Дата на обновяване:24.09.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                              назад


Тиристорни крайни стъпала за цветомузикални устройства инж Крум Лисичков
Радио телевизия електроника 1986/9/стр. 24,25


Съчетанието на музуката със светлина винаги е оказвало положително въздействие върху слушателите. Принципът на действие на цветомузикалните устройства се състои в разделяне на звуковия канал чрез филтри на няколко честотни ленти. Получените сигнали се усилват, като всеки усилвател модулира цветен светлинен източник. Предиматвото на устройствата, реализирани с тиристори и симистори, е, че със сравнително малка мощност на входа на приставката се управляват светлинни източници с мощност до няколко киловата, захранвани от мрежовото напрежение.
Цветомузикалните устройства главно се използват от вокално – инструментални състави и в дискотеките за светлинен съпровод на музикалните изпълнения. Звуковъзпроизвеждащата апаратура в тези случаи е качествена и сравнително скъпа и като задължително условие е доброто галванично разделяне между апаратурата и силовата част на цветомузикалните светлинни устройства.
Използването на тиристори за управление на мощни осветителни тела е свързано с появата на значителни радиосмущения, възникващи при рязкото нарастване на тока при включване на тиристорите.

На фиг. 1 е показана блоковата схема на едно класическо изпълнение на цветомузикално устройство. Сигналът със звукова честота, постъпващ от звуковъзпроизвеждащата апаратура, се смесва и усилва от блока за смесване, предусилване и компресия (СПУК). Така усиленият сигнал посредством филтрите ФНЧ, ФСЧ и ФВЧ се разделя на три честотни ленти, детектира се и се усилва за управлението на светодиодите на оптроните, служещи за галванично отделяне на тиристорните крайни стъпала за управлението на осветителните тела.

За потискане на смущенията, възникнали от комутацията на тиристорите, е използван блок за управление на тиристорите със защита от смущенията (БЗС), чиято принципна схема е показана на фиг. 2. Захранването на цялото устройство се осигурява от блока за захранване (БЗ). Токът за управление на тиристорите се осигурява при отпушване на транзисторите на оптроните ОР1, ОР2 и ОР3. Захранващото напрежение за транзисторите на оптроните се осигурява от транзистора VT1, koйто се отпушва само в момента при преминаването на мрежовото напрежение през нулата. При този метод на управление, тиристорите се включват само в момент, когато напрежението върху тях минава през нулата, и при отпушени транзистори на оптроните, тиристорите остават включени за определен брой цели полупериоди, като по този начин максимално се потискат смущенията от комутацията. Отпушването и запушването на VT1 се определят от работата на транзистора VT2, koйто следи преминаването на пулсиращото напрежение от токоизправителя през нулата.

За изясняване на процесите на фиг. 3 са показани времедиаграми за характерните точки на схемата. Типът на тиристорите, силовите диоди и предпазителите се подбират съобразно сумарната мощност на осветителните тела, като необходимо условие за диодите и тиристорите е обратното напрежение да бъде равно на 400 V.
Схемата е приложима и работоспособна само при импулсно, но не и при фазово управление на тиристорите.
При изправни елементи и правилен монтаж, схемата не се нуждае от особена настройка.


Цветомузикална приставка Ради Радев
Радио телевизия електроника 1985/6/стр. 23,24


Неотдавна (статията е публикувана през 1985 г) по магазините бяха пуснати в продажба регулатори на напрежение, с които може да се регулира плавно напрежението в границите от 0 до 220 V при консумирана мощност на свързания към тях товар до 400 W.

