Дата на обновяване:19.04.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

OПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА ПЧЕЛИНА. ИЗБИРАНЕ НА МЯСТО ЗА НЕГО. РАЗПОЛАГАНЕ НА КОШЕРИТЕ В ПЧЕЛИНА (от календарния справочник на Л. Радоев)

Определяне на размера на пчелина. За да се осигури добър медосбор и пчелинът да бъде доходен, той трябва да е разположен при добра и продължителна паша и неговият район да не бъде преситен с пчели. За живота, развитието и продуктивността на едно силно пчелно семейство са необходими годишно 80 – 90 кг мед (от които 30 кг е стоков – за центрофугиране) и 30 – 40 кг прашец. Пчелите най – добре използват пашата, намираща се в радиус 2 км около пчелина, т.е. на площ около 12 500 дка. При добра паша в този район не бива да се държат повече от 100 – 150 пчелни семейства, при средна – около 70 и при слаба паша – 40 – 50. Само ако в местността цъфти на големи площи някое силно медоносно растение (акация, слънчоглед, липа и др.), може временно да се настанят повече пчелни семейства, но след прецъфтяването му трябва да се преместят.
По - точноно броят на пчелните семейства може да се определи, като се установи каква площ в района с радиус 2 км около пчелина (12 500 дка) заемат отделните видове медоносни култури и съобразно с това да се изчисли медовия баланс на района. Според изследванията на В. Петков, Т. Симидчиев и Л. Радоев у нас от един декар площ се получава следното количество мед: бяла акация – 20 – 60 кг, липа – 30, лавандула – 15, малина – 11, люцерна – 8, естествени ливади – 3 – 4, слънчоглед – 4, овощни видове – 4-6, бостани – 3, еспарзета – 3, репица – 4, бяла едногодишна комунига – 11 (същата след покосяване – 6), памук поливен – 1,5, памук неполивен – 0,5, фацелия – 30 (същата покосена – 20, а във фъражни смески – 7, тютюн – 1, други дървесни видове – 2-3, необработвани пустеещи места с разнотравие – 3-5, горски пасища – 1,5. Изчислената обща медопродуктивност трябва да се намали наполовина, тъй като голяма част от нектара не може да се използва от пчелите поради непостоянното време. Като се раздели получената цифра на 80 кг (колкото е годишната потребност на едно пчелно семейство), установява се колко семейства може да се държат в определения район.
За да се използва пашата добре, не бива да се поставят много кошери на едно място. Според това, как е разположена пашата, пчелинът се разделя на по – малки групи от 30 – 50 кошера, които се настаняват на подходящи защитени от студените ветрове места на разстояние най – малко 0,5 – 1 км едно от друго.
Броят и разпределението на пчелните семейства в района трябва да бъдат съобразени и с площта на селскостопанските култури, които ще се опрашват от пчелите, като се имат предвид научно установените норми. Понеже повечето от тези култури цъфтят последователно, едни и същи семейства може да се използват за опрашването им, като своевременно се придвижват към съответните площи, ако те са отдалечени. Броят на необходимите семейства се определя от площта на онази култура (или едновременно цъфтящи култури), която изисква най – много пчели за пълното си опрашване. За мярка в това отношение при стопанствата от полските райони може да служи площта на слънчогледа, на люцерната за семе и на памука, а при стопанствата с овощарска насока – площта на овощните видове.
Ако пчелната паша в района е бедна и недостатъчна да осигури съществуването на определения брой пчелни семейства, необходими за опрашването на селскостопанските култури и за минимална продукция (например по 15 – 20 кг мед), трябва да се вземат мерки за подобряване на пашата. В такъв случай може да се увеличи площта на културните, медоносни растения или да се създаде изкуствена паша за тези семейства чрез засяване на акациеви гори, засяване на еспарзета, фацелия, комунига и други медоносни растения, както и да се практикува подвижно пчеларство в други райони, където има добра паша, но по време на цъфтежа на пчелоопрашваните култури, пчелните семейства се докарват в района за опрашване на растенията.

