Дата на обновяване:06.04.2008

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

Състав на пчелното семейство. Развитие на пчелите, майките и търтеите. Живот и дейност на пчелите и пчелното семейство. Мерки за поддържане на силни пчелни семейства. Болести, неприятели и отравяния на пчелите.

(От календарния справочник на Л. Радоев)

Медоносните пчели живеят в многочислени семейства, съставени от 3 различни форми индивиди – пчелна майка, търтеи и пчели работнички (фиг. 1). Този полиморфизъм (многоформеност) е резултат от установилата се строга специализация в пчелното семейство през неговата еволюция.. Трите форми индивиди се различават както по своите анатомични и физиологични особености и по дейността си, така и по своята численост. Те обаче се намират в сложни биологични взаимоотношения и в тясно единство помежду си. Майката, пчелите и търтеите не са в състояние да живеят продължително време самостоятелно извън пчелното семейство. Ето защо медоносните пчели се наричат обществено живеещи насекоми.
Майка. Пчелната майка е женски индивид с напълно развита полова система. В пчелното семейство има само една майка. Найната роля е да снася оплодени и неоплодени яйца, от които се развиват трите форми на индивиди. След като се съеши с търтеите и започне да снася яйца, майката не напуска семейството освен при роене.

Само съешените майки могат да снасят оплодени яйца, от които се развиват женски индивиди – майки или пчели работнички. При нашите условия, снасянето на яйца нормално започва през февруари и постепенно се усилва, като е най – интензивно през май и юни до началото на юли. Тогава майката снася средно дневно до 1500 – 2000 яйца, чиято маса (2000 х 0,132 мг = 264 мг) надхвърля масата на самата майка. Най – плодовитите майки могат да снесат до 3000, а в някои случаи дори повече случаи в денонощие, макар и за кратък период. През лятото и есента темпът на яйцеснасянето постепенно отслабва и спира напълно през октомври. За целия активен за семейството сезон, в зависимост от своите качества и от условията, майката може да снесе до 150 000 – 200 000 яйца. За тази усилена и продължителна яйценосна дейност тя бива обилно хранена с пчелно млечице, което е богато с лесно усвоими от организма хранителни и биологично активни вещества.
Пчелите кърмачки образуват „свитата” на майката и се грижат за нея, като предават млечицето чрез хоботчетата си направо в хоботчето на майката. През времето на живота и дават предимно мед, а понякога и тя самата смуче мед от килийките. По този начин чрез храненето пчелите направляват яйценосната дейност на майката в зависимост от условията вътре и вън от кошера (топлина, хранителни запаси, приток на нектар и прашец и пр.).
През студения период те пазят майката в средата на гнездото, където е най – топло. Когато семейството умира от глад, майката загива последна. В такива почти загинали семейства към края на зимата може да се види майката, останала с няколко живи пчели.
Майката може да живее до 4 – 5 и дори повече години, но е най – продуктивна през първите 1-2 години от своя живот. След това тя е вече физически и физиологически изтощена. Поради намаляване на запаса от сперматозоиди в нейното семенно мехурче, значителна част от яйцата са неоплодени и от тях се развиват партеногенетични (девствени) мъжки индивиди – търтеи. Семействата със стари майки не успяват да се развият добре за главната паша и дават значително по – малко мед и восък. Водени от инстинкта за осигуряване съществуването на семейството, пчелите сами се стараят да сменят старата си майка, като си отглеждат млада. Известно време двете майки могат да живеят и дори да снасят заедно, след което старата загива от жилото на младата или бива убита от самите пчели. Тази естествена смяна на майкиата обикновено става доста късно – на три или четири годишна възраст, затова пчеларят сам трябва да се погрижи за своевременната замяна на старите и негодни майки.
Съобразно с предназначението си майката се отличава от пчелите работнички с по – едрото си и продълговато тяло, достигащо 20 – 25 мм, като масата на оплодената майка е от 180 до 260 мг. Особено развито и удължено е коремчето и, в което са разположени добре развити яйчници. Тя не излиза да събира и пренася нектар и цветен прашец, тъй като хоботчето и е по – късо (3,5 мм), а на задните крака няма писпособление за събиране на прашец. Майката не произвежда восък. Тя не участва в самото отглеждане на пилото (ларвите) и не може да произвежда млечице, понеже нейните глътъчни жлези са недоразвити. Макар и да има жило, тя го използва само при срещата си с друга майка.
Пчелното семейство не може да съществува дълго време без майка, както и майката не може да живее без пчелите. При загуба на майка, нормалният живот на семейството първоначално се нарушава – пчелите издават тъжен звук („плач”), като надигат коремчетата си и силно трепкат с крила или тревожно се суетят из кошера и по прилетната дъска. Останали без майка, пчелите се стремят да си отгледат нова майка от намиращите се в гнездото или от дадените им яйца или млади ларви.
Майката не само снася яйца. Оплодената майка непрекъснато отделя от тялото си ектохормони, т.нар. майчино вещество, което според Батлър (1959) представлява смес от секретите на горночелюстната и гръдната жлези и на някои клетки на коремчето. Чрез майчиното вещество, майката играе важна регулираща роля в организацията на пчелното семейство. Тя самата разнася майчиното вещество при движението си в пчелното семейство, като то се възприема от пчелите работнички чрез облизване на тялото на майката или като полепва по тялото им при техния взаимен контакт, както и чрез миризмата, която то издава. То подтиска дейността на ендокринните жлези у пчелите и развитието на яйчните тръбици у тях. При отсъствието на майка, ендокринните жлези нарастват и хормоналното състояние се изменя, в резултат на което се променя и поведението на пчелите: в тях се развиват яйчните тръбици и се поражда стремеж да залагат маточници. Установено е (Шкробал), че горночелюстната жлеза на младите несъешени майки още не отделя майчино вещество, но ако по – късно не бъдат съешени и започнат да снасят, това вещество започва да се отделя.
От качеството на майката твърде много зависи силата и продуктивността на пчелното семейство. Тя трябва да бъде млада, от добър произход, да е да е отгледана в силно семейство и да е добре развита. Едрите и по – тежки майки имат по – добре развити яйчници с по – голям брой яйчни тръбици и снасят повече яйца. По – едрите и по – силни майки по – успешно зимуват, по- малко заболяват от нозематоза и са по – жизнени. Семействата с такива майки отглеждат много пчели за главната паша и дават повече мед и восък.
Пчели. Пчелите работнички, които за кратко се наричат само пчели, са женски индивиди с недоразвита полова система, поради което не могат да се съешават с търтеите. В процеса на дългата еволюция при специализацията в пчелното семейство от пчелите постепенно са се отпаднали размножителните функции и половата им система е останала недоразвита. Техните яйчници имат 3 до 20 яйчни тръбици, от които при нормални условия в пчелното семейство не се образуват и не се отделят яйца.