Устройството на фиг. 1 с малки допълнения в схемата , показани на фиг. 2 се превръща в отлична цветомузикална приставка, като не загубва основната си функция.
От регулатора се изнасят извън кутията двете клеми на потенциометъра, означени с т.А. и Б. С постояннотоков волтметър се отбелязва положителната и отрицателната полярност на клемите, към които се включват уцилвателите с разделителни филтри за различните честоти. В зависимост от броя на каналите (цветовете) са необходими съответен брой регулатори, като за всеки поотделно – усилвател с филтър.
Усилвателят представлява обикновен нискочестотен предусилвател на напрежение. Режимът на транзистора VT2 е подбран така, че съпротивлението между емитера и колектора е много по – голямо от 47 кОm (съпротивлението на потенциометъра) и той не го шунтира. Потенциометърът трябва да е поставен на максимално съпротивление. При това положение лампата не свети. Когато се подаде сигнал на базата на транзистора VT1, свързаният в колекторната му верига транзистор VT2 се отпушва.
Регулаторът се характеризира с голямо бързодействие и силата на светене на лампата се изменя в зависимост от амплитудата на подавания сигнал. Между базата на транзистора VT1 и потенциометъра RP се свързват филтрите за различните честоти. Дадените приблизителни стойности на пасивните елементи могат да се променят по желание. Ако потенциометърът на един от регулаторите се постави в средно положение, лампата му ще свети в паузите като фон.
Предимствата на това устройство са простото изпълнение, липсата на отделно захранване, което го прави сравнително евтино в сравнение с други, малкият брой елементи и наличието им на пазара. Към всеки канал се свързват отделни лампи със захранване 220 V с обща консумирана мощност до 400 W. Te могат да бъдат поставени в осветителни тела и оформени като прожектори.
Устройството трябва да бъде добре екранирано, за да не оказва вличние върху останалите елементи от апаратурата (регулаторът работи в импулсен режим).
Работата на един от каналите може да се подбере така, че при силен сигнал, силата на светене на лампата да се намалява, а при слаб да се увеличава. Това води до странния ефект на бягаща светлина. Усилвателят на този канал се изменя, като резисторът R2 се премества в емитерната верига на транзистора VT1 и базата на транзистора VT2 се свързва с емитера на VT1. Koлекторите на двата транзистора са заедно към положителната точка на захранването. Резисторът R1 остава без промяна на съпротивлението.
За допълнително повишаване мощността на регулатора, диодите трябва да се сменят с по – мощни (например КД203А). Транзисторите са силициеви тип ВС108 и КТ801А. Когато приставката се използва продължително време при максимално натоварване, тиристорът трябва да бъде поставен на радиатор и изнесен извън кутията за по – добро охлаждане.


Цветомузикална приставка Тодор Кирацов
Радио телевизия електроника 1987/9/стр. 25


По – долу е описана схемата на цветомузикална приставка, която може да се свърже към стереомагнитофон (статията е публикувана през 1987 г). Светлинният ефект се постига посредством четири миниатюрни лампички, поставени зад декоратиено оформен панел.

От схемата на фиг. 1 се вижда, че сигналът, постъпващ от линейния изход на стереофоничния магнитофон, преминава през усилвателните стъпала, реализирани с V1 и V2, и през микросхемата D1, kaто миниатюрните лампички светват и угасват от този сигнал.
За правилната работа на цветомузикалната приставка е необходимо тример – потенциометрите R2 и R11 да се установят на такова положение, че при липса на входен сигнал лампичките H1 и H3 да бъдат близко до точката на запалването им, но да не светят. След това на входа на приставката се подава сигнал от магнитофона, като с R4 и R9 лампичките H2 и H4 се нагласяват в такъв режим, че да гаснат напълно при светенето на лампичките Н1 и Н3. За по – голям ефект е желателно балоните на лампичките да се боядисат: червено на Н1 и жълто на Н3, синьо на Н2 и зелено на H4.Приставката получава напрежение около 4 V oт магнетофона.
Тази цветомузикална приставка може да се използва и като имдикатор за запис. В този случай е необходимо да се подберат съпротивленията на R1 и R12, така, че при нормално ниво на сигнала при запис всички лампички да мигат, а при високо – да светят само Н1 и Н3.
ЛИТЕРАТУРА
1. Горюнов, Н.П., А.Ю. Клейман, Н.Н. Комиков и др. Справочник по полупроводниковым диодам, транзисторам и интегральным схемам, 1979.
2. Бесеудов, Р.П., Ю.В. Королев. Полупрофесиональные системы магнитной записи. – Техника кино и телевидения, 1982, N 4.

