Дата на обновяване:04.04.2016

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

МЕСЕЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПЧЕЛАРЯ
От „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев (със съкращения)

МЕСЕЦ АПРИЛ

Климатични особености. През април средните (нормални) месечни температури се повишават бързо, като за отделните райони на страната са между 8 и 14 С. Най – високи са по долината на Струма, а най – ниски – в Добруджа, високите полета на Югозападна България и Черноморието.
Средната от абселютните максимални температури на въздуха достига 24 – 25 С по Черноморието и на места в Северна България, около 20 – 22 С в котловинните полета, 28 – 29 С в централните райони на Северна България и долината на Струма. Средната от абселютните минимални температури за Черноморието, долината на Струма и на някои места по Дунав е положителна, а за останалите места на страната е отрицателна, като достига до -3, -4 С (за Североизточна България), което води до образуване на слани. Средната дата на последния мраз е 12 – 13 април.
Валежите средно за месеца са 40 – 60 литра на 1 кв.м. ветровете са най – често от запад и северозапад. Слънчевото греене нараства бързо и е между 185 часа (Варна) и 215 часа (Чирпан).
Състоянието на времето през април е много важно за пролетното развитие на пчелните семейства пред главната паша.
Фенологичен календар. Април е месец на обилен раннопролетен цъфтеж. Разцъфтяват всички овощни видове – круша, слива, праскова, череша, вишня, ябълка, орех, немско и френско грозде (касис) и др; горските видове – върби, тополи, явор, ясен, мекиш, бук, бреза, мъждрян, конски кестен, трънка, сибирска акация (карагана); украсните растения – японска дюля, махония, люляк; тревните растения – съсънка, мъртва коприва, гергьовче, лепка, глухарче, великденче и др., от които пчелите събират както прашец, така и нектар. Обилен прашец и нектар дава фуражната култура репко.
Състояние на пчелните семейства. Пчелното кълбо е вече разпуснато и яйцеснасянето и развитието на семействата върви с най – усилен темп. За това благоприятстват както все по – големият приток на прашец и нектар и по – топлото време, така и значителното количество новоизлюпени млади пчели, чиято кърмаческа способност е 3 – 4 пъти по – голяма, отколкото на презимувалите. Площите на пилото бързо се увеличават и при силните семейства, то е вече на 5-6-7 пити, заемащо почти целите пити. Заедно с това се увеличава и консумацията на храна. Ако няма по – редовен приток на нектар, семейството изразходва 4 – 5 кг за храна от запасите си. Към края на месеца старите презимували пчели са напълно заменени с млади. Появява се първото търтеево пило. Условията са благоприятни за восъкоотделяне, което се вижда по удължаването и побеляването на стените на килийките в горната част на питите, където пчелите образуват широки венци с пресен нектар около пилото.
Работа на пчеларя. Април е един от месеците, през които трудът на пчеларя е най – интензивен. Ако главният пролетен преглед не е извършен през март, той трябва да се извърши в началото на април. Полагат се грижи за безпрепятствено развитие на пчелните семейства, като гнездата според нуждата се разширяват, което трябва да става внимателно, тъй като настъпват възвратни застудявания и пилото може да се простуди и да заболее от европейски гнилец. Да не се бърза с т.нар. отзимяване. Затоплящите материали се държат в гнездото, докато има място за тях. Разпечатва се стария мед по питите и пчелите се подхранват подбудително със захарен сироп в който се прибавя белтъчна храна, ако няма достатъчно прашец. Използва се восъкоотделителната способност на пчелите за изграждане на нови пити (за обновяване на гнездото) и се прилага строителната рамка за производство на восък и борба с вароатозата. Вземат се мерки срещу отглеждане на търтеи и срещу изпадане на силните семейства в роево състояние. Когато семействата са боледували от варовито или каменно пило, те се третират от най ранна пролет с антимикотични препарати.
Ако въпреки положените грижи през пролетта, някои слаби семейства не се развиват добре поради лошите качества на майките, вместо постоянно да се подсилват, по – добре е да се присъединят по 2 – 3 в едно семейство. Преди присъединяването (3-6 часа) майките им се унищожават, а на обединеното семейство се дава с клетка качествена запасна майка от добър произход. Така се създава едно средно по сила семейство, което ще успее да се развие добре и да използва пашата. Ако не се обединят, слабите семейства ще ангажират много време и труд на пчеларя, без да могат да се развият за главната паша. За възстановяване на броя им, по – късно в удобно време се създават необходимите нови семейства.
През април времето е най – подходящо за набавяне на пчелни семейства в тръвни и за прехвърлянето и в разборни кошери, както и за заселване на многокорпусни кошери. Стопяват се бракуваните стари и негодни пити и други восъчни отпадъци. Пчелните семейства се изкарват в овощните градини за опрашване, но това изисква да се спазват и необходимите мерки срещу отравянията на пчелите. Ако се наложат да се затворят за няколко дни (в зависимост от препарата), то това трябва да стане така, че пчелните семейства да не се задушат и загинат.

Стимулиращо разпечатване, обръщане и разместване на питите. Понякога през пролетта по средните пити около площите с пило има големи участъци със стар или кристализирал мед. Той пречи на бързото разширяване на пилото по целите пити в най – топлата част на гнездото. Ето защо е необходимо в такъв случай (през 4 – 5 дни) да се разпечатват или надраскват с вилица  от двете страни площи от този мед, колкото една четвърт от питата, за да се опразнят килийките, в които да снася майката. За по – бързо усвояване кристализиралият мед се напръсква или се пулверизира с топла, слабо посолена вода.
При наличие на мед по средните пити не е правилно да се разпечатва медът от крайните пити, защото пчелите го пренасят в средата и запълват там празните килийки около пилото. По този начин още повече се ограничават площите за яйцеснасяне в средата на гнездото. Медът от крайните и от определените за бракуване пити зад преградните дъски трябва да се разпечатва, след като по средните пити около пилото е взет от пчелите. С разпечатването на стария мед се води и борба срещу пчелната въшка, понеже се унищожават яйцата и ларвите, които се намират под медовите капачета.
Пилото обикновено заема част от питите (към входа на кошера), като по средните то е на по – големи площи. С цел да се стимулира яйцеснасянето, някои пчелари практикуват едновременно разпечатване и обръщане или разместване на питите с пилото.
Обръща се средната пита с пило или двете странични пити до нея така, че площите с пило идват срещу участъците с мед на съседните пити, които се разпечатват. В стремежа си бързо да възстановят нарушената компактност на пилото, пчелите скоро освобождават килийките от меда, полират ги и майката веднага снася яйца в тях.
Питите с пило се разместват, като крайните, с по – малки площи пило се преместват по – навътре, а на тяхно място се поставят пити с повече пило, и то запечатано, защото то по – добре поддържа топлината. Същевременно медът от срещулежащите участъци се разпечатват и в подготвените килийки майката снася яйца. След излюпване на пилото от изместените в края пити те се връщат към средата за яйцеснасяне, а на тяхно място се оставят други пити със запечатаното пило за излюпване и т.н.
Тези стимулиращи мерки дават ефект и могат да се предприемат само когато се е установило по – постоянно топло време и при положение, че пчелите покриват добре всички пити в гнездото. Същевременно гнездата на кошерите трябва да бъдат затоплени отстрани и отгоре, а входовете да се държат стеснени. В противен случай пилото лесно може да се простуди или да се предизвика кражба.