Избиране на място за пчелин. Наред с преценяването на условията за пчеларство в дадена местност или район и определянето на броя пчелни семейства, които може да се отглеждат там, трябва да се избере и подходящо място за устояване на самия пчелин. Това е особено важно за големите пчелини. Пчелинът може да бъде постоянен – когато кошерите през цялата година стоят на едно и също място или временен – когато кошерите се придвижват през годината от едно място на друго за използването на пашата или за опрашване. При избиране на място за пчелин трябва да се има предвид той да не е по – близо от 3 км от друг голям пчелин. Най – добре е, когато пчелинът е разположен централно и близо до площите с културна и диворастяща медоносна растителност, така, че без преместването му пчелите да могат добре да посещават и използват наличната пчелна паша. В повечето случай обаче тези площи са разпръснати из землището на района и са доста отдалечени една от друга, така, че е наложително придвижването на кошерите към някое от тях по време на цъфтежа им. В такъв случай се избира едно подходящо място за пчелин, където кошерите престояват през по – голямата част от годината (през зимата и през пролетта). Добре е, ако това място е при самата овощна градина, за да може през пролетта пчелите да опрашват овощните култури и същевременно да използват овощната паша. От голямо значение за пролетното им развитие е около мястото на пчелина да има достатъчно прашецодайна растителност (леска, дрян, елша, кукуряк, върби, репко, зимна репица, овощни видове и др.). По този начин до голяма степен може да се намалят грижите и разходите за пролетното подхранване. След прецъфтяването на овощните насаждения, кошерите вече може според нуждата да се придвижват последователно към площите с други цъфтящи медоносни култури в района или извън района, а през есента отново да се прибират на постоянното си място и да се приготвят за зимуване. За по – добра преценка районът и мястото за пчелин трябва да се огледат и по време на цъфтежа на медоноснните растения през пролетта, лятото и есента.
Мястото за пчелин трябва да бъде запазено от преобладаващите студени ветрове, сухо и отцедливо, хигиенично, добре огрявано от слънцето, с източно или югоизточно изложение. При изложените на студени ветрове пчелини, семействата страдат от студ, изразходват много храна през зимата и бавно се развиват през пролетта. На влажните места питите и непокритият с пчели цветен прашец лесно плесенясват през зимата и пролетта и се похабяват. Освен това при разположените на влажни и непроветриви места пчелини вследствие на общо влошаване на хигиенните условия в кошерите, пчелите и пилото страдат много по – често от аскосфероза, аспиргелоза и други заразни болести. По същите съображения трябва да се избягват дълбоките, мъчно проветриви котловинни места, в които се задържа за по – дълго време студена и влажна мъгла. Тя не само, че пречи за доброто огряване на пчелина и околната местност и влияе неблагоприятно върху здравословното състояние на пчелните семейства, но и твърде много затруднява летенето на пчелите, което започва чак след вдигането на мъглата. Пчелинът не бива да се засенчва от високи или с гъста корона дървета, както и от високи склонове, тъй като там слънцето огрява само на обед и пчелите имат малък работен ден, понеже сутрин излизат късно, а вечер се прибират по – рано. Ето защо при пресечена местност пчелинът се устройва на някой запазен от ветрове и силно въздушно течение югозападен или южен склон. Близо до него трябва да има поточе с чиста вода.
При избиране мястото за пчелин трябва да се вземе предвид и посоката на летенето на пчелите: при излитане към главната паша, те да не прелитат през други пчелини или през
големи водни площи. (При връщането си голяма част от тях ще налитат в другия пчелин или ще се издавят във водата, особено при влошаване на времето). Редиците на кошерите трябва да се разполагат с лице към пашата или пчелинът да бъде в центъра на пашата, за да се избегне налитане в крайните кошери.
Неподходящи за пчелин са местата, където наблизо има открити помийкни ями, торища, застояли или отточни води от разни металургични, химически, кожарски и други производствени предприятия. От хигиенни съображения трябва да се избягват и местата в близост с фабрични квартали, металургични заводи, железопътни депа или големи жп гари, където въздухът е постоянно замърсен от дим, сажди и вредни газове (серен двуокис и др.). които при по – голяма концентрация може да причинят масово отравяне на пчелите. Пчелинът не бива да се устройва и близо до работилници за захарни изделия, петмези и мармелади, плодови консерви, подсладени спиртни напитки и др., тъй като при посещението им през пролетта и есента там загиват много пчели.
Около мястото на пчелина трябва да бъде тихо. Той не бива да бъде непосредствено до железен, шосеен или друг път, по който има постоянно и усилено движение на транспортни средства, животни или хора. Сътресението на почвата от движението на трянспортните средства се предава на кошерите и безпокои пчелите, а движението наоколо пречи на тяхната спокойна работа и силно ги дразни, вследствие на което те често нападат минаващи хора и животни. Ако се налага държането на пчелин на такова място, той трябва да се загради с жив плет или плътна ограда, висока 2 м, за да летят пчелите високо над пътя. До мястото за пчелин трябва да може да идва камион или кола за пренасяне на кошери, мед и др. Кошерите трябва да бъдат отдалечени най – малко на 50 – 200м от електропроводи с високо напрежение.

