Дата на обновяване:28.06.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

НЕПРИЯТЕЛИ НА ПЧЕЛИТЕ
(Материалът е от книгата на Бижо Бижев „Отглеждане на пчели”)

Неприятели на пчелите са някои насекоми, птици и бозайници. Те вредят на пчелните семейства, като убиват или изваждат от строя някои пчели, хранят се със запасите от мед и прашец в кошера, като повреждат питите. Загубите, които пчелните семейства понасят, зависят от броя и вида на неприятелите, сезона, силата на семействата и умението на пчеларя да ги предпазва и подпомага.
По – важни насекомни неприятели са восъчният молец, пчелният вълк, осата, стършелът, мравките и др. От птиците най – вреден е пчелоядът, по – малко вредни са сивата сврачка, врабчето и лястовицата, а от бозайниците – мишките и мечката.
Восъчният молец е малка сиво – бяла пеперуда. От съществуващите 4 вида восъчни молци, най – опасни за пчеларството са са големият (Galleria mellonella) и малкият (Achroia grisella) восъчен молец. Самите пеперуди не вредят на пчелното семейство, тйъ като не се хранят поради липса на устен апарат и живеят 15 – 20 дни. Срещат се навсякъде, където се отглеждат пчели. Вредата се причинява от ларвите на молеца.
Восъчният молец се размножава чрез яйца, които женската пеперуда снася след оплождането, като ги залепва за стените на килийките на восъчните пити, по рамките, цепнатините на кошера и във восъчните отпадъци, намиращи се на дъното на кошера. От една двойка пеперуди се получават около 2000 яйца. При температура 30 – 35 С от яйцата след 10 дни се излюпват белезникави ларви, които се движат доста бързо и се намират главно близо до дъната на килийките в средностението на питите. Хранят се усилено и бързо нарастват. Ларвният стадий при тях продължава 30 дни, но може да се удължи при понижаване на температурата, а под 10 С развитието им се преустановява. Една ларва консумира около 0,4 г восък. Най – добре ларвите се развиват в старите пити, тъй като използват за храна и натрупаните в тях кожички, останали от линеенето на личинките при отглеждането на нови поколения пило. При появяването на голям брой ларви те бързо унищожават питите, особено, ако са в складови помещения. Ако не се вземат мерки, за един сезон ларвите могат напълно да унищожат в склада стотици пити, които стават негодни, дори и за претопяване на восък.
В пчелните гнезда ларвите също повреждат питите, като разрушават дъната на килийките и по такъв начин вредят на пилото. От повредените килийки се излюпват пчели с дефекти. В слабите пчелни семейства и особено в тръвните ларвите могат да предизвикат откъсване и свличане на питите с мед и пило. Пчелните семейства трудно се справят сами с гъсениците на молеца, особено когато гнездата са прекомерно разширени и част от питите не се покриват от пчелите. Същото се получава, когато дълго време зад преградните дъски се оставят празни стари пити. Оставянето на пити в празни кошери на пчелина през лятото не бива да се допуска, защото те не само ще бъдат напълно унищожени от ларвите на молеца, но ще станат инкубатор на голям брой нови пеперуди, които ще навлязат в складовите помещения и кошерите с пчели, където ще продължат масово да се размножават. След като завършат своя стадии на развитие, ларвите какавидират, като си изпридат малки бели пашкулчета както вътре в питите, така и по летвичките на рамките и дори по стените и дъното на кошера. Какавидният стадии продължава около 20 дни, но при понижаване на околната температура може да се удължи. Целият цикъл на развитие продължава 60 – 65 дни. От пашкулчетата излизат новите пеперуди, които дават началото на ново многочислено поколение.
През активния пчеларски сезон (от март до октомври), восъчният молец може да даде 3 – 4 поколения. При по – масовото му появяване, гъсениците на тези поколения могат да унищожат всички пити в складовите помещения независимо от броя им. По този начин се нанасят големи загуби, защото се унищожава ценна суровина и трудът на поколения пчели.
Борбата срещу молеца се води, като периодично се проверяват питите в склада и при поява на ларви той се опушва чрез изгаряне на сяра (5 г на 1 куб м от пространството). Сярата се поставя в широки глинени съдове върху добре разгорели се въглени. Помещението трябва да бъде затворено (вратите и прозорците по краищата се облепват с хартия). Съдовете със запалена сяра трябва да са под питите, като се вземат мерки против възникването на пожар. Помещението се проветрява след едно денонощие. Дезинсекция може да се извърши и с формалин, като се използва по 50 куб см на 1 куб м от пространството на помещението. Той се подготвя както при опушването със сяра. Формалинът се поставя в открит съд. Процедурата се провежда още два пъти през 10 – 15 дни.