 

Цветомузикално устройство    Емил Митов  Млад Конструктор 1986/6/стр15,16

 

Цветомузикално устройство  н.с. инж. Валентин Димов  Радио телевизия електроника 1985/10/стр.33-35


Цветомузикално устройство Димитър Костадинов
Радио телевизия електроника 1975/9/стр. 282

 

Схемата на устройството за цветомузикални ефекти е дадена на фиг. 1. Входът е трансформаторен. Първото стъпало е предусилвателно, като се използва съставен транзистор Т1, Т2. Следващите н.ч. усилвателни стъпала са свързани с предусилвателното посредством RC – филтри, така, че всяко стъпало усилва определена честотна лента. В тях също е употребена схема на съставни транзистори (Т4-Т8, Т5-Т9, Т6-Т10 и Т3-Т7). С потенциометрите Р3, Р4, Р5 поотделно се регулира амплитудно входният сигнал на всеки от каналите – високи, средни и ниски честоти. Четвъртият канал работи, когато няма сигнал на втория канал и при паузите.
ТРансформаторът Тр1 е изходен от приемник „Ехо”. Вторичната намотка е за вход на устройството, а първичната е свързана към предусилвателя. Транзисторите Т1 и Т6 са типа МП25-МП2, но може да се използват и SFT323. Tранзисторите Т7-Т10 са от типа SFT214, SFT213, kaто се монтират на радиатори.
Осветителните крушки са 25V/15 W. При използване на рефлектори, светлината им е достатъчна за приятно цветомузикално осветяване на една стая.

Резисторите R4, R5, R7 и R9 се подбират опитно, като на тяхно място се включва резисторът R1 = 1 kOm (фиг. 2) и потенциометърът Р = 3 кОm. В началото се включва целият потенциометър. След това посредством придвижване на плъзгача на потенциометъра се определя положението, при което крушката свети с пълна светлина. За препоръчване е

да се следи и колекторния ток, за да не се повреди транзисторът. При това регулиране не се подава сугнал на входа на устройството.
След това се разпояват R1 и Р и се измерва общото им съпротивление при даденото положение на плъзгача. За предпочитане е транзисторите да са с по – голям коефициент на усилване, за да се получи по – голям коефициент на усилване, за да се получи по – голяма чувствителност.
Захранването става чрез изправител (фиг. 3).

Трансформаторът е от приемник, като вторичната намотка е пренавита за необходимото напрежение. Диодите са Д246, Д246А, Д246Б или SFR135, SFR136.
На входа на цветомузикалното устройство се подава сигнал от изход за втори високоговорител или слушалки.
При работа с цветомузикалното устройство, нискочестотният сигнал трябва да се подава с възможно по – широка честотна лента. Тонкоректорите трябва да са в такова положение, че да не се изрязват ниските или високите честоти. Сигналът, подаван към предусилвателя, се регулира чрез Р1, докато се получи добър ефект. Схемата осигурява плавно преливане на цветовете в такт с музиката. Конструктивното изпълнение на цветоекраните и разположението на крушките е по приетия начин в този тип устройства. Схемата е експериментирана и даде добри резултати.


Приставка за цветомузика инж. С. Савеков
Радио телевизия електроника 1976/7/стр. 11,12


На любителите на цветомузиката предлагаме сравнително просто решение на цветомузикална приставка (фиг. 1). Тя има три канала, които отделят ниските, високите и средните честоти. Това са съответните звукови обхвати до 400 Hz, 5 kHz и 12 kHz.

Честотно избирателни са първите стъпала, изпълнени с транзисторите Т1, Т4 и Т7. Дадената честотна лента се отделя чрез подходящ подбор на кондензаторите във входа С1, С5 и С9 и в обратната връзка – С2, С6, С10. Усиленият променливотоков сигнал след предусилвателните стъпала се детектира от диодите Д1, Д2, Д4, Д5, Д7 Д8 и така полученото постоянно напрежение отпушва крайните транзистори Т2, Т5, Т8 на трите разделителни канала. При това се отпушват и тиристорите Т3, Т6 и Т9, като запалват включените в анодите им цветни лампи.
Използваните тиристоти са високоволтови от тип КУ201Л или КУ202Н. Това дава възможност за пряко включване на осветителни лампи за 220 V. Лампите се захранват от три двуполупериодни схеми, съставени от по четири диода Д226Б, чието напрежение се подава от три отделни намотки за 220 V на мрежовия трансформатор (фиг. 2). В противен случай се получава нежелателно включване на някой от тиристорите под влияние на друг, който е включил в момента, през общия захранващ източник. Транзисторите в схемата на приставката се захранват от стабилизирано напрежение 12 V, получено от токоизправителя, даден на фиг. 2.
Всички употребени транзистори са от типа КТ315. Използваните диоди са точкови Д9Ж. Във всеки канал може да се включат по четири цветни лампи с мощност по 25 W, каквито се продават по магазините. Разположението на лампите и вида на цветовете оставяме на вкуса на читателите.


