Дата на обновяване:03.01.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                            назад


Логически пробник Тодор Кирацов
Радио телевизия електроника 1987/2/стр. 29


Известно е, че цифровите интегрални схеми са способни много бързо да преработват огромен обем информация , като резултатът се дава във вид на числа.
За повечето електронноизчислителни машини (ЕИМ) (1987) е избрана двоичната система на изчисления, т.е работи се само с числата 0 и 1. Ето защо голям брой от електронните елементи и възли, като изключватели , тригери, електронни релета, логически елементи И, ИЛИ и НЕ, мултивибратори и др., работят в ключов режим, т.е. те са в едно от двете устойчиви състояния – включено/изключено, пропускат или не пропускат ток, дават или не напрежение. Това може да се провери с описания логически пробник.

Съществуват най – различни схеми на логически пробници – звукови, цифрови, светлинни и диодни. С описания светлинен логически пробник може визуално да се оцени нивото на входното напрежение на сигналите лог. 0 и лог. 1. Тази схема лесно може да се реализира от всеки радиолюбител. В нея могат да се използват транзисторите VT1 – VT5 – 2T3168, 2T3169, KT342, KC509, интегралните схеми MH7400, K1ЛБ551 и миниатюрните 6 V лампички H1, H2 и H3 с които се оценява нивото на входното напрежение по следния начин: Ако входното напрежение не превишава 0,8 V, транзисторите VT4 и VT5 са запушени и дешифраторите на схемите D1 и D2 преобразуват напрежението на колекторите на VT4 и VT5, от което светва H1 (лог. 0). Ако входното напрежение превишава 2 V, VT4 се отпушва и светва H2 (лог. 1). При входно напрежение, по – голямо от 0,8 V, но по – малко от 2 V, се отпушва VT5 и светва H3 (?).
По този начин се контролира нивото на напрежението на логически интегрални схеми.


Тестер за ценерови диоди Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1992/3/стр. 4


Голяма част от ценеровите диоди имат параметри с твърде голям толеранс, което често се посочва в каталожните им данни. Понякога обаче се срещат диоди с неизвестно означение или с изтрит надпис. Тестерът, показан на фиг. 1, дава възможност да се изпитват диоди с напрежение на ценеров пробив до 25 V.

С интегралната схема DA1 и веригата R1 – RP1 е изграден стабилизатор на ток, който протича през изпитвания ценеров диод VDX и се измерва с милиамперметъра ИП1. Напрежението на ценеров пробив на стабилитрона се определя по

скалата на микроамперметъра ИП2, работещ като двуобхватен волтметър. С превключвателя S2 се установяват обхвати 10 или 25 V. Токът през VDX се задава с потенциометъра RP1, a резисторът R1 ограничава максималната му стойност при крайно дясно положение на плъзгача.
Диференциалното съпротивление rd на ценеровия диод може да се определи от две последователни измервания на величините Iz1, Uz1 и Iz2, Uz2 по формулата:

rd = (Uz2 – Uz1)/(Iz2 – Iz1) = делта Uz/ делта Iz

Желателно е Uz да се измери с цифров волтметър.
Използваните тример-потенциометри са многооборотни, жични тип БЖ-3, а измервателните системи са МП 40. Измервателните обхвати се настройват поотделно, като между т.А и маса се подава напрежение 10 или 25 V и RP3 се завърта до пълно отклонение на стрелката на ИП2. Ако се използва уред с други параметри, резисторите R2, R3, RP2, RP3 трябва да имат други стойности на съпротивлението. Напрежението на изводите на прекъснал ценеров диод е над 30 V. Takoва краткотрайно претоварване е безопасно за ИП2.
С тестера могат да се изпитват и мощни, ценерови диоди със сравнително голяма стойност на тока Iz и с малко диференциално съпротивление. Има възможност за разпознаване на полярността и състоянието (късо съединение, прекъсване) на обикновени диоди – маломощни и изправителни. С тестера лесно се определя напрежението на ценеров пробив на прехода база – емитер на силициев транзистор, който при необходимост се използва като стабилитрон. Дава се и възможност за подбор на оптимален режим с цел да се избегне превишаване на допустимата мощност и загряване на елемента. При задаване на малък ток с RP1 може да се установи годността на светодиода.

В табл. 1 са дадени напреженията върху годни електронни елементи в зависимост от начина на свързване към изходните клеми (фиг. 2).
ЛИТЕРАТУРА
1. Стефанов, С. Любителски измерителни устройства, С. Техника, 1989 г.


Устройство за измерване на h21E в микрорежим      инж Валери Стефанов
Радио телевизия електроника 1992/3/стр. 3


Биполярният транзистор работи в микрорежим, когато колекторният ток е от 100 до 300 мкА, с което се постига по – малка разсейвана мощност и по – малки собствени шумове на транзисторите [1]. При такива малки колекторни токове, стойността на базовия ток е от 1 до 10 мкА. От точността на измерване на коефициента h21E. За по – точно измерване на базовия ток е необходимо да се използва

магнитоелектрическа система с максимално отклонение 10 мкА. Тези системи са твърде дефицитни и това налага да се търси друго техническо решение. Обхватът на магнитоелектрическите системи [2] може да се разшири с помощта на ОУ.
На фиг. 1 е показана принципната схема на устройство за измерване на коефициента h21E на NPN – транзистори. Прецизният

микроамперметър, реализиран с ОУ 741 и магнитоелектрическата система мкА, с максимално отклонение 100 мкА, измерва базовият ток с обхват на измерване 5 мкА. Посочените точки А и В представляват вход на микроамперметъра, а резисторите R2 и RP2 между тях определят обхвата на измерване. Потенциометърът RP3 – баланс е предназначен за нулиране на показанието на мкА2, когато не е включен транзисторът за измерване VTx. Настройката на микроамперметъра се извършва по следния начин: към маса и извод база на VTx се включва еталонен микроамперметър. С потенциометъра IB на мкА2 се установява ток 2 мкА, а след това с тример-потенциометъра RP2 се настройва показание 2 мкА по скалата на мкА2. Развърта се остта на потенциометъра в двете крайни положения и се сравняват показанията на мкА2 с тези на еталонния уред. Грешката не трябва да превишава 2%.
Постояннотоковият режим, при който се измерва коефициентът h21E, e IB = 2 mkA и Uce = 6 V. Стойността на базовия ток се определя от R1 и RP1, като с потенциометъра може да се регулира стойността му от 1,5 до 2,5 мкА. Колекторът на VTx получава захранващото си напрежение от източник +6 V през мкА1. Ако колекторният ток е по – голям от 100 мкА, с превключвателя SA1 се разширява обхватът на мкА1 на 500 мкА.
Измерването на коефициента h21E се извършва по следния начин: след включване на захранващия източник и установяване на работната температура на устройството за 3 – 5 min се извършва нулиране на показанието на мкА2 с потенциометъра „баланс”. Поставя се измерваният транзистор и с потенциометъра Ib на мкА2 се установява базов ток 2 мкА, след което се отчита стойността на колекторния ток. Стойността на коефициента h21E се изчислява по зависимостта h21E = Ic/Ib.