Разширяване на гнездата при кошерите Дадан – Блат и лежак с изградени пити.
Със стесняване и затопляне на гнездата и осигуряване на пчелните семейства с достатъчно храна през пролетта се създават благоприятни условия за усилено яйцеснасяне на майките и за бързо увеличаване на броя на пчелите. За да не се задържа по – нататъшното развитие на пчелните семейства, гнездата трябва своевременно да се разширяват. За тази цел от време на време се прави проверка: откриват се крайните една – две пити и ако на предпоследните има яйца или пчелите запълват и крайните междурамия (до преградните дъски), гнездото трябва веднага да се разшири.
В началото на пролетта, преди да има восъчен градеж, разширяването става с правилно изградени от предните години пити с работнически килийки със светло до тъмнокафяв цвят, в които се отглеждат пчели. Те задържат добре топлината. Със светли пити, в които не е отглеждано пило, може да се разширяват гнездата по – късно, когато времето се затопли и семействата се засилят. Най – добре е в питите за разширяване да има поне малко мед, като той предварително се разпечатва. По този начин едновременно се подхранват пчелните семейства. Преди поставянето и в гнездата,  питите се държат през нощта в топла стая, за да се затоплят. Когато още няма приток на нектар, питите за разширяването трябва предварително да се напръскат с топъл медов разтвор или захарен сироп, или с топла вода. В такъв случай пчелите бързо почистват и полират килийките и майката скоро време снася яйца в тях. Опитите на Перепелова показват, че пчелните семейства, чиито гнезда са разширявани с напръскани по този начин пити, са развили от 34 до 60% повече пило в сравнение с еднаквите с тях по сила семейства, чиито гнезда са разширявани с ненапръскани (сухи) пити.
Разширяването на гнездото при кошерите система Дадан – Блат и лежак става постепенно, с по една пита, която се поставя към по – топлата страна (южната или западната) – до крайната пита с пило. През 4 – 6 дни питата се проверява и ако е запълнена с яйца, до нея се поставя друга. По – късно през пролетта, като се установи по – постоянно, топло време и семействата са по – силни, питата за разширяване може да се постави и по към средата на гнездото, където тя по – бързо се почиства от пчелите и майката веднага снася яйца в нея.
Големият ефект от напръскването на питата, когато няма паша, се дължи на това, че напръсканите пити предизвикват у пчелите рефлекс към незабавно почистване и полиране на килийките, а почистените и полираните килийки възбуждат у майката друг рефлекс – към снасяне на яйца в тях. Ето защо, когато по време на разширяването на гнездата се налага подхранване на пчелните семейства, най – добре е топлият сироп да се налее в празните пити с които се извършва разширяването. Това трябва да става вечер, като се вземат мерки да не се предизвика кражба. Налетите със сироп пити се пренасят със сандъче. Когато има паша, напръскването не дава толкова голям ефект, тъй като неговата роля се изпълнява от принесения в кошерите нектар.

Разширяване на гнездата и стимулиране чрез размяна на корпусите при многокорпусните кошери.
Пчелните семейства, оставени на един корпус след пролетния преглед, както и новозаселените през пролетта, в скоро време изпълват корпуса с пчели, пило, нектар и прашец. За да не се задържа развитието на семейството, трябва да му се постави втори корпус с изградени пити. Ако под първия корпус е имало магазин (кърмова подставка), той вече е без храна и се прибира. В зависимост от нуждата във втория корпус се поставят и пити с мед, които отчасти се разпечатват или в някои от средните пити се налива захарен сироп. В такъв случай корпусите трябва да се слагат привечер, като се спазват всички мерки, за да не се предизвика кражба. Ако има градеж, във втория корпус се поставят и 3 – 4 восъчни основи.
Примамени от храната, пчелите бързо усвояват питите и полират килийките, а майката привлечена от топлината и пчелите, се качва във втория корпус и снася яйца в неговите пити. В зависимост от силата на семейството, състоянието на времето и от приноса на нектар и цветен прашец, вторият корпус за 15 – 20 дни се запълва с 6 – 7 пити с пило, пчели и нектар, като част от пчелите покриват половината от площта на питите в долния корпус. Въпреки, че в горния корпус вече няма свободни площи за яйцеснасяне, майката неохотно и късно слиза в долния корпус, тъй като при дъното е входът на кошера и по това време там е по – хладно. За да не изостава пчелното семейство в развитието си, трябва да се извърши първата размяна на местата на двата корпуса. Това трябва да става в сравнително топло време и да има приток на нектар и прашец, за да могат пчелите бързо да заемат изнесения по – горе празен корпус, в който се качва и майката и продължава да снася. След нови 15 – 20 дни корпусът е запълнен с пило и тогава се извършва втора размяна на корпусите (виж. Рисунката).

Чрез размяна на корпусите се използва инстинктът на майката да снася яйца в горния корпус, където е най – топло. Същевременно пчелите по инстинкт се стремят да пренесат храната от долния в горния корпус, за да бъде тя по – далеч от входа на кошера и по – близко до откритото пило, около което се образуват венци от мед. Така се стимулира бързото развитие на пчелните семейства с наличната в кошера храна, ако тя е достатъчна без дори пчеларят да разпечатва меда и без да се предприема подбудително подхранване със захарен сироп, което за големите пчелини е свързано с много труд и време. Пролетно подхранване с кърмова маса и захарен сироп, приготвени с прибавка на белтъчни храни (цветен прашец, извара, мляко, и др.) се налага само, ако в корпусите няма достатъчно прашец.
При спазване на описаната технология след 15 – 20 дни от втората размяна на корпусите на семейството вече е тясно и в двата корпуса. За да може безпрепятствено да се развива и да не изпадне в роево състояние, трябва да му се постави трети корпус, преди да настъпи главната паша. Третият корпус се поставя, когато двата корпуса са изпулнени с пчели и пило и времето е благоприятно. Ако има градеж, корпусът се зарежда с восъчни основи и изградени пити през една или в пакет една до друга. При силни семейства, топло време и приток на нектар, така зареденият корпус се настанява в средата между двата корпуса, които същевременно си разменят местата, като корпусът с майката бъде отдолу. Оставя се отворен само долният вход при дъното. За по – бързо усвояване на третия корпус в средата му се поставят 3 – 4 пити с открито пило заедно с пчелите на тях, а от двете им страни – восъчни основи. По този начин питите се изграждат най – качествено при най – благоприятни условия и в най – близък контакт с младите пчели, които произвеждат восъка. Новоизградените пити се използват за отглеждане на пило. При нашите условия, третият корпус обикновено се поставя преди или в началото на акациевата паша.
Когато времето е неблагоприятно и в момента няма восъчен градеж, но се налага разширяване, за да не се разделя и охлажда гнездото, третият корпус се поставя най – отгоре върху двата корпуса, които разменят местата си.

Групово и програмирано отглеждане на пчелните семейства.
В големите пчелини, където един пчелар трябва да обслужва много пчелни семейства, трудът му трябва да бъде напълно рационализиран и облегчен. В това отношение работата му по разширяване на гнездата и размяна на корпусите, центрофугирането на меда и пр. може да се програмира, за да бъде улеснен пчеларят при определяне момента на извършването и. За тази цел според данните от главния пролетен преглед и съобразно с количеството на пчелите и пилото, пчелните семейства се категоризират в четири групи – много силни, силни, средни и слаби. По този начин при определяне момента за извършване на всяка следваща манипулация, вместо да проверява всички семейства, пчеларят проверява най – напред групата на много силните, а след това през определен интервал проверява последователно останалите групи семейства. Точната дата за извършване на предстояшата манипулация се определя, като предварително се определя бърз контролен (сигнален) преглед само на няколко семейства (само на 5 – 10%) от съответната група. Ако от този преглед се установи, че благоприятният момент е настъпил, манипулацията се извършва при всички семейства от тази група, която се намира на съшия пчелин. За прегледност, корпусите на всеки кошер се номерират с поредна буква или римска цифра при поставянето им. На същия принцип може да се програмира и работата с кошерите система Дадан – Блат и лежак в големите пчелини.

