Дата на обновяване:13.12.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


Полесье. Колоди в блатиста местност обрасла с дървета
Николай Поросятников, Беларусь

В южната част на Белорусия се намира самобитен край с блата. Градът Пинск се смята за неофициална столица на Полесья. Тук за се запазили много древни обряди и традиции. Но е особено интересно това, че тук може да се срещнат пчелини с колоди. Всичко при тях е както преди 100 или 300 години по – рано. В статията аз публикувам фотографии на кошери – колоди на Николай Кочановски, голям любител на пчелите от г. Пинск.
На фотографиите от съвременните атрибути е само лебедката с помощта на която се повдигат кошерите на дървото. Още гумените колела на каруцата. Удивително е, че в наше време, някои пчелари имат пчелини от 50 и даже повече кошери – колоди. Тези пчелини по стар обичай ги поставят далече един от друг в гората на различна височина. В тези пчелини не се прилагат восъчни листове, нито пчелни рамки. За зимата пчелите не се подхранват със захар. И това е в местност в която има  паша от Калуна. Единственото отстъпление от старинното пчеларство – това е лечението през есента от вароатозата. Без това пчелите няма да оживеят.


Последните кошери – колоди в Европа. Напълно възможно е Полесье да е последното място в Европа в което са се е запазило примитивното пчеларство в кошери тип колоди и борти. Аз слушах за такива пчелини на Украинското Полесье. И ето на 19 – 20 юли 2008 г. нашата група белоруски пчелари посетихме Белоруското Полесье, след като разбрахме, че в района на г. Петриков кошерите – колоди въобще не са рядкост. Някои пчелари имат до 50 колоди, които са поставени на различни места в гората.
Практически никакви грижи за пчелите не се полагат. Само, ако през зимата загине семейство, то пчеларят ще почисти кошера – колода от подмора. Пчелите не ги лекуват, не поставят восъчни листове и не ги подхранват за зимата. Мед получават от тях малко. Не всяка колода успява да даде кофа с мед. На нашия въпрос колко е средният добив на мед, местните жители се спряха на мнението, че средно това са 5 – 7 кг. Макар, че има години, когато добивът е малко по – голям или съответно по – малък.
Особено много колоди са разположени в гората близо до рекичката Уборть, която е десен приток на р. Припять.
Утвърждават, че там колодите са от незапомнени времена и са преминавали по наследство от дядовци и пра дядовци. Названието на реката е от думата БОРТЬ. Никой в тези места няма да отвори чужда колода. Медът го вземат само един път в годината след празника на Медовия Спас на 14 август.
На въпроса как им се е удало да съхранят до 21 век колодните пчелини, обикновено отговарят, че разходите за колодите практически отсъстват. А да изоставят това, което е останало от бащата и дядото това е грях. Интересно, че един от нашите пчелари, който вече се занимава със сериозен пчеларски бизнес поиска да купи стара колода или старинен инвентар – нещо като примитивна дървена лебедка за повдигане и спускане на колоди - два пъти получава отказ от местните пчелари. При това всички запитани отговарят практически едно и също. Не могат да продават това, което е останало от бащата и дядото. Това трябва да го предадат по наследство на децата и внуците. Могат да продават само свои неща.
Някои колоди са много стари. На една от фотографиите има две колоди, които пчеларят е донесъл от гората на вилата си. Едната е от дъб, а другата е от бор. Той утвърждава, че още през 1812 година (информацията се е предавала в семейството) френски войник е искал да взема мед от тази колода и се качил на много висок бор, отворил и работния отвор (далжеята), но паднал и умрял на място.
Колодите понякога ги повреждат белки и кълвачи. Макар, че дебелото и здравото дърво не им се дава. Но от друга страна, много старите колоди вече стават трошливи. Дупките в такива колоди, пчеларите ги запълват с тенекия и се използват и по – нататък.
Колода. Интересно е, че пчелите в колодите пренесени от глухите гори по брега на р. Умборть на левия, по заселен бряг на р. Припяти до град Петриков много по – трудно пренасят зимата и значително по – често загиват. Трудно е да се каже с какво е свързано това? Възможно е с типа паша. А възможно е с това, че в горите на р. Уборть се е съхранила тъмната европейска пчела, а на левия бряг на р. Припяти е по – голямо влиянието на кавказките и карпатските пчели посредством техните търтеи. Макар, че разстоянието тук не е голямо и не е известно може ли не много широката река Припять да служи за препятствие за полетите на майки и търтеи.

Превод от руски д-р инж Иван Парашкевов, Плевен
Източник: http://www.nikolai.grodno.by/


 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by