Дата на обновяване:03.01.2009

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                            назад


ИНТЕГРАЛНИ НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ Материалите са подготвени от инж. Александър Савов
Сп. „Млад конструктор 1985/10/Приложение


За постигането на малки и средни мощности днес все повече се използват интегрални нискочестотни усилватели. Тяхното предимство се състои в това, че такива схеми са по – компактни, изискват минимален брой елементи, включвани отвън, широк диапазон на захранващите напрежения, както и (в повечето случаи) различни защити. Обединяването на два нискочестотни усилвателя в един корпус също предлага редица предимства като възможността за получаване на по – голяма мощност от моноусилвател (използвайки мостова схема за свързване) или пък получаването на компактен стереоусилвател.
Най – важната предпоставка за създаването на такива интегрални усилватели е усъвършенстваната технология на производство. Стана възможно реализирането на интегрални транзистори с допустими напрежения Uce > 40 V, колекторни токове Ic приблиз. = 3,5 А върху чипове с площ, по – малка от 1 кв. sm. Така например днес са създадени интегрални нискочестотни усилватели, способни да разсеят над 30 W мощност. А с външното включване на достатъчно мощни транзистори към подобен интегрален усилвател може да се постигнат мощности до няколкостотин вата.

Нискочестотен усилвател с операционен усилвател

Маломощен нискочестотен усилвател може да се построи с обикновен операционен усилвател. Така например на фиг. 1 и 2 са показани две схеми на нискочестотни усилватели със 741. Този операционен усилвател  
може да осигури изходен ток около 10 mA и изходно напрежение от 10 V върху товар от 1 kOm при захранващо напрежение +/- 15 V. Taka изходната мощност е около 100 mW на товар 1 кОm.
На фиг. 1 е използвано симетрично двуполярно захранващо напрежение и високоговорителят е включен директно към

изхода на операционния усилвател. При схемата от фиг. 2 е използвано еднополярно захранващо напрежение, поради което високоговорителят е разделен с кондензатор от изхода на операционния усилвател. Входният импеданс на двете схеми се определя от резистора 47 кОм и има приблизително същата стойност.
Както се вижда от схемите, последователно на високоговорителя има включен резистор, чиято стойност се избира такава, че да направи общия товар по – голям от 1 кОm. Това обаче намалява излъчваната от високоговорителя мощност.

Нискочестотен усилвател с TDA 2030

Усилвателят, чиято схема е показана на фиг. 1, се захранва със симетрично двуполярно напрежение до +/- 14 V. Той може да осигури върху товар 4 Om и коефициент на нелинейни изкривявания 0,5% изходна мощност от 20 W. Усилването в случая е 30 dB. Tokът на покой е около 40 mA. Интегралният усилвател има вградена термична защита и защита от късо съединение в изхода. Симетричното захранващо напрежение позволява включването на звукоизточници и високоговорители без разделителни кондензатори.

На фиг. 2 е показана схемата на нискочестотен усилвател с TDA2030, но захранвана с еднополярно напрежение. В този случай е необходимо на неинвертиращия вход на усилвателя (краче 1) да се осигури напрежение, равно на половината от захранващото. Такова напрежение се получава от напрежителния делител R1 – R3 и се подава към неинвертиращия вход на усилвателя (краче 1) през резистора R2. За правилната работа на усилвателя са необходими още и разделителни кондензатори във входа и изхода на схемата. Диодите Д1 и Д2 защитават схемата от пренапрежения, получени при включване и изключване на захранващото напрежение.
При използване на еднополярно захранващо напрежение корпусът на интегралната схема може да се монтира директно към охлаждащия радиатор (свързан към „маса”). При двуполярно захранващо напрежение, корпусът на интегралната схема непременно трябва да се изолира от тялото на радиатора.
На фиг. 3 е показан видът и разположението на изводите на ТDA2030.