Заселване на многокорпусните кошери рано през пролетта.
Многокорпусните кошери се заселват освен от тръвни, най – често чрез прехвърляне на пчелни семейства от кошери Дадан – Блат и лежак. Най – добре е да се заселят рано напролет през някой по – топли дни на март или април, докато пилото е още малко. Предварително през зимата трябва да се подготвят необходимия брой рамки с изградени пити от склада съобразно с броя на пчелните семейства, които ще се прехвърлят, така, че всяко семейство да разполага с изградени пити поне за два корпуса. Рамките се подготвят, като страничните летвички се подрязват в долната си част с остро трионче на 23 см от повърхността на горната летва, а питата се подрязва с още 1 см по – високо с тънък, остър нож, затоплен в гореща вода. Долната летва на рамката, отново се приковава за страничните. При по – голямо количество, питите се подрязват на специално пригоден станок с шаблон на който се закрепват стабилно. За по – бързо може да се изрежат и с остра лозарска ножица. Ако рамките са без разпределители, добре е да им се заковат ламаринени. В противен случай при транспортирането на кошерите, между рамките трябва задължително да се поставят дървени разпределителни клинчета. Когато някои пити са с разтегнати или търтееви килийки в горния си край, страничните си летвички се подрязват горе на 22 см от долната повърхност на долната летва, а питата се подрязва също отгоре, но с 1 см по – ниско, след което там се приковава почистената горна летва.
На магазинните рамки, питите внимателно се отрязват до долната и страничните летвички, които се отстраняват и на тяхно място се приковават цели странични летвички със заковани на тях разпределители, а също и долна летвичка. Свободното пространство по – долу се запълва с изрезка от друга изградена пита, която се привързва за рамката с памучни конци или пчеларска тел. По същия начин може да се монтират по две изрязани магазинни пити в една корпусна рамка за временно използване, ако не се разполага с достатъчно изградени плодникови пити. Питите трябва да се подрязват в добре затоплени помещения, за да не се трошат.
Когато многокорпусният кошер е комплектуван с магазин, в него направо се настаняват Дадан – Блатовите магазинни рамки за главната паша.
Пчелните семейства се заселват в многокорпусни кошери рано напролет по следните два начина:
Заселване на един етап. Празният корпус с дъното се поставя на мястото на кошера с пчелите, от който най – напред се изваждат питите без пило, като пчелите от тях се тръсват в корпуса, а питите се подрязват по описания начин и се настаняват в двата края на корпуса. След това по същия начин се постъпва с питите, които са с пило, като майката внимателно се прехвърля на подрязаните вече пити, а пчелите се смитат. След подрязването, тези пити се поставят в средата на гнездото, корпусът се покрива с таблата и с покрива, а входът му се стеснява. Ако по отрязъците на питите има пило, те се подреждат в празни рамки, като се опасват с конци или тел и се поставят в корпусите. Гнездото в непълния корпус се ограничава временно с преградна дъска. Питите трябва да се обработват в закрито и затоплено помещение, за да не се простуди пилото или да се предизвика кражба. Само, ако времето е топло, това би могло да стане и на открито в пчелина върху чиста маса, но като предпазна мярка може да се използва и палатка с мрежа.
Заселване на два етапа. Първоначално в част от кошерите Дадан – Блат или лежак се заменят по 4 пити без пило с 4 предварително подрязани пити от склада. След като тези пити се усвоят и в тях се заложи пило, в склада се комплектоват съответен брой корпуси с по 6 подрязани рамки с мед и прашец, които се поставят на мястото на кошерите. В тези корпуси се стръскват пчелите от целите рамки и се преместват подрязаните пити заедно с пчелите и майката от изместените кошери. Освободените цели пити се отнасят в помещението, където се подрязват и се подреждат в други кошери в които след това се прехвърлят други семейства и т.н. Понеже питите се смесват, този начин би трябвало да се прилага само, ако всички пчелни семейства са здрави.
По – нататък според нуждата, гнездата на прехвърлените семейства се разширяват с втори корпуси.

Увеличаване на производството на восък
Въпреки, че нашата страна е пчеларска, у нас добивите на восък са все още твърде ниски – едва около 300 г топен восък от пчелно семейство. Причина за това е фактът, че повечето от нашите пчелари не сменят редовно старите и негодни пити с восъчни основи за градеж, а малцина са онези, които прилагат строителната рамка. Това са големи резерви, които трябва напълно да се използват.
Като се има предвид, че при ежегодното сменяне на 3 – 4 плодникови и на 2 – 3 магазинни пити, пчелите при изграждането на новите пити добавят около 200 – 300 г нов восък и че от строителните рамки се получава до 0,5 – 1 кг восък, ясно е, че от едно силно пчелно семейство при добра паша може да се получи 1 – 1,2 кг восък, а в някои случаи и повече. Ето защо както редовната смяна на питите, така и прилагането на строителната рамка трябва да се внедрят в широката пчеларска практика у нас, за да може не само да се задоволява нуждата на пчеларството и на промишлеността от восък, но и да се изнася.
Наред с тези мерки трябва да се събират и да се претопяват всички восъчни отпадъци при прегледите на пчелните семейства, като отпечатките при почистването на дъната на кошерите, восъчния налеп по стените и рамката, изрязаните части от питите с търтеево пило, капачетата на килийките при разпечатване на питите за центрофугиране на меда и др.

Използване на восъкоотделянето при пчелите
С развитието на пчелните семейства през пролетта и лятото в тях се увеличава количеството на младите пчели, които са заети с храненето и отглеждането на пилото и преработката на нектара в мед. При тази работа младите пчели усилено се хранят с нектар и цветен прашец, вследствие на което восъчните им жлези се развиват и започват да отделят восък, от който те изграждат питите в гнездото. Колкото количеството на пчелите и пилото е по – голямо, времето е по – топло и притокът на нектар и цветен прашец в кошерите е по – голям, толкова повече восък отделят пчелите. И обратно, при слаби семейства, бедна паша и неблагоприятни климатични условия, както медосборът, така и восъчната продукция ще бъдат по – ниски или въобще няма да се получи никаква продукция.
 

