Дата на обновяване:01.05.2016

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

МЕСЕЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПЧЕЛАРЯ
От „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев (със съкращения)

МЕСЕЦ МАЙ

Климатични особености. През май средните, нормални месечни температури са: в Северна България, долината на Струма и Тракийската низина между 16 и 18 С; в Североизточна България, Черноморието и високите полета на Югозападна България между 14 и 16 С; в Самоков и другите по – високи места 9 – 11 С. Абселютните максимални температури достигат 31 – 32 С по Черноморието, 37 – 38 С (Русе, Ловеч, Петрич), а абселютните минимални са -3,5 С (Трън) до -3,8 С (Созопол). Над преобладаващата част от страната с изключение на Черноморието, абселютните минимални температури са отрицателни.
Валежите (от дъжд) в Добруджа, по Черноморието и Тракийската низина са между 40 и 60 л на 1 кв.м.; В Северна България – между 60 и 80 л; в долината на Струма 50 – 60 л на 1 кв.м и във високите планински райони – между 100 и 150 л на 1 кв.м.
Ветровете са умерени или слаби (1-8 м в секунда), най – често от запад на изток.
Слънчевото греене, с изключение на планините, където е около 160 – 170 часа, навсякъде е между 225 (София) и 260 часа (Суворово).
За Крайдунавския и полския район на Северна България и другаде, където има големи масиви от бяла акация, времето през май е от решаващо значение за събирането на прашец и нектар. Честите захлаждания, дъждове и втрове може да попречат на използването и.

Фенологичен календар. През май настъпва първата главна паша от еспарзета и бяла акация. Зацъфтяват много други дървесни, храстови и тревни видове: бук, летен дъб, клен, шестил, смърч, бял и черен бор (от които пчелите събират прашец и манов мед), гледичия, питомен кестен, татарски нокът, мъждрян, кучи дрян, маргарит, детелина, (бяла, розова, червена), гръклян, звездил, инкарнатка, мащерка, подъбиче, синап, градински чай, зимен фий, мак, кориандър, бораго и др. Продължават да цъфтят глухарчето и някои от овощните видове.
През май след окосяване на ръжта (за зелена храна) се сее смес от царевица със слънчоглед, както и царевица с бяла едногодишна комунига, които ще цъфтят през август преди да се силажират.

Състояние на пчелните семейства. Продължава усиленото снасяне на яйца от майките и развитието на пчелните семейства. Майките снасят по 1500 – 2000 и дори повече яйца на денонощие. Силните семейства имат 8 – 10 цели пити с пило и са изпълнили с пчели целия плодник на дадан – блатояия кошер, респективно 2 – 3 корпуса на многокорпусния. Те са готови да използват настъпващата главна паша.
Пчелите усилено произвеждат восък и градят пити и „далаци” на строителната рамка. Излюпват се и все повече търтеи. Заработва роевия инстинкт и семействата, които са в кошери с по – малък обем, се подгатвят за естествено роене, като залагат роеви маточници.

Работа на пчеларя. Той трябва постоянно да бъде в пчелина. Доразширяват се напълно гнездата с восъчни основи и редовно се изрязват изградените и запечатани „далаци” на строителните рамки. Вземат се своевременно мерки срещу изпадане на пчелните семейства в роево състояние, като се поставя корпус или магазин за да продължава развитието, ако корпусът е изпълнен с пило, мед и прашец, преди още да е настъпила главната паша. Ако някои семейства са изпаднали в роево състояние, пчеларят трябва да го прекрати.
Щом настъпи главната паша (акация, еспарзета и др.), той трябва навреме да откара кошерите си при цъфтящите култури и да полага необходимите грижи за най – пълноценното им използване. Не бива да се струпват много кошери на едно място. Те трябва да се поставят на групи по 30 – 50, отдалечени на 1 – 2 км съобразно с площта на културата, с нейната продуктивност на нектар и прашец и с нуждите от пчели за опрашване. Семействата не бива да се безпокоят с излишни прегледи. Събирането на нектар и прашец се следи по изменението на масата на контролния кошер.
Съгласно закона за пчеларството и правилника за прилагането му, преди придвижването на кошерите в друг район, трябва да се иска разрешение от общината, а пчелните семейства да бъдат освидетелствани от ветеринарномедицински органи, че не страдат от заразна болест.
В случай на третиране на селскостопанските култури или горите с отровни препарати, трябва да се вземат мерки за опазване на пчелите. През април, май и юни трябва да се извършат задължителните прегледи на пчелните семейства от проверителите под ръководството на ветеринарните лекари за откриване на европейския, киселия и мехурчестия гнилец, на парагнилеца и на други заболявания.

Естественото роене и вредата от него.
Под действието на инстинкта за размножаване и разпространяване на вида през пролетта при определени вътрешни и външни условия, пчелните семейства изпадат в роево състояние, като се подгготвят за естествено роене, т.е. за образуване на нови семейства. Биологичната подбуда за роевото състояние е постепенното натрупване на все по – голямо количество незаангажирани с работа млaди пчели, в чието тяло има излишък от хранителни вещества (пчелно млечице). Определена роля тук играе и недостига на майчино вещество. (Майката не снася само яйца. Оплодената майка непрекъснато отделя от тялото си ектохормони, т.нар. майчини вещество, което според Батлър (1959) представлява смес от секретите на горночелюсната и гръдната жлези и на някои клетки на коремчето. Чрез майчиното вещество, майката играе важна регулираща роля в организацията на пчелното семейство. Тя сама разнася майчиното вещество при движението си в пчелното семейство, като то се възприема от пчелите работнички чрез облизване на тялото на майката или като полепва по тялото им при техния видим контакт, както и чрез миризмата, която то издава. То подтиска дейността на ендокринните жлези у пчелите у пчелите и развитието на яйчните тръбици у тях. При отсъствието на майка ендокринните жлези нарастват и хормоналното състояние се изменя, в резултат на което се променя и поведението на пчелите: в тях се развиват яичните тръбици и се поражда стремеж да залагат маточници. Установено е (Шкробал), че горночелюстната жлеза на младите несъешени майки още не отделя майчино вещество, но ако по – късно те не бъдат съешени и започнат да снасят неоплодени яйца, това вещество започва да се отделя).
Най – ранните признаци на подготовка на пчелното семейство за роене са изграждането на търтееви килийки и отглеждането на голямо количество търтеево пило. Това е биологически целесъобразно, за да се осигури изобилие от търтеи, необходими впоследствие за съешаване с младите майки от роилите се семейства. Следващият признак, след около15 дни от снасянето в търтеевите килийки, е залагането на празни маточни килийки по страничните и долните ръбове на питите. Както отглеждането на много търтеево пило обаче, така и изграждането на маточни килийки не е още указание, че семейството непременно ще се рои. Най – сигурния признак за изпадане в роево състояние е, когато силно възбудените роеви пчели принудят майката да снесе яйца в маточните килийки и особенно когато са на лице захранени и запечатани ларви в маточници. След като се появят незапечатани роеви маточници, пчелите се успокояват. За разлика от подготовката на семейството за самосмяна на майката, при което маточниците са от 1 до 2 – 3, а пилото на семейството е малко поради изтощаването на майката, при при подготовката за роене се залагат около 20 – 30, а дори и повече маточници, а запечатаното пило в семейството е на големи площи. Могат да изпаднат в роево състояние и по – слаби семейства, ако са в кошери с по – малък обем или гнездата им не се разширяват своевременно за снасяне на яйца и отглеждане на пило.
Изпадналите в роево състояние семейства снижават силно своята активност в продължение на 15 – 20 и повече дни. Младите пчели намаляват храненето на майката и тя снася малко яйца или напълно преустановява снасянето. Нейното коремче изтънява и тя става по – лека (за да може да лети с роя). Летящите пчели стоят бездейни предимно по крайните пити или се трупат „на брада” около входа на кошера или под прилетната дъска. Роевото състояние се проявява през май и юни, а понякога и през юли и обикновено съвпада с развитието на главната паша или със самата главна паша, поради което пчелните семейства я изпускат. Восъкоотделянето и изграждането на изкуствените пити също се преустановяват.
Първият рой („първак”) излиза със старата майка веднага, след като пчелите запечатат първите маточници, т.е на деветия ден от тяхното залагане. Само при неблагоприятно време неговото излизане може да се забави за няколко дни. В самия ден, когато предстои да излезе роят, от сутринта няма почти никакъв летеж на пчели от семейството. Роят излиза при топло, тихо и слънчево време, обикновено между 10 и 14 часа, като предварително пчелите напълват гушките си с мед за да си осигурят храна за няколко дни, в случай, че времето се влоши. Непосредствено преди излизането на роя отначало отделни, а след това все повече пчели изпадат в необичайна възбуда, като бързо бягат между другите пчели по питите на кошера, извършвайки зигззгообразни и вибрационни движения с тялото си. След 5 – 10 минути роевите пчели стремително напускат кошера, като с весело бръмчене игриво кръжат наблизо във въздуха, докато най – после и майката излети и се присъедини към тях. Те разкриват миризливата насонова жлеза, разположена между двете последни коремни членчета, и нейният приятен и силен аромат все повече и повече ги привлича, докато заедно с майката започват бързо да се струпват на най – близкия, удобен за целта предмет (клон или стъбло на дърво, под стряхата на покрива и пр.), където временно образуват роевия „грозд”. Понеже старата майка е по – тежка и не може да лети нависоко, първият рой обикновено се залавя на по – ниски предмети. След 30 – 40 минути или след няколко часа (а в лошо време след няколко дни) роят напуска това временно място. Още преди да отлети, пчелите разузнавачки сигнализират с танците си в пчелния грозд за посоката и разстоянието до предварително избраното и подготвено от тях жилище и роят се отправя към него. Обикновено роевете се заселват в хралупи на дървета, дупки в скалите или други подходящи места, запазени от атмосферни влияния. Когато майката на роя се загуби, той се разформира и пчелите се връщат в кошера, а роят отново излиза след няколко дни, но с неоплодена майка.
След 8 дни от запечатването на първите маточници се излюпва първата млада майка. Тя бяга по питите и издава характерен писклив звук „тю-тю-тю”, на което отговарят с по – глух звук „ква-ква-ква” майките, които са в маточниците, но пчелите не им позволяват да излязат и ги пазят от излюпената майка. Тези майки пробиват тесен отвор на върха на маточника, през който провират хоботчетата си и получават храна от пчелите. Това „пеене” на майките се чува ясно вечер, след като пчелите се приберат в кошерите. Ако условията благоприятстват за продължаване на роевото състояние (усилено излюпване на млади пчели, липса на открито пило, главната паша още не е настъпила или времето е непостоянно), на деветия ден след първия рой излиза втори рой („вторак”) с млада майка. Два – три дни след втория може да излезе трети рой и дори четвърти. Това е проява на т.нар. роева треска. Понякога едновременно излизащите от различни семейства роеве може да се слеят по 2 – 3 и да образуват „слят” рой. Вторият и особено следващите роеве са много слаби. Тъй като тези роеве са с неоплодени майки, които са леки и подвижни, те летят по – бързо и по – далече, като се захващат на по – високи дървета. Понякога в тях има по няколко млади майки, но поради борбата помежду им остава само една. Когато роевият инстинкт угасне и роенето се осуети или се прекрати, пчелите на роилото се семейство прогризват отстрани още запечатаните маточници и заедно с майката убиват намиращите се там майки. След това животът на семейството постепенно се нормализира, като пчелите започват да пренасят нектар и след съешаването на майката – да отглеждат ново пило.
В резултат на естественото роене в повечето случаи роилите се семейства и рояците не само, че не дават мед, но не винаги могат да се запасят с храна за зимата. При излизане на няколко роя от едно семейство, те са много слаби и обикновено загиват през зимата.
Естественото роене не е сигурен начин за планово увеличаване броя на пчелните семейства, тъй като то протича стихийно в зависимост от условията, като през някои години може да има роеве, а през други да няма. То пречи на развъдно – подобрителната работа, понеже се роят и слабо продуктивни семейства с недобри стопански и биологични качества. Ето защо естественото роене не бива да се допуска или трябва да се сведе до минимум при съвременното разборно пчеларство, защото носи загуби.Това особено важи за големите пчелини, както и за отдалечените пчелини, където роенето не може да се следи редовно, за да се хващат и използват роевете.

