Дата на обновяване:30.07.2016

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

МЕСЕЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПЧЕЛАРЯ
От „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев (със съкращения)

МЕСЕЦ АВГУСТ

Климатични особености. Август в климатияно отношение наподобава юли. Средните месечни нормални температури в Северна България и Тракийската низина са от 22 до 24 С, по долината на Струма и Черноморието – между 23 и 25 С, а във високите котловинни полета – между 17 (Самоков) и 21 С (Ботевград).
Абселютните максимални температури се повишават до 42 – 43 С (Лом, Кнежа, Русе, Разград, Айтос, Кърджали, Първомай, гр. Сандански). Абселютните минимални температури са от 0,5 (Трън до 10 – 11 С (Южното Черноморие).
Валежите са краткотрайни, поройни и обикновено придружени с гръмотевици. В Северна България и високите котловинни полета на Югозападна България са между 30 и 50 л на 1 кв м, по Черноморието и някои райони на Югоизточна България – между 17 и 25, в Тракийската низина – между 25 и 50, а в долината на Струма и най – южните райони – между 25 и 40 кв м.
Ветровете, с изключение на планинските райони, са слаби (1 – 2 м в секунда) с посока от запад, север и североизток.
Слънчевото греене е от 292 (Горни Лозен) до 323 часа (Садово).

Фенологичен календар.
През август в повечето райони главната паша вече е преминала. Само в Южна България в районите, където се отглежда, памукът сега е в разгара на цъфтежа си. Пчелите дори събират памуков мед в магазините за центрофугиране и се запасяват с такъв мед. Памукът отделя добре нектар, особенно ако има дъждове или е поливен. Тютюнът също продължава да цъфти и осигурява нектар на пчелите по това време, когато няма почти никаква друга паша. Ако има дъждове, по нивите се появява много синап, който цъфти.
В някои планински райони пчелите събират през август мед от балканската чубрица, както и манов мед от иглолистните дървесни видове и от жълъда на дъба. В парковете се отрупват с цвят софората. Цъфтят също кариоптеризисът, елшолцията, бръшлянът, канадската златна пръчка (солидаго) Из градините цъфтят астрите (димитровчетата), хризантемите и други късни цветя, които дават нектар и прашец.
Най – добрата късна паша за подбуждане и есенно развитие на пчелните семейства осигуряват смеските от царевица със слънчоглед и царевица с комунига за силаж, от която пчелите принасят нектар и се запасяват с прашец.

Състояние на пчелните семейства.
Пилото е намаляло на 4-5-6 пити. Пчелите принасят меда от крайните пити на средните, за да бъде той близо до пчелното кълбо през наближаващата зима. Търтеите са почти окончателно изгонени от кошерите.. Ако няма подбудителна паша от късноцъфтяща растителност, майките ограничават силно яйцеснасянето. Това особено се наблюдава при семейства със стари майки. Понеже старите пчели вече умират, а количеството на младите е по – малко, вижда се, че семействата започват да отслабват.
Кражбата е често явление при отваряне на кошерите през деня. Пчелните семейства усилват охраната на входа, където често се наблюдава борбата с пчели крадци или с оси.

Работа на пчеларя.
Съобразно със състоянието на пчелните семейства, пчеларят трябва да вземе мерки, както за есенното им развитие, така и за запасяването и с храна. Ако има блокове с памук, тютюн или късно цъфтяж фуражен слънчоглед, пчелинът трябва да се откара там. Добра подкрепителна паша по това време осигуряват и отавите на напояваните ливади. При липса на такава възможност, трябва своевременно да се започне подхранване както подбудително за отглеждане на млади пчели за зимуване, така и след това за запасяване с храна за зимата.
Оказва се помощ на осиротелите и търтовъчните семейства. Полагат се грижи за помощните семейства. Следи се за евентуална поява на американски гнилец. Третират се болните от вароатоза семейства.

