Дата на обновяване:15.10.2010

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

                                                            назад


Защита от пренапрежение Минко Василев
Млад Конструктор 1982/9/стр. 9


Захранващият блок е задължителна част на всяко електронно устройство. В общия случай цената не превишава 5 – 10% от цената на едно средно сложно устройство. Но какво се получава понякога на практика? При пробиви в регулиращия транзистор на стабилизатора, захранващото напрежение на TTL интегралните схеми става 8 – 10 V вместо 5 V, поради което те излизат от строя. Ясно е, че повреждането на елемент с цена 2 – 5 лв. води до загуби, които са многократно по – големи. По тази причина е желателно да се помисли за защита на устройствата при подобни ситуации.

На фиг. 1 е показана проста схема, която защитава захранващото устройство сигурно и ефикасно. Стабилизаторът МА7805 (български еквивалент на 1РН7805) има изходно напрежение 5 V. На изхода му е включен еквивалент на мощен ценеров диод, съставен от елементите Т, Д и R. Напрежението на стабилизация е Uст = Uz + Ube. В конкретния случай Uст = 4,7 + 0,6 = 5,3 V.
Ako по някаква причина напрежението в изхода на МА7805 се повиши рязко и стане равно на 5,3 V или по – високо, транзисторът Т се отпушва и през него протича преобладаващата част от изходния ток на стабилизатора. При това положение върху него напрежението няма да превиши 5,3 V, a увеличението на тока ще предизвика изгарянето на предпазителя Пр, включен във входната верига на стабилизатора. Вижда се, че защитата действа добре при минимален допълнителен разход на елементи. Схемата не се нуждае от настройка, освен от подбор на диода Д – неговото напрежение на стабилизация трябва да бъде 4,7 V. Не е необходимо транзисторът Т да се монтира на радиатор, тъй като той се натоварва за много кратко време – докато изгори предпазителя Пр. Това устройство може да се добави към всеки вече построен стабилизатор – включва се паралелно на изхода му, а във входната верига на стабилизатора се включва последователно предпазител.

На фиг. 2 е показана схема на по – съвършен вариант на подобно устройство. В него вместо транзистор е включен тиристорът Th. При повишаване на напрежението на изхода над 5,3 – 5,5 V, тиристорът се отпушва и предпазителят Пр изгаря. За разлика от предишната схема, тук увеличеният ток, който предизвиква изгарянето на предпазителя, не преминава през интегралния стабилизатор, а освен това лампата Л, включена паралелно на предпазителя, сигнализира за задействането на защитата. Напрежението на задействане на защитата при този вариант е Uзад = (Uz + 0,6) V, където стойността 0,6 отразява падът на напрежение върху прехода катод – управляващ електрод на тиристора. И тази схема лесно може да се добави към всеки построен вече стабилизатор.
Недостатък и на двата варианта е, че работят при фиксирани напрежения. В някои случаи от любителската практика се ползват захранващи напрежения с различни стойности. При тези случаи описаните схеми са неприложими.


Преобразувател +5 V в -5 V M.A.
Mлад Конструктор 1988/6/стр.13


Ако в една платка с TTL – интегрални схеми трябва да се включи операционен усилвател, необходимо е да се осигури отделно отрицателно захранващо
напрежение, спрямо масата на схемата, за да се получи двуполярно захранване за операционния усилвател. Ако е достатъчно захранване +/- 5 V с обща маса, може да се използва с успех показаната схема. Въпреки, че в схемата са включени шест логически елемента, устройството е реализирано само с една широко разпространена интегрална схема – 7404 (К155ЛН1).

