Дата на обновяване:03.03.2016

   ПЧЕЛАР / ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел. разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

МЕСЕЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПЧЕЛАРЯ
От „Календарен справочник по пчеларство” на Л.Радоев (със съкращения)

МЕСЕЦ МАРТ

Климатични особености. Март е преходен месец между зимата и пролетта. Нормалните средни месечни температури са значително по – високи и са положителни (с изключение на високите планински райони). За северна България те са от 4,0 С (Толбухин) до 6,0 С (Велико Търново); По Черноморието – между 4,0 С (Балчик) и 6,3 С (Созопол); в Тракийската равнина, най – южните райони и долината на Струма са между 6 С и 8 С; във високите котловинни полета на Югозападна България са от 1,7 С (Самоков) до 4,5 С (София). Абселютните максимални температури са от 25 – 26 С (по Черноморието) до 34 – 35 С в много райони на Дунаваската равнина, а абселютните минимални температури са от – 9,2 С (Петрич) до -30 С (Кнежа).
Валежите през март са по – обилни от тези през февруари. Преобладават валежите от дъжд, като в Северна България и планинските райони вали понякога и сняг. Ветровете не са силни (до 2 - 3 метра в секунда), като преобладават тези от северозапад, север и североизток.
Слънчевото греене заедно с увеличаването на деня нараства значително и за месеца е в границите от 131 часа (Варна) до около 170 часа в южните райони на страната.
Фенологичен календар. Март е първия календарен месец на пролетта. Със затопляне на времето природата се събужда. Зацъфтяват все повече медоносни растения – леска, кукуряк, жълт, гарвански лук, дрян, бряст, чимшир, медуница, подбел, иглика, гълъбови очи, миризлива теменуга, син минхузар, великденче, парички и др. По поречиятавече цъфтят елшата, ивата, черната топола, а от овощията – бадемът, зарзалата, кайсията и джанките. Те предлагат на пчелите пресен нектар и прашец.
Състояние на пчелните семейства. Макар, че пчелите са все още на кълбо, активността на пчелните семейства все повече се усилва. И в слабите семейства майкаите са започнали да снасят яйца. Пилото в добрите семейства е на 3 – 4 пити, като площите са по – големи от педя и по средата са със запечатано и излюпено пило. По средните пити се виждат множество млади, пухкави пчели, които постепенно се включват във вътрешната работа. Около пилото пчелите формират венци от разреден мед, който е необходим за приготвяне на храната на личинките. Консумацията на мед се увеличава на 2 – 3 кг на месец. Старите пчели все повече излитат за пренасяне на нектар, прашец и вода, а младите извършват първите си дружни облитания в слънчевите, обедни часове. Мишите предпазители се отстраняват, тъй като пчелите са вече в движение и мишките се боят от ужилване.
Обикновено през март се наблюдава т.нар. „пролетно отслабване” на пчелните семейства, понеже старите пчели вече умират, а младите все още не са достатъчно, за да компенсират тази загуба.
Работата на пчеларя. Ако първият осведомителен, пролетен преглед не е извършен през февруари, поради студеното време, това трябва обезателно да стане в началото на март, като неблагополучията веднага се отстраняват. Семействата се осигуряват с храна, а при липса на прашец се подхранват с кърмова маса, а по късно със сироп, приготвен с белтъчна храна. Гнездата се стесняват и затоплят, защото топлината сега е не по – малко важен фактор от храната, като се има предвид, че времето е твърде променливо. Слабите семейства се сдружават по две в един кошер, за да се топлят по – добре. По – късно, когато в силните семейства вече има повече новоизлюпени пчели, слабите семейства с добри мйки се подсилват, като по обед им се сметат от 1 – 2 пити млади пчели върху платното, постлано пред кошера. Това може да се повтори след 10 – 15 дни, като им се даде пита с люпещо се пило и друга с пресен прашец и нектар. Така майките бързо увеличават яйцеснасянето и слабите семейства се засилват за главната паша. Полагат се грижи и за запасните майки, и за помощните семейства. Обикновено през втората половина на март със затопляне на времето се извършва и главният пролетен преглед.
Поилката в пчелина редовно се зарежда с вода – по възможност затоплена. Следи се за болести – нозематоза, паратиф, септицемия, които започват да се проявяват през март.
През март пчеларят трябва да проведе пролетно почистване, подреждане и благоустрояване на пчелина. Сега времето е много подходящо за засаждане на дървесни, храстови и цветни медоносни видове за ветрозащитен пояс, жив плет, както и за ориентиране на пчелите и за украса на пчелина.
Придаване на майки с нуклеус и присъединяване на осиротели семейства.
През зимата и пролетта най – често осиротяват семейства, зазимени със стари и изтощени майки, както и тези с лошокачествена храна и страдащите от диария и нозематоза. Майката може да загине, ако е заболяла от меланоза или поради постоянно обезпокояване от многото въшки по нея. Пчеларят трябва своевременно да установи осиротяването (чрез прослушване, при облитането или при прегледа), за да спаси семействата. В противен случай те загиват още през зимата поради разстройване на пчелното кълбо или биват разграбени или унищожени от пчели крадци в ранна пролет, или стават търтовъчни семейства. Ако осиротелите семейства са болни от нозематоза или друга заразна болест и са много слаби, най – добре е да се унищожават.