Мерки за развитие на пчелните семейства след медосбора
С преминаването на медосбора, приключва старата и започва новата пчеларска година. Оттогава започват и грижите, които пчеларят трябва да положи за предстоящото зимуване на пчелните семейства. От правилната им подготовка зависят както успешното им презимуване, така и развитието през пролетта на следващата година.
Първата работа след снемане на магазините и корпусите е да се извърши преглед на пчелните семейства, което става в повечето райони през август. Добре е прегледът да се извърши, когато още има макар и слаб принос на нектар. При липса на паша той трябва да се извършва привечер или сутрин рано, като се вземат мерки да не се предизвика кражба, която е много опасна по това време, понеже е топло и пчелите усилено летят. Дъната на кошерите се вдигат, ако са били спуснати по време на медосбора, а входовете може да се стеснят. За по – голяма предпазливост при прегледа трябва да се използва подвижна палатка от мрежа. Преценяват се количеството и качеството на меда, прашеца и питите, количеството и здравословното състояние на пчелите и пилото, възрастта и качествата на майката.
След медосбора количеството на пчелите в кошерите е все още доста голямо, но те са предимно стари, изтощени от усилената работа. Тези пчели, ако доживеят до зазимяването, ще загинат през зимата (зимен подмор) и семействата няма да имат полза от тях. Само пчелите, които се излюпят през август, септември и октомври, ще презимуват успешно и ще участват в отглеждането на пилото през следващата пролет, тъй като те са физиологически запазени. Ето защо главната задача след медосбора е веднага да се вземат мерки за усилено развитие на пчелните семейства, така, че те да имат поне на 6 – 7 пити пило. За тази цел семействата трябва да имат млади и висококачествени майки, свободни площи на питите за яйцеснасяне, достатъчно храна, както и да се използва подкрепителна паша или да се подхранва подбудително.
Ако някоесемейство е осиротяло, трябва да му се придаде съешена майка, а ако е станало търтовъчно с него се постъпва по описаните в литературата начини. Когато не се разполага с майка, на осиротялото семейство се дава подрязана пита с най – младо пило от племенно семейство, за да си отгледа майка. (виж задълженията на пчеларя през юни).
Най – усилено през есента снасят младите майки, докато старите въпреки взетите други мерки се активизират слабо. (Опитно е установено, (Б.Митев), че в сравнение с тригодишните майки, семействата с двегодишни майки са отгледали през есента 15% повече пило, а с майки, отгледани през същата година, са имали 40% повече пило). Ето защо, ако предвидената смяна на старите майки не е извършена своевременно, тя трябва да се извърши сега. Такива млади майки снасят много енергично и до късно през есента.
На 6-7 пити от средата на гнездото трябва да има на 2/3 или на половината от площта им свободни килийки за яйцеснасяне. Тези пити трябва да бъдат с правилно изградени работнически килийки със светлокафяв цвят. През есента майката избягва да снася в новоизградените светли пити. Ако кафявите пити са запълнени с мед, трябва да се подберат няколко подходящи за яйцеснасяне, които се центрофугират и се поставят в средата на гнездото. Наблюдателните пчелари са установили, че в тези пити майката по – охотно снася яйца, когато не се центрофугира всичкият мед на тях, а до горната им летва се остави венец, широк 6-7 см, който не се разпечатва.
В районите, където и през август има усилен принос на нектар (медосбор) и времето е горещо, не бива да се бърза с прибирането на магазините, особено при силните семейства. Те се оставят още известно време, за да се складира нектарът в тях, а не в плодника, в който трябва да има достатъчно свободни площи за отглеждане на пило.
При такъв обем на кошера, пчелите ще бъдат облегчени, няма да чувстват теснота и да се принуждават да вентилират усилено на входа или да се трупат под сенника. След окончателното приключване на медосбора, магазините се снемат за центрофугиране. Ако запасите в плодника са недостатъчни за зимуване, предприема се подхранване за яйцеснасяне (отглеждане на пило) и за дозапасяване със зимна храна.
Прояватя на инстинкт за яйцеснасяне от майката и за отглеждане на пилото от пчелите се влияе до голяма степен от наличните хранителни запаси и от постъпленията на нов нектар и цветен прашац. В гнездото по това време трябва да има минимум 10 – 12 кг мед и 2 – 3 пити цветен прашец. При недостиг на храна на семействата трябва да се дадат от запасните пити с мед и прашец (ако има такива) или да се подхранват с по – голямо количество захарен сироп (1:1), без обаче да се запълват с храна необходимите за яйцеснасяне площи. Много добре се стимулира яйценосната дейност на майката при наличност на подкрепителна паша от по – късни медоносни растения, от които ежедневно постъпва в кошерите по 200 – 300 г нектар, както и цветен прашец. За да икономисат от хранителните запаси и да поддържат развитието на семействата, мнозина пчелари поставят кошерите при лозята, като пчелите принасят сладък сок от повредените или напукани и паднали зърна. Със същата цел се нарязват сладки дини и се поставят пред кошерите. Пчелите смучат сок и от узрелите и окапали плодове – сливи, круши и др. Опитите (Л. Радоев) показват, че ако пчелните семейства се запасяват с големи количества мед от гроздов сок, те страдат от диария и дават голям подмор или напълно загиват през зимата, ако тя е продължителна и не позволява облитяне. Ето защо, след като приключи използването на тези източници, през есента трябва да се извадят от гнездата питите, в които е складирано най – голямо количество от тази храна. На семействата се дават от запасните пити с нектарен мед или се подхранват с гъст захарен сироп (1,5 :1) на големи порции. Отнетите пити с гроздов или плодов мед се връщат на семействата през пролетта, когато тази храна се използва безопасно от пчелите.
С оглед на есенното развитие и запасяване, по – силните семейства в многокорпусните кошери след главната паша се оставят на два корпуса, като ханемановата решетка се отстранява. След като свободните площи на питите в горния корпус се заемат от пило, разменят се местата на двата корпуса, след което майката отново се качва в горния корпус и продължава да снася. След 15 – 20 дни, корпусите може отново да се разменят. При тези размени яйцеснасянето се стимулира от това, че пчелите пренасят част от меда от долния в горния корпус.
Средните по сила семейства може да се оставят на един корпус и магазин (кърмова надставка) за зимата. Слабите семейства остават на един корпус (по – замедения), като втория корпус се оставя временно над покривната табла, докато през нейния отвор пчелите пренасят меда в долния корпус.
Когато няма принос, трябва да се предприеме подбудително подхранване със захарен сироп 1:1. Установено е, че при наличност на подкрепителна паша от нектар и прашец, количеството на пилото се увеличава с 50%, а при подбудително подхранване със захарен сироп – с 30% в сравнение с неподхранваните семейства. Сиропът за подбуда се дава по 200 – 300 г на семейство ежедневно или през ден. При големите пчелини той се дава по 0,8 – 1,0 кг през 5 – 6 дни в продължение на 30 – 40 дни (август – септември), докато времето е още топло. Когато няма прашец, в сиропа се прибавя мляко, извара или хлебна мая, като се дава толкова храна, колкото може да се консумира през есента.
При липса на прашец или друга белтъчна храна, есенните пчели се зазимяват с недостатъчно резервни, хранителни вещества в организма си (т.нар. мастно тяло) и с недобре развити глътъчни жлези. Те са с понижена жизненост, слаб имунитет и зимоустойчивост, дават по – голям подмор и са със слаба кърмаческа способност рано през пролетта. За стимулиране развитието на пчелните семейства в сиропа може да се постави кобалт. Подхранването чрез разпечатване на маломедни и бракувани пити и поставянето им зад преградната дъска, както и със сироп от самите отпечатки, получени при центрофугирането на меда, трябва да се избягва, защото времето е още топло и лесно може да се предизвика кражба. Това се отлага за по – късно през есента., когато стане по – хладно и летежът на пчели намалее. Дотогава медените отпечатки се запазват на хладно място и в плътно затворен съд без да се промиват.
Понякога през август, когато времето е много горещо и сухо, отглеждането на пило се затруднява поради високата температура и ниската въздушна влажност в гнездата. Ето защо пчелите трябва да имат на разположение чиста вода. В краен случай в една по – празна, новоизградена пита в гнездото се налива 1 – 2 л чиста вода, която през 3 – 4 дни се подменя, като остатъкът предварително се изтръсква. В питата не бива да е отглеждано пило, защото в нея водата бързо се вмирисва. Водата е необходима за приготвяне на храната за ларвите. Същевременно пчелите разнасят водата на капчици по стените на килийките, от изпарението въздухът се охлажда и влажността му се повишава. Водата може да бъде слабо подсладена (15 – 20% захар).
За създаване на силни семейства през есента, освен поддържането на млади майки и подбудително подхранване, много добър резултат има използването на есенни помощни майки за допълнително чйцеснасяне. За тази цел се използват редовно сменените две годишни майки, както и освободените пред главната паша помощни майки, които се поставят в нуклеуси, формирани в същия или в отделен кошер, поставен до основното семейство. Тези нуклеуси се подхранват, за да снасят майките непрекъснато през есента, като от време на време се вземат питите с яйца и се поставят
в основните семейства за доотглеждане и излюпване на пчелите, а на нуклеусите се дават други пити, годни за яйцеснасяне. След спиране на яйцеснасянето, ако вече е негодна, майката се бракува, а питите с пилото и пчелите на нуклеуса се присъединяват
към основното семейство, чиято майка предварително се затваря в клетка. Когато нуклеусът е бил в отделен кошер, миризмата на пчелите предварително се уеднаквява, като дъната на двата кошера се натъркват с лук или пчелите се напръскват с ароматизиран сироп. Ако е добра, майката се запазва с нуклеуса за пролетта, когато се използва също като помощничка. Установено е, че чрез използването на помощни майки през есента, основните семейства се подсилват с по 2 – 4 междурамия млади пчели.
Използването на помощни майки за допълнително яйцеснасяне през есента и за създаване на силни семейства при зазимяването е особено важно за райони с ранна главна паща (акация, еспарзета), където пчелните семейства имат къс период за развитие през пролетта. Ако са зазимени слаби, те не успяват да се развият и да използват пашата.

