Дата на обновяване:30.08.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

К

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 


TВЪРДИЯТ МЕД
О.Н.Машенков

Понякога медът толкова плътно уляга (утаява се, втвърдява се), че с големи усилия се удава да се извади от тенекето. Безформените парчета с бели краища в мястото на счупването никак не се съгласуват с представите на потребителя за външния вид на истинския мед. Той преминава покрай такъв мед и си избира друг, който се люшка и „се топи в устата като масло”. Дългите обяснения, че медът е истински не спират купувача. Външният вид и вкусовите възприятия за меда в цитирания случай не са на страната на пчеларя, който продава мед изглеждащ по описания начин.
Плътното улягане е свързано с особеностите на процеса на кристализация на меда. Той включва два стадия: възникване на зародиши на кристализацията и техният ръст. От всички захари, които се съдържат в меда, на кристализацията основно влияе глюкозата. Нейната разтворимост във водата нараства с повишението на температурата, но настъпва момент, когато при зададена температура тя повече не може да се разтваря. Такъв разтвор се нарича наситен. Ако се понижи неговата температура, то разтворът ще стане пренаситен. Зародишите на кристализацията растат в пренаситения разтвор на глюкоза и се превръщат в кристали. Техният състав и строеж зависят от химическия състав и строежа на кристализиращото се вещество.
Например, и глюкозата и фруктозата – основните захари на меда – имат еднаква формула, но и техните атоми са свързани по между си по различен начин, затова от разтвора започват да изпадат кристали на глюкозата, ако нейното съдържание в 100 г вода при 0,5 С превиши 54,3 г, при 30 С – 120,5 г, а при 50 С – 243,5 г. Глюкозата от водните разтвори на студено кристализира в т. нар. брадата структура, температурата им на топене е – 83 С. От кипящите спиртни разтвори кристалите изпадат във вид на игли или стълбчета, които не съдържат вода; топят се при 148 – 150 С. Фруктозата кристализира от спиртните разтвори във вид на твърди кристали с форма на ромб с температура на топене 102 – 104 С, а от концентрираните водни разтвори – във вид на игли, които се топят при 95 С. Количеството фруктоза, което може да се разтвори в един и същ обем вода, е повече от 5,2 пъти по сравнение с глюкозата. Тъй като разтворимостта в вода при награване значително нараства, е по – правилно да се говори не за топенето на меда при нагряването му, а за неговата разтворимост в същото количество вода, която още от началото се е намирала в същия този мед. Ако температурата на твърдия мед се повиши, то кристалите ще започнат да се разтварят и техния размер ще се намали, но формата ще си остане старата. Ако температурата се понижи, то кристалите ще нарастват, като също запазват формата си. При разбъркване на меда кристалите се чупят, като образуват много малки такива, които са способни да растат в преситен разтвор, и те стават център на кристализация.
Медът, който е останал на питата след центрофугирането, с течение на времето кристализира. Тези кристали могат да не се разтворят в донесения от пчелите пресен нектар, попадат в меда и стават центрове на кристализация. Такива могат да станат и зърната прашец, загубени от пчелите при движенирто им по пчелната пита или вкарани в кошера от въздушния поток при вентилацията на кошера. Кристализация могат да предизвикат кристалите или частиците на други вещества, ако те по размер или форма са подобни на кристалите на глюкозата. Процесът протича успешно, ако кристалографичните характеристики на кристала и кристализиращите вещества се съгласуват по размерите на пространствените ъгли между съприкасающите се страни, но в литературата са описани случаи, когато различията са достигали и 50%.
Разбъркването на меда, който съдържа зародиши във вид на малки глюкозни кристали, а така също повишаването на скоростта на разбъркване способства за по – равномерното разпределение на зародишни частици и образуването на малки кристали. При това за този процес независимо от кристализиращото се вещество, действа следната закономерност: при разбъркването ефекта на възникване на нови центрове на кристализация превишава скоростта на растежа на вече наличните. Кристализацията на чистата глюкоза се съпровожда с нарастване на кристалите по нейните крайща.
Медът – това е неповтаряща се по състав сложна смес от различни органични вещества, и на формирането в него на глюкозни кристали влияят други съставляващи: белтъчини, декстрини, аминокисилини, органични и минерални киселини. По тази причина кристалите на глюкозата са нееднакви и несъвършенни по размерите на решетката.
При малките степени на пренасищане, кристалите на глюкозата растат по – бързо, отколкото се образуват зародиши; при значителни степени на пренасищане – центровете на кристализация възникват по – интензивно, отколкото растат кристалите. При ниска скорост на охлаждане, ръстът на кристалите изпреварва тяхното образуване, те се получават големи, като се стремят да се сраснат по между си. Разбъркването на меда при кристализацията, осигурява равномрна температура на цялата негова маса. Мъничките кристали се задържат във висящо суспензирано състояние, това осигурява техният равномерен ръст, а така също увеличението на на броя на центровете на кристализация. Медът се получава с по – малки, еднородни по размери кристали в сравнение с кристализирането в обикновени условия.