За предпазване от поява и развитие на молеца трябва да се поддържат силни пчелни семейства, да не се оставят пити в празни кошери или на открито. Складовите помещения трябва да бъдат сухи, хладни и проветриви. Там, където е възможно, в тях се създава постоянно въздушно течение чрез поставяне на гъста мрежа на част от прозореца и вратата. В помещение с постоянно въздушно течение, пеперудите не влизат и не снасят яйца. Питите трябва да са подредени на станоци или в плътно затварящи се шкафове на разстояние поне 2 см една от друга. За предпазване на питите в склада може да се използва нафталин, който се поставя върху хартия над и под питите. За тази цел се препоръчва и цвят на лавандула, чиито аромат действа отблъскващо на пеперудите.
През студените зимни дни, когато външната температура спадне под -10 С, вратите и прозорците на складовите помещения се отварят напълно за няколко часа. Ако няма такава възможност, всички восъчни материали се изнасят навън. Такива ниски температури унищожават молеца във всичките му стадии на развитие. Питите стават лесно трошливи и трябва внимателно да се работи с тях.
Според изискванията на някои специалисти много ефикасно и лесноприложимо средство за борба срещу восъчния молец в складовите помещения е препаратът фостоксин. Той се използва, като в шкаф с пити се поставят 2 таблетки. След 10 – 15 дни се поставят още 2 таблетки. С този препарат трябва да се работи внимателно защото изпаренията му са отровни.
При нападнати от восъчен молец кошери, пчелите се изваждат, като на мястото на техния кошер се поставя чист дезинфекциран кошер, зареден с необходимия брой пити и храна. Пчелите се смитат с пчеларска четка пред входа на новия кошер, а питите се връщат обратно. Питите с пило се преглеждат внимателно и намиращите се в тях ларви на молеца се унищожават, след което питите се поставят обратно при пчелите. При малки количества пило се вземат само пчелите. Освободените от пчелите пити веднага се пренасят в затворено помещение и се опушват чрез изгаряне със сяра. Тъй като препаратът не действа върху яйцата, необходимо е процедурата да се повтори след 10 – 12 дни. След това питите се изваждат, почистват се и се проветряват.
Пчелният вълк (филантът) е хищно, единично живеещо насекомо, което по външен вид прилича на осата. Има добре развити челюсти и жило. Храни се с нектар и сокове от цветята. Среща се около пчелините, разположени на припечни терени и песъчлива почва. Прави гнездата си в земята, като изравя дупки и изхвърля пръстта на малки купчинки до техните отвори. Гнездата имат общи или отделни входове. Женското насекомо след оплождане снася 8 – 10 и рядко повече яйца. Яйцата биват снасяни в труповете на убитите от филанта пчели, които служат за храна на излюпените ларви. Женските филанти летят около пчелините и улавят завръщащите се от събиране на нектар пчели. Чрез ужилване или прегризване на главата, пчелата бива парализирана. Показалата се на хоботчето капка нектар се всмуква от хищника, а трупът на пчелата той отнася в своето гнездо за храна на ларвите.
При масово намножаване се образуват големи колонии от този неприятел, който е в състояние да унищожи голям брой летящи пчели. Разположените в такива места пчелни семейства имат забавено развитие и нисък медобер въпреки благоприятните условия.
За водене на борба срещу филанта се препоръчва разораване на терена, където се намират гнездата му, или заливането им с отработено масло от двигатели с вътрешно горене, примесено с 5% хлорофос или хексахлоран, както и пренасяне на кошерите временно на друго място при масовото му появяване.
Осата е познат на всички неприятел на пчелите. Тя живее в малки семейства, като устройва гнездата си под покривите и стрехите на различни постройки, в празни кошери или в земята. Осите са с жълто оцветено тяло, което е малко по – тънко и по – дълго от тялото на пчелата. Имат добре развити челюсти и жило. Възрастните насекоми се хранят със сладки сокове от цветовете на растенията и плодовете, но обичат меда. Стремят се да влязат в кошерите и да се насмучат с мед. Особенно нападателни стават през втората половина на лятото и есента, когато отглеждат поколение майки, които ще останат да зимуват. Ларвите за майки осите хранят обилно със сладка храна. Понеже летят при по – ниски температури в сравнение с пчелите до късно през есента, влизат в кошерите, за да вземат мед. Понякога нападат пчелите и извън кошера, като ги убиват с помощта на челюстите си и жилото.