Създаване на семейства с помощни майки
Методът за работа с помощни майки се състои във временното отделяне от основното семейство на помощно семейство, като двете се развиват самостоятелно, а за главната паша частично или напълно се присъединяват. Благодарение на яйценосната сейност на двете майки през пролетта пчелите са ангажирани в отглеждането на много повече пило, вследствие на което до голяма степен се предотвратява изпадането в роево състояние. По този начин се създават силни и дейни семейства с много пчели за главната паша. Опитите у нас и в чужбина показват, че чрез използване на помощни майки, добивът на мед се увеличава с 50 – 100%.
Помощните семейства трябва да се създават към по – силните, чиито пчели ще могат да почистят и да подготвят голям брой килийки за яйцеснасяне и да хранят усилено двете майки, за да могат те да проявят висока яйценосимост. При по – слабите семейства, пчелите не успяват да осигурят необходимите условия за яйценосната дейност, дори само на една майка, затова е безсмислено при тях да се създават семейства с помощни майки.
Тъй като у нас главната паша е предимно ранна и средно ранна (акация, ливади, слънчоглед и др.), семействата с помощни майки трябва да се създадат още предишната година, за да имат достатъчно време за яйцеснасяне както през есента, така и през следващата пролет до настъпване на главната паша. За тази цел още през лятото на предишната година към края на последната главна паша в кошерите се отделят нуклеусни отделения за съешаване на майките, които презимуват в същите кошери, заедно с основните семейства, и през пролетта с настъпването на главната паша, семейството със старата майка се използва като помощно.
В многокорпусния кошер, помощното семейство се формира като нуклеус в най – горния корпус, който се изолира от основното семейство със специална разделителна табла. Корпусът предварително се зарежда с 2 – 3 пити зряло, люпещо се пило, пчели и няколко пити с мед и прашец, ограничава се с преградната дъска и се оставя с отворен вход. Ако на същото ниво и посока дотогава е имало отворен вход, който се използва от летящи пчели, корпусът се обръща назад с входа. След като летящите пчели излетят и навлязат в основното семейство, а останалите в отделения корпус млади пчели почувстват осиротяването си, привече им се дава един зрял маточник от добър произход, който се закрепва между питите с пило. След 2 – 3 дни се проверява излюпила ли се е майката и ако маточникът е прогризан отстрани, дава се друг маточник. Над входа на корпуса се закрепва парче цветна хартия за по – добра ориентация на майката при брачния полет. След като се съеши и снесе яйца в питите, през есента майката може заедно с целия корпус да се придаде на основното семейство, като на негово място се настанява корпусът със старата майка (основното семейство). Ако в момента няма никаква паша, за да се избегне рискът от убиване на някоя майка, тази размяна може да се отложи за пролетта (през април). По този начин младата майка по – добре ще бъде използвана, а старата ще се използва още един сезон като помощничка. Двете семейства презимуват сдно върху друго, като долното се оставя на 1 – 2 корпуса. Вентилационните отвори на разделителната табла се откриват на около 1 см, за да премине топъл въздух нагоре към помощното семейство. Те обаче не бива напълно да се откриват, защото в горния корпус ще се натрупва много влага от основното семейство, с което ще се влоши зимуването на помощното.
В кошера лежак отделението за помощната майка се сформира след центрофугирането на меда, като с плътно разделяща тънка дъска към едната страна на кошера се отделят 3 – 4 пити със запечатано, люпещо се пило мед и прашец заедно с пчелите на тях. На отделението се прави отделен вход, който се разграничава от входа на основното семейство с вертикална дъска за по – добра ориентация на пчелите и майката.
За отделението може да се използва и горния вход на предната стена или да се пробие страничен вход. Привечер му се придава запечатан, зрял маточник или готова съешена майка с клетка или заедно с нуклеуса.
След като младата найка се съеши и снесе яйца, към помощното семейство постепенно се прехвърлят пити със запечатано пило от основното семейство, а разделящата дъска се отмества към средата на кошера. Двете семейства се зазимяват към разделителната дъска, като образуват общо кълбо, взаимно се топлят и благополучно презимуват, а напролет започват рано да се развиват.
При кошера Дадан – Блат, отделението за помощното семейство се създава по същия начин след сваляне на магазините (или корпуса), като питите и пчелите в плодника се разделят на две. На новото отделение се дава горният вход или половината на долния, който се разделя с разноцветно боядисана дъска или се пробива страничен вход. Привечер му се придава зрял маточник или готова майка. Следи се за правилното излюпване и съешаване на младата майка и за запасяването на двете семейства с мед и прашец за зимуване и пролетно развитие. Така двете семейства зимуват и се развиват през пролетта, докато изпълнят плодника.