С първите два логически елемента ЛЕ1 и ЛЕ2 е изпълнен генератор на правоъгълни импулси. Неговата честота се определя от съпротивлението на резистора R1 и от капацитета на кондензатора С1. С посочените стойности на чертежа, честотата на генерираното напрежение е около 1,5 кНz.
Oстаналите четири логически елемента (ЛЕ3 – ЛЕ6), включени в корпуса на интегралната схема, са свързани паралелно. По този начин се осигурява необходимият ток за преобразуване на положителното напрежение в отрицателно. Преобразуването е реализирано с кондензаторите С2 и С3 и с диодите Д1 и Д2.
Тази част от схемата работи по следния начин. Когато на изхода на четирите паралелно включени логически елемента има логическа единица, кондензаторът С2 се зарежда през диода Д1 с полярност, отговаряща на електролитния кондензатор С2. При логическа нула на изхода на паралелно свързаните логически елементи, положителният извод на кондензатора С2 се оказва свързан към маса. Диодът Д1 не позволява на кондензатора С2 да се разреди. Кондензаторът С3 се зарежда през диода Д2 от заряда на кондензатора С2. Тъй като капацитетът на С2 е много по – голям от С3, вторият кондензатор се зарежда до напрежение, приблизително равно на логическа единица, но с обратна полярност. От схемата се вижда, че двете напрежения са с обща маса.



Токоизправител за симетрично напрежение
Млад Конструктор 1982/8/стр. 14


Често за захранване на електронна апаратура, например когато в схемата и има операционни усилватели, е нужен захранващ източник с две симетрични напрежения спрямо масата (+Е и –Е). Ако трансформаторът има само една вторична намотка, за получаване на двете изправени напрежения може да се използва обикновена изправителна схема, към която се свързва вътрешен товар от последователно свързани два резистора с еднакви съпротивления със заземена средна точка (фиг. 1).

Схемата има недостатък, че резисторите R натоварват токоизправителя и увеличават вътрешното му съпротивление при несиметрично външно натоварване.
Простата изправителна

схема с 2 диода Д1 и Д2 (фиг. 2) е без тези недостатъци. В действителност тук са използвани два отделни еднопътни изправителя, работещи независимо един от друг, които използват променливото напрежение на общата вторична

намотка на мрежовия трансформатор. Без товар кондензаторите С1 и С2 се зареждат до върховото напрежение 1,41*6,5 = 9,1 V. Makсималният изправен ток е до 20 mA. Може да се използва звънчев трансформатор.

Практическата схема на токоизправител за симетрично напрежение, която използва този принцип, с прибавен към нея стабилизатор на напрежение за 2 х 15 V, be публикувана в кн. 6/1982 г на списание „Млад Конструктор”, стр. 12.


Симетрично напрежение от батерия   Elektor, 7-8, стр. 30
Млад Конструктор 1982/8/стр. 15

Две постоянни напрежения, симетрични спрямо нулевата точка, могат да се получат от батерия, като се използва дадената схема. Двата резистора R1 и R2 с еднакви стойности осигуряват половината от стойността на напрежението на батерията 9 V, което се подава на неинвертиращия вход. Инвертиращият вход е свързан с изхода, който е

заземен. По такъв начин напрежението на изхода на операционния усилвател се поддържа автоматично равно на това на средната точка на двете съпротивления. Ако то се приеме равно на нула, напреженията на двата полюса на батерията стават +4,5 V и -4,5 V, спрямо нулевата точка.
Консумацията на ток в съпротивителния делител R1,R2 е само 0,1 mA и не зависи от натоварването на изхода. Другото предимство на схемата е това, че ОУ има много ниско изходно съпротивление. При неравномерно натоварване на двата изхода токът на несиметрия, минаващ през изхода на ОУ, не създава допълнителни загуби и пад на напрежение.
ОУ може да бъде от типа на СА3140, LF356, 1/4 TL084, ¼ 324 или 741. Операционните усилватели СА3140 и 324 осигуряват нормална работа и при напрежение на батерията 4,5 V, т.е. изходни напрежения +2,25 и -2,25. Максималният товарен ток в изхода е около 20 mA в зависимост от типа на използвания ОУ.