За да се установи как се отразява восъкоотделянето върху количеството на отглежданото пило, в Украинската опитна станция по пчеларство са проведени опити с три изравнени групи пчелни семейства. Едната група е имала възможност да гради пити (на ивици изкуствена вощина), които всеки три дни са изрязвани, за да не може да се отглежда пило; втората група е била само с изградени пити, за да не могат пчелите да градят, а само да отглеждат пило; третата група е била с изградени пити, които през една са били подрязвани на 1/3 в горната или долната си част, за да могат пчелите едновременно да отглеждат пило и да градят.
Резултатите от този опит показват (табл.), че восъкоотделянето не само, че не се отразява отрицателно върху количеството на пилото, но го стимулира: пчелните семейства, които едновременно са отделяли восък и са отглеждали пило, са дали повече восък и са имали повече пило в сравнение с другите семейства, които са извършвали само една от тези дейности.
Опитно е установено, че за произвеждането на 1 кг восък пчелите изразходват 3,035 кг мед и известно количество цветен прашец. Погрешно е обаче да се смята, че този мед може да бъде икономисан, ако на пчелите не се даде възможност да градят восъчни пити. Произвеждането на восъка от восъчните жлези не е произволен процес, т.е. не зависи от пчелите или пчеларя. Восъкът неминуемо се отделя от пчелите кърмачки и преработвачки на нектар вследствие на усиленото им хранене и ако не им се даде възможност да градят пити, те разпиляват восъчните люспици по дъното на кошера и извън него при облитането си. По този начин восъкът е изгубен както за пчелното семейство, така и за пчеларя. Восъкоотделянето и градежът на пити не отслабват събирането на нектар и прашец, тъй като не се отразяват върху летежа на пчелите. Това беше доказано от Г.Ф. Таранов, който е изброил почти еднакъв брой излитащи пчели (3102 срещу 3153) от еднакви по сила пчелни семейства, които са отглеждали еднакво количество пило, но едните са имали възможност едновременно да градят и пити, а другите не са имали тази възможност. Това се обяснява с обстоятелството, че старите пчели не отделят восък и не участват в изграждането на питите, а са свободни да излизат от кошера и да принасят нектар, прашец и вода.
При благоприятни условия граденето на пити не само, че не намалява добивите на мед, но може дори да допринесе за увеличаването му, тъй като пчелите са по – пълно заангажирани, което в много случаи предотвратява изпадането на пчелите в роево състояние. Като се има предвид всичко това, восъкоотделителната способност на пчелите трябва най – пълно да се използва, както за изграждането на нови пити, така и за производството на восък (със строителна рамка). Само когато няма благоприятни условия за восъкоотделяне (няма принос на нектар и прашец) не бива да се поставят восъчни основи и строителни рамки, защото ако пчелите градят все пак на тях, то ще бъде за сметка на принудителна консумация на храна.

Изграждане на восъчни пити в кошерите Дадан – Блат и лежак
Щом започне цъфтежът на върбите, овощните видове, глухарчето и др. и времето е благоприятно за восъкоотделяне и за летеж на пчелите, вече се появява восъчен градеж. Познава се по “забеляването” на напълнените с нектар медови килийки под горните летви вследствие на удължаване на стените им с нов бял восък. От този момент гнездата на пчелните семейства в кошерите Дадан – Блат и лежак трябва да се разширяват с восъчни основи.
Восъчните основи не бива да се поставят преждевременно в кошерите, когато още няма редовен приток на нектар и обилно восъкоотделяне или семействата са слаби. В такъв случай питите не само, че няма да бъдат своевременно изградени, но пчелите ще ги повредят, като ги прояждат около теловете. Само, ако семейството редовно се подхранва, по това време, може да се поставят пити за градеж.
Рамките с восъчни основи трябва да бъдат здраво сковани и с добре изпънат тел, а самите основи да бъдат добре запоени. Поставят се по една в гнездото и то между последната пита с открито пило и крайната с прашец и мед. Рамката трябва да бъде обърната с тела към пилото, защото там са младите пчели кърмачки, които произвеждат восък, и веднага ще вградят теловете. По този начин тя няма да се деформира или да се смъкне от тежестта на пчелите. След като килийките се изградят на половината от височината им, питата се премества на средата на гнездото за снасяне на яйца, а на нейно място се поставя друга восъчна основа. Същевременно старите пити постепенно се изместват към края и след като се излюпи пилото, тези от тях, които са за бракуване се изваждат. По този начин гнездото се обновява всяка година с най – малко 3 – 4 новоизградени пити. В плодника се изграждат и по няколко магазинни пити, които се запазват и се използват по – късно, когато се поставят магазинните. След като плодникът се напълни с пити и няма повече място за снасяне, за да не се спира развитието на семейството и да не изпадне в роево състояние, при кошера Дадан – Блат се прилага двукорпусният или многомагазиният метод на за развитие, а при кошера лежак гнездото се разширява наведнъж с няколко изградени пити и восъчни основи.
За да се изградят питите качествено (с работнически килийки), трябва едновременно на другата страна на гнездото да се поставя строителна рамка, на която пчелите задоволяват инстинкта си за търтеев градеж, който се изрязва след запечатване на пилото. След като се попълнят гнездата, изграждането на плодникови пити продължава и по време на пашата, като се спускат по 1 – 2 пити в магазина да висят наполовина в плодника. Пчелите градят търтеев „далак” в свободното пространство под тези рамки, който редовно се изрязва, като самите пити се изграждат бързо и качествено. След като килийките на тези пити са изградени наполовина и преди майката да е снесла яйца в тях, те се изваждат и на тяхно място се поставят нови и т.н., докато се изградят още по няколко пити. Те се използват за нуждите на отводките или се запазват в склада до следващата пролет за разширяване на гнездата.

Използване на строителна рамка
Производство на восък със строителна рамка. Восъкоотделителната способност на пчелите, освен за изграждане на пити трябва да се използва и за производство на восък със строителна рамка. За тази цел може да служи празна плодникова рамка без тел, под горната летвичка на която се залепва тясна (1 см) ивица от восъчна основа, откъдето пчелите започват да изграждат естествена пита с търтееви килийки. За да могат повече пчели да градят едновременно, по средата на рамката се приковава втора хоризонтална летвичка, на която също се залепва ивица восъчна основа. Вместо плодникова рамка в случая, може да се използва празна магазинна рамка, на едната или на двете летвички на която се залепват восъчни ивици.

Строителните рамки се поставят по една в гнездото по същото време, когато се изграждат гнездови пити, като в единия край до пилото е восъчната основа, а в другия строителната рамка. Още по – ефикасна е подобрената строителна рамка, която представлява плодникова рамка с подвижна горна летвичка; на 9 см от горния и край е прикована втора хоризонтална летвичка, която разделя площта на рамката на две равни части. На долната по – голяма част на рамката се поставят тел и восъчна основа, която се изгражда от пчелите и се използва като останалите пити в гнездото – за отглеждане на пило и складиране на мед и прашец. Горната част, представляваща 1/3 от площта на рамката, се използва за изграждане на естествена търтеева пита, за която цел горната подвижна летвичка се навощява по посочения начин. За да може рамката да се държи за фалцовете на плодника, на горния край на страничните и летвички се приковават ламаринени уши. Такива рамки може да се поставят по 2 – 3 между питите с пило в гнездото, благодарение на което те са леснодостъпни за всички восъкоотделящи пчели и с тях се получава значително повече восък. При изрязването на восъка се вдига само горната летвичка, без да се безпокои много семейството.

