Дата на обновяване:21.06.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


„Mитовете” за меда
Новиков В.Б.

Медоносната пчела като биологически вид се е появила много отдавна. Едни литературни източници и дават възраст тридесет, а други – шестдесет милиона години. Човекът е започнал да ходи по земята – майка, отначало на четири крака, преди около пет милиона години. Това означава, че човечеството от момента на своето раждане е живяло рамо до рамо с пчелите.
Отначало хората са се държали като събирачи, намирали пчелните гнезда и събирали меда, като при това унищожавали пчелите. По – късно те се научили да се грижат за тях в пчелини, като вземат само част от меда, съхраняват и увеличават броя на пчелните семейства. Много векове търсещите умове са изучавали животът на пчелното общество, като са се опитвали да достигнат до тайните на неговото поведение и съвместен живот без да престават да се учудват. И е имало защо!
Няма по – загадъчно насекомо, от пчелата. Случвали са се големи катаклизми на планетата, а тя без умора много години е опрашвала растенията, като е развивала и усъвършенствала растителния свят. Много хиляди години тя живее с човека, но нищо и никой не e могъл да я опитоми. Имайки отровно жило, страшно оръжие против който и да е, тя е позволила все пак на човека да се намеси в нейното гнездо и даже да взима нейната най – голяма ценност – собствената и храна.
Пчелата се явява не само единственото насекомо, но и единственото живо същество, което е абселютно полезно. Тя е една от немногото, които не живеят за сметка на някого или на нещо, а изключително за сметка на нектара и прашеца, които растенията и дават в замяна на опрашването. И не просто и не само и ги дават, а се съревновават по между си, като проявяват чудеса от изобретателност. Пчелата не нанася никаква вреда на обкръжаващия я свят. Принципът „убий, за да оживееш” – не се отнася за нея, макар, че общия принцип на теорията за еволюцията, а именно за това, че оживява по – силният, тя не го нарушава. Пчелата е изпълнена с великата мъдрост – тя не отнема, а дарява: дарява най – голямата ценност – живота, а собственият и живот е пример за „бяла” еволюция.
Всички продукти от жизнената дейност на пчелното семейство, без изключение имат хранителна и лечебна ценност. Даже и страшната пчелна отрова и тя е ефективно лекарство. Дори след своята смърт, пчелата може да донесе полза на хората: от пчелния подмор (загинали пчели) се прави лекарство. Даже нейният „личен” враг – восъчният молец, който живее за сметка на пчелното семейство и той също се използва като лекарство.
Заради тайната лечебна сила на своите продукти, заради удивителните си свои качества и способности, много цивилизации и религии са превъзнасяли пчелата, като са и приписвали божествен произход и невероятни възможности. Не е учудващо това, че медоносната пчела и всичко, което е свързано с нея е обкръжено от голямо количество митове, легенди и поверия.
Тази статия не е написана за такива митове – тях ще ги оставим на историците, философите и поетите. Разговорът ще бъде за пчелния мед и за предразсъдъците, които се явяват следствие на баналното човешко неразбиране, което е свързано с меда. Това се отнася не само за хранителните му, но и за лечебните му свойства.
За да избегнем неразбирателство, веднага уточняваме, че под думата „мед”, ние подразбираме естествен натурален продукт от жизнената дейност на пчелното семейство.
Пчелният мед – без преувеличение е уникален по своята хранителна ценност продукт, и в основата си се състои от прости въглехидрати (монозахари): глюкоза и фруктоза. Той не изисква допълнителна обработка, като постъпва непосредствено в кръвта на човека, действа бързо и ефективно. Но той не само е прекрасна храна, а освен това е и универсално и изключително действено лекарство.
Пчелният мед е едно от най – първите лекарства, които е използвал човека. Във всички векове хората предполагали, и то не без основание, че медът е надарен с тайна изцеляваща сила, че се явява средство за достигане на дълголетие и старост без болести. И как да не се предполага това, като нектарът се е смятал за храна на боговете. Пчелите, след като съберат нектара и извършат нещо тайно в кошера, го превръщат в мед: квинтесенция на нектара - супернектар, суперхрана. В Русия медът са го смятали едва ли не единственото средство за удължаване на активния живот. В народната медицина медът – това е най – популярният компонент от лекарствените препарати, независимо от това, дали те са с животински, минерален или растителен произход. В старите лечебници може да се намерят стотици рецепти на лекарства, в състава на които влиза меда. Него са го използвали като самостоятелно лекарство, смесвали са го с отвари и запарки на лекарствени растения, използван е за топли компреси, разтривания, обикновени компреси, вани, инхалации при най различни заболявания. Днес болшинството лечебни свойства на меда са потвърдени с научни изследвания. Малко позабравен в миналото столетие, медът отново си завоюва водещи позиции в медицината, не само народната, но и официалната. Расте интереса към него от хората, расте неговото производство и употребата му.