На здравите, но осиротели семейства, като и на семействата с негодни майки, трябва в най – скоро време да се придадат качествени майки. В ранна пролет не бива да се разчита осиротялото семейство само да си отгледа майка, като му се даде пита с младо пило от друго семейство. Макар и да заложи свищеви маточници, излюпената майка няма да може своевременно да се оплоди, поради липсата на търтеи и студеното време. А, ако все пак, тя се оплоди, докато се появят пчели от нейното пило, семейството много ще отслабне. Ето защо на нуждаещите се майки трябва да се придадат презимували запасни майки, каквито трябва да се приготвят и зазимят във всеки пчелин още предната есен. Осиротялото семейство предварително се преглежда основно, да не би да има заложени маточници, които трябва да се унищожат, защото и при наличието на един маточник, пчелите ще убият дадената им найка. Ако, семейството е с негодна майка, тя трябва да се отнеме преди даването на новата. В случай, че пчеларят не намери майката, но по поведението на пчелите не е сигурен, че семейството няма майка, той трябва да му даде една пита (контролна) с млади личинки или яйца от редовно семейство. След 4 – 5 дни го проверява и ако на питата има заложени маточници, това е сигурен признак, че в семейството няма никаква майка. Маточниците трябва да се разрушат, след което се придава новата майка. Ако пчелите не са започнали да изграждат маточници на дадената им пита, това показва, че в семейството има майка, която трябва да се отнеме, щом е негодна, след което да се даде новата.
В ранна пролет е най – добре майката да се придаде заедно с пчелите и питите от нуклеуса, с който е зимувала. Така осиротялото семейство едновременно ще се подсили. Присъединяването на нуклеусното семейство към осиротялото става привечер, след като се приберат пчелите. Преди това трябва да се уеднакви миризмата на семействата, защото в противен случай има опасност да настане бой между пчелите, при което може да бъде убита и майката. За тази цел дъната или горните летви на рамките на двата кошера се натъркват с кромид лук или пчелите се напръскват (пулверизират) с рядък медов или захарен сироп, в който е прибавена ракия (около 5%) или няколко капки есенция (лавандулова, розова, или ментова). При напръскването питите се държат косо, за да не попада течността на дъното на килийките, от което откритото пило и яйцата биха пострадали. Излишните и празни пити от осиротелите семейства се изваждат. Питите на нуклеуса заедно с пчелите и майката се пренасят с преносимото сандъче и се поставят до питите на осиротялото семейство, чието гнездо предварително се стеснява, а преградната дъска се отмества, за да се освободи място. Ако в осиротялото семейство има пити с пило, те предварително се освобождават от пчелите и се поставят до пилото на нуклеуса. Разпечатва се мед на пита от нуклеуса, която е към осиротялото семейство или в нея се налива малко топъл сироп. Когато не са взети мерки за уеднаквяване на миризмата, между питите на нуклеусното и осиротялото семейство се поставя надупчен с вилица или гвоздей вестник, който се допира до стените, дъното и покривката. Докато пчелите през нощта разширят дупките и започнат да преминават през вестника към майката, те уеднаквяват миризмата си и спокойно се присъединяват. Входът на обединеното семейство се стеснява и на него се поставя рехаво сено или клонки за по добро ориентиране на пчелите от нуклеусното семейство на новото място. След 5 – 6 дни се преглежда внимателно, за да се види сполучливо ли е присъединяването, а прочдениявт вестник се отстранява.
В случай, че в пчелина не се разполага със запасни майки и такива няма възможност да се доставят от другаде, то осиротелите семейства трябва да се присъединят с някои от най – слабите, които имат добри майки и са здрави. За да не се върнат летящите пчели на старото си място, двата кошера постепенно се доближават вечер с по 0,5 м – 1 м, един към друг, докато се допрат. Ако са много далеч, тогава кошерът с по – слабото семейство се донася направо, след което присъединяването се извършва по гореописания начин, като на входа на обединеното семейство се поставят препятствия за преориентиране на пчелите. Празният кошер веднага се отстранява.
При многокорпусните кошери, осиротялото семейство се оставя на един корпус, върху който се поставя надупчен вестник, а отгоре се настанява корпусът със запасната майка. След няколко дни се преглежда и ако обединеното семейство не е много силно, празният корпус се отстранява.
При пресъединяването за по – голяма сигурност майката може да се затвори в клетка, като се поставя в средата на своето семейство. След 2 – 3 дни тя се освобождава. За да не намалява броят на семействата в пчелина, трябва през лятото да се създадат нови семейства с пчели и майки от здрави и високопродуктивни племенни семейства.
Главен (основен) пролетен преглед.