Борбата срещу осите се води най – лесно рано през пролетта, като се унищожават гнездата им и презимувалите майки. Това трябва да става вечер, и то внимателно, защото ужилванията от оса са доста болезнени. Гнездото се обхваща с парцал и се смачква заедно с ларвите и възрастните насекоми. Когато гнездата са между обшивката от дъски или под ламперията на сградата, проследява се къде е входът на гнездото и рано сутринта към входа се закрепва с кабърчета найлонов плик така, че излиащите оси да влизат в него, след това с почуквания върху дъските, осите се раздрусват и навлизат в плика. Събраните в него оси се смачкват на място. Ако гнездото е в земята, унищожаването става късно вечер, като на върха на летва се наковават парчета плат и се напояват с петрол или нафта.
Факлата се запалва и се поднася близо до изхода на гнездото, след това осите се раздразват с пръчка, като се бърка с нея в отвора. Излезлите оси се насочват към светлината на факлата, попадат в пламъка и изгарят.
Друг начин за борба, когато се появят масово в пчелина, е на няколко места да се поставят бутилки с широки отвори или буркани, запълнени на 1/3 с разреден винен оцет. Миризмата на оцета привлича осите, те попадат в течността и се давят в нея. За същата цел може да се използва примамка от мляно месо смесено с отрова. До примамката не трябва да имат достъп хора или домашни животни.
Стършелът е хищно насекомо, оцветено в жълто и кафяво. Устройва гнездата си главно в хралупите на дърветата, в дупки по сухите стъбла и на други места. Както при осите, така и при стършела презимуват само единични майки, които през пролетта развиват свои малки семейства.
За храна на ларвите, стършелите пренасят умъртвени от тях насекоми, между които и пчели. Стършелът убива пчелите с помощта на челюстите си или на жилото. Той ги напада по цветовете на растенията, когато събират сладък сок от някои плодове, или на входа на кошера. Убитата пчела стършелът обхваща с краката си и отлита с нея. Воденето на борбата срещу този хищник е както при осите. Трябва да се има предвид, че ужилванията от стършелите са много болезнени и опасни, затова трябва да се вземат предварително необходимите предпазни мерки. Особено опасни са ужилванията за хора, страдащи от сърдечни заболявания, както и за свръхчувствителни към пчелна отрова.
Мравките са познати насекоми, които живеят в големи семейства и изграждат своите гнезда във или над земята. Заради меда те влизат в кошерите и силно безпокоят пчелите. Някои хищни мравки нападат откритото пило и яйцата на пчелите, а не са редки случаите, когато нападат отделни пчели и с челюстите си пробиват коремчето на пчелата и изяждат съдържанието му. Често заради топлината на кошера мравките устройват гнезда над покривните дъсчици или вътре в кошера в затоплящите материали зад преградната дъска, а при слаби семейства дори и вътре в пчелното гнездо. Там където устройват гнездата си, те внасят сламки, клечки, пръст и др., като замърсяват кошерите, вземат мед, дразнят и безпокоят пчелите. Силно нападнатите семейства загиват или напускат кошера. При масово размножаване мравките могат да изнесат меда от крайните пити, а при по – слабите им семейства да ограбят всичките им запаси.
За да се избавят пчелните семейства от тези досадни неприятели, в пчелина трябва да се държат само здрави и добре боядисани кошери. Евентуално образуваните в гнездата или вътре в кошерите мравуняци трябва да се изчистят своевременно, като през няколко дни се прави проверка на тези кошери. Мравуняците, намиращи се около пчелина, трябва да се унищожават, като се разкопават и се поливат с петрол, нафта, отработено машинно масло, вряща вода и др. или се посипват с линдан или друг инсектицид. В пчеларската литература са описани редица други мерки за борба и предпазване на кошерите от мравки. Някои препоръчват използването на отровни примамки, които се приготвят чрез смесване на разреден с вода мед или захарен сироп с 6 – 8% парижка зеленина, натриев арсенит или друга подходяща отрова. Примамката се поставя в кутийки, покрити с гъста телена мрежа за да имат достъп до отровата само мравките. Кутийките се поставят под кошерите и на пътеките на мравките във и покрай пчелина. С успех може да се използват някои отблъскващи мравките миризми, като слънчогледово олио, доматени стъбла, стъбла от червен лук, клонки от пелин и др. С тях се натриват дъната на кошерите или се поставят под тях. Когато мравките са влезли в кошера, стъблата от пелин, лук или домати може да се поставят временно в кошера.