В замяна на изгубената размножителна способност, пчелите извършват цялата работа вътре и извън пчелното гнездо: събират и пренасят нектар и прашец и ги складират като хранителни запаси, произвеждат восък и изграждат пити, охраняват гнездото и пр. При тях обаче са се запазили и доразвили някои чисто майчински функции, като приготвянето на кашицата и млечицето и храненето с тях на ларвите и майката, удивителните грижи, които те полагат при отглеждането на пилото, като поддържат необходимата температура и влажност на въздуха и чистота в килийките и гнездото, и пр. Дължината на хоботчето при местната пчела е 6,3 – 6,7 мм, а при кавказката сива, планинска пчела е най – дълго и достига 7,25 мм.
Пчелите са най – многобройните индивиди в пчелното семейство – няколко десетки хиляди. Броят им зависи от сезона, от плодовитостта на майката и от условията на развитието на семействата.
Тялото на пчелите е сравнително по – дребно от тялото от тялото на майката и търтеите и достига дължина 12 – 14 мм, а масата на отделната пчела е около 100 мг, т.е. в 1 кг има средно 10 000 пчели. Масата им зависи твърде много от напълнеността на медовата гушка с нектар или мед. В пчелния рой пчелите са по – тежки, понеже напълват медовата си гушка с мед преди излитането на роя. През зимата поради невъзможност да се облитат и да се прочистват, често масата на пчелите се увеличава вследствие на задържане на несмлените остатъци в дебелото черво.
Във връзка с разнообразните функции, които пчелите изпълняват, е и по – особеното устройство на тяхното тяло. Характерна е и относителната последователност на функциите им в зависимост от възрастта и от физиологичното им състояние. Вследствие на усилената работа, която извършват през активния сезон, пчелите бързо се изтощават и живеят до 36 дни при силните семейства, а при по – слабите около 28 дни. През зимата живеят 6 – 9 месеца, тъй като са в относителен покой и в тялото им още от есента има натрупани достатъчно запаси от белтъчни вещества и мазнини (т.нар. мастно тяло).
Пчелите са не само работна сила – те направляват и контролират развитието и растежа на пчелното семейство и размножителния процес. От това как те хранят майката, зависи до голяма степен нейната яйценосна дейност; от качеството и количеството на храната, която дават на младите ларви, зависи дали от тях ще се отгледат пчели работнички или майки; те подготвят и извършват смяната на майката и естественото роене или го усуетяват, ако условията се променят; пчелите участват активно при съешаването на майката, като я изтласкват и принуждават да излети навън, те решават съдбата на търтеите, когато вече не са нужни и пр.
Въпреки, че половата система на пчелите е недоразвита, при известни условия, като например при естественото роене на пчелните семейства, и при недостиг или липса на младо пило в гнездото поради лошокачествена майка, яйчните тръбици при част от пчелите започват да се развиват – появяват се т.нар. анатомични търтовки. Ако семейството остане за по – дълъг период (15 – 20 дни) без майка или пило и няма маточник, анатомичните търтовки се превръщат във физиологични търтовки. В яйчниците им започват да се формират зрели яйца, които се снасят в търтееви или работнически килийки. Една такава пчела може да снесе 20 – 30 неоплодени яйца, от които в работническите килийки се отглеждат търтеи джуджета.
Появата на пчели търтовки се обяснява, от една страна, с това, че те консумират услилено собственото си млечице, понеже няма младо пило на което да го дадат, и, от друга, с липста на майчиното вещество, тъй като семейството няма майка. Пчелите търтовки обикновено не приемат дадената им майка – убиват я. за спасяване на търтовъчните семейства се използват специални начини, описани в литературата.
Търтовъчните семейства са с намалена работоспособност и медопродуктивност. Те са обречени на ликвидиране, тъй като в тях се отглеждат само търтеи, а пчелите остаряват и умират.
Търтеи. Търтеите са полово развити мъжки индивиди, чиито предназначение е да се съешават с младите майки. Развиват се партеногенетично, т.е. от неоплодени яйца. Те носят и предават на поколението наследствените качества на майката, която е снесла неоплодените яйца, и на търтея, който е оплодил тяхната баба, т.е. търтеите имат майка, баба и дядо, а нямат баща.
Търтеите имат доста дебело тяло с тъпи краища, достигащо дължина 20 – 25 мм и маса 200 – 260 мг. Гръдният дял е със силно развита мускулатура, осигуряваща бързо и често пъти доста далечно летене по време на съешаването с майката. Коремчето е широко, тъй като в него е разположена добре развитата полова система. Особено впечатление правят двете силно изпъкнали сложни очи отстрани на главата, които почти се сливат на темето. Благодарение на тях, търтеят може добре да се ориентира при преследването на майката. Търтеите не изпълняват никакви други функции в пчелното семейство. Те обаче са биологически необходими, тъй като осигуряват размножаването и продължаването на вида. Появяват се в пчелното семейство през пролетта и особено през роевия период, понеже през това време има млади майки за съешаване. Тогава пчелите се отнасят доста грижливо към търтеите. През първите 7 дни след излюпването им те ги хранят с млечице и кашица от мед и цветен прашец. След тази възраст търтеите сами си вземат храна от килийките, като свободно се разхождат из кошера. Ако попаднат в чуждите кошери по това време, пчелите ги приемат благосклонно.
Броят на търтеите в едно семейство е от няколко стотици до няколко хиляди в зависимост от възрастта на майката, от качеството на питите, от състоянието на семейството и от външните условия.
Търтеите обикновено живеят около 30 – 40 и рядко до 60 дни. Те извършват първите си ориентировъчни полети на 4 – 7 дневна възраст и стават полово зрели на възраст 14 – 16 дни.
Към края на лятото, когато притокът на нектар намалее или спре и нагонът на пчелните семейства за размножаване и отглеждане на майки попремине, отношението на пчелите към търтеите коренно се променя. Майката спира снасянето на неоплодените яйца, а пчелите престават да хранят търтеите, като постепенно ги изолират по стените и дъното на кошера. След това ги изхвърлят навън, където те загиват. Търтеите може да се запазят до късно през есента, ако има приток на нектар или семейството се подхранва. Пчелите запазват търтеите и когато семейството загуби майката или е с майка, която не се е съешила. В такъв случай търтеите дори могат да презимуват. Има съобщения, че презимувалите търтеи могат да се съешават с млади, неоплодени майки.
Когато в пчелното семейство има майка търтовка или пчели търтовки, които снасят неоплодени яйца в работнически килийки, от тях се отглеждат търтеи джуджета, които макар, че са полово развити, са слаботелесни и непълноценни.
В пчеларството отглеждането на необходимия брой търтеи за съешаване с майките трябва да се допуска само при определени племенни семейства. При всички други семейства в пчелините трябва да се води системна борба срещу търтеите.


