Дата на обновяване:13.12.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                              назад


Пробник за транзистори със светлинна индикация инж Йордан Костов
Млад Конструктор 1988/8/стр.2,3


В практиката на радиолюбителя, често възниква необходимост от проверка на годността на транзистори (най – често маломощни и средномощни). Съществуват различни устройства за извършване на тази проверка. Предимстео на предлагания пробник е, че освен индикация за изправността на прехода дава информация за неговия тип проводимост във вид на буква върху седемсегментен индикатор.
Проверяваният транзистор Тх се включва като един от двата транзистора на симетричен мултивибратор (фиг. 1).

Характерна особеност на този мултивибратор е, че базата и колекторът на Tx се захранват с половината от захранващото напрежение чрез делителя, образуван от R3 и R4. Ако проводимостта на Tx съвпада с проводимостта на T2 и на емитера му има нулев потенциал, мултивибраторът работи нормално, като на колектора Т2 се получават правоъгълни импулси с коефициент на запълване 0,5 (фиг. 2а). Ако проводимостта на Тх е различна от тази на Т2, и на входа му има потенциал, равен на захранващото напрежение,

мултивибраторът също работи, но коефициентът на запълване е близък до 1 (фиг. 2б). И в двата случая на колектора на Т2 има правоъгълни импулси с ниво логическа единица. Те отсъстват, ако потенциалът на емитера на Tx не съответства на посочените по – горе, или ако Тх има повредени преходи.
Автоматичното изменение на нивото на потенциала на емитера на Tx става с помощта на втори мултивибратор, изграден от ЛЕ1, ЛЕ2, С1 и R7. Тъй като товарната способност на CMOS – схемите не е голяма, сигналът се подава на емитера на Tx от колектора на Т1, който играе ролята на инвертор. При работа с PNP – транзистор той осигурява необходимия режим на работа на Tx.
Ako мултивибраторът работи, импулсите от колектора на Т2 се подават през С4 на базата на Т3, който отпушвайки се, запалва сегменти a,b и f на седемсегментния индикатор. Тези три сегмента светят винаги, ако изпитваният транзистор е изправен и е NPN – тип, образувайки малката латинска буква n. Ако транзисторът е със структура PNP, светят още сегментите e и g, образувайки с първите три малката латинска буква p. Това се постига с помощта на схемата за сравнение, изградена от ЛЕ3 и ЛЕ4. Тя проверява при какъв потенциал (0 или +Uзахр.) на емитера на Тх транзисторният мултивибратор работи. Ако това става при нулев потенциал, на изхода на схемата има логическа нула, а ако работи при потенциал +Uзахр. – логическа единица. Сигналът от изхода на схемата се подава на базата на Т4, в чиято емитерна верига са включени паралелно сегментите e и g. И така, ако при включването на изпитвания транзистор, на индикатора светва n или p, транзисторът е изправен, а ако няма индикация – транзисторът е повреден.
Описаното устройство не се нуждае от настройка и заработва веднага, ако елементите му са изправни и монтажът е правилен. Тъй като в него е използвана CMOS – интегрална схема, то захранващото напрежение може да бъде в границите от 8 до 14 V. Смяната на проверявания транзистор може да става, без да се изключва захранването на устройството.
Вместо посочените на фиг. 1 могат да се използват произволни маломощни транзистори със същата проводимост. Вместо посочения седемсегментен индикатор може да се използва друг с общ катод. Интегралната схема К176ЛЕ5 може да се замени с 4001. Възможна е замяна с К176ЛА7 или 4011, но в такъв случай ЛЕ3 и ЛЕ4 трябва да се включат по начина, показан на фиг. 3 при същата номерация на изводите. Като куплунг, към който се включва Тх, може да бъде използвана част от цокъл за интегрална схема.


Нисконапрежителни веригопроверители инж Валери Величков, инж Атанас Кленов Радио телевизия електроника 1988/7/стр. 28, 29

През последните няколко години в периодичния печат бяха публикувани няколко схеми на нисконапрежителни веригопроверители [1], [2], [3], качествата на които са безспорни. Напрежението на накрайниците на веригопроверителя е не по – голямо от 2 mV, а токът, който протича през измерваната верига, е не по – голям от 200 мкА. Това прави веригопроверителя безопасен за монтираните на печатната платка елементи и най – вече за чувствителните CMOS – интегрални схеми. Ако съпротивлението между накрайниците на веригопроверителя е по – малко от 1 Om, звук не се чува, поради което измерванията са независими от вериги с малко съпротивление. Веригопроверителят е много удобен за откриване на къси съединения между съседни токопроводящи пътеки, за проверка за наличието на електрическа верига между контактите на куплунги, за проверка на правилността на монтажна работа при запояване на кабелни снопове и др.
Ако не се разполага с CMOS-интегрални схеми 4093 и пиезозумер, веригопроверител може да се направи по някоя от показаните схеми.

На фиг. 1 е показана схема на веригопроверител, на който генераторът на сигнали със звукова честота е реализиран с CMOS-интегралната схема К561ЛЕ10. Мултивибраторът, образуван от DD1.2 и DD1.3, работи в режим „старт-стоп”, а DD1.1 осигурява необходимото логическо ниво за управлянието му. За звуков индикатор е използван микрофон ДЭМШ-1А. Силата на звука се регулира с помощта на съпротивлението на резистора R10, като с намаляването му звукът става по – силен, което е за сметка на увеличената консумация. При посоченото съпротивление на R10, консумираният ток от веригопроверителя е 2,5 mA.
Веригопроверителят е настроен правилно, ако се чува звук при подаване на накрайниците му накъсо и при включване помежду им на резистор със съпротивление 1 Om и ако не се чува звук при включване на резистор със съпротивление 5 Om. Настройката се осъществява с тример-потенциометъра RP, като се препоръчва той да бъде тип СП5-2 (съветско производство) или ДЖ-3 (българско производство).
Веригопроверителят се захранва с две акумулаторни батерии 4КВМ-0,22.
На фиг. 2 е показана печатната платка, а на фиг. 3 – монтажната схема на веригопроверител, реализиран с К561ЛЕ10.

Веригопроверителят може да се направи и с интегрална схема К561ЛА7, като изходът на ОУ се свърже към т.А от фиг. 4. Генераторът на звукова честота е реализиран с DD1.3 и DD1.4, а DD1.1 и DD1.2 образуват тригер на Шмит [4]. В тази схема звуковият индикатор е включен между изхода на DD1.4 и маса, което се прави с цел да не се консумира ток в режим на покой. За звуков индикатор е използван телефонен капсул КТД-1. Могат да се използват и други звукови индикатори, като трябва да се има предвид, че изходният ток на CMOS-логическия елемент не трябва да превишава 10 mA [5].
Веригопроверителят може да се направи със светлинна индикация, както е показано на фиг. 5. Тази схема е с по – малко на брой елементи, но има и следните недостатъци:
- светлинната индикация раздвоява вниманието на работещия с него;
- консумираният ток от веригопроверителя, когато светодиодът свети, е 7 mA, което при захранване с акумулаторни батерии не е без значение.
ЛИТЕРАТУРА
1. Веригопроверител. – „Млад Конструктор”, 1986, N 1.
2. Zkousec spoju. – “Amaterske radio pro konstrukteru”, 1985, N 3, с. 108.
3. Prufstiftsattz fur digitale Baugruppen. – “Radio fernsehen elektronik”, 1983, N 8, с. 527.
4. Конов, К. Приложна импулсна техника. София. Техника, 1983.
5. Димитрова, М., И. Ванков. CMOS интегрални схеми част I. София, Техника, 1981 г.


