Дата на обновяване:05.06.2016

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

 

МЕСЕЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПЧЕЛАРЯ
От „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев (със съкращения)

МЕСЕЦ ЮНИ

Климатични особености. Юни е първият летен месец. Нормалните средни месечни температури във високите полета на Западна България са между 17 и 19 С, във високите планински райони – между 8 и 12 С, а в останалата част на страната – между 19 и 22 С.
Абселютните максимални температури са от 33 (Самоков) до 40 С (Образцов чифлик).
Абселютните минимални температури общо за страната са положителни с изключение на планинските райони и някои високи котловинни полета, където се понижават до -1 С (Трън и Ихтиман).
В България през юни вали най – много. Валят краткотрайни, често поройни дъждове, придружени с гръмотевични бури. В Северна България те са между 60 и 100 л на 1 кв.м.; в Тракийската низина и долината на Струма – между 50 и 80 л; по черноморието – 45 и 70 л във високите котловинни полета – между 80 и 100 л на 1 кв.м. През първите две десетилетия често има валежи от град.
Ветровете са най – често от запад  или северозапад, по сила от 1 до 3 м в секунда. По Черноморието те са предимно източни.
Въпреки дългия ден, поради честите валежи, слънчевото греене не е много голямо. То е от 230 (София) до 291 (Кнежа) часа.
Времето през юни е от най – голямо змачение за ливадната паша в полупланинските и планинските райони на страната, както и за липовата паша. Ако времето е топло, влажно и безветрено и сутрин има роса, пчелите ще използват пашата много добре.

Фенологичен календар. През юни настъпва главната паша от ливадите и пасищата. В зависимост от техния състав, те са покрити с разнообразна цъфтяща медоносна растителност. Най – много са различните видове детелини. Цъфтят последователно и липите – едролистна, дребнолистна и сребриста, от които при висока въздушна влажност пчелите могат да съберат много мед. По синорите зацъфтяват жълтата и бялата комунига, прешленският конски босилек, лисичата опашка, ранилистът, овчарският босилек и др. По високите райони започват да цъфтят теснолистната върбовка, риганът и чубрицата, а по влажните – здравецът, капелата и ментата. При джовни години из пустеещите места и пасищата избуяват различни видове бодил, а из нивите – синапът и овчарският босилек.
От културните растения продължават да цъфтят еспарзетата и звезданът и започват да цъфтят люцерната, резенето, конопът, анасонът, баклата, тиквите, дините, пъпешите, фацелията и тютюнът. В подбалканските райони, там, където се засява на по – голями площи, лавандулата представлява главна паша и пчелите събират от нея значителни количества ароматичен мед.
През юни цъфтят и жасминът, асклепиасът, аморфата, птичето грозде, плюскачът, каталпата, китайският мехурник и др. През втората половина на месеца в отделни райони, започва да цъфти слънчогледът. През някои години в отделни райони пчелите събират значителни количества мана от листата на дъба и от други горски видове.
Към края на юни, след жътвата на ечемика, трябва да се засее смес от царевица със слънчоглед, който ще цъфти през септември до силажирането.

Състояние на пчелните семейства. Те са в пълно развитие и готови да използват главната паша. Обикновено през юни обаче се проявява най – често роевият инстинкт, защото поради запълване на по – голяма част от питите с нектар и прашец, майката няма достатъчно свободни килийки за снасяне на яйца. По – голямата част от пилото в кошерите е запечатано. Ако главната паша още не е настъпила или времето е неблагоприятно за летеж, пчелните семейства бездействат и лесно изпадат в роево състояние.

Работа на пчеларя. Пред настъпващия медосборен период, пчеларят трябва да направи преглед на пчелните семейства и да им постави магазини и корпуси, ако това не е сторено дотогава. Главната паша е в разгара си и пчеларят трябва да следи, щом някои магазини или корпуси се напълнят с мед (запечатан), да ги изцентрофугира и отново да ги върне на кошерите. Взема мерки за прекратяване на роевото състояние. Поради ограничаване на пилото и умиране на голяма част от старите пчели, семействата може да отслабнат за следващата главна паша, ако има такава. Ето защо в такъв случай от гнездата трябва да се изцентрофугират по 2 – 3 пити с мед и да се върнат отново за залагане на пило. Ако въпреки взетите мерки, някои семейства се роят, пчеларят трябва да следи това, за да хване роевете. Сега е време за образуване на отводки.
Поради това, че семействата са добре развити, с много млади пчели, времето е топло и има редовен приток на нектар и прашец, юни е най – подходящият месец за отглеждане на висококачествени майки и за смяна на старите майки.