Развитие на пчелите, майките и търтеите
Развитието на пчелите, майките и търтеите до излюпването им от килийките протича през стадиите яйце, ларви, предкакавида, какавида и имаго. Това превръщане на организма се нарича метаморфоза.
Пчелната майка снася яйца само в предварително подготвени от пчелите килийки – почистени и полирани с тънък слой прополис. Преди да спусне коремчето си, майката пъха глава в килийката и я опипва с антените си. Тя снася по едно яйце, което залепва за единия му край на дъното на килийката. Яйцето е бисернобяло, продълговато и леко извито, слабо разширено в единия си край. Обвито е със здрава обвивка и съдържа ядро, цитоплазма и жълтък. Дължината му е средно около 1,5 – 1,6 мм. Рано през пролетта и през есента яйцата са по – едри, отколкото през юни, когато майката снася най – усилено.
В продължение на 3 дни след снасянето в яйцето започва усилено делене на клетките, в резултат на което се формира зародишът на бъдещата ларва, която се излюпва в края на третия ден. Обвивката на яйцето се разтваря под действието на специални ензими, които се отделят от ларвата. Пчелите не намокрят с млечице обвивката на яйцето, както доскоро се предполагаше. Капчицата течност, която се вижда на дъното на килийката, произхожда от трахеите на зародиша, откъдето тя изтича при излюпването на ларвата.
Стадият ларва при пчелите продължава 6 дни, при майките – 5, а при търтеите – 7 дни.
През първите три дни ларвите за пчели, майки и търтеи се хранят от младите пчели кърмачки с млечице, съдържащо секрета на горночелюстната и глътачната жлеза, което е богато с лесноусвоими хранителни вещества и биостимулатори. През третия ден пчелите прибавят в храната на пчелните и търтеевите ларви кашица от мед и цветен прашец, които смесват в медовата си гушка, а от четвъртия ден до края на ларвения период заменят напълно млечицето с кашица. Ларвите за майки през целия период биват обилно хранени само с млечице, поради което от тях се отглеждат полово развити женски индивиди – майки. С нарастването на ларвата за майка пчелите постепенно удължават стените на маточника.
Пчелите кърмачки посещават ларвата до 1300 пъти на ден, за да дават храна, или около 8 000 пъти през целия ларвен период. Те поставят млечицето на дъното на килийката. Чрез перисталтични движения на тялото, младата ларва се движи кръгово на дъното и през устния отвор поема храната, която преминава през предното в средното черво. Кърмачките дават кашицата направо в устата на ларвата, която я поглъща с помощта на разположените там мускули. Несмлените остатъци от храната не се изхвърлят в килийката, а се натрупват в средното черво, поради което то е с доста по – големи размери и заема почти цялата коремна кухина. Следователно добавената храна в килийката не се замърсява с екстременти. В резултат на усиленото хранене, ларвата бързо расте и натрупва голямо количество резервни хранителни вещества – т.нар. мастно тяло. При излюпването си ларвата е дълга 1,6 мм, еднодневната 2,6 мм, а двудневната 6 мм. След третия ден тя почти напълно покрива дъното на килийката.
При излюпването работническата ларва тежи 0,1 мг, а при запечатването – около 150 мг, или за 6 дни масата и се увеличава около 1500 пъти. Масата на майчината ларва стига до около 340 мг, а на търтеевата – 422 мг.
С нарастването на ларвата до нейното запечатване, тя сменя кожицата си 4 пъти – линее, при което почти спира движението и храненето си за около 30 минути. Съблечените кожици падат на дъното на килийката. Пчелите запечатват килийките с порьозно капаче от восък и цветен пращец, през което може да прониква въздух, необходим за дишането на ларвата, а след това на какавидата.
След запечатването на ларвата, задният край на средното черво се пробива и то се свързва със задното черво благодарение на което тя изхвърля несмлените и неусвоени вещества в един ъгъл на дъното на килийката. След това в продължение на 2 дни ларвата си изприда пашкулче със секрет на предилната жлеза, който бързо се втвърдява. Запечатаната майчина ларва, докато изпреде пашкулчето си продължава да се храни с останалата на дъното храна, поради което пашкулчето не покрива долната част на маточника.
След изпридането на пашкулчето ларвата преминава в стадий на предкакавида, като тя остава неподвижна 3 дни (при майката 2, а при търтея 4 дни). През това време се обособяват главата, гърдите и коремчето с техните членчета (сегменти) присъщи на възрастното насекомо. Този стадии се характеризира с придвижване навън на зачатъците на всички придатъци на тялото (устни органи, крака, крила, жило и др.), които до този момент са се намирали под старата кутилула, а сега са между новата (вътрешна) и старата (външна) кутикула. Стадият предкакавида завършва с петото линеене, при което се съблича старата кутикула. Окончателното дооформяне става през стадия какавида, през който се разпада по – голямата част от досегашните вътрешни органи, а вместо тях се изграждат системите и органите на бъдещата пчела, майка или търтей. Този интензивен процес на превръщане (метаморфоза) и изграждане на организма се направлява от редица последователно действащи хормони. Той е свързан с усилен разход на кислород и с изразходване на голямата част от хранителните резерви (мастно тяло). Вследствие на това, понеже какавидата не се храни, нейната маса намалява. Първоначалният бял цвят на какавидата се променя в жълтеникав, синкав и накрая външната и обвивка (кутикулата) потъмнява и се втвърдява. Най – напред потъмняват сложните очи и главата, след това гърдите и най – после коремчето. Цветът на очите дава отражение върху цвета на капачето на килийката. По – тъмните капачета показват, че какавидите са по – възрастни (т.нар. зряло пило). Последни се оформят краката.