За еднородните кристали частта на празнината между тях независимо от техния размер винаги е постоянна и най – голяма. Обаче при разбъркване на частиците с различна величина тя се намалява, като точките на съприкосновение се увеличават. Такъв мед след кристализация става много плътен. Неговото съхранение при изменяща се температура предизвиква частично разтваряне на най – големите кристали, по – нататъшното охлаждане – предизвиква образуването на дребни. Те запълват промеждутъците между най – едрите кристали и правят меда твърд. Ако медът е започнал да кристализира при 20 С и от него е отпаднала определена част от глюкозните кристали, то при снижение на температурата до 10 С разтворът отново ще се окаже пренаситен и от него отново ще започнат да отпадат кристали, но вече с по – малък размер. Те ще запълнят промеждутъците между най – големите кристали и ще превърнат меда в много твърд продукт, който трудно се извлича от съда в който се намира.
На образуването и нарастването на зародишите на кристализация влияят аминокиселинния състав и киселинността на меда. Повишението на съдържанието на аминокиселините, както и увеличението на общата киселинност на меда, се съпровожда с намаляването на размерите на глюкозните кристали. Тъй като показателите на състава на меда за различните региони и породите пчели не са еднакви, то и процесът на образуване и нарастване на кристалите за един и същ например липов мед, от различни региони, ще бъде различен.
Понякога регулирането на температурата и размесването на меда специално задържат нарастването на кристалите, и медът получава консистенция на паста. Така например във Франция неговата влажност я повишават до 18 – 18,5%, филтрират го, оставят го 3 – 4 дни и го пастеризоват. За получаването на пастообразна консистенция в меда вкарват 5-10% дребнозърнести зародиши и го оставят 5 – 6 дни при 14 С. Кристализацията се образува много бързо, нея я контролират. За да се избегне прекомерно втвърдяване, медът периодически се размесва. Крем – медът, получен по такъв начин, не става твърд и добре се разфасова. Съхраняват го при температура 14 С. През последните години се появи и на родния пазар (в Русия доп. при превода).
За запазване на всички достойнства на меда М. Гонэ е предложил във вече кристализиралия продукт да се разрушават кристалите мехнически. Предварително медът се загрява до 35 С, а след това с хомогенизатор разрушават кристалите. Хомогенезираният мед не се втвърдява и той може да се разфасова в туби. Ако току що изцентрофугираният зрял мед се загрее до 40 С за да се разтворят кристалите на глюкозата, а след това се постави в съдове и се запечата, то той дълго време след това не кристализира. Но даже стените на съдовете, в които се съхранява меда, могат да станат центрове за кристализация. Затова, за да остане медът продължително време течен, той задължително трябва да е зрял и прецеден, трябва да се съхранява в съдове, покрити с восък. Желателно е на неговата повърхност да се положи чист восък, който предотвратява частичното изпаряване на водата и образуването на пренаситен разтвор на глюкозата.
Мненивто, че истинският мед вече в края на септември трябва да кристализира, здраво е усвоено от купувачите. Освен това такова твърдение се поддържа и от пчеларската литература и от рекламата. Това не винаги е вярно. Естествено медът от слънчоглед и от кръстоцветни растения при съхранение вън от помещенията на дома при ниски нощни температури, вече в края на август започва бързо да кристализира. Но и тук процесът може да се забави. Съдът с меда след изцентрофужването в течение на 2 – 3 дни го оставят при 24 С, за се утаят частиците на восъка и други странични примеси. При това глюкозата и водата, като по – леки се събират от горната част на съда с меда. Ако от него се вземат горните 3 – 4 литра мед, то останалите отдолу дълго време няма да кристализират. Ясно е, че микроскопичните частици от восък ,прашец и т.н. т.е центровете на кристализация, които са разпределени в горния слой на меда са взети. Отделените части глюкоза и вода ще доведат до обогатяване на меда с по – малко кристализиращата се фруктоза. Съотношението на захарите в меда ще се измени в полза на фруктозата.
Както е известно, медът в питите, но в „младите пити” дълго време остава течен. Това е свързано с факта, че в него няма кристали зародиши от миналогодишен мед. Няколко месеца остава течен и медът, изцентрофужен от такива пити и съхраняван в хладилник. Той даже не винаги кристализира, но понякога се съхранява в прозрачна стъкловидна маса, като запазва своя вкус и аромат.
При нагряване медът загубва способността си да кристализира. Според нашето мнение, причината за това се заключава не само в разтварянето на кристалите, но и в образуването на устойчиви пренаситени концентрации на захари благодарение на обвивката, възникваща при участието на водородните връзки между захарите, аминокиселините, белтъчините и молекулите на водата. Енергията на водородните връзки не е голяма и зависи от полярността на молекулите, които са способни да създават дадените връзки. Полярността на серина, треонина и тирозина е обусловена от техните хидроксилни групи, аспарагина и глутамина – от аминните, а на цистеина – от сулфохидрилната група. Цистеинът и тирозинът съдържат най – популярните групи, които създават пространственни асоциати с молекулите на захарта и водата. В резултат възниква обща пространствена аморфна структура на веществата на меда, в които всички молекули на въглехидратите и другите компоненти се разпределят равномерно, и кристализация не се извършва. При нагряването на меда някои аминокиселини встъпват в реакция с глюкозата, в резултат се образуват меланоидини, които действат като антикристализатори.
По такъв начин, консистенцията на меда не само е фактор от неговия произход, но и зависи от технологичните условия на извличането на меда от питите, разбъркването му, условията за съхранението му. Като се управляват пречислените фактори, може да се подобри товарният вид и вкусовите качества на този продукт на пчелите.
Превод от Сп. „Пчеловодство” 2007 N10
 