Ako два обикновени усилвателя се свържат в мостова схема, като резултат ще се получи усилвател с почти двойно по – голяма изходна мощност. Принципът на действие на мостовия усилвател става ясен от примерната схема от фиг. 4, изградена с дискретни транзистори. Високоговорителят е включен в рамото на моста между двете крайни противотактни стъпала,
съставени от транзисторите Т1-Т2 и Т3-Т4. При положителна полувълна е отпушен транзисторът Т1, докато Т2 е запушен. От другото стъпало съответно е отпушен транзисторът Т4, а запушен Т3. Така през високоговорителя тече ток и

и през двете полувълни.
Наличието на инвертиращи и неинвертиращи входове в схемите на интегралните усилватели е голямо удобство при реализирането на мостови схеми. На фиг. 5 е показана схемата на мостов усилвател, изграден с ТDА2030.

Десният усилвател получава входния си сигнал от изхода на левия усилвател през кондензатора С5. Използваното захранващо напрежение е двуполярно.

Усилвател с LM 386

Този интегрален усилвател е специализиран за захранващи напрежения между 4 и 12 V. Moнтиран е в осемизводен корпус. Токът на покой на LM386 е само няколко милиампера, поради което този усилвател е идеален за батерийно захранване.
Коефициентът на усилване по напрежение на схемата
се изменя в границите 20 – 200, в зависимост от стойността на външните елементи. Показаната на фиг. 1 схема на усилвател има коефициент на усилване по напрежение 20. Тук високоговорителят се свързва към изхода на усилвателя през разделителен кондензатор
С3. Веригата С2-R2 предпазва схемата от високочестотно самовъзбуждане.
На фиг. 2 е показано как схемата от фиг. 1 може да се модифицира в схема с коефициент на усилване по напрежение 200 с включването на кондензатора С2 между крачетата 1 и 8 на 

интегралната схема.
На фиг. 3 пък е показано как с включването на R2, последователно на С2 коефициентът на усилване по напрежение може да се намали на 50.

Усилвател с LM388

Този интегрален усилвател може да се разглежда като модернизирвн вариант на LM386. Той е монтиран в корпус с 14 извода. Има възможност за външно включване на допълнителен радиатор. Мощността, която LM288 може да осигури при захранващо напрежение 12 V, e 1,5 W на товар 8 Om.
На фиг. 1 е показана схемата на нискочестотен усилвател с LM388, при който високоговорителят е свързан

към изхода на усилвателя през разделителния кондензатор С4. За да се увеличи усилването се увеличава променливотоковият импеданс на резистора R3 чрез използване на схемата Булстрап R2-R3-C2. Makcималният коефициент на усилване по напрежение се определя по същия начин, както и при LM386 и в случая е 20.

На фиг. 2 коефициентът на усилване по напрежение е увеличен на 200 с включването на кондензатора С2 между изводите 2 и 6 на интегралната схема.
На фиг. 3 е показана схема на нискочестотен усилвател, при който високоговорителят е включен малко необичайно – между изводите 9 и 14 на интегралната схема. Този усилвател е със същите качества, както и усилвателят от фиг. 1, но е реализиран с два елемента по – малко.
На фиг. 4 е показана мостовата схема на свързване на два LM388. С тази схема изходната мощност се удвоява при същото захранващо напрежение (4 Om на 8 Ом). Особеното тук е директното включване на високоговорителя между двата изхода на усилвателите. Чрез потенциометъра R5 токовете

на покой на двата интегрални усилвателя се изравняват, с което се подобрява качеството на работа о се намаляват изкривяванията и консумацията.



Нискочестотен усилвател с TDA2020

Този интегрален усилвател може да осигури изходна мощност от 25 W върху товар 4 Om при захранващо напрежение до +/- 22 V и коефициент на нелинейни изкривявания по – малък от 0,2%. На фиг. 1 е показан начинът на свързване на TDA2020 при използване на симетрично двуполярно захранващо напрежение. Интегралният усилвател има вградена термозащита, както и защита от късо съединение в изхода. Високоговорителят се включва към усилвателя без разделителен кондензатор. Включената паралелно на него RC-верига R4-C8 повишава честотната стабилност на усилвателя.
На фиг. 2 е показан пример за мостово свързване на два интегрални усилвателя TDA2020. Tук входният сигнал се подава директно в инвертиращия вход на левия усилвател и неинвертиращия вход на десния усилвател. Изравняването на коефициента на усилване по напрежение в този случай става чрез различната стойност на съпротивленията на резисторите от обратната връзка R3 и R6. Използвано е симетрично захранващо напрежение.