Мощно устройство за цветомузикални илюминации инж Б. Вичев, И. Велков
Радио телевизия електроника 1976/11/стр. 12, 13


Предлаганото цветомузикално устройство дава възможност – посредством транзисторна управляваща схема и тиристори – да се регулира яркостта на лампи с мощност до 500 W за напрежение 220 V без да се използват големи трансформатори, мощни диоди, транзистори,с големи радиатори.
Принципната схема на устройството е дадена на фигурата.

Входът на схемата може да се включи към изходния трансформатор (паралелно на собствения високоговорител) на всеки звуковъзпроизвеждащ апарат. Входното напрежение се подава чрез съгласуващия трансформатор Тр към потенциометъра R1, който регулира нивото на напрежението. След усилвателното стъпало (транзисторът Т1) сигналът, съдържащ целия честотен спектър на възпроизвежданата мелодия, се разделя честотно от три обикновени RC – филтъра по известна схема. Потенциометрите R8, R9, R10 (в изходите на всеки филтър) дават възможност да се настрои яркостта на всеки цвят поотделно.
От плъзгача на всеки потенциометър, сигналите постъпват в три еднакви канала за управление на тиристорите. Всеки канал, например II, се състои от два маломощни комплементарни транзистора NPN и PNP (T4 и Т5), които – след като се отпушат под действие на постъпващия сигнал – включват съответния тиристор Д2 през тази половина на периода, когато напрежението върху анода е положително спрямо катода. Паралелно на тиристора е включен филтърът R21C11 за подтискане на радиосмущенията, възникващи при непрекъснатото превключване на тиристорите. Като товар в анодната верига на всеки тиристор се включват една или няколко обикновени или цветни крушки (Л2), които се свързват непосредствено без допълнителен трансформатор към мрежата с напрежение 220 V, 50 Hz. Броят на лампите се подбира в зависимост от желаната яркост, от общата мощност и максималният допустим ток през тиристора. За предпазване на тиристорите от претоварване и късо съединение служи предпазителят Пр с номинален ток около допустимия за избрания тип тиристори. Вместо общ предпазител може да се поставят отделни предпазители в анодната верига на всеки тиристор.
По – прецизният радиолюбител може да включи и четвърти тиристор Д4, който се отпушва, когато лампите Л2 в канал II са изключени. ТОва ще осигури непрекъснато светене на екрана с подходяща синя светлина от Л4, ако звуковият сигнал е твърде нисък или отсъства.
В цветомузикалното устройство е осъществено безтрансформаторно захранване на цялата схема за управление на тиристорите. С диода Д2, мощните резистори R15 – R17, ценеровия диод Д1 и кондензаторите С8, С17 се получава постоянно напрежение +9 V.
Лекото трептене на светлината за ниските честоти, което е недостатък на устройството, може да послужи като основа за работата му в автоматичен режим за илюминации на помещения или витрини. Когато от изхода на прост синусоидален генератор или мултивибратор за честота Fr = 49 (51Hz), посредством ключа ЦК2 се подаде сигнал на входа на управляващия канал II, в резултат от разликите между генерираната честота Fr и мрежовата честота 50 Hz, лампите Л2 и Л4 ще се включват и изключват последователно с период около 1 s. При това, когато светлината на Л2 достигне своята най – голяма яркост, Л4 ще загасне и обратно, а Л1 и Л3 може да се управляват само от звуков сигнал на входа.
Конструктивно схемата на устройството може да бъде изпълнена върху една печатна платка. Препоръчва се трансформаторът Тр и потенциометърът R1 да се разположат по – близо до оператора, а тиристорите и захранващите елементи да се монтират в другия край на платката. Тя може да се закрепи на шаси с две плочи – лицева, на която са разположени потенциометърът R1, ключът ЦК1 за включване на мрежовото напрежение, глим-лампата Гл за индикация на захранването и ключът ЦК2 за режима на работа, и тилна, към която са изведени букси за входа, букси за изхода на всеки тиристор, гнездо за предпазителя и отвор за захранващия шнур. За да не се нагреят при продължителна работа тиристорите и елементите от захранването, трябва да се разположат така, че да им се осигури добро въздушно охлаждане.
Цялата конструкция може да се постави в дървена или метална кутия с размери около 180х80х200 mm. Масата на устройството е около 1 kg. Tрансформаторът има следните примерни данни: Ш12х18, W1 = W2 = 1000 нав, ПЭЛ фи 0,1, екран от изолирано медно фолио с извод, свързан към нулевия проводник. Съответните транзистори трябва да се подберат с близки коефициенти на усилване по ток. Може да се използват и други типове комплементарни транзистори. За предпочитане са германиевите, тъй като те се насищат при по – ниско напрежение между емитера и базата. Тиристорите са от типа КУ202М или КУ202Н. Те имат допустимо обратно напрежение над 350 V и максимално допустим ток 10 А.
Разположението на лампите и оформлението на осветителното тяло във вид на екран, глобус, кристал, куб, осветени части от стени или тавани на помещенията може да бъде направено по желание на радиолюбителя.
Тъй като цялата електроника и силова част на устройството е свързана с мрежовото напрежение, необходими са следните мерки за безопасност при работа и настройка:
1. Шасито, лицевите плочи и екранът на трансформатора се зануляват посредством зануляващ проводник, шуко-щепсел и шуко-контакт.
2. Ключът ЦК1 прекъсва едновременно и двата проводника от мрежата, а глим-лампата сигнализира за включването на устройството.
3. Печатната платка трябва да се изолира от шаситои да бъде недосегаема.
4. Отворите върху кутията, оставени срещу тримерите R8-R10 за регулиране яркостта на всеки канал, трябва да се изолират от шасито.
5. Настройката и първоначалното включване на устройството може да се правят с предварително занулен общ проводник А между катодите на тиристорите и проводник В – включен към фазата.
Предложената схема за цветомузика и илюминация е достатъчно мощна, лека, компактна, удобна за настройка и работа и може да задоволи изискванията на мнозина напреднали любители на електрониката.

