Дата на обновяване:31.01.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                                назад


Електронен тритонален звънец   инж. Румен Мушев
Радио телевизия електроника 1986/5/стр.24,25


Описаният електронен тритонален звънец е реализиран с биполярната ИС за получаване на хармонично звучене SAB 0600 (Siemens), която беше разгледана в бр. 10/1981 г. на списанието. Функционалната блок – схема на SAB 0600 e показана на фиг 1 (виж и стр. 28, бр. 10 от 1981 г.), а принципната схема на звънеца на фиг. 2.

Основната честота на вградения тактов генератор fo = 13,2 kHz e със стабилност +/- 5% и се задава чрез външната RC – група, включена между извод 7, извод 6 и маса (извод 4), като резисторът R4 може да е със съпротивление от 10 до 100 кOm. При С9 = 5,1 nF и R4’ = 22 kОм, тример-потенциометърът R4” трябва да има съпротивление 25 кOm, за да може тактовата честота да се регулира в по – широки граници около fo (фиг. 2). Тъй като основната честота fo определя не само честотите (височината) на трите тона, но и времетраенето на процеса на намаляване на тяхната амплитуда, повишаването на fo води до намаляване на производителността на хармоничното звучене и обратно. Генерираните трептения, респ. и това на изхода на ИС (извод 3), са тип меандър. За получаване на по – меко звучене, висшите хармонични в изходното напрежение се потискат с помощта на кондензатора С8 = 150 nF, включен между изводи 8 и 7 на ИС. Капацитетът на С8 обаче не трябва да е много голям, защото звукът ще изгуби тембровата си окраска на гонг.
На извод 3 на ИС е изведен изходът на вградения в ИС НЧ – усилвател с мощност 160 mW, предназначен за директно включване на високоговорител 8 Om през разделителния кондензатор С7 = 100 мкF. Максимално допустимият изходен ток е 200 mA. Чрез резистора R* = 100 Om (означен с пунктир) може при необходимост да се регулира силата на звука.

Захранващото напрежение Us се подава на извод 2 на D1 и може да бъде от 7 до 11 V. Консумираният ток от D1 в чакащ режим е под 1 мкА, а във включено състояние (при несвързан извод 3) – около 20 mA. Тъй като максималният консумиран постоянен ток от SAB 0600 при включен товар не надвишава 40 – 50 mA в пиковите моменти, за индикация при задействан звънец е използван светодиодът VD6. Конндензаторите С4 = 100 мкF и C5 = 0,22 мкF, свързани към извод 2 на ИС, са филтрови и осигуряват по – големия ток при стартирането на ИС. Тези кондензатори са задължително необходими, когато се премине към резервното батерийно захранване на устройството. Когато мрежовото напрежение се възстанови, стабилизираният токоизправител – реализиран с транзисторите VT1-2, ценеровия диод VD4, диодите VD1-3,5, koндензаторите С1-3 и резисторите R1-2 – осигурява отново захранването на звънеца и през диода VD5 зарежда батерията (тип „Крона”). Освен това VD5 разделя двата типа захранване и понижава изходното напрежение на стабилизатора от 10 на около 9 V.
Стартирането на ИС, респ. на звънеца, става чрез кратковременно (ti> или = 2 – 5 ms) прилагане на напрежение от 1,5 V до Us на пусковия вход Е (извод 1) на ИС. Това може да се извърши с постоянно или променливо напрежение, като в последния случай вграденият диод и последователно свързаният резистор със съпротивление 75 Om (фиг. 1) ограничава отрицателния полупериод. Ако амплитудната стойност на пусковото напрежение има вероятност да превиши Us, в пусковата верига към вход Е на ИС трябва да се постави резистор – R3 на фиг. 2, чието съпротивление се определя по формулите:
Rmin = (Ua – Usmin)/500 mkA и Rmax = (Usmin – 1,5 V)/50 mkA,
Kъдето: Ua е възможната най – голяма пикова стойност на напрежението в т.А спрямо маса (извод 4);
Usmin – минималното захранващо напрежение на ИС (на извод 2 спрямо маса), при което ИС все още запазва работоспособността си – достига при отделни екземпляри до 6 V.
Получава се Rmax = 90 kOm и затова е избрана стандартна стойност 82 кОm. При това Ua може да достига максимално до 46 V, т.е. за стартиране може да се използва и променливо напрежение до 32 V. Koндензаторът С6 = 0,33 мкF отвежда към маса всички случайни импулси, които биха могли да стартират ИС. Пусковият импулс в нашия случай (фиг. 2) се получава по най – безопасния за ИС начин – чрез бутона S1 в т. А за момент се подава захранващо напрежение Us. Паралелно на S1 не трябва да има включен дублиращ електрически звънец или бобина! Към клеми 3 и 4 се свързва вторичната намотка на мрежов трансформатор (10-12 V), a kъм клеми 0 и 1 – светодиодът. Светодиодът и бутонът S1 са монтирани отпред на входната врата, а останалите елементи – върху печатна платка, и заедно с батерията и високоговорителя са поставени в подходящо оформена кутия, за да се получи по – силно и по – качествено звучене.
Освен SAB 0600, която е тритонов гонг, има и други два варианта – SAB 0601 и SAB 0602, които са съответно еднотонов и двутонов гонг. Всички ИС са с осем извода в корпус мини - DIP и имат една и съща схема на свързване.
Описаният тритонов гонг има приятно хармонично звучене, което го прави предпочитан на само като входен звънец, но и при всякакви сигнални прибори – будилници, играчки и автомобили, на гари и летища, в магазини и др.


Електронен звънец      Красимир Kлисарски
Радио телевизия електроника 1991/10/стр. 23


Описаното устройство представлява електромузикален звънец, имитиращ пеене на канарче в два тона при натиснат бутон SB1, което затихва постепенно с намаляващ тон и леко променяща се честота около три секунди след отпускането му. То работи със стандартна звънчева инсталация и заменя електромеханичния звънец.