Не всички хора имат възможност да си купят меда направо от пчелин или от пчелар. На болшинството от тях им се налага да го купуват на пазара или в специализираните магазини. Възникват в някои от тях опасения, че могат да си купят некачествен „неправилен” мед. Ще забележа, че в натуралния мед има само една „неправилност”, която много добре е забелязал Мечо Пух от мултипликационния филм: „ако него го има, то веднага го няма”. Да се върнем, обаче в магазина или на пазара и да послушаме „митовете за меда”
„Мит” първи. Качествен мед може да се купи само в специализиран магазин.
Действително, вероятността да се купи там фалшификат е ниска, а да се купи мед с ниско качество – това е много даже възможно. Първо, всичко сега е частно и от стопанина на магазина зависи от къде и какъв мед да купува, а той е заинтересован да купува от там от където е по – евтино. Това като правило е мед от южните области и крайове. Не е тайна, че понякога стопаните на пчелините след като използват през деня пчелите по предназначение, през нощта ги подхранват със захар в различна форма. Подобен мед е невъзможно да се отличи от натуралния без сложни химически изследвания, а тях като правило не ги правят. Задоволяват се само с най – общи такива. Освен това в своето болшинство, медът от южните области е монофлорен, т.е., той е събран само от едно растение. Такъв мед притежава значителни лечебни свойства на това растение от което е събран като нектар и отстъпва на полифлорните медове с универсални лечебни качества.
Предчувствам възмущението от пчеларите южняци и правя уговорката. Аз не смятам, че техният мед е по – лош и за това ще бъде казано по – късно. Никак даже. На това „гребло” може да настъпи човек, като си купи мед и от пчелин на своята местност, ако произвелият го пчелар няма съвест. За подхранване със захар под различна форма нощно време зная от хора, които лично са видели подобна процедура. И моите думи не трябва да засягат истинските пчелари, те не се отнасят до тях.
Там, където това е възможно, пчелите по същия начин, както и по – северните области, събират мед от различни медоноси. Монофлорният мед, като качествен продукт отстъпва по комплексните си лечебни свойства на полифлорния. И ако монофлорният мед от елда е изключително полезен при заболявания на кръвта, то като пример, слънчогледовият, от рапица или от памук от медицинска гледна точка се явяват само общоукрепващо средство и висококалориен продукт в диетологията.
Няколко съвети. Избирайте най – гъстият мед – този мед и ще бъде най – зрял, следователно и по – качествен. Медът от лопатката или от лъжичката, не трябва да изтича на капки. Той се проточва като непрекъсната лента, а след това като конец остава докато изтече почти до края. Зрелостта на меда e пряко свързана с вискозитета (провлачността) и влажността. Не се колебайте да наклоните буркана с меда в една и друга посока: там където медът е рядък (като чай – бел. при превода), той не е зрял при прочие равни условия. Медът не трябва да има пяна – това е признак за неговата неузрялост и повишено водно съдържание. Вкисването е следствие от това.
Сега плавно ще преминем към следващия мит, който е свързан в някаква степен с първия.
„Мит” втори – „химически”. Някои смятат, че натуралността на меда може да се определи с помощта на „химически” молив. Трябва да се намаже медът на лист хартия и да се пробва да се пише на хартията с този молив. Ако медът е фалшифициран, то се появява син цвят, както от водата.
В действителност това е заблуждение. Следва да се обясни, че абселютно подправен мед продават като правило, като го предлагат от врата на врата. Това е така нареченият „цигански” мед. Да се избегнат грешките с меда е просто – да не се купува такъв мед, който е с прекалено ниска цена. Натуралният пчелен мед не може да бъде толкова евтин по определение.
Опитните фалшификатори действат по усъвършенствано, като подхранват пчелите изключително със захарен сироп или както вече се спомена, редуват подхранването със захар с естественият медосбор. Даже захарта, купена от магазина е много пъти по – евтина от меда, какво да кажем за „захарните полуфабрикати”? Подобен „мед”, пчелите го правят точно така, както правят натуралният. В него няма излишъци от вода, следователно няма и реакция на „химическия” молив.