Захранване 9 V от акумулатора на автомобил      Practical Electronics, Aприл, 1982, стр. 64. Млад Конструктор 1982/8/стр. 15

За захранване на преносими касетофони, радиоприемници и др. с напрежение 9 V при използването и в кола, може да се използва описаният стабилизатор 12/9 V. Схемата съдържа ОУ от типа 741, мощен транзистор 2N3055, два транзистора

2N3704 и ценеров диод 8,2 V. Изправеното напрежение е стабилизирано и може да се регулира с тример – потенциометъра P1 в границите от 7 до 11 V. Напрежението се поддържа стабилно, както при покой на колата, когато напрежението на акумулатора и е нормално 12,6 V, така и в движение, когато напрежението на акумулатора при неговото зареждане се повишава до 14 – 14,5 V. За индикация на включването на стабилизатора е използван светодиод.
Вместо използваният тук операционен усилвател 741 с 8 крачета може да се използва българският ОУ 1УО741 или съветският К140УД7. Транзисторът 2N3055 е популярният 15 – амперов за мощни усилватели и може да се замени с всякакъв друг с максимален ток 10 – 15 А. Транзисторите 2N3704 са средномощни и могат да се заменят с 2Т6551. Подходяш съветски ценеров диод е Д808 или Д814А. Светодиодът Д2 може да бъде всякакъв тип с работен ток 20 mA.


Стабилизатор на ток (По Elektor, май 1981)
Млад Конструктор 1981/7/стр. 29


В много случаи е необходимо да се поддържа неизменен токът в дадена верига при изменение на напрежението в широки граници, например за измерителни цели, за захранване на някои електронни елементи и др. Тук е описана проста схема на стабилизатор на ток за захранване на светодиод.

Както е известно, силата на светене на светодиода зависи от протичащия през него ток. При 20 mА светодиодът свети достатъчно ярко, а максималният ток не трябва да превишава 50 mA. При токове над 20 mA силата на светене не се увеличава съществено. Предложената схема осигурява ток през диода около 20 mA при

изменение на захранващото напрежение от 5 до 24 V.
Стабилизаторната схема съдържа два транзистора Т1 и Т2 и два резистора R1 и R2. Действието и е следното. При нарастване на захранващото напрежение се увеличава емитерният ток на транзистора Т2, а колекторното му напрежение се намалява. С това се намалява базисният и емитерният ток на Т1, с което се противодейства на първоначалното им нарастване.
При посочените стойности на елементите стабилизаторът осигурява следните токове през светодиода при съответните захранващи напрежения:
5 V – 15 mA 15 V – 22 mA
9 V - 18 mA 18 V – 24 mA
12 V – 20 mA 24 V - 27 mA
Транзистоите Т1 и Т2 са обикновени средномощни силициеви NPN от типа 2Т6551, 6552 с колекторна мощност 500 mW.
Освен за захранване на светодиод, стабилизаторът може да се използва за зареждане на миниатюрни акумулаторни батерии, скални лампички с нажежаема жичка, релета и др.



Усъвършенстван стабилизатор (78хх + мощен транзистор) инж. И. Атанасова
Млад Конструктор 1988/4/стр. 12


Безспорно интегралните стабилизатори са много удобни. Случва се обаче за някои схеми осигуряваният от тях стабилизиран ток да не е достатъчен. В такъв случай на помощ идва показаната тук схема. Освен интегрален стабилизатор от типа 78хх, тук е нужен един мощен PNP – транзистор. Модернизираната схема е способна да осигурява до 5 А, а известно е, че интегралният стабилизатор в корпус ТО 220 може да осигури ток най много до 1 А.