Схемата, показана на фиг. 1 работи по следния начин: при натискане на бутона SB1, експоненциално се зарежда кондензаторната батерия С1, С2, С3 и в същото време се подава захранване на мултивибратора и блокинг-генератора. Последният има товарна намотка за извеждане на изходния импулс и осигурява достатъчна изходна мощност. През краткото време на импулса, транзисторът VT4 е наситен, а в паузата между импулсите – запушен. За да не стане съпротивлението в базовата верига на VT4 нула, при положение, че тример-потенциометърът RP1 се намира в крайно долно положение по схемата, последователно към него е включен резисторът R7. Желаният нисък тон се подбира чрез завъртане на RP1, а високият – чрез подбор на R7 (R7 > 120 Om). Чуруликането (честотата на импулсите на мултивибратора и техният коефициент на запълване) зависи от времеконстантите R3, C4 и R2, C5. След отпускане на бутона SB1, звънецът продължава да работи, използвайки акумулираната енергия от кондензаторната батерия. Трансформаторът е намотан на Ш – образен магнитопровод със сечение 0,5 кв sm. Първичната намотка има 2 х 170 нав. ПЕЛ 0,31, а вторичната – 90 нав. ПЕЛ 0,41, но може да се използва и изходящ трансформатор от транзисторен радиоприемник. Транзисторът VT4 е монтиран на радиатор тип звезда.

Елементите на устройството се монтират на печатна платка с графичен оригинал, показан на фиг. 2а, а разположението и свързването им са дадени на фиг. 2б.


Устройство за захранване и задействане на мелодичен звънец       Иван Парашкевов
Радио телевизия електроника 1998/4-5/стр. 16,17


Широко са разпространени няколко варианта за реализиране на мелодични звънци, които са изградени на основата на специализирани интегрални схеми или на препрограмируеми памети EPROM от типа 2716, 2732 и др. [1,2,3,4,5].
При монтирането на подобни устройства възниква въпросът за тяхното захранване и задействането им от звънчевия бътон.
В предлаганата статия се разглежда схема на включване на мелодичния звънец към бутона, разположен най – често в непосредствена близост до входната врата, и към захранващото напрежение 220V/50 Hz. Това се налага поради факта, че домът в който се монтира мелодичния звънец, може да е отдалечен от входната врата на няколко десетки метра, а също така да липсва понижаващ трансформатор известен като „звънчев”.

Бутонът SB се включва към мелодичния звънец, както е показано на принципната схема, дадена на фиг. 1. След натискането му се задейства релето К, което с нормално отворения си контакт стартира поредната мелодия.
Възможно е паралелно на звънчевия бутон да се монтира изправителен диод тип КД1113 или подобен (в статията не се разглежда) и чрез него да се извърши захранването на мелодичния звънец.
Задействането на звънеца става посредством схема, която реагира на затварянето на контактите на звънчевия бутон. Особеност на разглеждания вариант е включването на звънеца към предварително монтирана звънчева инсталация, която предполага наличие на звънчева инсталация и звънчев бутон.
ИС DA1 е стабилизатор на напрежение +5 V. Toй се използва за захранване на мелодичния звънец. ИС DA2 е стабилизатор на напрежение +7,2 V, koeтo e предназначено за евентуален нискочестотен усилвател с мощност до около 0,5 W. При необхосимост на DA1 и DA2 могат да се поставят радиатори с повърхност около няколко кв. sm, за които са предвидени отвори за закрепването им непосредствено до свата стабилизатора. С елиминирането на един или няколко от диодите VD5 – VD8 се регулира изходното напрежение на DA2. С това се изменят, максимално възможната мощност на допълнително включения към мелодичния звънец нискочестотен усилвател (НЧУ), а така също консумацията му. В конкретния случай вместо диода VD8 се споява мостче от монтажен проводник, означено с М1.
При положение, че на печатната платка не се монтира понижаващият трансформатор TV, а се използва напрежение от друг, подобен на посочения на принципната схема, на печатната платка на предлаганото устройство трябва да се монтират мостчетата от монтажен проводник, означени с М2 и М3.
Проверка на работоспособността на схемата. Съгласно принципната схема от фиг. 1 релето К трябва да се задейства при натискане на бутона SB, включен самостоятелно (вариант 2) или последователно на вторичната намотка (вариант 3) на звънчев трансформатор. Паралелно на нормално отворения контакт на релето К се свързва омметър, който трябва да покаже наличие на верига в момента на натискане на бутона SB. С цифров волтметър се проверяват напреженията в изходите на стабилизаторите DA1 (+5 +/- 0,25) V и DA2 +7,2 V (точната стойност зависи от количеството на диодите, свързани между извод 2 и общия проводник).
Устройството, предложено на фиг. 1 е реализирано на двустранно фолиран стъклотекстолит с размери 65 х 75 mm.

На фиг. 2 е показано разположението на елементите върху платката, на фиг. 3 – фолийната картина от страната на елементите, а на фиг. 4 – от страната на спойките.

Трансформаторът TV е за напрежение 9 V/150 mA. Релето е тип RA5W-K (JAPAN) или подобно за напрежение 5 V.
ЛИТЕРАТУРА
1. Дуков, Н. Мелодичен звънец.-Радио, телевизия, електроника, 1986, N 7.
2. Узунов, Н. Електронен звънец с 64 мелодии.- Радио, телевизия, електроника, 1989, N2.
3. Стефанов, С. Връщаме се към публикуването.- Радио, телевизия, електроника, 1989, N 6.
4. Велчев, С., В. Ватев. Мелодичен звънец. – Радио, телевизия, електроника, 1989, N 11.
5. Oстанин, И., Е. Анисимов. Музикальный сигнализатор электронных устройств. – В помощь радиолюбителю, Выпуск 115, М., Патриот, 1992.


Озвучаване на плюшена играчка Методи Цаков
„Аm. RADIO-B”, 2/90
Радио телевизия електроника 1991/4/стр. 22

 

Показаната на фиг. 1 схема за електронизиране на детска играчка може да се вгради в плюшено мече, тигърче или друга подобна. Когато се говори отблизо на снабдената с това устройство играчка, тя отговаря със звук, приличащ на мяукане. Първите три транзистора усилват сигнала от обикновен телефонен, микрофонен капсул. Транзисторът VT4 е свързан като ключ, който захранва звуковия генератор с транзисторите VT5 и VT6. Звукът се излъчва от телефонната слушалка или малко високоговорителче с импеданс 50 Om. Кондензаторът С2 в базата на VT4 осигурява след зареждането си известно закъснение на звуковия отговор на играчката, а двата диода определят праг на на включване, така, че устройството да не се задейства от слаби звукови сигнали.
Микрофонният капсул и излъчващата слушалка или високоговорителче се монтират така, че да не се получава акустична обратна връзка (микрофонен ефект). Добре е никрофонът да няма твърда връзка с платката и тялото на играчката, особено, ако тя е от пластмаса. Най – добре е микрофонният капсул да се увие с ивица дунапрен и да се залепи към играчката с лепило „Прома” или „Полидур”.
Използваните транзистори са еднотипни, но може да бъдат произволно избрани силициеви транзистори с малка мощност от типа NPN. Консумираният от захранващата батерийка 9 V tok e okolo 10 мА.


