Дата на обновяване:26.06.2016

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

МЕСЕЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПЧЕЛАРЯ
От „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев (със съкращения)

МЕСЕЦ ЮЛИ

Климатични особености. Обикновено юли е месец с най – високи средни месечни, средни максимални и абселютни максимални температури в България. Нормалните
средни месечни температури са: в Северна България и Черноморието от 21,5 С (Белоградчик, Старо Оряхово, Балчик) до 23,8 С (Лом, Созопол), в тракийската низина между 22 С (Казанлък) и 24,5 С (Харманли, Свиленград), в долината на Струма до 25 С (Петрич), във високите полета на Югозападна България между 17,5 С (Самоков) и 21,5 С (Ботевград).
Абселютните майсимални температури достигат близо 42 С (Варна, Карнобат, Чирпан, Хасково, Свиленград), а на места са до 43 С и дори повече (Петрич, Харманли, Първомай).
Абселютните минимални температури спадат до 3 – 4 С (котловинните полета на Югозападна България).
Валежите са са краткотрайни, често придружени с гръмотевици, на места са поройни и с градушки. В Северна България и Тракийската низина те са между 40 и 60 л на 1 кв. м, във високите полета на Югозападна България – между 50 и 70 л, а най – малки са по долината на Струма и Черноморието – между 30 и 45 л на 1 кв.м. През втората половина на месеца на много места в страната започва да се засушава.
Ветровете са слаби – от 1 до 4 м в секунда, най – често от запад и северозапад.
Слънчевото греене е с най – голяма продължителност – средно над страната е повече от 300 часа, като достига 338 часа (Карнобат).

Фенологичен календар. През юли главната пчелна паша в полските райони е от люцерна за семе, слънчоглед и резене, а в балканските – от ливадите и планинската тревна растителност. Продължават да цъфтят лавандулата, овчарският босилек, различните видове бодили, теснолистната върбовка, зърнастецът, риганът, плюскачът и др. Разцъфтяват балканската чубрица, цикорията, пчелинокът, камилският бодил, ветрогонът, тютюнът, памукът.
Поради честите засушавания през юли, пчелите не винаги могат да използват юлската паша. При ниска почвена и въздушна влажност, отделянето на нектар силно намалява. Това особено важи за слънчогледа в полските райони, където засушаванията са по – големи. В това отношение по – благоприятно е положението в района на Добруджа и Черноморието, понеже вятърът откъм морето донася влага.
Към края на юли главната паша в повечето райони на страната приключва.

Състояние на пчелните семейства. През юли яйценосната дейност на майките започва да намалява. Инстинктът за запазване съществуването на вида чрез осигуряване на необходимите хранителни запаси и тяхното най – целесъобразно изразходване подсказва на пчелите да не отглеждат голямо количество пило, тъй като пашата вече приключва.
Търтеевото пило бързо намалява и майките преустановяват снасянето на неоплодени яйца. Пчелите дори започват да изгонват търтеите, защото роевият инстинкт вече е преминал и те не са нужни. Те почти не градят восъчни основи, нито работят на строителната рамка. Забелязват се опити на кражба при отваряне на кошерите след приключване на пашата.

Работа на пчеларя. Щом пашата е към своя край, трябва да се свалят магазините и корпусите и питите да се центрофугират. Преди да се приберат в склада, те трябва да се поставят в кошерите (вечер), за да ги почистят пчелите от останалия мед за няколко дни. Магазините и корпусите не бива да се съхраняват непочистени, защото медът вкисва, а освен това се образуват кристалчета от гроздовата захар. Тези кристалчета на следващата година служат като зародиши за лесно кристализиране на събрания нов мед.
Осигурява се вода на пчелите с водопоилка, ако в района няма чиста, течаща вода.
Ако някои стари майки не са сменени, те трябва да се сменят сега. Вземат се мерки срещу кражба. Дъната на кошерите (обикновените, не дълбоките) се вдигат.
След главната паша, пчеларят прави преглед, за да се осведоми за състоянието на пчелните семейства и за техните нужди. Същевременно той проверява здраво ли е пилото, защото по това време се проявява американският гнилец.