Допълнителният транзистор „поема” протичащият товарен ток със стойност над 200 mА, като по този начин разтоварва значително интегралната схема.
Напрежението на трансформатора трябва да е с около 4 V по – високо от напрежението на стабилизиране, за да работи схемата правилно. По принцип интегралният стабилизатор е с вградена защита от прегряване, но въпреки това за по – голяма сигурност, токът през него в нашата схема е ограничен на 200 mA чрез резистора R. Този резистор може да остане включен в схемата, като разряден товар на С1 в случай на късо съединение и когато липсва Т. Тогава R1 трябва да е с мощност 5 W.
В случай на късо съединение с усъвършенствувания стабилизатор трябва мощния транзистор, както и ИС да се монтират върху подходящ охлаждащ радиатор. Дори и преоразмерен, той няма да навреди на схемата, дори напротив. Стойността на С1 трябва да е съобразена със стойността на изходния ток. Може да се приеме приблизително по 1000 мкF на всеки ампер.


Генератори на ток с ценерови диоди Д.Е.
Млад Конструктор 1988/4/стр. 12

В практиката по радиоелектроника се налага определени елементи (датчици, мостови схеми и др.) да се захранват със стабилизиран ток. Обикновено любителите използват генератор на ток, реализиран с диоди. Схемата на много качествен генератор на ток с интегрален стабилизатор 7805 бе показана в рубриката „Практическа

схемотехника” в кн.7/86 г. на сп. „Млад Конструктор”. Предлагаме на вниманието на читателите две схеми на генератори на ток, изпълнени с ценерови диоди.

Схемата на фиг. 1 е предвидена за използване в случаите, когато товарът Rт (елемент през който трябва да се пропусне постоянен ток) има обща точка с масата на схемата. С резистора R2 и с потенциометъра RP1 се задава стойността на стабилизирания ток.
Ако датчикът трябва да се свърже към положителния полюс на захранването, трябва да се използва схемата показана на фиг. 2.


Схемата е обратна на тази на фиг.1 с тази разлика, че двата транзистора са еднотипни и са свързани като съставен транзистор (схема Дарлингтон).
Устройството може да работи и с други ценерови диоди и при различни захранващи напрежения, но тогава трябва да се корегират стойностите на пасивните елементи и евентуално да се подменят типовете на използваните транзистори.
С показаните стойности на елементите, генераторите на ток осигуряват постоянен ток през товара (1000 Om > Rт > 100 Om) в границите от 2 до 5 mA в двете крайни положения на съответните потенциометри RP1.


Стабилизиран токоизправител с L146
Радио телевизия електроника 1989/5/стр. 33


Интегралната схема L146 на SGS-Ates представлява усъвършенстван вариант на известната 723. Докато входното напрежение на 723 не бива да е по – високо от 40 V, при L146 то вече е 80 V. Освен това L146 притежава вградена защита от краткотрайно късо съединениев изхода.

По начина показан на фиг.1, с L146 лесно може да се реализира регулируем стабилизатор на напрежение от 2 до 60 V. С потенциометъра RP1 изходният ток се ограничава в обхвата от 10 mA до 1 А. С RP2 се регулира изходното напрежение в посочения обхват. Максималната стойност се определя чрез RP3 при крайно положение на плъзгача на RP2. Двата транзистора са включени паралелно и могат да бъдат заменени с аналогични, напр. TIP142. За да се избегне прекаленото им загряване, те трябва да се монтират върху отделни, добре изолирани един от друг охлаждащи радиатори, всеки по 2 К/W. При използване на общ радиатор (1 К/W) транзисторите трябва да се монтират изолирано.

На фиг. 2 е показана печатната платка на токоизправителя. При реализирането му е необходимо да се спазва изискването за мощността на използваните резистори.


Използване при захранване от мрежата на гасящ кондензатор вместо резистор
Радио телевизия електроника 1989/5/стр. 33, 34


