Дата на обновяване:01.11.2008

   ПЧЕЛАР/ ЕЛЕКТРОНЧИК-пробвай-сам.bg

     Страница за пчеларство, пчеларски и ел.  разработки, представени като статии

Комютърът на пчелина | Нестандартни кошери | Пчеларски сайтове | Пчеларски инвентар | Размисли и идеи за пчеларството Физиотерапия, Апитерапия, Фитотерапия | Книги, Списания, РС, Интернет |  Пчеларски технологии |  Видове мед  | Пчеларски хумор

Сезонни и месечни задължения на пчеларя | Пчеларски статии на руски език | Малки Oбяви свързани с пчеларството

Информация, която е полезна за начинаещия пчелар | Използване на автомобила ... не само за предвижване - видеоклипове

 

 

 
Информация  от  ОБЛАСТЕН  ПЧЕЛАРСКИ  СЪЮЗ  - ПЛЕВЕН

 

 

Полезна и забавна информация за начинаещи с ел., радио и електронен характер, част от която с приложение и в пчеларството

- Електронни схеми, радиосхеми и устройства удобни за повторение от начинаещи;

- Снимки на фигурки изработени от електрически, разноцветни кабели. Други ел. снимки;

- Детски любителски набори - радиоконструктори за сглобяване на радиоприемници наричани играчки;

- Детекторни радиоприемници, техни модели;

- Сувенирни радиоприемници - играчки, някои от тях предназначени за ученици;

- Модулни набори - радиоконструктори от типа "Електронни кубчета" или "Мозайка" с които се работи без поялник и се захранват с батерии;

Информация за електрически и електронни компоненти и устройства, някои от които приложими и в пчеларството

- Токозахранващи устройства. Стабилизатори, преобразуватели, удвоители на напрежение;

- Импулсни стабилизатори на напрежение. Инвертори на напрежение;

- Устройства за дозареждане и компенсиране на саморазряда на акумулаторни батерии;

- Релета за време. Процедурни часовници. Схеми с ИСх 555;

- Цветомузикални устройства. Светлинни ефекти;

- Схеми за регулиране и поддържане на температура;

- Измерване на топлинния режим на радиоелектронна апаратура. Електронни термометри;

- Мрежови трансформатори. Опростени методики за изчисляването им. Електрожен;

- Зарядни устройства за Ni-Cd акумулатори;

- Устройства за имитиране гласовете на животни и птици. Мелодични звънци;

- Уреди, пробници, индикатори, генератори, тестери, измервателни приставки за любителската лаборатория;

- Металотърсачи, включително такива за откриване на метални предмети и кабели;

- Схеми на устройства, приложими за и около автомобила;

- Схеми на устройства с приложение на оптрони;

- Измерване на относителна влажност. Прецизен влагорегулатор. Поддържане на влажността на въздуха;

- Регулатори и сигнализатори за ниво на течност;

- Регулатори на мощност и на обороти;

- Опростено изчисляване на повърхността на радиатори за полупроводникови елементи;

- Схеми за управление на стъпков двигател, включително четирифазен. Енкодер/Валкодер, някои от които реализирани със стъпков двигател;

- Мощни, широколентови, операционни усилватели. Логаритмичен и антилогаритмичен усилвател;

- Електронни реле - регулатори. Реле - регулатор за лек автомобил. Стенд за проверка на реле - регулатори;

- Променливотоков регулатор. Стабилизатор за променлив ток. Ферорезонансен стабилизатор;

- Електронни схеми и устройства приложими в медицината;

- Няколко светодиодни индикатора. Икономичен светодиод. Светодиодна стрелка;

Практически приложими ел. устройства с учебна цел, реализирани с PIC16F84A, PIC16F88, PIC16F628 ... Arduino и др.