Главният пролетен преглед се прави към края на март или началото на април в зависимост от състоянието на времето и климатичните условия на района. Понеже е по – продължителен, прегледът трябва да се извърши в топъл ден, когато температурата е не по – ниска от 15 С и пчелите летят за нектар и прашец от цъфналите върби, дрян, джанки и други овожни видове. Най – напред се изваждат затоплящите материали, за да се подсушат на слънце от двете страни докато трае прегледът. Основно и точно се преценяват силата и здравословното състояние на пчелните семейства, количеството на пилото и качествата на майката, количеството и качеството на храната и състоянието на гнездото, като същевременно се създават необходимите най – добри условия за бързо развитие на пчелните семейства през пролетта.
Силата на семействата се определя по броя на питите (междурамията), покрити с пчели.
Количеството на пилото и яйцата се определят по площта, която те заемат на отделните пити, и се пресмята на цели плодникови пити. По количеството и вида на пилото се съди и за качествата на пчелната майка. Ако в кошера има много пило и работническите килийки са редовно осеменени, без пропуски, а запечатеното пило е работническо (с равни капачета), това показва, че майката е добра. По това време силните семейства имат по 4 – 5 пити с пило и яйца.
При прегледа, трябва да се види и самата майка. Ако майката е вече стара, с излъскано тяло или оръфани крила, или пък има парализиран крак, по – късно тя подлежи на сменяване, макар и да осеменява добре. Веднага трябва да се дадат майки на осиротелите семейства, както и на семействата с майки търтовки или с пчели – търтовки, като се спазват правилата за тази процедура. На смяна подлежат и майките, които наглед са добри, но имат слаба яйценосност, не съответстваща на количеството на пчелите и на храната.
Количеството на меда се определя в килограми по площта, която той заема по питите, като се знае, че една пълна запечатана, плодникова, дадан – блатова пита съдържа средно 3,6 кг мед, а една пита от многокорпусен кошер – 2,5 кг. Ако питата е силно удебелена или много изтънена, прави се съответната корекция. Количеството на незапечатания мед се определя в зависимост от площта, която заема и пълнотата на килийките. В гнездото на пчелното семейство трябва да има 8 – 10 кг доброкачествен мед и 2 – 3 пити с добре запазен цветен прашец. При недостиг на храна, тя трябва да се добави, защото в противен случай, семейството изостава в развитието си. Освен това количество в кошера, в склада трябва да има и известен резерв от мед, който се дава според нуждата по – късно при разширение на гнездата.
Ако в гнездото има пити с манов или вкиснат мед, който е причинил диария, те трябва да се извадят, като се прибави нужното количество доброкачествена храна (в пити). Когато медът в питите е кристализирал, трябва през 4 – 5 дни да се разпечатват площи от него колкото длан и да се напръскват с топла вода, за да го използват пчелите. В противен случай те оронват кристалчетата по дъното и го изхвърлят навън. Мановият мед може да се използва по – късно през пролетта, когато има редовно облитане и по – усилен приток на нектар, за да го смесват пчелите при изхранването.
За състоянието на гнездото се съди от качеството и количеството на питите и от хигиенните му условия. При главния преглед трябва да се извадят от гнездото и да се бракуват всички стари, черни пити, замърсените от диария, като и питите с разтегнати и търтееви килийки, наядени от мишки, плесенясали или с развален цветен прашец. Ако на някои от тези пити има пило, те се подрязват до пилото и през пролетта постепенно се изместват към края на гнездото, за да бъдат извадени, след като от тях се излюпи пилото. Когато в питите, които подлежат на бракуване, има мед, те се поставят зад преградната дъска на кошера, като от време на време се разпечатва медът, за да бъде пренесен на другите пити, след което се изваждат. Гнездото на семействвото се стеснява според количеството на пчелите. На останалите пити трябва да има достатъчно мед и прашец, както и празни работнически килийки за непрекъснато снасяне на яйца от майката. Питите трябва да бъдат само с работнически килийки, и то със светлокафяв до кафяв цвят, в който е отглеждано пило предната година, тъй като те по – добре задържат топлината, а майката с охота снася яйца в тях.
При подреждането на гнездото в средата се поставят питите с пило и с празни килийки, от двете им страни са питите с прашец, а зад последните са питите с мед. При средните и силни семейства, гнездото трябва да бъде към по – топлата, южна или западна страна на кошера, а при по – слабите семейства то се ограничава в средата.
Като приключи прегледът, просъхналите затоплящи материали отново се поставят зад преградните дъски, а входът на кошера се стеснява според силата на семейството.
След главния преглед при по – топло време трябва да се извърши основно почистване на всички рамки и цялата вътрешност на кошера, като с нож се изстъргват добре восъкът, пчелният клей и диаричните петна, а след това се изтъркват с парцал, навит на пръчка и натопен в 4% формалинов разтвор. Восъкът се претопявя, а събраните други отпадъци се изгарят или закопават настрани от пчелина. Още по – добре е да се извърши основна дезинфекция на всички кошери, като първоначално няколко семейства се прехвърлят в запасни кошери и след като техните кошери се почистят и дезинфекцират или обгорят отвътре с бензинова лампа, в тях се прехвърлят други семейства и т.н., докато всички семейства се прехвърлят в дезинфекцирани кошери.