Устройство на пчелина Самото място за пчелина трябва да бъде по възможност равно, със слаб наклон (5 градуса) за оттичане на дъждовната и снежната вода. Теренът трябва да се почисти, подравни и дренира, като, ако има нужда, да се прокопават малки канавки, за да не се образуват локви в него и да може почвата бързо да се отцежда и да просъхва. Ако пчелинът трява да се устрои на някой склон, където няма подходящо равно място, предварително се прокарват хоризонтални тераси със слънчево изложение, широки 2-2,5 м и на разстояние една от друга 3 – 4 м. Площта на пчелина трябва да съответства на броя на кошерите. За един кошер се предвиждат 6 – 8 кв. м. Предвижда се и път за камион.
Из самия пчелин трябва да се засадят нискостъблени овощни дървета и храсти (ябълки, круши, праскови, касис, малини и др.), декоративни храсти (леска, дрян, ива, японска дюля, махония, котонеастер, декоративни вишни), както и цветни групи от горски, полски и градински цветя (кокиче, минзухар, кукуряк, съсънка, лале, нарцис, зюмбюл, солидаго, астри и др.). Тази растителност не само, че доставя естетическа наслада и служи за добра ориентация на пчелите и майките при намиране на кошерите, но и до известна степен задоволява нуждата от цветен прашец, а отчасти и от нектар за пчелните семейства през ранна пролвт и късна есен. Освен това дръвчетата и храстите с рядката си сянка ще предпязят през лятото кошерите от силно нагряване. Кошерите не бива да се поставят под гъста сенчеста корона. На големи овощни или други дървета, защото се пречи на летенето, а освен това там е влажно и хладно през пролетта.
Постоянният пчелин и пчелинът, на който ще зимуват пчелните семейства, трябва да се заградят с плътен жив плет или с дървена или зидана ограда, за да не влизат животни и да пази завет на кошерите. Още по – добре е около оградата откъм посоката на преобладаващите студени ветрове да се засади ветрозащитен пояс от дървесни и храстови медоносни видове – бяла акация, липа, гледичия, топола, бряст, дъб, японска акация, клен, ясен, леска, аморфа, сибирска акация, черен бъз, лоницера, маргарит, лигуструм и др. С медоносни видове трябва да се засадят и всички свободни и неудобни за друга цел места около пчелина пустеещи места, дерета, пороища, брегове на реки и др. За тази цел може да се използват ивата, аморфата, солидагото, асклепиасът и др. В близост трябва да се задели и припчелинен участък земя за засяване със специални медоносни растения – фацелия, бяла комунига и др.

Разполагане на кошерите в пчелина. Подреждането на кошерите в пчелина може да бъде в редове или на групи. При подреждането в редове кошерите се разполагат шахматно на разстояние 3 – 4 м ред от ред и 2 – 3 м кошер от кошер.
По – добро е подреждането в групи, като коперите се разполагат по 2 – 3 заедно на 0,5 м един от друг във формата на триъгълник или полукръг и се извиват малко настрани с входовете. Разстоянието между групите е 2 – 3 м, а между редовете – 4 – 5 м. При груповото разположение не само, че пчелите и майките се ориентират по – добре, но и пчеларят е улеснен твърде много в работата си, тъй като редица манипулации, като присъединяване или подсилване на пчелни семейства, преместване на пити, изкуствено роене и пр. може много по – бързо и удобно да се извършват между близкостоящите кошери в отделната група. Кошерите може да се наредят и под открит навес, където ще бъдат на сушина и добре запазени от вятъра. За всеки кошер трябва да се подготви площадка с размери 1 х 1,5 м, като тревата се изтесва и мястото се посипва с пясък. На пясъка пчеларят лесно може да забележи дали има умрели пчели или изхвърлена майка и др. и своевременно да взема мерки за отстраняване на нередовността. С пясък или дребен чакъл се постилат и пътеките, които се прокарват за всеки ред кошери, както и между отделните редове. Ако кошерите са с крака, под краката се подлагат малки каменни блокчета или плочки, за да не гният от влагата. Когато са без крака е добре да се поставят на дървени или железни подставки, високи 20 – 30 см. Кошерите не бива да се настаняват непосредствено до задната стена и да се поставят на площадки от цимент или каменни плочи, защото те държат студено през зимата.
През зимата кошерите трябва да бъдат обърнати с входовете на юг, за да не са изложени на студените ветрове, а през пролетта, лятото и есента те се обръщат към изток или югоизток.
За да могат пчелите и майките по – лесно да ги разпознават, кошерите трябва да бъдат боядисани различно, но само в цветове, които добре се различават от пчелите: бял, жълт и небесносин.


Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by