Дата на обновяване:08.10.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                                   назад


Устройство за „светлинна мозайка” н.с. инж Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1986/10/стр. 33


В статията е описано устройство за светлинен ефект, при което подредените в една равнина лампи образуват светлинна мозайка.

Принципът на действието му може да се обясни с помощта на фиг. 1. Шестнадесетте лампи са разположени в една равнина в четири реда и четири колони. Управлението им става едновременно по осите X и Y, чрез които се подават сигнали лог. 1 с различни честоти за 

двете оси. В пресечните точки, където, се получават два сигнала лог. 1, светва лампа. Тъй като сигналите по двете оси постоянно се променят, и то с различна честота, в различните моменти светят различни лампи (както по местоположение, така и по брой).

На фиг. 2 е показана принципната схема на устройството. Състпои се от два генератора, настроени на различна честота, и два брояча до 16. Единият генератор и брояч подават променящи се във времето логически сигнали по оста Х, а вторият генератор и брояч – по оста Y. В местата, където се пресичат сигналите по двете оси, има по един логически елемент 2И-НЕ. Когато на двата му входа се появят лог. 1, включеният към изхода му транзистор се отпушва от получената лог. 0. С това се включва и съответният тиристор и лампата с тези координати светва. Вместо логически елемент 2И-НЕ може да се използва двувходов елемент за логическа неравнозначност (SN7486). Тогава светещи лампи се получават в местата, където има две лог. 0 или две лог. 1.

На фиг. 3 е показана по – проста схема на светлинна мозайка. Логическата част е изградена само с четири от най – разпространениете логически, интегрални схеми. SN7400 (K155LA3). Състои се от 3 генератора с различни честоти. Всеки генератор подава логически сигнали по двете оси X и Y. В зависимост от сигналите в пресечните точки се получават също различни видове комбинации на светещи лампи (по брой и местоположение). Елементите в пресечните точки са същите като при фиг. 2. В местата, където по осите X и Y се подават логически сигнали от един и същи генератор, не е необходим елемент 2И-НЕ. Понеже на двата входа сигналите са еднакви, в случая би се получило само инвертиране. Това не обогатява светлинния ефект и затова по единия диагонал в квадратите 11,12 и 33 отпадат елементите 2И-НЕ.
Освен с тиристори, схемите могат да се реализират и с транзистори. Тогава могат да се използват по – малки лампи и съответно светлинният екран да намали своите размери.
Бележка на редакцията. Тъй като описаните устройства са галванично свързани с мрежата, при практическата им реализация е необходимо да се вземат съответните предпазни мерки (корпусът и всички метални нетоководещи части трябва непременно да се занулят).


Бягащи светлини по хоризонтални и вертикални редове н.с. инж. Валентин Димов Радио телевизия електроника 1986/12/стр. 33

Светлинните ефекти широко се използват за рекламни цели, за украса, в дискотеки и др. Най – разпространени са ефектите на бягащи светлини, които могат да имат различни схемни решения. Общото за тях е, че лампите са разположени в линия (права, окръжност и т.н.), като движението се осъществява в едната или чрез редуване в двете посоки. В предлаганото устройство се използват шестнадесет лампи, подредени в четири реда и четири колони. Движението на светлините става чрез редуване по хоризонтални и вертикални редове. Освен това, схемата осъществява автоматична смяна на посоките на движението. В статията са описани два различни варианта на бягащи светлини по хоризонтални и вертикални редове.

На фиг. 1 е представена схема на устройство, което oсигурява бягащи светлини на цели редове с четири режима на работа. Зрителният ефект е следният: бягащи хоризонтални редове от горе на долу, бягащи вертикални редове от ляво на дясно, бягащи хоризонтални редове от долу на горе и бягащи вертикални редове от дясно на ляво. Схемата се състои от тактов генератор, определящ скоростта на бягане. Тактовите импулси постъпват в брояч до шестнадесет, който осъществява броене и управление на режимите на работа на устройството. Към двата му изхода QA и QB са свързани елементи за логическа неравнозначност (полусуматори). Вторите входове на тези елементи са свързани към изхода QD на броча. По този начин на изходите им се появява инвертиран или повторен сигнал на брояча. При лог. 0 на изхода QD на D2, полусуматорите повтарят изходните сигнали от QA и QB на брояча, а при лог. 1 ги инвертират. Такова свързване осъществява броене от 0 до 3 в права и обратна посока в зависимост от състоянието на управляващия изход QD. По този начин се осъществява промяна на посоката на движение на бягащите светлини.
Сигналите от изходите на D3 постъпват към двата входа А и В на дешифратора D4. Входът D е свързан към маса, което позволява да се дещифрират числа само от от 0 до 7. Входът С е свързан към изход QC на брояча D2. Ako състоянието на QC е лог. 0, тогава дешифраторът дешифрира числа от 0 до 3 в зависимост от състоянието на входовете му А и В. Ако състоянието на QC е лог. 1, тогава дешифраторът дешифрира числа от 4 до 7. Тези две групи изходи на дешифратора се използват за управление на тиристорите чрез логически елементи 2И-НЕ и транзистори. Към единия вход на всеки логически елемент 2И-НЕ е включен изход от дешифратора, съответстващ на числата от 0 до 3. Понеже тези входове са четири, а логическите елементи са шестнадесет, е извършено групиране, като един изход от дещифратора е свързан към единия вход на четири елемента 2И-НЕ, образуващи един хоризонтален ред.
Към втория вход на тези елементи са включени изходите на дешифратора, съответстващи на числата от 4 до 7. В този случай групировката е извършена по вертикални редове. При лог. 0 на вход С на D4 се дешифрират числа от 0 до 3. Това означава, че на изходите му, съответствуващи на числата от 4 до 7, има лог. 1, т.е. на всички входове на елементите 2И-НЕ, свързани във вертикални редове, има лог. 1. В този случай при последователна поява на лог. 0 на изходите на дешифратора, съответстващи на числата от 0 до 3, се получават лог. 1 на изходите на елементите 2И-НЕ по съответните редове. Транзисторите и тиристорите се отпушват и се появяват бягащи светлини на цели хоризонтални редове. Посоката на движение от горе на долу или от долу на горе зависи от състоянието на изхода QD на D2. Аналогично е действието, когато на вход С на D4 се появи лог. 1. Тогава на изходите на дешифратора, съответстващи на числата от 0 до 3 има лог. 1. При последователна поява на лог. 0 на изходите на дешифратора, съответстващи на числата от 4 до 7, се получават бягащи светлини по вертикални редове.
Ако дешифраторът D4 се замени с два дешифратора до шестнадесет, тогава може да се реализират бягащи светлини на единични лампи. Такава модификация на описаното устройство е показана на фиг. 2. То има същите четири режима на работа, както устройството от фиг. 1. Разликата е, че лампите от съответния ред светят не едновременно, а една след друга. В това устройство единият дешифратор се използва за управление по хоризонтални редове, а вторият дешифратор – за управление на лампите по вертикални редове. Входовете на двата дешифратора са свързани успоредно, което означава, че дешифрират едновременно едни и същи числа. За да се осигури правилна работа на устройството, особено важна роля играят елементът D1-4 и използването на стробиращите входове на дешифраторите. Когато на изход QC на D3 има лог. 0, се получава разрешение на D5 да дешифрира. Чрез D1-4 на стробиращите входове на D6 има лог. 1, която осигурява лог. 1 на всички изходи на D6 независимо от състоянието на входовете му А, В, С и D. При това положение управляващ дешифратор е D5 и лампите последователно светят по редове от Л1 до Л16 или от Л16 до Л1 в зависимост от състоянието на изход QD на D3. Ако на изход QC на D3 има лог. 1, тогава на всички изходи на дешифратора D5 има лог. 1, тогава на всички изходи на дешифратора D5 има лог. 1, независимо от състоянието на неговите входове А,В,С и D. В този случай управлението на лампите се поема от дешифратора D6. Получават се бягащи светлини по вертикални редове на лампите, последователно от Л1 до Л16 или обратно в зависимост от състоянието на изход QD на D3.