Изградените търтееви пити („далаци”) на строителните рамки трябва да се изрязват и веднага да се стопяват. От тях се получава първокачествен чист восък. Ако на тях има и мед, те се поставят зад преградната дъска на някое по – слабо семейство или нуклеус за почистване, след което се стопяват. По – добре изградените пити (без търтеево пило) може да се поставят и празни магазинни рамки и да се използват за складиране на мед по време на главната паша. При изрязване на питите от строителните рамки, трябва да се преценява окомерно тяхната маса и да се записва в пчеларския бележник на страницата на съответното семейство за установяването на восъчната му продукция. При преценката се изхожда от това, че една цяла, новоизградена естествена плодникова пита на Дадан – Блатова строителна рамка, съдържа около 150 г восък, а на многокорпусна строителна – 110 г. С изрязването на питите от строителните рамки не бива да се закъснява, тъй като те се изграждат предимно с търтееви килийки и майката в скоро време снася в тях неоплодени яйца, а пчелите напразно биха изразходвали енергия и храна за отглеждане на търтеево пило. От друга страна, с нередовното изрязване, значително се намалява добивът на восък. Само за борба срещу вароатозата е препоръчително изрязването на търтеевото пило след запечатването му (тогава акарите вече са влезли в търтеевите килийки), като „далакът” се претопява, за да се унищожат акарите и яйцата им.
При поставяне на магазина по време на главната паша, подобрените строителни рамки остават в плодника, но горните им летвички се отстраняват, тъй като е неудобно честото сваляне на магазините за изрязване на питите. За да продължава производството на восък, залепват се ивици от восъчна основа на долните летвички на стоящите над тях магазинни рамки. Към края на главната паша, когато восъчният градеж отслабне, тези строителни рамки се изместват в краищата на гнездото, като им се поставят и горните летвички, за да ги изградят пчелите и да ги запълнят с мед. Така те се използват при зазимяването на пчелните семейства, а напролет, като се започне восъчният градеж, наново служат за строителни рамки. При двукорпусния кошер, строителните рамки се преместват във втория корпус, а при многокорпусния – в корпуса, който е с открито пило или до него.
Обикновените строителни рамки – плодниковата и магазинната – при поставянето на магазина се изваждат от плодника, като за строителна рамка се използва съответната магазинна рамка, която се намира над освободеното място в плодника, където пчелите спускат „далака”. По същия начин в магазина се поставят 1 – 2 плодникови рамки с восъчни основи, които се изграждат с работнически килийки, а под долната летва пчелите градят търтеев „далак”, който се изразява. Полуизградените пити се прибират и на тяхно място се поставят нови и т.н.

Значение на строителната рамка. Значението на строителната рамка не се изчерпва само с това, че с нея се използва по – пълно восъкопроизводителната способност на пчелите и се получава повече восък. Тъй като пчелите градят на строителната рамка предимно търтееви килийки, в които майката често снася яйца, с това се задоволява естественият стремеж на пчелите към търтеев градеж, както и стремежът на майката да снася неоплодени яйца. Така до голяма степен се предотвраряват граденето на търтееви килийки и отглеждането на търтеи на останалите плодникови пити, което е обикновено явление, когато не се прилага строителна рамка. А чрез редовното изрязване на търтеевите пити от строителните рамки се предотвратява и безконтролното отглеждане на търтеи от всички пчелни семейства, което не бива да се допуска в пчеларската практика. Строителната рамка е важно средство и за борба срещу вароатозата. По тези причини строителните рамки трябва да се поставят в кошерите едновременно с восъчните основи и да стоят там през целия период на усилено развитие и восъкоотделяне през пролетта и лятото. Чрез прилагането на строителните рамки се предотвратява до голяма степен изпадането на пчелните семейства в роево състояние, тъй като пчелите са винаги в повишено работно настроение по изграждането на питите и по използването на пашата, като по този начин и добивът на мед и восък е по – голям.
Строителната рамка се нарича още „контролна рамка”. Чрез нея може да се контролира състоянието на пчелното семейство. Така, ако някое семейство не гради на строителната рамка, когато другите градят, това показва, че то е осиротяло или се готви за естествено роене и пчеларят трябва да взема съответните мерки. Когато почти всички пчелни семейства спрат градежа на строителните рамки, при положение, че имат майка и пило, това е указание, че няма принос на нектар.
След медосборра, когато восъчния градеж на строителната рамка спре, търтеевото пило се разпечатва и изтръсква или се изважда с вилица и рамката отново се връща в гнездото за снасяне на неоплодени яйца. По този начин в готовата изградена търтеева пита се хващат и унищожават голяма част от акарите, които биха опаразитили есенните пчели.


Мерки срещу изпадане на семействата в роево състояние. Поради големите си недостатъци, естественото роене е несъвместимо с целите и задачите на културното, разборно пчеларство. За да не изпаднат в роево състояние, на пчелните семейства трябва да се дава възможност да се развиват и да работят вътре и извън кошера, т.е. да се заангажират с работа всички пчели. Преди всичко семействата трябва да имат млади майки – едногодишни или не по – възрастни от две години – с висока способност да снасят яйца, произхождащи от високопродуктивни неройливи семейства. През пролетта, гнездата трябва едновременно да се разширяват с качествено изградени пити с работнически килийки, а когато се появи восъчен градеж (топло време, голямо количество млади пчели и добър принос на нектар и прашец), да се дават за изграждане восъчни основи и да се прилага строителна рамка за да се сведе до минимум отглеждането на търтеево пило. По този начин майката непрекъснато снася, а пчелите са ангажирани с отглеждането на пчели и изграждане на пити, с пренасяне и преработка на нектара, т.е. цялото семейство е в повишено работно настроение. Снасянето на яйца от майката се ограничава не само при недостиг на пити, но и когато питите, особено в средата на гнездото, са с неправилни или търтееви килийки или са светли в които не е люпено пило, тъй като тя не снася яйца в тях през ранна пролет. По късно през пролетта тя избягва да снася в много тъмните стари пити, а пчелите ги запълват с мед и прашец и по този начин те представляват преграда в средата на гнездото за свободно движение на майката. Неизползувани от майката остават и плесенясалите, и силно замърсените от диария пити, както и питите със стар, вкаменен прашец.
През втората половина на пролетта със затоплянето на времето, входовете на кошерите трябва да се отварят напълно. При много горещо време и голям приток на нектар се спускат и дъната на кошерите за да се усили вентилацията и да не се чувствува задух и теснота. (Виж Статия11 и Статия32, които са свързани с дълбоките дъна и използването и, особенно Статия32, която е посветена на класоическото дълбоко дъно).

СтатияN32 "Упростена последователност за работа с класическото, дълбоко, многофункционално дъно".