На фиг. 2 е показана принципната схема на устройство за измерване на коефициента h21E на PNP – транзистори. Разликата е в обърнатата полярност на системите и най – вече в това, че емитерът на VTx е свързан към източник +12 V.
Устройствата са реализирани със захранващи напрежения +6 V и +12 V, тъй като те лесно се получават с интегралния стабилизатор 723.

ЛИТЕРАТУРА
1. Шишков, А. Поллупроводникова техника. Част 1. С, Техника, 1979.
2. Марстън, Р.М. 110 схеми с операционни усилватели. С., Техника, 1982.


Тестер за диоди   Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1994/3/стр.17


С тестера (фиг. 1) могат да се разпознаят полярността и състоянието (късо съединение, прекъсване) на диоди.

Еъзможно е измерване на ценеровото напрежение на прехода база емитер на Si – транзистор, който при необходимост може да се използва като ценеров диод. Голяма част от ценеровите диоди имат твърде голямо отклонение от номиналната си стойност на опорно напрежение. Понякога се намират диоди от неизвестен или кодиран тип или с изтрит надпис. Тестерът дава възможност да се измерват диоди с ценерово напрежение до 25 V (или 50 V). Може да се установи годност на светодиод и да се отчете напрежението при светене Uf,
С елементите VT1, VT2, R1, R4 (…R14) e изграден стабилизатор на ток с устойчиви параметри при промяна на захранващото напрежение и температурата. Изходният ток, протичащ през изпитвания ценеров диод, създава пад на напрежение, който се измерва от микроамперметъра ИУ, работещ като двуобхватен волтметър. С превключвателя S1 се фиксират обхвати 10 или 25 V. Измервателният уред ИУ е миниатюрна система МР 40 – 100 мкА, 180 Om, но може да се използва и друга подобна след преоразмеряване на допълнителните резистори R2 и R3. Tokът през VDX се задава стъпално с галетния превключвател S2 в 11 граници: 1,2,4,8,12,15,20,25,30,35 и 45 mA. Toй включва резисторите R4-R14 със съпротивления 720, 360, 180, 83, 56, 43, 33, 27, 24, 20, 16 Om. С тестера могат да се измерват и мощни ценерови диоди със сравнително голяма стойност на Izmin и малко диференциално съпротивление. Захранващото напрежение е нестабилизирано, но добре филтрирано. При промяната му с +/-10% около указаната стойност, генерираният ток се променя с по – малко от 1%. От същия порядък е изменението му при промяна на околната температура в обхвата 20+/-10%. Транзисторът VT2 е монтиран на алуминиев радиатор тип звезда. Препоръчва се измерването на обхват 45 mA да не продължава повече от 10 s. Резисторите R4 – R14 са монтирани на перата на галетния превключвател S2, koйто е тип ПГС.
Ако VT1 се замени с 2Т6551, захранващото напрежение се увеличи до 56 V, максималният генериран ток се ограничи до 15 mA (първите 6 обхвата), е възможно да се проверяват ценерови диоди с Uz < или = 50 V. За такъв напрежителен обхват R3 е със съпротивление 470 кOm. Режимът 15 mA е краткотраен.
Измервателните обхвати се настройват поотделно, като между т. А и плюсовата шина на захранването се подава напрежение 10 V (25 или 50 V) и RP1 се завърта (RP2) до отклонение на стрелката на ИУ до последното деление на скалата. Напрежението в клемите VDX без диод надхвърля 25 (50) V, но такова краткотрайно претоварване е безопасно за ИУ.
Диференциалното съпротивление rd на ценеров диод, може да се определи от две последователни измервания на величините Iz1, Uz1 и Iz2, Uz2 по формулата:

rd = (Uz2 – Uz1) / (Iz2 – Iz1) = делта Uz / делта Iz [V, A, Om]

Желателно е Uz да се измери с цифров волтметър паралелно на клемите на VDX, a Iz се измерва при прекъсване на веригата в т. А и включване на милиамперметър или комбиниран уред. Токовете Iz1, Iz2 се задават с превключвателя S2 – при задаване на малки стойности може да се установи годност на светодиод или отделни сегменти на светодиоден индикатор. Критерий за годност на проверявания елемент е измереното напрежение с ИУ в права и обратна посока при съобразен безопасен ток. В таблицата е показано напрежението върху годни електронни елементи в зависимост от начина на свързване към изходните клеми.
ЛИТЕРАТУРА
1. НЧУ с полеви транзистори – елемент от принципната му схема. – Млад конструктор, 1987, N 2


Универсален логически пробник
Радио телевизия електроника 1988/10/стр. 32,33

 

Описаният логически пробник показва отсъствието на сигнал на входа на сондата – т.е. висок импеданс, или наличието на поредица от импулси. Както се вижда от принципната схема на фиг. 1, това се постига чрез подходящо свързване на двата прагови елемента VT1 и VT2 и десетичния CMOS – дешифратор К564ИД1 (СD4028) към седемсегментния светодиоден индикатор, който служи за показващ прибор.
Принципът на действие на пробника е следният: При включено захранващо напрежение и липса на входен сигнал, делителят R1, R2 и диодите VD1 и VD3 поддържат транзистора VT1 в запушено, а VT2 в наситено състояние. На входа на дешифратора се установява комбинация 1000 (таблица 1), а на двата му изхода Q0 и Q1 се получават съответно лог. 0 и лог. 1. Сегментите а, f и g се свързват на маса и на индикатора светва буквата С ( „це” - латинско), показваща отсъствието на определен входен сигнал. Ако на входа на пробника се подаде лог. 1, VT1 и VT2 се насищат, входната комбинация на дешифратора 0000 установява Q0 в 1, а Q1 в 0, светват сегментите b и c и на индикатора се появява 1. При подаване на входа на лог. 0, VT1 и VT2 са запушени, входната комбинация на дешифратора 1100 установява изходите Q0 и Q1 в 0, сегментите а, b, f и g се свързват към маса и на индикатора се появява 0.