Отделен проблем е това, че в този „мед” няма и всичко останало, освен захари, които трябва да се отбележи, вече са същите глюкоза и фруктоза, което е и единственото положително отличие на такъв „мед” от обикновената захар. Да се яде такъв „мед” вместо захар може и това е полезно, безполезно е обаче да се използва за лечение.
Точно да се определи, че такъв мед е фалшив, може само в лабораторни условия, което, не е толкова просто и достъпно. Един от начините да се избегне този проблем е да се купува мед само от познат пчелар.
Няколко съвета. При купуването на меда трябва да се обръща внимание на неговия цвят, аромат и консистенция. Цветът на меда бива различен, в зависимост от медоноса, от който е бил събран, но винаги е меко благороден, а не мътен, ако той е центрофугиран неотдавна и в него не е започнал процесът на кристализация. При наличието на кристализация, медът става по - мътен и по – светъл . Той става по – плътен и даже твърд. Кристализацията на меда е един от показателите за неговата натуралност. Медът кристализира винаги, но различните медове в различни срокове, понякога даже осем – десет месеца след центрофугирането му. Тези срокове зависят не само от сорта на меда, но и от условията за неговото съхранение.
На външен вид кристализациите се различават, така също и по големината на кристалите, което не се явява показател за качеството, но се явява показател за натуралността. Ако медът никога не кристализира, той е фалшифициран. Изключение, се явява медът от бяла акация, който и година след като е бил центрофугиран, може да си остане течен. Течен може да бъде и „нагрявания” мед, но за него по – късно.
Натуралният мед винаги е ароматен, даже година и повече след центрофугирането (ако се съхранява правилно, включително и със затворен капак.
Следващите митове по реда си са още два: „дерматологичен” и „лекарствен”.
„Мит” трети – „дерматологичен”. При употребата на меда често възниква алергия даже при възрастните хора, още повече, него не трябва да го дават на малки деца, особено на бебета.
Алергията, особено на мед – е явление достатъчно рядко, нещо подобно на алергията на захар на пясък или на оцет. Но медът е съвместен продукт от жизнената дейност на пчелите и на растенията, в него винаги в по – голяма или в по – малка степен, присъстват прашецовите зрънца на цветовете от които е бил взет нектара, а алергията към прашеца е явление достатъчно широко разпространено. Искам да отбележа, че прашецът от крачетата на пчелите, т.е. прашецът обработен с ферментите на пчелите, в значителна степен губи своята алергенност, прашецът, който в пчелната пита е консервиран с мед „пчелен хляб” или „перга” е практически безопасен. Причината за алергията на меда, в повечето случаи се явява присъствието в него на тръстиковата захар т.е. фалшификацията на меда. По – рядко наличието, в незначителни количества на лекарства с които пчеларят обработва пчелните семейства, още по – рядко – присъствието в него на механически или биологически (хитинови обвивки на кърлежи, например) примеси. Тук е виновен пчеларят, който обработва пчелните си семейства с лекарства, като нарушава правилата и сроковете на обработката, злоупотребява с подхранванията със захар или не съблюдава санитарно – хигиенните правила.
Необходимо е да се знае, че медът, който се явява алерген за единици хора, същевременно е изумително средство против алергията. Особено ефективен е медът в пита, който в Русия от древни времена го дъвчат при треска, а така също при хрема, синузит и астма. Прекрасно са се доказали при същите проблеми и восъчните запечатки, т.е. капачетата на килийките, които пчеларят срязва при разпечатването на пчелните пити преди центрофугирането и.
Медът е прекрасно средство за лечение на бебетата при алергични заболявания характеризиращи се с почервеняването на бузките, лющене на кожата им, себорейни корички на главата, сухост и сърбеж на кожата (проверката на чувствителността на детето към меда преди това е задължителна).
Децата, които употребяват мед от много малка възраст, по – добре се развиват и по – малко боледуват. Това е факт, потвърден експериментално, при това не само в Русия, но и в Германия, и в Япония. Отделна тема на разговор е въпроса, че трябва да се спазват точно дозировката и начините на употребата на меда. Главното е да не се предизвиква в детето отвращение към меда, като се опитваме да го храним с мед насила.
„Мит” четвърти – „лекарствен”. Понякога може да се чуе, че един мед е лечебен, а друг – не съвсем. В северните области, например, - че южния мед (от елда като пример) притежава по – малка лечебна ценност, отколкото липовият.