Прекратяване на ранното роево състояние
Когато не са взети своевременно мерки срещу изпадане в роево състояние, пчелните семейства залагат маточници и се подготвят за роене. В зависимост от момента в който се е появило, роевото състояние се отразява по различен начин върху семействата и съобразно с това, методите, които трябва да се приложат за неговото прекратяване са различни.
Когато семействата изпаднат в роево състояние рано – преди настъпване на средноранната или късната главна паша (ливадна, слънчогледова, планинска и др.), те силно изоставят в развитието си вследствие на продължителното намаляване и почти пълното преустановяване на яйценосната дейност на майката. Най – лошо е състоянието на семействата, които са изпаднали в роево състояние 20 – 30 дни преди настъпване на главната паша. За този период, както основното семейство, така и излезлият (и хванат) рой отслабват за главната паша, понеже пчелите им са вече остарели и загиват, а от новото пило ще се люпят пчели едва през време на главната паша. Ето защо се налага да се положат грижи за прекратяване на роевото състояние, за да се предотврати излизането на роевете и да се възвърнат активността и силата на пчелните семейства за успешно използване на главната паша.
Роевият инстинкт е много упорит и опитите да се ликвидира роевото състояние само чрез разрушаване на маточниците, обикновено не дават резултати, ако са налице вътрешните и външните фактори, които допринасят за него. След разрушаването на маточниците, семейството ще заложи други и роевото състояние ще се удължи. Необходимо е освен разрушаване на всички маточници, да се разшири гнездото с допълнитемен корпус или магазин с изградени пити и рамки с вощина и възможност да се смени майката с млада, оплодена през същата пролет. Семействата с млади майки не са склонни да изпадат в роево състояние, още повече като им се даде възможност за усилено снасяне на яйца.
Ако семейството е много силно, може да се отнемат част от питите със запечатано пило и да се предадат за подсилване на по – слабите семейства., а от слабите да се дадат пити с яйца и младо пило за отглеждане в силните семейства. Това може да стане само при здрави семейства.
За да се прекрати ранното изпадане в роево състояние в районите със средноранна и късна главна паша, най – добре е да се образува временно отводка чрез налитане на летящите пчели от роевото семейство върху оплодената майка. Ако роевото семейство е много силно или за по – голямо удобство при работата, налитането може да се извърши в друг празен кошер. При многокорпусния кошер за тази цел по обяд, когато има добър летеж, кошерът с роевото семейство се отмества на половин метър в страни и се обръща назад с входа. На негово място се поставя корпус с нуклеусно семейство (или отводка) с млада оплодена майка, върху която се настанява втори корпус с восъчни основи или смесени пити, а най – отгоре – трети корпус със зряло пило (без пчелите), взето от роевото семейство. Всички маточници се разрушават. Летящите пчели от роевото семейство, като налетят в новото гнездо, ще почувстват променената обстановка и ще увлекат в работа по изграждане на питите и устройване на гнездото, а младата майка усилено ще снася в питите. В останалото без летящи пчели роево семейство, роевият инстинкт затихва. Неговият кошер отново се обръща с входа напред. Така двете семейства се развиват самостоятелно и не изпадат в роево състояние. При настъпване на главната паша, те се обединяват, като се образува едно силно семейство медовик, което остава с една от майките.
При кошера Дадан – Блат се постъпва по същия начин, като плодникът на новия кошер с нуклеусното семейство се допълва с празни изградени пити и рамки с восъчни основи и му се поставя втори корпус, в който са питите със запечатаното пило от роевото семейство. От кошера лежак налитането може да се направи по същия начин, както в дадан – блатов кошер. При всички случаи, гнездото на останалото без летящи пчели роево семейство се комплектува така, че според силата си семейството да има достатъчно пити за снасяне и изграждане. Маточниците му се разрушават.
В случай, че готвещото се за роене семейство, не е много силно, налитането може да се извърши в същия кошер. За тази цел при многокорпусния кошер роевото семейство се отмества и на неговото място се подреждат и зареждат по описания начин 2 – 3 корпуса с нуклеусно семейство с изградени пити и восъчни основи и със запечатаното пило, като всички маточници се разрушават. Отгоре върху тях се поставя разделителната табла, а върху нея корпусите (1 или 2) с роевото семейство, но обърнати назад с входа. На другия ден след като летящите пчели са напуснали роевото семейство и са налетели в долното, корпусът се обръща наново напред с входа. По този начин се постъпва и с кошера Дадан – Блат, като роевото семейство се поставя върху разделителната табла над плодника с нуклеусното семейство или над втория корпус, които са заредени по описания начин.
Ако не се разполага с нуклеусни семейства, налитането може да се извърши само върху оплодена майка, която се поставя в клетка между преместените пити с пило и след 2 – 3 дни се освобождава. Технологията на работа е същата, както е описано по – горе. По – късно при настъпване на главната паша, двете семейства се обединяват.
Освен тези методи, за предотвратяване излизането на роя при рано изпадналите в роево състояние семейства, роевите пчели може предварително да се отнемат по начина на Г.Ф. Таранов. За тази цел на 8 – 10 см пред прилетната дъска на кошера се поставя друга наклонена дъска, пред която се постила платно. Роевото семейство се подпушва, за да се насмучат пчелите с мед, след което всички пити последователно се изваждат и пчелите заедно с майката се изтръскват на платното, а освободените пити се връщат обратно. Маточниците се унищожават, като на семейството се оставя само един или привечер се придава млада майка с клетка.
Изтръсканите пчели пропълзяват по наклонената дъска и като дойдат при издигнатия край, се разделят – младите недеятелни роеви пчели заедно с майката се настаняват под дъската и образуват роеви грозд, а нероевите, летящи пчели прехвръкват и влизат във входа на кошера. Вечерта роят се прибира и се заселва в нов кошер. Ако роевите пчели ще се използват за подсилване на други семейства или за заселване на нуклеуси, майката на роя се отнема преди изтръскването на пчелите.