Друга характерна особеност на пробника е възможността за индикация на поредица от импулси. В този случай върху светодиодния индикатор се появява цифрата подобна на

9, както е показано на таблица 1. При по – висока честота на импулсите, изображението е неподвижно, а при по – ниска (под 25 Hz) – мига с честотата на импулсите.
Захранващото напрежение на пробника е от +5 до +15 V, което позволява той да работи с всички типове цифрови, интегрални схеми. Диодът D4 служи за предпазване на схемата при обратно свързване към захранващия източник. Желателно е VD4 да е германиев. Използваният седемсегментен светодиоден индикатор е тип МАN71, но може да се постави и друг. Всички елементи на пробника с изключение на VD4 са разположени върху печатна платка с размери 72,5 х 16 mm, показана на фиг. 2.


Tестер за транзистори Валери Величков
Радио телевизия електроника 1991/5-6/стр.21

Показаната икономична схема позволява бързо да се проверява работоспособността на транзистори, а типът им се определя автоматично с помощта на светодиоди. С тестера могат да се проверяват и обикновени диоди.
Проверяваният транзистор работи в импулсен режим. Той ще бъде в наситено състояние. Когато му се подаде значителен базов ток, при което напрежението колектор – емитер става малко (няколко десети от волта). В този случай транзисторът е еквивалентен на затворен ключ. ТРанзисторът ще бъде в запушено състояние, когато се прекъсне базовият му ток. Това може да се реализира с даване на маса на базата или с подаване на леко отрицателно напрежение. В това състояние колекторният ток става нула и цялото напрежение се възвръща на изводите колектор – емитер. В този случай транзисторът е еквивалентен на отворен ключ.
За тестера е необходима една единствена CMOS ИС тип 4093, която съдържа 4 логически елемента НЕ – И с тригери на Шмит. Елементът DD1.1 с R1 и C2 образува заедно генератор на правоъгълни импулси с коефициент на запълване около 0,5. Логическите елементи DD1.2 и DD1.4 отделят генератора от проверявания транзистор, а с резистора R2 го управляват посредством базата му. Елементът DD1.3, свързан като инвертор, управлява емитера на проверявания транзистор.
Нека приемем, че проверяваният транзистор VT, e тип NPN. Когато на изходите на DD1.2 и DD1.4 има лог. 1 (+9 V), на изхода на DD1.3 ще има лог. 0 (0 V), при което транзисторът ще се насити и ще свети светодиодиодът VD1. И обратно, когато на изходите на DD1.2 и DD1.4 има лог. 0, на изхода на DD1.3 ще се получи лог. 1, при което транзисторът ще бъде запушен и светодиодът няма да свети. Когато проверяваният транзистор е тип PNP, той ще се насища или запушва противоположно и в този случай ще се управлява светодиодът VD2.
С тестера е възможно да се проверяват германиеви или силициеви диоди, свързани между колектора и емитера. Според посоката на свързване ще мига единият или другият светодиод. Както и при проверката на транзистори, отсъствието на мигане показва, че е прекъсната връзката между изводи С и Е, а при постоянно светене – че има късо съединение между тези изводи.
Диодът VD3 предпазва тестера срещу обратно включване на захранващото напрежение.
Един брой от тозо тестер е реализиран към кръжока по радиотехника към НОУ „Борис Хаджисотиров” – гр. Самоков.
Забележки:
1. Стойностите на R1 и C1 могат да се променят, тъй като танталовите кондензатори са дефицитни. За да се запази времеконстантата, колкото пъти се намали стойността на кондензатора, толкова пъти трябва да се увеличи стойността на резистора. По този начин могат да се използват обикновени керамични кондензатори със стойност от 100 nF до 1 мкF.
2. Диодът 1N4001 може да бъде заменен с пълния му български еквивалент 2Д2401, а може да се замени и с КД1113 – КД1118.
3. ИС 4093 може да се замени с чешката ИС MH4093В, която се продава в магазините за резервни части.
ЛИТЕРАТУРА
1. Сп. „Electronique pratique”, бр. 1, 1990 г.


Минитестер за операционни усилватели
Радио телевизия електроника 1989/3/стр. 29


Един от най – често срещаните в радиолюбителската практика елементи е операционният усилвател. Значително по – удобно е един ОУ да се провери преди запояването му, отколкото след това да се открива защо устройството не работи. В статията е описан минитестер, предназначен за бърза проверка на ОУ.

Принципната схема на минитестера е показана на фиг. 1. След включване на проверявания ОУ (т.е. поставяне на изводите му в съответните клеми) се образува релаксационен генератор, честотата на който се определя от стойностите на резистора R4 и кондензатора C1. В изхода на ОУ се формират правоъгълни импулси, които се подават към базата на транзистора VT1 и предизвикват отпушването му. В резултат през светодиода VD протича ток и той премигва с честота около 2 Hz. При дефектен ОУ, светодиодът или не свети, или свети постоянно. Изисквания към типа на светодиода няма. Необходимо е обаче чрез подбор на резистора R8 да установите ток през него от 7 до 10 mA (при отпушен транзистор). Предназначението на кондензатора С2 е да стабилизира режима на работа на VT1, който може да бъде нарушен от напрежението в изхода на ОУ, достигащо няколко волта.
Захранването на минитестера е стабилизирано. Посочената стойност 18 V не е задължителна и би могла да бъде от 15 до 20 V. За осигуряване на двуполярно захранване за ОУ е създадена изкуствена средна точка чрез включване на резисторния делител R1, R2.

На фиг. 2 и 3 са показани печатната платка и разположението на елементите върху нея. Настройки след монтажа на елементите не са необходими с изключение на споменатия вече подбор на резистора R8. Moжете да използвате и транзистор, различен от посочения на схемата. Достатъчно е той да бъде силициев, тип NPN, с по – голям от 30 mA колекторен ток, а допустимото напрежение между колектора и емитера му да е по – голямо от напрежението,

с което захранвате минитестера.
Естествено вече сами сте се досетили, че преди да проверите работоспособността на даден ОУ, е необходимо да разполагате с каталожни данни за неговите изводи – входове, изход, изводи за захранване.