Усилвател с LM380

Интегралният усилвател LM380 може да бъде захранен с напрежения между 8 и 22 V. Той осигурява изходна мощност от 2 W на товар 8 Om и захранващо напрежение 18 V. За целта към корпуса трябва да се монтира допълнителен охлаждащ радиатор. Схемно усилвателят е така реализиран, че при 

еднополярно захранващо напрежение изходът му автоматично да приеме стойност, равна на половината от захранващото напрежение. Коефициентът на усилване по напрежение е фиксиран на 50. Схемата притежава термична защита и защита от късо съединение в изхода.
На фиг. 1 е показана схемата на нискочестотен усилвател с изходна мощност 2 W.

Усилвателят, чиято схема е показана на фиг. 2, представлява грамофонен усилвател с RIAA – корекции (чрез R2-C2 от веригата на обратната връзка).
Грамофонният усилвател от фиг. 3 притежава регулатори на честота и нивото на звука. По – голяма изходна мощност може да се постигне с мостовата схема, показана на фиг. 4. При захранващо напрежение 18 V, изходната мощност е 4 W.

Усилвател с LM389
Особеното на този интегрален усилвател е това, че чипът има вградени и три отделни NPN – транзистора, всеки с коефициент на усилване по ток 275. Тези транзистори дават възможност с LM389 да се реализират някои устройства, без допълнително включване на външни транзистори.
Интегралният усилвател може да се захранва с напрежение между 4 и 12 V. На фиг. 1 е показана основната схема на LM389.

Коефициентът на усилване по напрежение се определя както и при LM386 от елементите Сх и Rx, включени между изводи 4 и 12. Когато тези елементи липсват, коефициентът на усилване по напрежение е 20. Ако двата елемента са налице, и Сх = 10 мкF, а Rx = 1,2 kOm, то коефициентът е 50. Ако Rx се даде накъсо, коефициентът на усилване е най – голям – 200.
В зависимост от това къде е включен входният звуков източник, интегралният усилвател действа или като инвертиращ, или като неинвертиращ усилвател.

На фиг. 2 е показана схемата на нискочестотен усилвател, включващ входно, тонкоригиращо и крайно стъпало. Входното и тонкорегиращото стъпало са реализирани с трите вградени в LM389 транзистора. Входното стъпало е съставено от транзистора Т1, включен като емитерен повторител и осигуряващ входно съпротивление около 800 кОm.
С транзисторите Т2 и Т3 и честотнозаеисимите RC – eлементи е изграден активен двуканален тонкоректор.
Крайното стъпало се изгражда от интегралния усилвател LM389, като коефициентът на усилване по напрежение е 20.
Корпусът, в който е монтиран LM389, има 18 извода и е показан на фиг. 3.

Усилвател с LM390
Този интегрален усилвател осигурява изходна мощност от 1 W върху товар от 4 Om и захранване от 6 V (6-9 V). Това го прави особено подходящ за батерийно захранване. Вътрешната схема на този усилвател много прилича на схемата на LM388, но тук крайното стъпало на схемата е в известна степен по – ефективно.

Обикновено коефициентът на усилване по напрежение на LM390 e 20, но с включването на кондензатор (10 мкF) между изводи 2 и 6, той може да се увеличи на 200. Усилвателят е монтиран в корпус с 14 извода с вграден охлаждащ радиатор, 
 

обхващащ изводите 3-4-5 и 10-11-12 (фиг. 1).

На фиг. 2 е показана схемата на 1 – ватов нискочестотен усилвател с LM390. Постояннотоковият режим на схемата се осигурява от резисторите R2 и R3.
Kоефициентът на усилване по напрежение на схемата е вътрешно детерминирано, както е при LM388, и е 20 при липса на външно включени елементи между изводи 2 и 6.
На фиг. 3 е показано как с простото включване на кондензатора С2, коефициентът на усилване по напрежение се увеличава на 200.