Прекратяване на роевото състояние пред главната паша.
Ако пчелните семейства са изпаднали в роево състояние около 10 – 15 дни до главната паша, за прекратяването му се постъпва по същите начини както при ранното роево състояние, но налитането на летящите пчели се извършва не върху оплодена майка, а върху зрял маточник. Маточникът може да бъде от друго високопродуктивно семейство или подбран от роевото семейство, като всички други маточници се унищожават. Не се дава оплодена майка, защото тя ще започне веднага да снася и от тези яйца ще се люпят пчели след 21 дни, т.е. по време или към края на главната паша. Тези пчели почти няма да участват в главната паша, а ще бъдат консуматори на готовите хранителни запаси след пашата. А излюпената от зрелия маточник млада майка за това време ще се съеши и ще започне да снася в началото на главната паша, като ще смени старата след обединяването на двете семейства. Така ще се прекрати роевото състояние и пчелното семейство ще посрещне главната паша с малко количество открито пило и много летящи пчели, които ще участват активно в събирането на мед и прашец. Ако има и друга главна паша, двете майки се оставят да снасят, като семействата се обединяват преди настъпването и.
Роевото състояние пред главната паша може да се прекрати и чрез разменяне местата на кошера с роево семейство с друг кошер, чиито семейство не е изпаднало в роево състояние, при условие, че и двете са здрави. Това трябва да стане по обяд, като предварително дъната и прилетните дъски на девата кошера се натъркат с маточина или лук. След смяната на местата, летящите пчели на роевото семейство попадат в нероевото и се включват активно в работа. Пчелите на нероевото семейство увличат със своята енергия бездейните пчели в роевото семейство, прогризват маточниците и роевото състояние се ликвидира. Този начин е практически още по – лесно изпълним, когато в един и същ кошер (многокорпусен или дадан – блатов) над роевото семейство има друго помощно. Понеже те имат обща миризма, достатъчно е само да се разменят местата на целите корпуси с двете семейства и пчелите прекратяват роевото състояние. Ако са в лежак, двете семейства заедно с питите си разменят местата. При този начин едновременно с размяната в зависимост от нуждата се разширява и обемът на кошерите с корпус или магазин, зареден с изградени пити и восъчни основи.

Изкуственото роене при многокорпусния кошер.
Изкуственото роене се извършва най – лесно при многокорпусния кошер. Използват се презимувалите над основните семейства нуклеуси със запасни майки, формирани през предишната година към края на последната паша.
В началото на цъфтежа на първата главна паша (акация, ливади), след като е запълнило широки венци с мед в горния корпус, нуклеусното семейство заедно с целия корпус се поставя на отделно дъно, покрива се и се премества на друго постоянно място в пчелина. Там то продължава да се развива като отводка. Голяма част от летящите му пчели се връщат и налитат в основното семейство, като го подсилват за използване на главната паша. Според нуждите на основното семейство се дава допълнителен корпус за складиране и преработване на нектара.
По – нататък грижите за отводката се свеждат до разширяване с втори корпус, който се зарежда с изградени пити и восъчни основи. Ако отводката е със стара майка, тя се сменя с млада оплодена или по време на последната главна паша старата се отнема, а след 2 – 3 дни се дава зрял маточник от добър произход. След главната паша, хранителните запаси се проверяват и се допълват чрез своевременно подхранване. До есента отводката се развива в пълноценно семейство.
При многокорпусните кошери, изкуственото роене може да стане и чрез делене на половина и образуване на сборни отводки.

Преглед пред главната паша и поставяне на магазини и корпуси
Главната паша настъпва, щом започне цъфтежът на онези медоносни растения (в радиус до 2 – 3 км около пчелина), от които пчелите събират най – много нектар и прашец. За полските райони главната паша е от репко, еспарзета, акация, люцерна, кориандър, резене, слънчоглед и памук, а за планинските – от ливади, сечища, лавандула, мана и разнотравие. В някои райони главната паша е липата.
Преди настъпването на главната паша пчеларят трябва да направи преглед, за да се осведоми за силата и здравословното състояние на пчелните семейства. Това се налага, защото след поставянето на магазините или корпусите, семействата не бива да се безпокоят, а и самият преглед тогава е по – труден. С прегледа пчеларят ще установи готовността на пчелните семейства за използване на пашата и ще вземе мерки срещу евентуални неблагополучия. Пред самата главна паша семействата трябва да са напълно развити – с много пчели и запечатано пило и да са в добро настроение. Семействата, които не са изпълнили с пчели плодника на кошера Дадан – Блат и лежак, респективно поне 2 корпуса на многокорпусния кошер, не са подготвени за пашата. Ето защо в пчеларския бележник се отбелязва силата на семействата и на кои от тях трябва да се поставят магазини или корпуси в най – близките дни и за кои това ще се отложи за по – късно.
Преценяват се и майките, за да се знае кои от тях подлежат на смяна. Ако някои семейства са заложили роеви маточници, трябва да се вземат мерки роевото състояние да се прекрати.
Внимателно трябва да се прегледат откритото и запечатаното пило, за да се установи здравословното им състояние. Прегледът на пилото е особено наложителен, когато в пчелина или в околните пчелини е установено гнилцово заболяване.
С настъпването на главната паша летежът на пчелите значително се усилва, а натоварените с нектар пчели са с по – издути коремчета и падат тежко на прилетната дъска. Като се погледне отгоре откритият плодник, вижда се, че пчелите са надградили или запечатали с нов бял восък запълнените с пресен мед килийки в горния край на питите, или както се казва, питите са „забелели”. Пчелите бързат да изпреварят майката и преди тя да е снесла яйца в освободените от излюпването килийки, ги запълват с пресен нектар. Като се наклони пита с пресен нектар, той капе понеже е рядък. Увлечени в посещение на цъфтящите растения, пчелите не обръщат внимание на отворения кошер и затова при усилена паша няма опасност от кражба.
За настъпването на главната паша може да се следи и чрез контролния кошер. Ако масата му започне да се увеличава с 0,4 – 0,5 кг дневно, а крайните пити в гнездото са запълнени с мед, това е указание, че главната паша е настъпила. В такъв случай на семействата трябва да се поставят магазини или корпуси. Те предварително се зареждат с изградени пити или смесено – с изградени пити и с рамки с восъчни основи. Преди да се поставят, питите трябва да се почистят от налепения по рамките прополис и восък и да престоят известно време в чисто помещение или да се изложат на слънце, за да се проветрят и да загубят неприятната миризма на застоял въздух и др. За да не се безпокоят пчелите по време на пашата през деня, магазините и корпусите трябва да се поставят привечер. Тогава те успяват да почистят и да подготвят дадените им пити и се успокоят до сутринта. Ако семействата в дадан – блатовите кошери са се развивали в два корпуса, в началото на главната паша се преустройва гнездото както е описано в литературата.
Когато семействата не са добре развити, пчелите не се качват веднага в магазина, тъй като майката свободно снася яйца и те са заети около пилото. За да се качат пчелите в магазина, гнездото се стеснява, като се отнемат 2 – 3 от празните пити. Ако и това не помогне, в средата на магазина се издигат 1 – 2 плодникови пити с открито пило и след като пчелите заработят на съседните магазинни пити, плодниковите се връщат на мястото им. Впоследствие след първата главна паша, гнездото се доразширява.
При многокорпусните кошери в началото на главната паша се поставя трети корпус, ако не е бил поставен по – рано за развитието на семейството. Когато семейството е много силно или се използва помощна майка и пашата е много силна, дава му се четвърти корпус. Ако корпусът е с изградени пити, той се поставя отгоре върху основното семейство, а ако е с восъчни основи или смесени пити, настанява се между двата корпуса с пило. И при двата случая, долните корпуси разменят местата си така, че корпусът с майката да бъде най – долу (фиг. 17). При по – слаба паша или не много силно семейство, на многокорпусния кошер вместо трети корпус може да се постави магазин върху втория корпус, а след това втори магазин под първия.
 


Изпълненото с пити гнездо на кошера лежак трябва да се преустрои за медосбор. За тази цел срещу входа се подреждат питите с открито пило и майката и до тях две пити с мед и прашец. Това гнездо се ограничава с ханеманова решетка, зад която се подреждат питите с мед, с прашец, със запечатано пило и празните пити. Ако не се разполага с ханеманова решетка, може да се използва преградна дъска, под която пчелите могат да минават. След като питите зад дъската се запълнят с нектар, тя се отстранява и мястото и се заема от медова пита, а плодникът се попълва с восъчна основа. Майката неохотно минава зад медовите пити да снася яйца. Като приключи първата главна паша, гнездото за пило се разрешава, а пред втората главна паша отново се преустройва по описания начин.
Някои пчелари намаляват с 2 – 3 питите в магазина или в корпусите за мед, респ. в магазинните отделения на лежака, като ги разреждат на по – голямо междурамково разстояние. Поради това при запълването им с мед пчелите надграждат килийките и удебеляват питите, като се стремят да възстановят нормалното междурамково разстояние. Така се получава по – голям обем за складиране на меда, понеже се намалява броят на междурамията. Майката избягва да снася яйца в такива пити. Удебелените пити много лесно се разпечатват с нож вместо с вилица, а това улеснява пчеларя и повишава производителността на труда. Понеже при разпечатването с ножа питите се подрязват по летвите до нормалната им широчина, по този начин значително се увеличава и добивът на восък.
По време на главната паша пчелите усилено произвеждат и восък и затова през целия период трябва да се използва и строителна рамка.