Кошери, които са изложени на силен, слънчев пек, трябва да се засенчват с клонки или с трева и да са оцветени в светли тонове, за да не се прегряват. Ангажирането на пчелите с работа, както и понижаването на температурата в гнездото ги принуждават да изразходват излишъка от хранителни вещества в тялото, в резултат на което семейството не изпада в роево състояние.
У нас естественото роене се проявява най – силно в райони със средно ранна или по – късна главна паша (ливади, горска паша, полска паша и др.), предхождана от по – слаби поддържащи паши, които допринасят за отглеждането на голямо количество пчели през този сравнително по – дълъг период до главната паша. Тъй като по – главната паша още не е настъпила и пчелите не са заангажирани напълно с работа, семействата лесно изпадат в роево състояние. За да се предотврати то, трябва да се създава ранна паша (акация, еспарзета, фацелия и др.) или пчелните семейства временно да се закарат на ранна главна паша в друг район, след което се връщат да използват втората паша.
Много добро средство срещу роевото състояние са своевременното разширяване обема на кошерите рано преди главната паша, щом времето се затопли, както и използуването на помощни майки. При кошера Дадан – Блат, след като плодникът е изпълнен с пчели, нектар и прашец и има 8 – 9 пити с пило, обемът се разширява, като се поставя втори корпус или магазин за залагане на пило.
При многокорпусния кошер, след като двата кошера са иапълнени с пчели и пило, обемът се увеличава с трети корпус с маломедни, изградени пити и восъчни основи.
Когато семейството е много силно и е пред изпадане в роево състояние, а времето е топло, третият корпус се поставя между двата, които преди това разменят местата си, така, че корпусът с майката да дойде най – отдолу. За да не се заложат маточници в горния корпус, там не се оставя отворен вход и есички пчели трябва да преминават през долните входове, като по този начин чувствуват майката. Пчелите се заемат бързо да възстановят нарушената цялост на гнездото, като изграждат пити, а майката с голяма охота снася яйца в тях, след което може да премине в най – горния корпус. Разделянето на гнездото и размяната на корпусите не позволява да се прояви роевия инстинкт. По правило в многокорпусните кошери много по – рядко изпадат в роево състояние, защото благодарение на съответните манипулации, увеличения обем и благоприятния температурен режим, майката усилено и безпрепятствено снася до настъпването на главната паша, когато вече преобладава инстинктът за събиране на храна. По този начин се създават силни, дейни и високопродуктивни семейства.
При кошера лежак, след като семейството се е развило на 10 – 12 пити, от които 7 – 8 с пило, гнездото му може да се разшири наведнъж. За тази цел питите с пило се изместват към северната страна на кошера, а освободеното място срещу входа се запълва с 6 – 8 изградени пити и с восъчни основи. Тъй като пчелите и майката се стремят да разполагат пилото срещу входа, те изграждат питите, а майката снася яйца и пилото бързо се разширява. Така извършеното разширяване на гнездото стимулира яйцеснасянето, спестява труда на пчеларя за постепенно разширяване и до голяма степен предотвратява изпадането на семействата в роево състояние. При нужда на лежака може да се постави и магазин.
При използването на помощни майки, двете майки усилено снасят през есента и пролетта, поради което пчелите на основното и помощното семейство се ангажират с отглеждането на голямо количество пило и не изпадат в роево състояние. По време на главната паша, помощните семейства се използват за подсилване на основните чрез налитане на летящи пчели или напълно се присъединяват към тях.

ЕВРОПЕЙСКИ И КИСЕЛ ГНИЛЕЦ И ПАРАГНИЛЕЦ
Европейският (доброкачественият) гнилец е разпространен във всички страни. У нас се среща повсеместно и от него боледуват около 1% от пчелните семейства. Причинява се от няколко различни вида микроорганизми (бацили и бактерии), които често са в смесена форма. Някои от тях образуват спори. За разлика от американския, европейския гнилец поразява предимно незапечатаното пило (3-4 дневните ларви).
Европейският гнилец се проявява предимно през пролетта и първата половина на лятото, но се наблюдава и по – късно, особено при слабите, гладуващи или пострадали от отравяния семейства. Най – често се развива през април и май във връзка с хладното и променливо време при повратните пролетни застудявания, когато непокритото от пчелите пило страда от студ и недохранване.
Болните ларви са неспокойни и променят нормалното си положение на дъното на килийките, като се обръщат по гръб, с двата си края или с гърба нагоре, или преждевременно се изправят. Цветът им от седефено бял и блестящ потъмнява, а кожицата просветвлява и през нея добре се вижда средното черво. Умрелите ларви придобиват сивожълтеникав цвят, който бързо потъмнява. Като се докоснат с клечка, те отначало са воднисти, а след това се размазват, но разложената маса не може да се изтегли като нишка както при американския гнилец. Отблизо се чувства неприятна миризма на развалено сирене. Понякога болестта може да се прояви и след запечатването на заразените ларви. В такъв случай капачетата на килийките са потъмнели и продрани – парагнилец. Някои изследователи считат, че парагнилецът е специфично заболяване, което не трябва да се причислява към европейския гнилец. Пчелите разкриват килийките и се стремят да ги почистят от гнилостната маса, която за разлика от американския гнилец не залепва за стените. Неизхвърлените трупове засъхват и образуват коричка. Тъй като между болните ларви и почистените килийки има и здрави в различна възраст, пилото има прошарен вид (фиг. 16)

По това то лесно може да се различи от простуденото пило, което загива едновременно и без пропуски по цялата оголена от пчелите площ и няма тази характерна миризма. От европейски гнилец заболяват и ларвите за търтеи и за майки. Поради постоянния си контакт с болните ларви и техните трупове, пчелите кърмачки и чистачки пренасят заразата по здравите ларви и меда. Заболелите семейства отслабват и медопродуктивността им бързо намалява, а когато болестта и е в силна форма, те загиват.
На здравите семейства и пчелини заразата се предава чрез кражба и блуждаещите пчели, с питите, меда, центрофугата, недезинфекцираните кошери, помагалата при прегледите и чрез ръцете на пчеларя. Сигурен път за разпространението на гнилцовите заболявания е и безконтролното движение на кошерите без здравно освидетелствуване от ветеринарната власт.
Най – важната предпазна мярка срещу заболяване от европейски гнилец е да се поддържат силни семейства с добре стеснени и затоплени гнезда и достатъчно мед и прашец, особенно през пролетта. При съмнение за заболяване трябва веднага да се уведоми ветеринарният лекар и да се изпрати проба от поразеното пило за изследване във ветеринарно – бактериологична лаборатория. След подтвърждаване на заболяването се налага карантина и се взимат мерки срещу разпространението на заразата и за лекуване. Болните семейства се прехвърлят в чисти кошери, като питите, по които има много болни и умрели ларви, се претопяват или се унищожават, а гнездата се стесняват и добре се затоплят, след което се предприема подхранване с лечебен сироп. Много слабите, но силно заразени семейства е най – добре да се унищожат чрез задушаване със серен дим или формалин и изгаряне, като им се направи оценка, ако са застраховани.
Освободените кошери и останалият пчеларски инвентар при гнилцовите заболявания, след като се почистят от восъка и клея, се дезинфекцират чрез изваряване в 3% прясно приготвен разтвор на сода каустик, след което се промиват с чиста вода и се просушават на слънце. Рамкоповдигачът се обгаря в огъня. Ако не може да се извари, кошерът се изстъргва от восъка и прополиса върху хартиен табак, който се изгаря, а кошерът се обгаря с бензинова лампа. Ръцете, след като се почистят със смес от спирт за горене и 2-3% солна киселина (или малко амоняк) и се измият със сапун и топла вода (над недостъпен за пчелите трап), се потопяват в 5% воден разтвор на хлорамин или карболова киселина. Дрехите се изваряват със сода за пране (или с друг подобен препарат), просушват се на слънце и се изглаждат с гореща ютия. Покривните платна на гнездото е най – добре да се изгорят. Пред кошеритр тревата се окосява и се отнася настрани от пчелина, а мястото се обгаря с бензинова лампа или със слама, след което почвата се прекопава и се полива с 5% - ов разтвор на хлорна вар или 10% - ов разтвор на прясно гасена вар.
За лекуване на болните семейства веднага се предприема подхранване със захарен сироп (1:1), към който се прибавят лекарства след консултация със специалист и с литературата. Ако болните семейства са в по – голям брой, по – добре е те да се съберат в изолиран пункт, където да се лекуват. След лекуване на семействата, трябва да се дават по възможност повече пити за изграждане, за да се обнови гнездото. Майките трябва да се сменят с млади, отгледани от здрави семейства.
Киселият гнилец се смята за една от формите на европейския. Също поразява предимно откритите ларви, но те може да умрат и след запечатването им. В такъв случай капачетата са потъмнели и продрани. Трупът на ларвите става сиво – кафяв, но запазва формата си и не залепва за стените на килийките. Консистенцията му е мажеща се, без да се точи. Пилото е прошарено и издава миризмата на кисело.
Условията, които благоприятстват за развитиетона киселия гнилец и на парагнилеца, пътищата на тяхното разпространение и мерките за предпазване и лекуване са същите, като и при европейския гнилец. Заразеният пчелин се карантинира за един месец след приключване на лечението, ако след преглед от ветеринарния специалист се установи, че няма рецидиви на болестта.