Комбиниран пробник Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1995/8/стр. 17

 

Всяка неизправност в електрическо или електронно устройство може да бъде открита в сервиз, но най – често срещаните повреди могат да се отстранят за кратко време с описания комбиниран пробник. С него лесно може да се отговори на въпроса, има ли захранване, здрав консуматор и протича ли ток през веригата. С малките си размери и добри възможности, пробникът е много полезен при откриване на дефекти в автомобилна инсталация.
Устройството, чиято схема е показана на фиг. 1, позволява да се определи има ли променливо или постоянно напрежение между две точки на електрическата верига (при включване към изходи 1 – 4 за променливо и към 1 – 3 за постоянно с известна полярност). Обхватът за постоянно / променливо напрежениеме е 1,75/2,5 - 50/50 V при вътрешно съпротивление около 500 Om/V. При промяна на съпротивлението на резистор, горната граница на обхвата е 150/100 V.
С устройството може да се локализира протичащият през веригата постоянен ток (включване 1-3) с големина от 5 mA до 1 А. Ако измерването е с продължителност до 2 s, горната граница е 3 А. Падът на напрежение върху клемите на пробника в режим индикация на ток е 1,8 – 3 V.
Kaто проверител на вериги (включване 1 – 2) с него може да се проверява елемент или участък със съпротивление до 900 Om. В този режим максималният протичащ ток не превишава 2,3 mA при късо съединение между накрайниците.
Може да се направи проверка на полярността и годността на диоди или елементарна проверка на преходите на биполярни транзистори (включване 1 – 2 или 2 – 1).
Превключвателят S1 задава режима на работа. Накрайникът 1 представлява пробно острие, а другият се включва към изходите 2, 3 или 4, които са изведени на малогабаритен женски съединител. Елементите R1, R2, VT1, VT2 образуват стабилизатор на ток с товар светодиода VD5. Големината на генерирания ток I зависи от съпротивлението на резистора R2 и от праговото напрежение Un на регулиращия транзистор VT2 (okoло 0,6 V) и може да се пресметне ориентировъчно по формулата:


I = 0,6/R2,

Където I е в А, а R2 – в Om.
При така избрания режим VD5 не свети с максимална интензивност. Големината на тока е избрана на основата на разумен компромис между видимост и прилична стойност на вътрешното съпротивление на пробника в режим „U”. Aко в този параметър не е от съществено значение, силата на светене се коригира с подбор на резистора R2. Намаляване на съпротивлението му на 150 Om води до увеличаване на тока през VD5.
В режим „U” накрайниците се включват към съответните точки на електрическата верига. Ако постоянното напрежение е с указаната полярност, светва VD5. Напрежението на запалване е 1,75 V. При увеличаване на входното напрежение до 2,3 V се наблюдава увеличаване на чркостта на светене, а при по – голямо, но нанадвишаващо горната граница на обхвата, интензивността не се изменя.
За проверка на променливо напрежение се използват еднопътният изправител VD4 и филтърът С1.
За проверка на големината на постоянен ток Це-ка ключът S1 се поставя в позоция “I”. Toй включва диодите VD1 – VD3 паралелно на генератора на ток. При протичане на постоянен ток върху тях се създава известен пад на напрежение, който е достатъчен за работата на стабилизатора на ток. Употребата на диоди вместо баластен резистор чувствително увеличава обхвата на уреда.
В режим “R” се подава захранване 2,4 V от вградените акумулаторни елементи и VD5 свети. Ако съпротивлението между накрайниците е безкрайно голямо, целият генериран ток протича през светодиода. При наличие на верига от порядъка на няколко килоома, част от него се отклонява и VD5 свети с намалена интензивност. При Rx < или = 900 Om, светодиодът не свети. Диоди и преходи на транзистори се проверяват към клемите 1 – 2 (2-1) на принципа свети (не свети в обратна) права посока. По този начин се разпознават и изводите им.
Използваните транзистори се отличават с малко напрежение на насищане. При липса на такива може да се използват 2Т3169, но горната граница на обхвата в режим „U” намалява на 20 V. Tранзисторите 2N5551 широко се използват в телефонната техника. С тях, с кондензатора за високо напрежение С1 и с резистора R1 = 100 kOm, горният обхват на проверяваното постоянно/променливо напрежение се увеличава на 150/100 V. В този случай се увеличава необходимият пад на напрежение на устройството в режим „I”, затова последователно във веригата VD1 – VD3 се включва още един такъв диод.
Вместо светодиода VQA13 може да се използва малогабаритният RL50, който се характериаира с Uf < или = 1,6 V.
Kaдмиево – никеловите елементи са НКХ 100. Те могат да се зареждат, без да се свалят при положение „R” на ключа S1. Зарядните клеми са + общ за плюс и V-, A- за минус на захранването. Необходимият ток за пълен цикъл е 12,5 mA в продължение на 16 h. В режим заряд свети индикаторният елемент VD5. С едно зареждане, пробникът е работоспособен няколко месеца. В режим „I” и “U”, устройството не консумира ток на покой.
Пробното острие се изработва от бронз или месинг с диаметър 3 mm. Всеки акумулаторен елемент е укрепен неподвижно към платката с П – образна плоска пружина (от шайба за телефон) със съответни размери до мястото на огъване 9, 20 и 9 mm. Светодиодът VD5 е монтиран на стандартен държач, който играе и ролята на сенник.

Елементите на пробника са монтирани на двустранно фолирана печатна платка с графичен оригинал и разположение, показани съответно на фиг. 2а, б и в. На нея е предвидено място за монтиране на допълнителен диод последователно на VD1 – VD3.
ЛИТЕРАТУРА
1. Каталог SESCOSEM (Франция) RECTIFIER DIODES, 1976, с. 107

Уред за измерване на h21E на биполярни транзистори Георги Минчев
Радио телевизия електроника 1995/10/стр. 7,8


При разработване на различни електронни устройства едно от задължителните условия е да се знае коефициентът на усилване h21E на иаползваните транзистори. Това от своя страна определя необходимостта от измерване и установяване на усилването на всеки транзистор. При измерване на транзистори с коефициент на усилване до 300 може да се използват масово разпростанените любителски уреди. Обаче в практиката все по – често се налага измерване на транзистори с голямо усилване, напр. с h21E от порядъка на 400 до 800 и даже повече.Този проблем може да се реши с построяване на уред с многообхватна скала. На фиг. 1 е дадена принципната схема на уред за измерване на биполярни транзистори с NPN и PNP – структура, който има 9 подобхвата за отчитане на параметрите h21E, а именно: 0 – 100; 100 – 200; 200 – 300; 300 – 400; 400 – 500; 500 – 600; 600 – 700; 700 – 800; 800 – 900. Принципното действие на уреда се основава на това, че измерваният транзистор заедно с транзистора VT1 образува несиметричен мултивибратор. Параметрите на този мултивибратор са подбрани така, че генериране на импулси е възможно само когато стойността на сумарното съпротивление на резисторите, включени в базовата верига на измервания транзистор, е равна или по – малка от неговия коефициент h21E. Ako това съпротивление е по – голямо от h21E, генериране не се получава и не се чува звук във високоговорителя ВА1, включен в изхода на безтрансформаторния НЧ – усилвател (VT2, VT3). Стойността на h21E в границите на всяка стотица се отчита по скалата на потенциометъра RP3, a за целите стотици се съди по положението на галетния превключвател S3. Потенциометърът RP3 e линеен и върху оста му се поставя кръгова скала, разграфена от 0 до 100.