Контролен кошер и дневник на пчелина
За по – пълно контролиране на медосбора, през сезона на пчелина трябва да има контролен кошер. Подбира се кошер със силно пчелно семейство, който се поставя на децимал и всяка вечер след прибирането на пчелите се претегля. Разликата между две последователни претегляния показва какъв принос или разход на нектар има за един ден това пчелно семейство.
Контролният кошер трябва да бъде под навес. Преглеждането му, поставянето или изваждането на пити, магазини и др. От него трябва да стават само вечер след претеглянето, като след прегледа той отново се претегля и масата му повторно се записва на същата дата.
Данните от контролния кошер се вписват в дневника на пчелина, в който освен това ежедневно се нанасят и температурата (на сянка), състоянието на времето, продължителността и интензивността на летежа на пчелите, както и началото и краят на цъфтежа на по – важните медоносни растения (виж примера). От дневника се съди за пашата през сезоните и от по – важните медоносни растения и за тяхното използване от пчелите във връзка със състоянието на времето през цъфтежния период. От тези данни се вижда през кой период на сезона няма приток на нектар поради липса на цъфтяща, медоносна растителност. С оглед на това се вземат мерки да се засяват медоносни растения в подходящи срокове или да се придвижват пчелните семейства на друго място, където има паша през това време.
 


Използване на помощните семейства
След презимуването си помощните семейства продължават да се развиват бързо през пролетта, благодарение на взаимното затопляне с основните семейства. Според нуждата двете семейства се подпомагат чрез прехвърляне на пити със запечатано пило и храна, като при необходимост се подхранват. В зависимост от системата на кошера, методите на работа при използване на помощните семейства се различават.
При многокорпусния кошер основното (долното) семейство се подхранва, като сиропът се налива в рамкова хранилка, при която се отмества малко корпусът с помощното семейство, а на него се поставя горна хранилка. Според развитието на основното семейство се дава втори корпус (ако е зимувало на един). След това своевременно се разменят двата корпуса, за да се стимулира яйцеснасянето на младата майка. Помощното семейство със старата найка използва топлината на основното и бързо се развива, като при нужда и на него може да се постави втори корпус с изградени или смесени пити, ако има восъчен градеж. Ако не е за втори корпус, но няма място за яйцеснасяне, от него се преместват 2 – 3 пити със запечатано пило в основното семейство и на тяхно място се поставят празни пити или восъчни основи, за да не изпадне в роево състояние. При късна главна паша може да се наложи да се постави трети корпус на основното семейство.
Няколко дни преди настъпването на първата главна паша, пчелите на помощното семейство трябва да се преориентират да летят през предния горен вход на разделителна табла. За целта се изрязва тази част от перваза на корпуса, която прикрива входа, той се отваря и там се прикрепва прилетната дъсчица. Същевременно входът на самия корпус постепенно се стеснява и напълно се затваря. В началото на първата главна паша (акация, еспарзета и др.) се извършва налитане на летящите пчели от помощното в основното семейство. За тази цел горният вход на разделителната табла се затваря, а се отваря намиращия се под него долен вход, където се премества и прилетната дъсчица. Същевременно се отваря и задния горен вход на таблата. По този начин летящите пчели на помощното семейство при звръщането си навлизат през предния, долен вход на таблата в долното (основното) семейство и го засилват за главната паша. Младите пчели на помощното семейство, които преди това са извършили ориентировъчни полети, като излязат през задния вход, също се връщат отпред и навлизат в основното семейство. В задния вход на помощното семейство се завръщат само онези пчели, които извършват първите си ориентировъчни полети.
Понеже основното семейство се засилва много с летящи пчели, може да се наложи да му се постави нов (четвърти) корпус с восъчни основи или изградени пити, а при нужда и пети корпус. Според медосбора, запълнените с мед и полузапечатани пити се центрофугират, а кошерите се откарват на друга паша. Налитането трябва да се извършва по обед, когато има усилен приток на нектар.
Тъй като в помощното семейство има много запечатано пило, което се излюпва, след 15 – 20 дни там отново се натрупват голямо количество летящи пчели. Те се използват за ново налитане чрез обратна промяна на входовете на таблата, когато настъпи втората главна паша (кориандър, ливади, пипа) Преди настъпването на третата главна паша (слънчоглед, люцерна, памук), майката на помощното семейство (която е стара) се отстранява и двете семейства се присъединяват, като се отнема таблата. Същевременно корпусът с майката на основното семейство се снема на дъното: върху този корпус се поставя ханеманова решетка, а върху нея – корпусът с помощното семейство, а най – отгоре – досегашният най – долен корпус. Двете семейства имат обща миризма и при присъединяването не проявяват враждебност.
По средата или към края на последната главна паша отново се отделя най – отгоре корпус за оплодяване на нова майка, след което двете майки разменят местата си. По този начин се постига ежегодна смяна на майката в основното семейство, като старата майка през втората си година се използва за помощна.
При кошера лежак с 18 рамки, двете пчелни семейства през пролетта бързо се изпълват с пчели, пило и мед още преди настъпването на главната паша. В зависимост от характера на главната паша по – нататък се постъпва по различни начини.
Ако още преди главната паша, плодникът е вече изпълнен, но не се разполага с магазин, едното семейство (със старата майка) се изважда в друг празен кошер, където се развива самостоятелно като отводка за увеличаване на прираста на пчелина, а впоследствие майката се сменя. Този кошер отначало се поставя пред входа, през който до сега са летели пчелите на това семейство, като малко се извива встрани, за да налетят в него само част от летящите пчели.

Акo главната паша ще настъпи скоро, част от питите със запечатано пило на преместеното семейство (отводката) заедно с пчелите на тях се придават на останалото семейство, в което отиват и по – голямата част от летящите пчели. В гнездата на двете семейства се поставят восъчни основи за изграждане и снасяне на яйца. По този начин развитието продължава и изпадането в роево състояние се предотвратява. Кошерът с отводката постепенно се измества на друго постоянно място. С настъпването на главната паша, гнездото на подсиленото семейство се преустройва така, че майката да не снася яйца безпроблемно по всички пити.
Когато няма нужда от увеличаване броя на пчелните семейства, старата майка с 2 – 3 пити с открито пило, 1 – 2 пити с мед и прашец, заедно с пчелите на тях и 1 восъчна основа се премества в 7 рамково кошерче като помощно семейство, което се поставя непосредствено до лежака. В гнездото на основното семейство се добавят восъчни основи и то се преустройва за медосбор от първата главна паша. С настъпването на втората главна паша 7 – рамковото кошерче по обяд се измества от другата страна на лежака, за да могат летящите му пчели да налетят и да подсилят основното семейство.
Такова налитане може да се направи и в началото на третата главна паша. След това изтощената стара майка на 7 – рамковото кошерче се отстранява и му се дава зрял маточник от племенен произход. След като пашата приключи, лежакът отново се прегражда на две половини, в едната от които се премества помощното семейство от 7 – рамковото кошерче и двете семейства се подготвят за зимуване.
Ако двете семейства в лежака не са успели да се развият добре за главната паша, те се обединяват напълно, като по – лошата майка се отстранява и общото гнездо се преустройва. Когато първата главна паша не е много силна (ливадна) и ще се използва и втората главна паша, старата майка може да не се изнася в 7 – рамковото кошерче, а остава в лежака; двете майки се изместват в двата края на кошера с по 4 пити с открито пило и една с мед и прашец и се ограничават с вертикални ханеманови решетки. На тези странични отделения се отварят крайните горни входове. Пространството в средата на кошера между двете ханеманови решетки служи за складиране на меда (за магазин) и в него се подреждат останалите пити – празни и с люпещо се пило, в които след излюпването на пилото се складира мед. В това магазинно отделение налитат летящите пчели през долния среден вход.
При много силни пчелни семейства и богата главна паша (акациева и др.), след която има и други силни паши, най – добре е на лежака да се постави магазин с 18 полурамки или два магазина с по 9 полурамки. В такъв случай помощното семейство със старата майка остава в същия кошер, стеснено на 2 - 3 пити с открито пило заедно с майката и 1 – 2 пити с мед и прашец и изместено в страни с нов горен вход. Неговите летящи пчели ще налетят в досегашния му вход, който е на средата към дъното, и ще подсилят основното семейство. За да не се срещат двете майки през магазина, той се изолира от помощното семейство с дъсчица или с хоризонтална ханеманова решетка. Така се ограничава яйцеснасянето на майката помощничка и по – голямата част от пчелите и се включват активно в пашата. Веднага след прецъфтяването на акацията, отделението на помощното семейство отново се разширява до средата на кошера, като се подсилва със запечатано пило и млади пчели от основното семейство. По този начин яйцеснасянето се засилва, което е необходимо за да се предотврати изпадането на семействата в роево състояние през безберитбения период между акациевата и втората главна паша, и да се отгледа по – голямо количество нови пчели, които да заменят изтощените през интензивната акациева паша. Пред втората главна паша помощното семейство по същия начин се стеснява и се измества в страни, като се извършва второ налитане. При положение, че след тази няма друга главна паша, старата майка на помощното семейство се отнема и му се дава зрял маточник. След като младата майка се съеши и осемени питите, нейното отделение подтепенно се разширява, като се изравнява с основното семейство. Така двете семейства зимуват. На следващата пролет по време на главните паши се работи по същия начин, но за помощно се използва другото със старата майка, която се сменя през последната главна паша, и т.н.
При кошера Дадан – Блат, след като през пролетта в