Музикален звънец     инж. Валентин Христов
Радио телевизия електроника 1993/1/стр. 25, 26


Схеми и някои въпроси, посветени на такъв тип звънец, многократно са публикувани на страниците на списанието, напр. [5]. Предложената схема (фиг. 1) съдържа някои качествени подобрения.

Използването само на част от всевъзможните комбинации при осем разреда дава възможност да се въведе слуцебен код – 09 (табл. 1). С този код се означава края на всяка мелодия, при което очевидно се избягва основният недостатък [5] – мелодиите да са разположени в EPROM от адрес, кратен на 64.
Друг съществен недостатък е доста високата консумация на звънеца (приблизително 700 mA), т.е. налице е непригодност на звънчевата инсталация за захранването и. В предложената схема е избягнат и този недостатък, като броячът, адресиращ паметта, е реализиран с CMOS ИС [1]. Освен това в чакащ режим (времето, през което звънрцът не свири) EPROM не е избран.

Принцип на действие и реализация на схемата. При натискане на бутона S1, R-S (с черти) тригерът (D2.2) се обръща, т.е. Q (черта) = 1, Q = 0, с което се разрешава действието на двата мултивибратора и на изходния буфер и се избира EPROM.
ИС 74123 и един от логическите елементи на ИС 7400 реализират двата тактови генератора [2,4]. Първият (D1.1, R1, C1, D7.1, R3 и C3) изработва тактова поредица с честотата на повторение около 80 Hz и коефициент на запълване, подходящ за работа на брояча 4020; вторият тактов генератор (D1.2, R2 и С2) генерира импулси с честота около 100 кHz.
Eдинадесетразредният брояч, необходим за адресиране на EPROM, е реализиран чрез ИС 4020, но входната тактова честота предварително се дели (вътре в ИС) на 8, т.е. времето, през което се адресира една клетка, е 0,1 s – продължителността на шестнайсетина нота. Тук трябва да се отбележи, че тон с по – голяма продължителност се получава от две или повече единични ноти, така, че общата му дължина да се запази.
Двете ИС 74193 (D4 и D5) изграждат осемразреден програмируем брояч. В зависимост от съдържанието на текущо адресираната клетка от EPROM, входната честота се преобразува (в брояча) до честотата, приблизително равна на два пъти честотата на съответния тон.
С помощта на Т – тригера (D2.1), сигналът получен от програмируемия брояч (с променлив коефициент на запълване), се преобразува в сигнал с коефициент на запълване 0,5 и с честота – честотата на съответния тон. Така полученият сигнал се усилва и буферира, преди да се подаде към високоговорител. Чрез подбора на R6 (470R – 1 kOm) се установява необходимата сила на звука.
При достигане края на мелодията от EPROM се чете комбинацията 09=00001001(с индекс2). Подаването на тази комбинация на дешифратора (D7.2) предизвиква нулирането на изхода му.
Използването на този сигнал за връщане на R-S (с черти) – тригера в начално състояние е невъзможно, тъй като тогава пускането на звънеца би било невъзможно (на тригера се подава забранената комбинация). Ето защо заден фронт на импулса се подава на чакащ мултивибратор (D7.3, D7.4, R4 и C5), който изработва кратък импулс, връщащ R-S (с черти) тригера в началното му състояние (чакащ режим).
ЛИТЕРАТУРА
1. Димитрова, М.И., И.Д. Ванков. CMOS интегрални схеми, Част II. С., Техника, 1988.
2. Конов, К.И. Импулсни и цифрови схеми с TTL елементи, Част I, С., Техника, 1988.
3. Клаше, Г. и Р. Хофер. Промишлени електронни схеми. С., Техника, 1984.
4. Тули, М. Справочное пособие по цифровой электронике., Энергоатомиздат, 1990.
5. Узунов, Н. Звънец с 64 мелодии. – Радио, телевизия, електроника, 1989, N 2.



Електронен звънец с 64 мелодии инж. Николай Узунов
Радио Телевизия Електроника 1989/2/стр. 17


Все по – широкото навлизане на електрониката в бита се отрази и върху домашния звънец – появиха се различни устройства, имитиращи чуруликането на славейчета, канарчета или изпълнението на популярни откъси от песни.