Подобряване със свои ръце възпроизвеждането на звука в дома, офиса, автомобила - subwoofer и други варианти

Радиоелектронни сайтове | Електронни библиотеки

 

 Разработки     Главна (съдържание на статиите)                         
Собствено Търсене

 

 

РАЗДЕЛИТЕЛНА (ХАНЕМАНОВА) РЕШЕТКА

Л.Н. Янушкевич, Н.Н. Микульский, Г.В. Антипов

За пръв път разделителна решетка е използвал П.И.Прокопович в своя вертикален кошер. А.И.Рут е писал, че „разделителните решетки многократно оправдават своята стойност, тъй като позволяват да се ограничи дейността на майката”.
Максимална яйценосна дейност майката развива през юни, съответно, най – голямо количество пчели ще има в кошера в края на юли, когато в повечето райони, медосборът вече е приключил. Препоръчва се 10 дни преди настъпване на главната паша да се ограничи работата на майката в един или два корпуса. Но във всеки един случай, сроковете трябва да се корегират с отчитането на интензивността на медосбора, времето за цъфтеж на основните медоноси и тяхната медопродуктивност, климатични условия, сила и порода на семейството. Разделителната решетка повишава събирането на меда в небогата с медоноси местност средно със 60%. В отделни неблагоприятни години, без нея е невъзможно да се получи стоков мед.
Когато идва времето да се ограничи яйцеснасянето на майката, едновременно провеждам замяна на старата майка с излюпена през тази година. Младата майка в долния корпус с 12 пити я покривам с разделителна решетка, а отгоре поставям няколко корпуса в които е работила старата майка. (Пробвал съм да оставям на младата майка 2 корпуса: пчелите запълват целия долен корпус с перга, а майката работи само в горния). Към момента на първото центрофугиране на меда, всички пити от долния корпус, освен крайните са заети от пило, останалите са мед. При благоприятно време, разделителната решетка не снемам до подреждането на гнездото на зимата.
Ако не се поставя разделителна решетка, то първият корпус ще бъде запълнен с перга, а майката, като избира, къде е по – топло, ще снася яйца във всички корпуси. Получава се така, както каза един колега: „Пълен кошер с пчели, а няма мед за центрофугиране”. Ще се наложи да се прехвърлят всички пити в три или четири корпуса, за да се направи центрофугирането, с поне 10 пити, а още около 10 ще бъдат запълнени с перга.
Ако се използват в кошера две майки, към главната паша може да се произведе голямо количество пчели. Младата, неплодна майка с отводка, помествам отначало отгоре в четвъртия корпус, който е отделен с глуха диафрагма (преграда). Майката се облита и в продължение на две седмици снася на яйца. Оценявам нейното качество по пилото, намирам я, поставям и белег, като рязвам част от едното крило. Заменям преградата на мрежа, за да придам на отводката общ мирис с този на основното семейство. След 1 – 2
денонощия, поставям в отводката рамки с вощина и пити, като напълно запълвам горния корпус. Премествам отводката надолу, покривам я с разделителна решетка, а отгоре поставям три корпуса от основното семейство. Старата майка работи в най – горния корпус, също отделен с разделителна решетка. Примерно след две седмици, матката я отстранявам, ако е ценна, правя с нея отводка. По такъв начин съхранявам племенните майки до следващия сезон.
Против рояването използвам много ефективен метод на американския пчелар Демари. Този метод може да се използва даже тогава, когато пчелите вече са с почти запечатани маточници. Намирам майката и заедно с една две пити с открито пило (яйца) и пчели пренасям в долния корпус. Допълвам го с празни пити и вощина, покривам го с разделителна решетка. Отгоре поставям корпуси, в които е работила майката (маточниците ги развалям). Отворите, които са над разделителната решетка е по – добре да се затворят. (В горните корпуси може да бъде пропуснат маточник или да се появят нови).
В затвореното пространство над разделителната решетка могат да се окажат много търтеи, които не живеят дълго. За да не затрудняват преминаването на пчелите с телата си, периодически в средата на деня, отварям за кратко време прилетното отверстие и ги пускам. Още по – добре е да се постави търтееловка, направена от същата разделителна решетка в която ще попадат търтеи и нежелателни млади майки.
В миналия сезон оставих маточници в един кошер, а след няколко дни в търтееловката преброих 17 млади майки, част от които бяха мъртви. Занесох търтееловката в помещение и я отворих. Майките полетяха към прозореца, където спокойно ги излових и ги поставих в клетки.