плодника стане тясно за двете семейства, помощното се пренася в корпус, който се настанява върху плодника, а между тях се поставя разделителна табла. Гнездата на двете семейства се подреждат едно над друго към южната страна, за да се топлят взаимно, и им се дават изградени пити и восъчни основи. Пространствата зад преградните дъски се запълват със затоплящи материали. На корпуса се отваря преден вход, където се прикрепва прилетна дъсчица.
Тъй като летящите пчели от корпуса ще налетят в долния вход, където е основното семейство, през първите 5 – 6 дни в пити или в хранилка на корпуса се налива 300 – 400 куб. см вода. Чрез последователно преместване на пити със запечатано пило от основното в помощното семейство, двете се изравняват по сила и по – нататък се развиват самостоятелно, като изпълват плодника и корпуса до главната паша. Така те не изпадат в роево състояние. Пред главната паша чрез отстраняване на таблата, двете семейства се обединяват, като пресварително старата майка с 3 – 4 пити открито пило и мед заедно с пчелите се пренася в 7 – рамково кошерче, което се настанява до двукорпусния кошер. Гнездото на двукорпусния кошер се преустройва: питите с откритото пило заедно с майката и 2 – 3 пити с мед, както и 2 – 3 восъчни основи се поставят в плодника, а питите със запечатано пило, с прашец и празните се изнасят в корпуса за складиране на меда. Между плодника и корпуса се поставя ханеманова решетка, за да не се качва майката.
Ако семейството е много силно и притокът на нектар е обилен, под корпуса се поставя магазин или друг корпус с изградени пити или восъчни основи.
При втората главна паша 7 – рамковото кошерче по обяд се премества от другата страна, за да налетят пчелите му в основното семейство и да го подсилят отново. Същото може да се направи и за третата главна паша, ако има такава. Тогава се сменя старата майка със зрял маточник от добър произход и след като младата майка се съеши и започне да снася, помощното семейство отново се връща в плодника, който се разделя на две части, а корпусът се прибира.

Специални мерки за използване на главната паша
По време на главната паша пчеларят трябва да направлява дейността на пчелните семейства, така, че пчелите от началото до края най – активно да участват в пренасянето и преработката на нектара. Някои семейства, макар и не по – слаби, се включват в пашата с няколко дни закъснение след другите. Това се дължи на по – късното разузнаване и откриване на пашата от техните пчели. За да се включат пчелите още в началото на пашата, редица пчелари „дресират” пчелите, като непосредствено преди настъпването на главната паша подхранват семействата със сироп от чист мед, който произхожда от същите растения, но от реколтата на предишната година. Една част мед се разрежда с три части вода, която не трябва да е по – топла от 35 – 40 С за да не излетят специфичните ароматни вещества на меда. По същата причина съдът, в който се държи сиропът, трябва да бъде подтоянно затворен. В сиропа не трябва да има никакви кристали от меда, тъй като тези кристали ще послужат за зародиши, около които бързо ще кристализира и новобраният мед.
Дресировката може да се извърши и с пресен нектар от същите растения, като се вземат магазинните пити от пчелните семейства, които са започнали най – напред да го събират, и се разпределят между останалите. Пресният нектар може предварително да се изцентрофугира и след това с него да се подхранят (дресират) останалите семейства. Разбира се всичко това може да стане, ако в пчелите няма болни семейства. Дресира се и със сироп с накиснати цветове от първите цъфнали цветове от същия медоносен вид.
Не всички семейства са силни, особено за ранната главна паша (репко, акация, еспарзета). Значителна част от тях не са още добре развити и майката продължава усилено да снася по време на пашата. По този начин по – голямата част от пчелите се ангажират с грижи за откритото пило и семействата изпускат медосбора. Ето защо най – добре е такива изостанали семейства да се използват за подсилване на средните по сила семейства чрез налитане. Когато пчелинът ще остане на същото място, трябва предварително по 1 – 2 от тези семейства постепенно да се доближат (допрат) до средно по сила семейство, като входовете им бъдат в една посока и на еднаква височина. Два – три дни след започването на главната паша по обяд, когато по – голямата част от летящите пчели са навън, тези кошери се изместват на нови места в същия пчелин. При завръщането си от паша летящите им пчели започват да навлизат в кошера със средното по сила семейство и понеже са натоварени с нектар, те биват благосклонно приети. Така подсилените семейства заработват още по – активно по пренасяне на нектара и бързо блокират майката. Поради ограничаване на количеството на откритото пило, по – голямата част от младите пчели излитат преждевременно на паша. Гнездото на тези семейства своевременно се разширява според нуждата, като се поставят магазини или корпуси. В семействата, от които са отнети летящите пчели, развитието продължава и част от младите пчели също по – рано стават летящи и се включват в пашата.
При преместване на пчелина в друг район на главна паша, съответните кошери за подсилване се настаняват един до друг при стоварването.
Въобще налитането трябва да се извършва само, ако времето е благоприятно и има нектароотделяне. В противен случай от него няма ефект и то може да предизвика роево състояние в подсилените семейства. Веднага след първата главна паша трябва да се осигури простор за яйцеснасяне на майките, за да не изпаднат тези семейства в роево състояние, както и да отгледат достатъчно нови пчели за следващата главна паша. Това особено трябва да се има предвид след акациевата паша, при която пчелите силно ограничават пилото.
Най – слабите, изоставащи в развитието си и с други нежелателни качества семейства, които подлежат на бракуване, също трябва да се използват за събиране на нектар и прашец, за тази цел няколко дни преди главната паша след постепенно доближаване до някои от средните по сила семейства с качествени майки, те се присъединяват към тях, а майките им се унищожават. Бракуването може да се извърши и като 3 – 4 слаби се семейства се съберат в един кошер, като на сборното семейство се оставя само една майка.
Около 20 – 25 дни преди края на последната главна паша, тази майка се затваря в клетка, която се врязва в една от питите в средата на гнездото близо до входа на кошера, за да я чувстват всички пчели и да не залагат маточници за отглеждане на нова майка. По този начин, останали без открито пило, пчелите използват по – добре пашата. След главната паша, тези пчели може да се използват, като се подхранват със захарен сироп, за да го преработят и запечатат в питите, които след това ще се дадат на нуклеусите със запасни майки и на отводките (за да не се изтощават техните пчели). Склед това майката се унищожава, а останалите пчели се присъединяват към някое редовно семейство и питите се прибират. За да не се намалява общият брой на пчелните семейства вследствие на бракуването, от племенните семейства трябва своевременно да се формират съответен брой нови семейства (отводки) свръх предвиденото увеличение по плана.
Много добър ефект за увеличаване на събирането на нектар и прашец дава използването на помощни семейства. Трябва да се има предвид, че подсилването чрез налитане и с придаване на запечатано пило, както и присъединяването на семействата може да става само, ако те не страдат от заразно заболяване.
Докато през ранна пролет, огряването на кошерите от слънцето се отразява много благоприятно върху затоплянето на гнездата и развитието на пчелните семейства, през време на пашата, силното нагряване се отразява неблагоприятно върху летежа. При изложените на силно слънце кошери, щом температурата (на сянка) стане 27 – 30 С, пчелите бързо изгубват охота за работата и се трупат по стените, дъното и пред входа под сенника, като бездействат. Те се активизират само сутрин и късно следобед, когато нагряването отскабне. Установено е, че пчелите работят добре и в горещо време, ако кошерите са засенчени. Опитите на В.А. Нестерводски показват, че при засенчване, летежът на пчелите се увеличава средно дневно със 75%, а в най – горещите часове на деня е 4 – 5 пъти по – силен. Според тези опити при засенчените от дърветата кошери, добивът на мед е с 40% по – голям от добива на незасенчените.
Ето защо кошерите трябва да се разполагат под тедки корони на дървета, и то така, че върху тях да пада сянка по обедните и следобедните часове, когато слънчевото греене е най – силно. Не бива обаче да се поставят в гъсти насаждения със сплетени клони, под които има постоянна сянка. Там се затруднява летежът на пчелите и сутрин те излитат по – късно. Когато липсва подходяща сянка от дървета, кошерите се засенчват с рогозки, храсти, клони и др., които се поставят така, че да пазят от нагряване на обяд южната и западната страна и покривите. Някои пчелари за да намалят нахлуването на горещ въздух в кошерите, ги ориентират през лятото на изток или дори на север с входа, за да бъде той засенчен през най – горещото време на деня. При многокорпусните кошери, някои корпуси се обръщат назад с входа, за да се създаде въздушно течение през гнездото.