Светодиоден пробник Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1991/9/стр.26

 

Всяка неизправност в електрическата уредба на автомобила може да бъде открита и отстранена в сервиз, но най – често срещаните повреди могат да се отстранят за кратко време с описаното устройство. Пробникът, чиято схема е показана на фиг. 1, позволява да се определи има ли постоянно или променливо напрежениеот 3 до 35 V между две точки на дадена електрическа верига.. Като веригопроверител, с него може да се проверява съпротивление на елемент или участък до 500 Om.
Подаденото променливо напрежение се изправя от диода VD1. Напрежението върху елементите VD2 и R1 се ограничава на 5 V от интегралния стабилизатор 7805. Границите за индикация на потенциала зависят от тока на светване на използвания светодиод и пределно допустимото входно напрежение на интегралната схема. За указаните стойности те са от 3 до 35 V. При затворен ключ S схемата работи като веригопроверител 0 – 500 Om. При положение, че накрайниците А и Б не са допрени, ток от галваничните елементи не се консумира.
Пробникът се монтира в пластмасовото тяло на кръгъл маркер (фиг. 2), което е райберовано до свободно постаяне на галваничните елементи R6 до 1,5 V. Използваният стабилизатор е в корпус ТО 220.
Пробникът може да се използва като веригопроверител в автомобила при проверка за годност на превключватели, електрически лампи с нажежаема жичка, предпазители, нагревателни елементи, релета и електромагнити. Може да се извършва груба проверка на полупроводникови прибори – диоди и транзистори, като се сравнява съпротивлението на преходите им в права и обратна посока. В режим индикатор на напрежение може да се следи напрежението на фазите на генератора върху датчици, лампи и др. Възможно е намиране на мъртва клетка на акумулатора (при проверка през една).
Схемата съдържа минимум елементи и при правилен монтаж заработва веднага.


Тестер за еднопреходни транзистори Н.Л. По материали на чуждестр. Печат
Млад Конструктор 1994/4/стр. 13


Когато сме монтирали една схема и тя „не иска да тръгне”, най – често се съмняваме в качеството и изправността на използваните компоненти. Ако разполагаме с подходящ тестер за тях, ние ще имаме сигурно и ефикасно средство за предварителната им проверка, премахваща всички възможни съмнения.
Повечето от простите тестери за изпробване на транзистори нямат възможност за проверка на еднопреходни транзистори – ЕПТ. В западния печат те се означават с UJT, което е съкращение от „UNIJONCTION”. Предлагаме Ви една практическа схема на тестер за проверка на изправността на ЕПТ.

Принципна схема


На фиг. 1 е дадена принципната схема на тестера на ЕПТ. Тя е извънредно проста и не се нуждае от милиамперметър или мултимер. Фактически това е един „бавен” импулсен генератор, пулсациите на който контролираме с вградения светодиод СД. Този генератор е изпълнен по известната схема с изпробвания ЕПТ. Честотата на импулсите се определя от времеконстантата на веригата R1, C1. Двата транзистора Т1 и Т2 усилват импулсния сигнал от базата В1 на ЕПТ и през ограничаващия резистор R6 го подават на светодиода СД. За захранване се използва миниатюрна батерия 9 V или адаптер със същото напрежение. Когато изпробваният транзистор не е включен, консумацията е нищожна (няколко микроампера) и затова не е предвидено изключване на батерията.

Практическо изпълнение

Схемата на тестера за ЕПТ е изпълнена на печатна платка с размери 45х50 mm, като страна „елементи” и страна „спойки” са дадени съответно на фиг. 2а и 2б. Монтираната платка може да се постави в подходяща кутийка с отвори за изпробвания ЕПТ, за светодиода и букси (или куплунг) при евентуално захранване с адаптер.
Разположението на компонентите се вижда на фиг. 2б. За включване на тествания ЕПТ се използва цокъл за транзистори, но може да употребим и цокъл за интегрални схеми, част от куплунг за печатни платки и др. подобни. При запояването трябва да се внимава за правилното свързване на изводите на Т1 

и Т2, както и за поляритета на СД и С1.
Работата с тестера е много лесна: при включване на изправен ЕПТ, светодиодът СД започва да мига. Ако СД свети постоянно или въобще не свети, изпробваният ЕПТ е дефектен.

Използвани компоненти
Стойностите на използваните резистори са означени на схемата от фиг. 1. Ако честотата на импулсите е по – голяма или по – малка от желаната, можем съответно да увеличим или намалим капацитета на електролитния кондензатор С1. Светодиодът СД е произволен – напр. най – разпространените VQA13-1 (червен), VQA 23C (зелен) и пр.
Транзисторите Т1 и Т2 трябва да имат достатъчно голямо усилване по ток – например българските 2Т6551, 2Т6552 (Т1), 2Т3841, 2Т6821 (Т2) и др. подобни. Добре е да имаме и един два изправни ЕПТ за контрол, напр. 2N2646, 2N2647, 2N2160, 2N491 и пр.


Приставка за измерване БЕТА на транзисторите инж Атанас Илчевски
Млад Конструктор 1979/6/стр. 11

 

Често при изпробването на различни устройства e еобходимо да се знае точно коефициента на усилване по ток (бета) на транзисторите. Измерването му изисква обаче специални уреди. Ето защо предлагаме на нашите читатели приставка за измерване на бета на транзисторите, която се включва към обикновен АVO – метър (фиг. 1). С нея се измерва бета както на транзистори от NPN, така и PNP тип, без превключвател на поляритета на

захранващото напрежение.
Измерването се извършва по следния начин: в базата на измервания транзистор се подава определен базисен ток, който обуславя протичането на определен колекторен ток с големина Ic ~ beta*Ib. Ако включим приставката към измервателен уред с обхват 10 mA и подадем на базата ток Ib = 10 мкА, то при пълно отклонение на стрелката за beta ще получим

Бета = Ic/Ib = 10 000/10 = 1000.

Междинните стойности, които уредът отчита в различните случаи, умножени по множителя 100 дават директно стойността на beta. Ако beta на транзистора е по – малко от 100, трябва да превключим измервателния уред на по – малък обхват, например 1 mA. Тогава за максималното отклонение beta ще бъде равно на

1000/10 = 100

От фиг. 1 се вижда, че транзисторите Т1 и Т2 представляват генератори на ток, които подават в базата на съответно измервания транзистор, константен базисен ток 10 мкА. Генераторът с Т1 осигурява константен базисен ток с положителен поляритет при измерване на NPN – транзистори, а генераторът с Т2 – ток с отрицателен поляритет за измерване на PNP – транзистори.
Чрез елементите Д1, Д2, Д3, Д4 и R2 се осигурява работният режим на транзисторите Т1 и Т2. Диодите Д1 – Д4 стабилизират базисното напрежение на Т1 и Т2 при промяна на захранващото напрежение и температура. Ако вместо диоди се използваха резистори, то при промяна на захранването от 9 на 5 V за beta на един и същ транзистор би се получило 220 и 100. С използването на диоди тази разлика за beta е 220 и 180. Явно грешката във втория случай е много по – малка.
Чрез тример-потенциометрите Р1 и Р2 се регулира стойността на константния изходен ток. За Т1 и Т2 могат да се използват, освен показаните в схемата и каквито и да са подбрани PNP и NPN – транзистори, като BC177, BC308 за Т1 и 2Т3238Б, 2Т3609, ВС109, ВС238, КТ315 за Т2. Диодите Д1 – Д4 са силициеви – КД104. КД5606, Д226 и т.н. Резисторите са тип РПМ или МЛТ с мощност 0,125 и 0,250 W. Захранването става с батерия 9 V (тип „Крона”) и се включва чрез бутона Б само при измерване. Измерванит транзистори се закрепват към приставката с помощта на обикновени цокли за маломощни транзистори, монтирани на подходящо място.