“Бягаща” светлина н.с. инж. Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1988/1/стр. 32


В статията е описано устройство за „бягаща” светлина, което след всеки цикъл променя скоростта си на бягане.

На фиг. 1 е представена принципната схема на предлаганото устройство. Транзисторите VT1 и VT2 образуват автогенериращ мултивибратор с честота, зависеща от капацитета на двата кондензатора и съпротивлението на резисторите, свързани към базите им. Броячът D1 брои импулсите, постъпващи от генератора. Към неговите изходи е свързан дешифраторът D2, на чиито изходи се получават лог. 0 в зависимост от състоянието на брояча D1. Tранзисторите, свързани към изходите на дешифратора D2, се отпушват при лог. 0 и включват съответните тиристори. Получава се зрителен ефект на бягаща светлина със скорост, определена от честотата на мултивибратора..
Към изхода на QD на D1 се включва втори брояч D3, който променя състоянието си на всеки десет такта, преброявани от D1. Дешифраторът D4 дешифрира тези състояния на D3 и чрез изходите си превключва различни резистори към базите на транзисторите от мултивибратора. Това означава, че на всеки десет такта, преброявани от D1, се променя честотата на мултивибратора, т.е. променя се скоростта на бягащата светлина.
Честотата на генериране на мултивибратора се определя по формулата:

f ~ 0,7/(R*C)

Като запазваме капацитета на С постоянен, може само чрез промяна на R да получаваме различни честоти, което означава различни скорости на бягане. Използването на тримери позволява лесно настройване на желаните скорости, но те могат да се заменят с резистори с постоянно съпротивление, изчислено според посочената формула.
Предложеното устройство може да се настрои на десет постепенно увеличаващи се или намаляващи се скорости на бягане. В тези случаи има рязък преход към преминаване от десетата към първата скорост. Този недостатък може да бъде отстранен, ако изходите на дешифратора D4, дешифриращи числата от 0 до 5, се използват за увеличаване на скоростта на бягане, а изходите, дешифриращи числата от 6 до 9, се използват за намаляване на скоростта на бягане. В този случай отпада необходимостта от резистори към последните четири изхода на дешифратора D4. Kъм анодите на диодите, свързани с изходите на дешифратора D4, съответстващи на числата 4,3,2 и 1, се свързват анодите, свързани с изходите на дешифратора, съответстващи на числата съответно 6,7,8 и 9. При такова управление на честотата на мултивибратора се осъществява „бягаща” светлина с шест постепенно увеличаващи се и намаляващи се скорости на бягане, без да има рязък преход между максималната и минималната скорост.
Ако транзисторите, управляващи тиристорите, бъдат заменени с транзистори от NPN- тип, може да се получи ефект на бягаща угасена лампа.
Лампите могат да бъдат подредени в права линия, по окръжност или правоъгълник.



Две схеми на „бягащи” светлини Н.с. инж. Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1998/11/стр. 28


За създаване на светлинни ефекти с рекламни цели, за украса, новогодишни елхи и др., широко приложение намират бягащите светлини. В статията са предложени две устройства, с помощта на които се осъществява превключването на четири лампи или групи от лампи, имитиращи „бягаща” светлина.