Създаване на условия за преработка на нектара в мед
По време на главната паша количеството на постъпващия в кошерите нектар зависи от вида и от площта на на медоносните растения., от почвения тип и агротехниката, от състоянието на времето, от силата на семействата и от работното настроение на пчелите. За ежедневния принос най – добре се следи чрез контролния кошер. При ливадната паша, дневният принос на нектар достига 2 – 3, а а при акациевата 5 – 6 кг, дори и повече, при много силните семейства. Слънчогледът отделя голямо количество нектар, когато почвата и въздухът са достатъчно влажни, като приносът може да бъде до 3 – 4 кг. Липата отделя много нектар, но при по – висока влажност на въздуха и ако няма чести дъждове по време на цъфтежа: дъждовете лесно измиват нектара, понеже нектарниците и са открити.
Преработката на нектара в мед е твърде сложна и се състои от три едновременно протичащи физични и биохимични процеса: сгъстяване чрез изпаряване на излишната вода, инвертиране на захарозата и повишаване на киселинността. От безпрепятственното протичане на тези процеси твърде много зависят количеството и качеството на произведения мед.
Понеже има високо водно съдържание и сравнително ниска захарност, пресният нектар може прекалено лесно да вкисне. За да се изпари бързо излишната му вода и да се сгъсти, така, че да остане около 20% вода, колкото е в узрелия мед, пчелите напълват с него до 1/3 от обема на килийките. Сгъстяването трае обикновено 5 – 6 дни от момента на постъпването му в кошера. С постепенното узряване на меда, пчелите го пренасят в по – горните килийки, като ги допълват и запечатват. Установено е, че за складирането на пресния нектар в зависимост от неговото водно съдържание, пчелите използват около 3 – 4 пъти по – голяма площ, отколкото той заема, след като се сгъсти и запечата. Пчелите никога не запълват догоре килийките с пресен нектар, нито го смесват с по - зрелия. Ако не достигат пресни килийики за складиране на пресния нектар, пчелите преустановяват събирането му и бездействат, докато се освободят килийки от пренесения през предишните дни, но вече сгъстен нектар. Поради това добивът на мед се намалява. Някои пчелари, които не са осигурили достатъчно пити, за да не изпуснат главната паша, преждевременно центрофугират незапечатания и неузрял още мед и връщат питите за складиране на нов нектар. Тази практика е погрешна, тъй като недозрелият мед е с голямо водно съдържание, лесно вкисва и изкупувателната организация няма да го приеме, защото е извън стандартите.
За да се използва напълно способността на пчелите да събират нектар и прашец, трябва колкото е по – голямо количеството на ежедневно постъпващия нектар, толкова повече пити да има в кошерите за преработката му и за складиране на узрелия мед. Когато дневния принос е до 2 кг, на дадан – блатовия кошер се поставя един магазин, на многокорпусния кошер – трети корпус или магазин, а лежакът се допълва до 18 пити. При принос от 2 до 4 кг, ако пчелите са залели с нектар дадения магазин, под него се поставя втори с изградени пити и восъчни основи, които може да се разпределят на по – голямо разстояние (за да не се качи майката). На многокорпусния кошер се дава четвърти корпус или втори магазин, а на кошера лежак в такъв случай се поставят още пити или магазин. Когато приносът е над 4 кг, дава се още един (трети) магазин, респективно пети корпус, който може да се постави под предишните. При двукорпусния дадан – блатов кошер под корпуса се поставя магазин или нов корпус.
Допълнителните магазини или корпуси се поставят, преди да е започнало запечатването на меда в предишните, за да не се изпуска медосбора. Установено е, че чрез своевременното увеличаване обема на кошерите при силна паша, добивът на мед се увеличава до 60 %. Този ред на поставяне на магазините и на корпусите улеснява пчеларя при снемането им за центрофугиране, тъй като най – зрял е медът в най – горните от тях, където пчелите най – рано са започнали да запечатват питите. Само, ако наближава краят на пашата, не се поставят допълнителни магазини или корпуси, за да не се пръска медът на много пити, което би затруднило центрофугирането.
За по – бързо изпаряване на водата от нектара пчелите вентилират, като застават пред входа, по дъното и по долните части на питите и усилено размахват крилата си. Така те изкарват навън от кошера влажния въздух и вкарват друг – сух. Вентилирането е толкова по – усилено, колкото е по – голямо количеството на нектара и по – високо водното му съдържание. За да се получи 30 кг мед от нектар със захарност 40%, пчелното семейство трябва да преработи 60 кг нектар, от който да изпари 30 кг вода. Ако захарността на нектара е 20%, същото количество мед ще се получи от преработката на 120 кг нектар, от който пчелите ще изпарят 90 кг вода. За тази напрегната дейност те изразходват значително количество храна и преждевременно се изтощават.
За да се спести разходът на енергия по сгъстяването на нектара и то да се ускори, а пчелите да се включат в принасянето на нектар, трябва да се усили вентилацията на кошерите, като се спуснат дъната (виж статия32 за работа с дълбокото дъно) и се отворят допълнителните входове в зависимост от приноса. Чрез усилване на вентилацията и със засенчване се отстранява топлият и влажен въздух в кошерите, пчелите се активизират и се предотвратява изпадането им в роево състояние. Опитите показват, че в резултат на тези мерки добивът на мед се е увеличил до 40%.
Инвертирането на захарозата в нектара започва още с неговото събиране от пчелите – в медовата им гушка с прибавената слюнка (в която се съдържа ензимът инвертаза) от глътачната жлеза. То продължава и в кошера при преместването на сгъстения нектар и при допълването на килийките. След окончателното му сгъстяване и напълване на килийките, пчелите го запечатват с тънки восъчни капачета, които не пропускат въздух и водни пари. Високата концентрация на захарите в меда и запечатването му го предпазват от вкисване и повреда. Инвертирането на захарите в меда обикновено се довършва след неговото запечатване, като количеството на инвертната захар (гроздова и овощна) достига при нектарния над 68%, при мановия – над 62%, а на захарозата остава съответно до 4 и 9%. В пресния мед, количеството на инвертната захар е по – малко, особено при някои сортове, като акациев и лавандулов, тъй като пчелите не успяват да наситят с достатъчно инвертаза усилено постъпващия нектар. Затова инвертирането при тези медове при тези медове продължава и след центрофугирането.

Осигуряване на хранителни запаси от мед и прашец
За успешното си зимуване и пролетно развитие, пчелните семейства в зависимост от силата си, трябва да бъдат осигурени с 16 – 20 кг доброкачествен нектарен мед и с 2 – 3 пити добре запазен цветен прашец. Освен това през есента и пролетта трябва да се подхранват с допълнително количество захар за стимулиране на развитието и дозапасяване. Според нуждата се подхранват и с белтъчни храни – заместители на цветния прашец.
Нерядко, обаче поради неблагоприятни условия или поради центрофугиране на меда и изземване на почти всичките им медови запаси, семействата остават без храна през есента. Тогава пчеларите предприемат усилено подхранване със захарен сироп и понеже това обикновено става късно, когато няма прашец, пчелите силно се изтощават. Такива семейства отслабват още през зимата и в ранна пролет. Понякога семействата се запасяват през есента с лошокачествен манов мед или гроздов мед и лошо зимуват, като понасят голяма смъртност. Всичко това се отразява на следващата паша. Ето защо още по време на главната паша трябва да се подготвят за всяко семейство по 2 до 3 пити с доброкачествен нектарен мед и по 1 – 2 пити с цветен прашец. Медът не бива да бъде от синап, рапица, репко или слънчоглед, защото той бързо кристализира. За тази цел при поставянето на магазините от краищата на гнездото се подбират по 2 пити с правилно изградени работнически килийки с кафяв или светлокафяв цвят, които са запълнени с доброкачествен течен, нектарен мед и прашец. Ако не са добре запечатани, те се издигат в магазина и след като станат готови, се изваждат. Гнездото се попълва с восъчни основи, които се поставят към средата. За допълване и запечатване питите от няколко кошера може да се съберат в корпус (или 2 магазина), които се поставят върху силно семейство. При добра паша, от силните семейства може отново да се вземат още по 1 – 2 плодникови пити с мед.
При двукорпусните кошери система Дадан – Блат още при преустройване на гнездото за медосбора в корпуса се поставят 2 – 3 пити с прашец, които се маркират на горните летвички. След като бъдат залети с мед и запечатани, те се изваждат.
Запасните пити с мед и прашец се съхраняват до есента или пролетта в хладно, сухо, чисто и проветриво помещение, в което температурата не се повишава над 8 С и не спада под 0 С. Питите се подреждат разредено в корпуси, магазини, шкафове или на стелажи.  Вземат се мерки в помещението да няма мишки.
При кошера лежак прашецовите пити също се маркират, за да не се центрофугират, а за да се използват за хранителни запаси, след като се запечатат с мед.
При многокорпусните кошери преди пашата обикновено най – долният корпус е с прашец. Той се маркира и се поставя отгоре за складиране на мед; този корпус не се центрофугира, а се използва при зазимяването.