Печатната платка и разположението на елементите върху нея са показани на фиг. 2. Цялостното конструктивно изпълнение зависи обаче от използваните елементи – бутон, цокли, батерия и от типа на измервателния уред. Предлагаме ви идея за конструктивно оформяне на приставката. Тя се помества в пластмасова кутия, в която са закрепени печатната платка и батерията. Бутонът Б и цоклите за PNP и NPN – транзисторите са изведени отгоре на кутията. В долния и край са изведени две букси, чрез които приставката се включва към измервателния уред.
Настройката и оживяването на схемата не е сложно и се извършва по следния начин. Между клемите B – E на цокъла на NPN – транзистора се включва амперметър на обхват 30, 50 или 100 мкА. Бутонът Б се натиска и

посредством тример-потенциометъра Р1, генерираният ток се установява на 10 мкА. След това амперметърът се включва към клемите В – С на цокъла на PNP – транзистора и посредством Р2, генерираният ток се установява също на 10 мкА. Ако с Р1 и Р2 не е възможно установяването на генерирания ток на 10 мкА, трябва да се променят R1 или R3 до нужната стойност. С това настройката е завършена и приставката е готова за работа.
Какви възможности за измерване ни предлага тази приставка? С нея се измерва beta на транзисторите. Ако АVO метърът позволява чрез избора на подходящ обхват, коефициентът на усилване по ток да се отчита направо от показанията на скалата, умножени по 100. Например: на обхват 10 mA е отчетено 5,5 mA; beta е равен на 5,5 х 100 = 550; - на обхват 3 mA е отчетено 1,6 mA е отчетено 1,6 mA; beta е равен на 1,6 х 100 = 160; на обхват 0,3 mA е отчетено 0,28 mA; beta е равен на 0,28 х 100 = 28.
С приставката могат да се измерват големи стойности на beta (> 1000), а това дава възможност за определяне на коефициента на усилване по ток на съставни транзистори, свързани по схема Дарлингтон. Също така е възможно подбирането на комплементарни двойки транзистори с еднакви beta.
В някои случаи е необходимо да се начертае зависимостта на beta при различни стойности на колекторния ток и Ic. За тази цел Р1 и Р2 (респективно Р2R3) се заменят с потенциометър 220 кОm и ограничителен резистор 10 кОм. След това фиксираме с изведената на кутията ос на Р1 (Р2) различни стойности на базисния ток Ib = 5 – 10 – 100 mkA. По този начин отчитаме beta при различни стойности на Ic.
Съществуват и още възможности за приложение на приставката, които читателят може сам да открие и използва.


Логически тестер Л.Б.
Млад Конструктор 1987/8/стр. 13

 

Предлагаме ви едно миниатюрно устройство, с което можете да определите във всяка точка на изпитвания уред дали сигналът има положителна или отрицателна стойност.
Логическият тестер е изграден само от един операционен усилвател ОУ1, който работи като компаратор, пет резистора и два различни по цвят светодиода. Към инвертиращия вход на ОУ1, през 10 – килоомово съпротивление, се подава изпитваният сигнал. Когато той е с отрицателна стойност, свети зеленият светодиод СД2, а ако е положителен – свети червения светодиод СД1. В случайте, когато сигналът е със забранено междинно ниво, при отворен вход или сигнали с висока честота, аветят и двата светодиода.
Както се вижда от фиг. 1, напрежението, което се измерва, се подава директно към тестера. Поради това той може да работи в границите от 4 до 15 V. Разбира се, този обхват е напълно достатъчен, тъй като при цифровите схеми, напрежението не е по – голямо от +/- 15 V. CMOS – схеми, които работят с напрежение 18 V, също могат да се изпитват с този тестер, но много важно е измерването да е за кратко време.

На фиг. 2 е показана една примерна платка. При конструирането трябва да се спазят условията платката да е с малки размери и сондата да се постави лесно и бързо към тестера. Като имате предвид тези изисквания, можете да си конструирате и друга платка, с форма, подходяща за кутията, в която ще я поставите.


Тестер за CMOS ИС    И. Стефанова
Млад Конструктор 1987/10/стр. 12, 13

 

Тестери има за какво ли не: за транзистори, за диоди, за кондензатори, за преходи и т.н. като тестери за интегрални схеми в литературата има сравнително рядко. И нищо чудно, тъй като как да направим тестери за голямото разнообразие от типове интегрални схеми. Дори и един тестер за CMOS ИС на пръв поглед изглежда нереален. Това обаче не е така. Тук на вниманието на читателите предлагаме несложен тестер за CMOS ИС, схемата на който е показана на фиг. 1. Към всеки извод, с изключение на изводите за захранване, се включва по една от показаните схеми. Тези схеми показват състоянието на съответния извод – ако изводът е изход, а от друга страна, схемата служи за подаване на логически сигнал, когато изходът е вход. За целта бутонът Б1 се натиска. През резистор 10 кOm, крачето на ИС се подава към захранващото напрежение, т.е. имаме лог. 1. Това не пречи на един изходен извод, защото резисторът 10 кOm предотвратява протичането на по – силен ток, когато ИС изработва лог. 0. Появи ли се в изхода лог. 1, тече базисен ток за транзистора и светодиодът светва. Той прави същото и когато бутонът се натисне.
За цял тестер са нужни 14 от тези схеми, и към това едно захранване от 9 V за захранване от 9 V за захранване на изпитваната ИС, както и изключвател с диод за защита от погрешно свързване на батерията. Платката на тестера е снабдена с два цокъла.
Използването на тестера е доста просто: ИС се поставя в цокъла, бутоните се задействат и при това се наблюдава какво става със светодиодите. Така се установява дали ИС е в изправност, ако се сравни с таблицата за истинност на съответния тип ИС. Може естествено да се види как действа и съответната ИС, когато няма таблица за истинност.
С малко хитрост може да се проверяват и малки логически схеми. Понеже двата цокъла са свързани помежду си, може свободният цокъл да се използва за свързване например към различни тригери на тестваната ИС.



Приставка за подбор на мощни транзистори    инж Лилия Петрова
Млад Конструктор 1980/5/стр. 10, 11


Мощните транзистори в крайните стъпала на нискочестотните усилватели трябва да бъдат с максимално еднакви параметри. Предлагаме ви схема на приставка за подбор на мощни PNP и NPN транзистори. Тя измерва началния колекторен ток (при откачена база) и усилването по ток в схема ОЕ при базисни токове 5, 10, 20, 50 и 100 mA. Отчитането става с помощта на външно включен амперметър, който трябва да има чувствителност 1 mA – 3A с превключване на обхватите му.

Схемата на устройството е показана на фиг. 1. Тя се състои от стабилизиран токоизправител (Д1, Д2, Т1, Т2, Т3) и два генератора на ток с Т4 и Т5. Напрежението в изхода на стабилизатора (върху кондензатора С3) трябва да бъде 5,4 – 5,8 V, за да не се нагряват излишно преходите на измерваните транзистори, при което се увеличава грешката на измерване поради промяна на коефициента на усилване. В зависимост от типа проводимост на измервания транзистор, в базата му се включва един от двата генератора на ток. С помощта на галетен превключвател П31 – П32 се избира базисният ток на измервания транзистор – съответно 0, 5, 10, 20, 50 и 100 mA.
Печатната платка на приставката е показана на фиг. 2а – фолийната страна, и 2б – страна елементи.