Електронният звънец, чиято схема е показана на фиг. 1, дава възможност за последователно възпроизвеждане на 64 предварително записани мелодии, като при всяко следващо натискане на бутона се изпълнява нова мелодия.
Принципът на действие на устройството е следният: всяка от мелодиите, която ще участва в звънеца, се разбива на не повече от 64 еднакви по продължителност ноти (осминки или шестнадесетинки). Тон с по – голяма продължителност се разделя на две или повече единични ноти, така, че общата му дължина да се запази. Така разбитите мелодии се записват в електрически репрограмируема памет ЕPROM. Удобна за използване в случая е памет с организация 2К х 8 или 4К х 8 бита.
Височината на тоновете, т.е. честотата на звука се възпроизвежда, като се управлява началното установяване на два реверсивни брояча в режим на изваждане от съдържанието на съответната клетка от паметта.
Автогенериращият мултивибратор с честота 100 кHz е реализиран с D1.1 и D1.2, a тактовият генератор с честота около 10 Hz – с D1.3 и D1.4. Иммпулсите на нискочестотния генератор се подават на входа на брояч на 64, изпълнен с D2 и D4. Шестте изхода на брояча се свързват към шестте най – младши разреда от адресните входове на паметта и чрез тях се управлява последователността на отделните тонове.
Импулсът от натискането на бутона на звънеца през тригера D3.1 се подава на входа на втори брояч на 64, изпълнен с D5, D3.2 и D9.1. Шестте изхода на брояча се свързват към шестте старши разреда от адресните входове на паметта и чрез тях се управлява поредността на мелодията, която ще се изпъли.
Предназначението на отделните елементи от принципната схема е следното:
Релето Р1 служи за галванично разделяне на веригата на звънчевата имсталация от устройството. Най – удачно е да се използва рид-реле РМК-5 с напрежение на включване 5 V. Групата VD1, C2 предпазва релето от лъжливо задействане, причинено от индуктиран по линията ток.
В режим на покой тригерът D3.1 е в състояние 1, при което високият потенциал на изхода му се подава към извод 18 на паметта за установяването и в режим на понижена консумация. Ниският потенциал на инверсния му изход блокира високочестотния генератор D1.1 и D1.2, нулира тригера за звука D9.2 и блокира тригера D2.1 от брояча на 64.
При затварянето си контактът К1 на релето подава нулев потенциал към нулиращия вход на тригера D3.1 и той се установява в състояние 0. Потенциалът на инверсния му извод става висок, при което броячът на мелодиите (D3.2, D5 и D9.1) се увеличава с 1 и се разрешава работата на високочестотния генератор, звуковия тригер D9.2 и броячния тригер D2.1. Групата R1,C1 служи за предпазване от лъжливо задействане на тригера D3.1.
Импулсите от нискочестотния генератор постъпват на входа на брояча на 64 (D2.1, D2.2 и D4). При преден фронт на сигнала, на извод 11 на D4, тригерът D3.1 се обръща в състояние 1 и ниският потенциал на инверсния му изход блокира работата на устройството.
При всеки един от 64-те импулса на нискочестотния генератор на адресните входове на паметта се получава различна комбинация, която извежда на изхода записаното на този адрес осембитово число. Това число установява реверсивните броячи D7 и D8 в съответното начално състояние. На тактовия вход на двата последователно свързани брояча се подават импулсите с честота 100 кHz и при получаване на пренос на изхода на втория брояч се обръща тригерът D9.2. По този начин тригерът D9.2 формира коефициент на запълване на постъпващите към високоговорителя импулси, равен на 0,5.
Транзисторите VT1 и VT2 образуват двустъпален ключов усилвател на мощност. Диодът VD2 служи за защита на транзистора VT2 от пикове, породени от индуктивнистта на високоговорителя.
При записване на мелодиите в паметта е необходимо отделните ноти да се преобразуват в съответните цифрови еквиваленти с осембитова разредност. В зависимост от принципа на формиране на честотата на звука се получават стойностите, показани в табл. 1.
На тези места в мелодията, където има пауза, в паметта се записва $00.
За памет най – добре е да се използва EPROM тип 2732 с обем 4 Кбайта, в която могат да се запишат 64 мелодии. В краен случай може да се използва EPROM тип 2716 с обем 2 Кбайта, която събира 32 мелодии. Съветският еквивалент на 2716 е К573РФ5 (1989 г.) и може също да се намери по магазините за резервни части. При използването на 2716 е необходимо да се прекъсне веригата от извод 21 на паметта към извод 6 на D9.1 и извод 21 да се свърже към +5 V.
Kakто бе казано, всяка от мелодиите, които ще бъдат записвани, се разделя на 64 единични ноти (осминки или шестнадесетинки), като единичните ноти на всички мелодии трябва да са равни по продължителност.
Трябва да се обърне внимание на факта, че работата на брояча на нотите (D2.1, D2.2 и D4) продължава дотогава, докато се получи преден фронт на старшия разред на D4 (извод 11). Това означава, че при първите 32 такта, старшият разред на брояча ще е с потенциал 1, а при следващите 32 такта – 0. Следователно в паметта трябва първо да се запише втората половина от мелодията, а след нея – първата половина.
Шестнадесетияният код на някои мелодии е показан на фиг. 2 и 3.

Настройката на звънеца се свежда до следното:
1. Честотата на високочестотния генератор (D1.1, D1.2) се настройва с кондензаторите С4 и С5 и с тример-потенциометъра R3 на 100 кHz. При липса на честотомер, настройката се извършва по височината на тоновете или по тона сол – II октава, който се чува при извадена от цокъла памет.
2. Продължителността на тоновете се настройва чрез подбор на стойността на кондензатора С3 и резистора R2.
Tъй като двата генератора са на един и същи чип (MH7400 или К155ЛА3), при лошокачествена интегрална схема (по – големи паразитни капацитети между отделните схеми ИЛИ – НЕ) се получава вторична модулация на високочестотния генератор от нискочестотния, затова е за предпочитане D1 да се подбере или двата генератора да се реализират с две различни интегрални схеми.
Посоченото на фиг. 1 свързване на високоговорителя гарантира получаването на максимална звукова мощност. При желание за по – слаб звук е необходимо последователно на високоговорителя да се свърже резистор със стойност 20 – 500 Om или захранването на високоговорителя да се вземе от +5 V.
Необходимото захранващо напрежение е +5 V, стабилизирано. Най – добре е да се използва интегрален стабилизатор на напрежение 7805, но може да се включи и обикновен транзисторен стабилизатор. Консумацията в режим на покой е не повече от 0,2 А, а при задействане на звънеца в зависимост от силата на звука, може да достигне до 0,5 А.


Oтносно Електронен звънец с 64 мелодии от бр.2 на 1989г. на списание РТЕ
Радио Телевизия Електроника 1989/6/стр. 35 – 37 Стефан Стефанов


Останах изненадан, че в брой 2/1989 г., стр. 17, на списанието е публикувана почти аналогична схема на електронния звънец, който аз съм съставил и изработил през август 1988 г. След като разгледах подробно схемата, намерих някои несъвършенства и неудобства, които аз съм избягнал. Затова искам да споделя своя опит.
1. В публикуваната схема се използват 3 вида захранване – 3 V, 5 V и 12 V, което я прави неприложима за съществуващата звънчева инсталация. Аз правя следното: На стандартна звънчева инсталация с 12 V давам на късо бутона. Променлиевото напрежение 12 V, което стига до звънеца, изправям и стабилизирам по начина, показан на схемата от фиг. 1.

Схемата на усилвателя от изхода на ИС 9.2 (извод 8) се променя според фиг. 2. Тази промяна осигурява достатъчно голямо усилване и качествен тон.
За задействане на звънеца използвам сензорен бутон, който се монтира на удобно място. Схемата на бутона е показана на фиг. 3. В случая се елиминира релето P1, което при неудачно монтиране на високоговорителя се влияе от неговото магнитно поле.
2. Друго неудобство на описаната в бр. 2 схема е, че първо се записва втората част на мелодията, а след това първата. Това се избягва чрез инвертиране на сигнала на извод 3 на ИС тип 2732. Правилно е отбелязано, че при използване на един чип за осъществяване на двата генератора се получава вторична модулация. Аз препоръчвам да се реализират с две различни интегрални схеми. Тогава общо в двата корпуса остават 4 свободни схеми И – НЕ, едната от които може да се използва за посочения инвертор. Изпращам някои от моите най – удачни мелодии.


Мелодичен звънец инж. Сергей Велчев, инж. Владимир Ватев
Oтносно Електронен звънец с 64 мелодии от бр.2 на 1989г. на списание РТЕ
Радио телевизия електроника 1991/11/стр. 19, 20


По повод на публикацията на Стефан Стефанов от бр.6/89 г „Електронен мелодичен звънец” искаме да допълним още някои подробности, тъй като сме експериментирали и реализирали всички схеми, публикувани досега в бр.7/86 г., 1/87 г., 6/89 г., 7/89 г., а също и други наши разработки.