Образуване на индувидуални отводки
При разборното пчеларство не бива да се допуска естественото роене, тъй като то в повечето случаи носи загуби на пчелина. За увеличаване на броя на пчелните семейства трябва да се използва изкуственото роене, което става планово, съобразно със силата на пчелните семейства и условията, и то в най подходящото време,  без да се пречи на медосбора. Има различни способи за изкуствено роене, най – добри от които са образуване на индувидуални и сборни отводки и делене наполовина. Главен принцип при изкуственото роене трябва да бъде да не се отслабват основните семейства пред главната паша и да се положат най – добри грижи за развитието на новополучените семейства. Практиката показва, че едно ежегодно увеличение с 10 – 20% на пчелните семейства в пчелина е биологически нормално и икономически оправдано, ако е съобразено с наличната паша в района. Новите пчелни семейства трябва да се образуват само от най – силните, високопродуктивни, неройливи и здрави семейства.
В районите с ранна главна паша (бяла акация и др.), отводките трябва да се образуват веднага след прецъфтяването на акацията, а не преди нея, защото това ще отслаби семействата. При такива условия е най – добре да се образуват индувидуални отводки, като за целта се използват нуклеусите с презимували запасни оплодени майки, които са формирани предното лято. Тези нуклеуси са на нормална плодникова рамка и са създадени и презимували в странично отделение до основното семейство или са сдружени по 3 – 4 в един кошер дадан – блат или лежак. През пролетта, след като питите на нуклеуса се покрият добре с пчели и му стане тясно, той се премества в друг празен кошер, за да се развива в отводка. Кошерът се поставя пред входа на нуклеуса, за да налетят в него и летящите пчели, след което той постепенно се отмества на постоянното си място в пчелина. Гнездото на отводката добре се стеснява и затопля отстрани и отгоре, като входът се оставя на 3 – 4 см.
За развитието на отводките през пролетта много добре влияе стесняването на междуранъчното разстояние на 8 – 9 мм и поставяне на рейки между горните летвички на рамките. Всяка отводка трябва да има 6 – 8 кг мед и 1 – 2 пити с цветен прашец. Според нуждата гнездото на отводката своевременно се разширява с доброкачествени маломедни пити за яйцеснасяне. Веднага след прецъфтяването на акацията всяка отводка се подсилва с по една пита зряло, люпещо се пило, като след 7 – 8 дни и се дава още една такава пита. По – нататък отводката се развива в самостоятелно семейство, като с появата на восъчен градеж, гнездото се разширява с восъчни основи. Ако отводката е със стара или дефектна майка, при отглеждане на млади майки тя трябва да се смени. Така образуваните отводки до есента се развиват в нормални семейства, които сами се запасяват с мед за зимуване, а при благоприятни години и продължителна паша, могат да съберат и мед за центрофугиране.

Образуване на сборни отводки
Сборните отводки се образуват след като прецъфти акацията. За тази цел от 3 – 4 силни семейства се вземат по 1 – 2 пити със зряло, люпещо се пило с пчели, (но без майка), и се поставят в празен, почистен и дезинфекциран или нов кошер, като се добавят още 1 – 2 пити с мед и прашец. За да добият пчелите еднаква миризма, предварително дъната на кошерите за отводките се натъркват с лук. Вечерта или на другия ден на отводката се дава с клетка оплодена майка, която след 24 часа се освобождава. Така образуваните отводки остават само с млади, нелетящи пчели, тъй като летящите се връщат в своите кошери. Тези отводки са изложени на кражба, понеже не могат да охраняват входовете си. През първата седмица трябва да им се дава всяка вечер по 200 – 300г. вода, налята в празните килийки на питите. Поради това, че в продължение на няколко дни няма подбуждащ принос на пресен нектар и прашец, майката снася слабо. Ето защо най – добре е да се създават силни, биологично пълноценни сборни отводки, които имат разновъзрастни пчели. За тази цел, след като се образува отводката, нейният кошер се поставя пред някое основно семейство, така, че да закрива отчасти входа му. По този начин част от летящите пчели, които се връщат от паша, навлизат в отводката. След това кошерът с отводката всяка вечер се отмества по 0,5 м, докато дойде на постоянното си място.
Някои пчелари образуват силни сборни отводки веднага след прецъфтяването на акацията, като от 3 силни семейства вземат по 2 пити зряло пило заедно с пчелите; напръскват питите с рядък сироп и ги поставят в празен кошер, като добавят и две пити с мед и прашец. Тези отводки се образуват привечер, а през нощта се откарват на друго място, отдалечено най – малко на 5 км, така, че летящите пчели въобще да не се върнат, а да се преориентират на новото място и да останат в отводките. На отводките се дават оплодени майки, отгледани през пролетта. По този начин те бързо се развиват, като за втората главна паша (слънчоглед, люцерна, бодил, бостани, памук) може да им се поставят магазини.
Като се отнема от силните семейства част от запечатаното пило и пчели, след прецъфтяването на акацията се предотвратява изпадането в роево състояние, което обикновено настъпва след този цъфтеж. (Тогава за период от 15 – 20 дни няма друга силна паша и голяма част от пчелите бездействат.) В районите със средно ранна или късна главна паша, сборните отводки се образуват рано през пролетта преди главната паша. За тази цел се използват презимували нуклеуси с оплодени майки или пък се формират нуклеуси, на които се дават маточници и след оплодяване на майките се подсилват със зряло пило от силните основни семейства. Отнемането на 1 – 2 пити, пило и пчели от силните семейства не се отразява значително на тяхната сила, тъй като те имат доста време (около 30 – 40 дни) за развитие до главната паша (ливадна и високопланинска). Освен това чрез отнемането на част от пилото и пчелите от силните семейства до голяма степен се предотвратява роевото състояние, което при тези райони се наблюдава преди главната паша или по време на нея и често проваля медосбора от тези семейства.