В края на превръщането си какавидата се освобождава от кожицата си (шесто линеене) и преминава в стадий на напълно развито насекомо (имаго), чиято покривка (кутикула) е втвърдена и е придобила типичния за породата цвят на пчелите. С назъбените горни челюсти, насекомото прогризва капачето на килийката и излиза от нея. Кожиците от линеенето, екстрементите и пашкулчето остават на дъното и по стените на килийките, поради което те надебеляват и питите потъмняват. Пчелата работничка се излюпва на 12 – ден от запечатването на килийката, майката на 8 – я, а търтеят на 14 ден. Целият цикъл на развитието от снасянето на яйцето до излюпването на пчелата трае 21 дни, при майката 16 дни, а при търтея – 24 дни, като са допустими отклонения от един ден по – рано или по – късно (табл. 1). Яйцата, ларвите и какавидите общо се наричат пило. Пилото бива открито (яйца и ларви) и запечатано (предкакавиди и какавиди). През целия период на развитието пчелите поддържат около пилото постоянна температура (от 32 до 36 С) и относителна влажност на въздуха от 40 до 80%. Те осигуряват и пресен въздух, тъй като при интензивните обменни процеси в организма на ларвите и какавидите, потребността от кислород значително нараства. Нарушаването на тези нормални условия води до смущения в развитието или загиване на пилото.