В случай, че взетите мерки не предотвратят нападението на мравките, най – добре е пчелинът да се измести на друго подходящо място наразстояние, не по – малко от 5 – 6 км.
При избор на ново място за пчелина трябва да се внимава наоколо да няма мравуняци.
Пчелоядът е прелетна птица, която долита у нас в началото на май на големи ята от южните страни. През октомври отлита обратно. Той прави гнездата си в земята, където подбира места, пресечени от реки и долове със стръмни брегове и рядка дървесна растителност. В бреговете прави дълбоки до 2 м дупки, завършващи в края с разширение в което устройва своето гнездо. У нас по – масово се среща по бреговете на Дунав и Марица, по Черноморието и на други места, като се заселва на неголеми ята.
Крилата на пчелояда отгоре са тъмночервени, а отдолу са пепелявосиви, коремът му е зеленикавосин, гушката е златистожълта, главата отгоре е бакъренокафява, а отпред - зелена. Има дълга, остра и леко извита надолу човка. На големина е колкото скорец и издава специфични звуци. Той се храни с жилещи насекоми, предимно пчели, откъдето вероятно е получил името си. Пчелната отрова не му действа, поради което един пчелояд може да унищожи дневно стотици летящи пчели, които хваща във въздуха при летеж. При лошо време пчелоядите нападат пчелините на ята, като хващат пчелите на входа на кошера. При масовото им появяване за кратко време пчелоядите могат да унищожат голяма част от летящите пчели на един средно голям пчелин.
Пчелоядът няма много неприятели затова бързо се размножава. Женската снася 5 – 8 яйца и след 20 дни от тях се излюпват малките. Тя снася още веднъж яйца, които се излюпват без мътене поради топлото време и равномерната температура вътре в гнездата. От една двойка през лятото се получава ято от 15 до 20 пчелояда. За изхранването на един пчелояд са необходими 30 – 40 хиляди пчели, т.е. колкото са пчелите на един разборен кошер. По такъв начин пчелоядите нанасят големи щети на пчеларството о загубата на пчелни продукти и поради лишаването на насекомоопрашващите се култури от опрашителите.
Борбата срещу пчелояда се води чрез избиването му по всяко време с огнестрелно оръжие. Най – добри резултати се получават, когато борбата се води по време на люпенето, от края на май до 20 юни. За целта вечер, след като се приберат в гнездата си възрастните птици, в дупките се поставят парчета плат, напоени със серовъглерод, и се замазват с кална почва. Някои автори препоръчват пчелоядите да се хващат с рибарски въдици, като за стръв се използват живи търтеи. Пред пчелина се поставят колове, на които хоризонтално се обтяга тънка полиетиленова нишка на височина 2 м. На нея се връзват отвесно голям брой къси нишки с прикрепени на върха малки кукички с живи търтеи.
Описан е и прост капан за хващане на пчелояди. Той представлява ламаринена тръба, дълга 32 см и широка 18 см. В краищата на тръбата през малки дупчици се прекарва тел, към който е прикрепена по една тенекиена клапа. Клапата се отваря навътре и позволява на птицата да влезе, но не и да излезе. Капанът се поставя в дъпката на гнездата на пчелоядите, когато те мътят и отглеждат малките си. Това се познава лесно, защото те носят в човките си насекоми за да хранят своите малки.
Сивата сврачка е малка, но лакома хищна птица, която се храни с насекоми, в т.ч. и с пчели. Характерно при нея е, че в сравнение с тялото главата и е по – голяма. Има къса, дебела човка с наддадена и закривена надолу част. По гърба мъжките имат пепелявосиво оперение, по коремчето и долната страна на крилете то е бяло, а отгоре крилете са черни. Опашката също е черна. Женските са по – еднообразно оцветени. Особеното при тази птица е, че след като се нахрани, тя продължава да лови насекоми, като излишните набучва на бодли и шишове по дърветата или ги натрупва като запас в разклоненията на клончетата на дърветата и на други места.