Прекратяване на роевото състояние по време на главната паша
Роевото състояние може да възникне непосредствено преди или по време на главната паша. Тогава то се отразява най – вредно, понеже изпадналите в бездействие роеви пчели напълно изпускат медосбора. Понякога при силна главна паша и благоприятно за летеж време, пчелите сами ликвидират роевото състояние и прогризват маточниците, като се включват в пашата, но това обикновено става много късно. То може да се прекрати, ако пчеларят се намеси още в самото начало, когато маточниците са с яйца или с млади ларви, и ги разруши напълно. Същевременно трябва да се дезорганизира гнездото чрез нарушаване реда на питите (като пилото се постави към краищата, а медът в средата); пчелите се изтръскват на платно пред кошера и според нуждата се поставят магазини или корпуси с восъчни основи и изградени пити.
Роевото състояние упорито продължава да овладява семействата през главната паша, когато времето е променливо и не позволява на летящите пчели редовно да работят, а младите не са достатъчно ангажирани с преработка на ограничено количество постъпващ нектар и малките площи открито пило. В такъв случай то се прекратява още по сигурно, ако семейството се постави в положение на естествен рой. За тази цел кошерът с роевото семейство при многокорпусните кошери се измества в страни, а на негово място се поставя корпус с восъчни основи и в средата – една пита с младо пило заедно с майката. Върху корпуса се поставя ханеманова решетка, а на нея празен корпус. След това последователно се изваждат питите на роевото семейство и пчелите се смитат върху платно пред входа на новия кошер.
Освободените от пчелите пити се подреждат в корпуса над ханемановата решетка, а отгоре се добавят нови корпуси, докато се изтръскат и се прехвърлят всички пити на роевото семейство. Маточниците се унищожават. Входовете на корпусите над ханемановата решетка временно се затварят. По този начин не само, че обемът се увеличава с още един корпус, но и напълно се разрушава досегашния ред в гнездото, като в най – долния корпус са восъчните основи, над тях са питите с меда, а най – отгоре е пилото, докато дотогава е било обратното. Майката остава извън пилото в долния корпус под ханемановата решетка, където се задържат и част от младите пчели. Така семейството се намира в положение на естествен рой. С присъщата си роева енергия то се заема да изгради и да организира гнездото си и се включва активно в пашата. Пчелите в отдалечените от майката корпуси над ханемановата решетка може да заложат свищеви маточници, които след 8 – 9 дни се унищожават и тогава може да се отворят входовете на горните корпуси.
По същия начин се постъпва и с дадан – блатовия кошер, който се измества в страни и на негово място се поставя празен плодник, зареден с восъчни основи и 1 – 2 пити с открито пило, заедно с майката, а отгоре се поставя ханеманова решетка. Пчелите от магазина се изтръскват пред входа на новия кошер, а празният магазин с медовите пити се настанява над ханемановата решетка. Над магазина се поставя корпус, в който се подреждат питите с пило, чиито пчели също се смитат пред входа на новия кошер. Всички маточници се унищожават. И тук след няколко дни корпусът се проверява и евентуално заложените нови маточници се унищожават.
Лежакът с изпадналото в роево състояние семейство се отмества встрани и на негово място се поставя празен дадан – блатов кошер с корпус. В него по описания начин се прехвърля съдържанието на лежака.