Настройка. Напрежението на изхода на стабилизатора при консумация на ток около 2 А трябва да бъде в границите 5,4 – 5,8 V. Toва измерване се прави бързо, защото Т3 може да прегрее. С помощта на тример-потенциометрите Р1-Р10 се установява токът на генератора. Отчитането става с амперметър, включен в колекторните вериги на Т4 и Т5.
След настройката уредът се монтира в кутия. Изводите към измервания транзистор се правят от гъвкав проводник и „крокодилчета”.
Транзистор Т3 се монтира на радиатор с площ > 120 кв sm. Неговият допустим колекторен ток трябва да е по – голям от 5 А. Могат да се използват АD313, AD314, П216, П217, П210А, ASZ 1015 – 1017.
За Т2 може да се използва какъв да е средномощен (германиев или силициев) транзистор, снабден с радиатор „звезда”, а Т2 е маломощен.
Транзисторите Т4 и Т5 непременно трябва да бъдат средномощни (силициеви), с усилване > 100 и снабдени с радиатор „звезда”.
Работа с уреда. При работа с уреда трябва да се спазва определена последователност, за да се избягнат повреди на устройството, измерителната система или измерителния транзистор.
1. Сввързват се изводите на измервания транзистор.
2. С превключвател П21 – П23 се избира типът проводимост.
3. Амперметърът се поставя на най – големия обхват (напр. 3 А).
4. Превключвател П31 – П32 се поставя в положение 1.
5. Включва се захранването с П11.
6. Отчита се стойността на началния колекторен ток. За целта се повишава чувствителността на амперметъра (напр. до 1 – 5 mA).
7. Aмперметърът се поставя на обхват 50 – 100 mA.
8. Превключвателят П31 – П32 се превключва в положение 2 – 5 mA базисен ток.
9. Отчита се колекторния ток на измервания транзистор и резълтатът се записва; П31 – П32 се поставя в положение 3 – 10 mA и т.н.
Измерването се извършва за всички фиксирани базисни токове, като се записват стойностите на колекторния ток. По така съставената таблица се подбират двойки транзистори с най – близки параметри за всички режими. Тъй като базисните токове, генерирани от Т4 и Т5, са еднакви за съответните положения на превключвателя П31 – П32, с уреда могат да се подбират и мощни комплементарни двойки транзистори.


Проверка на кварцови резонатори Георги Кузев
Радио телевизия електроника 2000/7

 

За установяване на изправността на даден кварцов резонатор, може да се използва устройството, чиято принципна схема е дадена на фиг. 1. Схемата се състои от високочестотен генератор, реализиран с транзистора VT1, изправител (VD1, VD2) и усилвател на ток, осъществен с транзистора VT2.
Kварцовият резонатор се включва в гнездата 1 и 2 и работи в генераторен режим. Характерно за схемата на генератора е, че той влиза в генераторен режим в много широк честотен обхват без допълнително настойване.
Ако резонаторът е изправен, при натискане на бутона SA1, генераторът произвежда трептения с висока честота и върху емитерния резистор R2 възниква променливо напрежение. Това напрежение се детектира от диодите VD1 и VD2 и върху кондензатора С4 се появява постоянно напрежение. Вследствие на това напрежение, колекторния ток на транзистора VT2 нараства и лампата EL1, включена в неговата колекторна верига, се запалва. Светенето на тази лампа индикира, че кварцовият резонатор е работоспособен. При неизправен кварцов резонатор на емитера на транзистора VT1, напрежението е постоянно и не преминава през кондензатора С3. VT2 е запушен и лампата не свети. С така конструираното устройство може да се проверяват кварцови резонатори от 2 до 100 МHz.
Ако се разполага с един светодиод, лампата EL1 може да го замени и по този начин да се намали общата консумация на устройството. Начинът на свързване на светодиода е показан на фиг. 2.
На фиг. 3 е дадена схема на устройство за изпитване на кварцови резонатори, при което високочестотният генератор е осъществен с полевия транзистор VT1.
Като се включат изводите на даден резонатор към гнездата 1 и 2, по отклонението на стрелката на микроамперметъра може да се съди за амплитудата на произведените високочестотни трептения. Чрез сравняване на тези показания може от няколко резонатора да се избере най – добрият. С посочените данни на елементите от схемата, устройството може да работи в честотен обхват от 50 кHz до 70 MHz.
Настройката на индикатора се осъществява, като с тример-потенциометъра RP4 се ограничава отклонението на стрелката на индикатора до крайното деление на еталонен резонатор.
Бобината L1 се навива на бакелитово тяло с диаметър 8 mm и има 600 навивки от проводник ПЕЛ 0,12 mm. За същата цел може да се използва готова входяща бобина за дълги вълни от стар лампов радиоприемник. Захранването се осъществява от две батерии по 4,5 V, свързани последователно.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кузев, Г.М. Приложни радиоелектронни устройства – III ч. С., Техника, 1978.
2. Почепа, П. Проверяване на радиочастите в домашни условия. С., Техника, 1977.
3. Стефанов, С. Любителски измервателни устройства. С., Техника, 1989.
4. Сп. Радио, 1989, N 4.

Колко мкF е капацитетът на електролитния кондензатор? Инж. Любен Неделчев
Млад Конструктор 1994/1/стр. 13,14


Какъв е проблемът?
Капацитетът на електролитните кондензатори (ЕК) е важен диагностичен параметър. Той дава ценна информация за състоянието на конкретен екземпляр или за качеството на партида произведени или закупени ЕК. Когато електролитен кондензатор се вгражда
Примерно във времереле и определя закъснението му, стойността на капацитета трябва да е известна доста точно. Най – често ЕК изпълнява филтрираща или свързваща роля и тогава е достатъчно да знаем капацитета му приблизително, но затова пък – напълно достоверно. На надписите върху корпуса не може много да се разчита, защото дори реномирани фирми като Филипс допускат за някои типове ЕК толеранси от -10 до +100%! Да не говорим за случаите, когато означенията са изтрити. С една дума – преди да вградим електролитен кондензатор в дадена схема, трябва да измерим неговия капацитет.
Но това е свързано с известни проблеми. Действието на ЕК се основава на сложно електрохимично взаимодействие между електролита и алуминиевите или танталовите електроди. Резултатът: капацитетът му зависи от приложеното напрежение; от това дали е „трениран” или е бил дълго съхраняван; необходимо е да спазваме поляритета на приложеното постоянно напрежение; загубите са големи; налице е значителна паразитна индуктивност и пр. Тогава как да постъпим?
 


стойност С прибл = 10 мкF и t= 10 s се получава R прибл = 1 МОм, т.е. трябва да приложим казаното в края на т.3. Ако пък С прибл = 1000 мкF, R прибл = 10 кOm, при което няма никакви проблеми.
6. Не е необходимо използваните резистори R да бъдат точни. Трябва просто да ги измерим със същия ЦМ и да поставим във формула (4) измерената стойност.
Ако се съобразим с всичко казано дотук (а това не е толкова трудно!), можем да бъдем сигурни, че измерването ни е достатъчно точно, а достоверността е съизмерима с тази на професионална апаратура.

Практически съвети и експериментални резултати
1. Ако измерваме голяма партида ЕК (над 20 – 30 броя), целесъобразно е да си построим графиката на С в зависимост от t при избрани А и R, като използваме табл. 1 и формула 4.
2. При единични бройки ЕК е по – добре да „оразмеряваме” формула (4) във всеки конкретен случай.
3. Ако е необходима повишена точност, можем да измерим даден ЕК няколко пъти и да усредним резултатите.
 