СЕПТИЦЕМИЯ
Септицемията се причинява от бактерия, която е разпространена из влажните места и водоемите, откъдето пчелите се заразяват. Причинителят прониква в организма на пчелата чрез храносмилателната система и през отворите (дихалцата) на трахейната система и оттам преминава в кръвта. При пререз на гърдите на болната пчела се вижда, че кръвта е с мътно бял цвят, докато при здравите е прозрачна със светлокафяв оттенък. Болните пчели стоят предимно неподвижни и скоро умират в кошера или навън. Тъканите на умрелите пчели бързо се разлагат и при пипане труповете лесно се разпадат на отделните си части – глава, крила, коремни членчета, крака, власинки и пр., което е характерен признак за боледуване от септицемия. Болните пчели имат храносмилателно разтройство, от което се изцапват питите, вътрешността на кошера и прилетната дъска. За точна диагноза се изпраща проба във ветеринарно – бактериологичната лаборатория.
За предпазване от септицемия е много важно пчелинът да не бъде на влажно, сенчесто място, кошерите да не пропускат снежна или дъждовна вода, гнездата да са стеснени, а затоплящите материали да се просушават. На пчелина да се поддържа поилка с течаща вода.
При заболяване гнездата на кошерите на болните семейства се прочистват и се дезинфекцират, стесняват се и се затоплят със сухи затоплящи материали. Труповете на пчелите по дъното и пред кошера се изгарят и закопават. Семейството се подхранва с гъст сироп (2:1) като на литър се добавят лекарства след консултация със специалист и литературата. Подхранва се 3 пъти през 5 – 7 дни. Майките се сменят.

МРАВКИ
Различните видове мравки са досадни посетители на кошерите, откъдето крадат мед. При голямо нападение за един ден могат да изнесат до 1 кг мед. Често при дълго неотваряните и занемарени кошери, цели мравуняци се заселват във възглавниците или по свободните ъгли, където отглеждат свои поколения. Някои видове мравки дори нападат и самите пчели и пилото. Ето защо, въпреки, че изпълняват и санитарна роля, като унищожават на пчелите и други насекоми и животни, тяхното присъствие в кошерите е нежелателно.
Пчелините не трябва да се поставят в местности, където има много мравки. Кошерите трябва да бъдат здрави, с добре затварящи се покриви и дъна. Ако все пак се появят мравуняци в радиус от 100 – 150 м, те се разкриват или се разкопават и се поливат с гореща вода, нафта или сол. Под самите кошери се посипва негасена вар, а поставките в краката им се посипват с нафта, грес или машинно масло. Миризмата на лук или домати из пчелина също пропъжда мравките. На възглавниците на кошерите се поставят пресни орехови листа и се поръсва сяра или готварска сол. Под кошерите се посипва дървесина, пепел или суперфосфат. Ефикасно средство срещу мравките е и посоляването на мравешките скривалища и проходите им с перицин.