Птиците, които между другите насекоми използват за храна и пчели, са врабците, лястовиците и др. Врабците по време на отглеждането на своите малки кацат на прилетната дъска на кошера и оттам улавят пчели, които след умъртвяване пренасят в гнездата си. Лястовицата се храни главно с вредни насекоми – мухи, комари, пеперуди и др., но понякога хваща и летящи пчели. Тъй като тя за един сезон унищожава огромно количество вредни насекоми, не бива да се смята за неприятел на пчелите.
Мишките са също опасни неприятели на пчелите и на пчелните пити. Те могат да причинят голяма вреда както на пчелните семейства, така и на съхраняваните в склада пчелни пити.
У нас вредят на пчелите обикновената домашна, полската и остромуцунестата мишка. Особено голяма вреда нанасят на кошерите полските сиви мишки, тъй като след прибиране на храните от полето през есента те зимуват в населените места и влизат в кошерите. През лятото, когато пчелите са в активно състояние и се движат навсякъде из кошера, мишките не се доближават дори до кошерите. Със захлаждане на времето през есента и образуване на пчелното кълбо, пчелите вече стават по – малко активни. При това положение входът на кошера става незащитен. Части от питите също така остават незаети от пчелите (понеже са в кълбо). Тогава мишките влизат през входовете на кошерите и започват да гризат питите и да се хранят и да се хранят с труповете на умрели пчели, паднали на дъната на кошерите. В късна есен мишките правят гнезда в самите пити или отстрани в затоплящите материали и там зимуват. Заселилите се в кошера мишки прогризват питите, като правят ходове в тях, хранят се с мед и пчели. Тяхното присъствие силно безпокои пчелите и нарушава нормалното зимуване на пчелното семейство.
Мишките, освен, че повреждат питите и унищожават част от запасите на пчелното семейство, ги зацапват и придават неприятна миризма, която дълго време не изчезва. Такива замърсени и прогризани от мишки пити пчелите не поправят и не почистват, а майката не снася в тях яйца.
Освен на пчелина мишките повреждат и унищожават пчелните пити, оставени в склада. Промъквайки се в склада, а оттам и в шкафовете или сандъците, в които се съхраняват питите с мед и цветен прашец и празните пити, те по същия начин, както и при кошерите правят ходове през тях, като ги прогризват и се хранят с мед и прашец. Ако не се вземат своевременно мерки, мишките може да причинят големи загуби. Борбата срещу тях дава най – добър ефект, когато се води не само в склада или пчелина, а в цялото стопанство или района.
Воденето на борба срещу мишките може да се раздели условно на две: а) вземане на предохранителни мерки; б) непосредствена борба чрез унищожаване на самите неприятели.
Предохранителните мерки се свеждат до създаване на неблагоприятни за мишките условия. Преди всичко те не трябва да имат достъп до складовете с пчелни продукти, зърнени храни, плодове и др. За целта складовете трябва да бъдат добре построени, с плътно затворени врати и прозорци, а подът да бъде от дъски, трамбувана глина или да е циментиран.
При поява на дупки по пода или по стените, през които мишките влизат в склада, те трябва да се запушат добре с глина, в която има примесени пясък и парченца стъкло, за да не могат да я изгризват и да направят наново отвор. За предпазване на пчелните семейства от мишки на пчелина трябва да се държат само здрави кошери, без пукнатини и с добре прилягащи дъна и капаци. Още към края на лятото на входовете на кошерите трябва да се слагат специални метални приспособления (миши предпазители), които не позволяват на мишките да се вмъкват в кошерите през входовете.
Мишките може да се унищожават механически, като за целта се използват различни видове капани, които се зареждат с примамки – сланина, сирене, хляб, тиквено семе и др.
Освен механически мишките могат да се унищожават и с химически средства. Към разните примамки за мишки се слагат различни отровни съединения, като арсеникови, бариеви и др. Освен тях има и различни други препарати, които се продават по аптеките или се дават от ветеринарните лекари. Отрова за мишки може да се постави в ъглите на пода на складовото помещение през цялата година.
За унищожаването на мишките допринасят и някои животни, като котката, таралежа и др. За успешна борба срещу мишките трябва да се търсят също съдействието и указанията на ветеринарния лекар.
Мечката е голям любител на пчелния мед. Понякога тя влиза в пчелина, събаря кошерите от поставките, разбива ги и изважда питите от гнездата, като унищожава пчелните семейства. Нападенията извършва обикновено нощем. Среща се главно в Рила. Убиването на мечки е строго забранено. Затова пчелините трябва да се поставят по възможност близо до кошари, горски домове, вили или хижи, т.е. където по – често има хора.
 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by