В табл.2 са дадени експериментални резултати при измерване на СЛУЧАЙНА ИЗВАДКА от 6 броя електролитни кондензатори, българско производство тип КЕА-II, 2200 мкF/16 V, Uo = 10 V, R = 10 kOm, Rцм = 10 МОm.

Измервател на транзистори Георги Кузев
Радио телевизия електроника 1985/9/стр.30


В практическата работа все по – често се налага изпитването на транзистори с голямо усилване, например с h21e от порядъка 400 до 800, а даже и повече. При изпитване на такива транзистори с разпространените за любителската практика уреди възникват трудности, обусловени от това, че техните скали се оказват малки. Това е така, защото повечето от любителските уреди са разчетени за измерване на усилване в границите от 10 до 200.
Може, разбира се, да се построи уред за измерване на транзистори с голямо усилване, но той е неудобен за ползване при измерване на транзистори с относително малко усилване. От това положение може да се излезе, като се построи уред с многообхватна скала.

На фигурата е дадена принципната схема на уред за измерване на биполярни транзистори с NPN- и PNP- структура, който има 9 подобхвата, осигуряващи отчитане на h21e 0 – 100; 100 – 200; 200 – 300; 300 – 400; 400 – 500; 500 – 600; 600 – 700; 700 – 800; 800 -900.
Значението на h21e в пределите на всяка стотица се отчита по скалата на потенциометъра R3, a за целите стотици се съди по положението на галетния превключвател S3. Потенциометърът R3 e линеен и неговата скала се разграфява от 0 до 100.
Принципът на действие на уреда е основан на това, че изпитваният транзистор заедно с транзистора VT1 образува несиметричен мултивибратор. Параметрите на мултивибратора са подбрани така, че генерация на импулси е възможна само когато сумарното съпротивление на резисторите, включени в базовата верига на изпитвания транзистор, е равно или с много малка разлика по – малко от неговия коефициент h21e.
Ako съпротивлението в базовата верига на изпитвания транзистор е по – голямо от неговия коефициент, генериране не се получава и звукови колебания във високоговорителя, включен на изхода към безтрансформаторен НЧ-усилвател (VT2, VT3), не се чуват.
Структурата на изпитваните транзистори се установява с превключвателя S1.
Изпитването на даден транзистор става в следната последователност: Установява се структурата на транзистора и посредством S1 се нагласява уредът за работа на такава структура, а изводите на транзистора се включват към съответните гнезда. Плъзгачът на потенциометъра R3 се поставя в крайно горно положение по схемата, а галетният превключвател S3 – в положение 800.
При това положение се включва захранването. Ако във високоговорителя не се чуе звук, превключвателят S3 започва да се превключва на по – ниски обхватидо появата му. По този начин се определя първата цифра (стотицата) от значението на коефициента h21e. Десетите и единиците се определят, като плъзгачът на потенциометъра R3 се завърта дотогава, докато се прекъсне звукът във високоговорителя. По скалата на R3 се отчита стойността, която се прибавя към стотиците, отчетени по скалата на превключвателя S3.
Поради това, че резисторите R7 – R11 са по – особени по отношение на тяхното номинално съпротивление, те се изработват, като се свързват два или повече резистори последователно. Като крайни транзистори, освен посочените на схемата, могат да се използват АС187 и АС188.
За захранване се използват две плоски батерии, свързани последователно.

Универсален характериограф А. Савов (По материали на чуждия печат)
Млад Конструктор 1984/2/4-6


Волтамперната характеристика (VAX) на един електронен елемент е неговият „пръстов отпечатък”. Тя го характеризира еднозначно. От нея могат да се направят важни изводи за най – съществените качества на електронния елемент.

На фиг. 1 е показана обичайната схема на VAX. Тя се състои от регулируем токоизточник и по един волт- и амперметър. Как става самото измерване? Напрежението се повишава стъпково, като за всяка негова стойност се отчита стойността на тока. Резултатът се нанася върху координатна система, на която по вертикалната ос се отбелязва токът, а по хоризонталната – напрежението. Получените точки се съединяват и VAX е готова.
Всичко това обаче има един съществен недостатък – отнема твърде много време. И това време се увеличава още повече, ако елементът притежава повече от два електрода, напр. транзистор, тиристор и т.н.
Именно голямото време на измерване е причината, която кара конструкторите да се откажат от VAX на даден елемент и чрез други, по – прости, но и по – неточни измервания да получат информация за елемента. Идеално разрешение на въпроса би бил универсалният фабричен характериограф, но поне за сега той е твърде скъп за отделния конструктор, а дори и за кръжока (1984 г). Списание Млад Конструктор в кн. 7/83 г. даде схемата на интересен характериограф – приставка за транзистори и диоди.
Тук предлагаме схемата на друг универсален характериограф-приставка, който в комбинация с осцилоскоп предлага най – простия начин за снемане на VAX в обхвата 60 V/ 3,6 W. Този обхват е достатъчен за повечето използвани елементи – транзистори, тиристори, триаци, диаци, полеви транзистори, резистори, диоди, ценерови диоди терморезистори, фотодиоди, фоторезистори и т.н. Характериографът не може да снема VAX на електронните лампи, но те се използват сравнителни рядко.
В схемата на характериографа на мястото на регулируемия токоизточник се използва пулсиращо постояннотоково напрежение, което управлява оъклонението по Х на осцилоскопа. Това е илюстрирано в опростен вид на фиг. 2. Токът, който протича през изпитвания елемент и се изменя в зависимост от приложеното напрежение, се „улавя” от резистора R1, kaто падът на напрежението върху него се явява като мярка за протичащия ток и се подава на Y – отклонението на осцилоскопа. Резисторът R2 (1 кOm) трябва само да ограничи протичащия през изпитвания елемент ток (60 mA), за да се избегне разрушаването му.
При това измерване се получава известна грешка от участието на резистора R1. В зависимост от стойността на R1 и на съпротивлението на елемента, грешката е в границите на производствените толеранси. Така например, ако R1 = 1 Om, а R елемент = 10 Om, то грешката е 10%. Разбира се, тя може да се избегне, ако т. Б се заземи, а т.А се свърже към Y – oтклонението на осцилоскопа. Друго малко неудобство е, че характеристиките се изписват отдясно наляво, обратно на обичайното.

В пълната принципна схема (фиг. 3), освен пулсиращото постояннотоково напрежение има и регулируемо напрежение за управление на допълнителните електроди на някои елементи (базата на транзистора, гейтът на полевия транзистор и т.н.). За да може да се изпитват както NPN-тип, така и PNP-тип транзистори, е предвидено превключване на постояннотоковото напрежение (получавано от еднопътен изправител) чрез ключа К2. Освен това допълнителното помощно напрежение може да променя поляритета си (чрез К1), както изискват например полевите транзистори.
От особено значение за доброто изобразяване на характеристиките върху екрана е добрата калибровка с еталонни напрежения. За тази цел характериографът притежава вътрешна калибровка, реализирана с двата ценерови диода Д5 и Д6. С натискането на бутона Б2, двата ценерови диода се включват последователно на резисторите R1 и R6. Типът на ценеровите диоди е такъв, че при напрежение 10 V, характеристиката им завива рязко надолу и това се използва като еталонно напрежение при калибровката. С помощта на тази характеристика (горния и край) може да се отчете точно делението, отговарящо на 10 V. От същата характеристика може да се калибрира и токът по Y-оста, като крайната точка отговаря на 50 mA. При калибрирането върху резистора R1 падат около 50 V, поради което той трябва да е с мощност > или = 2 W.
Помощното напрежение се получава от конкретен източник (двупътен изправител и големи капацитети на кондензаторите). С помощта на линейния потенциометър R4, стойността на напрежението може да се изменя от 0 до 10 V. От плъзгача му през R5 и тример-потенциометъра R7 това напрежение отива към клемата за помощен електрод, обозначен с В. С амперметър, включен между клемата В и „маса”, тример-потенциометърът R7 се завърта дотогава, докато токът не стане 0,5 mA при максимално напрежение 10 V.
Ако не се отчита токът (например при полевите транзистори), напрежението на помощната клема е равно на напрежението на плъзгача на потенциометъра (0 до 10 V). При необходимост от управляващ ток (биполярни транзистори и др.) положението на плъзгача на R4 определя един константен ток в диапазона 0 ... 0,5 mA. Той обаче е недостатъчен за някои елементи – тиристори, триаци. Въпросът се решава от допълнителния напрежителен делител, включван с помощта на бутона Б1.
От схемата се вижда, че изпитваните електронни елементи се включват към изводите Е, С или В (за улеснение е прието условно обозначението на изводите на един на един биполярен транзистор).
Осцилограмите от фиг. 4 показват характеристиките на някои полупроводникови елементи.