Мехурчест гнилец
Мехурчестият гнилец се причинява от вирус, който попада в ларвите чрез храната, но болестта се проявява след тяхното запечатване. Боледува пилото както на пчелите, така и на търтеите и на майката. По външен вид картината на болестта прилича на картината при американския гнилец. Пилото е прошарено, като капачетата на килийките с умрелите ларви са по – леко хлътнали или продрани и потъмнели. Свежите трупове имат свтлокафяв цвят и са легнали по долната стена на килийките, но без да залепват. Имат вид на мехурчета, изпълнени с течност, откъдето този гнилец носи името си. Съдържанието им отначало е воднисто, след това – зърнеста мажеща се маса, която не се точи. Ако пчелите не успеят да изхвърлят труповете, те засъхват по долната стена на килийките като мумии с тъмнокафяв цвят и черна приповдигната глава. Заразата се разпространява както при другите гнилци. Лошите условия на живот на пчелните семейства, особенно при слабите (глад и простудяване на пилото през пролетта), допринасят за проявяване на болестта.
За разлика от американския и европейския гнилец, мехурчестият е много по – слабо разпространен у нас. При появяването му трябва да се вземат мерки да не се разпространи заразата и да се дезинфекцира инвентарът. Ветеринарният лекар обявява карантина. Питите с по – голям брой умрели ларви се унищожават, гнездата се стесняват и се затоплят и семействата се подсилват с люпещо се пило. При възможност за градеж се дават восъчни основи за подмяна в гнездата. Лечебни средства срещу мехурчестия гнилец засега няма. Много слабите и силно заразените семейства се унищожават, като застрахованите се оценяват и собствениците им се обещетяват.

Пчелояд
Освен сивата сврачка (живодерче) и лястовицата, които понякога нападат пчелите и се хранят с тях, най – голям неприятел на пчелите от птиците е пчелоядът. Това е красива прелетна птица, която зимува в Южна Африка и през пролетта (Април) се завръща. Лети на ята и прави гнезда – дупки в ронливите льосови и пясъчни брегове край Дунав и други реки, по Черноморието и другаде. Храни се главно с пчели, които лови във въздуха по време на летеж, а в дъждовно време ги хваща и на входа на кошера. Пчелната отрова не му действа, поради което рдин пчелояд може да унищожи дневно до няколкостотин пчели. Там, където са се настанили, през размножителния си период (през лятото) пчелоядите могат да причинят значително отслабване на семействата. Унищожават и майки при брачните им полети.
Борбата срещу пчелояда трябва да се води организирано чрез пчеларските дружества от всички заинтересовани пчелари в района. Най – ефикасна е борбата през пролетта, когато пчелоядите мътят. Вечер в дупките им се втикват парцали, напоени със серовъглерод, и се запушват добре с пръст. Убиването на пчелоядите е разрешено по всяко време в район до 300 м от пчелините (съгласно Закона за пчеларството – Държавен вестник бр. 102 от 30.12.1983г.) Някои пчелари нанизват ленти от станиол на жици из пчелина, които блестят на слънцето и при развяването им от вятъра пчелоядите се плашат и бягат.

Ухолазка
Често се среща под възглавницата на кошерите, където живее на топло и се храни с мед, цветен прашец и с мъртви и живи пчели. На главата си има органи за гризане, а на опашката – твърди щипци. Тя е разпространител на заразните болести между пчелните семейства.
Борбата се води, както винаги при отваряне на кошерите, ухолазките се унищожават, а затоплящите материали и възглавниците се проветряват и се просушват. Дъната трябва да се поддържат чисти, а краката на кошерите да се намазват с нафта или грес с добавка на отрова.

Аскосфероза (Варовито пило)
Аскосферозата е заразно заболяване на запечатаното търтеево и работническо пило пило (а понякога и на майчиното), което се причинява от плесента Ascosphaera apis. Възрастните индивиди не боледуват, но принасят заразата. Заразяването става със спори, които попадат по повърхността на тялото или заедно с меда и прашеца – в средното черво на ларвата. След покълването, техният мицел прониква в цялото тяло като изсмуква влагата и отделя токсични вещества. Болната ларва отначало е гладка със светложълт цвят, като постоянно нарастващият бял мицел на края изпълва цялата килийка. Изсъхналите мумифицирани трупове наподобаващи бучки с белезникав или черен цвят („варовито пило”), не залепват за стените на килийките и при разклащане на питата тракат или изпадат от разпечатаните килийки. Пилото има прошарен вид. Пчелите чистачки се стремят да почистят килийките като ги разпечатват и изхвърлят труповете (фиг, 19), които изпадат по дъното или пред кошера, но заразата (спорите) остават по питите, меда, прашеца, дъното и стените на кошера. Спорите запазват своята жизненост над 15 години (Борхерт, 1979).