На фиг. 1 е показана схема на устройство, което осъществява „бягаща” светлина „напред – назад”. Схемата се състои от генератор на тактови импулси, брояч, дешифратор, електронни ключове и електронни лампи. Импулсите на тактовия генератор постъпват в брояча D2, koйто брои до шест. Честотата на тактовия генератор определя скоростта на „бягане” на светещите лампи. С помощта на потенциометър тя може да се регулира в известни граници. Изходите на брояча са свързани към дешифратора D3, който чрез транзистори включва тиристорни ключове.
При появата на лог. 0 на изходите на дешифратора, отговарящи на десетичните числа от 0 до 3, се отпушват последователно транзисторите VT1 – VT4. Te отпушват съответните тиристори и лампите Л1 – Л4 светят последователно една след друга. Това отговаря на „бягане” на светлината в посока „напред”. При следващите две лог. 0, появяващи се последователно на изходите на дешифратора, които отговарят на десетичните числа 4 и 5, става отпушване съответно на транзисторите VT3 и VT5. По този начин се осъществява „връщане” на светлината в посока „назад”. Диодите VD1 – VD4 предотвратяват свързването накъсо на два изхода на дешифратора с различни логически нива.
На фиг. 2 е показана схема на устройство за „бягаща” светлина със затихваща (намаляваща) скорост на „бягане”. Подобно на устройството от фиг. 1 това също се състои от генератор на тактови импулси, брояч,дешифратор, електронни ключове и електрически лампи. Броят на електрическите лампи също е четири, но броячът D2 брои до десет и съответно дешифраторът D3 дешифрира до десет. С помощта на диодите VD1 – VD9 става групиране на няколко изхода на дешифратора за управляване на един транзистор. По този начин всеки транзистор е отпушен за различен брой тактове и съответните лампи светят с различна продължителност.
Освен самостоятелно, схемите могат да се използват като приставки към цветомузикални устройства, които обикновено имат по четири тиристора и готови светлинни екрани. Чрез превключвател към управляващите електроди на тиристорите може да се включва цветомузикално устройство или устройство за „бягаща светлина”.


Светодиодни нивоиндикатори Н.с. инж. Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1987/2/стр. 28


Нивоиндикаторите служат за контрол на нивото на сигнала в отделните блокове. Използват се при запис върху магнитна лента или на изхода на мощни крайни усилватели. Доскоро (1987 г) на индикатор се поставяха стрелкови измервателни системи. Напоследък се появиха светодиодни индикатори и газонапълнени индикаторни тръбички. Основно тяхно преимущество е безинертността. В статията се предлагат три схеми на светодиодни нивоиндикатори, предназначени за любители с различен практически опит.

На фиг. 1 е показана схема, която се характеризира с простота и ниска цена. Необходими са само една интегрална схема (инвертор), няколко резистора и шест светодиода. При липса на входен сигнал има лог. 0 на всички входове на логическите елементи (ЛЕ), а на всички изходи има лог. 1 и светодиодите не светят. Ако се приложи някакво положително напрежение на входа, в зависимост от неговата стойност се появява лог. 1 на някои от входовете на ЛЕ. Съответно на изходите им се появява лог. 0 и свързаните към тях светодиоди светват. Недостатък на схемата е, че както при светодиодите, управлявани с транзистори, яркостта на светене се променя в зависимост от входното напрежение. Това се дължи на факта, че няма рязка граница между лог. 0 и лог. 1 за входните нива. Съществува област, която е преходна, и изходното напрежение не може да приеме необходимите изходни нива. На схемата са отбелязани измерените входни напрежения, при които съответните диоди започват да светят и достигат своята максимална яркост.
Този недостатък е премахнат при схемата от фиг. 2. На тази схема по един от входовете на ЛЕ (схема И) са свързани към транзистори, които формират първоначални логически нива. По този начин се стеснява рязко преходната област. Освен това вторите входове на ЛЕ са свързани по такъв начин, че появата на една лог. 0 поддържа автоматично лог. 0 на всички изходи на предходните ЛЕ.

Любителите, които разполагат с по – голям и по – разнообразен запас от елементи, могат да реализират схемата от фиг. 3, където е показан светодиоден нивоиндикатор с 16 светодиода. Принципът на действие на схемата е следният: Сигналите от такъв генератор, изграден с елементите D1-1 и D1-2, се подават на брояч до шестнадесет D2. Изходите на този брояч са свързани с дешифратор D3 и цифрово-аналогов преобразувател (ЦАП), изграден с останалите на D1. По този начин на всяко число от 0 до 15 съответства светодиод, свързан към изходите на дешифратора, и аналогово ниво, което се сравнява с входното ниво + Uвх от компаратор. ЦАП дава 16 нива, които намаляват с равномерна стъпка. Тази линейност е нарушена във високите и ниските нива чрез промяна на R6 от 3,6 до 200 кОmи с употреба на транзистора VT1. По този начин стъпката се увеличава при високите нива и се намалава при ниските.
След сравняването на напреженията от компаратора се получават изходни нива, които се преобразуват в лог. 0 или лог. 1 от транзистора VT2. Той управлява дешифратора D3 чрез разрешаващите входове на изводи 18 и 19. Ако напрежението от ЦАП е по – високо от входното, на изводи 18 и 19 на D3 ще има лог. 1. При това положение на всички изходи на дешифратора ще има лог. 1 независимо от състоянието на входовете му А, В, С и D. Щом при някакво сравнение се окаже, че нивото от ЦАП е по – ниско от + Uвх, транзисторът VT2 се отпушва и дешифраторът получава разрешение да дешифрира това число. На съответния изход се появява лог. 0 и светодиодът, свързан с него светва.
Промяната на честотата на генератора не променя действието и обхвата на схемата. На всеки светодиод съответства определено ниво за сравнение, което не зависи от честотата на генератора или други времеконстанти, а единствено от броя на изходите на D2. При много ниски честоти се забелязва мигане на светодиодите, а при много високи честоти – слабо светене на светодиода, свързан към извод 1 на D3.

При направените измервания се оказа, че обхватът на светодиодния нивоиндикатор е около 50 dB. В таблицата са показани измерените стойности в dB, като в единия случай за 0 dB е прието нивото на светодиода 13, а във втория случай – нивото на светодиода 14. Необходимото входно напрежение за светване на един светодиод е Uвх = + 12 V, а за светването на всички светодиоди е Uвх > или = + 4,02 V.
Предложените схеми работят при положително входно напрежение. За отчитане на променливотокови нива е необходимо те предварително да се изправят и тогава да се приложат към входовете на тези схеми. Понеже музикалните сигнали нямат симетрия между двата полупериода, желателно е изправянето и да бъде двуполупериодно.