Всички елементи от схемата се монтират върху печатна платка с вида от фиг. 5а, и по начина от фиг. 5б. Включеният допълнително резистор R6 (показан с прекъсната линия на фиг. 3) служи за основен товар на трансформатора, така, че по време на измерванията не се получават големи промени на вторичното напрежение при по – големи натоварвания.


Измервател на ценерови диоди инж Валери Величков
Радио телевизия електроника 1988/10/стр.24 - 26


Измервателят на ценерови диоди, описан в статията е предназначен за измерване на напрежението на стабилизация и диференциалното съпротивление на маломощни ценерови диоди с напрежение на стабилизация до 20 V и диференциално съпротивление до 100 Om при ток на стабилизация до 20 mA. Обхватите на измерване са следните:
- напрежение на стабилизация 5, 10 и 20 V;
- диференциално съпротивление 10, 30 и 100 Om;
- три фиксирани стойности на тока на стабилизация 4, 5 и 10 mA и регулируем ток от 0 до 20 mA.
Блоковата схема на измервателя на ценерови диоди, показана на фиг. 1, е разработена по метода на непосредственото отчитане на стойността на диференциалното съпротивление [1].

Стабилизаторът на ток задава постояннотоковия режим на измервания ценеров диод VDx, като с волтметъра (V) и милиамперметъра (mA) се измерва напрежението на стабилизация при определения ток на стабилизация. Диференциалното съпротивление на ценеровия диод се определя от зависимостта:

Rd = deltaU/deltaI = U~/I~

Напреженията от генератора С и резистора Rg определят големината на променливия ток I~, като е спазено изискването Rg > > rd. При това условие измереното променливо напрежение върху ценеровия диод е

U~ = I*rd

Ако се приеме, че I~ = Ug/Rg = 1 mA, е в сила:

rd, Om = U~, mA

В този случай скалата на миливолтметъра може да се разграфи в омове, като диференциалното съпротивление се отчита без допълнителни изчисления.
Принципната електрическа схема на измервателя на стабилитрони е показана на фиг. 2.
Стабилизаторът на ток е изграден с помощта на транзистора VT1 като стабилизатор на напрежение, в изхода на който винаги е включен един от резисторите R2 – R5 [2]. Тъй като при промяна на входното напрежение, емитерният ток на транзистора е постоянен и е приблизително равен на колекторния му ток, през измервания ценеров диод също ще протече постоянен ток. При положение 1, 2 и 3 на превключвателя SA2, токът е фиксиран на 4, 5 и 10 mA при крайно долно положение на плъзгача на потенциометъра R6. Това са най – често посочваните в каталозите стойности на тока на стабилизация:
- за ценерови диоди 2С175Ж – 2С224Ж - 4 mA;
- за ценерови диоди Д814А – Д814Д - 5 mA;
- за ценерови диоди 2С133А – 2С168А - 10 mA.
При положение 4 на превключвателя SA2 чрез потенциометъра R6, токът се регулира от 0 до 20 mA, при което е възможно да се измери напрежението на стабилизация и диференциалното съпротивление при други стойности на тока на стабилизация.
Милиамперметърът за измерване на тока на стабилизация е направен с магнитоелектрическата система мкА1. С помощта на шунтиращите резистори R9 и R10, неговият обхват е настроен на 20 mA.
Волтметърът за измерване на напрежението на стабилизация е направен с магнитоелектрическата система мкА2, като обхватите 5, 10 и 20 V се избират чрез превключвателя SA3.
Нискочестотният генератор е изграден с операционния усилвател по схема с двоен Т-образен мост [3]. Честотата на генератора е 1000+/-10 Hz, определена от елементите на моста R17 – R19 и С4 – С7, а изходното му напрежение, установено с тример-потенциометъра P20, e 6,5 Veff.
Mиливолтметърът е изграден с операционния усилвател DA2 [4]. Пълно отклонение на стрелката на магнитоелектрическата система мкА3 се получава при входно напрежение 10 mV. Обратната връзка на инвертиращия вход и големият коефициент на усилване на операционния усилвател отстраняват влиянието на нелинейната характеристика на диодите VD14 – VD17. Линейността в показанията на милиамперметъра е добра с изключение на началните 30% от скалата.
Предназначението на бутоните SB1.1 и SB1.2 e да предпазят стрелката на измервателната система: с бутона SB1.1 – при снет ценеров диод; с бутона SB1.2 – при поставяне и снемане на измервания стабилитрон към клемите на ХS4.
Магнитоелектрическите системи мкА1 – мкА3 са тип МР80 с обхват 100 мкА. Донастройващите резистори са тип ДЖ-3 (СП5-2). Буксите ХS1 – ХS4 са необходими при метрологична проверка и настройка на уреда.
Настройката на милиамперметъра се извършва по следния начин: изважда се мостчето от буксите XS1 и към тях се включва еталонен милиамперметър. С резистора R10 се изравняват показанията на милиамперметъра и еталонния милиамперметър. Стабилизаторът на ток се настройва чрез регулиращите резистори R2 – R5 при крайно дясно положение на потенциометъра R6. При обхват 0 – 20 mA, токът на стабилизация се регулира от 0 до 20 mA с потенциометъра R6. Волтметърът се настройва, като към буксите XS2 се включи еталонен волтметър, а към клемите XS4 – товарен потенциометър със стойност 1 кOm, с регулирането на който се задава необходимото напрежение. С регулиращите резистори R12, R14 и R16 се изравняват показанията на волтметъра с тези на еталонния, като първоначално се настройва обхват 5 V. С товарния потенциометър се проверява и работата на стабилизатора на ток, като токът не трябва да променя стойността си при двете крайни положения на товарния потенциометър. С регулиращия резистор R20 се установява стойността на изходното напрежение на НЧ – генератора да е 6,5 Veff. Настройката на миливолтметъра се извършва по следния начин: връзката към С10 се прекъсва и към него се подава напрежение 10 mV с честота 1000 Hz от външен НЧ – генератор. При натиснат бутон измерваме с R24 се установява максимално показание по мкА3. По същия начин се настройват и обхватите 30 Om и 100 Ом.
Начинът на работа с измервателя на ценерови диоди е следният: уредът се включва с превключвателя вкл. и се оставя в продължение на 3 – 5 min за установяване на работната му температура. Преди започване на измерването е необходимо уредът да се калибрира. За тази цел превключвателят Rд се поставя в положение калибровка, натиска се бутонът измерване и с потенциометъра калибровка се установява по скалата на омметъра показание 15. С тази калибровка се гарантира птотичането на променлив ток 1 mA през измервания ценеров диод. След това потенциометъра Iст се установява в крайно дясно положение и превключвателят Iст се поставя в положение съгласно указания ток на стабилизация. Превключвателите Uст и Rд се поставят в положения съобразно очакваните показания за напрежението на стабилизация и диференциалното съпротивление на измервания ценеров диод. В клемите XS4 се поставя измервания ценеров диод, като се спазва полярността. Натиска се бутон измерване и се отчитат напрежението на стабилизация и диференциалното съпротивление.
Отпуска се бутонът измерване и ценеровият диод се снема от клемите.
ЛИТЕРАТУРА
1. Кръстев, П., И. Стоянов. Измервания в радиоелектрониката. София, Техника, 1977 г., стр. 429.
2. Ленк, Дж. Наръчник по операционни усилватели. София, Техника, 1980 г., стр. 262.
3. Додик, С. Полупроводниковые стабилизаторы постоянного напряжения и тока. Москва, Советское радио, 1980 г., стр. 214 – 220.
4. Данс, Дж. Операционные усилители. Москва. Энергоиздат, 1982 г., стр. 25.