KРИСТАЛИЗАЦИЯ НА МЕДА
Б.А. Угринович, А.С. Фарамазян

Въпросите свързани с кристализацията на меда, много интересуват производителите и потребителите му. Действително, външният вид на меда и интересът към него се определят в голяма степен от агрегатното състояние на продукта. Нашият опит от работата ни на Руския пазар, така и зад границите на Русия показва, че най – голямо е търсенето на течния мед. Повече от това – много купувачи са убедени, че ако той е кристализирал (често се използва неправилен термин „озахарил се е”), то това е верен признак, че пчеларят е хранил по времето на пашата пчелите със захар или след това захарта е добавена към меда??! Някои смятат, че крупните кристали го правят по – груб за възприемане.
Във връзка с това трябва да се отбележи, че някои медове, например акациевия, медът от кестен, мановият, могат да останат в течно състояние с години. Има други видове мед, като слънчогледовият например, които кристализират много бързо – от седмица до месец след кристализацията.
Сега да разгледаме причините за кристализацията и какви видове бива.
Медът – това е преситен захарен разтвор, т.е. в него се съдържат захари, които са повече от това количество, което може да остане в разтворено състояние при температура 4 – 28 С. По тази причина глюкозата, притежаваща по – малка разтворимост, започва да кристализира, а фруктозата остава в течно състояние.
Кристализиралият мед се подразделя на крупнозърнест (размер на кристалите по – голям от 0,5 мм), дребнозърнест (0,04 – 0,5 мм), крем - мед (или мед с вид на сланина) (не по – големи кристали от 0,04 мм). От тези видове с най – голяма популярност се ползва кремът – мед, който се отличава с нежна структура (кристалите не се виждат и не се усещат на езика) и лесно се размазват с ножа.
Характерът на кристализацията се определя от нейната скорост: колкото е по – висока, толкова кристалите са по – малки. На скоростта на процеса влияят много фактори: съдържанието на глюкоза, процентът на водата в меда, съставът на меда, наличието на центрове за кристализация, температура на съхраняване. Важно е също, намира ли се медът в състояние на покой или се разбърква.
Колкото повече в меда е глюкозата и е по – малък процента на водата в него, толкова по – бързо той кристализира. Най – много е благоприятна за това температурата 14 – 15 С. Ако тя е по – ниска от 4 С и е повече от 27 С, медът практически не кристализира.
В меда първоначално центровете за кристализация се явяват зародишните кристали на глюкозата, зрънцата прашец и механични примеси. Колкото те са повече, толкова по – бързо протича процеса, а колкото са по – малки размерите на центровете, толкова по – малки са образуват кристалите и това означава, че структурата на кристализиралия мед ще бъде по – нежна. Разбъркването на меда значително ускорява процеса, тъй като способства за образуването на нови центрове на кристализация.
По такъв начин, медът за продаване, който е преминал предварителна обработка - разтуряне на кристалите и тънка филтрация, дълго време остава в течно състояние: в него остават значително по – малко центрове за кристализация. Това дава отражение и на характера на процеса на кристализиране. Крупните кристали от глюкоза се спускат на дъното на буркана с мед, образуват утайка, и продуктът (меда) независимо от нормалните си физико – химически показатели, губи своя добър купешки вид.
На скоростта на кристализацията на меда също влияе съдържанието на декстрини (хим): колкото са повече, толкова по – бавно протича процеса.
Като правило, зрелият мед с процентно съдържание на вода до 18,5% кристализира равномерно по целия обем на бидоните, обемите или бурканите в които се намира; незрелият мед с повишена влажност – кристализира неравномерно, с разслоение и образуването на течна „утайка” на повърхността. Затова и наличието на „утайки” предизвиква в клиентите съмнения за зрелостта на меда.