1. Тъй като звънчевата инсталация в жилищните блокове е с общ понижаващ трансформатор за целия вход и променливото напрежение е 8 – 12 V, това напрежение може да се използва както за захранване на интегралните схеми, така и за комутация на самите звънци. За захранване на ИС е необходимо да се реализира посоченият стабилизатор на напрежение от фиг. 1, като всички захранващи изводи на интегралните схеми се свържат към захранващите шини чрез кондензатори с капацитет 100 nF. Всички „висящи” S и R входове е целесъобразно да се свържат към +5 V с оглед да им се осигури ниво лог. 1.
2. В схемата на мелодичния звънец от бр. 2/89 г. е необходимо да се предвиди схема за първоначално нулиране (фиг. 2), осигуряваща изпълнение от първа мелодия при включване на звънеца към захранването.
3. За по – малка консумация се предпочита употребата на ИС от серията LS555. По – удачно е генераторът на 100 кHz да се реализира с ИС от серията S531.
4. Meлодичният звънец може да се експлоатира непрекъснато. В този случай може само с една комутация да се превключи обикновеният добър, стар, електромеханичен звънец (ЕМЗ) без допълнително презапояване и губене на време. Предлаганата схема на комутация, която изисква само един допълнителен проводник (фиг. 3).
Двата извода на звънчевия бутон (ЗБ) до входната врата се свързват на късо. По този начин се осигурява непрекъснато захранване на мелодичния звънец (МЗ). Свободният край на ЗБ се свързва с допълнителния проводник към МЗ. Удачно ще бъде към корпуса на МЗ да се монтират четириконтактен куплунг и двустепенен превключвател с по две тройни комутиращи секции (П). Видът им зависи от това, с какво се разполага в момента.
ЕМЗ се свързва към изводи 1 и 4 на куплунг К и се разполага в близост до МЗ.
В положение 1 на превключвателя П при натискане на бутона на звънеца ще звучат откъси от познати и любими мелодии. В положение 2 на П ще звъни познатият „до болка” звънец на входната врата.
5. Към отпечатаните вече 15 мелодии, предлагаме кодировката и на нашите нови 6 мелодии (фиг. 4).
 


Мелодичен звънец     Никола Дунков
Радио телевизия електроника 1986/7/стр. 25 – 27


При повечето мелодични звънци се налага използването на генератори за всеки тон, като за елементи за настройка служат тримери.
Описаният мелодичен звънец е изпълнен на базата на програмируем делител на честота, посредством което се избягват каквито и да са елементи за настройка. Музикалната фраза се състои от 64 тона, като се постига най – добро приближение за тоновете от първа и втора октава. Съществува възможност да се избират три различни мелодии. Свързването на устройството на мястото на обикновения електромеханичен звънец става съвсем лесно.
При правилно изпълнение схемата заработва веднага. Тя е изпитана и работи в продължение на повече от една година.

Блоковата схема на звънеца е дадена на фиг. 1, а електрическата на фиг. 2. Изградена е от реле Р (К01), тригер старт ТС (D04.01), тактов генератор ТГ (D01.01, D01.02, D01.03, R9, С1), генератор Г (D01.04, D01.05, D01.06, R10, C2), брояч Б (D02, D03), памет П (D05, D06, R1 – R8), програмируем делител на честота ПДЧ (D07, D08), формировател на меандър ФМ (D04.02), усилвател У (VT02, VT03, R11, R12, R13) и захранващ блок ЗБ (VT01, VD04, VD05, C3, C4, C5).
Принципът на действие ще бъде обяснен съгласно фиг. 1. При натискане на бутона S се задейства релето P, поставено на мястото на обикновен електромеханичен звънец и посредством нормално отворения контакт на P се нулира тригерът старт – ТС. Вследствие на това, че на изхода Q (черта) на ТС се получава високо ниво, се разрешава работата на брояча Б и на формирователя на меандър ФМ.
Тактовият генератор ТГ изработва импулси, задаващи темпото на мелодията с честота около 10 Hz, като честотата на импулсите може да се подбере по желание с помощта на времезадаващата RC – група R9, C1.
Броячът Б брои импулсите, постъпващи от ТГ, и формира нарастващ адрес, подаван на адресните входове А0 – А5 на паметта П. Адресните входове А6 и А7 на П са свързани към ЦК – ключ (S01), определящ избора на мелодията. С него могат да се избират три различни мелодии, които съответстват на три области от паметта.
Паметта може да бъде и от вид EPROM с по – голям обем, като това ще позволи да се запишат по – голям брой мелодии. В паметта се записват шестнадесетични числа, представляващи коефициенти на деление на програмируемия делител на честота, получени по формулата:
HL = Fг/2Fт, (1)

Където: Fг е честотата на генератора Г, а Fт е честотата на музикалния тон (виж табл. 1). Например за тон „ла” от първа октава Fт = 440, 00 се получава
HL = 100 000/2*440,00 = 114(индекс10) = 72(индекс16), където 72(индекс16) е шестнадесетично число. Паузите се записват с HL = 00. При неколкократното повторение на едно и също число се получава тон, който е с двойно, тройно и т.н. по – продължителен от основния.
Съдържанието на паметта, намиращо се на адреса, формиран от Б и ключа S01, се подава към програмируемия делител на честота ПДЧ. Той представлява два програмируеми брояча, работещи в режим на изваждане. На броячния вход се подават импулси от генератора Г с честота 100 кHz, а на изхода се получават импулси с честота HL пъти по – малка, където HL е коефициентът на деление, получен от П.
Хармонията в мелодията (пропорциите между тоновите интервали) не се изменя, ако честотата на генератора Г се промени (мелодията се транспонира в друга тоналност).
Импулсите от изхода на ПДЧ се подават към формирователя на меандър ФМ, представляващ делител на честота с коефициент 2. Изходните сигнали на ФМ са последователност от правоъгълни импулси с коефициент на запълване 0,5 (меандър), който се усилва от усилвателя У и се възпроизвежда от говорител със съпротивление 4 – 8 Om.
След отброяване на 64 импулса, тригерът старт променя състоянието си и изходът Q става 0, с което се забранява работата на Б и ФМ, т.е. изпълнението на мелодията завършва.

На фиг. 3 е дадена страна спойки, а на фиг. 4 – страна елементи на печатната платка на мелодичния звънец. Табл. 2 съдържа списък на елементите.