Разделителната решетка 4 съм я монтирал в рама 2 от фазер, окантована с планки 1. Поставям я такя, че продълговатите прорези на решетките да бъдат паралелни на горните летвички на рамките, на разстояние 7-8 мм от тях и не по – малко от 5 мм от долните летвички на горния корпус (виж рисунката).

Пчелите лесно преодоляват разделителната решетка и не я запрополисоват.
Всички горе пречислени методи за използване на разделителната решетка са лесно приложими за многокорпусните кошери, но могат да бъдат приложими и в други типове кошери (А.Череватенко, сп. „Пчеловодство” N4 ,5, 1999). В САЩ разделителната решетка се явява неразделна част от многокорпуисния кошер. На основата на нейното прилагане се основава интензивната високопроизводителна технология на отглеждане на пчелите, която позволи да се увеличи обема от производството на мед 5 пъти. Без нея многокорпусния кошер се превръща в примитивна „колода” и губи своите преимущества.

Автор. Микульский Н.Н. В течение на последните 5 години с успех отглеждам пчели в
комбинирани кошери (сп. „Пчеловодство” N1,2000, N7,2003; в-к „Пасечный вестник” N6, 10, 2002). Oтличителната особеност на работата с тях е – задължителното използване на универсалната разделителна преграда. Нея я монтирам хоризонтално, като отделям корпусите един от друг. Като незначително се измени конструкцията и, с нея може да се създадат секции, като тя се монтира вертикално.

Преградката е изпълнена във вид на рамка 1 с отвор 2 (430 х 215 мм). Освен разделителната решетка със стандартен размер (450 х 235 мм), той може да бъде затворен с други вставки: глуха или 

перфорирана преграда, метална мрежа, стъкло, с отделител на пчели със същия размер.
Разделителната решетка позволява да се отдели магазинната надставка от корпуса и да се получава мед от по – високо качество, понеже ще бъде от нови пити, да се ограничи снасянето на майката на няколко рамки за повишаването на медосбора. Тя е незаменима при отглеждане на майки и използването на противороеви приеми.
Перфорираната преграда с отвори с диаметър по – малък от 4 мм е необходима при двумайчино отглеждане на пчели, заселване на по – слабо семейство над по – силно в пролетно време, изолация на отводка, разделяне на семейства при съвместно зимуване.
Решетката предпазва кошера в зимния период от проникване на мишки. Ако през зимата се постави преградата непосредствено на корпуса, през пролетта може да се поставя канди непосредствено на нея и да се дава вода на пчелите, без да се безпокоят излишно.
Глухата преграда напълно изолира семействата едно от друго.
През стъклото е удобно да се наблюдава за състоянието в което се намират пчелите, количеството на сиропа в хранилките, може да се провери на практика влиянието на дневната светлина на дейността на пчелното семейство. (На стъклени, могат да бъдат заменени и страничните стени на секционния комбиниран кошер).
Да се сменят вставките може без да се повдига горния корпус. Достатъчно е да се наклони в страни.
Разделителна преградка с отворено отверстие поставям между корпусите с различен брой рамки (рис.2).

За да се регулира преминаването на пчелите, в преградата може да се направят прилетни отвори 1, Тяхното разположение между корпусите подобрява вентилацията на кошера. Постъпването на свежия въздух в двата корпуса позволява на майката да работи както в горния, така и в долния корпуси.

Когато изкарвам от зимовника кошер в 8 пити, подставям по надставка, а веднага на лежака с 16 пити, отделна глуха преграда. След усвояването на горния корпус, премествам майката да работи в долния, където има много свеж въздух, празни пити със сироп и вощина. Прилетния отвор се оказва в средата на частта с пило, а след това с усвояването на майката на питите от горе на долу, той се повдига относително пилото. В този случай рояване, като правило не настъпва. Питите от горния корпус, на които са зимували пчелите, след излюпването на пилото ги изземвам и дезинфекцирам.