Фиг. 4 дава схемата на усилвател с малко по – особено включване на високоговорителя.
Качествата на тази схема са същите, както и на другите, но тук са икономисани два елемента.
Мостовото свързване на два интегрални усилвателя LM390, показано на фиг. 5, дава възможност да се получи изходна мощност 2,5 W върху товар 4 Om при захранващо напрежение 6 V. С помощта на потенциометъра R5 се симетрират изходните токове на двата усилвателя.

Усилвател с ТВА810

Тази схема представлява нискочестотен усилвател, осигуряващ изходна мощност до 7 W при захранващи напрежения от 4,5 до 20 V. Поместен е в корпус с 12 извода и собствен радиатор (фиг. 1). За мощности, по – големи от 2 W, e необходимо включването на 
допълнителен радиатор,

а захранващото напрежение трябва да е по – голямо от 9 V.
На фиг. 2 е показана схема на нискочестотен усилвател с изходна мощност 0,5 W, захранван от батерия 4,5 V. Входната чувствителност на усилвателя за пълна мощност е 10 mV.

Коефициентът на нелинейни изкривявания е под 1 %, а честотната лента е от 50 до 15 000 Hz. Toзи начин на монтиране на високоговорителя дава възможност да се спестят няколко външни елемента.
На фиг. 3 е показана схемата на усилвател с ТВА810, осигуряващ изходна мощност 1,5 W. Toзи усилвател е снабден с отделни регулатори на силата на звука (R1) и на тембъра (R5). Koeициентът на нелинейни изкривявания и тук е под 1 %, а входната чувствителност за пълна мощност е 20 mV.

На фиг. 4 е показана схема на усилвател с ТВА810, която осигурява изходна мощност от 6 W на товар 4 Om и захранващо напрежение 16 V.

Чувствителността на схемата за пълна мощност е 30 mV, a честотната лента на равномерно усилване е от 40 до 16 000 Hz. Тембърът на звука се регулира с потенциометъра R6, a нивото или силата на звука – с R1.

Усилвател с LM2002

Тази интегрална схема представлява 8 – ватов нискочестотен усилвател, който може да се захранва с напрежения между 5 и 20 V. И тази схема е особено удобна за използване в автомобил, тъй като може да осигури изходна мощност от 5,2 W върху товар 4 Ом или 8 W върху товар от 2 Om при захранване от автомобилния акумулатор
Усилвателят притежава термична защита от късо съединение в изхода. Схемата е монтирана в корпус с 5 извода, както това

е показано на фиг. 1.
На фиг. 2 е показана схемата на усилвател с LM2002, осигуряващ изходна мощност от 5,2 W върху товар от 4 Om. Koeфициентът на усилване по напрежение е 100 и се определя от елементите на обратната връзка – R1, R2, C2. Веригата С4-R3 стабилизира работата на усилвателя при високи честоти.

Фиг. 3 показва как със свързването на два интегрални усилвателя LM2002 в мостова схема, изходната мощност на усилвателя се увеличава на 16 W на 4 Om при същото захранващо напрежение. Балансът на схемата се осъществява от потенциометъра R8.

Усилвател с LM383
Това е 8 – ватов нискочестотен усилвател, специално разработен за използване в автомобил. При нормално захранване от автомобилен акумулатор (14,4 V) усилвателят осигурява изходна мощност 5,5 W на 4 Om или 8,6 W на 2 Om. В действителност схемата може да работи със захранващи напрежения между 5 и 20 V. Усилвателят има вградена термична и токоограничителна защита.

На фиг. 1 е показана схемата на усилвател 5,5 W, пригоден за използване в автомобил. Коефициентът на усилване по напрежение в схемата е 100 и се определя от отношението на резисторите R1 и R2 на обратната връзка.