Електронен мелодичен звънец Н.с. инж. Виолета Дерекова, инж. Атанас Симеонов Радио телевизия електроника 1989/7/стр.25,26

В предлаганата схема на мелодичен звънец са направени подобрения на описаната в сп. „Радио, телевизия, електроника” 7/1986 г., стр. 25 – 27, схема, която има някои несъвършенства:
- при възпроизвеждане на мелодията се чува пукане, което се дължи на несинхронната работа на двата генератора;
- звънецът изпълнява една и съща мелодия до превключването с превключвател на друга;
- мелодиите са ограничени на 64 такта;
- реализацията е с TTL – интегрални схеми, които консумират много енергия, когато мелодичният звънец е непрекъснато включен.
Даденият тук мелодичен звънец е реализиран на базата на програмируем делител на честота, като се настройва само честотата на генератора. Честотата на темпото на мелодията се получава от честотата на генератора чрез делител на честота.
Мелодиите са записани последователно в паметта, като в края на всяка мелодия е записано шестнадесетично число FF, което е указание за спиране изпълнението на мелодията. При ново натискане на бутона на звънеца се изпълнява следващата мелодия и т.н. Всяка мелодия има различна продължителност, което позволява да се получи завършена музикална фраза. Общата продължителност на всички мелодии е около 5 min, kaто в разработката техният брой е 18. Тоновете в мелодиите обхващат четири октави.
В схемата се използват интегрални схеми от серията К561 (СMOS) с изключение на паметта. Общата консумация в режим на възпроизвеждане е сведена под 50 mA.
Принципната схема на мелодичния звънец е дадена на фиг. 1.

Генераторът е реализиран с интегрална схема (ИС) DD9 (изводи 3 и 4) и е настроен на честота 61 440 Hz) Чрез ИС DD10 тази честота се дели на 2 в степен 13 пъти и се получава напрежение с честота 7,5 Hz. При натискане на бутона К01 на ИС DD1 (краче 15) се получава висок потенциал, при което напрежението с честота 7,5 Hz на ИС DD2 (извод 3) постъпва на входа на брояча, изпълнен с ИС DD3 и DD4. Този брояч брои постъпващите на входа му импулси и формира нарастващ адрес, който се подава на адресните входове А0 до А10 на ИС DD5. В паметта се записват шестнадесетични числа, представляващи коефициенти на деление на програмируемия делител на честота, получени по формулата:
XY = fг/(2*fт),
Където: fг е честотата на генератора 61 440 Hz, a fт е честотата на музикалния тон (виж таблицата). Например за тон „ла” от втора октава fт = 880 Hz и се получава:
XY = 61 440/2*880 = 34,9(индекс 10) ~ 35(индекс 10) = 23(индекс 16).

Желателно е мелодиите да се избират без паузи и да няма поредни повтарящи се тонове. При неколкократно повторение на един и същ коефициент на деление се получава тон, който е двойно, тройно и т.н. по – продължителен от основния.
Съдържанието на паметта, намиращо се на адреса, формиран от брояча, се подава към програмируемия делител на честота, изпълнен с ИС DD7 и DD8, работещи в режим на изваждане. На входа му се подава напрежение с честота XY пъти по – малка, където XY е коефициент на деление, записан в паметта. Тъй като полученото напрежение от програмируемия делител на честота е с много малък коефициент на запълване и не звучи добре при възпроизвеждане, се налага използването на формировател, който дели честотата на две и прави коефициент на запълване 0,5. Формирователят е реализиран с ИС DD11 (извод 15). Формираното напрежение се усилва от VT1 и се възпроизвежда от В1.
На изхода на паметта е свързана логическа схема, реализирана с ИС DD6 и DD9 (извод 11), която при откриване на коефициент на деление ГГ, записан в паметта, произвежда на изхода си високо ниво (ИС DD9 извод 11). Забранява се работата на фотмирователя ИС DD11 (извод 12). ИС DD1 (извод 1) произвежда единичен импулс, когато на входа му C (извод 3) постъпи положителен фронт (високото ниво от ИС DD9 извод 11), който импулс нулира ИС DD1 (извод 15). Следващата мелодия ще започне при повторно натискане на бутона К1.

На фиг. 2 е дадена страна елементи, а на фиг. 3 – страна спойки на печатната платка на мелодичния звънец.


Електронен петел (канарче) за туристи сп. Elektor, кн. 5, 1981 Й.Б.
Млад Конструктор 1982/2/стр. 14


Някои придирчиви читатели, които смятат, че истинския петел трябва да кукурига, може би няма да приемат наименованието „електронен петел” за описаното устройство, тъй като то произвежда звуци, които повече подхождат на щурец, отколкото на петел. Но все пак устройството има много общо с петлите, тъй като започва да пее или свири с изгряването на слънцето. Както шеговито отбелязва списание “Elektor”, където за първи път е описана тази схема, този хибрид между петел и щурец има много ценни качества. Така например, той не се нуждае от храна, вода, батерии или ток от електрическата мрежа – нужна му е само светлина!
Устройството има и друго ценно качество: при облачно и дъждовно време, когато туристите обикновено започват, по – късно своите занимания, петелът автоматично закъснява с около един час, т.е. налице е автоматично компенсиране за лошото време. Какво искаме повече?

Схемата (фиг. 1) е много проста по вид. Тя съдържа само един транзистор, 4 кондензатора, 2 резистора, 1 тример-потенциометър, 2 бобини (ВЧ дросели с индуктивност около 56 mH), пиезозумер, като звуков излъчвател и 8 – 10 слънчеви клетки с повърхност по 0.5 – 1 кв. sm за осигуряване на захранващо напрежение. В действителност това е релаксационен генератор с доста сложно действие, който произвежда сложни сигнали в звуковия обхват. В оригиналната конструкция са използвани слънчеви клетки с размери 6 х 19 mm, които имат ток на късо съединение 20 mA. Mинималното захранващо напрежение, необходимо за да генерира схемата, е 0,5 V. При използване на друг тип транзистори с по – високо напрежение на насищане (например българските 2Т3168С, 2Т3108С), тази стойност съответно е по – голяма. За осигуряване на това напрежение при слабото осветяване при зазоряване е нужно да се свържат последователно повече слънчеви клетки, в случая 10.
Чувстевителността на схемата се регулира с тример-потенциометъра Р1. При долно положение тя е най – голяма и петелът започва да пее дори при запалена свещ. При горно положение на плъзгача е необходима нормална, дневна, слънчева светлина.

Конструкцията е твърде оригинална. От фолиран гетинакс се изрязва конфигурация на петел, показана със син контур, към долната част на който се запоява с калай друго парче с форма на пръстите на петела. За око служи пиезозумерът. Елементите на схемата се монтират в тялото или на отделна малка печатна платка, а слънчевите клетки се залепят като пера по опашката (фиг. 2).