ОТРАВЯНИЯ НА ПЧЕЛИТЕ И МЕРКИ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ
Отравяния на пчелите и пилото може да се причинят от манов мед (особено през зимата), от съдържащия отровни вещества нектар и прашец на някои видове растения (чемерика, зеленика, млечка и др.), от вкиснат сироп и плесенясал цветен прашец, както и при поставяне на по – голямо количество (над 0,5%) готварска сол в захарния сироп. Отравяния може да причинят преголеми дози лекарства, както и промишлени отпадъци, съдържащи олово, мед, цинк, арсен и др., които се изхвърлят във въздуха, водата или почвата.
Най – големи и в най – голям размер обаче са отравянията от някои химични препарати, които се използват при растителнозащитните мероприятия и при санитарната дезинсекция и дезинфекция на населените места. В сравнение с другите заболявания на пчелите и пилото, отравянията понякога причиняват доста големи щети на пчеларството, въпреки, че напоследък намаляха.
От различните видове химични препарати, най – опасни за пчелите (а и за другите животни и човека) са някои от инсектецидите – органохлорните и тифосфорните. Те действат отровно на пчелите при допир (контактно) и при поглъщане заедно с нектара, прашеца и водата (стомашно), поради което може да причинят отравяне и на пилото. Някои от акарицидните препарати (агризол, гузатион, фак – 40) също са отровни за пчелите. От хербицидите известно отровно действие имат селинонът, шприц-хормитът и дикотексът, когато са попаднали върху цъфтяща плевелна растителност. Фунгидицидните препарати, употребявани дори и по време на цъфтежа, са практически безопасни за пчелите. Дефолиантите (за опадане на листата) и десикантите (за ускоряване узряването) не са токсични, но те както и фунгицидите, хербицидите и някои други неотровни препарати могат да причинят значителни загуби, ако пчелите бъдат облети от струята при прелитане през зоната, която се третира в момента.
От начините за третиране най – опасно е прашенето, тъй като вятърът може да отнесе препарата и настрани от третирания район. Особено опасно е третирането на големи площи с помощта на селскостопанска авиация.
При отравянето загиват частично или напълно както летящите, така и младите пчели, а в някои случаи и откритото пило, както и майките. В зависимост от последствието на препарата при конкретните външни условия пчелите продължават да измират, макар и в по – слаба степен, и през следващите няколко дни.
При установяване на отравяне се уведомява съответната община, която в срок от три дни назначава комисия; в нея влизат представител на общината, на пчеларското дружество и селскостопански специалист (работещ извън обсега на нарушението). Комисията прави преглед за състоянието на семействата, съставя протокол, в който дава заключение за причините на умирането и за оценката на щетите и взема проби от пчелите (1-2 водни чаши) и от растителността, които изпраща в най – близката ветеринарна лаборатория за изследване. Веднага след това умрелите пчели трябва да се съберат и да се изгорят или закопаят. Тъй като някои от попадналите в меда и прашеца препарати запазват токсичното си действие за няколко месеца, от кошерите трябва да се извадят питите с пресен нектар и прашец. Гнездата се стесняват и се затоплят, за да не се простуди пилото или да се заболее от европейски гнилец. Предприема се подхранване с рядък захарен сироп с лекарства (предписани от лекар), като се внимава да не се предизвиква кражба, а входовете на кошерите се стесняват. Пресният нектар и откритият мед от извадените пити се центрофугират и се използват при производството на ракия. Питите с пресен, цветен прашец се напръскват с 5% - ов воден разтвор на сода бикарбонат (сода за хляб) и след престояване 2 – 3 дни набухналият прашец се центрофугира, питите се промиват с чиста вода, след което може да се използват в пчелина.
За опазване на пчелите от отравяне при провеждане на растителнозащитни, противоепидемични и противоепизоотични мероприятия трябва да се спазва наредба от 1985 г., одобрена от НАПС, МГГП и КОПС при МС.
Наредбата задължава органите на растителна защита и всички други, които провеждат или на чиято територия се провеждат мероприятия с използване на отровни за пчелите препарати, да изготвят съвместно с ОбС на БПС и по места с пчеларските дружества всяка година подробни планове и да набелязват мерки за опазване на пчелите от отравяне. Те трябва най – малко 3 дни преди тртетирането да уведомят съответната община (денят на получаване на съобщението не се брои), която да уведоми в същия ден при получаването на известието председателя на пчеларското дружество, пчеларите или техните пълномощници в района писмено, по телефона или устно (по представен списък на членуващите в дружеството пчелари) срещу подпис и допълнително чрез радиоуредби, обяви и други средства за информация за предстоящите растителнозащитни мероприятия, които ще се провеждат в землището, респективно за тяхнотоотлагане или отменяне. Съобщенията за предстоящите третирания се изпращат и до ветеринарните и здравните служби в района, както и до съседните общини. В съобщението се посочват датата и мястото (районът, площите) на третирането, видът на препарата, начинът на използването му и продължителността на неговото активно действие. Третирането на посочения район (площ) не може да продължава повече от 3-4 дни от обявената дата. За всяко следващо третиране на същия или друг район (площ, местност) след този срок се прави ново съобщение по същия ред. В случаи на отлагане или отменяне на третирането, съответните органи са длъжни в деня на вземане на решението писмено да уведомят обшината. Не се разрешава отложено или повторно третиране преди изтичането на 5 – дневен срок от последното съобщение за първото или отложеното решение. В личните стопанства се работи само сутрин рано и вечер късно с одобрените от тях препарари. Съгласно наредбата се забранява употребата на отровни химични препарати върху ентомофилни селскостопански култури, трайни насаждения или горски медоносни растения (акация, липа) и др., намиращи се във фаза на цъфтеж, както и върху крайпътните горски насаждения, също и през периода на отделянето на мана. По изключение, когато има масово (каламитетно) нападение от неприятели, културите може да се третират с отровни химични препарати и през периода на цъфтежа им, но само при получаване на предварително разрешение за всяка култура, овощна градина или горска площ от МЗГАР. Цъфтящата растителност в овощната градина, ако не е подкултура в междуредията, преди третирането се окосява и се прибира от собственика на насаждението или се унищожава с хербециди. Смесените овощни градини се третират диференциално в зависимост от цъфтежа на отделните видове и мястото. Растителнозащитни мероприятия с авиационна техника може да се провеждат само, ако скоростта на вятъра е до 5м/с, а при прашене при скорост на вятъра не повече от 3 м/с и височина на полета от 2 до 5 м. В никакъв случай не бива да се пуска препарат над населените места или над самите пчелини.
Най – сигурна мярка срещу отравянето, особено когато третирането ще продължава дълго време, е кошерите с пчелите да се изнесат в други безопасни райони с пчелна паша. Това трябва да стане по предварително разработен план от стопанствата, общините и пчеларските дружества. Тези райони трябва да са отдалечени най – малко на 5 км от площите, които ще се третират. Пчелните семейства не трябва да се връщат в предишния пчелин по – рано от 10 – 12 дни. Едва след толкова време пчелите ще забравят старите си места на кошерите и няма да се получи налитане и „сеч” между тях.
Когато третирането ще трае по – кратко време и кошерите са здрави, без пролука, те може да останат на същите места, но пчелите трябва временно да се затворят, като от гнездата се отстраняват всички затоплящи материали и преградни дъски, както и питите с по – голямо количество мед. Обемът на гнездото се увеличава, като се постави магазин или корпус с няколко светли пити, в които през 1 – 2 вечери се налива 1 – 2 л чиста студена вода (с 10 – 20% захар). Водата може да се налее и в хранилки, които се поставят върху рамките. Покривните възглавници, дъски и платна се отстраняват, като върху магазина или корпуса се поставя дървена рамка с мрежа (фабричните кошери имат такива) или тензух, а замреженият отвор на дъното се освобождава. Рано на следващата сутрин преди летежа, входът на кошера се затваря плътно, за да не може през него да прониква светлина. Всички пролуки трябва да бъдат добре запушени. Покривът се повдига откъм северната страна с 1-2 см.
По този начин се осигурява обилна тъмна вентилация, която е най – важното условие за благополучното преживяване на пчелите. Ако времето е горещо или пчелинът е на припечно място, кошерите се засенчват с трева, клони рогозки и др. Вечер входовете на кошерите се отварят, а при нужда се спускат и дъната, за да стане обилно проветряване през нощта. На следващата сутрин рано те се затварят. Ако третирането ще се извършва вечер или нощем, входовете се затварят сутрин рано и се отварят чак към 10 часа, след като се вдигне росата. Преди отварянето на входовете, прилетните дъски и предните стени на кошерите се измиват добре с вода от попадналия по тях препарат. С чиста вода с лейка се оросява и тревата пред кошерите.
Когато не се разполага с вентилационни приспособления или кошерите не могат добре да се затворят, с известен успех се практикуват следните начини за изолация на пчелите:
1. Сутрин рано върху прилетната дъска се поставя сено или слама, която прикрива входа, без да го запушва, и от време на време се оросява (с лейка) с чиста вода, а самият кошер отпред се засенчва. Пчелите неохотно се провират през намокреното сено или частично излизат, като се облитат предимно около кошера. Още по – добре е, ако едновременно с това кошерите през 1 – 2 часа се завъртат на 45 градуса, като по този начин в стремежа си да се преориентират, пчелите постоянно се облитат около кошера.
2. Кошерите се обгръщат с широко покривало от канава, тензух или друга материя, която се привързва под покрива и достига до земята, където се притиска с трева, клони или пръст. Входът на кошера е отворен през цялото време и пчелите могат свободно да излизат
(10 – 20 см) между стените и покривалото, без да излитат навън. Вечер покривалото се повдига откъм входа, за да се облетят пчелите, , а сутрин се спуска.
Срокът, в който трябва да се продължи изолирането на пчелните семейства след третирането е в зависимост от последействието на съответния препарат (от един до четири дни). Ето защо трябва да се имат предвид указанията на службата по растителна защита, защото препаратите често се заменят с нови.
При третиране с хербициди, пчелите се изолират за 5 часа, като третирането не трябва да става по време на цъфтежа на плевелната растителност. Препаратите милбол, морестан, тедион, и др. са практически неотровни за пчелите и при работа с тях, пчелните семейства се изолират до 5 часа. Опасни са, когато пчелите се намират в посевите в момента на третирането и струята ги облива.
В третираните райони срокът на изолация се удължава с още едно денонощие при понижаването на температурата, влошаване на времето и понижаване на влажността. Пчеларските дружества трябва да бъдат в постоянна връзка с агрономите от своя и от съседните райони.

Майска болест
Наблюдава се през април и май при продължително задържане на пчелите в кошерите поради неблагоприятното време. Това е незаразна болест на младите кърмачки, които поглъщат голямо количество прашец, за да приготвят храна за пилото и майката. При липса на пресен нектар и вода прашецът не може да бъде смлян и използван. Той се сбива в храносмилателната система (средното черво) и пчелите не могат да се освободят от него. Те пълзят пред кошера с подути коремчета, без да могат да летят. Може да се видят жълти диарични петна по прилетната дъска и предната стена на кошера. При поправяне на времето страданието преминава. Пчеларят може да подпомогне семействата, като ги подхрани с рядък (1:3) захарен сироп. В пчелина трябва да има поилка с чиста вода.
Според някои изследователи майската болест се дължи и на отравяне с прашец от някои видове отровни растения от семейства лютикови и лилиеви и затова те я наричат поленова токсикоза. Напоследък микробиолозите Т.Кларк и Ж. Бове откриха в хемолимфата (кръвта) на болните пчели спироплазми (микроорганизми без клетъчни стени), които се считат за причинители на майската болест. Предполага се, че пироплазмите попадат в стомаха на пчелите чрез цветния прашец.
 

Материалите, (които ще бъдат допълвани) от календарния справочник по пчеларство, подготви за сайта:


Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by