Изкуствено роене чрез разделяне наполовина
Пчелното семейство и гнездото се разделят на две половини, т.е. образува се т.нар. „идеален рой”. Деленето трябва да се извърши веднага след главната паша. Този метод може да се прилага в райони, където първата главна паша е средно ранна или късна, за да имат новообразуваните семейства достатъчно дълго време за развитие, както през есента, така и през пролетта на следващата година. Делят се най – силните семейства, всички пити на които са покрити с пчели, имат много пило и богати запаси от мед и цветен прашец. Такива са най – често семействата, отглеждани в лежаци, както и в двукорпусни и многокорпусни кошери.
Деленето се извършва по обяд, когато по – голяма част от летящите пчели са навън. За тази цел до кошера със семейството, което ще се дели, се поставя друг празен кошер с вход в същата посока. Желателно е този кошер да бъде със същата форма и цвят, както първият. От семейството се изваждат половината от питите с меда, пилото и пчелите на тях, като се следи в кой кошер ще попадне майката. Отстрани гнездата се ограничават с преградна дъска и кошерите се затварят с капаците. След това двата кошера се изместват встрани така, че да бъдат на около 0,5 м от предишното местоположение на входа (фиг. 39). Летящите пчели, които се връщат на старото си място, не намират там предишния вход. Поради това част от тях навлизат във входа на единия, а част на другия кошер. Ако в единия кошер навлизат повече пчели, той трябва да се измести малко по – встрани, докато се изравни количеството на пчелите, налитащи в двата кошера. Вечерта на семейството, което е без майка, се дава съешена майка или зрял маточник. През следващите дни кошерите постепенно се раздалечават, докато дойдат на постоянните си места. При този метод се запазва биологичната цялост и на двете семейства, понеже имат разновъзрастови пчели и пило, благодарение на което успешно се развиват през есента и за главната паша през следващата година.