Цветомузикално устройство с генератор на случайни числа В. Петров
Радио телевизия електроника 1979/3/стр. 7

 

Идеята за цветова интерпретация на музиката не е нова. Още през XVIII век някои учени считат, че съществува съответствие между музикалното и цветово възприятие. Но идеята за цветомузика се реализира едва през XX век, когато се възприе от някои музиканти и художници – А.Н.Скрябин, А. Шенберг и др.
Конструирането на цветомузикални устройства се развива главно в две направления:
- цветомузикални инструменти, предназначени за оркестров знсамбъл. Чрез тях се получават светлинни ефекти с непосредственото участие на човека оператор, изпълняващ цветовия съпровод по предварително написана партитура. Процесът може да се провежда в програмен или в автоматичен режим. През 1975 г. при голям успех преминава изпълнението, с подобен „светлинен орган”, на симфоничната поема „Прометей” от А. Скрябин;
- автоматични цветомузикални устройства (ЦМУ), които могат да бъдат както най – прости приставки с пасивни филтри, така и големи ЦМУ, работещи съвместно с ЕИМ.
Интересни резултати при ЦМУ се получават, когато светлинната картина се състои от фон и рисунък.
Фонът съответства на общата тоналност на музикалното произведение и се състои от цветни петна с притъпена яркост и с по – забавена динамика. За получаване на фон може да се използва устройството, описано в бр. 11/1976 г. на списание „Радио, телевизия, електроника” или друго подобно.
Възможностите за получаване на рисунък са много. Той отразява цялото многообразие на музикалното произведение. В идеалния случай моделиращият автомат трябва да е в състояние да извършва честотен, амплитуден и хармоничен анализ; да отделя дисонанси, консонанси, мажорни и минорни тризвучия; да реагира на изменението на ритъма, на звуковите атаки и др. Но това е възможно само за ЕИМ (става въпрос за 1979 г.)
Описаното в настоящата статия устройство служи за създаване на рисунък с променящи се по форма и местоположение цветни петна. Постига се по електронен път чрез матрично свързване на лампи и тяхното управление от генератор на случайни числа. Схемата на свързване на лампите е показана на фиг. 1. Използвани са лампи с нажажаема жичка 220 V с мощност до 60 W. Диодите Д106 – Д159 служат за ограничаване на разсеяните токове. Тиристорите Т10 – Т15 се управляват от изменението на честотата и амплитудата на звуковия сигнал, а Т16 – Т19 – от логическа схема, свързана с генератора на случайни числа (ГСЧ). При това броят на отпушените тиристори Т16 – Т19 се определя от силата на музикалното изпълнение в дадения момент, а точно кои да се отпушат – от състоянието на ГСЧ. Последният променя състоянието си под действието на тактов генератор, чиято честота също може да бъде свързана с някой от параметрите на музиката. К601 – К604 са контакти на рид-релетата Р601-Р604, които свързват управляващите електроди на тиристорите с катодите им, при което тиристорите се запушват. Лампите Л101-Л104 се използват за настройка на устройството. Неговата блокова схема е показана на фиг. 2 и тя съдържа следните блокове.