Мостовият усилвател, чиято схема е показана на фиг. 2, осигурява изходна мощност 16 W върху товар 4 Om. И тук коефициентът на усилване по напрежение е 100, определен от елементите на обратната връзка. В мостовата схема е използван неинвертиращ вариант чрез простото свързване на входа към извод 1 на интегралната схема чрез кондензатора С1. Кондензаторите С4 и С6 повишават стабилността на усилвателя при високи честоти. За балансиране на схемата служи потенциометърът R8.

Усилвател с TDA2006

Taзи схема представлява висококачествен интегрален нискочестотен усилвател, осигуряващ при коефициент на нелинейни изкривявания 0,1% и захранващо напрежение 24 V изходна 

мощност от 8 W на товар 4 Om. Koрпусът в който е монтиран ТDA2006, е с 5 извода (фиг. 1). Той притежава неголяма охлаждаща пластина, към която има възможност да се закрепи външен охлаждащ радиатор без изолация.

На фиг. 2 е показана схемата на свързване на TDA2006 като нискочестотен усилвател, захранван с еднополярен токоизточник. Коефициентът на усилване по напрежение се определя от отношението на резисторите R6/R5 и в двата случая е равен на 22. Диодите Д1 и Д2 предпазват интегралната схема от евентуални пренапрежения. Веригата R7-C6 гарантира стабилността на усилвателя при по – високи честоти. Половината от захранващото напрежение в неинвертиращия вход на интегралната схема се осигурява от делителя на напрежение R2-R4.
Фиг. 3 показва вариант на нискочестотен усилвател с TDA2006 с използване на двуполярно симетрично захранване. Тук неинвертиращият вход на интегралната схема е даден на „маса” през резистора R1, a високоговорителят е включен директно в изхода на усилвателя. И двата усилвателя при посочените стойности на елементите осигуряват по 8 W изходна мощност.

Усилвател с ТВА820

Тази схема (фиг. 1) може да осигури 2 W мощност върху товар 8 Om и захранващо напрежение 12 V. При захранващо напрежение 9 V мощността е 1,6 W, а при 6 V

– 0,75 W. Интегралният усилвател работи и при захранващи напрежения около 3 V като осигурява все пак 0,22 W на товар 4 Ом.
Освен широкият диапазон на работни захранващи напрежения (3-16 V) усилвателят има висок коефициент на полезно действие (70%) и малки нелинейни изкривявания (под 1% при 500 mW).

На фиг. 2 е показана схемата на свързване на интегралния усилвател ТВА820. Тук високоговорителят е включен между изхода на усилвателя и положителния полюс на захранващото напрежение. Така се получава по – голяма изходна мощност с по – малко външновключени елементи.
Коефициентът на усилване по напрежение се определя от RC – веригата R2-C1, включена към извода 2 на интегралната схема.
На фиг. 3 е показана схема на усилвател с ТВА820, при която високоговорителят е включен между изхода на усилвателя и „маса”. Тази схема дава по – добро подтискане на брума, отколкото схемата от фиг. 2. Използването на схемата Бутстрап R3-C6 подобрява качествата на интегралния усилвател.

Усилвател с S1531

Характерното на този интегрален хискочестотен усилвател е, че той работи с много ниски захранващи напрежения. При захранващо напрежение 1,2 V изходната мощност върху товар 4 Om е 80 mW. Усилването в случая е 40 dB, а коефициентът на

нелинейни изкривявания е около 5%. Честотният диапазон при това положение е 200 – 5000 Hz.
При изходна мощност 80 mW, изходният ток на схемата е 140 mA, a koeфициентът на полезно действие – 50%. Началният ток на покой е 5 mA. Интегралната схема е поместена в корпус с 8 извода. Схемата работи успешно при температури в границите от -10 до +40 С.
На фиг. 1 е показана схемата на свързване на този интегрален усилвател.

Усилвател с ТDА4930
Тази интегрална схема съдържа два мощни нискочестотни усилвателя, всеки един от които може да разсее по 10 W мощност на товар 4 Om при коефициент на нелинейни изкривявания около 1%. Честотния обхват на усилвателите е от 40 до 60 000 Hz.
Чрез интегралното изграждане на постояннотоковите обратни връзки, броят на външните елементи е сведен само до разделителните кондензатори, веригите на Бушеро за честотна стабилност и кондензатор за подтискане на брума. Всеки усилвател притежава защита от късо съединение в изхода. Диапазонът на захранващите напрежения е от 8 до 30 V.