Живот и дейност на пчелите и пчелното семейство
Пчелното семейство е сложен, хармоничен организъм, в който дейността на пчелите зависи както от тяхната възраст и физиологично състояние, така и от състоянието и нуждите на семейството и от външните условия. Според характера на работата, която извършва, в живота на пчелата се различават два основни периода: млада пчела – на възраст до около 21 дни, когато тя пребивава предимно в кошера и изпълнява различни видове работа, и стара (летяща) пчела – след тази възраст, когато тя с изключение през зимата, работи навън – събира и пренася нектар, прашец, вода и прополис.
През първите три дни след излюпването си младите пчели са още слаби и неукрепнали. Те си почиват и другите пчели ги хранят, като им предават храна направо на хоботчето. Постепенно те се включват в работа, като първоначално участват при почистването на килийките. От четвъртия ден започват сами да вземат мед и прашец от килийките и да приготвят кашица, с която хранят по – възрастните работнически и търтееви ларви. От 7 – я – 9 –я ден техните глътъчни и горночелюстни жлези започват да произвеждат млечице и те усилено хранят майката и младите ларви. Тези пчели стоят предимно до питите с пило, за да го топлят и да го хранят.
На 4 – 5 дневна възраст младите пчели при топло и тихо време по обяд (от 11 до 14 часа) извършват първите си облитания около кошера, като прочистват дебелото си черво от натрупалите се дотогава в него несмлени остатъци от храната. При облитането пчелите се обръщат с глава към своя кошер и летейки пред него, ту се отдалечават, ту се приближават, като запаметяват цвета и формата му и се ориентират за неговото разположение спрямо околните предмети. Отначало облитанията са по – краткотрайни (1-3 минути) и наблизо около кошера, а през следващите дни те са по – продължителни и по – надалеч. От 12 – я ден восъкоотделителните жлези усилено произвеждат восък и пчелите градят пити. По това време те активно участват в приемането на принасяния от летящите пчели нектар, като му прибавят ензими, разливат го в килийките, изпаряват излишната вода от него чрез усилено вентилиране и запечатват зрелия мед. Същевременно те трамбоват с главата си стоварените в килийките топчета цветен прашец, заливат го с мед и го запечатват. Грижат се и за чистотата, като изхвърлят от кошера труповете на умрелите пчели и какавиди и други отпадъци. След около триседмична възраст, пчелите стават летящи и се занимават главно с пренасяне на нектар, прашец и прополис. В тази възраст те между другото охраняват и входа на кошера.
Тази последователност в действията на пчелите обаче не е строга и постоянна. В зависимост от състоянието и нуждите на семейството и от външните условия, отделни пчели или цели възрастови групи, могат да почистват килийките и същевременно да хранят младите и по – старите ларви, да градят пити и да запечатват килийките. При слабите семейства поради относително по – голямото количество пило, част от по – възрастните пчели се принуждават да стоят в кошера за да топлят пилото, а по – малка част от тях излизат на паша. При силните семейства и при добра паша, част от младите пчели, дори от 4 – 5 дневна възраст стават летящи и започват да принасят нектар и прашец, без преди това да са се занимавали с хранене на ларвите или с градене на пити. Летящите пчели в такива семейства може да достигнат 50% и дори повече от общото количество пчели. Когато обаче нуждите на семейството налагат, старите пчели, дори на 30 – 40 дневна възраст, могат да активизират отчасти жлезите си и да произвеждат млечице и восък, макар и в по – слаба степен, за да хранят пилото и да градят пити. Това се наблюдава например, когато се образува изкуствен рой само от стари пчели и майка.
При своята многостранна и сложна дейност, пчелите се ориентират освен чрез органите на зрението, обонянието, осезанието и вкуса и чрез някои други органи за усет. След облитането си пчелите застават на прилетната дъска с главата към входа на кошера и размахват силно крилата си, като разкриват т.нар. насонова жлеза., която като бяло петно се вижда между последните коремни членчета. Разнасящият се аромат на тази жлеза ориентира младите облитащи пчели лесно да намерят входа на кошера. Същата картина се наблюдава и при изтръскване на пчели при входа на кошера. Ароматът на тази жлеза обединява и излитащите роеви пчели при формирането на роя. Когато е в опасност, пчелата заема характерна „настръхнала” поза, като повдига края на коренчето си и подава жилоносния си апарат, на който се образува капчица течност. Ароматът на тази течност (която не е отрова) служи като сигнал за тревога за останалите пчели в кошера.
Пчелите издават различни звуци в зависимост от своето състояние.
Когато е спокойно, семейството издава тих, равномерен звук, а когато е раздразнено или е в роево състояние, височината на звука му е значително по – висока. Характерен „тъжен” е звукът на осиротелите семейства, а пчелите, които са настроени да жилят, издават тънък „писклив” звук. Новоизлюпените млади майки, както и зрелите майки и маточниците преди излитането на роя също издават специфични звуци. Звук издават и пчелите, които извършват мобилизиращите „танци”.
Счита се, че звукът е резултат на вибрациите на гръдните членчета под действието на гръдните мускули, които се усилват чрез размахването (трептенето) на крилете при полет и вентилация. Тези вибрации и трептения се придават чрез подложката, на която стои пчелата (например, върху пчелната пита), или чрез въздуха и достигат до другите пчели, които ги възприемат посредством слуха си. За възприемане вибрациите на гръдните членчета, пчелите притежават хордотонални (струнни) слухови органи, разположени по тялото, на антените, краката и крилете. Звуковите трептения на въздуха се усещат чрез фонорецепторите, които представляват чувствителни власинки, разположени между сложните очи и задтилния шев на главата. Освен това на второто членче на антените се намира т.нар. Джонстонов орган, чрез който пчелите възприемат не само вибрациите на подложката, на която се намира пчелата, но и трепканията на звуковите вълни, които се предават по въздуха (по Шванчич).
Пчелите имат добър усет за време, поради което започват да посещават в определен час на деня онзи вид растение, което по това време започва да отделя нектар. Ако кошерът бъде преместен, те при завръщането си помнят старото място до 12 дни, а при хладно време (0-4 С) – дори повече от месец. Те притежават и органи на равновесието – четинки, свързани чрез чувствителни клетки с нервната система. Разположени са на шията и на съчленението между гърдите и коремчето, както и при основата на антените, на коремчето и на краката. Чрез тях пчелите се ориентират по отношение на земното притегляне, което е необходимо при полет, за отвесното изграждане на питите, както и въобще при движение.
Младите пчели работят в кошера както денем, така и нощем, с малки прекъсвания за почивки. При благоприятно време и добра паша, летящите пчели започват да излитат сутрин рано(към 5 часа) и към 19 часа вечер последните пчели се прибират. За един ден, пчелата извършва 7 – 13 (средно 10) полета, като при всеки от тях принася в медовата си гушка 40 – 60 мг нектар. През целия си летателен период (около 20 дни) тя може да принесе около 6 – 8 г нектар, от който в най – добрия случай се получава 3 – 4 г мед (половин чаена лъжичка). От всички летящи пчели в семейството около 50% принасят само нектар, 25% само прашец и 17% едновременно нектар и прашец. Това обаче зависи до голяма степен от вида на растенията, които пчелите посещават, и от количеството на незапечатаното пило.
При своя полет до постоянния източник, който посещават, пчелите се ориентират не само чрез зрението си, но главно чрез съвършената сигнализация – чрез т.нар. мобилизиращи (вербовъчни) танци на пчелите разузнавачки, които първи са открили този източник. Като напълни медовата си гушка с нектар или кошничките на задните си крака с прашец, пчелата разузнавачка облита цъфтящите растения, за да запомни тяхното местонахождение, след което се завръща в кошера, като се ориентира по запомнените предмети по пътя и по разположението на слънцето. Прилетяла в кошера, тя още на входа или по питите бива посрещана от 5 – 6 летящи пчели, на които предава нектара и във възбудено състояние започва да извършва вербовъчен танц. Танците са своеобразен “език” за пчелите. Те са два вида кръгов и осморков (фиг. 2)