КД – компресор на динамиката (фиг. 3);
ЛФ – лентов филтър и СС – схема за сравнение (фиг. 4);
ГТН – генератор на трионообразно напрежение и ГТ – генератор на такт (фиг. 5);
БДА – блок на дискретизация на амплитудата (фиг. 6);
ГСЧ – генератор на случайни числа (фиг. 7);
КЛС – комбинационна логическа схема (фиг. 8);
Захранване (фиг. 9);
Матрица от лампи (фиг. 1).
Динамиката на музикалното произведение, записано на магнитофон от средна класа, е около 48 – 50 dB, а динамиката на лампите с нажежаема жичка – 10 – 15 dB. За да се намали динамиката на звуковия сигнал е необходим компресор. Ако такъв липсва, при тихо изпълнение няма да свети нито един цвят, а при силно – ще светнат всички, независимо от честотния състав на музикалното изпълнение. Ролята на регулиращ елемент изпълнява транзисторът Т204 (фиг. 3), свързан като диод. Коефициентът на предаване на групата R203, T204 се определя от напрежението върху кондензатора С206, което е пропорционално на нивото на звуковия сигнал, преминал през компресора. Степента на компресия се регулира с тример-потенциометъра P202. Потенциометрите P201 и Р203 са изведени на лицевата плоча на ЦМУ и служат за регулиране на усилването преди и след компресията. Трансформаторът Тр201 служи за галваническо отделяне на източника на сигнала (магнетофон, усилвател) от масата на ЦМУ, която е галванически свързана с фазата на захранващото напрежение. Тр201 е навит върху феритна сърцевина и има две намотки по 1000 навивки от проводник ПЕЛ 0,12. Необходимо е да се обърнр внимание на изолацията между намотките. Ако позволява използваният източник на звуков сигнал е желателно точката О да бъде занулена посредством шуко контакт.
Рисунъкът трябва да следи соловото изпълнение, т.е. мелодията на музикалното произведение. Съобразно с това може да се избере обхватът, в който ще работят лентовите филтри от 80 Hz – 4 kHz (вж. бр. 10/1978 г., статия „Разпределителни честотни коректори”). При шестканална система качественият фактор на филтрите трябва да бъде поне 2-3, за да няма припокриване. Това определя използването на активни RC филтри (фиг. 4). Сигналът,

преминал през филтъра се детектира и се сравнява с трионообразно напрежение, синхронизирано със захранващото. В резултат на сравнението се изработват управляващи сигнали (У1 – У3) за тиристорите. Стойностите на кондензаторите С301, С305, С306 и С307 са различни за различните канали и са дадени в таблицата.
Интегралната схема ИС301 – К1ЛБ553 служи за формиране фронтовете на управляващия сигнал. Освен това по входовете Р1 и Р2 може да бъде въведена логика за допълнителни ефекти – светване или забрана на съответния цвят. Ако тези входове не се използват, трябва да се свържат към съответните им едноименни входове. Управляващият електрод на тиристора може да се свърже и направо с колектора на Т306, като в такъв случай R316 трябва да се свърже с +12 V и да има стойност 510 Om. При това се влошават фронтовете на управляващия сигнал, което води до влошаване работата на съответния канал.