При наличие на дълбоки дъна, за последователността за  работата с тях виж СтатияN32 "Упростена последователност за работа с класическото, дълбоко, многофункционално дъно".

Специален главен пролетен преглед може и да не се извършва, ако първият (осведомителен) преглед е дал ясна представа за състоянието и нуждите на пчелните семейства и им е оказана своевременно необходимата помощ. Този преглед отпада, когато семействата са зазимени с млади и качествени майки и с достатъчно количество доброкачествена храна. В такъв случай, първият преглед изиграва ролята на главен. Така се избягва излишно безпокойство на семействата и се спестява много труд на пчеларя, което е от важно значение, особено при големите пчелини.                                 Този месец е и времето, когато могат да се поставят и противовароатозни ленти, по една или две в зависимост от силата на семейството.                                                                От добре направения пролетен преглед през март, зависи успешното пчеларстване през следващите месеци.

Стесняване и затопляне на гнездата
През пролетта, колкото се може по – рано, трябва да се стеснят и зтоплят гнездата на пчелните семейства. Те се оставят на толкова пити, колкото се покриват от наличните пчели, като излишните и празните се изваждат. По този начин по – добре се запазва топлината и се отстранява опасността от простудяване на пилото при повратните пролетни застудявания. Това е особено важно при по – слабите семейства. Само при най – силните семейства могат да се оставят по една две пити с мед повече, за да не се чувствува теснота и задуха в тях при затопляне на времето. При стесняване на гнездата в средата трябва да се оставят питите с пило, а до тях тези с храна, така, че семействата да имат на разположение достатъчно количество доброкачествен мед и цветен прашец, както и празни работнически килийки. Така ще има непрекъснато снасяне на айца от майката и развитие, независимо от състоянието на времето през пролетта. При многокорпусните кошери, ако пчелите не са заели двата корпуса, долният по – празен се прибира временно в склада.
За по – добро използване на топлината през пролетта, ако рамките в кошерите са без разпределители, междурамъчното разстояние може да се намали от 12 на 8 – 9 мм, като се приближат рамките една към друга. По този начин пчелите се разполагат на по – тънък пласт и покриват и топлят по – голяма площ на питите, поради което се отглежда повече пило. Когато семействата се развият на 9 – 10 пити с пчели и времето през пролетта се затопли, рамките се поставят отново на 12 мм една от друга. Най – добър резултат дава намаляването на междурамъчното разстояние при слабите и средните семейства.
За стесняване на гнездата успешно може да се използва и способът на Блинов. При този метод, гнездото по време на