Боледуването се проявява от март до октомври, като най – силно е през май – юли, поради което то се отразява много неблагоприятно на развитието и продуктивността на пчелните семейства. Според А.М. Смирнов (1987), количеството на пчелите в болните семейства намалява до 23% и добивът на мед – до 49%, като при масово поражение на ларвите е възможно загиването на цялото семейство.
Като гъбно (микозно) заболяване, аскосферозата се благоприятства от цял комплекс стресови фактори. Появява се най – често през влажни (дъждовни) години и в пчелини разположени на влажни (ниски) и сенчести места. По – лесно заболяват слабите и изтощени семейства, зазимените с лошокачествена храна – манов или гроздов мед, както и с недобре преработен (вкиснат) захарен сироп, поради късно есенно подхранване с големи количества. Също така много ранното пролетно подхранване със захарен сироп изтощава презимувалите пчели и увеличава влагата в гнездото. Захарният сироп не е пълноценна храна, какъвто е медът, защото в него няма белтъчни вещества, микроелементи, витамини, ензими, антибиотични и антимикотични вещества и др., каквито се съдържат в естествения нектарен мед. За това при липса на цветен прашец през есента след главната паша или в ранна пролет, настъпва белтъчен глад, което води до изразходване на телесните белтъчни резерви (т.нар. мастно тяло) на пчелите кърмачки, поради което не само, че самите пчели се изтощават физиологически, но и пилото бива недохранено и е със слаби защитни сили (имунитет). Прекомерното (без нужда) използване на антибиотици също подпомага болестния процес, защото причинява дисбактериоза на стомашната микрофлора при пчелите, ларвите и какавидите, нарушава обмяната на веществата и стимулира развитието на микозите.
Разпространението на заразата става, чрез безконтролното пренасяне, както и при кражби, налитане и блуждаене между болни и здрави семейства, чрез преместване на пити с пило, мед, прашец и пчели от болните семейства, както и при използване на непочистени и недизинфекцирани кошери и друг пчеларски инвентар, които са били в контакт с болни семейства. Под частичното или комплексно влияние на тези и други фактори, подсилено от токсичното действие на широкото и безразборно прилагане на най – различни пестициди при растителната защита и на изобилието на всякакви антропогенни замърсители на околната среда, които чрез въздуха, водата, меда и прашеца попадат в пчелния и личинковия организъм, аскосферозата доби широко разпространение у нас през последните години. В резултат на всичко това, съпътствано с разпространението на вароатозата, вирусния паралич, нозематозата, европейския гнилец и други болести, много пчелни семейства у нас загинаха, а други отслабнаха и значително намалиха своята продуктивност и опрашителна ефективност, с тежки икономически последици за страната.
Като се има предвид, че срещу аскосферозата до сега все още няма напълно ефикасни лечебни средства, необходимо е да се съблюдават профилактичните мерки, за да се възпрепятства разпространението на заразата, както и да се полагат научно обосновани целогодишни грижи за отглеждане на силни и жизнени пчелни семейства с активни пчели чистачки. Преди всичко пчелинът трябва да бъде разположен на сухо, отцедливо и добре огрявано от слънцето място, защитено от студените ветрове. Кошерите да са здрави и повдигнати на около 30 см от земята, а гнездата да се поддържат сухи и добре стеснени още от ранна пролет. В районите с ранна главна паша (репко, репица, еспарзета, акация) да не се бърза с даването на големи количества захарен сироп (за да не се овлажнява гнездото), а подбудителното подхранване да започне чрез разпечатване на меда и цветния прашец около площите с пило в горната част на питите, т.е. там където е по – топло. След това, когато има вече принос на прашец, може в зависимост от нуждата, да се подхранва със захарен сироп, като на всеки литър се прибавя 0,5 г морска сол (или готварска сол), 0,3 г концентрирана оцетна, лимонена или винена киселина (лимонтозу) или ½ чаена льжичка оцет и по 3 куб.см витамин С. При недостиг на прашец да се прибавя 50 г хлебна или бирена мая предварително преварена (инактивирана) или извара (или смес от тях). Обогатяването на сиропа по този начин е особено наложително с оглед своевременното развитие на пчелните семейства в районите с ранна главна паша, когато поради променливото време няма принос на прашец. Когато се дават пити с прашец, мед или празни, изградени пити, трябва да се внимава те да не са от семейства, които са боледували от аскосфероза, аспиргрлоза или нозематоза. За да не се намалят белтъчните резерви в тялото на пчелите кърмачки и нивото на протеина в кръвта, което се отразява отрицателно на продължителността на техния живот, на защитните им сили срещу вароатозата, както и на развитието и продуктивността на фарингиалните (млечните) им жлези, не бива да се отнема (с прашецоуловители) прашец през периоди, когато неговият принос е намалял, например по време на цъфтежа на акацията и до слънчогледа.
Предвид повратните пролетни застудявания, които са характерни за нашата страна, за да не се излага пилото на простудяване, разширяването на гнездото трябва да се извършва когато майката е преминала на предпоследната пита да снася и пчелите покриват и крайните пити. Щом има восъчен градеж се дават последователно за изграждане восъчни основи на всяко семейство, които се поставят до последната пита с открито пило. След изграждането им те се преместват в средата на гнездото за осеменяване. Така старите пити постепенно се изместват в края докато се излюпи пилото по тях, меда се разпечатва и след като го принесат пчелите, те се бракуват. Обновяването на гнездото е много важна профилактична мярка, защото по старите пити има множество спори и те са постоянен източник на зараза. Едновременно с изграждането на нови пити, от другата страна се поставя строителна рамка, която се използва като капан за улавянето на акара. Разделянето на гнездото по способа на Блинов осигурява по – добри условия за пилото.
Все с оглед по – доброто затопляне на гнездата, слабите семейства в кошерите система Дадан – Блат и лежак е най – добре (ако това не е станало през есента при зазимяването) да се сдружат в ранна пролет по две в един кошер разделен с плътна дъска на две отделения, като отпред входът също се разделя с разноцветно боядисана дъска. В това отношение многокорпусният кошер предлага по – благоприятен температурен режим, защото младото пило се отглежда предимно в горния (втория) корпус, а там е по – топло.
Нови семейства (отводки) не бива да се създават късно през лятото, защото те не успяват да се развият добре до зазимяването. Те трябва да се образуват пълноценни, т.е. с млади и с възрастни пчели, и то когато има принос на нектар и прашец, с който да хранят младото пило.
По съображения за профилактика и за по – добро използване на пашата и оптимално опрашване на земеделските култури, не бива да се струпват много пчелни семейства на едно място. Те трябва да се разполагат на групи (до 30 – 50 броя), отстоящи най – малко на 500 – 1000 м една от друга, отдалечени от промишлени предприятия, които изхвърлят вредни отпадъци, както и от големи животновъдни ферми.
Когато се констатират признаци на заболяване трябва да се прегледа цялото гнездо, за да се прецени степента на заразата и да се предприемат необходимите ветеринарно – санитарни мероприятия. Ако семейството е силно заразено, трябва да се извадят и изгорят или претопят всички пити с болно пило и цветен прашец, а ако на тях има мед, той се изцентрофугира и се използва за храна от хората (а не от пчелите). Семейството се прехвърля в чист, сух кошер, като гнездото му се стеснява и затопля. В ранна пролет профилактично или за лечение се използват антимикотичните препарати след консултация със специалист и с литературата по въпроса. В Радоев (стр. 189) като антимикотични препарати се цитират нистатин и 5 – нитрокс като 10 – 12 таблетки (предварително стрити на прах) се смесват в 1 кг захар на пудра. С тази смес (по 100 – 150 г) със ситно надупчена кутия се напрашват питите с пилото, прашеца и пчелите на едно семейство. Третирането се извършва 4 – 5 пъти през 7 дни (Гечев 1994). Ако предишната година е имало заболяване, трябва още през февруари, март да се подхрани с кърмова маса с извара в която се прибавят тези препарати. Препаратите се прибавят и в обогатения захарен сироп при пролетното подхранване. По същия начин се третира и с новия препарат аскомат, от който се прибавя по 10 мл на литър сироп. При смесени инфекции за реда на подхранването с лекарствените средства срещу вароатозата, нозематозата, майската болест, европейския гнилец, и срещу микозите, трябва да се поиска съвет от ветеринарния специалист. Понеже антибиотиците
благоприятстват сакосферозата, то при смесена инфекция (европейски, кисел, парагнилец и др.) не трябва да се използват антибиотици, а в захарния сироп да се прибавят лекарства по предписание. По време на медосбора лекарствени средства не трябва да се използват. Тяхното прилагане трябва да спре най – малко 20 дни преди началото на медосбора, за да не попадне препарата в меда, който ще се центрофугира.
Дъното и вътрешността на освободения кошер (труповете и сметта) се събират и се изгарят или закопават. След като се почистят, кошерите се дезинфекцират чрез обгаряне. Може да се използва и воден разтвор съдържащ 10% водороден прекис (кислородна вода) и 0,5% мравчена киселина, като на пръчка се връзва парцал, който се потапя в разтвора и с него обилно се омокря цялата вътрешност на кошера и дъното. След 1 час се повтаря и след още 1 – 2 часа те се промиват с чиста вода и се просушават на слънце преди употребата на кошера. Със същия разтвор се дезинфекцира и останалия пчеларски инвентар – сандъчета, пушалка, повдигач, мрежа, четка и др. Изхвърлените трупове пред кошерите се смитат и изгарят или закопават, а почвата се прекопава. Майките на болните и съмнителните семейства се сменят с млади, произхождащи от здрави семейства. Американският изследовател Тейбър (1991г) препоръчва старата майка предварително да се ликвидира или да се затвори в клетка (в същия кошер) за 8 дни или повече, докато пчелите изхвърлят мумифицираните трупове от килийките. След това семейството (с питите) се прехвърля в чист дезинфекциран кошер и му се придава млада майка произхождаща от здраво семейство, като евентуално заложените маточници предварително се унищожават. След обработката на болните семейства, пчеларят трябва да измие и дезинфекцира ръцете си със спирт.

Аспиргелоза (Каменно пило, сух гнилец)
Аспергилозата е заразно заболяване на пилото и пчелите, което се причинява от няколко вида плесенни гъбички от рода Aspergillus, от които най – голямо значение има
Aspergillus flavus. От тази плесен има множество щамове и тя е широко разпространена в природата – по бубите, дивите насекоми, топлокръвните животни и по хората. От нея особено много страдат птиците в зоологическите градини. Заразяването на ларвите става във всяка възраст чрез приемане на плесенните спори с нектара и пресния прашец (Смирнов, 1987). Спорите покълват в червото и мицела (той отделя токсини), обхваща тялото като го изсушава и то се сбръчква и втвърдява като бучка („каменно пило”). Смъртта обикновено настъпва след 2 – 4 дни от заразяването. Поразеното пило е на островчета в близост до прашеца, в който също се развива мицел. Труповете на ларвите и на какавидите отначало имат жълтеникъв отенък, а след това се покриват с бяла, жълтозелена, кафява или черна плесен. В зависимост от нейния вид. Те не се изваждат лесно от килийките, понеже мицелът е полепнал и по стените им. Капачетата на запечатаните килийки обикновено са хлътнали, а някои са продрани, като плесента (плодните тела) излиза над тях (фиг. 20).

Спорите са на открито и лесно се разпръскват от вятъра из целия кошер – по пчелите, меда, прашеца, питите или навън. При попадане по слизестите ципи (очи, нос, трахея), те причиняват възпаление, а при вдишване може да предизвикат микотична пневмония. За това при съмнение за аспергилоза, пчеларят трябва при преглед на такива семейства (в тихо време и без тръскане на питите) да постави на устата и носа маска от навлажнена марля, а на очите предпазни очила. За по – точна диагноза трябва чрез ветеринарният специалист да се изпрати проба от пилото и пчелите до ветеринарно – бактериологична лаборатория.
Заразяването на пчелите става също чрез спори попаднали в червото. Отначало те са възбудени, пълзят пред кошера, трепкат с крака и крила, след което биват вяли или се парализират напълно, като по гърба им се появява плесенен налеп. Някои силно възбудени семейства може дори да напуснат кошера. Много пчели при опит да полетят, падат на земята и загиват.
Като плесенно заболяване аспергилозата често протича едновременно с аскосферозата и се благоприятства от същите условия – дъждовно време, влага в гнездото, при пчелини намиращи се на ниски и засенчени места с влажна почва, особено когато кошерите са разположени направо на земята или на ниски подставки. Още по – податливи са слабите семейства със стари майки, изтощени от късно есенно подхранване със захарен сироп, както и зимуващите на манов или на гроздов мед.
Аспергилозата може да се прояви по всяко време, когато има пило, но най – вече през пролетта. Понеже срещу аспергилозата няма ефикасни лекарствени средства, то най – важни остават комплексното провеждане на зоотехническите и профилактичните мерки, насочени към създаване на силни и активни пчелни семейства и хигиената на пчелина и пр., като се препоръчва при борбата с аскосферозата.
Според Гургулува (1991), след прехвърляне в сух и дезинфелциран кошер (както при аскосферозата), на стесненото гнездо се извършва напрашване с пудра захар, съдържаща на 1 кг по 5 таблетки нистатин и 5 таблетки 5-нитрокс, стрити на прах. Дава се три пъти през 5 – 7 дни по 100 – 120 г на семейство в зависимост от силата. Труповете на пилото и пчелите (както и силно заразените пити) се изгарят. Майката на болното семейство се сменя.
 

Материалите, (които ще бъдат допълвани) от календарния справочник по пчеларство, подготви за сайта:


Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by