Спасяване на търтовъчни семейства през лятото и есента
През лятото и есента, когато пчеларят не следи редовно състоянието на пчелните семейства, някои от тях може да станат търтовъчни, тъй като са загубили старата майка, а отгледаната млада майка е загинала при брачния си полет. Понеже по това време семействата са още силни и има пресен нектар и прашец, пчелите са добре охранени и значителна част от тях (до 90%) стават търтовки. Те се появяват доста наскоро след загубата на майката, като снасят неоплодени яйца на 5 – 6 пити, поради което запасите на семейството бързо намаляват.
Много важно е пчеларят навреме да открие тези търтовъчни семейства. За това се съди както външно по отслабналия летеж и по суетенето на пчелите пред входа на кошера, така и от прегледа на гнездото. Пчелите трепкат с крила при повдигнато коремче, а яйцата са безразборно снесени. На търтовъчното семейство не може да му се придаде майка направо с клетка, нито маточник, защото пчелите му са неприязнено настроени и ще убият майката, респ. ще унищожат маточника. Освен по начините, които се прилагат в ранна пролет, сега силните търтовъчни семейства може да се поправят и по следния начин. По обяд, когато летящите пчели са навън, от едно нормално семейство, еднакво по сила с търтовъчното, се взимат две пити със зряло, излюпващо се пило заедно с пчелите и се поставят в средата на гнездото на търтовъчното семейство; пчелите предварително се напръскват със захарен сироп. Майката се затваря в клетка,
която също се поставя в търтовъчното семейство – между двете пренесени пити; питите с търтеево пило се изземват и след престояване 1 – 2 дни на хладно (за да загинат ларвите и яйцата) се раздават на силните семейства да ги почистят, като запечатаното пило предварително се разпечатва (подрязва). Ако има вароатоза, те се претопяват. Веднага кошерите с търтовъчното и с нормалното семейства се разместват. В резултат летящите пчели от нормалното семейство, които се връщат от паша, навлизат в кошера с търтовъчното семейство и засилват охраната на майката, а летящите пчели от търтовъчното семейство навлизат в кошера с нормалното, на което след 3 – 6 часа се дава майка в клетка. На следващата вечер двете семейства се проверяват внимателно, без да се тревожат, и майките се освобождават, ако пчелите са склонни да ги приемат. По този начин майките се охраняват от пчелите на нормалното семейство и започват да снасят, а пчелите на търтовъчното семейство се увличат да хранят пилото и престават да снасят яйца.
Ако по време на разместването на двата кошера няма паша, дъната им трябва да се натъркат предишната вечер с лук, за да се уеднакви миризмата и да не бъдат избити връщащите се летящи пчели на другия ден при налитането им в чуждите кошери.
В. М. Компанеец съобщава за интересен опит да принуди пчелите на търтовъчното семейство да си отгледат майка. След като пчелите заложили няколко маточника на свое търтеево пило, той изхвърлил младите ларви от маточници и на тяхно място пренесъл върху млечицето млади работнически ларви, взети от нормално семейство. Пчелите приели и отхранили тези ларви. От запечатаните маточници се излюпили млади майки, които се съешили и започнали да снасят яйца. Пчелите търтовки престанали да снасят и семействата постепенно се възстановили. Разбира се, този начин е бавен и би могъл да се приложи, когато не се разполага с запаснисъешени майки.

