължават, докато се използват резервните хранителни вещества, намиращи се в мастното тяло на организма. След това пчелите загиват от глад, независимо че в медовата гушка и в червата им има мед. Установено е, че ако температурата не е по – ниска от 0 С, вцепенените пчели могат да живеят от 4 до 9 дни; при -2 С те живеят до 2 дни, а при -15 С умират само след 20 минути.
Ето защо, в случай че през зимата някой кошер е повален и разсипаните по земята пчели или в снега са премръзнали, те може да се спасят, ако това е станало наскоро и температурата не е много ниска. Пчелите бързо се смитат и заедно с кошера и питите се внасят в топла стая (15 – 20 С) След като се раздвижат, напръскват се леко с топъл, захарен сироп. Гнездото се подрежда, преглежда се и за майката, след това кошерът се затваря и се изнася в коридора на помещението, за да се образува зимно кълбо. След няколко часа внимателно се отнася на постоянното му място. В случай, че майката се е изгубила, осиротелите пчели се присъединяват към някое по – слаби семейство (извършва се в стая). Когато заедно с пчелите е спасена и майката, трябва, щом започне яйцеснасянето (февруари), да се провери да не би да е станала търтовка вследствие на простудяване. В такъв случай майката незабавно се сменя.

Очистително облитане на пчелите
През зимата, през някой топъл тих, слънчев ден по обяд, когато температурата на въздуха се е повишила към 12 С (на сянка), пчелите излизат около кошерите и извършват първото си масово, очистително облитане, при което се освобождават от натрупаните в дебелото им черво остатъци от храната. Същевременно те се стремят да изнесат навън падналите по дъното на кошера трупове на умрели пчели, восъчни капачета, кристалчета с мед и други отпадъци. По облитането на пчелите може да се съди за презимуването и състоянието на пчелните семейства. Дружното и енергичното облитане показва, че семейството е презимувало добре. Напротив, слабото облитане, облитането на единични пчели или суетенето на пчели пред входа, както и диаричните петна около входа показват, че има някаква нередовност в пчелното семейство, като например голяма смъртност (подмор), загуба на майка, недоброкачествена храна, глад и пр. Накои семейства обаче въпреки благополучното си презимуване не се облитат заедно с другите, а оставят в кошерите. Такива семейства са още в зимен покой и при почукване по стените на кошера издават характерния дружен, енергичн звук. При тях трябва веднага да се свалят покривът и възглавницата от кошера, за да се затопли отгоре гнездото от слънчевите лъчи, с което ще се подтикнат пчелите към облитане.
Преди да започне облитането, снегът от прилетните дъски трябва да се измете, а предпазителите против мишки да се вдигнат от входовете. Самите входове трябва да се отворят напълно и с изкривен тел да се почистят от труповете и отпадъците, за да могат пчелите свободно да минават. Ако в пчелина има сняг, пред кошерите трябва да се постеле тънък слой слама, за да кацат пчелите по нея, в противен случай някой от тях кацат по снега, където премръзват и загиват. Може предварително върху снега в пчелина да се посипе пепел или сгурия, която се затопля на слънчевите лъчи и спомага за по – бързото му стопляне. Още по – добре е, ако пред кошерите се постеле черна насмолена хартия или тъмен полиетилен.
Пчеларят трябва да следи как се облитат отделните пчелни семейства и да си записва в бележника номерата на онези от тях, които проявяват някаква нередовност, за да може веднага след облитането им да и помогне.
Ако някои семейства не се облитат и при почукване не издават никакъв звук, те са загинали. Техните входове се затварят, за да не влизат пчели крадци. След като спре облитането на другите семейства, тези кошери се отварят и преглеждат, за да се установят причините за умирането, които може да бъдат глад, студ, осиротяване, задушаване, лошокачествена храна, заразно заболяване и пр. След приключване на прегледа, пчеларят дезинфекцира помагалата с коити си е служил. При съмнение за заразна болест, трябва от съответните умрели или живи семейства да се вземат проби (по около 50 свежи трупа) и да се направи необходимото в най – близката ветеринарно – бактериологична лаборатория да се изследват. В отделно писмо се описва състоянието на въпросните семейства. С питите и кошера се постъпва съобразно с получения отговор.