Измерването на даден транзистор се извършва по следния начин:
Установява се структурата на транзистора и посредством превключвателя S2 уредът се нагласява за работа на такава структура, а изводите на транзистора VTx се включват към съответните гнезда. Плъзгачът на потенциометъра RP3 се поставя в крайно горно по схемата положение, а галетният превключвател S3 – в положение 800. Включва се захранването. Ако във високоговорителя не се чуе звук, превключвателят S3 се превключва на по – ниски подобхвати до появата на звук. По този начин се определя първата цифра (стотиците) от стойността на коефициента h21E, като плъзгачът на потенциометъра RP3 бавно се завърта дотогава, докато се прекъсне звукът във високоговорителя. Отчетената по скалата на RP3 стойност се прибавя към стотиците.
Използваният галетен превключвател е от типа ПГС-1 1 х 11. Върху изводите на контактните пера на галетния превключвател, удобно могат да се запоят превключваемите резистори (R4 – R11). Oтези резистори до голяма степен зависи точността на измервателния уред, поради което тяхното съпротивление трябва да се подбере с точност до +/-1%. За да се получат необходимите номинални съпротивления на резисторите R7 – R11, трябва да се свържат последователно два или повече резистори. За двойка крайни транзистори, освен посочените на схемата, може да се използват 2Т6551, 2Т6821 или ГТ404Б, ГТ402Б. Захранването е осъществено с две плоски батерии по 4,5 V, свързани последователно.
ЛИТЕРАТУРА
1. Атанасов, А., И. Стоянов. Транзисторна техника, С., Техника, 1972.
2. Жидан, А., Б. Милобар. Любителски транзисторни схеми. С., Техника, 1970.
3. Кузев, Г. Приложни радиоелектронни устройства – V ч. С., Техника, 1988.
4. Сп. Radioamater, 1980, N 12.

Уред за подбор на еднакви диоди     Инж. Иван Иванов
Радио телевизия електроника 1989/10/стр. 14


В някои радиоелектронни устройства като балансни смесители и др. са необходими еднакви по параметри диоди. Поради големия коефициент на усилване, предложеният прибор на фиг. 1 има висока чувствителност и със задоволителна точност може да извършва подбор на еднакви диоди.

Подборът се състои от генератор на синусоидален сигнал с честота около 3 кHz, усилвател на потенциална разлика между два сигнала и контролен микроамперметър. Генераторът е изпълнен с транзистора VT1. При подбора на работната точка на транзистора е необходимо в емитера му да се измери постоянно напрежение 2 V. При необходимост се променя стойността на резистора R1. Tранзисторът Т1 е изпълнен на феритен тороид 20 х 10 х 5 с магнитна проницаемост М = 100. Навивките 1.1, 1.2 и 1.3 са от проводник фи 0,20. Броят на навивките е L1 = 200 нав., L2 = 25 нав. и L3 = 65 нав.
В случай, че генераторът не заработи веднага, необходимо е да се разменят краищата на бобината за обратна връзка L2. Честотата на генератора може да бъде 2 – 4 кHz.
В т. S трябва да се получи синусоида с малък коефициент на нелинейни изкривявания и амплитуда около 8 V (измерено с осцилоскоп). Ако се използва тороидална сърцевина с други размери и магнитна проницаемост, се променя стойността на кондензатора С3 с цел получаване на желаната честота. Усилвателят на потенциална разлика между два сигнала е изграден с ИС1 – МА741. Диодите D1 и D2 служат за предпазване на интегралната схема от дефектиране, в случай, че между двата входа 4 и 5 попадне сигнал с амплитуда, по – голяма от 0,6 V. Ako сравняваните диоди D1 и D2 са с еднакви параметри, те пропускат към входа на ИС1 – изводи 4 и 5, сигнали с форма на половин синусоида и с еднаква амплитуда. В изхода на ИС1 (извод 10) практически липсва сигнал и микроампермерът не се отклонява.
При разлика в параметрите на диодите Dx1 и Dx2 се получава разлика в сигналите по входа на ИС1. Тази разлика се усилва около 200 пъти от ИС1 и отклонява стрелката на микроамперметъра.
Диодите D4, D5 и D6 служат за предпазване на микроампера от повреда при голяма разлика в измервателните диоди Dx1 и Dx2.
Настройка на прибора. Тример-потенциометърът RP2 и потенциометърът RP1 се установяват в дредно положение. На мястото на диодите Dx1 и Dx2 се поставят резистори със съпротивление 1 кOm и точност 5%.
Стрелката на уреда трябва да показва 0 V. Ако е необходимо се установява с тримера RP2.
При работа, след като сме поставили диоди за сравняване, задължително изчакваме 15 – 30 s на темпериране, след което натискаме бутона Б. При температурна разлика от няколко градуса между измерваните диоди се получава погрешен резултат.


Устройство за проверяване на електрически вериги Богомил Лъсков
Радио телевизия електроника 1997/7/стр. 7,8

 

Устройството, чиято схема е показана на фиг. 1, служи за проверяване на връзките между отделните елементи и възли, кабелни форми, целостта на пистите на печатни платки и др. Индикацията за изправност на веригите е слухова, т.е. при цялост на веригата се чува звуков сигнал. Ако съпротивлението на проверяваната верига е по – голямо от 30 Om, звуков сигнал не се чува. Ако към веригата са включени резистори или кондензатори, устройството не реагира, вследствие на което не може да се получи лъжлива информация.
Ако в проверяваната верига са включени кондензатори с голям капацитет, в момента на свързването към веригата се чува само кратък звук, което показва, че кондензаторите са в изправност.
Предимството на устройството е, че измерването на веригите се извършва при напрежение от 0,6 до 0,65 V, което е напълно безопасно за полупроводниковите елементи. Освен това при проверяване на веригата не се откъсва погледът от контактуващите точки.
Устройството работи по следния начин: ако веригата е прекъсната, транзисторът VT е отпушен и напрежението колектор – емитер е много ниско, поради което мултивибраторът DA е запушен и не се чува звук. Ако проверяваната верига е в изправност, напрежението база – емитер на транзистора VT е приблизително нула, а колекторното му напрежение е близко до захранващото – мултивибраторът DA се отпушва и започва да генерира с честота около 800 Hz, kaто сигналът през кондензатора С3 се подава на високоговорителя. Вместо високоговорител успешно може да се използва телефонна слушалка.
Устройството работи стабилно при захранващо напрежение от 6 до 12 V.