Медът – е продукт с изключително универсални лечебни качества. Това е справедливо за които и да са сортове медове, в това число и за мановия, който притежава даже по – голяма лечебна ценност в някои случаи, отколкото нектарният, за сметка на голямото количество минерални вещества. Главното свойство на меда – това е нормализацията на функциите на организма, което позволява да се използва при лечението на голямо количество заболявания както самостоятелно, така и в комплекс с други продукти на пчеларството, с медикаментозни и с народни средства. Независимо от това, нектарът предава на меда индувидуалните лечебни свойства на тези растения, от които е бил взет. Именно за това медът от липа е изключително ефективен при простудни заболявания, а медът от елдата – при заболявания на кръвта. Това, обаче не означава, че този или онзи мед не трябва да се употребява при други болести, макар, че полифлорните медове, в тази връзка са по – ефективни. Обогатеният от ферментите на пчелите и продуктите, които се появяват в процеса на ферментацията и съхранение, всички те се явяват голяма подкрепа при лечението на различни болести. Следователно има медове, които са по – ефективни при определени заболявания, но няма лоши медове.
За кратко споменатия „нагряван” мед, трябва да се говори по – подробно във връзка с друго дълбоко заблуждение.
„Мит” пети. Течният мед е най – натуралния и качествен мед.
Ще започна с това, че ще спомена за меда от Калуна. Този червеникаво-кафяв мед е изключително провлачащ се, тинест на вид и създава много грижи още в момента на изцентрофугирането му от питите. Този мед никога не е течен. В същото време, той практически не кристализира при съхранение, като получава консистенция на желе. Всички други медове, рано или късно кристализират, което собствено е и един от показателите на тяхната натуралност. Сроковете за кристализирането им зависят не само от условията за съхранението им, но и от вида на растението от което е взет нектара. Медът от върба, например кристализира крайно бързо, а споменатият вече от бяла акация – не съвсем бързо.
Като ходя на централния пазар, виждам, че през февруари – март се продава течен мед. Близо до бурканите с кристализирал мед се продават буркани с мед, който има „янтарен” блясък. Написах „янтарен” и си помислих, че и янтарът няма такъв блясък: той е някак си по – сдържан, по – благороден. Тази сдържаност на цвета е присъща и на натуралния мед. А този, блестящия и е именно „нагрявания” мед. Той също е натурален, но е увреден от продавача (не задължително от пчеларя), с цел по – бързата му продажба, и допускам, че още от недомислието на продавача и невежеството на купувача.
Кристализиралият мед го нагряват на водна баня, до като той стане течен и прозрачен. Процесът на кристализация в него ще започне съвсем не скоро, и няма да завърши никога. Такъв мед изглежда красиво и, следователно, по – добре се продава, но да погледнем какво става с него в процеса на нагряването.
Пчелите поддържат в гнездото постоянна температура около 34 С. В какъвто и да е случай, тя не може да бъде по – голяма от 37 С, тъй като това е критично за пилото им. Нагряването на меда над тази температура довежда до разрушаването в него на антибиотиците, определящи неговите бактерицидни свойства (съхраняването на меда на светлина довежда до същите последствия). Нагряването на меда до 45 С довежда до разрушаването на инвертазата, а до 50 С – и на диастазата. При нагряването му до 60 С, частично или напълно се разрушават витамините, белтъчините, танините, ароматичните вещества. Такъв мед е загубил всички свои лечебни свойства и сега с нищо не се отличава от фалшифицираният мед, правен след подхранване със захар. При по – високи температури се губят и монозахаридите – простите захари глюктоза и фруктоза. По – точно, те не се губят, а в процеса на обратното превръщане стават на тази същата захароза.
Няколко съвети. Нагряваният мед даже при околна температура от 5 С,с като изтича, образува стъкловидни „конци”, докато на натуралният мед за това са нужни отрицателни температури и то доста сериозни. Натуралният мед никога не блести, като свети със сдържана, благородна светлина. „Нагряваният” мед, практически винаги има привкус на карамел или даже на горена захар.
Сега да поговорим за това не много рядко явление като разслоението на меда и „митът” свързан с това.
„Мит” шести – „физическият”. Ако медът се е разслоил, то това е лош мед.
Отначало да разделим проблема на две части: разслоението на течния мед и разслоението вече на кристализиралия мед.
Разслоението на течния мед може да стане по две причини. При съхраняване на незрял мед, действително е възможно неговото разслоение. Зрелият мед, като по – плътен, се стреми надолу, медът с високо водно съдържание нагоре. Ясно изразена граница между тях няма.
Последствия във вид на брожение и набъбване, не чакат дълго. Но тези процеси вървят паралелно, може да се каже пред очите на човек.