 

Приставка към характериограф за снемане на изходните характеристики на полеви транзистори инж. С. Овчаров
Радио телевизия електроника 1977/5/стр. 17-19


Характериографите, които се произвеждат, са предназначени за снемане на статични характеристики на биполярни транзистори. Напоследък (1977 г.) са широко разпространени полевите транзистори. Тяхното основно предназначение е високото им входно съпротивление, което ги прави почти пълни еквиваленти на електронните лампи. За разлика от биполярните транзистори, които се управляват с ток, полевите транзистори се управляват с напрежение.
Познатите полеви транзистори може да се разделят в следните няколко групи:
- полеви транзистор с управляващ PN преход с n канал;
- полеви транзистор с управляващ PN преход с р канал;
- полеви транзистор с изолиран вход, обеднен тип, с n канал (MOS транзистор с встроен n канал);
- полеви транзистор с изолиран вход, обеднен тип, с р канал (MOS транзистор с встроен р канал);
- полеви транзистор с изолиран вход, обoгатен тип, с n канал (MOS транзистор с индуциран n канал);
- полеви транзистор с изолиран вход, обогатен тип, с р канал (MOS транзистор с индуциран р канал);
Съответните типови характеристики са дадени на фиг. 1.

От тях се вижда, че захранващото напрежение между сток (D) и изток (S) на полеви транзистори с n канал съответства на биполярни транзистори от NPN тип, а на тези с p канал – на биполярни транзистори от PNP тип.
Управляващото напрежение между затвора (G) и изтока (S) може да има същата полярност, както захранващото напрежение, а може да бъде и противоположна, в зависимост от използвания тип полеви транзистор.
В характериографите за биполярни транзистори, изходните характеристики се записват чрез променливо, колекторно напрежение при параметър базовия ток. За получаване на изходните характеристики на полевите транзистори е необходимо параметър да бъде напрежението затвор – изток при променливо напрежение сток – изток. От горните изисквания произтича функционалната схема на приставката (фиг. 2). Действието на схемата е следното:

Променливото напрежение на изход С на характериографа се подава директно към изход D на приставката. Изход В на характериографа се свързва към входа на преобразувател, чието изходно напрежение е 

пропорционално на входния ток. За получаване на противоположното напрежение със същата амплитуда, към изхода на преобразувателя ток – напрежение е свързано инвертиращо стъпало с коефициент на усилване по напрежение единица. Полярността на управляващото напрежение се избира чрез ключа К.

Принципната схема на приставката, реализираща горната блокова схема, е дадена на фиг. 3. За да се получи по – малък обем и по – висока точност, при преобразуването са използвани интегрални операционни усилватели МА709.
Първото стъпало е преобразувател ток-напрежение. Връзката между входния ток и входното напрежение се дава със зависимостта:

U1 = - (R1+R2)*Iвх

Подходящо е на 1 mA входен ток да отговаря 1 V изходно напрежение. Следователно

R1 + R2 = 1 kOm.

Резисторът R2 е избран променлив за точна настройка на коефициента за предаване. Резисторите R3 и R4 и диодите Д1 и Д2 служат да защитят входа на приставката от евентуални претоварвания по напрежение. Чрез кондензаторите С1 и С2 и резистора R5 се извършва корекция на честотната характеристика на операционния усилвател с цел да се избегне самовъзбуждането му. На изхода на второто стъпало се получава напрежение, обратно по знак на входното. Амплитудата му се определя от израза

U2 = - (R7/R6)*U1

За да бъде изпълнено условието /U2/ = /U1/, е необходимо R7 = R6. Това се постига чрез подбор на R7 и R6 или монтиране на резистори с точност, по – голяма от 1%.
Резисторите R10 и R11 предпазват изходите на операционните усилватели от претоварване при късо съединение в изпитвания полеви транзистор. Чрез бутон Б и резистор R12 може да се извършва бърза проверка на входното съпротивление на полевия транзистор. При натискане на бутон Б последователно във входната верига на изпитвания транзистор се включва резисторът R12. Ako входното съпротивление на полевия транзистор е малко, настъпва силно изместване на характеристиките му или напълно изчезват. Препоръчва се стойността на R12 да се избере между 100 кОm и 1 МОm.
Приставката се захранва от стабилизиран токоизправител (фиг. 4). Той съдържа трансформатор с изходно напрежение 2 х 15 V, два двупътни изправителя (Д1, Д2, Д3 и Д4), филтриращи кондензатори (С1, С2) и параметрични стабилизатори за 15 V (Д5, Д6, Д7, Д8, R1, R2), към които са свързани емитерните повторители Т1 и Т2 и изходните кондензатори С3 и С4.

Конструктивното оформление на приставката е дадено на фиг. 5. Приставката е поместена в кутия от гетинакс с размери 141 х 70 х 68 mm. Основните детайли на кутията са основа 20, малки страници 17, големи страници 18 и капак 19. Към капака са закрепени контактно гнездо, це-ка ключ за смяна на поляритета на управляващото напрежение и бутон за проверка на входното съпротивление. Гнездото се състои от дистанционна плочка 7, притискаща плочка 8, контактни пера 9. Основни детайли на бутона са бутонно копче 4, втулка 3, гайка 2, пластична пружина 5, микропревключвател 6 и скоба за закрепване на микропревключвателя. Печатните платки на изправителя 13 на преобразувателя 12 се закрепват с дистанционни втулки 16 към основата 20.

 

Честотомер – капацитетмер     В.Т.
Млад Конструктор 1987/4/стр. 18, 19


Описаният честотомер е изпълнен с интегрална схема тип 7400 (1ЛБ553), която съдържа четири двувходови елемента И-НЕ. Устройството включва три основни стъпала – емитерен повторител, тригер на Шмит и чакащ мултивибратор.
Точността на честотомера е 4 – 5%, ако се използва измервателен уред с клас на точност 1,0. Тя се определя от грешката на метода, по който се измерва. Отклонение на стрелката на уреда е пропорционално на средния ток на получените импулси от изхода на чакащия мултивибратор, а той от своя страна зависи от ширината на импулсите и тяхната честота на следване.

Обхватите на измерване са 200 Hz, 2000 Hz, 20 kHz, 200 kHz.
Входът на честотомера е обезопасен от претоварване чрез паралелно и насрещно включване на два силициеви диода Д1 и Д2. Сравнително високо входно съпротивление се осигурява чрез включване на транзистора Т1 като емитерен повторител. След него е свързан тригерът на Шмит, който преобразува входния сигнал в сигнал с правоъгълна форма.