Хващане и използване на роевете
Ако не са взети своевременно мерки срещу изпадане в роево състояние и пчелните семейства са започнали да се роят, трябва да се следи за излитането на роевете, за да се хванат и използват според нуждата. Роевият период е през май, юни и юли в зависимост от климата и пашата на района – в полските и по – топлите райони е по – рано, а в по – хладните и планинските райони е по – късно. Роевете излизат преди обяд или по обедните часове и се залавят по дърветата, храсти или други предмети около пчелина. Понякога те могат да излязат и през втората половина на деня, ако сутринта времето е било неблагоприятно. За да не се хване високо и далече, роят се пръска с вода (с пръскачка или метла), когато пчелите кръжат около кошера. След като се образува, роевият грозд се хваща в празна тръвна, почистена и обгорена отвътре, която е добре да се натърка предварително с маточина. Може да се използва и специална роеловка, подобна на крина, чиито капак и дъно са от телена мрежа. Тръвната или роеловката се привързват на дълъг прът, поднасят се под заловилия се рой, който чрез рязко тръсване на клона се събаря в нея. Когато клонът е дебел или роят се е заловил за някакъв друг предмет, той се изгребва внимателно с голяма лъжица, а останалите пчели се смитат с четка или птиче крило. За да се съберат и онези пчели, които са се разхвърчали при хващането на роя, тръвната се окачва на дървото до мястото, където се е заловил роят, или се оставя на земята под дървото на сянка, докато влязат всички пчели. След това роят се заселва в разборен кошер.
В големите пчелини при едновременно роене на много семейства пчеларят не може да следи излитането на всички роеве и някои от тях може да се заловят нависоко или да избягат далече. В такъв случай роевете може да бъдат принудени и сами да влязат в тръвната. За тази цел се проследява излизането на първия рой, хваща се майката, когато тя пропълзява пред входа на кошера, и се поставя в клетка. След това клетката се поднася към летящите роеви пчели, които започват да се трупат по нея, и постепенно роят се увлича към някой нисък клон, където се закрепва празна тръвна и клетката се поставя в нея. Като навлязат по – голямата част от пчелите, майката се освобождава и след като роят се прибере, преди още всички пчели да са влезли вътре, тръвната се привързва с платно и се отнася в тъмно помещение до вечерта. На мястото на отнесената тръвна веднага се поставя празна. Следващит рой, който излиза от друг кошер, се увлича по останалите неприбрани летящи пчели от хванатия рой, които летят на същото място, и сам навлиза и се заселва в поставената там празна тръвна. На същото място през деня по този начин могат сами да се хванат няколко последователно излизащи роеве.
Освен по този начин, за да се облегчи работата по хващането на роевете, из пчелина и около него, може да се настанят нарочно устроени „привои”. Привоят представлява забит в земята кол на височина колкото човешки ръст, върху който хоризонтално е закована дъска (30 х 50 см), обгорена и надялана грубо отдолу, натъркана с маточина, или на нея се залепва парче стара, восъчна пита. Роят се залавя на привоя, след което лесно се прибира и се заселва в кошера.
В зависимост от това, кога е станало естественото роене и каква е силата му, роят се използва по различни начини. Когато роенето е станало около 50 дни преди да настъпи главната паша и роилото се семейство е високопродуктивно, роят се използва за увеличаване броя на пчелните семейства в пчелина, като се заселва в празен кошер. За тази цел в средата на кошера, който предварително е почистен и дезинфекциран, се поставя една пита с открито пило, до нея няколко празни изградени пити и восъчни основи и в двата края по една пита с мед и прашец, като гнездото се ограничава с преградна дъска. Роят предварително се претегля и в зависимост от теглото му се определя и броят на питите в гнездото, като на 300 г пчели се предвижда една пита. За да не се свлекат от тежестта на пчелите, восъчни основи се поставят между изградените пити. Роят се заселва привечер, като върху плодника се постави празен магазин и в него се тръскат пчелите, след като се подпушат с пушалката, за да се настанят пчелите. След заселването на роя, магазинът се отстранява, плодникът се покрива и кошерът се похлупва с покрива. На тъмното платно, с което е била привързана тръвната, може да се видят яйца, което е сигурно доказателство, че роят има оплодена майка.