Ограничаване на на яйцеснасянето по време на главната паша
За най – целесъобразното използване на пчелите за събиране на нектар трябва да се вземат мерки за ограничаване на яйценосната дейност на майката по време на главната паша. Това особено се отнася за кошери с голям обем, в които майката намира по – голям простор за снасяне. При по – богата паша и силни семейства, пчелите сами ограничават яйцеснасянето, като запълват с нектар килийките, освободени от излюпващото се пило, и други празни килийки. Чрез ограничаването му се спестяват значително количество храна, както и грижи по отглеждане на пилото. Ако главната паша е една и е краткотрайна (2 – 3 седмици), яйцеснасянето се ограничава около една седмица преди нейното начало, така, че с настъпването на пашата, пчелите вече да не се ангажират с отглеждане на пило, а от по – млада възраст да се включат в принасяне на нектар. Когато пашата е дълготрайна (70 – 80 дни) или след първата следват и други главни паши (акация, лавандула, липа и др.), поради което активният период се удължава, яйцеснасянето се ограничава около 25 – 30 дни преди края на последната главна паша. Ако майката продължава да снася усилено и през този период, пчелите, които ще се отгледат от снесените яйца, практически няма да вземат участие дори и в преработката на нектара, защото медосборът вече ще е приключил и те ще бъдат само консуматори на събрания мед. Тези пчели няма да доживеят и до зимата.
За ограничаване на яйцеснасянето при многокорпусните кошери, корпусът с майката се поставя на дъното и се покрива с ханеманова решетка, вътху която се настаняват останалите корпуси за мед. За да не се залагат маточници в горните корпуси, техните входове се затварят, докато се запечатат намиращите се там ларви. Така пчелите ще преминават през долния вход и ще бъдат в контакт с майката. След това горните входове се отварят за улеснение на пчелите и за усилване на вентилацията. По същия начин се постъпва и при кошера Дадан – Блат с втори корпус, като ханемановата решетка се поставя между него и плодника, след като гнездото се преустрои за медосбор. Ако някоя дейна майка се е качила в магазина, тя се снема в плодника, върху който се поставя решетка.
В случай, че пчеларят не разполага с ханеманови решетки, средните пити на плодника, на които е майката, може да се покрият със здраво платно, което е по – късо с 4 – 5 см спрямо предната и задната стена на кошера. По този начин пчелите преминават през свободните проходи около платното, а майката се задържа на питите с пило, като рядко преминава през медовите участъци на питите. След като питите в корпуса или магазина се залеят с нектар, платното се отстранява.
При по – слаба паша ограничаването на майката в долния корпус или плодника не е достатъчно, тъй като пчелите складират нектара и меда в корпусите или магазините над ханемановата решетка и майката продължава безпрепятствено да снася. В такъв случай при последната главна паша, майката трябва да се изолира с вертикална, ханеманова решетка на 3 – 4 пити (1 – 2 с мед и прашец и 1 – 2 празни) в странично отделение, което се покрива със здраво платно или парче от ханеманова решетка. Майката може да се постави и в изолатор (с 1 – 2 пити), на чиито страни има ханеманови решетки. След медосбора, тя се освобождава за усилено яйцеснасяне и отглеждане на млади пчели през есента. По същите съображения, ако питите в плодника са запълнени с мед, няколко от тях (4-5) трябва да се изцентрофугират (2/3 от площта им в долната част) и да се върнат обратно в средата на гнездото, за да има достатъчно празни килийки за снасяне. Освен по описаните начини., майката може да бъде ограничена да снася в магазина (корпуса), като след заливането на питите с нектар и преди да започне запечатването на килийките, последователно се изваждат 1 – 2 пити, а останалите се разреждат на по – голямо разстояние. Така пчелите надграждат килийките, като ги запълват с мед и майката не може да снася в тях. Такива удебелени пити много лесно и бързо се разпечатват с пчеларския нож наравно с нивото на летвите на рамката, при което се получава и повече восък.