Браулоза (Пчелна въшка)
Браулозата по пчелите и майките се причинява от паразитиращи върху тялото им пчелни въшки, които са няколко вида. Пчелната въшка е безкрило, дребно насекомо, дълго до 1,7 и широко 1 мм, с три чифта крака. Има овално окосмено тяло с червенокафяв цвят. Тя е сътрапезник на пчелите, майките и търтеите. Закрепва се главно върху гръдния дял и с предните си крака дразни устните органи на гостоприемника си, той повръща капчица мед или млечице, които въшката поглъща. Въшките се настаняват предимно върху младите пчели и много рядко върху старите. По майките често има по няколко десетки въшки.
Оплодените женски въшки снасят за едно денонощие средно от 1 до 5 (а за сезона – до 200) яйца, дълги около 1 и широки 0,5 мм, като ги залепват на восъчните капачки на меда и пилото, а понякога и по стените и дъното на килийките и по летвите на рамките. Според изследванията на Хр. Христов от яйцата след 5 – 6 дни се излюпват ларви, които се хранят с восък и цветен прашец и се движат по вътрешната страна на восъчните капачки на килийките, като образуват тънелчета. След 45 – 49 дни ларвите се превръщат в какавиди, които за 12 дни стават възрастни насекоми. Целият цикъл на развитието от яйце до възрасто насекомо трае 62 – 67 дни при температура 28 – 34 С. Въшките са най – малко през февруари, когато снасят и първите яйца през сезона; със затопляне на времето яйцеснасянето и опаразитяването постепенно се засилват и достигат връхна точка през август и септември.
В полските и по – топлите райони, пчелната въшка е по – разпространена, отколкото в планинските. Обикновено по – силно биват опаразитени по – силните семейства, понеже при тях температурата е по – благоприятна. Въшките се разпространяват чрез блуждаещи пчели и търтеи, при преместване на пити от опаразитени в здрави семейства и пр.
Поради постоянното обезпокояване на опаразитените пчели и майки, тяхната дейност значително се нарушава. Майките намаляват яйцеснасянето и дори може да го преустановят. Понякога такива майки загиват през зимата. Опаразитеното семейство през зимата консумира повече мед, а през лятото медовата продукция е по – ниска.
Като предпазно средство трябва редовно да се бракуват старите пити и да се изграждат нови, а през пролетта да се надрасква с вилица или да се разпечатва медът по питите в гнездото. Отпечатките се събират и се стопяват на восък, за да се унищожат яйцата, ларвите и какавидите. Дъната на кошерите се почистват.
За унищожаване на възрастните въшки през пролетта и есента, вечерно време, когато температурата е над 15 С (през входа н кошера се вкарват с пушалка 60 – 80 струи (по 30 – 40 през 3 – 4 минути) фенотиазинов пушек. Пушалката се зарежда с разгорели (насветлени) дървени въглени и върху тях се поставят 3 г (за 2 семейства) пресен фенотизиан, загънат в хартия. Напушването трябва да започне, след като пушекът стане сиво – бял или синкав, защото първоначалния е жълто зелен и е отровен за пчелите. След напушването на две семейства се минава на други две, като се добави фенотиазин, и т.н.
Напушването се извършва 3 дни подред и се повтаря през 10 дни до пълно оздравяване на пчелите. От фенотиазина въшките умират и падат на дъното. За по – голяма сигурност на следващия ден след третирането дъното се изважда и въшките се смитат в огън или настрани от пчелина. Напушването с фенотиазин не трябва да се извършва по време на медосбора, защото апаратът влошава качеството на меда като храна. Трябва да се следи да не се предизвика кражба между пчелните семейства.
При третиране срещу вароатозата с акарицидните препарати: фенотиазин, вароазин, антивар, перицин и варостат се унищожават и пчелните въшки.

Вароатоза
Вароатозата е паразитна болест на пчелите, търтеите, майките и пилото, причинявана от акара Varroa Jacobsoni (фиг. 40). Акарът е открит най – напред по дивите индийски пчели на о. Ява (Индонезия). Описан е за първи път от Удеман през 1904 г. От там е разпространен в Китай, Япония и редица страни на Източна и Югоизточна Азия. През 1964 г. е установен в Приморския край и след това в много райони на бившия СССР. В България е наблюдаван най – напред в 1967 г. и вече е разпространен навсякъде в страната. Има го в почти всички европейски страни, както и в другите континенти.