На фиг. 1 е показана схемата на стереоусилвател (2х10 W), реализиран с TDA4930. Както се вижда от схемата, необходими са само няколко кондензатора и два резистора.
Ако високоговорителят е с импеданс 8 Om, то за да се получи същата мощност 2 х 10 W, трябва захранващото напрежение да се увеличи на 26 V, а стойността на кондензаторите С6 и С7 трябва да стане 470 мкF.
При мостовото свързване на двата интегрални усилвателя фиг. 2 се получава моноусилвател с изходна мощност 20 W върху товар 8 Om. Входният сигнал се подава директно къмнеинвертиращия вход на единия усилвател (изв. 7) и към инвертиращия вход на другия усилвател (изв. 2).
При това схемно решение е много важно да не се даде на „маса” някой от изводите на високоговорителя, тъй като ще се повреди. Опасност за самата интегрална схема не съществува, тъй като тя има вградена защита за такива случаи. Естествено е, че големите изходни мощности изискват монтирането на подходящи охлаждащи радиатори към корпусите на TDA4930.

Усилвател с TDA4920
Тази интегрална схема съдържа също два нискочестотни усилвателя. Захранващите напрежения могат да се изменят в границите от 4 до 12 V. Вградените усилватели имат собствени защити от късо съединение в изхода и прегряване.

На фиг. 1 е показана схемата на мостово свързване на двата усилвателя от TDA4920. Kakто се вижда от схемата, за външни елементи са използвани само кондензатори. Обръщането на фазата става чрез кондензатора С7, включен между двата инвертиращи входа на усилвателите (изводи 2 и 8). Изходната мощност на този мостов усилвател е 6 W върху товар от 4 Om и захранващо напрежение 9 V.

Усилвател с КВ4433
Тази интегрална схема също може да бъде захранвана с ниски напрежения (от 2 V нагоре). Тя съдържа два интегрални нискочестотни усилвателя в един корпус и може с успех да се използва в портативни радиоприемници или други подобни устройства.
Всеки от вградените нискочестотни усилватели може да осигури изходна мощност от 150 mW върху товар 4 Om и захранващо напрежение 3 V. При напрежение 2,2 V, мощността спада до 70 mW. Върху товар 8 Om, изходната мощност спада приблизително наполовина. Токът на покой е около 15 mA.
На фиг. 1 е показана схемата на нискочестотен усилвател с КВ4433. Входният сигнал постъпва в неинвертиращият вход на усилвателя през кондензатора С1. Коефициентът на усилване по напрежение е 33 и се определя от отношението на резисторите R3/R2. Той може да се изменя като се промени стойността на R3.

На фиг. 2 е показана схемата на мостовото свързване на двата вградени усилвателя в КВ4433. Веригата С5-R4 свързва изхода на първия към входа на втория усилвател.
Стойността на R4 е избрана с оглед получаването на подходящ коефициент на усилване по напрежение.
Товарът на така показаната схема не бива в никакъв случай да бъде по – малък от 8 Om.

Усилвател с А205К
Тази схема съдържа един нискочестотен усилвател, осигуряващ изходна мощност от 5-6 W върху товар 4 Ом. Корпусът на интегралната схема има вграден охлаждащ радиатор (фиг. 1), позволяващ разсейването на цялата мощност при естествено охлаждане.

Схемата на усилвателя е изградена с противотактно крайно стъпало с галванична връзка от входа до изхода. Диапазонът на захранващите напрежения е твърде широк – от 4 до 20 V.
На фиг. 2 е показана схемата на нискочестотен усилвател с А205К. Поради еднополярното захранващо напрежение входът и изходът на схемата са разделени по постоянен ток чрез кондензаторите С1 и С9. Веригата R4-C7, включена паралелно на високоговорителя, предотвратява евентуално високочестотно самовъзбуждане на усилвателя. Чрез резистора R2 от обратната връзка се определя коефициентът на усилване по напрежение. Останалите елементи от схемата са за честотни корекции.
С включването на честотнозависими елементи в обратните връзки се дава възможност за изграждане на нискочестотен усилвател с регулиране на ниските и високите честоти.