Отнемане и центрофугиране на питите с мед
По време на медосбора на пчелните семейства трябва да се осигури пълно спокойствие. Излишни прегледи без крайно належаща причина не бива да се правят, защото обезпокоените пчели нарушават летателната си дейност за няколко часа, което се отразява на медосбора. В зависимост от притока на нектар, необходимо е само да се следи как върви запълването на питите с мед. За тази цел внимателно, без да се тревожат пчелите и по възможност без да се използва пушек, се преглеждат по 1 – 2 крайни и средни пити в магазините, респ. корпусите, или от страничните пити – в лежаците. Щом като са запълнени с мед и най – малко на 1/3 до ½ в горната си част са запечатани, а при навеждането им открития мед не капе, питите може да се центрофугират. Готовите пити трябва да се отбират за центрофугиране следобед и привечер, за да не се пречи на работата на пчелите през деня. Пчелите леко се подпушват, за да се отдръпнат надолу, след което питите се изваждат една по една и чрез внимателно тръскане и смитане се освобождават напълно от пчелите.
При големите пчелини, питите се освобождават за центрофугиране много бързо чрез използване на отпъждащи пчелите средства – репеленти, въздушна струя и др.

Центрофугирането на меда се извършва в чиста, светла стая, която може добре да се затваря, за да не влизат пчели. При подвижното пчеларство, медът може да се центрофугира в подвижната пчеларска барака, ако в момента има принос на нектар. Преди центрофугирането питите се разпечатват с пчеларска вилица или с остър, пчеларски нож. С вилицата се отстраняват само капачетата на килийките, без да се поврежда самата пита. Ако са удебелени, питите се изравняват с ножа или вилицата наравно с широчината на летвичките на рамката. За да реже добре, ножът трябва да бъде по – топъл – от време на време се потопява в съд с гореща вода. Още по – добре е да се работи с нож, който се загрява с пара, идваща по тръби от съд с вряща вода. Най – добре е да се работи с електрически нож. Питите се разпечатват над широк съд (тава), в който се събират восъчните отпечатки и медът се прецежда през гъста мрежа. За удобство в работата се използва специално устроен станок, в който се събират и се отцеждат восъчните отпечатки и се подреждат разпечатаните пити, докато се поставят в центрофугата.
Ценрофугирането на меда се извършва с главно два вида центрофуги – хордиални и радиални, изработени от неръждясваща стомана или алуминий. Хордиалните центрофуги са пригодени за 2 – 3 – 4 плодникови пити или двойно количество магазини. Радиалните центрофуги са за по – голям брой пити (10 – 50) и имат висока производителност, поради което намират приложение в по – големите пчелини. Медът се центрофугира най – лесно докато е топъл т.е. веднага след отнемане на питите от кошерите. В противен случай те трябва да се затоплят.
Центрофугата трябва предварително да се почисти, измие и подсуши добре и да се закрепи здраво на пода. Под крана и се поставя гъста (двойна) цедка, а под нея – съдът за мед, който може да бъде емайлиран, калайдисан, пластмасов или от бяла, калайдисана ламарина. От този съд центрофугираният мед се прелива в съдовете, в които ще се трансформира и съхранява. Преди използването им съдовете, трябва да бъсат добре измити и подсушени. При нареждането в хордиалната центрофуга, питите се поставят така, че горните летвички на рамките да са обратно на посоката на въртенето на ротора. Това улеснява изпръскването на меда от килийките, понеже те имат наклон нагоре. Питите трябва да се допират с цялата си площ до мрежата на въртящия се кош, защото в противен случай лесно може да се разкъсат поради центробежната сила, особено ако са новоизградени. За да бъде балансирана центрофугата, срещуположните пити трябва да бъдат еднакво тежки. Въртенето отначало трябва да бъде по – бавно. След като се изпръска по – голяма част от меда от външната страна на питите, те се обръщат, за да се изпръска медът напълно от другата страна, при което въртенето става постепенно по – бързо. След това питите отново се обръщат в първоначалното си положение, за да се изпръска медът напълно от първата страна. При радиалните центрофуги медът се изпръсква едновременно от двете страни на питите. Поради високото им натоварване, по – големите от тях са пригодени за задвижване с електромотор. Много удобни за работа са хордиалните центрофуги с обръщателни касетки т.нар. реверсивни, които позволяват, след като питите се изцентрофугират от едната страна, бързо да се обръщат с ръка или автоматично, за да се изцентрофугират от другата.
Изцентрофугираните пити отново се поставят на кошерите, ако пашата продължава. След последното центрофугиране при приключване на медосбора, питите се връщат на кошерите, за да се почистят и да се подсушат, след което се прибират в склада.