Женският акар е голям почти колкото пчелна въшка, с червенокафяв цвят и твърда лъскава, хитинова обвивка, но неговото тяло е плоско и по – широко (1,5 – 1,9 мм); отколкото дълго (1,1 – 1,7 мм). Мъжкият е по – дребен. Отдолу на предната част на тялото си акарите имат 4 двойки крака и устен пробивно – смучещ апарат. Паразитът се вижда с просто око, но още по – добре с лупа при увеличение 10 пъти. Умрелите акари може да се видят по всяко време из отпадъците по дъното и в пролуката между дъното и прилетната дъска на кошера.
Акарът се размножава, като оплодените женски влизат в килийките с работнически и търтееви ларви 1 – 2 дни преди запечатването им. Там те се хранят и снасят по 7 – 10 млечнобели овални яйца. В една килийка може да снесат няколко акара. Предпочитат търтеевото пило, което опаразитяват до 14 пити по – силно в сравнение с работническото. В маточниците се срещат твърде рядко. В запечатаните килийки от яйцата на акарите след 1 – 2 дни се излюпват ларви, които след като преминат през стадиите протонимфа и дейтонимфа, се превръщат във възрастни женски и мъжки. Женските отначало са бели, а след това постепенно стават червено – кафяви. Лесно се наблюдават, особено след разпечатване с вилица и изваждане на търтеево пило. Цикълът на развитие за мъжките е 6 – 7 дни, а за женските – 8 – 9. След като осеменят женските, мъжките умират в запечатаните килийки. Когато пчелите и търтеите се люпят, по тях се настаняват съешените женски акари и преминават по другите пчели и търтеи и оттам в килийките с пило и т.н. През лятото живеят 2 – 3 месеца, а през зимата – до 8.
Установено е, (с радиоактивен стронций в храната на пчелите), че акарите смучат кръв (хемолимфа), като пробиват тънките хитинови ципици на тялото на ларвите и какавидите и на възрастните пчели и търтеи. В една килийка с работническа или търтеева какавида, техният брой достига съответно от 12 до 20 в различни стадии на развитие. По пчелите и търтеите, възрастните ларви се напъхват по няколко (до 7) между първите три коремни членчета, предимно на долната страна, както и по съчлененията между главата и гърдите и гърдите и коремчето, при което се виждат само 1/3 от тялото им. В тялото им. В силно опаразитените семейства може да има по няколко десетки хиляди акари. Ако не се води борба, опаразитяването особено много се засилва след 2 – 3 години от заразяването. Някои ларви загиват и при силно опаразитените семейства пилото може да изглежда прошарено. Засегнатите ларви пожълтяват и може да заболеят от европейски гнилец. Пчелите продират капачетата на умрелите какавиди и се стремят да ги изхвърлят. Картината наподобава картината на американския гнилец, но труповете на какавидите запазват формата си, не се провлачват, не миришат на разтопен туткал и не залепват за килийките. Акарът може да бъде разпространител на американския гнилец. По дъната и на прилетните дъски може да се видят умрели пчели, ларви и какавиди, а пред кошерите, особено по обяд, пълзят множество предимно млади, недъгави пчели и търтеи, често с недоразвити криле (т.нар. безкрилие). Според В. Полтев поради пробождане на телесната покривка на пчелите, някои от тях заболяват от септицемия, вирусен паралич и гъбни болести, а в гръдната им мускулатура се развиват голям брой вредни бактерии, вследствие на които се съкращава животът им. Установено е, че опаразитените семейства консумират повече храна, а обезпокояваните и изтощаваните от акарите пчели силно обедняват на резервни, белтъчни вещества в глътъчните жлези и мастното тяло, особено през есента, поради което са със слаб имунитет спрямо пролетните заболявания и са с наполовина намалена продължителност на живота. Сравнителната съпоставка показва (Л. Радоев), че наличието само на 3 акара върху тялото на пчелата би могло да се оприличи на опаразитяване на възрастен човек с паразити с маса 1 кг. Всичко това се отразява на работоспособността и оттам на продуктивността на пчелите, която значително намалява. Силно опаразитените семейства отслабват много през пролетния период и особено през зимата или още през есента. Опаразитяването е най – силно след медосбора през есента, когато поради липса на търтеево пило, акарите масово преминават по работническото пило и пчелите. Тогава някои семейства загиват или напускат кошерите. Акарите се разпространяват чрез налитащи и блуждаещи пчели и търтеи, както и при преместване на пити с пило и пчели от болно в здрави семейства.
Борбата срещу вароатозата се води чрез третиране на опаразитените семейства наесен (, (август – октомври), както и рано напролет (март), когато пилото е малко, акарите са предимно по тялото на пчелите и кошерите са без магазини. Третирането се извършва със средства описани в литературата – например лентите варостоп и др. Третирането с тях трябва да предшсства 45 дни настъпването на медосбора. Външната темперарура не трябва да бъде по – ниска от 14 – 15 С ( на сянка). При по – ниска температура пчелите са на кълбо, тези пчели, които се отделят от кълбото, се вцепеняват от студа и може да загинат, като падат на дъното и може да не успеят да се качат отново в кълбото.
На дъното може да се постави метална или пластмасова мрежа с отвори 3х3 мм, под която падат акарите без да могат отново да преминат върху пчелите.
При борбата срещу вароатозата и пчелната въшка не бива да се използват средства, съдържащи нафталин, защото е установено, че той образува в меда канцерогенни вещества.
Наред с третирането на пчелите, за да се води ефикасна борба срещу акара, през пролетта и лятото трябва да се изрязват участъците със запечатано търтеево пило по питите, както и върху строителната рамка, каквато трябва да има във всеки кошер. Изрязаните търтееви участъци се претопяват, за да се извлече от тях восъкът, при което всички възрастови и преимагинални форми на акара загиват.
Излюпените търтеи се улавят с търтеловки и се унищожават. Препоръчва се също през най – ранна пролет (февруари – март) да се поставя в гнездото пита с търтееви килийки или строителна рамка, изградена от предишната година, за да снесе яйца майката и да влезнат там презимувалите женски акари. След запечатването му, търтеевото пило се отпечатва и се изтърсва навън, а рамката отново се връща в гнездото за снасяне. По – нататък се поставя още една строителна рамка и те се използват като редовно се изрязва изграденият “далак” със запечатано търтеево пило и се претопява. По този начин се унищожават голяма част от презимувалите съешени женски акари още в началото на размножителния период, както и новоизлюпените. Много важно е в пчелните семейства да се поддържат млади майки, защото тогава търтеевото пило е по – малко и акарите по – малко се размножават. Семействата трябва да бъдат силни и с достатъчно количество храна – нектарен мед и цветен прашец, като при недостиг им се дава белтъчна храна.
За борба срещу вароатозата се препоръчва да се отнемат майките около 25 дни преди края на последната главна паша и на семействата да се придадат зрели маточници от добър произход. След като се излюпи пилото от отнетите майки и преди да да се запечата пилото от новите майки, магазините (корпусите) се снемат за центрофугиране на меда и тогава пчелите се третират, за да се унищожат акарите.
Необходимо е периодично да се дезинфекцира теренът пред всеки кошер (1 кв. м.), като тревата се окосява и се изнася от пчелина, труповете на пчелите и търтеите се смитат и изгарят, а почвата се обгаря с бензинива лампа. Установено е (А. Смирнов), че акарите могат да живеят до 11 дни върху ртруповете на умрели пчели, търтеи и какавиди извън кошерите и са способни отново да се захванат за пропълзяващите пчели. Те запазват жизнеността си в празни кошери или празни пити без пчели 6 – 7 дни, в пити с открито пило извън кошерите – 15 дни, а в пити със запечатано пило – до 32 дни.
За да бъде резултатна, борбата срещу вароатозата трябва да се води системно и упорито от всички пчелари в дадено населено място под ръководството на ветеринарните специалисти и пчеларските дружества. В разултат на вземаните мерки през последните години, щетите от вароатозата в нашата страна значително намаляват.
Вароатозата не трябва да се смесва с друго, не по – малко опасно заболяване на пчелите – акарозата, която засега у нас не е установена, но е широко разпространена из страните на Централна и Северна Европа с по – влажен климат, а се среща и в някои страни, съседни на нашата. Ето защо пчеларите, особено от крайграничните райони, трябва да бъдат бдителни и при появане на признаци, характерни за акароза – голям подмор през зимата и масово разпълзяване на пчелите пред кошерите в ранна пролет, при което крилата им са неправилно разперени – веднага да уведомят ветеринарния специалист за вземане на проби и изследване.