На фиг. 2 са показани опроводяването на печатната платка и раположението на елементите от страната на фолиото.

 

Светодиод за всякакви напрежения
Радио телевизия електроника 1989/10/стр. 18

 

При използването на светодиоди винаги трябва с особено внимание да следим за вида и стойността на захранващото напрежение. То трябва да е постоянно и с правилна полярност. Включеният ограничителен резистор не позволява на тока през светодиода да излезе извън границите 10 – 30 mA. Този обичаен начин на захранване е неудобен поради това, че съпротивлението на ограничителния резистор се  

определя за всеки конкретен случай в зависимост от типа на светодиода и от стойността на захранващото напрежение. Освен това и промените в захранващото напрежение не бива да са извън определени граници.
Един полеви транзистор на мястото на обичайния резистор предоставя няколко предимства. Свързан по показания на фигурата начин, той изгражда стабилен токоизточник. При посочения тип транзистор постоянният ток е в границите 11 – 15 mA, като захранващото напрежение може да варира от 5 до 30 V.
Последователно свързаният силициев диод (посочен с прекъснати линии на фигурата) защитава светодиода от погрешно свързване. Така той може вече да се захранва и с променливо напрежение от 5 до 20 V. Ako честотата на променливото напрежение е 50 Hz (колкото е честотата на променливото напрежение), светодиодът ще свети с по – малка сила и с едва забележимо, недразнещо мигане, породено от еднопътното изправено напрежение.
 

Върхов индикатор на нивото      Георги Кузев
Радио телевизия електроника 2002/7/стр. 19,20

 


Устройството, чиято принципна схема е дадена на фиг. 1, представлява безинерционен светодиоден индикатор, който може да се използва за регистрация на кратковременни превишавания на нивото на запис в магнитофон, за индикация на изходната мощност при нискочестотен усилвател и т.н. Индикаторът устойчиво работи в честотния обхват от 30 Hz до 30 kHz,като максималната чувствителност е от 150 до 250 mV. Динамичният обхват на индикирания сигнал е от -10 до +14 dB. Това позволява например да се регистрират записвани сигнали на нива -6, -3 и +3 dB от номиналната стойност.
В основата на устройството са четирите логически елемента от интегралната схема D1, които се използват като инвертори. При липса на входен сигнал, светодиодите VD1 – VD4 не трябва да светят. Това се постига, като на изходите на четирите инвертора се осигурява сигнал с ниво лог. 0. За тази цел освен контролирания сигнал към индикатора се подава известно напрежение с положителна полярност (чрез R5 – R8). Нивото на сигнала на входа на всеки логически елемент представлява праг на задействане и се установява с тример-потенциометрите RP1 – RP4.
В зависимост от нивото на контролирания сигнал се превключва този инвертор, чиито праг на превключване е достигнат от входния сигнал. На неговия изход се получава сигнал с ниво лог. 1 и светодиодът, включен към този изход, се запалва.
Ако е необходим по – широк обхват на регистриране на нивото на нискочестотен сигнал, може да се използват два или три индикатора. За намаляване на взаимното влияние на индикаторите е целесъобразно да се използват отделни емитерни повторители, а те от своя страна да се свържат към източника на променливия сигнал чрез прост нискочестотен усилвател. Вариант на такъв начин на свързване е показан на фиг. 2.

Всяка група с по четири светодиода може да се монтира на печатна платка, чиито графичен оригинал е показан на фиг. 3, а разположението на елементите – на фиг. 4. В случая са използвани едноцветни (червени) светодиоди, но индикаторът може да се направи и с разноцветни, като се използват светодиоди от типа АЛ102А (зелени). В случай, че се използва многообхватен индикатор, целесъобразно е да има един общ стабилизатор на напрежение, като се използва един по – мощен ценеров диод, например Д815А, Д815АП, KZ703.
На фиг. 5 е дадена схемата на едно сравнително просто устройство, в което участва един двуцветен светодиод от типа АЛС331А. С това устройство може да се контролират върховите и междинните нива на сигнали в обхвата до 12 dB. Така например на ниво -3 dB и по – ниско ще отговаря зеленият цвят, излъчван от светодиода, на 0 dB ще отговаря жълтият цвят, на +3 dB – оранжев, +6 dB – червен.
Принципното действие на устройството е следното: при липса на входен сигнал, транзисторът VT2 е почти запушен, токът през долния (по схемата) светодиод не превишава няколко десети от милиампера и поради това свети само горният преход. При увеличаване на входния сигнал, токът между диодите се преразпределя така, че цветът на излъчването се изменя от зелен до червен. Кондензаторите С2 и С3 служат за увеличаване на времето на индикация на регистрираното ниво.
Устройството се настройва по следния начин: при изключен източник на входния сигнал се прави подбор на съпротивлението на резистора R2, така, че през долния излъчващ преход на светодиода да протича ток 0,5 mA. След това, като се подава на входа сигнал с номинално ниво, се подбира съпротивлението на тример – потенциометъра RP1, така, че светодиодът да свети с жълт цвят.
Ако се разполага с една интегрална схема А277D, може да се построи дванадесетелементен светодиоден индикатор.

Устройството, чиято принципна схема е дадена на фиг. 6, е подходящо за използване като индикатор в звукотехнически уредби.
Входният сигнал се подава на индикатора посредством групата С1, С2 и диодите VD13, VD14. Входното напрежение се изправя посредством удвоителя на напрежение. Кондензаторът С2 и резисторът R1 образуват интегрираща група. Входният сигнал, подаден на извод 17 на интегралната схема D1, управлява светенето на светодиодите VD1 – VD12. Колкото по – голяма е амплитудата на входния сигнал, толкова повече светодиоди ще се запалват. Интензивността на светене на светодиодите се определя от делителя на напрежение, реализиран с резисторите R2, R3. Следователно интензивността може да се изменя с изменяне на съотношението на съпротивлението на този делител.
Настройката се извършва, като се подава възможната максимална мощност от усилвателя, към който е включен индикаторът. При това положение следва да светят всички светодиоди. Това се постига, като се променят стойностите на С2 и R1. За удобство първоначално на мястото на R1 може да се постави тример – потенциометър със съпротивление 120 - 200 кОm.
Захранването може да се осъществява от устройството, към което е прикрепен индикаторът, като осигуряваният ток да бъде не по – малко от 450 mA. Използваните светодиоди са три цвята и са подредени зелен, жълт, червен, но може да се направят и други комбинации. Посочената на фиг. 6 интегрална схема може да се замени с UAA180.
ЛИТЕРАТУРА
1. Блез, Ж. 20 практически оптоелектронни схеми, С., Техника, 1980.
2. Дробница, Н. А. 60 схем радиолюбительских устройств. М., Радио и связь, 1988.
3. Колев, И., Е. Даскалов и Н.Недев. Оптоелектронни схеми. С., Техника, 1985.
4. Рачев, Д. Интересни схеми в транзисторно и интегрално изпълнение. С., Техника, 1978.
5. Сп. Радио, 1980, N6, 1988, N 1.
 