Естественият рой проявява голяма работоспособност – „роева енергия” както за градене на пити и отглеждане на пило, така и за принасяне на нектар и прашец. Това се обяснява с обстоятелството, че роевите пчели са физиологично запазени, предимно млади и охранени, които не са извършвали почти никаква работа до роенето. Повишената работоспособност на естествените роеве трябва да се използва за бързо изграждане на восъчни основи, необходими както за роевете, така и за другите семейства. Понякога роевете първаци строят почти само работнически килийки, при недостиг на восъчни основи, може да им се дадат празни зателени рамки, под чиято горна летвичка се залепва восъчна ивица, широка 1 см, откъдето пчелите изграждат цели пити. В такъв случай трябва да се следи за правилното вграждане на тела в питите. Роевете с неоплодени майки (втораци и пр.) градят естествените пити смесено – с работнически и с търтееви килийки.
След излизането на първия рой, роенето трябва да се прекрати, като се изрежат всички маточници на роилото се семейство, с изключение на най – добрия (за да се излюпи от него майка, която ще замести излязлата с роя). Ако роилото се семейство е високопродуктивно, по – едрите маточници може да се използват, като се раздадат на нуклеуси или на други семйства за смяна на старите майки. В такъв случай те трябва да се изрежат 6 – 7 дни след излизането на роя., т.е. като узреят, което се познава по забеляването на върха на маточниците. Преди да се излюпи младата майка, роилото се семейство повторно се преглежда, за да се унищожат повторно заложените маточници (ако има такива) и с това окончателно да се предотврати възможността за ново рояване. По – нататък се следи за съешаването на младата майка. Ако тя се загуби, на семейството се предава друг зрял маточник или съешена майка от добър произход.
Ако няма да се увеличава броят на пчелните семейства, ранните роеве, както и онези, които са излезли 20 – 30 дни преди главната паша, се заселват в корпуси с дъно, които се поставят над роилите се семейства, и се обръщат назад с входа. При лежака, роят се поставя в преградено, странично отделение с отделен вход. На роилото се семейство се оставя само един маточник Роят се използва за изграждане на пити както за себе си, така и за други семейства. Така двете семейства се развиват и в началото на главната паша се присъединяват, като се оставя младата майка, а старата се отстранява. По този начин се получава едно много силно семейство, което проявява голяма работоспособност и събира много мед.
Когато роят е силен (над 2 кг) и излезе 10 – 15 дни преди главната паша, която е продължителна (например ливадната), той се заселва в отделен кошер, като му се придава всичкото зпечатано пило (маточниците се унищожават) от роилото се семейство, на което се оставя само един маточник. Прави се „налет върху естествен рой”, като кошерът с роя се поставя на мястото на кошера с роилото се семейство, който се измества встрани, и неговите летящи пчели налитат в роя. Тъй като ливадната паша не е много силна, за да се ограничи пилото, старата майка на роя се отнема и му се дава маточник, за да не се ангажират пчелите с отглеждане на ненужното пило по време на главната паша, особено, ако тя е последна. Чрез налета и излюпването на запечатаното пило се получава рой медовик с много пчели, които проявяват повишена роева енергия, като изграждат много пити и участват активно в медосбора.
Най – слабите роеве – втораците и тези след тях се присъединяват по 2 – 3 заедно. На заредения с пити плодник се поставя празен магазин с дъно от ханеманова решетка, в който най – напред се изсипва силният рой, за да се отделят майките, като най – добрата се поставя в плодника, временно затворена в клетка, след което се изсипват и други роеве. Между роевите пчели няма бой, понеже техните гушки са пълни с мед. На следващия ден оставената в плодника майка се освобождава от клетката. При първа възможност тя се сменя с майка от добър произход.
Когато се роят сравнително по - слаби и нископродуктивни семейства, постъпва се по следния начин. Роят се настанява в корпус с дъно над роилото се семейство, но назад с входа. В лежака за роя се прегражда странично отделение със свой вход. Унищожават се всички маточници на роилото се семейство, като му се дава маточник от най – добър произход. Когато майката се оплоди, старата майка на роя се унищожава и пчелите залагат свищеви маточници, от които се оставя само един. След като свищевата майка се излюпи и оплоди, тя също се унищожава и двете семейства се обединяват, като се отстрани преградата. По този начин от сравнително слабите роили се семейства може да сев получи мед, като същевременно старата майка се сменя с млада висококачествена.