Устройствата, които се захранват с по – малки от 220 V напрежения, обикновено се включват към мрежата чрез трансформатор или последователно с допълнителен резистор, върху който се гаси излишното напрежение. Такива са например някои токоизправители за зареждане на акумулаторни батерии, осветителни лампи с неголяма мощност и др. Въеху гасящия резистор се отделя голяма мощност, която се губи във вид на топлина.
Известно е, че съпротивлението на кондензатора, включен в променливотокова верига, зависи от честотата на променливия ток и се нарича реактивно. Използвайки го, ние можен да гасим излишното мрежово напрежение, като при това върху реактивното съпротивление не се отделя мощност, което е голямо преимущество на кондензатора в сравнение с гасящия резистор. Тъй като пълното съпротивление Z на верига, съставена от последователно включен товар с активно съпротивление Rт и кондензатор с реактивно съпротивление Xc, е равно на Z = RтЕ2 + ХсЕ2, (в която Е2 означава на 2-ра степен) то непосредственото изчисляване на капацитета на гасящия кондензатор е доста сложно. За определянето му е удобно използването на номограмата от фиг. 1. На абсцисната ос е нанаесено товарното съпротивление Rт в кOm, на ординатната ос – капацитетът С на гасящия кондензатор в мкF, и по оста, начертана под ъгъл 45 градуса спрямо абсцисната ос – пълното съпротивление Z на веригата в кOm.
За използването на номограмата е необходимо предварително по закона на Ом или по формулата за мощността да се определят Rт и Z.

На абсцисната ос се намира изчислената стойност на Rт и от тази точка се чертае права, успоредна на ординатната ос. След това върху наклонената ос се намира предварително определената стойност на Z. Oт началото на координатната система през точка Z се прекарва дъга, която трябва да пресече линията, прекарана успоредно на ординатната ос. От пресечната точка се чертае линия, успоредна на абсцисната ос. Пресечната точка на тази линия с ординатната ос показва необходимия капацитет на гасящия кондензатор.
Нека като пример да определим капацитета на кондензатора, който трябва да включим последователно на лампа 127V/25 W, така, че да можем да я свържем в променливотоковата мрежа 220 V. Изчисляваме:

Rт = U*U/P = (127*127)/25 = 0,2 Оm

Следователно

Z = 220/0,2 = 1100 Om.

На номограмата е показано намирането на С за този пример.

За гасене на напрежение може да се използват само кондензатори, предназначени за работа в променливотокови вериги, като за по – голяма надеждност, тяхното работно напрежение трябва да превишава два – три пъти напрежението, което е необходимо да се погаси.



Интегрален стабилизатор на напрежение 0 – 60 V Aлбена Димитрова
Млад Конструктор 1984/5/стр. 7,8


Най – популярния интегрален стабилизатор на напрежение 723 може да стабилизира напрежения до 40 V. Използвайки по – пълно особеностите на схемата, горната граница на стабилизираното напрежение може да се повиши до 60 V.
На фиг. 1 е показана вътрешната структура на интегралната схема 723. Тя притежава вътрешен температурнокомпенсиран и относително безшумен източник на еталонно напрежение Ue (краче 6), от който може да се черпи ток до 5 mA. Корекционният усилвател управлява регулиращия транзистор, който осигурява изходното напрежение. Допълнително е включен токоограничаващ транзистор, така, че с малко на брой външновключени елементи, със 723 може да се изгради много стабилен източник със защита от късо съединение.

Действието на интегралната схема ще илюстрираме с примера, показан на фиг. 2. Касае се за стабилизатор на 5 V/100 mA. На неинвертиращият вход на корекционния усилвател има напрежение 5 V, получено от делителя R1-R2. Всяко отклонение от тази стойност се „улавя” чрез R5 от инвертиращия вход на усилвателя и в изхода му напрежението от 5 V отново се стабилизира чрез управляващия транзистор.
За да се стабилизират напрежения по – високи от 40 V, интегралната схема има нужда от допълнително захранващо напрежение. И това допълнително напрежение „плува” върху действителното стабилизирано изходно напрежение, поради което тази схема е известна като плуващ стабилизатор.