Американски гнилец
Американският, злокачествен гнилец е заразна болест на запечатаното пило. Причинява се от бацил, който образува много устойчива спора.
Заразяването става преди запечатването на ларвите, а болестта се предава след запечатването им, когато те умират и труповете загниват. В трупа на умрялата личинка се наброяват до 5 милиарда бацила (респ. спори). Характерна картина при американския гнилец е, че капачетата на килийките с болни ларви потъмняват, хлътват и са продупчени (Фиг. 38). Гнилостната маса отначало е сивобяла, а след това става тъмнокафява с туткалоподобна консистенция, залепена за килийката. При опит да се извади с клечка, тя се точи на дълга нишка. Издава неприятна миризма на разтопен туткал. Пилото на питата е прошарено – между килийките с болни ларви има килийки със здраво, открито и запечатано пило. В стремежа си да почистят килийките (което им се отдава) пчелите се инфектират и пренасят заразата по здравите ларви. Непочистената, гнилостна маса засъхва като черна коричка, здраво залепнала за долната стена и дъното на килийката.
Заболяването се проявява предимно през горещото време – юни, юли и август, но може да се появи и по – рано, особено, ако семейството е заразено от по – миналата година. Освен чрез пчелите (при кражба, блуждаене, налитане) заразата се разпространява от болните на здравите семейства и при преместване на пити, използване на необеззаразени кошери, както и чрез замърсени ръце и помагала при прегледите. След излюпване на пилото през есента, спорите се запазват в инфектираните пити, меда и прашеца, по самите кошери, както и засъхналите трупове (корички) на умрелите ларви и на следващата година заразата избухва с по – голяма сила. Цели пчелини могат да бъдат обхванати от болестта.
 

Боледуващите семейства отслабват, медопродуктивността им намалява и след 2 – 3 години загиват.
Като предпазна мярка срещу американския гнилец трябва да се спазват всички необходими санитарно – хигиенични изисквания, за да не се пренесе заразата от болните на здравите семейства в същия или други пчелини. Особено опасно е безконтролното движение на пчелини от едни райони в други без здравно освидетелствуване от ветеринарно медицинските власти.
В борбата срещу американския гнилец от много голямо значение е болестта да бъде навреме открита от самия пчелар или от проверителя. При установено заболяване или съмнение, веднага трябва да се уведоми ветеринарния лекар, за да изпрати проби от болното пило за изследване във ветеринарно – бактериологичната лаборатория. Съгласно с Наредбата за борба срещу болестите по пчелите у нас болните от американски гнилец пчелни семейства не се лекуват, тъй като при нашите условия, поради горещото лято, болестта протича в тежка форма. Борбата се води чрез пълно изгаряне на болното семейство заедно с кошера, питите, меда по указание на ветеринарния специалист. Ако са застраховани, пчелните семейства предварително се оценяват. Допуска се запазване само на здравите и нови кошери, които непременно трябва да се обеззаразят след основно почистване и изгаряне на отпадъците чрез опламеняване с бензинова лампа под наблюдението и ръководството на длъжностните ветеринарно медицински органи. Останалият заразен инвентар се изгаря или се обеззаразява, ако е годен. Тревата на която са стояли кошерите се опламенява, след което почвата се прекопава и се посипва с 5%-ов разтвор на хлорна вар или 10%-ов разтвор на прясно гасена вар. Медът само от магазините, и то ако е повече, може да се центрофугира, като се даде за бърза консумация в столове, кухни, и то само през зимата.
На пчелина и района, в който има болни от американски гнилец семейства, се налага карантина за една година след ликвидиране на заболяването, ако до тогава няма рецидиви.