Индикатор за качеството на стереосигнала
По материали на сп. „Radio, fernsehen, elektronik”, бр. 11, 1984 г.
Радио телевизия електроника 1985/9/стр. 39


Описаният индикатор дава възможност да се оценява качеството на стереоефекта на сигнали от тунери, грамофони, магнитофони и т.н. Индикацията се реализира със светодиоди. Входът на схемата се свързва към изхода на запис на стереоустройството, така, че индикацията да е независима от регулировката на тона и силата на звука.

Електрическата схема на индикатора е дадена на фигурата. Интегралната схема D1 е свързана като диференциален усилвател с коефициент на усилване 40 dB. Тя формира сигнала на разликата от левия и десния канал и го усилва. Филтърът, образуван от резистора R5 и кондензатора С1, ограничава честотите, които не носят информация за стереоефекта. Операционният усилвател D2 работи като междинен усилвател. Потенциометърът RP служи за съгласуване на нивата на сигналите. Усиленият сигнал се изправя и се подава на интегралната схема D3, koято управлява индикатора със светодиоди. Потенциометърът PR се поставя в такова положение, че при максимален стереоефект да светят всички светодиоди.
За операционен усилвател може да се използва мюА709. Резисторите R1, R2 и R3, R4 трябва да са съответно с еднакви съпротивления и температурни коефициенти.
Чрез съответно настройване на схемата се постига добро онагледяване на стереоефета. При подаване на моносигнал, не трябва да свети нито един от светодиодите.


Нулеви индикатори със светодиоди инж Кирил Мечков
Млад Конструктор 1982/7/стр.6,7


Предлагаме Ви три схеми на нулеви индикатори, реализирани с минимален брой елементи. Те могат да се използват като индикатори за точна настройка на радиоприемниците на определена станция (туноскопи), индикатори на състоянието на мостови схеми в измервателните уреди, индикатори на стереобаланса в усилвателите и др.

Схемата от фиг. 1 съдържа операционен усилвател, в изхода на който е включен емитерен повторител, изграден с два транзистора с противоположен тип проводимост. В емитера на всеки от тях е включен по един светодиод, а тример-потенциометърът е с общ товар. Oсвен това чрез него се регулира дълбочината на отрицателната обратна връзка, съответно чувствителността на нулевия индикатор. При положително входно напрежение свети Д1, при отрицателно – Д2, а когато напрежението е равно на нула и двата светодиода не светят. Последното състояние може да се индицира посредством трети светодиод, ако се използва схемата от фиг. 2а. Действието и е илюстрирано с графиката от фиг. 2б. Тя показва зависимостта на токовете през светодиодите от входното напрежение. В горната част на графиката са означени областите, в които светят съответните светодиоди.

Действието на схемата се основава на факта, че светодиодите с различен цвят на излъчване имат различно напрежение в права посока (Uд = 1 – 2,5 V). При паралелното им включване свети диодът с по – ниското напрежение, а другият гассне. В случая светодиодите Д1 и Д2 (с червен цвят) се задействат при по – ниско напрежение Uд1,1 = 1,5 V, отколкото светодиодът Д3 (с жълт или зелен цвят, Uд3 = 2,5 V). Може да се използват три еднакви светодиода с произволен цвят, ако последователно на Д3 се свърже обикновен силициев диод в права посока.
Потенциалът на емитера на транзистора Т1 е по – висок от потенциала на точка „б” със стойност Uд1 = 1,5 V, а потенциалът на емитера на транзистора Т2 е по – нисък от потенциала на точка „а” със стойност Uд2 = 1,5 V. Напрежението между точки „а” и „б” е фиксирано от светодиода Д3 на стойност Uab = 2,5 V. Вижда се, че съществува област от стойности на входното напрежение Uзап с широчина около 1,5 V, при която и двата транзистора са запушени. В това състояние токът тече по веригата R2-Д3-R3 и светодиодът Д3 свети. Ако входното напрежение надвиши потенциала на точка „б” с около 2 V, транзисторът Т1 се отпушва и токът протича по веригата R2-T1-Д1-R3. Светодиодът Д1 се включва и гаси Д3. Когато входното напрежение спадне с около 2 V под потенциала на точка „а”, транзисторът Т2 се отпушва, и токът започва да тече по веригата R2-Д2-T2-R3. Сега се включва светодиодът Д2, който гаси Д3.
Преходът от една област в друга се извършва плавно (фиг. 2 б). Съществуват две области II и IV, където съответните транзистори се намират в активен режим (Т2 за област II, Т1 за IV) и едновременно светят два съседни светодиода. Широчината на тези области зависи от стойността на базовия резистор R1 – при по – голямо съпротивление областите се разширяват, а при по – малко се свиват. Ако се използва операционен усилвател 741, резисторът R1 може въобще да не се поставя.
Разгледаната схема има зона на нечувствителност (област III) около 1,5 V, която се намалява многократно при включване на предварителен усилвател.
Ако входният сигнал се подава директно на нулевия индикатор и е необходима по – висока чувствителност, последователно на Д3 се включват от един до три силициеви диода. Тогава напрежителният пад между точките „а” и „б” се увеличава, а зоната на нечувствителност се намалява под 0,5 V.