Използване на естествено отглежданите майки
Пчелното семейство си отглежда само майка при изпадане в роево състояние, при самосмяна на старата и негодна майка и при загуба или отнемане на майката. При самосмяна (или т.нар. „тиха смяна”) на старата (над 2 години) или дефектна майка пчелите изграждат от една до 2 – 3 маточни килийки на някоя по – стара пита и принуждават майката да снесе по едно яйце в тях. Понеже са малко на брой и получават голямо количество млечице, в тези маточници се отглеждат много добре развити майки с голям брой яйчни тръбици, които проявяват висока яйценосност. Те могат да се използват ако произхождат от високопродуктивни семейства. След като узреят маточниците (пчелите обелват върха им) те внимателно се изрязват с част от питата и се използват според нуждата, като на семейството се оставя един маточник. Някои пчелари принуждават пчелите да заложат маточници, като подрязват двете крила на майката до основата. По- добре е да се подреже лапката на едното предно и на другото средно краче. Не винаги обаче пчелите залагат маточници, а така осакатената майка може да загине през зимата. При роевото състояние, пчелните семейства от местната порода залагат до 30 – 40 роеви маточници в продължение на няколко дни
(фиг. 21).
 

Тези маточници се залагат по страничните и по долния ръб на питите, където има достатъчно простор, и затова обикновено са едри и правилно изградени. Тъй като ларвите биват обилно хранени с висококачествено млечице от излюпването си до запечатването на маточниците, от тях се отглеждат добре развити и тежки майки с добра яйценосна способност. Те широко се използват в пчеларската практика. Такива маточници обикновено се залагат и от семействата, които са слабо продуктивни и с други нежелателни качества, затова те трябва да се използват само ако произхождат от най – продуктивните и с ценни наследствени качества семейства. За да доузреят маточниците и да не се допусне да излезе рой, старата майка на семейството се отнема веднага след запечатването на първите маточници или нейните крила се подрязват. Зрелите маточници се изрязват внимателно с част от питата 1 – 2 дни преди излюпването на майките и се дават на нуклеусите или отводките за излюпване и съешаване, а може и направо за смяна на старите майки в основните семейства, които предишния ден се осиротяват. Избират се най – едрите маточници, като лошите се унищожават. На семейството се оставя един маточник, за да се сдобие с млада майка. Ако има повторно заложени маточници, те се унищожават, за да не се допусне роене.
Тъй като ройливостта до голяма степен е наследствено качество, което е нежелателно, накои пчелари принуждават отделни неройливи високопродуктивни семейства да заложат роеви маточници. От ранна пролет на тези семейства се създават най – добри условия за развитие. След като изпълнят плодника с пчели и пило, не им се поставят магазини, а гнездата им се стесняват на 8 – 9 пити предимно със зряло люпещо се пило, поради което те бързо изпадат в роево състояние и залагат маточници. Тогава една по – нова пита с пило от средата на гнездото се подрязва в долния и край и на подреза пчелите залагат майчини килийки, в които майкара снася яйца, а пчелите изграждат маточници и ги запечатват.
В това отношение е интересен опитът на Тодор Янакиев, пчелар от с. Долни Цибър, Врачанско. Той използва принудително изпадналите в роево състояние семейства за отглеждане на роеви майки и за размножаване. След прецъфтяването на акацията принуждава няколко най – силни и високопродуктивни семейства да заложат роеви маточници, като не им връща отново магазините, а стеснява гнездата им. След запечатването на маточниците, майките на роевите семейства се отнемат. Щом маточниците узреят, пчеларят разделя всяко от тези семейства на две, като по обяд пренася половината от питите с пчелите, пилото, маточниците и меда в празен кошер, поставен до пълния. След преместване по малко на двата кошера в тях се разпределят по равно и летящите пчели. На другия ден отново по същия начин разделя всяко едно от тези две семейства. През следващите дни, новообразуваните семейства се подсилват с по 1 – 2 пити със зряло пило заедно с пчелите, които се вземат от други силни семейства. (С това се пречи на изпадането им в роево състояние.). Тези пити предварително се събират в празни кошери, където престояват 2 – 3 дни, за да се почувстват пчелите осиротели, след което се преместват в новообразуваните семейства, без опасност да унищожат маточниците. Така от едно основно пчеларят създава още три нови биологично пълноценни семейства отводки с разновъзрастни пчели и зрели маточници, от които се излюпват и се съешават млади роеви майки. Част от племенните маточници той своевременно предава в нуклеуси, като след съешаването на майките ежегодно към края на цъфтежа на слънчогледа сменява 50% от майките в пчелина. Излишните майки зазимява в лежаци, преградени на няколко отделения, като винаги се стреми според броя на основните семейства, да има най – малко 10% заимени запасни майки.
Когато семейството по една или друга причина загуби своята майка, пчелите в продължение на 4 – 5 дни залагат 20 – 30 свищеви маточници на работнически ларви, които са на възраст от 0,5 до 4 дни. В повечето случаи излюпените от тези маточници майки са дребни, недоразвити, с малък брой яйчни тръбички и със слаба яйценосност.
Тях пчелите се стремят да сменят още същата или на следващата година. Тези маточници могат да се използват при крайна нужда, и то ако семейството е високопродуктивно. Първите запечатани маточници се унищожават, защото са заложени на най – възрастни ларви, а се предпочитат по – късно узряващите, защото са от по – млади ларви. При първа възможност тези майки трябва да се сменят с висококачествени.

Условия и подготовка на пчелните семейства за изкуствено отглеждане на майки
Във всеки пчелин има постоянна нужда от майки – за смяна на старите и негодните, за образуване на нови семейства, за помощни майки, запасни майки и пр. Естествено отгледаните майки (роеви и чрез самосмяна) не могат да задоволят тези нужди, особено при по – големите пчелини. В това отношение изкуственото отглеждане има редица предимства. То се извършва планово, в най – подходяшото време, като се отглеждат необходимият брой майки от отбраните най – високопродуктивни и с други ценни качества племенни семейства. При правилна работа, изкуствено отгледаните майки не отстъпват по маса (тегло), брой на яйчните тръбички и по яйценосна дейност на роевите, а в някои случаи са по – добри от тях (виж таблица 6).
Според изследванията на Т.Шрам роевите майки са имали маса от 145 до 234 мг и средно до 153 яйчни тръбички в единия яйчник, а масата на изкуствено отгледаните е била от 170 до 210 мг и яйчните и тръбички са били от 162 до 175. В напредналите в пчеларско отношение страни, изкуственото отглеждане на майки се практикува широко. Напоследък то все повече започва да се прилага и у нас.
 