Втората причина е банална: медът от различните медоноси има различен цвят. Ако пчеларят напълнил буркан например, като е използвал мед от две партиди, а те се различават по срока на ваденето и центрофугирането – появяването на визуална граница между тях е напълно вероятно и тази граница се забелязва. Това е качествен мед, а „разслояването” е само следствие на двете физически свойства на меда, а именно, неговият цвят и вискозитет. В стандарта в Русия – ГОСТ, подобно наливане на буркан с последващо разслояване не е предвидено, но някаква опасност разслояването не представлява.
За да се разберат причините на разслояването на вече кристализиралия мед, следва отначало да споменем за някои физически свойства на глюкозата и фруктозата, които се явяват негови основни компоненти. Глюкозата има способността да кристализира, в същото време фруктозата не кристализира въобще. Еднородността на консистенцията на меда е лъжлива. На практика, в кристализиралия мед, молекулите на фруктозата се намират в промеждуците между кристалите на глюкозата, като че ли ги обгръщат. Именно за това, медът почти винаги не е твърд, като съхранява някаква текучест. Молекулите на фруктозата, които са по – леки, се стремят нагоре, но това движение е крайно разтегнато във времето по причина на високата плътност на меда. Да се ускори този процес може като се съхранява меда при стайна температура в течение на дълго време, а още повече при температура 24 – 28 С. Като резултат, част от по – тъмната, течна фруктоза образува слой над светлата глюкоза, която носи в себе си част от фруктозата.
Отношението на глюкозата към фруктозата в меда е примерно равно на единица. Именно примерно, тъй като това е усреднено понятие, и съществуват много сортове мед в които то е нарушено, даже значително в една или друга посока. Колкото е повече фруктозата в меда, толкова по – дълго той кристализира, и освен това значителен слой от течен, тъмен мед може да се окаже в резултат на продължителното съхраняване. Неголямо количество течен мед, след една година съхраняване, може да се окаже практически в който и да е буркан.
Подобно разслоение може да се окаже на някого неестетично, но на качеството на меда то не влияе. Освен това, някои „знаещи в пчеларството”, които имат представа за тези и не само – свойства на глюкозата и фруктозата, са създали още един „Мит”, за който ние сега ще поговорим.
„Мит” седми. Макар, че меда е противопоказан при захарен диабет, но фруктозата на меда може да се употребява без страх при това заболяване.
Механизмите на усвояване от организма на глюкозата и фруктозата са различни. На битово ниво тези механизми могат да се обяснят така: глюкозата постъпва в кръвта, а с нея във всички органи бързо и веднага, фруктозата - някак си се натрупва като „запас” и се усвоява от организма постепенно. Именно тази постепенност е станала причина за „Мита”.
Диабетиците следва веднъж и завинаги да запомнят, че те самостоятелно не могат да решават в какви количества да ядат мед или да се лекуват с него. Това се отнася и за обикновен мед и за течната фруктоза, която се снема от горната част на буркана. В който и да е случай – това е захар и последствията могат да бъдат непредсказуеми. Употребата на меда е възможно и в някои случаи даже полезно, но да решава това има право не диабетика, а лекуващия лекар на базата на конкретни изследвания. Захарта в кръвта могат да я повишат даже крушите, изядени в неумерено количество, а крушата е една от многото растителни средства, използвани в лечението на диабета.
(Допълнение при превода: На майка ми, която е с диабет, личният лекар е разрешил по половин кафеена лъжичка мед на ден и това се отнася до нейния конкретен случай, а не въобще до всички с диабет. Медът, който тя използва е полифлорен. Преобладава слънчогледа почти всяка година).
В заключение ми се иска да изкажа мисъл, която не се изморявам да повтарям във всеки (подходящ и не особено) случай.
Хората знаят за хранителната и лечебната ценност на меда, но неправилно го използват, само когато са се разболели, вместо да го употребяват профилактично, т.е. просто да го ядат, като с това изпреварват възникването на болести и по този начин да си поддържат организма здрав и силен, способен да противостои на каквато и да е инфекция, на каквото и да е патологическо начало.Обидно е да се слуша обяснението, че медът е скъп. Здравето е по – скъпо и на него не трябва да се правят икономии. В противен случай по – късно все едно, ще се наложи да се харчат пари за лекарства. Цената на тези разходи може да бъде огромна, а загубите, понякога не възстановими. Пазете си здравето още от млада възраст и яжте мед – това и ще бъде най – голямата икономия за Вас.

Източник: Сайт „Пчелы, цветы и здоровье”
http://www.bestbees.ru/   В.Б. Новиков (ded77)                  E-mail:   info@bestbees.ru


Превод: д-р инж Иван Парашкевов, Плевен



 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by