На фиг. 3 е показана схема на чувствителен нулев индикатор, включен във веригата на нелинейна отрицателна обратна връзка на операционния усилвател. Благодарение на това зоната на нечувствителност е много малка. Схемата действа аналогично на разгледаната по – горе.
Захранващото напрежение на нулевите индикатори може да варира в широки граници, като резисторите R2 и R3 се определят от изразите:

R = (Uзахр – 1,5) / Iд; R2 = R3 = R / 2,

Където Iд е номиналният ток на светодиодите.
В случая е използвано захранващо напрежение +/-15 V с оглед включване на схемите към операционни усилватели. Нулевото ниво на индикатора (при което свети Д3) съвпада с потенциала на средната точка на захранващия източник, но може да се регулира в целия диапазон на захранващото напрежение. Това се осъществява като се променя отношението R2/R3, a сумата им се запазва неизменна. При зададено нулево ниво Uo стойностите на новите резистори R’2 и R’3 се определят от изразите:

R’3 = R*((Uo-1)/(Uзахр-2)); R’2 = R – R’3.
 


Бягаща светлина        инж Крум Лисичков
Млад Конструктор 1987/10/стр. 7


Устройството, което ви предлагаме, представлява триканален последователен симисторен комутатор с регулируема честота на превключване и посока на движение. Използват се симистори, което осигурява възможността да се управляват светлинни тела със значителна сумарна мощност.

Електрическото свързване на осветителните лампи е показано на фиг. 1, а блоковата схема на устройството – на фиг. 2.
Тактовият генератор ТГ изработва тактови импулси за управлението на брояча Б и дешифратора Д. Получените на изхода последователни импулси се подават на блока за светодиодна индикация и управление на симисторите БСИУС, които превключват осветителните тела. Необходимите напрежения за работа на устройството се осигуряват от блока за захранване – Б3.
Тактовият генератор ТГ (фиг. 3) е изпълнен с логическите елементи ЛЕ1 и ЛЕ2, транзистора Т4 и елементите около тях. С потенциометъра П1 тактовата честота, съответно и скоростта на преместване на светлинното петно, се регулира в широки граници. Резисторът R1 ограничава максималната тактова честота. Броячът Б е реализиран с интегралната схема ИС2, ЛЕ3 и кондензатора С2, а дешифраторът Д – с логическия елемент ЛЕ4.
Така получените последователни импулси управляват светодиодната индикация СД1 – СД3, ключовите транзистори Т1 – Т3 за управлението на симисторите VS1 – VS3. Интегралните схеми и светодиодната индикация се захранват със стабилизирано напрежение +5 V от интегралния стабилизатор ИС3, а захранването на управляващите транзистори +9 V е нестабилизирано. Прекъсвачът К1 изключва цялостното захранване на устройството, а К2 изключва осветителните тела като прекъсва захранването на управлението на симисторите. Посредством превключвателя К3 се реверсира посоката на движение на светлината.
Светодиодът СД4 информира, че устройството е включено, а СД5 – че лампите на осветителните тела се превключват.
Трансформаторът Тр1 е с магнитопровод Ш18 х 20, където w1 = 3000 нав./0,12, a w2 = 140 нав. ПЕТ-1. Защитата от късо съединение е индувидуална за всеки симистор, като предпазителите Пр1 – Пр3 се подбират в зависимост от сумарната мощност на осветителните тела. При правилен монтаж и изправни елементи, устройството се реализира без затруднения. То е подходящо за създаването на различни светлинни ефекти в дискотеки, атракционни заведения, за рекламни цели и украса.
Устройството може да се осъвършенствува, като допълнително се въведе блок за синхронизиране на скоростта на преместване на светлинното петно с ритъма на музукално произведение.
При настройката и ремонтът да се спазват правилата по техника на безопасността при работа с електрически съоръжения. Масата на устройството не е галванически отделена от мрежата и е задължително зануляването на всички метални нетоководещи части на съоръжението и осветителните тела.



Панорамен нивоиндикатор инж Крум Лисичков
Радио телевизия електроника 1986/12/стр. 27,28


Описаният нивоиндикатор е предназначен да се използва като светлинен ефект в дискотеки, атракционни заведения, за рекламни цели и украса в съпровод на музикални програми.

На фиг. 1 е показана блоковата схема на устройството. Стереосигналите със звукова честота от двата kaнала на звуковъзпроизвеждащата апаратура се подават съответно на предусилвателите ПУ1 и ПУ2. Те управляват блоковете за индикация и управление на тиристорите БИУТ1 и БИУТ2, на които са свързани по седем лампи с нажежаема жичка, оцветени съответно:
EL1 – жълт цвят, EL2 до EL6 – зелен цвят и EL7 – червен цвят. Предусилвателите, блоковете за управление и останалите тела се захранват от блока за захранване – Б3.
Предусилвателят (фиг. 2) е двустъпален, като в колектора на втория транзистрор са свързани светодиодът HL8 за следене на нивото на входния сигнал и оптронът О1.
В зависимост от нивото на входния сигнал се изменя и степента на отпушване на транзистора на оптрона. Получаващият се спад на напрежение върху диодите VD1 – VD6 създава различен праг на отпушване на транзисторите VT1 – VT7. От своя страна тези транзистори осигуряват необходимия ток за управление на тиристорите VS1 – VS7 и светодиодите HL1 – HL7.
В зависимост от нивото на входния сигнал, последователно светват и по обратен път угасват осветителните тела ЕL1 – EL7. Контрол на работата на индикатора се осъществява от светодиодна индикация, съставена от светодиодите HL1 – HL7.
Използването на оптрон в изхода ма предусилвателя е наложително за доброто галваническо разделяне между звуковъзпроизвеждащата апаратура и силовата част на панорамния нивоиндикатор. Захранването на осветителните тела, комутирани от тиристорите VS1 – VS7, e от постоянното пулсиращо напрежение +220 V, директно от мрежата. Защитата на тиристорите е обща чрез стопяемия предпазител FU1, a на понижаващия трансформатор на токоизправителя – чрез FU2. Тиристорите, силовите диоди и предпазителят се подбират съобразно сумарната мощност на използваните лампи, като необходимото условие е тиристорите и силовите диоди да бъдат с Uобр > или = 400 V. При посочения тип тиристори – КТ505, може да се използват осветителни тела с Pmax < или = 100 W. При необходимост от използване на по – мощни осветителни тела, тиристорите могат да бъдат заменени с тип КУ201К, като е необходимо резисторите, ограничаващи тока на управляващия електрод, да бъдат намалени до 1 кOm.
На фиг. 2 е показана принципната схема само на един от каналите, а на фиг. 3 – свързването и разположението на осветителните тела при стереоизпълнение. От икономична гледна тока може да бъде реализиран само един канал за управление, а осветителните тела да се свържат по начина, показан на фиг. 4, като тяхнотосветене ще бъде симетрично спрямо средата.
Захранването на управляващата част от устройството (фиг. 5) е трансформаторно. За предусилвателите е предвидено нестабилизирано напрежение +9V, а за управлението на тиристорите и светодиодната индикация +12 V. Пространственото разположение на лампите може да бъде различно от посоченото,тъй като устройството главно е предвидено за създаването на светлинен ефект, съпровождащ музикалните програми.
При необходимост между базата и колектора на транзистора VT8 на предусилвателя може да се свърже кондензатор с капацитет 0,1 до 0,47 мкF за ограничаване на сигналите с високи честоти и подчертаване на тези с ниски честоти, като светенето на лампите ще зависи главно от ритъма на музикалното произведение.
Нивото на входния сигнал се подбира чрез потенциометъра RP. Инертността на схемата се определя предимно от стойността на кондензатора С1.
При изправни елементи и вярно изпълнение на монтажа, схемата не се нуждае от особена настройка.