Когато източникът на (пашата), от който е прелетяла, е на близко разстояние (до 200 м), пчелата извършва кръгов танц. Тя бързо пробягва в малък кръг около една килийка и веднага се обръща на 180 градуса, като повтаря същия кръг, но в обратна посока. Така тя продължава да „танцува” на едно място около 15 – 30 секунди, при което обкръжаващите я пчели следват нейните движения с насочени към нея антени възприемат аромата, който тя е принесла от растенията. От там отива на още два – три участъка на питите, където повтаря същите движения. След това пчелата също напуска кошера и отново натоварена се завръща, като повтаря „танците”. Мобилизираните и възбудени пчели едновременно излизат и по аромата, който са възприели, намират източника на нектар или прашец. Те се привличат и от аромата на Насоновата жлеза, оставен в цветовете на пчелите, които са ги посетили преди тях.
Когато пашата е на по – голямо разстояние, „танцът” на пчелите е осморков. С него „танцуващата” пчела дава по – пълна информация на завербуваните пчели – посоката и разстоянието до пашата, както и нейната продуктивност и концентрацията на нектара. При осморковия „танц” пчелата най – напред пробягва в полукръг около няколко килийки, след което пробягва в права линия към изходния пункт като трепти, особено с края на коремчето си, вляво и вдясно. Като дойде на изходния пункт, тя отново пробягва в полукръг, но в противоположна посока, като по този начин описва осморка. След това отново прибягва по същата линия и като дойде до изходния пункт, повтаря същата фигура. Така тя „танцува” в продължение на 1 – 3 минути на едно място, като обкръжаващите я пчели се въртят заедно с нея. След това „танцуващата” пчела отива на друго място, където продължава да „танцува” по същия начин сред друга група пчели. Колкото е по – дълъг правият пробег и трептенията на коремчето са по рядко, толкова по – далече е пашата. Мобилизираните (завербованите) пчели възприемат информацията като „разшифроват” отделните елементи на този „танц”.
Когато „танцуващата” пчела пробягва по права линия нагоре по питата, това означава, че пашата е по посока на слънцето, а ако пробягва надолу, пашата е в посока обратна на слънцето. Ъгълът, под който правата линия на пробега се отклонява вляво или вдясно от отвесната линия на питата, е същият, който се сключва между двете линии, свързващи кошера със слънцето и кошера с пашата. Колкото „танцът” е по – продължителен, и трептенията на коремчето са по – чести, толкова е по – голямо разстоянието до пашата. Колкото „танците” са по – чести, толкова пашата е по – продуктивна (богата), а когато при трептенията на пчелата тя издава по – силен звук, концентрацията на нектара е по – висока, което по – силно мобилизира завербованите пчели да отиват на паша по дадените им „указания”. Когато пашата премине и нектароотделяне няма, пчелите преустановяват „танците”.
Годишният цикъл на живота на пчелното семейство протича в определен ритъм, който е в зависимост и в унисон с годишните (и сезонни) климатични промени и с цъфтежа на медоносните растения. При нашите условия се различават два важни периода в жизнената дейност на пчелното семейство: неактивен – през ноември, декември и януари, и активен – през останалата по – голяма част от годината. През неактивният период, майката престава да снася яйца и пчелите пребивават почти изключително в кошера в състояние на относителен зимен покой с краткотрайни облитания. През активния период, майката снася яйца, като цялата вътрешна дейност на пчелното семейство протича последователно в няколко етапа – развитие за главната паша, размножаване (роене), натрупване на хранителни запаси и подготовка за зимуване. Съобразно със сезонните изменения на външните условия и на жизнената дейност на пчелите, пчеларят трябва умело и целенасочено да управлява развитието и дейността на пчелните семейства, за да получи най – висока продукция от тях.
Климатичните особености и фенологичните данни за цъфтежа на по – важните медоносни растения, както и биологичното състояние на пчелните семейства и работата, която пчеларят ще трябва да извършва през отделните месеци са разгледани на сайта в раздела „Сезонни и месечни задължения на пчеларя”.

Предимства на силните семейства. Освен от пашата, продуктивността на пчелните семейства зависи пчяко от броя на пчелите и от техните наследствени качества.  Само силните, здрави и дейни пчелни семейства могат да дадат много мед, восък и нови семейства и най – резултатно да участват при опрашването на селскостопанските култури. През зимата и пролетта силните семейства по – добре запазват топлината в гнездото и изразходват по – малко храна за поддържане на необходимата температура (пресметнато на 1 кг пчели). Поради това те по – сполучливо презимуват, а спестената храна използуват за по – доброто си развитие през пролетта. Освен това силните семейства встъпват в пролетта с неизтощени от презимуването пчели, които по – продължително живеят и следователно по – добре подпомагат пролетното им развитие. Развитието на силните семейства започва още от ранна пролет с бърз темп, като майките усилено снасят яйца, а пчелите подгатвят килийките и отглеждат пилото, чието количество съответства на силата на семейството и на способността на майката да снася яйца. При слабите семейства, снасянето на яйца от майката е ограничено поради недостиг на пчели, които да подготвят килийките и да хранят и топлят пилото. Благодарение на по – големия брой пчели кърмачки в силните семейства, на тях се падат по – малко ларви, поради което пилото се храни и се отглежда по – добре. От него се излюпват пълноценни, добре развити пчели, с по – голяма жизненост и издръжливост при неблагоприятни условия, с по – голяма работоспособност и с по – дълъг живот. Пчелите отгледани в силни семейства, имат с 5 – 8 дни по – дълъг живот, хоботчето им е с 8% по – дълго, мускулите, краката и крилата им са по – добре развити, а медовата им гушка е по – обемиста. Ето защо те могат да летят по – далеч и да принасят около 2 пъти по – голямо количество нектар при полета си в сравнение с пчелите, отгледани от слабите семейства (табл.2).
През пролетта в силните семейства се натрупват все по – голямо количество летящи пчели, които най – пълно използват както главната паша, така и предхождащите я по – слаби паши и събират много мед. В същото време слабите семейства продължават развитието си и през главната паша, като по – голямата част от пчелите им са ангажирани с отглеждането и затоплянето на пилото. Поради това те имат малко летящи пчели и пропускат всички паши, без да съберат достатъчно мед дори за собственото си изхранване.
 