За да бъдат висококачествени, майките не само трябва да са от най – добър произход, но и да са отгледани при най – добри условия. В зависимост от климатичните различия на отделните райони у нас, най – подходящото време за отглеждане на майки е през май, юни и отчасти през юли, т.е. през т.нар. роеви период. Тогава времето е топло, без резки промени на температурата, има постоянен приток на нектар и пресен цветен прашец, а семействата са силни, с голям брой млади пчели кърмачки, които произвеждат много млечице и обилно хранят ларвите за майки. През април времето е непостоянно и семействата не са още добре развити, а през август, стремежът на семействата към размножаване е вече преминал и по – голямата част от пчелите са остарели и изтощени. При нужда добре развити майки, може да се отглеждат и през август, ако има поддържаща паша, като семействата отглеждачи трябва същевременно да се подхранят и да се подсилят със зряло люпещо се пило. За да се запазят търтеите, бащините семейства също трябва редовно да се подхранват и дори да се осиротят. През време на най – силната главна паша, голяма част и от младите пчели се включват активно в събирането на нектар и прашец и обръщат по – малко внимание на маточниците. Тогава и приемането и изхранването на ларвите за майки е по – слабо.
При изкуственото отглеждане на майки се използват 3 групи силни и здрави семейства: бащини семейства – за търтеи; майчини семейства – за ларви (или яйца), от които ще се отгледат майките, и семейства, отглеждачи на майките. Семействата за търтеи и за ларви трябва да са най – високопродуктивни племенни и с други ценни наследствени качества. Те не трябва да имат родствена връзка помежду си. Броят на семействата в отделните групи зависи от броя на майките, които ще се отглеждат. Най – напред се подготвят бащинитер семейства, а след това другите.
Научните опити и практиката показват, че колкото дадените ларви за отглеждане на майки са по – млади, толкова качеството на майките е по – високо.
Най – подходящи са яйцата или току що излюпените ларви, не по – възрастни от 12 часа. Отглеждането на майки от яйца обаче е трудоемко и нископроизводително. От ларви, които са на възраст от 3 ½ дни, се отглеждат дребни майки, като и преходни форми между майка и пчела. Същата зависимост за качеството на майките в полза на по – младите ларви са установили редица изследователи. Това се дължи на обстоятелството, че захранените за майки по – млади ларви получават не само по – голямо количество, но и по – качествено майчино млечице в сравнение с млечицето, което са получавали преди това по – възрастните работнически ларви.
При отглеждане на малък брой майки лесно може да се намерят млади ларви на някоя подходяща пита от гнездото на избраното племенно семейство. (Току що излюпените ларви са почти прозрачни, едва се забелязват с просто око и са дълги около 1,6 мм, а еднодневните достигат до 2,6 мм и по – ясно се виждат).
Установено е, че качеството на майките твърде много зависи от теглото (едрината) на яйцата, от които те са отгледани. Според Г.Д. Билаш и А.Е. Тимошинова, семействата, чиито майки са отгледани от ларви, излюпени от по – тежки яйца (0,131 мг) са имали 28% повече пило и са дали 36% повече мед в сравнение със семействата, имащи майки сестри, но отглеждани от по – леки яйца. Яйцата биват по – тежки, когато майката е ограничена да снася по – малко. Това най – лесно може да се постигне като една светлокафява пита с работнически килийки (напръскана със сироп) заедно с една пита прясно запечатано пило и майката се затворят в двурамков изолатор (чиито две страни са с ханеманови решетки и се постави в средата на определеното племенно семейство за ларви. Ако отглеждането на майки ще става чрез нарязване на питата на ивици или на отделни килийки, от едната страна на питата се покрива с пресован картон или фазер, за да снесе майката само от свободната страна. След две денонощия се проверява и ако са снесени яйца, питата се изважда от изолатора и се поставя между пити с пило, като се маркира, за да се знае, че след 1,5 дни на нея ще има излюпени млади ларви. В изолатора се поставя друга пита за осеменяване и т.н. Така ограничената майка снася на питата около 500 – 600 яйца, които са по – тежки и излюпените от тях млади ларви ще се използват за отглеждане на майки.