Прилетните отвори, може да се разположат и в една плоскост (рис. 3). Това позволява на пчелите да преминават в който и да е корпус, като заобикалят през разделителната решетка, и ги избавя от травми и

допълнителни усилия и загуби на събрания прашец.
При слаба паша, по – голямата част от пчелите влиза в корпуса в който е майката. По време на главната паша основвната маса работещи пчели носи нектар в горния корпус, като заобикаля разделителната решетка.
Преградата с две прилетни отверстия, разположени между корпусите, позволява да се използва метода на Демари, деленето на две от летеж, налитането при майката. Разделителната преграда е незаменима при отглеждане на майки, организиране на правенето на отводки, двумайчино отглеждане, създаване на медовици.


Автор - Антипов Г.В.
С пчеларство се занимавам от 1966г. На пчелина държа средно 25 семейства в многокорпусни кошери. Постоянно съм абониран за сп. „Пчеловодство”. Около преди 20 години прочетох статия за вредата от металните, разделителни решетки. Нещата се представяха така, че пчелите, като преминават през тях, си развалят крилата и умират. След някакъв период от време в Горьковска област престанаха да продават разделителни решетки. Тогава изчезнаха и многокорпусните кошери – без решетките, тези кошери не са ефективни.
Обаче металните решетки от страната на щамповката въобще нямат грапавини, а от деуга страна всички проходни канали са валцовани и абселютно гладки. Аз моите ги използвам вече 37 години.
Стандартните решетки съм ги разрязал по продължение на проходните канали на две – три части. Такива секции по 3 – 4 броя съм вставил в дървени сглобки, които не позволяват на решетките да се изкорубват. Разстоянието между планките на питите и решетките от долу и от горе е 10 мм. Проходните канали на решетките са паралелни на междините.
Лесно и бързо ги чистя: отначало с рамкоповдигача, после я поставям вертикално, насочвам към нея неголям пламък от бензиновата лампа, стопявам восъка и прополиса и бързо ги протривам от двете страни с груба тъкан. Решетката се покрива с тънък слой прополис и восък. Тя е вечна, удобна в експлоатация и надеждна. Ако е хванала ръжда от влагата, чистя пазовете с четка с метални „косми”. В продажба се намират и пластмасови решетки, но те силно отстъпват на металните, които са щамповани.
Превод от
 сп. "Пчеловодство" 2004г. N 1:

 

Зависимост на медопродуктивността на пчелните семейства от използваната конструкция на кошера при употребата на разделителна (ханеманова) решетка
Александър Вл. Ткачов, Русия