Силните семейства изграждат повече пити, произвеждатповече восък и тяхното пило и пчелите им са по – устойчиви на заболяване. По – рядко ги нападат пчели крадци и по – лесно се справят с неприятелите

Определяне на силата на пчелните семейства. Силата на пчелните семейства се определя по броя на междурамията, които са запълнени с пчели, или, което е все едно, по броя на питите, нормално покрити с пчели, като се има предвид плодниковата пита.
От броя на целите пити, покрити с пчели, може да се определи и приблизителното количество на пчелите в кг, както и в бройки, като се знае, че пчелите на една цяла нормално покрита дадан – блатова пита тежат 200 – 250 г и че 10 000 пчели тежат 1 кг. При многокорпусните кошери на една пита има около 180 г пчели. За по – голяма точност при провеждане на опити се претеглят самите пчели, като се изтръскват в полиетиленова торба.
По количеството на пчелите, пчелните семейства се разпределят на силни, средни и слаби. Стойността на тези величини обаче е рзлична в зависимост от това, по кое време на годината се прави преценката. Например за силни се смятат онези семейства, които по време на главния пролетен преглед имат над 8 цели дадан – блатови пити с пчели. За главната паша, пчелите им запълват добре целия плодник и още два магазина или един корпус, т.е. покриват общо 24 пити (около 60 000 пчели), а през есента имат над 9 пити с пчели. Слаби са семействата, които при пролетния преглед имат по – малко от 5 пити, покрити с пчели, при есенния – по – малко от 6, а по време на главната паша – не повече от 9, поради което не трябва да им се поставя магазин. Тези стойности при многокорпусните кошери се увеличават с 25%, понеже площта на питата при тях е съответно по – малка. Средните семейства по сила са между силните и слабите, но по време на главната паша, те са достатъчно силни, за да усвоят един магазин, а в някои случаи и два.

Мерки за поддържане на силни пчелни семейства. За създаването и поддържането на на целогодишно силни, здрави и дейни пчелни семейства трябва да се прилагат редица мерки, които се свеждат до следното:
• осигуряване на есенно развитие на пчелните семейства за отглеждане на много млади, физиологически запазени пчели преди зазимяването;
• правилно зазимяване на пчелните семейства и осигуряване на добра защита на кошерите от студените ветрове през зимата и пролетта;
• навременно подпомагане неблагополучните, гладните и слабите семейства;
• създаване на условия за бързо развитие на пчелните семейства през пролетта и за отглеждане на голямо количество пълноценни пчели за главната паша, като им осигуряват достатъчно храна и качествени пити;
• използване на подходящи системи кошери и прилагане на високоефективни прогресивни методи за работа с пчелите;
• поддържане на пчелните семейства в работно състояние и най – пълно използване за произвеждане на повече восък и за събиране на повече мед, като им се осигурява постоянна подкрепителна и богата главна паша и се практикува подвижно пчеларство.
• редовна смяна на старите и негодните майки с млади от най – добър произход;
• борба срещу търтеите;
• сформиране на нови пчелни семейства от най – силните и високопродуктивни семейства;
• обменяне на племенен (размножителен) материал (майки и пчелни семейства) с други неродствени високопродуктивни и здрави пчелини;
• създаване на постоянни условия за най – пълно развитие и осъвършенстване на производителните качества на майките и пчелите;
• предпазване от заболяване и отравяне на пчелните семейства и предприемане на ефикасна борба срещу появилите се болести и неприятели.
От цялостното прилагане на този комплекс от мерки, съобразени с характера на пчелната паша и с климатичните особености на района, и от метереологичните условия през сезоните на конкретната година зависи създаването на силни, здрави и дейни пчелни семейства, които са основа за високопродуктивно и рентабилно любителско и промишлено пчеларство.