Волтметър с разширена скала      Красимир Клисарски
Млад Конструктор 1992/9-10/стр. 6


Напрежението на електрическата мрежа 220 V се мени в определени граници. За измерване на промените му не винаги е удобно да се използва променливотоков волтметър с обхват от нула до максималната стойност 250 V, тъй като измененията на мрежовото напрежение са малки и няма да се отчитат задоволително.

Ето защо е удобно да се разполага с волтметър с разширена скала за обхвата 200 – 250 V. На фиг. 1 е показано едно схемно решение. Входното съпротивление е около 285 Om/V, което е сравнително добра стойност за подобни схеми. Изправеното и филтрирано входно напрежение се подава на мостова схема, образувана от елементите R1, Д2, R2, P2 и R4, в чиито диагонал е включен измерител 100 мкА с клас на точност 1,5. Когато входното напрежение е 200 V и мостът е балансиран с помощта на тример-потенциометъра Р2, ток през микроамперамперметъра не тече. При повишаване на мрежовото напрежение, потенциалът между точките А и В се изменя пропорционално на нарастването му. Напрежението в точка А е фиксирано спрямо нулевата шина на 120 V с опорния диод с опорния диод Д2.
Устройството се калибрира с цифров волтметър по следния начин. На входа се подава променливо напрежение 200 V (чрез стабилизатор на мрежово напрежение и автотрансформатор) и тример-потенциометърът Р2 се завърта, докато напрежението между точките А и В стане 0 V. При входно напрежение 250 V се регулира с донастройващия резистор Р1 до максимално отклонение на стрелката на измерителя. Оригиналните му цифри 0, 10, 20, … , 100 се заменят с 200, 210, … , 250. В описаното устройство е употребен чешки микроамперметър със съпротивление на бобината 1200 Om, но отличен резултат може да се постигне и с българските МР 120 или МР 80. При точно еталониране грешката на уреда е под 2%. Температурната стабилност на схемата е задоволителна.
Посредством изменение в делителя R2, P2, R4 и допълнителните резистори R3 и R1 е възможна промяна на обхвата, като долната му граница е около 120 V.

Eлементите на устройството се запояват на едностранно фолирана печатна платка с графичен оригинал и разположение на елементите върху лицевата страна, показани на фиг. 2а и б. Донастройващите резистори са от типа ДЖ 3.
 

Индикатор за променливо напрежение
По материали на сп. „Funkamateur” бр. 7/1990 г.
Радио телевизия електроника 1991/4/стр. 23

Любителите на нискочестотната техника често измерват напрежения от порядъка на няколко миливолта до няколко волта. Индикаторът изпълнен по схемата на фиг. 1, предлага едно решение на тази задача. За тази цел входното напрежение първоначално се усилва след което се изправя. Така полученият сигнал се подава към индикаторната част,


Интерфейсен индикатор
По материали на сп. „Funkamateur” бр. 7/1990 г.
Радио телевизия електроника 1991/4/стр. 23

С индикатора, чиято схема е показана на фиг. 1, може да се следи нивото на сигналите, които се предават по стандартните интерфейси V-24, респ. RS-232-C.
Ако нивото на входния сигнал е по – малко от -5 V, светва светодиодът L, а ако това е по – високо от 5 V, светва светодиодът Н. За по – пълна информация относно изправността на интерфейса е необходимо едновременно да се следят както информационните сигнали, така

и служебните (напр. RTC, CTS). За тази цел индикаторът се изпълнява неколкократно.


Индикатор на захранващото напрежение
По материали на сп. „Funkamateur” бр. 7/1990 г.
Радио телевизия електроника 1991/4/стр. 23

Предназначението на този индикатор е да се контролира непрекъснатото подаване на захранващото напрежение в цифрови устройства. Основен елемент в схемата, представена на фиг. 1, е таймерът В555D. Експерименталните изследвания на индикатора показват, че минималната стойност на контролираното захранващо напрежение, необходимо за устойчива работа на индикатора, е 4 V. Koгато е налице захранващото напрежение, свети зеленият светодиод, а когато то спадне под определения праг, червеният светодиод свети в продължение на 2 s. Ako нарушаването на захранването не е само моментно, червеният светодиод остава трайно включен.


Пробници за радиолюбители
По материали на сп. „Funkamateur” бр. 7/1990 г.
Радио телевизия електроника 1991/4/стр. 23


Пробник за постоянно напрежение

Всеки радиолюбител се нуждае от измервателна техника за откриване на грешки при пускане и настройка на електронни устройства. Пробници за тази цел могат сравнително лесно да се осигурят, като се използват светодиоди, свързани в подходящи електронни схеми. На фиг. 1 е показана схема на такъв индикатор за постоянно напрежение.
Транзисторът VT7 с свързан като емитерен повторител, с което се осигурява достатъчно високо входно съпротивление на пробника. Когато напрежението на входа надвишава 1,2 V, транзисторите VT1 и VT2 се отпушват, а светодиодът B1 става проводящ и светва. При входно напрежение 1,8 – 2,4 V транзисторът VT3, чиито базов ток тече през диода VD1, също се 

отпушва. При входно напрежение от 2,4 до 3 V се отпушват съответно транзисторът VT4 и светодиодът B2 и т.н. Следователно стойността на входното напрежение се намира в обхвата, ограничен от последния светещ и първия несветещ светодиод.
Конструктивно пробникът се оформя като писалка. Той може да намери приложение при проверка на статичните нива на TTL-схеми и за контрол на определени напрежение в зададените норми. В първия случай пробникът се захранва от захранващия източник на проверяваните схеми, а във втория – от отделен източник с напрежение от 4,5 до 6 V.