Дискоефект И.С.
Млад Конструктор 1986/8/стр. 3,4


Известно е, че във всяка дискотека, светлинната ефекти все не достигат. С предложената ефектна схема се надяваме, че ще разширим колекцията от светлинни ефекти на домашната дискотека. Ефектът е оформен като звезда, изградена от светодиоди, която се „свива” и „разширява” в такт с музиката. Всеки лъч на звездата е изграден от по 8 светодиода, като в центъра, където се събират 8 – те лъча, има само един светодиод или общо са необходими 65 светодиода.

Електронната схема, която управлява всички тези светодиоди, по същество представлява нивоиндикатор (фиг. 1). Тя се състои от входно стъпало с ОУ9, усилващо 10 пъти, електронен, двупътен изправител с ОУ10 и ОУ11, интегриращо стъпало с R9-C2 и ОУ12, 8 прагови превключвателя с ОУ1 ... ОУ8 и съответните ключови стъпала с Т1 ... Т8. Входната чувствителност на схемата се определя от R2 на 300 mV и може да се изменя чрез промяна на съпротивлението на R2. След изправителя с ОУ10 и ОУ11 се получава пулсиращо, постоянно напрежение, съответстващо на нивото на входния сигнал и което се интегрира от R9 – C2. От стойността на С2 зависи скоростта на „показанието” на индикатора. Малки стойности на С2 дават голяма скорост.
Интегрираният сигнал се подава в неинвертиращия вход на OУ12, а оттам във входовете на осемте операционни усилватели ОУ1 ... ОУ8. Там това напрежение се сравнява с напрежението в техните инвертиращи входове, определено от съпротивителния делител R10 … R18. Toзи делител притежава почти логаритмична зависимост на съпротивленията на отделните резистори. По този начин задействането на операционните усилватели става в почти логаритмична последователност, т.е. показанието става в dB-стъпки.
Яркостта на светене на светодиодите зависи от тока през тях. Светодиоди, които издържат до 100 mA могат да бъдат включвани по 8 в серия директно в колекторите на осенте транзистора. Консумацията в случая е от 500 mA до 1,2 А при захранване +15 V. С по един включен в серия със светодиодите резистор от 27 Om, токът за всяка светодиодна верига става около 30 mA, така, че общата консумация е около 250 mA.

Дискоефектът може да се управлява естествено не само от музикални сигнали, но и от съответните синусоидални, триъгълни, трионообразни и др. сигнали и тогава се получават най – различни интересни ефекти.


Устройство за светлинни ефекти Златко Минчев
Радио текевизия електроника 1991/10/стр.10,11

 

Устройството, чиято принципна схема е показана на фиг. 1, е шестканално и възпроизвежда 16 различникомбинации, които се превключват автоматично от брояча D2.
Частта от схемата, означена с Г, е генераторът от схемата „Бягаща светлина”, публикувана в бр. 1, 1988 г., стр. 32, като извод 14 на D3 се свързва към т.2, колекторът на VT3 – към т. 1, извод 1 на D4 – kъм т.3, и изводи 2 и 3 на D3 – kъм т. 4 (D1 и D2 не се използват).
При включване на захранването, всички интегрални схеми се установяват в начално положение чрез входовете Ro, Ro1, Ro1 (черта) и ако на вход Вх не е подаден сигнал, устройството, започва да работи. В момента на включване, състоянието на D2 e лог. 0, а D4 започва да работи в режим на сумиране (при включване на D4 се установява лог.1 чрез входовете Ха и Хs, a Hb и Hc са в състояние лог. 0). На седмия импулс на изхода на D7.2 се появява лог.0 и D4 се установява в изходно положение. Когато се появи лог. 1 на изход Qa на D2, D4 работи в режим на изваждане. Тогава на Х4 е подаден сигнал лог.0, а на Хв и Хс – лог.1. Когато D4 се установи в състояние лог.0 чрез изхода Qпи и входа Хs, изходите се установяват в състояние лог.0.
При поява на лог.1 на изход Qb на D2 се превключват мултиплексорите и сигналът на изхода се инвертира. При лог.1 на изход Qc на D2 се включват тригерът D1 и буферът D3.1, a D4 се поставя в режим на редуващо се събиране с изваждане. При лог.1 на изход Qd на D2 се включват релетата Р1 – Р3 и се променя свързването на лампите. Ако дотогава, светлината е „бягаща” в кръг, започва да „бяга” от центъра навън и обратно. На входовете Хr на мултиплексорите е включен мултивибратор, чрез който светлината при „бягането” си започва да мига. Мултивибраторът се пуска и спира с ключа К1, а честотата се регулира с R16. При поява на сигнал на Вх, моновибраторът D13 се превключва в неустойчивото си състояние, на изход Q (черта) се появява лог.0, мултиплексорите се блокират и всички интегрални схеми се установяват в изходно състояние с изключение на D2. Схемата отново се включва 3 s след спиране на входния сигнал, като ефектите продължават оттам, откъдето са спрели.
Резисторът R се избира в зависимост от Uвх, което не трябва да е по – малко от 3 V. Захранващото напрежение +5 V трябва да е стабилизирано. Изводите Тh1 – Th6 се свързват с управляващите електроди на тиристорите. Свързването на лампите е показано на фиг. 2. Лампите са цветни – 25W/220 V, но може да се използват и други, като се има предвид максималният ток през контактите на релетата.