На фиг. 3 е показана блоковата схема на „плуващия” стабилизатор. Напрежението U2 служи за захранване на интегралната схема. Отрицателният й полюс е свързан директно с положителния полюс на стабилизираното изходно напрежение.
Интегралната схема регулира базисния ток на външния регулиращ транзистор. Потенциометърът Р служи за настройка на стабилизираното напрежение. Допълнителното напрежение U1 се подава към колектора на външния регулиращ транзистор и „маса”.
Фиг. 4 дава пълната принципна електронна схема на стабилизатора на напрежение от 0 до 60 V и ток до 1А. На неинвертиращия вход (краче 5) на корекционния усилвател се подава точно половината от еталонното напрежение, осигурявно от вътрешния източник на еталонно напрежение (краче 6) чрез делителя R2-R3. Корекционният усилвател сравнява напрежението от плъзгача на P2 (свързан към инвертиращия вход – краче 4) с напрежението на краче 5 и чрез вътрешния регулиращ транзистор на ИС управлява протичащия през R5 и Д12 базисен ток на транзистора Т2, така, че двете сравнявани напрежения да остават еднакви. Ако например напрежението на краче 4 е по – високо, изходното напрежение на стабилизатора намалява, базисният ток на Т2 нараства, чрез което изходното напрежение нараства до необходимата стойност.
С така посочените стойности на елементите от схемата, изходното напрежение може да се изменя чрез Р2 от 0 до 60 V. Използваният потенциометър е с точност 10%, поради което е включен и донастройващ тример-потенциометър Р1, с който изходното напрежение може да се наглася точно на 60 V. Вътрешният токоограничаващ транзистор в случая не се използва. Ограничаването на изходния ток се реализира с транзистора Т1. Максималният изходен ток се реализира с транзистора Т1. Максималният изходен ток е 1 А, като шумът в изходното напрежение не надвишава 2 mV.

Максималният изходен ток може да се увеличи, но трябва да се вземе предвид допустимата разсейвана мощност на регулиращия транзистор Т2. За издни токове до 3 А на мястото на Т2 може да се използва схемата от фиг. 5. В този случай съпротивлението на R10 трябва да се намали на 0,22 Om/ 4 W.

Използваният за Т2 транзистор от типа MJ3001 е съставен от два транзистора, свързани в схема Дарлингтон, като усилването му е окоило 5000. Ето защо, ако не разполагате с подобен транзистор, бихте могли да реализирате схемата и с два отделни транзистора в схема Дарлингтон.
 

Двустепенен стабилизатор на мрежовото напрежение инж. Иван Казанджиев, инж. Васил Василев Радио телевизия електроника 1984/5/стр. 25, 26

Разглежда се принципната схема на двустепенен стабилизатор на напрежение 5 V/3 A, изграден на базата на управляем тиристорен изправител и класическа последователна схема на стабилизатор на постоянно напрежение. За предпазване на апаратурата от недопустимо повишаване на напрежениеето е предвидена защита по напрежение. Описаният стабилизатор притежава високи статични и динамични характеристики.
Широкият обхват на колебание на мрежовото напрежение (175 – 245 V) предизвиква големи изменения на напрежението на изхода на изправителя, което от своя страна води до излишно натоварване на регулиращия транзистор (при едностъпален последователен стабилизатор). Съществуват два начина за подобряване к.п.д. на стабилизатора. Първият предвижда поставяне на регулиращият транзистор в ключов режим (импулсни стабилизатори), а вторият – използването на два стабилизатора.

Тук се използва вторият начин. Принципната схема на стабилизатора е показана на фиг. 1. Първият стабилизатор е реализиран като управляем изправител И1. В две от рамената на мостовата схема тип „Грец” са включени тиристори, които се управляват от интегралната схема D1 и транзисторите VT1 и VT2. Изходното напрежение от И1 се следи от D1 (извод 2) и се сравнява със зададеното (извод 3). Когато изходното напрежение е по – ниско от необходимото (7,5 V), тиристорите се отпушват, което води до повишаването му. Увеличаването на изходното напрежение от И1 над необходимата стойност води до запушване на тиристорите. Напрежението на изхода на първия стабилизатор се настройва да бъде 7,5 V при номинален товар 3 А и мрежово напрежение 220 V. Регулирането става чрез потенциометъра Р1. Това напрежение се подава на входа на втория стабилизатор, реализиран с интегралната схема D2 и регулиращия транзистор VT6. Toва е класическа схема от последователен тип. Предвидена е максималнотокова защита с връщаща се характеристика (фиг. 2). Токът на сработване на защитата е:

Iзащ = 1,2*Iном = 3,6 A.