Пробник за постоянен ток

За приблизително измерване на тока може да се използва пробник, реализиран по схемата, показана на фиг. 2. Измерваният ток създава спад на напрежение върху някое от съпротивленията, което се избира с многопозиционния превключвател. Съпротивленията на резисторите са така подобрани, че когато спадът на напрежение, създаден от измервания ток, достигне 0,6 V, съответният транзистор се отпушва и светодиодът в неговата колекторна верига светва. В схемата се използват koмплементарни транзистори, което позволява да се определи и посоката на тока. Поради това схемата се захранва от източник с разнополярни напрежения спрямо маса.
Размерите на този пробник се определят главно от многопозиционния превключвател, който е на разположение.
Съществено изискване при работа с пробника на ток е измерванията да започнат от обхвата за максимален ток и да се превключва постепенно към по – ниските обхвати. Стойността на измервания ток не бива също така да надвишава 300 mA, тъй като използваните транзистори са за макаимален базисен ток 250 mA.

Пробник за TTL - схеми

На фиг. 3 е представена схемата на пробник за цигрови схеми, с който може да се установява статично ниво (високо, ниско), промени на това ниво, преминаване на преден или заден фронт на импулс с наличие на тактова поредица. Изходното състояние на тригерите, реализирани с елементите И-НЕ (D1.2, D1.3, респ. D2.2, D2.3), се установява посредством бутона S2. При натиснато състояние на S2 светодиодите не светят. При отпускането му светва диодът, съответстващ на нивото на входния сигнал (L или H). Ако след установяването на статичното ниво се появи на входа фронт, светва и другият светодиод. Двата светодиода са отпушени и в случая, когато на входа се подава тактов сигнал.
С бутона S1 се задава потенциалът на входа, когато към пробника не се подава сигнал за измерване.
Схемата може да се изпълни върху универсална печатна платка или да се изработи специална такава, като върху нея се нанесат съответните означения. Пробникът се захранва от източника на изпитваните схеми.

Пробник за коефициент на запълване
Груба преценка за коефициента на запълване на импулсна поредица може да се осъществи, ако към изхода на съответната схема през резистор се включи светодиод. При импулсна поредица според яркостта на светене на диода може да се съди приблизително за коефициента на запълване. По – добро решение на същата задача е показано на фиг. 4 (вж. под фиг. 3). Пробникът по тази схема не товари изхода на изпитваните елементи и позволява да се отчита времетраенето на ниското и високото ниво на сигнала.
Пробникът за коефициента на запълване и TTL-пробникът могат да се обединят в обща конструкция във вид на писалка.
При използване на двоен превключвател е възможно да се икономисат схеми И-НЕ, като се превключват входовете на D1.4 (респ. D2.4) към изходите на D1.1 (респ. D2.1) – фиг. 3.


Волтметър с разширена скала       Красимир Клисарски
Радио телевизия електроника 1991/4/стр. 21

 

Описаният волтметър с разширена скала (фиг. 1) е предназначен за контрол на напрежението на мощни токоизточници (акумулатори, токоизправители, зарядни устройства и др.). Схемата е елементарна, не се нуждае от външно захранване и има лесна пренастройка на обхватите. С превключвателя 

S1 се задават два обхвата на измерване на входното напрежение: 6 – 16 или 15 – 35 V. За елиминиране на неточността при измерване в първите 15% от скалата е необходимо Uвх да е минимум с два волта по – голямо от зададената с S1 долна граница Uдг 6 или 15 V. Последната се осигурява в изхода на интегралния стабилизатор DA1 тип 7805, включен като регулируем източник на опорно напрежение. Разликата Uвх – Uдг се измерва от двуобхватен волтметър, изграден с измервателния прибор ИС тип МП40 и допълнителните резистори R1 и R2.
Устройството се калибрира с цифров волтметър, като след подаване на входа на напрежение 16 (35 V) се завърта тример-потенциометърът RP1 (RP2) до опорно напрежение Uдг = 6 (15) V на изхода на DA1 спрямо маса. Следва подбиране на R1 при Uвх = 16 V (на R2 при Uвх = 35 V) до отклонение на стрелката на ИС до последното деление на скалата. Донастройващите резистори са многооборотни жични тип ДЖ-3 (СП5-2). Използваният интегрален стабилизатор е в корпус ТО 220. Старите цифри на ИС 0, 10, 20 … 100 се заменят с 6, 7, 8, … 16 за първи и 15, 17 … 35 V за втори обхват. Грешката на уреда е под 4%. С указаните стойности на RP1 и RP2 могат да се изменят долните граници на обхватите съответно до 9 V и 23 V. За да се запазят или изменят горните граници Uгг, е необходима корекция в стойностите на R1 и R2 по формулата:

R1 (R2) = (Uгг – Uдг)/(Iи) - Rи,

Където Iи и Rи са съответно номиналният ток и вътрешното съпротивление на ИС.
ЛИТЕРАТУРА
1. Сп. „Радио, телевизия, електроника”, 1/90, стр. 23.
2. Стефанов, С. Любителски измервателни устройства, Техника, София, 1989, стр. 12.

 

Светодиоден индикатор с ИС А277D   Петър Георгиев       Радио телевизия електроника 1994/7/стр. 21

 

НЧ функционален генератор      Евгени Стефанов     Млад Конструктор 1984/4/стр.8-10

 

Генератор на трапецовидно напрежение  А.П. Млад Конструктор 1985/8 Приложения XV,XVI

 

Генератор управляван с напрежение   По материали на "Radio Fernsehen Elektronik"  Радио телевизия електроника 1988/11/стр.36

 

Тестер за операционни усилватели     С. Куцаров, А. Асса  радио телевизия електроника 1980/3/стр. 14,15

 

Пробник за осцилаторна честота    инж Иван Манолов  Радио телевизия електроника 1981/7/стр.20,21

 

Индикатор за антенния ток      Т.Т. Млад Конструктор 1993/2/стр.14

 

Прагов индикатор на механични трептения   инж. Кирил Мечков  Радио телевизия електроника 1985/12/стр.21,22

 

Измервател на нелинейни изкривявания  Богомил Лъсков  Радио телевизия електроника 1992/12/стр. 1-3

 

Проверка и измерване на полупроводници  Йордан Милков Радио телевизия електроника 1985/28/стр. 28,29

 

Прибор за измерване на преходно съпротивление  инж. Сергей Велчев, инж. Владимир Ватев, Иван Дончев          Радио телевизия електроника 1991/2-3/стр.4-7

 

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница       напред          горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by