Подхранване на пчелите през зимата
Според целта, която се преследва, зимното подхранване бива два вида: а) за спасяване от глад и от смърт и б) ранно подбудително подхранване (към края на зимата). Щом пчелните семейства са правилно зазимени с достатъчно количество доброкачествена храна, не е необходимо да се подхранват и безпокоят през зимата. Ако обаче по някаква причина, те са зазимени с малко храна (5-6 кг), която е пръсната на повече пити или е недоброкачествена (манов мед, гроздов мед, силно кристализирал мед), те трябва непременно да се подхранят още през декември или януари, за да не загинат. През зимата не може да се подхранва със захарен сироп, защото пчелите не могат да напуснат кълбото и да отидат до хранилката. Ако сиропът се налее в пита, която при благоприятно време се поставя в гнездото, пчелите не ще могат да го преработят и да го запечатат. Той ще погълне много влага и ще вкисне, като ще предизвика диария. По – добре е в такъв случай да се даде пита с доброкачествен мед (ако се разполага с такава), предварително затоплена. В практикаата пчелите се подхранват през зимата най – безболезнено с полутвърди и твърди храни – кърмова маса, захарни питки, бяло сладко, кристализирал мед и кристализирала захар.
Кърмовата маса се приготвя от 3 – 4 части ситно смляна и пресята пудра захар и 1 част мед. Медът трябва да е нектарен и да произхожда от пчелин в който няма заразни болести. Той предварително се затопля, а ако е кристализирал се разтопява на водня баня (съдът с меда се поставя в друг съд с вода, която се загрява на слаб огън при температура не повече от 50 С) т.е. колкото може да търпи потопеният във водата пръст на ръката. На 1 кг мед се прибавя 50 г вода. При по – висока температура на меда (107 – 115 С), не само, че се разрушават витамините, ензимите и другите ценни съставки на меда, но неговата плодова захар се кармелизира и става трудно смилаема. Захарта се сипва в широк съд, прави се в средата гнездо и в него се излива топлият мед. Отначало се бърка с лъжица, а след това с чисти ръце се смесва добре, докато се получи полутвърдо тесто, което не се разлива и запазва формата си, когато се направи на топка. За големите пчелини, кърмовата маса се приготвя с тестомелачни машини, които се използват при хлебопроизводството.
От кърмовата маса се правят питки по 0,5 – 0,8 кг, дебели 1 см, поставени в полиетиленов плик, който се нарязва отдолу. Подхранването се извършва през някой по – топъл ден. Кошерът се отваря набързо и върху отвора на покривката (възглавницата) или под нея, но точно над пчелното кълбо, се поставя питката, след което отгоре се слагат затоплящите материали. При голям брой кошери, за да стане бързо, тази работа се извършва от двама души – един снема и поставя покривките на кошерите, а другият повдига покривката и поставя храната. Според нуждата, подхранването се повтаря още 1 – 2 пъти през 15 – 20 дни. При съмнение за нозематоза, вароатоза или гъбни заболявания, в кърмовата маса се прибавят съответните лечебни препарати.
Когато няма мед, може да се приготвят захарни питки само от захар и вода. В емйлиран съд се сипват 4 – 5 части захар и една част вода и се варят на слаб огън при постоянно бъркане. Варенето продължава 30 – 40 минути, докато по стените на съда започне да се образува кристална корица или когато капка от сиропа, пусната в чаша в студена вода, оставя след себе си тънка нишка и запазва формата си във водата. Готовият сироп снема от огъня и се разлива в плитки (1 см) мукавени кутии, предварително намокрени с вода. След кратко време сиропът се втвърдява и питките се дават на пчелните семейства по същия начин като кърмовата маса, като се се обръщат надолу без да се обвиват.
Бялото сладко се приготва по същия начин, като 1 кг захар се разтопява в 1 кг вода и се вари и се бърка до сгъстяване. Една – две минути преди да се свали от огъня, в сиропа се добавя една лъжичка кремотартър. След като се свали от огъня и позастине, сместа се бърка в една посока, докато стане жилава бяла маса. От нея се правят питки, поставят се в плик и се дават на пчелните семейства.
Кристализиралият мед (но не суха кристализация) се дава, когато трябва по спешност да се спасят от загиване гладни пчелни семейства, а в момента не се разполага с някоя от посочените храни. Медът трябва да бъде от здрав пчелин и от нектарен произход. Дава се увит в марля или в нарязани пликове, както кърмовата маса.
Когато не се разполага с мед, подхранването може да стане направо със захар на пясък или на бучки. Захарта се сипва в торбичка от марля, потопява се в топла вода, за да се намокри добре, без да се разтопи, след което се поставя върху рамките на кълбото.


 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by