Устройството може да се използва с всяка цветомузикална система, работейки в паузите на музикалните произведения. При промяна на броя на каналите, съответно трябва да се промени коефициентът на броене на D4.

 

Светлинен ефект „Бягаща светлина” Бранимир Стоянов
Млад Конструктор 1987/1/стр. 7,8


Със схемата, която ви предлагаме, последователно се превключват светлините – ефект, който напоследък често се използва. Тя е универсална и не е сложна за изпълнение. Използват се две интегрални схеми – К155ЛА3 (SN7400) и с това се избягват труднодостъпните (1987 г) Д – или JK – тригери. Принципно схемата се състои от 5 блока, които могат да се използват самостоятелно и в други схемни решения.

Транзисторът Т1, логическите елементи ЛЕ1, ЛЕ2, R1, R2, R3 и кондензаторът С1 изграждат мултивибратор, който изпълнява ролята на тактов генератор. С потенциометъра R1 може да се изменя честотата на превключване на мултивибратора. В други схемни решения той би могъл успешно да се използва и като времереле, като се изменят стойностите на R1, R2, R3 и С1.
Към неинвертиращият изход Q е свързан като делител на честота 2:1 вторият тригер, който е изграден с елементите ЛЕ3, ЛЕ4, С2, С3, R4 и R5. Той изменя състоянието си за всяка 0 и 1, получена на изхода Q1. Taka освен основният такт Q1 и инверсният Q1 (черта) се получават Q2 и Q2 (черта), с честота равна на половината от честотата на основния такт.

В таблицата са дадени четирите изходни сигнала на тригерите, които се подават на дешифратор, изпълнен с логическите елементи ЛЕ5 – ЛЕ8 така, че състоянието 1 се получава едновременно на двата входа само на един от логическите елементи. На четирите изхода Y1 – Y4 се получават четири сигнала 0, следващи един след друг.
С тези изходни сигнали се задейства блокът за управление, който е реализиран с транзисторите Т2 – Т5, R6 – R13, Д1 – Д4. При наличие на дискретни елементи се налага и допълнителна настройка с резисторите R6 – R13. Toва е стабилен метод за управление на тиристори от типа КУ и намира широко приложение в практиката на радиоконструкторите.
Последният блок в схемата на “бягаща светлина” е изправителят. От него се получават две напрежения – 9 V за захранване на блока за управление и 5 V стабилизирано напрежение за интегралните схеми К155ЛА3. При конструиране на схемата трябва да се спази изискването кондензаторът С5 да се постави възможно най – близко до ИС1. За захранване се използва звънчев трансформатор 220/8 V, a изправителят е грец – блок, произведен в НПК – Ботевград. Тиристорите Д1 – Д4 намаляват приблизително два пъти напрежението върху лампите Л1 – Л4 (0,04 А) и по този начин се удължава срокът им на работа. Предпазителите Пр1 – Пр4 служат за защита на тиристорите.
Схемата е експериментирана и с интегралните схеми К155ЛА4 и К155ЛА6, като съответно броят им се увеличава на 3 или 4.
При правилно монтиране и изправни елементи, схемата се задейства веднага.

Радиално бягащи светлини н.с. инж. Валентин Димов
Радио телевизия електроника 1987/12/стр.29,30


Един от най – разпространените и лесни за реализиране светлинни ефекти са бягащите светлини, осъществени от електрически лампи, подредени в една линия (права или крива, отворена или затворена под формата на окръжност, квадрат и др.). Тук са предложени две схеми на устройства за бягащи светлини с равнинно разположение на лампите, което значително подобрява зрителния ефект. Тези устройства могат да се използват за светлинни ефекти с рекламни цели, за украса, за витрини, в дискотеки и др.

На фиг. 1 е предложена схема на устройство за бягащи светлини, осъществено с лампи, които са подредени в концентрични окръжности. Бягащите светлини са радиални от центъра на окръжностите едновременно в четирите посоки на осите X и Y. Освен това ефектът се разнообразява, като се извършва редуване на светещите лампи веднъж по осите XY и веднъж по осите X’Y’ (фиг.2).
Устройството се състои от традиционните генератор на тактови импулси D1-1, D1-2, брояч D2, двоичнодесетичен дешифратор D3 и електронни ключове. Особеност на схемата е начинът на използване на изходите на дешифратора за управление на светенето на концентрично разположените лампи.
Сигналите от генератора на тактови импулси постъпват в брояча, който брои до десет. Честотата на генератора определя скоростта на бягане на светлините. С изведен потенциометър тя може да се регулира в известни граници. Състоянието на изходите на брояча се дешифрират от дешифратора. На неговите изходи, съответстващи на десетичните числа от 0 до 9, се появяват последователно лог. 0.
При лог. 0 на извод 1 на D3 се получава лог. 1 на изхода на D1-4. Toгава транзисторът VT1 се отпушва и тиристорът VS1 включва лампата ELo. При лог. 0 на изводи 2 – 5 на D3 става последователно отпушване на транзисторите VT2 – VT5 и последователно включване на тиристорите VS2 – VS5. Тези 5 такта на генератора осъществяват бягащи светлини на лампата ELo в комбинация с лампите, разположени по осите XY.
По аналогичен начин през следващите пет такта се осъществяват бягащи светлини на лампата ELo в комбинация с лампите, разположени по осите X’Y’.