Над разделителната решетка, медът е за пчеларя, а под нея е предназначен за пчелите. За пример да вземем три типа кошери: 1) многокорпусен с рамка 435х230, 4 корпуса; 2) 10 рамков 3 корпусен с рамка 435х300; 3) 12 рамков, двукорпусен с рамка 435х300 с надставка на полурамка 435х145, така, че силата на семействата взети за сравнение да е приблизително еднаква. При настъпването на главната паша, отделяме с разделителна решетка, майката в първия корпус, в който ще разместим плодниковите пити и 2 пити с перга. Общият обем на отделно взетия кошер ще го приравним на 100%. Отделените като плодници първи корпуси на тези 3 кошера ще имат различни размери и обемите им ще се различават в процентно отношение.
В многокорпусният кошер, плодникът заема 25% от общия обем на кошера, а това означава, че 75% е предназначено за разместване на нектара – меда. В 10 рамковия, тези обеми съставляват 33,3% към 66,7%, а в 12 рамковия 40% към 60%. От тук и извода, че колкото е по – малка плодниковата част, толкова по – голям обем от кошера е на разположение на семейството за нектар – мед. Може да се предположи, че семейство в 12 рамков кошер, по – рано от другите ще се сблъска с проблема, свързан с разместването на нектара – меда, от колкото в многокорпусния. Семейството, което е с по – малък плодник по време на медосбора, може повече да произведе стоков мед, т.е. по – пълноценно да използва пашата, но такива семейства значително се износват и отиват в зимата силно износени. Пчеларят, който се грижи за бъдещето на своя пчелин, при използването на разделителна (ханеманова) решетка покрива 2 – та долни корпуса в своя многокорпусен кошер. Получава се 50% плодникова част и 50% пити за мед. От това се снижава медопродуктивността на кошера. При кратка и бурна паша, заради недостатъчното количество пити за нектар и мед, показанията на контролния кошер ще се снижават бързо.
Не може да се изцентрофугира меда, защото той не е узрял и изходът е само в поставянето на допълнителен корпус с празни пити.
Подобни обстоятелства възникват и в кошера Дадан с 24 рамки (2 корпуса), получава се също 50х50. Той има най – голям плодник и затова, медопродуктивността му е по – ниска в сравнение с многокорпусния кошер. Но в зимата семейството в него ще е с най – голяма сила, често със сила 10 – 11 рамки, ако разбира се не складират медови запаси в първия корпус по време на есенното нарастване на семейството за зимата. Процентният дял на гнездовата част в сравнение с тази, която е предназначена за нектар – мед може да се понижи, като се увеличи тази, която е предназначена за нектар – мед по време на главната паша, тъй като има нарастване на силата на семействата в каквато и да е конструкция на кошера. Колкото повече корпуси ще заеме семейството медовик по време на пашата, толкова в процентно отношение обемът на плодника ще е по – малък.

За най – оптимален вариант може да се смята този, при който пълноценно се използва главния медосбор и семейството след приключването му е останало силно за зимуване в 1,5 – 2 корпуса, а на рамката 435х300 на 9 – 11 рамки. Това означава, че в многокорпусния кошер покриваме с разделителна (ханеманова) решетка 2 корпуса, а в кошера Дадан един. Но в този случай се губи превъзходството на кошера на Рут при използването в него на разделителната решетка по време на главния медосбор.

По медопродуктивност могат да го изпреварят дори кошерите с рамка 435х300. На рис. 3 се вижда, че най – висока медопродуктивност може да има пчелното семейство в 10 рамковия кошер, но семейството ще отиде в зимата по – слабо по сила от многокорпусния такъв и 12 рамковия Дадан.
На своя пчелин, аз формирам семейства медовици с минимални по обем плодникови части, т.е. не повече от 15 – 20%, но за да изкарат добре зимата ги развивам до 9 – 11 пити 435х300. Това ми го позволява да го правя, технологията, коятоприлагам. Използването от мен на разделителната (хенеманова) решетка ми позволява да получавам не само с 30 – 40% стоков мед, но и да осъществявам контрол за развитието на пчелното семейство през зимата. Пчеларите, които не използват разделителни (ханеманови) решетки, не могат да гарантират, че ще получат толкова стоков мед, колкото получавам аз от моите медовици, както и да съхранят силата и след края на пчелната паша. Техните пчелини ще се състоят примерно от 30-40% силни семейства, 30-40% средни и 20-30% слаби, но проблемът е в това, че слаби ще се окажат тези, които са били с най – голяма медопродуктивност, а това означава, че тяхното зимуване е под въпрос. Даже и те да презимуват, на следващата година, те няма да могат без помощта на други семейства да покажат своето наследствено преимущество по медопродуктивност.
Разделитената (ханемановата) решетка в кошера е като кормилото на автомобила, ако този който я използва, умее да я прилага правилно. С помощта на разделителната решетка може не само да се повиши медопродуктивността на пчелното семейство с 30-40%, но и да се изравнят възможностите на пчелните семейства, разположени в кошери с различна конструкция, а нарастването на силата на пчелните семейства след главната паша е въпрос на подходяща технология.
Източник:
http://www.pasekatkacheva.narod.ru/zavisimost.htm
Превод от руски:  Иван Парашкевов, Плевен


Иван Парашкевов

e-mail: ivanparst@dir.bg

 

         главна страница                   горе

 

 
СТАТИСТИКА
    

Copyright2007  Design by