Tokът на този стабилизатор при даден изход накъсо е:

Iкс = 0,5 А.
 

Той може да се регулира чрез потенциометъра Р5. При неговото установяване трябва да се има предвид, че прекомерното му намаляване води до влошаване на динамичните характеристики на стабилизатора, което се проявява при първоначалното му пускане (не може да установи изходното напрежение до номиналната стойност). Датчикът за тока е жичният резистор R26 (2 W). Интегралната схема D2 се захранва от две напрежения (изводи 7 и 8). При наличие на напрежение на извод 8 и липса на извод 7 съществува възможност за повреждане на регулиращия транзистор на интегралната схема. Затова е предвидена защита, реализирана с транзистора VT8. При липса на напрежение в т.А, VT8 се отпушва и дава на маса извод 9 на D2, което води до запушване на регулиращия транзистор на схемата, а оттам и на целия стабилизатор. Транзисторът VT9 дава възможност да се управлява пускането и спирането на втория стабилизатор. При подаване на лог. 1 на базата на VT9 той се отпушва и дава на маса извод 9 на D2, което води до запушване на целия стабилизатор.
За осигуряване на необходимите напрежения за захранване на интегралните схеми и управляемия изправител е предвиден още един стабилизатор, реализиран с интегралната схема D3 и регулиращият транзистор VT5. За да се намали големият обхват на изменение на напрежението от изправителя И2, в т. С е включен стабилизатор, построен с транзисторите VT3 и VT4. Напрежението в т. С се настройва да бъде 31 V при мрежово напрежение 220 V. Регулирането става с потенциометъра Р2. В стабилизатора е предвидена също максималнотокова защита (D3) с връщаща се характеристика. Токът на късо съединение не може да се регулира, а се определя от съпротивлението на резисторите R11 и R12. Датчикът за тока е резисторът R15. Номиналният ток е 0,08 А. Изходното наспрежение на стабилизатора трябва да бъде 28 V при мрежово напрежение 220 V. Регулирането се осъществява чрез потенциометъра P3.
С интегралната схема D4 е реализирана максималнонапреженова защита. Тя е настроена така (настройката се осъществява с потенциометъра Р6), че когато изходното напрежение стане по – голямо от 5,25 V, интегралната схема подава управляващ импулс на триака VI1. Неговото отпушване води до изгаряне на предпазителя F. За да се повиши бързодействието на защитата, е въведена положителна обратна връзка чрез резисторите R29 и R32.
Всеки от елементите на управляемия изправител И1 е монтиран на радиатор с размери 30 х 50 mm. Регулиращият транзистор VT6 (KU607) е поставен също на радиатор с размери 50 х 80 mm.
Захранващият трансформатор има следните данни:
Pт = 50 W.
Ламели тип Ш 36, набор 36 х 45.
w1 = 768 нав., d1 = 0,41 mm;
w2 = 34 нав., d2 = 1,68 mm;
w3 = 126 нав., d2 = 0,41 mm.

 

Стабилизатори на ток със 78/79ХХ Радио телевизия електроника 1998/9/справочник

 

Захранване мрежа - батерия  Й.Б.  Млад Конструктор 1982/5/стр. 10

 

Токоизточник на симетрично, двуполярно напрежение  К.В. Млад Конструктор 1982/6/стр.12

 

Адаптер за лек автомобил      К. Клисарски                          Млад конструктор 1993/5/стр.7

 

Стабилизиран токоизправител     Георги Кузев            Радио телевизия електроника 1988/3/стр.30


Материалите подготви за сайта:


Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница     напред         горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by