главния пролетен преглед се разделя на две части с преградна дъска, която не допира до дъното. В по – топлата (южната) страна се поставят питите с пило и майката, а от другата страна на преградната дъска са питите с мед и прашец. Ско на питите с пило няма достатъчно празни килийки за снасяне на яйца, в южното отделение се поставя още една празна или маломедна светлокафява пита с правилно изградени работнически килийки. Медът на нея слабо се разпечатва и слабо се напръсква с топла вода.
В двата края гнездото се ограничава с преградни дъски, зад които се поставят затоплящи възглавници. Входът се оставя отворен само откъм отделението на пилото.
При хладно време пчелите остават предимно на питите с пилото, като го покриват добре и поддържат температура до 34 – 36 С. При топло време, излишните пчели, които не са ангажирани непосредствено с отглеждане на пилото, преминават в другото отделение при питите с храната, където температурата е по – ниска (20 – 25 С). Благодарение на това тези пчели не се изтощават бързо, запазват жизнеността си и живеят по – дълго време. За храненето на пилото, пчелите пренасят по малко храна от другото отделение, преминавайки под прградната дъска. От време на време трябва да се следи за снасянето на яйца от майката и при нужда своевременно да се добавя в отделението с пилото по една празна или маломедна, доброкачествена пита, която се взема от другото отделение или от склада. Ако има по – чувствителен принос на нектар, в отделението за храната също се поставят 1 – 2 празни пити за складиране на нектара. По – късно през пролетта, когато количеството на пчелите се увеличи и се установи по – постоянно топло време, средната преградна дъска се изважда и гнездото се устройва по обикновения способ, като в средата се поставят питите с пило, а до тях празните пити за разширяване и питите с прашец, а в края питите с мед.
При метода на Блинов се използва най – рационално топлината за бързо развитие на пчелните семейства, като същевременно се запазват и пчелите от преждевременно износване. Той е много подходящ за бързо засилване на слабите и средни семейства, при което количеството на пилото се увеличава от 50 до 80%. При силните семейства, както методът на Блинов, така и намаляването на междурамъчните разстояния дават по – слаб ефект, тъй като тези семейства имат достатъчно пчели, които добре хранят и затоплят пилото.
За по – добро запазване на топлината в гнездата през пролетта, те трябва да бъдат добре защитени както отстрани, така и отгоре. Ако между преградните дъски и стените на плодника има големи пролуци, те се запушват с ивици зебло или друг дебел плат.
Зад преградните дъски празното място се запълва с възглавници, напълнени със сухи, затоплящи материали.
Особено важно е затоплянето отгоре, понеже оттам най – лесно излиза лекият топъл въздух. Покривните дъцчици трябва плътно да се допират една до друга, а ако кошерът е с покривно платно, то трябва да бъде здраво и добре да покрива гнездото.
Изследванията на В.А. Темнов показват, че със стесняване и затопляне на гнездата може да се икономиса през пролетта по около 4 кг мед на пчелно семейство.
За още по – добро затопляне на гнездата, отделните междурамъчни пространства се покриват отгоре, като между горните летвички на рамките се поставят други летвички, дълги колкото тях, но широки от едната страна 9, а от другата 12 мм, които се обръщат според ширината на междурамъчното разстояние. По този начин по – високата температура в средните междурамия не се разсейва встрани, а се запазва. Когато времето се затопли, летвичките се отстраняват. Такова запазване на топлината в отделните междурамия може да се постигне и без използването на специални летвички, а като се прилепи добре здравото покривно платно върху горните летвички на рамките. Предварително рамките трябва да се почистят отгоре от натрупания восък и клей и да се отстранят от тях пръчките, ако такива са поставени при зазимяването (за образуване проходи под покривката). Опитно е установено, че по този начин благодарение запазването на топлината, майката по – усилено осеменява и пилото се увеличава с около 30%.
За запазване на топлината, кошерите още от есента или от най – ранна пролет могат да се обвият целите отвън с полиетилен, на който се прави прорез при входа, за да могат пчелите свободно да излитат. По – късно през пролетта, когато се установи по – постоянно топло и слънчево време, полиетиленът се прибира.
За да задържат добре топлината, много важно е самите кошери да са здрави, без пролуки и цепнатини, за да не нахлува в тях студ, нито да тече вода. Затова, след като изсъхнат от зимната влага, те трябва да се потегнат, шпакловат и боядисат отвън.