Трябва да се отбележи, че кристализацията може да се управлява и да се получава мед със зададена консистенция. Така с помощта на специална технология, основана на това, че скоростта на процеса се увеличава при добавянето в течния мед на неголямо количество кристализирал, получават крем – мед. Най – простият мед за неговото получаване е следният: течен мед подгрят до 26 – 28 С го смесват с мед с кристални зародиши в съотношение 9:1. За мед с кристални зародиши използват продукт с възможно най – малки кристали. Подгрявайки продукта до указаната температура облегчават разбъркването и гарантират, това, че нито един от въведените кристали няма да се разпадне. При разбъркването се стараят да избягнат образуването в медната маса на голямо количество мехури от въздух. След това го остават в покой за няколко часа, за да изчезнат мехурите, след което го разливат в бурканите и го съхраняват при 14 С. Смесеният мед кристализира в течение на 10 – 15 дни.
Основният недостатък на дадения метод – прекомерната твърдост на медовете с ниско съдържание на влага, туй като в тях се образува особена агломерация на кристалите. Метода може да се препоръчва на пчеларите за получаване на дребнокристален мед, който може по – продължително време да се съхранява в големи (крупни) съдове (обеми).
За да бъде крем – меда с по – високо качество използват технология, която способства, за отделянето на отделни кристали и препятстваща образуването на агломерати. Обаче при това възниква проблема за външния вид на меда: тъй като се изпарява вода и кристалите глюкоза на повърхността изсъхват на повърхността на меда се образуват белезникави „рисунки”, а вътре в обема присъстват мехурчета с въздух.
И така, на практика се използват два способа за получаване на крем – мед, лепкавостта на който ще зависи от процента на водата в него. Първият се състои от два етапа. На началния етап на кристализацията я провеждат по описания по – горе начин: разливат меда в големи обеми и задържат 10 дни при 14 С. На следващия етап обемите с меда ги поставят в топло (28 С) помещение, за да се размекне меда. След това с бъркалка в него разрушават образуващте се агрегати. Много е важно да се следи за това, температурата на продукта по време на обработката да не превишава 28 С, иначе кристалите ще започнат да се стопяват и ние няма да получим нужното качество. Нагряването на меда в топло помещение с последващо пакетиране също дава удовлетворителни резултати, тъй като при това агрегатите на кристалите се разрушават (с цел последващо продаване).
При вторият способ медът с кристални зародиши се разбърква при температура около 20 С, която осигурява нарастване на кристалите. За целта може да се използват нагрявани обеми с „водна риза”, които се използват за втечняване на меда. Разбъркването помага за формирането на по – малки кристали и значително ускорява тяхното образуване. След два – три дни медът е готов за разливане (предварително температурата може да се повиши с няколко градуса за да се подобри теченето на меда).
Неудобството на последния способ се заключава в това, че трябва да се разбърква хладен и затова много лепкав мед (труден за бъркане). Това изисква много механически усилия, но и създава риск да се насити продукта с въздух и да се образува пяна. Следователно е нужен достатъчно мощен мотор и бъркалка с неголямо число обороти, която трябва напълно да се потопи в меда.
На крупните предприятия се използват непрекъснато действащи поточни системи с охлаждане и разбъркване. Неголямо количество (до 100 кг) може да се разбърква и на ръка с дървена бъркалка, желателно два пъти на ден.
Главният недостатък на продукта получен по този начин е неговата нестабилност при температура по – голяма от 20 С. На повърхността на меда се получава течен слой. Препоръчва се тези способи да се прилагат при производството на крем – мед, който се разсипва в малки буркани, с процент на водата в него не по – голям от 18% и съхранението му при температура не по – висока от 20 С.
В заключение трябва да отбележим, че пчеларите, които предлагат на пазара дребнокристализирал мед, винаги ще имат преимущество пред производителите на продукта със същото качество, но със средни или по – големи кристали.
Превод от сп. „Пчеловодство” 2001г./N4

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by