В схемата не е предвидено ключе за изключване на петела будилник. За да спре „кукуругането му”, се постъпва както със стайните пойни птички, поставени в кафез – петелът се пъха в предварително ушит от брезент или друг непрозрачен плат.
 


Програмируем звънец за входната врата с произволен избор на мелодии с различна дължина По материали на „Funkamateur”, бр. 7, 1983
Радио телевизия електроника 1984/12/стр. 26,27


В даденото устройство препрограмируемата памет (ЕПРОМ) се използва за програмируем генератор на мелодии. При натискане на звънеца по случаен закон се задейства избор на мелодия. Мелодиите и тяхната продължителност могат да се изберат от потребителя. Устройството е изградено от следните функционални групи.:
- цифрова група;
- тонгенератор и крайно стъпало;
- захранване +5 V/-9 V.
Памет (ЕПРОМ). Преди да се опише действието на устройството, трябва да се обясни накратко организацията на използвания EPROM. Представлява постоянна памет, която може да се изтрива и презаписва, с организация 256 х 8 бита. Информацията се изтрива с ултравиолетова светлина, при което се губи цялото съдържание на схемата. След това тя може отново да се програмира с помощта на специално устройство – програматор. Съдържанието на паметта се запазва дори и след изключване на захранващото напрежение. Ако на шините Ао – А7 се зададе един от 256 – те адреса, на шините за данни Do – D7 се получава информация с дължина 1 байт (8 бита). Адресите и данните се дават в шестнадесетичен код, както е прието в микропроцесорната техника. Тъй като 2Е4 = 16 (2Е4 = две на степен четвърта), четири двоични числа образуват едно десетично. Шестнадесетичната система използва цифри за изразяване на числата от 0 до 9, за цифрите от 10 до 15 се използват буквите А, В, С, D, Е и F.
Електрическата схема се изгражда въз основа на това, че на всяка 8 – битова информация се съпоставя един тон в C-dur. Например мелодия от 15 тона изисква 15 х 8 бита (15 байта). Един байт информация активира един определен тон. Затова на определено място в данните трябва да се запише 1.
Освен EPROM тип 1702А е удобен и PROM тип U551, но той не е възстановяем и не могат да се коригират грешките. Може да се използва и EPROM U552 с разширител U555.

Eлектрическа схема. На фиг. 1 е показана електрическата схема на цифровата част. При включване на захранващото напрежение, схемата се установява през С1, при което на извод 1 от схема 7/1 и 9 от схема 7/3 кратковременно се подава маса. На съответните изходи се установява висок потенциал (H). Същевременно изходът на 7/4 се нулира, което блокира схемите, управляващи тоновете. Тонгенераторът (6/3, 6/4) задейства брояча 4, който брои до опрееделено число. Реверсирането се осъществява през схема 8/2. Тъй като при включване изходът 7/3 става с висок потенциал, винаги може да се извърши реверсирането. При броенето до определено число (например до 9) EPROM дава началния адрес на мелодията. Адресите се подават на входовете за начално установяване и зареждане на двата брояча. Този процес се повтаря, без да има акустичен ефект. Осемте изхода на EPROM (данни) са входове за схеми 1/1 – 1/4 и 2/1 – 2/4 и така определят 8 – те тона, които се нагласяват прецизно с потенциометрите Ro – R7. При натискане на бутона се получава къс импулс на входа на 7/2, който установява тригера. През RC – веригата стробиращият импулс достига до двата брояча. Постоянното и многократното натискане на бутона по време на мелодията остава без последствия. Установяващият импулс включва и вторият тригер, с което се премахва блокировката на тонгенератора. Реверсирането се забранява от схема 8/2. Полученият по време на натискането на бутона адрес установява брояча, съдържанието му нараства неограничено, докато се получи условие за прекратяване на мелодията. Това се реализира, като в последните 4 бита (D4 – D7) на крайния байт на всяка мелодия се установява висок потенциал (Н). Те се подават на И-входовете на схеми 8/1. Получи ли се това условие, тригерите 7/3 и 7/4 се обръщат, блокират тонизходите и се разрешава реверсирането. Тактовият генератор брои на празен ход. Изборът на мелодии става случайно, чрез постоянно нарастване на началния адрес.
Програмиране на RPROM:
- тоновете са програмирани така, че от избран байт само H – битът води до възпроизвеждане на определен тон;
- броят на програмираните мелодии зависи от дължината им;
- трябва да се има предвид, че началният адрес на последната песен трябва да бъде по – малък 240 (F0), иначе ще се изпълни условието за край на мелодията;
- началните адреси на мелодиите се записват в началните байтове на ЕРROM (00-08, 9 песни), след това следват адресите на отделните тонове на мелодиите;
- за гарантиране на чисто начало на мелодията като стартов байт на всяка от тях служи байт с информация 00;
- за реализиране на продължителен тон байтът на този тон се записва многократно, паузи се реализират с 00.
Конструктивни съвети. Захранването е показано на фиг. 2. Консумацията от източника +5 V е 250 mA, а от -9 V е 50 mA. При подходящ избор на трансформатор, цялото устройство може да се вгради в кутия на звънец. Целесъобразно е връзката с бутона да се осъществи с ширмован кабел за потискане на смущаващи импулси. Логическата част и бутонът се деблокират чрез кондензатор. Фиг. 3 показва схемата на тонгенератора и на нискочестотния усилвател.
Забележка. Използваните елементи могат да се заменят със следните аналози: SS216 с 2Т3606, SF126D – 2T6551,SZX21/9,1 – ГТ814Б, АSZ1015 – ГТ7-314, SS109 – 2T6631, SAY30 – 2D6552, D100 – 7400, D204 – 741104, D120 – 7420.

Eлектронен музикален звънец инж. Валентин Атанасов
Радио телевизия електроника 1984/10/стр. 17-19


Предлаганият електронен музикален звънец изпълнява определена мелодия при краткотрайно натискане на звънчевия бутон до входната врата и се изключва автоматично при достигане до края на мелодията. Свързването му към звънчевата инсталация на жилището е такова, че позволява съвместна работа със съществуващия електромагнитен звънец.