Пролетно подхранване със захарен сироп
През пролетта с увеличаване на пилото, хранителните запаси в кошерите бързо се изразходват. Ако те са недостатъчни и пчеларят няма възможност да даде пити с мед и прашец, пчелните семейства са изложени на гладуване. В такъв случай под действието на инстинкта за запазване съществуването на вида, пчелите намаляват храненето на майката и отглеждането на пило. Те дори започват да изсмукват и изхвърлят пилото. Понякога може и цели цемейства да загинат от глад, особено когато още няма макар по – слаб, но редовен приток на нектар и прашец. Ето защо пчеларят трябва да знае състоянието на хранителните запаси и при недостиг на храна да подхранва семействата със захарен сироп.
Когато медът в гнездото е под 4 – 5 кг, отначало се подхранва за запасяване с по – гъст сироп (2:1), а след това подбудително с по – рядък (1:1), който по – късно може да бъде още по – рядък (1:2) наподобяващ концентрацията на нектара. Установено е, че подбудителното подхранване не дава добър ефект за развитието на пчелните семейства, ако те нямат посоченият минимум от храна, както и 2 – 3 пити с цветен прашец.
След като се приготви сиропът, прибавя му се на литър по 0,1г готварска сол или морска сол и на килограм захар по 0,3г лимонена (или винена) киселина или по ½ чаена лъжичка оцет.
Ако ще се подхранва с центрофугиран мед, трябва да се внимава да е от здрав пчелин. За приготвяне на медовия сироп на всеки килограм мед се прибавя 0,4 – 0,5 л вода и се загерява на водна баня до 50 С (на водата), в продължение на 15 – 20 минути докато се разтопят кристалите.
Сиропът се дава докато е още топъл (към 40 С) с различни видове хранилки. Те предварително се измиват и се проверяват да не текат. За по – ранното подхранване може да се използува дървена или пластмасова рамкова хранилка, която се поставя в гнездото до самите пчели. За да не потъват пчелите, в нея се поставят наколко сламки или пръчици. При наливане на сиропа, гнездото се открива само откъм външната хранилка, за да не се охлажда. По – практични са горните хранилки – пластмасови, дървени или ламаринени, които се поставят върху отвора на покривката, точно над пчелното семейство. Добре е отгоре да се покрият с мека възглавница или плат, за да се задържа още по – добре топлината. При по – малките пчелини подхранването може да се извърши и със стъклен буркан. Отворът на напълнения буркан се връзва с 2 – 3 пласта тензух, предварително намокрен с вода, и се зхлупва върху отвора на покривката, на който се поставя телена мрежа. Пчелите смучат сиропа, без да могат да излязат при повторно пълнене на буркана.
Ако пчелинът е здрав, подхранването може да се извърши и с празни пити, в които сиропът се налива с лейка, чайник или канче над тава, като питите се държат под наклон около 45 градуса. Това трябва да се извършва в закрито помещение. Над тавата е добре да има дървен станок, на който се окачват напълнените пити, за да се отцедят, след което вечер се отнасят с преносимото сандъче и се поставят по една в гнездото до крайната пита с пило. Една добре напълнена плодникова дадан – блатова пита може да побере 2,5 кг сироп, а от многокорпусен кошер – 2 кг. За подбудително подхранване, сиропът обикновено се дава на по – малки порции – по 200 – 300 г през ден. Понеже честото подхранване е доста трудоемко, при големите пчелини може да се подхранва наведнъж с по 0,8 – 1,0 кг сироп през 4 – 5 дни, което дава почти същия ефект. Не бива да се дават много големи количества сироп, понеже килийките на питите се запълват и майката няма да има свободни площи за снасяне на яйца, а и гнездата силно се увлажняват.
Подбудителното подхранване в ранна пролет с кърмова маса с белтъчна храна, а след това с разпечатване на мед и със захарен сироп е особено важно за районите с ранна главна паша – репко, еспарзета, акация и др. То трябва да започне около 60 – 65 дни преди зацъфтяването на тези растения. Така, ако началото на главната паша (цъфтежа на акацията) е към 1 май (за топлите райони), подхранването с кърмова маса трябва да започне към края на февруари, а със сироп от средата на март. То може да се прекъсне временно, когато цъфтят овощните дръвчета, ако има по силен приток на нектар и прашец, след което продължава до главната паша. След приключване на подхранването, хранилките се измиват, подсушават се и се прибират на сухо място.

Подбудителното подхранване със суха захар (в хранилки), въпреки, че е практично, дава слаб ефект. По изследване на Крупичка, младите пчели кърмачки не отиват на сухата захар, а бавно и неохотно я лижат само старите, летящи пчели над 20 дневна възраст. Според Ерьоши Пал, пчелите не разтварят захарта с вода от медовата си гушка, а със слюнка от глътачната и гръдната жлеза. Усиленото отделяне на слюнка физиологически изтощава жлезите на летящите пчели, вследствие на което те преждевременно стареят и загиват. Ето защо подхранването със суха захар както през пролетта, така и след главната паша и през есента не е препоръчително.