Болести, неприятели и отравяния на пчелите
През своя живот като пилото, така и пчелите, майките и търтеите са изложени на различни заразни и незаразни болести.
Заразните, паразитните и микозните болести се причиняват от бактерии, бацили, вируси, паразити, гъби и др. От тях практически по – важни за нашата страна са американският гнилец, европейският, киселият и парагнилецът, мехурчестият гнилец, нозематозата, вароатозата, браулозата, паратифът, аскосферозата, аспергилозата, параличът, септицемията и меланозата.
Индивидите на пчелното семейство се засягат от заразните болести в определен стадии от развитието си. През зимно – пролетния период се проявяват болестите по възрастните индивиди, а през пролетта и лятото – болестите по пилото.
Заразните болести причиняват страдание или смърт на атакувания от тях организъм, поради което пчелните семейства отслабват и намаляват силно продуктивността си или загиват напълно. Благоприятстващи фактори за бързото разпространение на заразата в пчелното семейство са постоянният физически и хранителен контакт между отделните индивиди и с ларвите. Болните семейства са постоянна опасност за здравите и ако не се спазват неоходимите условия, болестта лесно може да се разпространи както в останалите семейства на пчелина, така и в други пчелини.
В борбата срещу болестите по пчелите и пилото, особенно срещу заразните, най – голямо значение имат предпазните мерки. Трябва да се има предвид, че най – често заболяват слабите семейства с недостатъчна и недоброкачествена храна и с недобре затоплени гнезда през зимата и пролетта. Кошерите замърсени със стари, черни пити и с диарични петна по тях са постоянни източници на зараза. Продължителните прегледи, когато пчелите не събират прашец и нектар, и непредпазливото подхранване пораждат кражби, чрез които пчелите разпространват болестите. Със замърсените си ръце и с помагалата, с които е боравил в болните семейства, без след това да ги почисти и дезинфекцира, пчеларят най – често е виновник за бързото заразяване и на останалите семейства. С преместването на пити с мед, пило или пчели от едни семейства в други, без да има сигурност, че те са здрави, също може да се пренесе заразата в здравите семейства. Покупко – продажбата на пчелни семейства и на употребяван, необеззаразен, пчеларски инвентар от неконтролирани пчелини, както и безконтролното подвижно пчеларство без спазване на ветеринарните наредби са най – честата причина за широко разпространяване на заразните болести.
Ето защо пчеларят трябва да полага всички необходими грижи, за да поддържа целогодишно силни пчелни семейства и да спазва хигиенните изисквания за чистота както вътре в кошерите, така и на самия терен на пчелина, на инвентара, с който работи, и на ръцете и дрехите си и да извършва съответната дезинфекция. Той трябва да следи здравословното състояние на пчелните семейства както чрез външни наблюдения пред входа на кошерите, така и при прегледите, за да може в случай на заболяване да вземе веднага мерки за излекуване и за ограничаване на разпространението на болестта. При съмнение за заболяване, той трябва да уведоми ветеринарния лекар. Много важни за откриването на болестите са профилактичните прегледи, които задължително трябва да се извършват от подготвени проверители под ръководството на ветеринарни лекари. Те се извършват два пъти през годината: от март до 15 юни – за откриване на нозематозата, вароатозата, паратифа, европейския, киселия, парагнилеца и мехурчестия гнилец, аскосферозата и аспергилозата и и от 1 – ви август до 15 септември и дори по – късно – за американаския гнилец. Констатациите от прегледите се нанасят във ветеринарния паспорт на пчелина.
Незаразните болести не се предават от засегнатите индивиди или семейства на здравите. Те възникват под влияние на неблагоприятни фактори, свързани с храненето, отглеждането и развъждането на пчелите. Често незаразните болести причиняват по – големи икономически щети на пчеларството, отколкото заразните. Най – важните от тях са разните видове отравяния (токсикози) при пчелите – химични (при растителната защита), от манов мед, от готварска сол (в сиропа). При повратните пролетни застудявания, често се наблюдава простудено пило, което пчелите изхвърлят от кошерите. В много горещо време и при силни семейства при недостатъчна вентилация на кошера (например при превозване или предпазване от отровни препарати) може да се задушат пчелите и пилото и да загинат цели семейства.
Гладуването или непълноценното хранене на пчелните семейства, поради недостатъчно количество мед или прашец в кошерите също се смята за ненормално (болестно състояние), което се отразява върху правилното развитие на отделните индивиди и на цялото семейство. Освен пряката вреда, тези незаразни страдания, често пъти са благоприятна предпоставка за възникване и тежко протичане на редица заразни заболявания. Към незаразните заболявания се причисляват и различни уродства – еднооки, белооки (албиноси) или безкрили пчели и търтеи, хемафродитни пчели, майки с признаци на пчели, търтеи джуджета, нежизненоспособни („глухи”) яйца и неразвиващи се ларви, които се дължат на неблагоприятни условия на отглеждане или на биологични (генетични) причини и обикновено по – рядко се наблюдават.
Неприятелите и хищниците на пчелите често пъти нанасят сериозни щети както на пчелните семейства, така и на пчелните продукти. По – важни от тях са пчелоядът, мишките, восъчните молци, мравките, осите, стършелите и ухолазката. Ето защо срещу тях трябва да се води системна борба както чрез поддържане на добра хигиена в кошерите и складовете, така и чрез унищожаване на самите врагове и гнездата им.
За точно определяне вида на заболяването трябва да се изпрати проба до най – близката ветеринарно – бактериологична лаборатория. Ако е заболяло пилото, изпраща се парче от пита с размери 10 х 15 см без мед, но с болно пило. Тя се поставя в кутия, като под и над питата се слагат клечки, които да не се допира плътно. От заболелите пчели се поставят в кутия по 30 – 50 още живи или наскоро умрели заедно с парче от пита с мед. Ако се отнася до отравяне, пробата трябва да съдържа около една водна чаша пресни трупове. От всяко семейство пробата трябва да бъде в отделна кутия, на която се написва номерът на кошера. Всички кутии с проби се поставят в обща здрава, картонена кутия или сандъче, което се адресира до лабораторията. Изпращането на пробите се извършва служебно от съответната ветеринарна служба. Със съпроводително писмо, носещо и адреса на изпращача, се дават по – подробни сведения за заболяването и при какви обстоятелства се е проявило.. До получаването на отговора пчеларят спазва всички мерки да не се разпространи заразата., а след това постъпва съобразно с дадените му указания от лабораторията или ветеринарния лекар. Ако заболяването по пилото е от американски, европейски, кисел, мехурчест гнилец, парагнилец или аскосфероза, а по пчелите е от нозематоза, паратиф, аспергилоза или вароатоза, ветеринарният лекар налага карантина. С нея се забранява да се да се изнасят от пчелина (или от населеното място) пчели, пчелни семейства, майки, пчеларски инвентар и пчелни продукти, както и да се внасят в него пчелни семейства, пчели и майки. Позволено е пчелните продукти да се изнасят само през неактивния за пчелите сезон, като се опаковат добре и се надпишат, че са от заразен пчелин. Медът се дава на пансиони, детски градини или военни части за бърза консумация.
Карантината се отменя след един месец, а при американския гнилец, след една година от ликвидиране на заболяването, като предварително се проверява, че в пчелина няма рецидиви.
Различните болести, неприятели и отравяния на пчелите и борбата срещу тях са описани в календарния справочник към отделните месеци, според това, кога се проявяват. По – подробни сведения за тях пчеларят може да намери в специалните издания за болести и неприятели на пчелите, както и в „Пчеларска енциклопедия”, „Ветеринарен наръчник на пчеларя” и др. При съмнение за заболяване той трябва да се консултира с ветеринарен специалист.


Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by