Такава схема на усилвател е показана на фиг. 3.
На фиг. 4 пък е показана схема на нискочестотен усилвател с А205К, при която високоговорителят е включен между изхода на усилвателя и положителния полюс на захранването. По този начин обратната връзка е реализирана без елементите R3-C5 (oт фиг. 2)


Нискочестотен Усилвател в мостово свързване    А.С.
Млад Конструктор 1983/6/стр.9,10


Мощността на един нискочестотен усилвател може да се увеличи или като повишим захранващото напрежение и използваме по – мощни и по – високоволтови транзистори, или като намалим стойността на товара (съпротивлението на високоговорителя), като използваме по – мощни транзистори. Но, ако захранващото напрежение не бива да се повишава над определена стойност или пък не притежаваме други по – високоволтови транзистори?
Тогава на помощ идва новото схемно решение. Не на усилвателя, а на усилвателите. Защото ще са необходими два усилвателя. И тези два усилвателя ще свържем в мостова схема.

По принцип сигналите, постъпващи във входовете на двата усилвателя са инвертирани един спрямо друг (фиг. 1). Това ще рече, че по време на едната полувълна са отпушени по един от крайните транзистори на двата усилвателя, докато по време на другата полувълна са отпушени останалите два транзистора на двата усилвателя. По този начин по време на цялата фаза, захранващото напрежение се използва най – пълноценно (фиг. 2). И така, използвайки мостовия принцип на свързване на усилвателите се увеличава мощността при по – ниско захранващо напрежение, като отпада необходимостта от

разделителен кондензатор. Също така, филтриращите кондензатори в захранването са с по – ниско работно напрежение.

На фиг. 3 сме показали схемата на на мостово свързване на две крайни стъпала на усилвателя, реализирани с интегралната схема А210К. Максималната мощност, която може да се постигне с една интегрална схема А210К е 5 W, а в мостово свързване на две интегрални схеми – 10 W. Схемата с успех може да се използва като допълнителен усилвател на задните озвучителни тела на псевдоквадрофонична уредба.
Схемата се състои от поляроинверсно (или т. нар. фазоинвертиращо) стъпало, изградено с транзистора Т1 и мощно стъпало с интегралните схеми ИС1 и ИС2. Входният сигнал от тонкоректора постъпва във поляроинверсното стъпало. В колектора на транзистора Т1 имаме сигнал с фаза, инвертирана на 180 С от тази на входния сигнал, докато фазата на сигнала в емитера на Т1 не е променена. Тези два сигнала (от емитера и колектора на Т1) постъпват съответно във входовете на двете ИС.
Режимът на транзистора Т1 се настройва с тример-потенциометрите R1 и R6 до получаване на еднакви сигнали в емитера и колектора му.
Усилвателните параметри на двете ИЦ се изравняват с избор на подходяща стойност на коригиращите резистори R8 и R14. Ако все пак разликите са недопустимо големи, двата резистора се заменят с тример – потенциометри. Възможно е при ниски захранващи напрежения и голям сигнал да се получат и съществени изкривявания. Те се отстраняват с включване на коригираща RC – група (С21-R16 и C22-R17) между краче 5 на ИС и маса.
Много е важен изборът на подходящо захранващо напрежение, тъй като ако то е малко по – високо от допустимото, интегралните усилватели ще се повредят.

Затова на фиг. 4 е дадена диаграма, с помощта на която може лесно да се избере оптималната стойност на захранващото напрежение за различни съпротивления на високоговорителите. Самото захранващо напрежение не е необходимо да се стабилизира. На фиг. 5 е показана схемата на захранващия блок, използващ двустъпален усилвател и

филтриращи кондензатори с по – голяма стойност на капацитета. На фиг. 6 е показана печатната платка на мостовия усилвател и разположението на елементите.

 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница        напред          горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by