Ценеровият диод Д4, включен във входа му, определя неговия режим. Ако нямате такъв диод, резисторът R5 може да се замени с резисторен делител (фиг. 2).
Напрежението, посочено в

емитера на транзистора Т1, се задава с тример-потенциометъра R3.
Тригерът на Шмит е реализиран с два двувходови елемента И-НЕ – ЛЕ1 и ЛЕ2. Правоъгълните импулси от изхода му се подават на диференцираюата верига С4-С8, а диодът Д3 ги ограничава. Получените отрицателни фронтове задействат чакащия мултивибратор – ЛЕ3 и ЛЕ4, който генерира в изхода си импулс с точно определена дължина. За всеки обхват тя се изменя десет пъти, като се превключват кондензаторите С5 – С8 в обратната му връзка с превключвателя П1а. С превключвателя П1б се превключват тример-потенциометрите R11-R15, включени последователно на измервателната система, с който се настройва максималното показание по горната граница на съответния честотен обхват. Препоръчва се за настройване да се използва калибриран генератор или генератор с цифров честотомер.

Чакащият мултивибратор може да се реализира по схемата от фиг. 3, където кондензаторът С ще бъде сменяемият за всеки обхват
капацитет.

Особеност на схемата е възможността да се използва и като капацитетмер. За целта превключвателят П1 се поставя в положение „5”, а кондензаторът с неизвестен капацитет се свързва към изводите „Сх”. На входа на честотомера се подава сигнал с калибрирана честота, равна на горната граница на съответния обхват.
Схемата се захранва през стабилизатор на напрежение, изпълнен с регулиращ транзистор Т2 и ценеров диод Д5.
 

Някои данни за ИС А277D
Радио телевизия електроника 1985/6/стр. 36


Моля, публикувайте практическа схема с нея удобна за любителско изпълнение.

Интегралната схема (ИС) А277D е аналогова схема с 18 извода в корпус DIL. Предназначена е за управление на светодиодна стълбица, съдържаща най – много 12 светодиода. Изводите на А277 са: към светодиодите 4 – 15, за захранване 1 и 18, входен 17, за регулиране яркостта на светене 2 и за избор на опорно напрежение 3.
На фиг. 1 е показана примерна схема на индикатор с A277D, подходяща за вграждане в различни звукотехнически устройства. Стъпалото изградено с VT1, е емитерен повторител. Входният сигнал се изправя чрез диодите VD13 и VD14 и след филтриране се подава на вход 17 на интегралната схема. VD13 и VD14 осъществяват също така и необходимото логаритмично преобразуване. Схемата се захранва от стабилизиран токоизправител с напрежение +12 V. Максималната и консумация е около 70 mA.
 

Тестер за диоди и транзистори     По материали на чуждестранния печат
Млад Конструктор 1992/9-10/стр. 7


Младите любители на електрониката лесно може да си направят елементарен тестер за транзистори, с които освен годността и типа им в известна степен може да се оцени и статичния им коефициент на усилване при схема общ емитер.

Освен това с тестера може да се проверяват и диоди.
Устройството се захранва с променливо напрежение от трансформатор, чието вторично напрежение е в границите от 3 до 8 V. За целта може да се използва „звънчев” трансформатор и т.н. За източник на напрежение НЕ МОЖЕ да се 

използва автотрансформатор, защото съществува опасност от поражение от електрически ток за работещия и от повреда на изпитвания елемент.
В тестера изследваният транзистор Тх се свързва по схема общ емитер. Потенциометърът Р1 и резисторът, свързан последователно на него, му задават определен базисен ток. Ако е изправен, транзисторът се отпушва и светва съответният светодиод в зависимост от типа му. Когато колекторният преход на транзистора Тх е пробит, съответният светодиод свети независимо от зададения базисен ток. В този случай трябва да се откачи изводът база на изследвания транзистор (за да се провери, дали транзисторът не е с много голям коефициент на усилване). Ако тогава светодиодътът не загасне, транзисторът е пробит. Когато светят и двата светодиода, колекторният преход на транзистора е напълно пробит (и в двете посоки). В случай, че нито един от светодиодите не светне, трнзисторът е прекъснал (възможно е при проверката да се окаже, че транзисторът е изправен, но има много малък статичен коефициент на усилване при схема общ емитер – по – малък от 3).
С тестера се работи в следната последователност. Плъзгачът на потенциометъра Р1 се свързва в положение на максимално съпротивление. Изследваният транзистор се свързва към буксите при спазване на местата на изводите му. Към схемата се подава захранване. Ако не светне нито един от двата светодиода, съпротивлението на потенциометъра Р1 бавно се намалява, докато единият от двата светодиода светне. При светване на левия светодиод, изследваният транзистор е NPN-тип, а при светване на другия – PNP-тип.
Възможно е скалата на потенциометъра Р1 да се разграфи в стойности на коефициента на усилване. Необходимо е да се разполага с десетина транзистора с известен коефициент на усилване (най – добре да бъде измерен с точен фабричен уред). След измерване на транзисторите на скала около вала на потенциометъра Р1 се поставят означения на местата, при които светодиодите са светнали, където се написват известните стойности.
Потенциометърът Р1 трябва да бъде линеен за по – точно отчитане. Постоянните резистори, включени в емиерната верига и в колекторната верига на изпитвания транзистор Тх, трябва да бъдат с мощност поне 0,5 W, за да може с тестера да се изследват и мощни транзистори.
С тестера може да се изследват и диоди. Те се включват към изводите „с” и „е” за изследвания транзистор Тх. Измерваният диод се свързва с анода към извод „с” и с катода към извод „е”. Ако свети само левият светодиод, изследваният диод е изправен, а ако светят и двата светодиода, той е пробит.

 

Генератор на функции   Богомил Ангелов  Радио телевизия електроника 1997/10/стр.26


Измерител на капацитет       инж Васил Василев                Млад Конструктор  1979/9/стр. 22-24

 

Четириобхватен капацитетмер     Д.К.                             Млад конструктор 1987/9/стр.14,15

 

Подбиране на двойка транзистори      Млад Конструктор  1984/6/стр. 30


Управляван с напрежение генератор    Методи Цаков      Радио телевизия електроника  1989/12/стр. 30

 

Мостов измерителен уред   инж Александър Савов   Млад Конструктор 1979/8/стр. 20 - 22

 

Постояннотоков миливолтметър   По материали на Elektor 1/90  Радио телевизия електроника 1994/1/стр. 5-9

 

Универсален измервателен прибор  По материали на Еlektor 89/4    Радио телевизия електроника 1990/6/стр. 36 - 38

 

Приставка към осцилоскоп за установяване изправността на електронни елементи    Георги Минчев    Радио телевизия електроника 2002/1/стр. 21

 

Приставка за измерване на коефициента на нелинейни изкривявания     инж. Димитър Костов     Радио телевизия електроника 2001/4/стр. 13,14

 

Цифров честотомер   доц. д-р инж. Стоян Петков. инж. Керанка Демирева   Радио, телевизия електроника 2001/4/стр.19,20


Импулсен генератор    Георги Кузев    Радио телевизия електроника  1996/8/стр.5,6

 

Приставка към мултицет за измерване на честоти, индуктивности и капацитети       Богомил Ангелов     Радио телевизия електроника 1993/11/стр. 19,20

 

Тестер за еднакви транзистори  инж. Стефан Овчаров   Млад Конструктор 1982/6/стр.4-6

 

Синусоидален генератор управляван с напрежение  Методи Цаков            Радио телевизия електроника 1986/11/стр. 11

 

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница      напред        горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by