Въпреки, че семействата отглеждачи не оказват пряко влияние върху наследствените качества на майките, те чрез количеството и качеството на млечицето и температурата и влажността в гнездото влияят на майките, развитието на яйчниците и яйценосната им способност. Семействата отглеждачи трябва да са много силни както на летящи, така и на млади пчели кърмачки, които да покриват най – малко 12 плодникови дадан-блатови пити и да имат 8 – 9 пити предимно зряло пило, а в многокорпусните кошери да изпълват 2 – 3 корпуса. Затова за тях се полагат най – добри грижи за развитие чрез подхранване и затопляне, които започват предишната есен и продължават в ранна пролет. Ако има нужда, те своевременно се подсилват няколко пъти с по една пита запечатано пило от други здрави и силни семейства или се използват майки помощници. Една седмица преди отглеждането двете семейства се обединяват, като се оставя едната майка. Така в семейството се натрупва излишък от пчели кърмачки и те принудително изпадат в подроево или в роево състояние, като може да заложат празни маточни килийки, което е най – благоприятния момент за използването им за отглеждачи. Семействата отглеждачи трябва да бъдат биологично пълноценни, т.е. освен млади и летящи пчели да имат запечатано и открито пило. Летящите пчели ще пренасят постоянно пресен нектар и цветен прашец, а запечатаното пило ще поддържа необходимата равномерна температура от 33 – 35 С в гнездото около маточниците и семейството постоянно ще се попълва с млади пчели. Откритото пило по – пълно ще мобилизира пчелите кърмачки да произвеждат млечице и по – добре да хранят ларвите за майки.
Според изследванията на В.А. Шиняева, когато в семейството отглеждач е имало открито и запечатано пило, количеството на млечицето в маточниците е било от 285 до 527 мг, а при наличие само на запечатано пило – от 46 до 120 мг.
Опитите на Г.Д. Билаш показват, че при наличие на разновъзрастно пило, не само количеството на млечицето, но и броят на яйчните тръбички и масата на майките е по – голяма. Същият автор е установил, че семействата, чиито майки са отгледани при наличие на разновъзрастно пило, са имали пчели с дължина на хоботчето 6,80 мм и са събрали средно по 46,8 кг мед, докато пчелите на семействата с майки, отгледани без открито пило, са имали дължина на хоботчето 6,77 мм и са събрали 33,3 кг. мед.
От много важно значение за количеството и качеството на отгледаните майки е в семейството отглеждач да има 8 – 10 кг нектарен мед и 2 – 3 пити пресен цветен прашец, както и постоянен умерен приток на нектар и прашец. Когато приносът е слаб или липсва, необходимо е подхранване. Множество опити показват, че когато няма паша, чистият захарен сироп не оказва почти никакво влияние за по – добро приемане на ларвите и върху качеството на майките. Добър резултат дава подхранването с медово – захарен – млечен сироп. Най – напред се приготвя захарния сироп, като се разтопи 1 кг захар в 0,5 л вода, и след като сиропът се охлади, в него се прибавя 0,5 л обезмаслено прясно краве мляко. Вместо мляко на литър сироп може да се прибави 50 г пресен цветен прашец или прясна извара, която се размива с малко вода и се сипва в охладения сироп, като се прецежда. На литър сироп се прибавя и 200 г нектарен мед от здрави пчелни семейства и по 0,1 г морска (или готварска) сол, предварително разтворена в малко вода, както и по 3 куб.см. витамин С, по 0,3 г лимонена или винена киселина или ½ чаена лъжичка оцет. Още по – добре е, ако в така приготвения сироп се прибави на всеки литър по 38 мг кобалтов сулфат или 24 мг кобалтов хлорид (т.е. 8 мг чист кобалт), който предварително се разтваря в малко вода. От този сироп се дава два пъти дневно (сутрин и обед) по 200 – 300 г на семейство, докато се запечатат маточниците. Според изследванията на И.Рамадзе при подхранване със захарен сироп, в който е прибавен кобалт, отгледаните майки са тежали 175 мг и са имали 174 яйчни тръбички, а без прибавяне на кобалт масата на майките е била 161 мг и и яйчните тръбички – 131.
За произвеждане на по – голямо количество млечице и по – обилно хранене на ларвите на семействата отглеждачи трябва да се дава и медо – прашецова смес. Събраният прашец се смесва с равно количество (по маса) зрял мед, като се разбърква добре, за да се получи еднородна маса. Добавя се по 0,1 г сол на килограм. Съхранява се в буркани или емайлиран съд, като се залива отгоре с пласт мед и плътно се захлупва. Запазва се в хладно, тъмно помещение, където температурата не спада под 0 С. Прашец може да се събере и от метлите на царевицата. По същия начин може да се използва и пресен прашец от пити, които подлежат на бракуване. Дава се на семейството три пъти по 0,3 кг: първият път на два дни, преди да се дадат ларвите за отглеждане на майки, вторият път едновременно с ларвите и третият път – на втория ден след даването на ларвите. Сместа от мед и прашец може да се даде и във формата на сироп, като се разреди с равно количество вода.
Майките може да се отглеждат в естествени килийки, в които се намират ларвите, или като ларвите се пренасят в изкуствени килийки. Независимо от начина, по който се отглеждат майките, обработката на питите или на ларвите не трябва да продължаваповече от 20 – 30 минути. Подготовката трябва да става в светла чиста стая при температура около 30 С и висока влажност на въздуха (90 – 95%), за да не се простудят и да не засъхнат ларвите. За поддържане на влажността в стаята се простират мокри платна и подът се полива с топла вода.

Начини за отглеждане на майки в естествени килийки

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Материалите, (които ще бъдат допълвани) от календарния справочник по пчеларство, подготви за сайта:

 

Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by