Бракуване нас старите и негодни пити
Качеството на питите е от много голямо значение за развитието и здравословното състояние на пчелните семейства. С използването на питите за отглеждане на пило в тях все повече се натрупват кожици и екстременти на ларвите и пашкулчетата от какавидите. За две години в тях се излюпват 10 – 12 поколения пчели, вследствие на което стените и дъната на килийките надебеляват и обемът им се намалява с около 10%. При продължително използване, цветът на питите постепенно се променя от бледожълт в тъмнокафяв до черен. Майката неохотно снася яйца в такива пити, а излюпените пчели в тях са по – дребни, с по – слаба мускулатура, по – малка медова гушка и по – късо хоботче, поради което и пренасят и по – малко количество нектар и прашец и са податливи към заболяване. Пчелите, които подготвят килийките за снасяне на яйца, се стремят да не допуснат по – голямо намаляване на техния обем, като усилено изтъняват и удължават стените, което е свързано със загуба на време и енергия. Те обаче не успяват да почистят добре дъната на килийките, които за 5 – 10 години се удебеляват с 2 – 5 мм. Тези пити са лоши в санитарно – хигиенично отношение. Те може да крият в себе си причинителите на много болести по пчелите и пилото и представляват постоянна опасност за заразяване на пчелните семейства. В тях най – често се загнездява и восъчният молец. Поради това плодниковите пити не трябва да се използват повече от 3 – 4 години, т.е. при кошерите Дадан – Блат и лежак ежегодно трябва да се сменят и бракуват поне 3 – 4 стари, плодникови пити.
Освен старите пити, трябва да се сменят и онези сравнително по – нови пити, които са негодни за по – нататъшна употреба, понеже са изкорубени, нагънати, свлечени, имат много търтееви и деформирани килийки, замърсени са от диарични петна, съдържат плесенясъл цветен прашец, изгризани са от мишки и пр. Годната площ за отглеждане на работническо пило в такива пити е много намалена. Когато те са в по – голямо количество и се намират към средата на гнездото, нормалната яйценосна дейност на майката се нарушава, защото тя трябва да прескача неподходящите участъци и да търси правилните работнически килийки. В такъв случай пилото не е компактно, а е разхвърляно, поради което през ранна пролет не може да се затопля и е изложено на простудяване и заболяване.
Подлежащите на смяна пити се изваждат от кошерите при пролетното и есенното стесняване на гнездата. Изцентрофугираните плодникови и магазинни пити след почистването им от пчелите също се преглеждат и негодните се бракуват. При многокорпусните кошери през благоприятни години се изграждат по 1 – 2 корпуса и се бракуват също толкова пити след центрофугирането. Опразнените стари и негодни пити се изрязват от рамките и се претопяват за да се извлече восъка от тях. Ако на някои бракувани пити от здрави семейства има добре запазен цветен прашец, той се отделя, стрива се и се смесва с равно количество течен мед за приготвяне на медо – прашецова смес, която се използва по – късно за подхранване на семействата майкоотглеждачи или за подбудително подхранване през есента или на следващата пролет.
Поради това, че в магазинните пити не се отглежда пило, те може да се използват много по – дълго време за складиране на мед. Но, когато пчелните семейства са напълно комплектовани с необходимите изградени магазинни пити, препоръчително е ежегодно да се бракуват от всяко семейство по 2 – 3 магазинни пити, за да се произведе повече восък и да се поддържа работното настроение на пчелите.

Как да се постъпи с търтовъчните семейства през ранна пролет?
В пчелните семейства, които останат продължително време без майка или без открито пило или маточник, част от пчелите стават физиологични търтовки и започват да снасят неоплодени яйца. Макар, че една пчела търтовка снася през живота си до 20 – 30 яйца, снесените яйца в търтовъчното семейство са много, понеже търтовки може да са повече от половината пчели.
Пчелите търтовки снасят яйца безразборно в работнически, търтееви и други видове килийки, като понякога снасят и в килийките с прашец. Макар, че пчелата търтовка снася по едно яйце в килийка, но понеже в същата килийка снасят и други пчели търтовки, в килийките се виждат по 3 – 4 и повече яйца. Те са натрупани накуп на дъното на килийките или са залепени по стените (късото коремче на пчелата не винаги може да стигне дъното). Тези са най – сигуните признаци, че се отнася за пчели търтовки. След излюпването на първото яйце, пчелите изяждат останалите яйца и хранят ларвата, след което запечатват килийките със силно изпъкнали капачета – т.нар. „гърбато” пило. От него се излюпват дребни слаботелесни търтеи. Под действието на инстинкта за за продължение съществуването на вида, търтовъчните семейства се стремят да си отгледат майки, като понякога залагат маточници на търтееви ларви. Тези ларви обаче загиват след запечатването им и пчелите унищожават маточниците.