Мишки
Мишките са различни видове, от които за пчелите и пчелните продукти, най – опасни са полската, горската, домашната и земеровките. В кошерите те навлизат есенно време, когато пчелите вече са на кълбо, и се настаняват в затоплящите му материали. През зимата ядат мед и прашец, безпокоят семействата и изяждат мускулите на гърдите на откъсналите се от кълбото и вцепенени от студа пчели. Могат да унищожат голяма част от питите и дори цели семейства. В складовите помещения могат да повредят много пити. Пчелите не могат да понасят миризмата на мишките и не усвояват нагризаните пити, затова те трябва през пролетта да се сменят.
За предпазване от мишки, кошерите трябва да бъдат здрави, със замрежени вентилационни отвори, а през есента (октомври) на входовете да се поставят мишепредпазители. Дъната на кошерите да са добре втикнати. В складовете всички проходи трябва да бъдат добре запушени, като мишите дупки се замазват с глина, смесена със ситносчукани стъкла. За по – голяма сигурност, питите може да се съхраняват в добре затворени сандъци, корпуси и магазини.
При поява на мишки в складовете, борбата се води с капани и отровни препарати. Може да се поставят плитки съдове със смес от захар и гипс и съдове с вода. Като консумират тази смес и пият вода, мишките загиват, тъй като червата им се запушват.
 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by