На фиг. 3 е разположена схема на устройство за бягащи светлини, осъществено с лампи, подредени в концентрични полуокръжности. Бягащите светлини са радиални от центъра на полуокръжностите последователно в четирите посоки на радиусите r1 – r4. Toва устройство е изградено с други видове интегрални микросхеми, но съдържа основни блокове, както описаното от фиг. 1. Генераторът на тактови импулси е изграден с елементите VT1 и D1-1, броячът е до 16 (D2) и съответно дешифраторът е до 16 (D3).
Действието на схемата е аналогично на описаната схема от фиг. 1. Импулсите от тактовия генератор се преброяват от брояча и съответно се дешифрират от дешифратора, на чиито 16 изхода последователно се появяват лог. 0. При появата на лог. 0 на извод 1 на D3 се получава лог. 1 на изхода на D1-2. Toва отпушва транзистора VT2, включва тиристора VS1 и лампата ЕLo светва. При следващите лог. 0 на изводи 2, 3 и 4 става включване на тиристорите VS2 – VS4. По този начин се получават бягащи светлини по радиуса r1. По същия начин при появата на лог. 0 на изводи 5 – 8 на D3 се получават бягащи светлини по радиуса r2. Изводи 9 – 13 управляват бягащите светлини по радиуса r3, а изводи 14 – 17 управляват бягащите светлини по радиуса r4. По този начин за 16 такта се осъществяват бягащи светлини последователно по радиусите от r1 до r4.
Вместо тиристори и електрически лампи за 220 V може да се използват транзистори като електронни ключове и лампи за 12 V или 24 V. Това позволява да се намалят размерите на светлинния екран и той да се помести в секциите у дома.
 

Устройство за стробоскопичен ефект Крум Лисичков
Радио телевизия електроника 1977/5/стр. 27,28


През последните години естрадните изпълнители и състави успешно ползват много от постиженията на електрониката.
Наред с цветомузикалните приставки получиха популярност и устройствата за стробоскопичен ефект (блитцефект).
Стробоскопичният ефект има силно психологическо въздействие и при дълготрайно наблюдение силно изтощава нервната система, затова 2 – 3 минутно наблюдение на вечер е предостатъчно.
Стробоскопичният ефект създава впечатление за „разслояване” в движенията на естрадните изпълнители и на танцуващите при осветяването им. Поради инертност на зрителния апарат у човека, разслояването трябва да се извършва чрез осветяване от безинерционна лампа с достатъчно ниска честота – под 10 Hz (човешкото око различава честота под 15 Hz). За целта най – често се използват импулсните лампи, предназначени за фотосветкавица.

Любителското изпълнение на устройство за стробоскопичен ефект е дадено на фигурата. Схемата има малко на брой и лесно достъпни елементи (1977 г.). Устройството се захранва от мрежа 220 V/50 Hz без 

мрежов трансформатор. През диода Д1, напрежението се изправя еднополупериодно и зарежда енергийния кондензатор С през резистора R1.
Запалителният електрод на импулсната лампа е свързан с повишаващата намотка на импулсния трансформатор. Когато в първичната намотка на трансформатора се подаде импулс, във вторичната се индуктира импулс с високо напрежение. Това предизвиква йонизация на газа в лампата и искров разряд за сметка на енергията на кондензатора С, съпроводено със силна светлина.
Честотата на запалване на импулсната лампа се управлява с релаксационен генератор, изпълнен с глимлампата МН-5, потенциометърът Р1, резисторът R2 и кондензаторът С2.
Кондензаторът С2 се зарежда през резисторите R1 и R2. При достигане на запалителното напрежение на глимлампата, тя се запалва. По такъв начин запасената енергия в кондензатора С2 се отдава на първичната намотка на импулсния трансформатор, благодарение на което върху управляващия електрод на импулсната лампа се подава импулс с амплитуда 4 – 7 kV.
Чрез промяна на стойността на потенциометъра се изменя времето на заряд на кондензатора, а оттам – и честотата на светене на импулсната лампа.
Диодът Д1 е високоволтов от типа Д211, SY206 и др. с Uобр прибл = 600 V.
Резисторът R1 трябва да се подбира опитно, в зависимост от максималната честота на светканията.
Импулсният трансформатор е навит върху гетинаксова макаричка. Първо се навива първичната намотка w1, съдържаща 20 навивки от проводник ПЭЛ 0,31, която старателно се изолира с лакотъкан. Върху нея се навива вторичната намотка w2, koято има 2400 навивки от ПЭЛ 0,1, като между всеки два слоя от навивките се поставя за изолация тънка кондензаторна хартия, след което се изолира също така старателно и целият трансформатор се потопява в парафин.
Като импулсна лампа е използвана съветската ИФК-120, предназначена за фотосветкавица.
Потенциометърът Р1 се извежда на лицевата страна на устройството, за да може евентуално да се регулира честотата в границите 2 – 10 Hz.
При желание пред импулсната лампа може да се постави и цветен филтър.

 

Стробоскоп  В. Божинов  Млад Конструктор  1988/6/стр. 5


Цветомузикална приставка   Румен Мораджиев  Радио телевизия електроника 1983/8/стр. 14

 

Тиристорно устройство за светлинна сигнализация           К. Лисичков  Радио телевизия електроника 1982/2/стр.20,21

 

Светлинен ефект "Пулсиращи светлини"                          Н.с. инж. Валентин Димов Радио телевизия електроника 1987/4/стр.25,26

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница     напред           горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by