Принципът на действие може лесно да се разбере от блоковата схема на музикалния звънец, показана на фиг. 1. Електронният комутатор под въздействие на управляващото устройство комутира към изхода си отделните тонове в съответствие с ритъма и мелодията. Следва подходящо формиране на избрания тон, усилване и възпроизвеждане от високоговорителя Вг. Отделните тонове се формират от независими импулсни генератори. Всички блокове се захранват от блока за захранване, който се управлява от блок автоматика на включването и изключването. Включването се осъществява при крсаткотрайно натискане на звънчевия бутон Б1, а изключването става автоматично чрез управляващото устройство при достигане края на мелодията. При това ЦК – ключът К1 трябва да бъде в положение 1. При положение 2 музикалният звънец не може да бъде включен, а се задейства електромагнитният звънец. От фиг. 1 се вижда, че изводи А и Б се свързват на мястото на електромагнитния звънец, докато за последния са изведени изводи С и D.
На фиг. 2 е дадена мелодията, която изпълнява музикалния звънец. Това е фрагмент от популярния шлагер „Еднопосочен билет”.

На фиг. 3 е показана електрическата схема на музикалния звънец, като отделните блокове, съгласно фиг. 1 са заградени с пунктир. Генераторите на отделните тонове представляват генератори на правоъгълни импулси, честотата на които може да се настройва с помощта на потенциометрите R1 – R6. Добре е последните да бъдат многооборотни, например съветски от типа СП5-2 или СП5-14. Електронният комутатор е изпълнен на базата на 4 броя 8 – входови мултиплексори от типа К155КП7 (SN74151). Управляващото устройство се състои от тактов генератор, двоичен адресен брояч до 32, управляваща логика и тригер старт-стоп. Вижда се, че електронният комутатор заедно с управляващата го логика представлява един 32 – входов мултиплексор от типа 1 от 32, който се управлява от адресния брояч. По този начин от всяко едно от 32-те състояния на адресния брояч съответства на един от 32-та входа на мултиплексора. Броят на състоянията на адресния брояч се определя от броя на елементарните тактове на избраната мелодия. Както се вижда от фиг. 2, броят на елементарните тактове (една осмина нота) е 32 (от 0 до 31). Ноти с по – голяма продължителност се получават чрез съединяване на късо на съседни входове на мултиплексора. Паузи се получават, като съответните входове на мултиплексора се свържат към маса или към лог. 1. Продължителността на една осмина нота е равна на периода на тактовия генератор и може да се настройва с помощта на потенциометъра R7, т.е. с него се регулира скоростта или ритъмът на мелодията.
Формирователят е реализиран на базата на D – тригер и представлява моновибратор. Посредством него импулсите, пристигащи от комутатора, получават подходящ коефициент на запълване на импулса, а оттам се получава и подходящ (мелодичен) тембър на звучене на дадения тон.
Усилвателят е реализиран на базата на транзистори Т4 и Т5, като Т5 е емитерен повторител с товар – високоговорителя. С помощта на потенциометъра R24 се регулира силата на звука, като се започва от определена минимална стойност.
Захранващият блок се състои от мрежов трансформатор (подходящ е мрежовия трансформатор, използван в транзисторния приемник „Селена”), изправител (Д1 – Д5), стабилизатор на напрежение, реализиран с ИС14 (МАА723), и мощния транзистор Т3(2N3055), монтиран без радиатор. Изходното напрежение се настройва на стойност +5 V с подбор на резистора R20. Стабилизаторът има защита от претоварване по ток, която се задейства при ток, по – голям или равен на 0,7 А, и зависи от съпротивлението на резистора R18. Филтровите кондензатори С15 – С19 се разполагат равномерно между схемите. Включването на захранващото напрежение ~220 V става посредством релето Р1, което е от типа РЭС-9 и има напрежение на сработване 4 – 5 V при ток прибл. 120 mA. Може да се използва и друго подобно реле.
Автоматиката на включването и изключването действа по следния начин: при натискане на звънчевия бутон (фиг. 1) на изводи А и В се подава променливо напрежение от звънчевия трансформатор, което при положение 1 на ЦК – ключа К1 се изправя от мостовия изправител Д6 – Д9 (фиг. 3) и се стабилизира на стойност 4 – 5 V с помощта на параметричния стабилизатор Д11, R17, T2. Изходното напрежение се получава в емитера на Т2, вследствие на което сработва релето Р1 и включва захранващото мрежово напрежение към трансформатора. Посредством интегриращата група R15, C8 се осъществява т.нар. самонулиране на адресния брояч и на тригера старт-стоп при включване на захранващото напрежение. По този начин началното състояние на адресния брояч е винаги лог. 0 (в десетичен код), а на инверсния изход на тригера старт – стоп се получава лог. 1, която отпушва транзистора Т1 и той поддържа релето включено. По този начин при отпускане на звънчевия бутон релето не озключва, тъй като Т1 и Т2 образуват функцията ИЛИ спрямо управляващите ги напрежения. Изключването на релето става при достигане на състоянието 31 на адресния брояч, което се дешифрира от ИС’’12 и ИС”7 и обръща тригера старт – стоп (ИС”13) в състояние лог. 0 на инверсния изход. ИС”13 запушва Т1 и релето изключва.
Настройката на генераторите на отделните тонове се извършва с цифров честотомер (на фиг. 3 са посочени честотите на отделните тонове), но може да се извърши и на слух посредством сравняване на тоновете от отделните генератори с тези от музикален инструмент (пиано, акордеон и др.).
За кутия на музикалния звънец се използва кутия от транзисторен радиоприемник „Селга 405”. В мястото за батерията се разполагат мрежовият трансформатор, диодите Д5 – Д2, електролитният кондензатор С13 и ключът К1. Всички останали елементи се разполагат върху универсална печатна платка (например от типа ИТЛ-3), като връзките между отделните елементи се правят с обемен проводник.
При желание би могло да се измени мелодията, като за целта е необходимо да се направят известни промени в електрическата схема на музикалния звънец, което не би представлявало трудност за тези, които са запознати с основите на цифровата техника. Първо се написва мелодията и се определя тонът с минимална продължителност, която ще представлява един такт (период) на тактовия генератор. Желателно е мелодията да бъде в някой от по – простите тактове (2/4, 4/4 и др.) за да не се усложнява излишно комутаторът. След това се определя броят на елементарните тактове. Ако той е по – голям от 32, необходимо е да се увеличи броят на разрядите на адресния брояч и да се разшири мултиплексорът, като се осигури и неговото управление. Изменения може да се наложат и в дешифрирането на последното състояние (такт) на мелодията. И накрая трябва да се припомни, че ако мелодията съдържа едноименни ноти от различни октави, генератор се прави само за най – високия тон, а всеки следващ едноименен тон от по – ниска октава се получава чрез деление на две честотата на по – високия тон (напр. тонът ми1 и тонът ми2 от фиг. 3).
 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница        напред         горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by