Вирусен паралич и черна болест
Заразният паралич е болест на пчелите и какавидите, която се причинява от филтруем вирус. Засега в Европа са известни 4 вида вируси: на хроничния паралич, на острия паралич, филоментовирозата (нишковидният вирус) и египтовирозата. По предварителни изследвания (Митов, Гургулова, Кънчев и др., 1991) у нас са констатирани вируса на острия паралич и египетския вирус, но не е изключено да съществуват и други видове. Заразяването става чрез слюнката при взаимното хранене на пчелите и пилото. Инфектират се медът, питите и стените на кошера. Важен преносител на заразата е акарът, който причинява вароатозата. Заразените пчели отначало са възбудени, но след това загубват способност да летят, като стоят неподвижни по прилетната дъска или се трупат по стените и дъното на кошера и при пипане леко трепват с крилата си, които са несиметрично разперени (разкрилица). В стремажа си да изхвърлят навън болните, здравите пчели оскубват власинките им и те изглеждат черни. Болестта протича бързо. Пред кошера се виждат множество трупове и семейството бързо отслабва. Заболяването може да бъде и хронично – с по – къси и с по – слабо забележими прояви.
Допринасящи фактори за развитието на паралича са горещото време и белтъчният глад (при липса на прашец). Срещу паралича през големите горещини гнездата трябва да се препазват от прегряване, като кошерите се засенчват и се създава необходимата вентилация. Труповете на умрелите пчели се изгарят, а ръцете и помагалата след прегледа на болните семейства се дезинфекцират.
Смята се, (Ст. Недялков), че заразният паралич е една от трите форми на черната болест, наречени така поради черния цвят на обезкосмените пчели. Другите две форми на черната болест са от незаразен характер. Едната се дължи на генетични причини (мутации), като около половината от индивидите на семейството с излюпват без власинки по тялото. Чрез смяна на майката, семействата се поправят. Другата форма се проявява предимно в горските райони, където пчелите, когато са ориентирани към мановата паша, не събират цветен прашец и изпитват белтъчен глад, затова се нарича горска болест. В организма на изтощените (предимно летящите) пчели, обмяната на веществата се нарушава, вследствие на което власинките по тялото им започват да опадват. Като средство срещу тази форма на черна болест се препоръчва Недялков 1991) осигуряване на прашец чрез преместване на пчелина на подходяща паша, както и подхранване със сироп (двукратно по 0,4 л през 5 – 6 дни), в който се разтваря 1 г син камък на 1 л сироп. Срещу вирусния паралич и незаразната черна болест при липса на прашец е добре в сиропа да се прибавят белтъчни храни – мляко, извара и др. При първа възможност майката се сменя с млада. Не бива да се преместват пити от болни (заразени) в здрави семейства. Старите пити трябва да се подменят, а кошерите и другия инвентар, както и работните дрехи и ръцете на пчеларя – да се дизенфекцират.

Меланоза
Меланозата е гъбна, заразна болест на пчелната майка, която поразява яйчниците. Те почерняват и не могат да функционират. По – рядко се наблюдава при пчелите и търтеите.
Болната майка преустановява яйцеснасянето и в такива семейства няма яйца и млади ларви. Тя е с подуто, удължено и влачещо се коремче, в края на което се подава засъхнала, фекална маса. Майката е слабо подвижна и не може да се задържа добре на питите, като често пада на дъното и пчелите я изхвърлят навън. Останало без младо пило, семейството не може да си отгледа нова майка и обикновено става търтовъчно.
Средства за лекуване на болни от меланоза майки няма. Такива майки трябва веднага да се изпратят във ветеринарно – бактериологична лаборатория за иаследване, а на семействата да се дадат млади здрави майки. Необходимо е да се поддържа чистота и да се подобрат условията за живот в пчелното семейство. Недоброкачествената храна (манов мед) се заменя с нектарен мед или семейството се подхранва със захарен сироп.

Материалите, (които ще бъдат допълвани) от календарния справочник по пчеларство, подготви за сайта:


Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by