На фиг. 5а са показани ГТН и ГТ. Изправеното мрежово напрежение се подава на базата на Т401 – амплитуден ограничител. Полученият сигнал се формира от ИС401 и управлява зареждането на С401 през Т402. С тример-потенциометъра Р401 се регулира времето за разреждане на кондензатора, а оттам и подгряването на лампите.
Времедиаграмите на напреженията са показани на фиг. 5б.
Генераторът на такт за ГСЧ представлява мултивибратор, чиято честота може да се управлява ръчно – при положение 2 на К401 или автоматично – при положение 1 на К401.
БДА (фиг. 6) се състои от четири тригера на Шмит,

реализирани с TTL интегрални схеми. Праговете на задействане на тригерите се регулират от Р501 – Р504 така, че при постепенното нарастване на амплитудата на звуковия сигнал последователно да се появява високо логическо ниво на изходите А1 – А4.

На фиг. 7 е показана схемата на ГСЧ. Тя съдържа генератор на висока честота и диференцираша верига (ИС701), брояч до 4 с D тригери (ИС706 – МН7474), два синхронизирани RS тригера (ИС702 и ИС703) и дешифратор (ИС704 и ИС705). При постъпване на задния фронт на импулса от ТГ в диференциращата верига се формира импулс, който записва съдържанието на брояча в RS тригерите. Поради невъзможността за точна синхронизация на ГВЧ и ТГ, новото състояние на тригерите е практически случайно.

Сигналите С1 – С4 от ГСЧ и А1 – А4 от БДА постъпват на входа на КЛС (фиг. 8). В зависимост от състоянието на изходите на ГСЧ и БДА се формира управляващ сигнал на тиристорите Т16 – Т19. Например, ако при два задействани тригера от БДА (високо ниво на изходи А1 и А2) и състоянието на ГСЧ, обуславящо високо ниво на С2 ще се отпушат Т601 и Т603, а при високо ниво на С3 ще се отпушат Т603 и Т604, при високи нива на А1, А2, А3 и С2 – Т601 и Т603.
Намотките на рид-релетата съдържат 3000 навивки от ПЕЛ 0,08 върху пластмасова или картонена майара, в която е поставен контактът.

Захранващият блок е показан на фиг. 9. Трансформаторът Тр801 трябва да осигурява напрежение 9 – 10 V при консумация до 1 А. Подходящ за целта е звънчев трансформатор. С тример-потенциометъра Р801 се регулира напрежението +5V. Ako за Т803 се използва КТ805 не е необходим радиатор.
Необходимо е да се обърнр внимание върху оформянето на светлинното табло. Лампите трябва да са така разположени, че при превключването им от ГСЧ върху екрана да се образуват фугури с различна форма. Ефектът от устройството, като цяло, до голяма степен, зависи от удачното разположение и оцветяване на лампите.

Въпрос: Може ли да публикувате печатните платки на „Цветомузикално устройство с генератор на случайни числа” от бр. 3, 1979 г., стр. 7
Радио телевизия електроника 1980/7/стр. 27,28


Отговор: Цветомузикалното устройство е монтирано на тринадесет печатни платки с размери 60 х 100 mm. Отделните блокове на устройството са реализирани с отделни печатни платки, което позволява осъществяването на различни по сложност и възможности варианти.

Блокът за дискретизация на амплитудата, генераторът на случайни числа и комбинационната логическа схема са реализирани на три стандартни платки, показани на фиг. 1, като връзката между интегралните схеми се осъществява с проводници. Печатните платки на лентовия филтър и схемата за сравнение са дадени на фиг. 2, на компресора на динамиката – на фиг. 3, на генератора на трионообразно напрежение и генераторът на такт – на фиг. 4, а на захранващия блок на фиг. 5. Рид-релетата Р601-Р604 и управляващите ги транзистори са разположени върху платката, показана на фиг. 6.

При реализирането на схемата за сравнение, интегралните схеми 1ЛБ553 се поставят само на три от шестте платки, като всеки блок използва само по два елемента НЕ-И.
Печатните платки са дадени откъм фолираната страна.
В публикуваната в бр.3/1979 г. схема на устройството на фиг. 3 са пропуснати два разделителни кондензатора със стойност 1 мкF, дадени на фиг. 7 и 8 в червено.

Също стойността на резистора R801 – на фиг. 9, стр. 11 трябва да бъде 200 Om.

 

Светлинно шоу с автоматична смяна на програмите     инж. Крум Лисичков Радио телевизия електроника 1988/3/стр. 14 -16


 

Материалите подготви за сайта:

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница      напред          горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by