При откриване на гнездото на търтовъчното семейство пчелите му обикновено възбудено трепкат с крила и са много склонни към жилене. По външен вид пчелите търтовки по нищо не се различават от останалите пчели. Според Л. И. Перпелова, те са от различна възраст и освен в снасянето на яйца се включват и в друга дейност – по отглеждане на пилото, пренасянето на нектар и прашец и пр. те обаче пренасят в медовата си гушка значително по – малко нектар и градят пити много по – слабо, отколкото пчелите в редовните семейства.
Търтовъчните семейства са ненормално явление в пчеларската практика. Ако не се вземат своевременни мерки, пчелите им намаляват, понеже старите умират, млади не се отглеждат, а броят на търтеите се увеличава, докато семейството бъде разграбено и унищожено.
В края на зимата или рано напролет търтовъчни стават осиротелите през зимата семейства, които са били зазимени със стари и изтощени майки. След като семейството е станало търтовъчно, то много трудно приема майка, защото пчелите му са враждебно настроени и убиват майката, изюлязла от клетката. По това време, когато още няма паша и търтовъчните семейства са сравнително слаби, с тях може да се постъпи по следните начини:
1. Ако търтовъчното семейство е много слабо и е болно от нозематоза, паратиф или друга заразна болест, то трябва да се унищожи. Вечерта се напушва със серен дим, след което пчелите се събират внимателно и се изгарят или се закопават в земята. Питите също се изгарят или претопяват, а кошерът основно се почиства и дезинфекцира.
2. Когато търтовъчното семейство е слабо, но здраво и в него няма млади пчели, то може да се разформирова. През някой по – топъл ден, пчелите му се изтръскват настрани от пчелина. Празният кошер и питите се прибират, за да налетят пчелите в други семейства. Преди изтръскването семейството се напушва добре, като се разпечатва и част от меда, за да се насмучат пчелите с мед и да бъдат приети по – благосклонно. По – късно през сезона се създават съответният брой нови семейства, които заместват унищожените, разформированите и присъединените.
3. Някои пчелари постъпват с търтовъчните семейства по следния начин. Изтръскват пчелите по – далеч от пчелина, а кошерът и годните пити връщат на старото място. Разчита се, че на мястото на изтръскването ще останат търтовките, а в кошера ще се върнат само нормалните пчели, които благосклонно ще приемат придадената им с клетка майка. Това, обаче е рисковано, защото пчелите търтовки са летящи и също се връщат в кошера. На мястото на изтръскването ще останат младите нелетящи пчели, ако има такива, някои от които може и да не са търтовки.
4. Слабите търтовъчни семейства, в които има и млади пчели, трябва да се присъединяват към средни по сила, нормални семейства, които имат майки. Предварително цялото дъно на нормалното семейство се натърква с лук и гнездото му се измества към едната страна, като се ограничава с преградната дъска. Зад дъската се поставя надупчен и напръскан със сироп вестник за временна изолация, допиращ до стените, възглавницата и дъното на кошера. Вечерта пчелите от търтовъчното семейство се напушват, за да се насмучат с мед, след което се изтръскват зад преградната дъска и вестника, като се оставят без пити или само на 2 – 3 празни пити. Входът на кошера се оставя отворен 2 – 3 см само към страната на нормалното семейство. Разтревожените и гладуващи пчели от търтовъчното семейство подушват миризмата на меда и пилото в съседното отделение, започват да прогризват вестника и бавно се присъединяват към нормалното семейство. Майката за по – сигурно се затваря за 3 – 4 дни в плоска клетка, след което се освобождава, а след присъединяването гнездото се подрежда и се разширява според нуждата. Отнетите пити с търтеево пило след престояване 2 – 3 дни в хладно помещение се раздават за почистване в силни семейства, като предварително пилото се подрязва. Ако семейството е болно от вароатоза, тези пити се претопяват.
5. Когато търтовъчното семейство е по – силно, към него се присъединява нуклеус със запасна майка заедно с неговите пити с пило и храна. Търтовъчното семейство се измества към едната страна на кошера и се ограничава от другата страна с преградната дъска и надупчен вестник (както при т.4), като му се отнемат питите с пило и храна.
Входът се оставя откъм страната на нуклеуса. При преминаване на пчелите от търтовъчното семейство през вестника, за да излизат навън, те ще бъдат в контакт с пилото и ще се приобщят към нормалното нуклеусно семейство, чиято майка временно се затваря в клетка. След няколко дни майката се освобождава и гнездото се разширява.

Признаци, които наподобяват търтовъчност
Признаците на семействата с пчели търтовки не трябва да се отъждествяват с някои подобни признаци, които се наблюдават при други ненормалности в пчелните семейства. Например някои млади и много плодовити майки снасят също по наколко яйца в килийка. Това се наблюдава, когато тези майки са още в нуклеусите или са придадени на слаби семейства, които не успяват да им подготвят достатъчно килийки за яйцеснасяне. За разлика от търтовъчните семейства, при които някои яйца са залепени по стените на килийките и пчелите са силно разтревожени, тук семействата са спокойни и яйцата са снесени правилно на дъното, а запечатаното пило е работническо – с равни капачета. След засилване на семейството, майката започва да снася нормално – по едно яйце в килийка.
Когато майлката е станала търтовка, тя снася предимно или само неоплодени яйца. В такъв случай обаче пчелите са спокойни и яйцата са снесени правилно по едно на дъното на килийките, като запечатаното пило в работническите килийки е с изпъкнали капачета. За да се поправи такова семейство, трябва да се ликвидира майката търтовка, и на семейството да се даде нова, оплодена, годна майка, като питите с търтеево пило се претопяват.

В по – старите пити и в слабите семейства, в които се е загнездил восъчният молец се наблюдава т.нар. тръбесто пило, което не трябва да се смята за търтеево. Това са пчелни ларви и какавиди, които се изтеглят нагоре поради постоянното обезпокояване от движещите се по средностението на питата гъсеници на восъчния молец. В такъв случай пчелите надграждат тези килийки и те стърчат над другите като тръбички, като в повечето случаи не се запечатват, а оформените какавиди се виждат през отвора. От тях се излюпват дребни пчели джуджета или пчели с дефекти, които са непълноценни. Срещу появата на тръбестото пило трябва да се прилага системна профилактика и борба спрямо восъчниъте молци.
 

Материалите, (които ще бъдат допълвани) от календарния справочник по пчеларство, подготви за сайта:


Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by